Глава 2 – Еврейския възглед за време

Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:

      

„И Бог каза: Да има светила на небесния свод, за да разделят деня от Нощта; нека служат за знаци и за показване на времената [англ.: „сезоните“], дните и годините“ (Битие 1:14).

„Светилата“ в небето (букв.: небесата) трябваше да служат като наблюдаем природен хронометър за човечеството, показвайки разделението и изчисляването на трите основни единици на времето: дни, месеци и години. Сега точно както трябваше да положим основата на естествените сезони, за да разберем духовните сезони, така трябва да следваме същия принцип в работата с тези три единици на времето. Изобщо не би ни помогнало да започнем изучаването си на духовните цикли (определени времена), като използваме нашия западен (или григориански) календар при опита си да разберем времевите цикли. Трябва да идентифицираме начина, по който еврейският ум използва календарите, които се основава на лунния цикъл, а не на слънчевия цикъл (както в западния или григорианския календар).  

Някаква основа ще помогне тук. Евреите гледат на времето по доста уникален начин, базиран на това, което Бог им е казал, а не на изобретателността, науката или философското мислене на човека. Свещеният календар (Изход 12:1-2) показва как функционираха взаимоотношенията им с Бога, а техният граждански или земеделски календар показва как е функционирал търговския и ежедневния им живот. Свещеният календар беше, който напомняше на Израел за неговите големи исторически събития и божествени срещи. В тази съвременна епоха юдаизмът все още се поддържа чрез функционирането на празници и свещени дни, дори без присъствието на храм или свещеничество. Всичко, което прави юдаизма исторически осезаем, може да се намери в неговото спазване на годишния цикъл на празници и пости, предписани от Самия Бог. Еврейската вяра се запазва непокътната от регулиран, структуриран и фино подбран набор от практики в чест на тяхната история.

В тези цикли е заключен специфичен начин за запазване на времето. Еврейският начин на мислене е здраво вграден във „времето“ и го отчита от едно конкретно събитие – създаването на Вселената. Парадоксално е, че това „време“ и всички събития в Израел, които са се случили в него, се считат за „безвремие“. За еврейският ум да се живее в света, във времето и пространството, е отклик на събитие или поредица от събития – а именно Божиите взаимоотношения с тях. Всички случаи, когато Бог се срещаше с Израел, предизвикваше Израел, благославяше Израел и наказваше Израел; всички те се помнеха и дори се разказваха в святите дни на юдаизма. Това е като неподвластен на времето календар закотвен за времето.

Западният ни начин на мислене по отношение на „времето“ се основава на идеята за линейно време. Представете си световната история като хоризонтална линия, като лявата страна е „началото“, а дясната – представляваща „края“. Между тях имаме определени периоди и събития, като например епохата на динозаврите, епохата на определени империи (като римската, гръцката и т.н.), епохата на индустриалната революция, епохата на космическата раса и т.н.

Всички сме виждали тези времеви линии например в учебниците. Ето как ние на запад си представяме времето: права линия, започваща в някаква точка и завършваща в друга. Дори собственият ни живот виждаме по този начин. Следващия път, когато сте на погребение, слушайте възхвалите и можете да сте сигурни, че в съзнанието на хората така мислят за живота на починалия – като хоризонтална времева линия – от раждането до смъртта.

Лицето, което издава възхвалата, обикновено започва с времето и мястото на раждането на „Сам“. Къде е ходил на училище, каква е била първата му работа, любимото му място за почивка. Сещаме се за времето, когато скъпият стар Сам се срещна с бъдещата си съпруга Мери и се ожениха. След това се преместиха от един град, за да започнат работа в друг и там имаха късмета да се срещнат с някои съседи, които запознаха Сам с голфа. Сам беше толкова завладян от този спорт, че можа да спечели някои трофеи. Това донесе повече пари, така че Сам и Мери си купиха по-голяма къща и пътуваха много. В пътуванията си те…и т.н. Сигурен съм, че схващате историята.

Какво се случва в този тип линейно мислене? Животът е диктуван главно от външни и често безлични обстоятелства. Нещо кара Сам и Мери да се впуснат в друг етап от живота. Причина и следствие. Това е научен принцип, с който сме толкова запознати, че едва ли дори съзнателно го мислим. Целият човешки живот е продиктуван от този принцип „причина и следствие“; това е неизбежно. Но това НЕ е начинът, по който еврейският ум смята нечия времева линия, особено във връзка с вечните неща.

Еврейската идея за времето (корпоративно и лично) е свързана с това как даден индивид или група (напр. народа на Израел) реагира на събитие, на което те обикновено са пасивни получатели. Следователно историята за взаимоотношенията на Бог с избрания от Него народ, Израел, беше (и все още е) свързана с нечовешко събитие извън техния контрол, „Денят“ (или „Дните“) на сътворението.

Отклика на събитието, е това което е важно, а не реагирането на това, което се случва. На запад е по-вероятно да зададем въпроса: „Какъв е смисълът от съществуването ни на земята?“ (доста абстрактен и откъснат въпрос), докато еврейският ум ще попита: „Какво иска Бог да правя, докато съм тук, на земята?“ (много практичен и личен въпрос).

Западняците не са свързани с по-голямата картина толкова, колкото тези с еврейски начин на мислене. Еврейският или библейският възглед за времето е свързан с Божиите действия в историята и с нашия отклик към тях. Библейските текстове предимно имат за цел да покажат ритмите на Божията изкупителна цел и тяхната променяща сила, когато им откликнем. Еврейският начин на мислене вижда Бог, Който е в състояние да преобрази както човечеството, така и света, действия, които Той е извършил и на които изискват от нас или да откликнем, или да реагираме срещу тях. С други думи, Бог действа и това действие изисква от нас да мислим какво означава това за нас, не по един отдалечен философски начин, а чрез ангажиране с него в близост и доверие.

Библейското мислене изисква да прикрепим живота си към това, което Създателят и Завършителят на целия живот е възнамерявал. Ето защо в Библията, особено в Новия завет, ние сме насърчавани да се съобразяваме с нашето начало и нашия край.

„Благословен да бъде Бог и Бащата на нашия Господ Исус Христос, Който в Христос ни е благословил с всяко духовно благословение в небесните места; както ни е избрал в Него преди създаването на свята, за да бъдем святи и без недостатък пред Него в любов; като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исус Христос, по благоволението на Своята воля…“ (Ефесяни 1:3-5).

„И така, ако сте били възкресени заедно с Христос, търсете това, което е горе, където седи Христос отдясно на Бога“ (Колосяни 3:1).

„Не че съм сполучил вече, нито съм станал вече съвършен; но се впускам в гонитба, дано уловя, защото и аз бях уловен от Христос Исус“ (Филипяни 3:12).

Еврейската (и следователно библейска) мисъл се закотвя в преживявания (естествени и духовни), които се приемат като реалности. Именно чрез откликване на тези реалности човек стига до това истински да „знае“ – чрез опит, а не чрез събиране на факти и информация. „Да знам“ на еврейски се свързва с думите „да слушам“ (Шама = е глагол, означаващ „да слушам“, но може да означава и „да се подчинявам“, или по-правилно „да откликвам“. В правилния отклик има истинско знание и практическа мъдрост).

Интересното е, че в някои древни еврейски мисли седалището на интелигентността се смята за пребиваващо в ушите, а не в мозъка! За евреина това е способността да се слуша правилно, която е на първо място, а не интелигентността. Ето защо те вярвали, че всеки може да чуе от Бога, стига първо да е отворен за духовното преживяване, вместо да анализира това преживяване.

Смятало се е, че интелигентността е дар от Бог, който трябва да се използва разумно, а не способността на ума просто да събира информация и да я усвоява. Да знаете нещо не е само способността да наблюдавате и да правите изводи от това наблюдение, това е като преживявате това, което наблюдавате, и тогава му придавате правилно разбиране.

Например, в еврейския начин на разбиране, просто да наблюдавате поведението на човек не би ви дало точно разбиране за него, за вярването му или за ценностите му. Трябва да ходите с него, да го преживявате, да го слушате, да живеете с него и от тези преживявания правилно да си извадите извода за него като личност. Затова Исус каза: „Следвайте Ме“; а Павел написа: „Бъдете подражатели на мен, както и аз подражавам на Христос“ (1 Коринтяни 11:1).

Познаването на някого в древната еврейска мисъл включвало близка привързаност и посвещение към този човек. Така че истинското познаване е пряк резултат от опита от първа ръка. Следователно това прозорливо познание е по-скоро свързано с откровение, отколкото с анализ на факти. Това откровение правилно да се чува от Бога е дар, който, когато се откликне на него, носи благословение.

„Господ Йехова ми отвори ухото; и аз не се разбунтувах, нито се обърнах назад“ (Исая 50:5).

Горният стих подчертава важността на това първо да имате „слушащо ухо“, което едва тогава е последвано от „послушание“ на даденото слово. Така че за еврейския ум внимателното слушане идва преди извършването. Обърнете внимание как следващият текст илюстрира този начин на мислене. „После взе книгата на завета и я прочете. След като чу това, народът отвърна: Всичко, каквото е казал Господ, ще вършим и ще бъдем послушни“ (Изход 24:7).

Това е все едно да кажем: „Ще го извършим, ПОСЛЕ ще бъдем послушни“. За нашия западен начин на мислене това изглежда отзад напред. Ние обикновено научаваме нещо и след това действаме въз основа на натрупаните знания. Западните мисловни процеси не са грешни, а просто различни. Въпреки това, когато се опитваме да разберем библейски понятия, свързани с времената и сезоните, трябва да се съсредоточим повече върху еврейския начин на мислене. И както видяхме подобно мислене се свързва с лична среща с Бог в момент, определен от Него.

В определено време Бог създаде света, в определено време Той е избра Израел, Той разкри волята Си в определено време, Той ръководи и инструктира в определени сезони. Участието на Израел в това беше да откликне, като се довери, че Този, Който е говорил, е истинен, верен и надежден. Така че, въпреки че „времето“ е свързано първоначално с „минало“ творческо действие, то също е много практично, тъй като се разгръща чрез историческите събития „сега“. За еврейския ум светът е свързан със сътворението, а историята е опитността на човека в това разгръщане.

Измеренията на „времето“ и „пространството“ не са теории за еврейския ум, а реалности, в които те участват и преживяват. „Времето“ за еврейския ум определено не е абстрактно понятие, а реалност, свързана с живота на всеки отделен човек. Следователно, когато празнуват Пасхата например (събитие, което бихме нарекли „в миналото“), еврейският ум разказва излизането от Египет по такъв начин, като че ли да се загатне, че те лично го преживяват „сега“. Празниците и святите дни са повторно навлизане в събитието, не в „миналото“, а като едно действително събитие за всяко следващо поколение.

Следователно изходът не беше нещо, което просто се е случило „с тях“ по времето на Мойсей, а нещо, което продължава да се случва и в тази епоха. Участникът в празника на Пасхата всъщност прави същото „сега“, както се е случило „тогава“. Сякаш участникът лично преживява изхода и така се идентифицира с това велико събитие, насочено от Бог.

„Във всяко поколение всеки човек трябва да се чувства така, сякаш той лично е излязъл от Египет, както е писано: И в онзи ден да кажеш на сина си, казвайки: Направихме това поради това, което Господ направи за мен, когато излязох от Египет“. Това идва от пасхалното ядене Седер, където един участник в яденето задава на бащата на дома въпроса: „Защо правим това?“ Отговорът на бащата е взет от Изход 13:8 и корпоративно персонализиран за присъстващите.

На запад сме малко запознати с този вид мислене, когато си спомняме разпятието на Разпети петък например. Но ние не носим същото усещане за жизнения ритъм в себе си, както евреите по отношение на своите празници.

Нашите празнувания на събития като рождени дни, годишнини от сватбата, религиозни празници и т.н., са донякъде отделени от ежедневния ритъм на живота. Те са по-скоро като събития, които засягат живота ни всяка година; те са като събития, които ние разглеждаме, а не събития, за които сме закотвени. За нас годишнина от всякакъв вид е радостно честване на добро събитие, което идва ежегодно по едно и също време; нещо в миналото, което се е случило и сега си го припомняме, като го „преглеждаме“.

Не знам за вас, но когато има семейно тържество или някакво национално честване, въпреки че участвам в тях, все още чувствам, че също така гледам процеса от разстояние. Оглеждам се, проучвам какво се случва, гледам лицата на хората, гледам как се реже тортата или как хората пеят националния химн и т.н. „Гледам“ спектакъла докато участвам в него. Това е едновременно участие в него, както и наблюдение на случващото се. Може просто аз да съм така, но усещам, че по този начин западняците обикновено участват в такива тържества.

Ние дори сме склонни да разединим мислите си за момент, докато гледаме с любезност лицето на баба, когато тя отваря подаръка си за 90^ия си рожден ден. Ние гледаме как очите й блестят, докато тя разопакова подаръка, усмивката на устните й, през цялото време припомня с нежност нещо, което е направила за нас или ни е казала. В този кратък миг разсъждаваме за нея, нейната природа, нейния характер, коя всъщност е тя. През цялото време сме в стаята, натъпкани с други членове на семейството, но малко отдалечени, докато мислено се отдръпваме и разсъждаваме. Ние участваме там, но също така гледаме сцената сякаш от малко разстояние. И тогава някой започва силно да пее: „Честит рожден ден“ и изведнъж отново се връщаме в стаята, присъединявайки се към празненствата.

За еврейския начин на мислене важно лично или корпоративно „житейско събитие“ е прикрепено към нещо по-голямо от собствения живот и история на някого. То е прикрепено към това, което Бог е направил още в самото начало на времето. Павел дори казва, че нашата лична история е свързана с Бога „преди началото на времето“ (2 Тимотей 1:9 и Ефесяни 1:4). Каква удивителна мисъл е това!

И така, в тази глава разглеждаме разликата между гръцката/западната мисъл и еврейската/източната мисъл. И двете култури разглеждат своето обкръжение, живот и ценности по начини, които са коренно различни едни от друга. Но това не означава, че едната е права, а другата – грешна. Те са просто „различни“, но искам да подчертая, че в опит да разберем определените Божии времена и сезони, трябва да се опитаме да мислим чрез еврейския начин на мислене, за да получим най-точното разбиране по нашия предмет. Така че ще бъде много полезно да имаме предвид някои от тези идеи, докато продължаваме.

Преосмисляне на някои основни принципи

1. Гръцката (западна) мисъл разглежда историята като линейна, като хоризонтална времева линия. Еврейската (източна) мисъл вижда историята по-скоро като ритъм или като циклична. Но това не трябва да означава, че евреите вярват в историята, която постоянно се повтаря, или в погрешното учение за превъплъщението.
2. Гръцката мисъл вижда света главно чрез интелекта, т.е. абстрактна мисъл. Еврейската мисъл вижда света главно чрез преживявания на сетивата, т.е. „конкретна“ мисъл.
3. Гръцката мисъл има тенденция да описва предмети във връзка с външния им вид. Еврейската мисъл описва обектите във връзка с тяхната функция и употреба.
4. Бог ни призовава да откликваме на Неговите срещи, вместо да реагираме срещу тях. Ние трябва да се ангажираме, а не да стоим настрана или да отхвърляме подобни срещи.
5. Да познаваме наистина Бог означава първо да слушаме внимателно, преди да се предприемат каквито и да било действия. Духовните знания се получават главно чрез опит от първа ръка, а не чрез натрупване на информация, получена от външни източници.
6. За евреина фестивалите и празненствата не са нещо, за което просто да си спомнят и да се наслаждават, а по-скоро нещо за „повтаряне“ и преглеждане във всяко следващо поколение, сякаш исторически и лично са присъствали.
7. Най-добре разбираме човек не като го наблюдаваме и трупаме факти за него, а като сме с него и сме му посветени.
8. Животът, както индивидуалния, така и корпоративния, е закотвен към големите цели на Бог и така може да бъде истински разбран и оценен само когато този възглед се насърчава в ежедневния или годишния цикъл на историческите житейски събития.

 

Глава първа <> Глава трета

Съдържание