8 – Когато любовта наранява
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
БЕЗБОЛЕЗНЕНО ХРИСТИЯНСТВО. Звучи добре, нали? Не мога да помисля за нищо по-привлекателно от изложението на християнския живот като малък приятен излет по жълтия паваж.
Проблема е, че въпреки че звучи добре, безболезненото християнство е противоположен термин. Това не съществува, освен в измамните проповеди на някои защитници на здравословното и обогатяващо евангелие!
Ако искаш да ти се казва, че живеенето за Исус носи потенциала за спокойствие, комфорт, и разкош, няма недостиг на такива, които просто ще бъдат толкова щастливи за да ти услужат. Те живеят за възможността да гъделичкат ушите ти с обещания за това, че няма болести или страдание за тези, които нямат грях.
Апела на това фалшиво евангелие е основан на себето. Кой не би желал най-доброто от всичко без никакво притеснение, никаква немощ, никакво бедствие? В края на краищата, ние не сме мазохисти! Наистина не ме изненадва, следователно, че хората продължават да питат, ”Ако Бог ме обича както казваш, защо съм наранен?” Ти можеш да бъдеш малко смутен на това място в книгата, чудейки се защо този “пеещ Бог” изглежда, че не Го е грижа повече за твоята болка, твоите проблеми, твоите изпитания, и премеждия.
Причината е, че понякога любовта наранява. Нямам предвид, че тя наранява защото ние обичаме някого, който не успява да ни отвърне с любов. Аз говоря за Божията любов. Понякога, понеже Бог е любов, ти ще бъдеш наранен.
Знам, че това може да звучи извън синхрон с всичко, което съм казал до тук, но не е така. Аз не изоставям това, което вече съм заявил, а именно, че Божията любов те въвежда в преживяването на неописуема радост, мир, свобода, и задоволяване. Но говоря за случай когато сме наранени и плачем и сме объркани защото Бог е любов.
Не се чувствай, че си единствен ако се бориш да смелиш това, което казвам. Имаше съвсем малко юдейски християни в първи век, които не можеха да проумеят собственото си страдание. Въпреки че те бяха добре поучавани и отблизо запознати със старозаветните писания, тези вярващи бяха забравили това, което Соломон беше казал за страданието в Притчи 3:11-12. Така че авторът на посланието към Евреите им припомня:
И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: ”Сине мой, не презирай наказанието на Господа и не отслабвай, когато те изобличава Той, защото Господ наказва този, когото люби, и бие всеки син, когото приема.”
Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове, защото кой е този син, когото баща му не наказва? Но ако сте без наказание, в което всички участват, тогава сте незаконородени деца, а не синове. Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и ние сме ги почитали; не трябва ли много повече да се покоряваме на Бащата на духовете и да живеем? Защото те са ни наказвали за кратко време, както са смятали за добре; а Той – за наша полза, за да бъдем участници в Неговата святост. Нито едно наказание не изглежда да е за радост, а за скръб; но после донася мирния плод на правдата на тези, които са били обучавани чрез него.
-Евреи 12:5-11
Този пасаж в Писанието винаги изглежда е подбуждал разискване и обсъждане. Но аз искам да оставя на страна това и да носача вниманието ви към три съдбоносни истини съдържащи се в него. Не правете грешка: Ако пренебрегнете това, което Бог ви казва в този текст вие никога няма напълно да оцените и да се наслаждавате на Неговата любов.
Болката – доказателство за осиновяване
БОЛКАТА ОТ божественото дисциплиниране е доказателството за страстната любов на твоя баща. Това тече толкова противоположно на ума на съвременния човек, че ти може да се нуждаеш да го прочетеш отново, после да оставиш Словото и да му позволиш бавно да потъне. Противоположно на това, което много детски психолози, и не малко теолози, са доказвали, ”Дисциплинирането е белегът не на суров и безсърдечен баща, но на баща, който е дълбоко и любящо заинтересован за доброто на своя син.”
“Ако съм Божия дете, защо Той позволява да страдам?” е абсурден и неуместен въпрос. Това е защото ти си Негово дете, скъпо и скъпоценно за Неговото сърце, че той те очиства и възпитава с различни изпитания.
Преди да отидем по-нататък, вероятно ще бъде мъдро от моя страна да изложа моята позиция по внимателно обяснения и спорен въпрос. Аз вярвам в божественото изцеление. Аз вярвам, че Божията любов към нас може да бъде изразена в Неговото решение да даде изцеление на тялото, без значение дали частично или цялостно, и на органични и на функционални физически болести. Дали Бог ще избере да ни изцели или няма зависи от Неговото решение, не от нашите искания.
В нашата църква ние редовно се молим за болни. Ние полагаме ръце на тези, които са измъчвани, ние ги помазваме с масло в името на Господа, и ние се молим Божието изцелително докосване да ги възстанови напълно.
Ние сме виждали няколко човека чудотворно изцелени като резултат. Виждали сме други умрели. Но ние ще продължаваме да се молим и очакващо и предаващо се, защото това е, което Бог ни казва да правим (Яков 5:13-18).
Аз също вярвам, че физическото страдание и болка могат да послужат за спасителна и освещаваща цел в нашия живот. Уроците, които научаваме във времена на безпокойство са много. Малком Мугеридже отива твърде далеч като казва, че почти всичко, което наистина усилва и просветлява неговото съществуване идва по време на страдание. Той вярва, че “ако е възможно да премахнем страданието от нашето земно съществуване чрез някакви наркотични средства или други медицински глупости, както Алдоус Хъксли представя във Веселия Нов Свят, резултата няма да бъде да направим живота възхитителен, но да го направим твърде банален и незначителен за да се изтърпява.”
Така че как трябва ти и аз да отговаряме на физическите страдания? Без да възнамерявам да бъда прекалено опростен, нека да ви представя тези стъпки.
Ако си болен, моли Господ да ти разкрие дали това се дължи на някакъв грях в твоя живот. Ако е така, изповядай го и се покай. Тогава се моли да те изцели. Ако това не се отнася до някакво специфично прегрешение, спокойно се моли за изцеление. Ако Той възстанови твоето здраве, дай Му цялата хвала и почит. Ако не го направи, продължавай да се молиш до тогава докато Той или те изцели или ти каже да спреш да се молиш!
По всяко време, без значение от Божието решение, предавай се на Неговата любяща и суверенна воля и научи уроците на живота, които Той се опитва да те научи.
Казвайки това за изцелението, аз трябва да посоча, че дисциплинирането от гледна точка на Евреи 12 по всяка вероятност е предизвикано от нашия грях. Когато се скитаме, когато блуждаем, нашия любящ Баща ни наказва, без значение дали е с физическо страдание, изпитания, или други форми на болка.
Далеч от признака за Божията омраза или равнодушие, Неговата любов изисква това!
Да съгрешаваш безнаказано може в началото да те удари като привлекателно докато осъзнаеш, че това служи само за да разкрие, че ти все още си духовен сирак. Ако си Божия дете, ти ще получиш Неговото дисциплиниране. Ако Бог те обича, дисциплинирането е неизбежно.
Един мой приятел когото аз ще нарека Стив коментира един ден колко суров е бил неговия баща когато Стив и сестра му растели. Това само по себе си не го безпокояло толкова колкото факта, че неговият най-добър приятел изглежда винаги избягвал тормоза! Когато техните две семейства отивали на ваканция заедно, Стив и сестра му постоянно претърпявали последствията за техните младежки злополуки, докато техният еднакво виновен приятел бил на практика игнориран от баща им.
В това време Стив завиждал на своя приятел. От тогава той започнал да вижда, че строгата дисциплина на баща му била породена не от жестокост, но от загриженост за характера на Стив. Това, което изглеждало тогава да бъде идеалния родител било в същност трагично изразяване на липса на любов и безразлично пренебрежение.
Аз не бих казал това, ако не беше поради факта, че авторът на Евреи го казва. Така че хайде. Да преминеш през живот без болка, лишен от дисциплиниране, е да бъдеш духовно незаконороден. (Виж Евреи 12:8.) Живот лишен от трудности сигнализира, че не си дете на Бог. По тази причина, радвайте се във вашето страдание, защото това доказва, че вие имате Баща, който Го е грижа достатъчно за да ви наказва.
Има още нещо, което да посоча преди да продължа. Докато е истина, че дисциплинирането разглеждано тук е предизвикано от непокорство, това не винаги е случаят. Има уроци в християнския живот, които не могат да бъдат научени отделно от строг и често болезнен процес.
Божията любов не винаги ни снабдява с установяване или излизане. Това не е поради липса на любов, че ние често сме оставяни да се борим и падаме и понасяме и физически и духовни щети. Понякога любовта изисква това.
Павел научи това от своя трън в плътта. Колкото и да си избираш да тълкуваш тръна, едно нещо е ясно: Неговото притесняване беше съществено за неговата святост. Той не беше наказан поради свой грях. По-скоро, трънът беше Божие средство за да го предпази от грях: ”За да ме предпази да не се превъзнасям…ми се даде трън в плътта” (2 Коринтяни 12:7, курсивът е добавен).
Дж. И. Пакър ни насърчава да мислим за това от гледна точка на възпитаване на деца. Той посочва това, което всеки родител несъмнено знае, а именно, че ако “никога няма никакви трудни ситуации, които да изискват себе отричане и дисциплина, ако никога няма никакъв натиск за издържане, с който да се справи, ако никога няма никакви дългосрочни стратегии където детето трябва да остане вярно на възпитателния процес, или на чиракуването, или практиката на занаят за много години за да напредне, никога няма да има някакво узряване на характера .”
Нашите деца може да молят за нещо различно. Но ако ние задоволим техните искания в това отношение те ще пораснат изнежени и разглезени, защото всичко е било направено твърде лесно за тях. Нашия небесен Баща, от друга страна, никога няма да позволи това да се случи в живота на Неговите деца.
Съвършена болка
БОЖИЕТО ДИСЦИПЛИНИРАНЕ Е винаги чисто и съвършено. То не винаги е разбираемо, но никога не му липсва белегът.
Моя земен баща сега е с моя небесен Баща. (Предполагам, че те имат велико време заедно.) Той не беше само мой баща, той беше моя най-добър приятел. Нашето взаимоотношение беше много специално, и той ми липсва.
Едно нещо относно моя баща, за което сестра ми също ще засвидетелства, е че той беше здраво дисциплиниран. Както повечето благочестиви родители, преди момента на истината (и болката) той би казал нещо такова, ”Сам, това ще нарани повече мен отколкото теб.”
Аз никога не съм казва това, но ясно си спомням мисленето, Кого мисли, че баламосва? Това е моят задник, който се изтощава! Бидейки баща на две дъщери, аз сега знам какво е имал предвид той.
Авторът на Евреи казва, че “нашите бащи са ни наказвали за кратко време, както са смятали за добре; а Той – за наша полза, за да бъдем участници в Неговата святост”(Евреи 12:10). Моя татко правеше това, което “смяташе за добре.”
Но за разлика от Бог, неговото дисциплиниране не беше съвършено. Ако той беше тук можеше да поиска да оспори това определение, но аз съм убеден, че той злоупотреби поне при един случай.
Това се случи една вечер по време на вечеря. Не може да съм бил повече от 6 или 7 годишен. Майка ми имаше дързостта да сервира тиква. Аз мразя тиква. Аз ненавиждам и се отвращавам от тиква.
Когато Бог произнесе проклятието на Адам, Той каза, ”Проклета да бъде земята поради теб; с мъчителен труд ще ядеш тиква през всичките дни на твоя живот. Тръни и бодили ще ти ражда, и ще ядеш полските растения [отново, тиква, сигурен съм]. С пот на челото си ще ядеш тиква” (Битие 3:17-19, парафразата е на автора).
Не ме интересува как я приготвяте или с каква друга храна се опитвате да я прикриете, тиквата вони. Това е проклятието на Бог, което сполетя земята поради греха на Адам. Ние всички сме били наказани.
Преди няколко години Ан и аз бяхме поканени на вечеря в дома на едни хора от нашата църква. Аз винаги правя най-доброто за да бъда благодарен гост, така че когато домакинята сервира тиква тази вечер аз я поглъщах трудно, засмуквайки я в моето черво, молейки Бог да й прости, и ядях противното вещество.
След всяка хапка аз бързо отпивах малко студен чай, надявайки се да отмия вкуса преди да ме изпрати в неконтролируеми конвулсии. Но това не работеше. Не мога да изчисля, но без значение колко чай изпих, вкуса на тиквата само се усилваше.
Чашата ми скоро се изпразни. Домакинята бързо се оттегли в кухнята и се върна с кана чай. Не можех да повярвам на очите си. Там в чая имаше голямо парче…тиква! Тя беше сервирала, във всички чаши, тиквен чай! Никога преди тази фатална вечер не съм чувал някой да сервира тиквен чай!
Това е истинска история, така че се надявам и се моля ако домакинята от тази вечер чете тази книга, да не си спомня това, което разказвам за агонията, която тя несъзнателно ми причини.
Като поразмисли човек, всеки, който слага тиква в чиния и в чай заслужава да бъде накаран да се почувства неловко!
Да се върнем обратно към онзи случай, все пак, аз отказах да ям тиква онази вечер когато майка ми я сервира. Баща ми се опита да ме убеди, че това ще бъде безспорно за моя най-добър интерес, ако ям. Аз отказах. Той предприе решително и дисциплиниращо действие. Ох!
Аз не възразявам на високата почит и уважение към моя баща. Но този път той ги издуха. Да напляскаш едно дете за това, че отказва да яде тиква е просто неоправдано! Вярно ли е?
Е, каквото и да мислите за тиквата, аз мога да ви уверя, че нашия небесен Баща никога не ни дисциплинира неуместно. Неговото наказание е винаги съвършено и справедливо и навременно. Макар че не винаги можем да разбираме какво прави Той, ние можем да почиваме уверено, че Той го прави от безгранична любов към Своите деца.
Ние никога не трябва да се чудим или да се безпокоим за целта зад нашето страдание. Бог винаги търси най-доброто за нас. Той е нито твърде суров нито твърде снизходителен. Неговото наказателно докосване е съвършено подходящо за нуждата на нашите души.ако се потриваме под мощната му ръка, това е наша грешка не Негова.
Полезна болка
ПОСЛЕДНИЯ УРОК, който да научим за Божията наказваща любов е, че въпреки че е болезнена, тя винаги е полезна.
“Нито едно наказание не изглежда да е за радост, а за скръб; но после донася мирния плод на правдата на тези, които са били обучавани чрез него”(Евреи 12:11).
С други думи, болката наранява – но тя също така е полезна. Бог не очаква да скърцаме със зъби и да отричаме, че изпитанията са неприятни. Той знае неудобството, което чувстваме в тялото и в душата. Той също знае, че понякога просто няма друг, или поне по-добър, начин да култивира святост в трудната за обработване почва на нашите души.
Следващия път когато си наранен и си склонен да поставяш под въпрос Божията любов към теб, припомни си този стих. Напомни си, че мярката на истинската любов е преследване на праведност в обичания. Бог допуска да страдаме защото Той е страстно посветен да ни направи святи. Няма любов в снабдяването на удобство на някой, който е в грях.
Аз допускам, че ако страдаш от повтаряща се болка в главата, ти ще потърсиш съвета на твоя домашен лекар. Представи си, че той предложи, че два аспирина ще са достатъчни да елиминират болката, знаейки че причината за нея всъщност е злокачествен тумор? Твоята обида ще бъде напълно оправдана.
Но какво ще стане, ако той ти отговори казвайки, ”Искам да ти кажа истината, но знам колко тъжно ще те накара да се чувстваш. Знам колко болезнено ще бъде за теб да бъдеш подложен на нужната операция. Знам колко неудобно и финансово скъпо ще ти излезе, така че мисля, че би било по-любящо, ако го напиша като още едно главоболие.”
Аз мисля, че въпреки неговото изразяване на любов, ти ще бъдеш сериозно предизвикан да осъдиш лекарската небрежност. Ако този доктор наистина го е грижа за теб той ще предприеме всички необходими мерки за да запази твоя живот, дори ако тези стъпки носят болка. По същия начин нашия небесен Баща често трябва да извършва малко духовна хирургия за да изреже тумора на греха и бунта и неверието. Това наранява; това е объркващо. Това е неприятно, но над всичко друго, то е любящо.
Когато сме наранени, трудно е да чуем това, което някой има да каже, много по-малко пък да изпее. Но опитайте. Следващия път когато чувствате тежестта на Божията ръка върху вашия живот, слушайте внимателно. Въпреки че песента може да бъде тъжна, Той все пак пее. Тя може дори да звучи нещо такова:
Не се страхувай, Аз съм с теб;
О, не бъди ужасен,
Защото Аз съм твой Бог
и все още ти помагам;
Ще те укрепя, ще ти помогна,
и ще те изправя,
Ще те поддържам с Моята праведна,
всемогъща ръка.
Когато през огнени изпитания
трябва да мине твоят път,
Моята благодат, все достатъчна
ще бъде твоето снабдяване.
Пламъкът няма да те нарани;
Аз само възнамерявам
твоята шлака да погълна
и твоето злато да пречистя.