Предговор
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
Изцелението е нещо, което влияе на всеки отделен човек на тази планета. В този паднал свят, ние всички се сблъскваме с болестта и с разрушението, което носи. Хората харчат милиарди долари за лечения и още милиарди, опитвайки се да предотвратят болести. Това е един от най-големите проблеми в живота и Господ не ни е оставил на произвола в тази много важна област.
Исус купи изцеление за нашите тела точно толкова, колкото купи опрощението на нашите грехове. Това е радикално твърдение за повечето хора и това е една от големите причини повечето хора да не преживяват Божествено изцеление. Те просто не знаят истината за това, което Исус е направил в тази област.
Исус каза, че истината ще ни направи свободни (Йоан 8:32), но само истината, която знаем, ни прави свободни. Това, което хората не знаят за изцелението, буквално ги убива.
В тази книга Бари Бенет споделя тези основни истини за това как да получите изцеление директно от Бог по толкова практичен начин, че да не можете да го пропуснете. Той също така обяснява как да се преодолеят много от пречките, които пречат на хората да получат изцелението, което Исус вече е осигурил. Това ще отговори на много въпроси.
Това не е просто теория с Бари. Самият той е преживял чудотворни изцеления, а също и в семейството си. Той преподава курс по изцеление в нашия библейски колеж Карис и не вярвам, че е преувеличено да кажа, че хиляди хора също са получили своето изцеление благодарение на истините, които Бари споделя с тях.
Ако имате нужда от изцеление или познавате някой, който има, или ако не се нуждаете от изцеление в този момент, в бъдеще ще се нуждаете и затова тази книга е за вас. Най-доброто време да научите за изцелението не е, когато битката за здраве забушува. Това е преди бурята да избухне и можете да положите основата на изцелението в тишината преди бурята.
Познавам Бари и семейството му от години и той е последователен. Той ходи с Господа и никога не пропуска да достави ново откровение директно от престола. Бари е смирен човек, който издига Господ, а не себе си и затова има голяма благодат в живота си (1 Петрово 5:5-6). Това взаимоотношение и благодатта върху него осигуряват канал, през който Господ да тече, което ще обогати живота ви. Имате нужда от тази книга.
Вярвам, че Господ се протяга към вас чрез тази книга. Господ е помазал Бари да сподели тези истини по толкова прост и практичен начин, че никога да не бъдете същите. Пригответе се да получите вашето изцеление и оставете тази чудотворна изцелителна сила да тече през вас към другите.
—Андрю Уомак
Предговор
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
Новорождението не е крайната точка на нашето духовно преживяване. То е само началото в цялостното ни преживяване на спасението. Ние сме нови създания, които стават Божии синове чрез поведение. Има многостепенни духовни движения, гравирани в сенки и преобрази, които да ни доведат до синовство в точното представяне на Христос. Цялото творение, самите ние и Духът, стенем за изявяването на синовете. Крайното действие на поклонение е да станем като Този, на Когото се покланяме, в образ и подобие. Ние сме постоянно водени от Духа, по различни начини, към съвършенство и зрялост в Христос. Траекторията на нашия процес вече е божествено подредена като такива, които Той е предузнал, предопределил да бъдат съобразени с образа на Неговия Син.
Тази книга излага процеса на формиране на синове.
Д-р С.И. Говендър
Предговор
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
Апостол Павел инструктира Църквата да не бъде невежа за „средствата“ на дявола, а да осъзнава добре неговите постоянно развиващи се стратегии и методи да ни заблуждава и така да упражнява предимство пред нас.
Целта на тази книга е също така да напомни на Църквата да не бъде невежа за средствата на Христос и Неговите авангардни технологии, които са достъпни за всеки вярващ и са от съществено значение за мандата ви на господство. Наричам я „Технология на благодатта“, тъй като това е божествената стратегия на Бог да даде „нечестно предимство“, достъпно само за онези, които са Негови синове. Това е технология, разкрита и направена достъпна за онези, които се страхуват от Него. Тази технология ви дава власт в светската област и успех в свещената област. През 2020 г. това беше Божията стратегия за имунитет по време на пандемии и оцеляване по време на национални блокирания и икономически кризи. Много християни са невежи за Божиите средства и следователно не могат да преуспеят в Божиите цели; те загиват, защото не са получили тази информация.
Моля се Господ да отвори очите на вашето разбиране, докато усърдно изучавате тази настояща истина.
Благодат на вас,
д-р С. И. Говендър
Предговор
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
АЗ ПРАВЯ „СМЕШКИ“, ЗА ДА СИ ИЗКАРВАМ ПРЕХРАНАТА. НЕ ВИНАГИ Е ЛЕСНО. НО АЗ СЪМ комик от повече от 25 години и някои биха казали, че съм била доста успешна в това. Едно от най-големите предизвикателства за всеки комик е да накара публиката да се смее, когато комикът не се чувства много забавен. Честно казано бях доста добра и в това. И като много комици, използвах шегите си, за да прикривам болката, която наистина чувствах вътре — звуците, звучащи в главата ми. „Не си достатъчно добра“. „Никога няма да постигнеш нещо“. „Ако наистина те познаваха, те никога нямаше да те обичат“.
Комици или не, повечето от нас в един или друг момент са водили битката за ума си. Нашата семейна история, лошите избори, които сме правили, натискът на света около нас, дори уроците, които сме научили в неделното училище, всичко това работи заедно, за да направим този „демоничен“ плейлист, който иска да доминира и диктува всички други мисли, които имаме. Много от нас се опитват да го избягват. Ние си мислим, че ако можем да бъдем достатъчно заети, да печелим достатъчно, да се забавляваме достатъчно, да пием достатъчно, ще останем пред саундтрака и най-малкото ще игнорираме гласовете през повечето време. Проблемът е, че колкото по-бързо вървим, толкова по-силно звучи лентата.
Други се борят добре със слабите оръжия, които познават. Те получават диагноза. Записват се в доживотни консултации. И се зареждат с много рецепти. Сега, аз не съм против това. Брат ми и аз всъщност стартирахме консултативен център, който е посещаван от близо 2000 души всеки месец. Имам психолога на бързо набиране. И моят фармацевт ме познава по име. Бог ни е дал прекрасни специалисти по психично здраве, които да ни срещнат в онези мрачни времена, да ни говорят от перваза и да ни върнат на сцената. Честно казано, консултирането и 75 милиграма Effexor ме направиха жената, която съм днес. Каквото и да трябва да направите, за да се борите с лентата, направете го.
Но какво ще стане, ако има друг начин? Божествено допълнение, което намалява дозата, прави съветите по-ефективни. Изважда корена на плевелите в ума ви, напоени от тези заядливи гласове. Ами ако Бог, в Своята безкрайна мъдрост е поставил в Словото Си нашето спасение и нашето разрешение за тази битка, която водим. Ами ако наистина е вярно, че „борбата ни не е срещу плът и кръв, а срещу управниците, срещу властите, срещу силите на този тъмен свят и срещу духовните сили на злото в небесните области?“ И какво би станало, ако Бог иска да ни снабди с всичко, от което се нуждаем, не само за да оцелеем в тази битка в главата си, но и да „преборим хаоса“ и да живеем изобилния, радостен живот, който Той ни обещава, че можем да живеем?
Чуйте това, точно това е, което Бог иска да направи и всъщност го е направил. Пастор Еди Търнър е абсолютен майстор по тази тема. Неговите послания са помогнали на хиляди, включително и на мен, да победят гласовете в главите си, да изключат саундтрака на сатана и веднъж завинаги да намерят „мира, който надминава всеки разум“. Неговото поучение е практично, лично и мощно. Той ви казва какво се случва, какво трябва да се направи и на кого можете да разчитате. Толкова съм развълнувана от тази книга. Наблюдавала съм унищожението, което идва от загубата на тази битка, и съм живяла с последствията в собствения си живот. Няма повече. Това послание, тази книга ще помогне на толкова много, включително и мен, да се борят в добрата битка, да живеят благословения живот и да спечелят войната в името на Исус, и това не е шега.
Чонда Пиърс
Християнски комик, носител на награда Dove
Съвет на директорите, клонове Консултативен център
Предговор
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
Събитията от Стария завет винаги са образци за наше увещание и обучение. Ноевият ковчег е модел за правилното градене на църкви днес, включително градската църква. Ковчегът, който Ной построи, остана плаващ във времето на скръбта и постави на сигурно място както хората, така и животните. Исус каза, че както беше в дните на Ной, така ще бъде и в дните на Човешкия Син.
Ние живеем във времето на Човешкия Син. Църквите, които изграждаме, трябва да стигнат до почивка в деня на скръб и бедствие. В Ковчега са зашифровани материалите и размерите, които трябва да се използват за правилното градене. Църквата не може да бъде изградена с човешкото въображение. Трябва да използваме старозаветните сенки и преобрази, за да градим правилно през тези опасни времена и когато народите са в беда.
Др. С. И. Говендър
Служенията АВС
Предговор
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
В една бяла двуетажна фермерска къща в щата Ню Йорк имаше събиране на стари хора. Те бяха фермери през деня и музиканти през нощта. Носейки своите ценни инструменти под мишниците си в голямо разнообразие от калъфи, те се качваха на задната веранда на една стара единична къща.
Времето беше в средата на зимата около 19 часа, а навън беше тъмно и студено, но пещта на дърва беше подкладена. В къщата ставаше твърде горещо, когато там бяха събрани много хора, така че страничната врата беше отворена. Ледено студения въздух, смесен с влажността на много тела се събираше върху неизолираните прозорци и те замръзваха за минути. Каква картина. Те заемаха позиции в целия хол и в трапезарията, защото там беше поставено пианото. Те седяха на столове с прави облегалки, донесени от кухнята. Големият отвор между стаите служеше като място за стоене, ако искате да чуете всички музиканти.
Домакин беше Гай Труман Потър, обикновено наричан „ГТ“. Той свиреше на цигулка и на перваз. Правилният начин да се свири на первазът е да се поставят шевни напръстници на пръстите на дясната ръка и да се драска с тях по повърхността в ритъм с песента. Синът му Джери беше ходил на уроци по виола в гимназията и се беше научил да чете ноти, така че за него беше естествено да ръководи, докато други следваха тези вечни мелодии.
Берта, съпругата на Джери, свиреше на пиано в трапезарията. Тя трябваше да е с гръб към всички, защото пианото беше до стената. Когато правеше грешки, останалите музиканти просто се гледаха и се усмихваха и никога не го споменаваха. Трудно е да следваш водача, когато си с гръб към него.
ГТ се гордееше със сина си, макар че никога не съм го чувал да го казва. Беше лесно да се види гордостта на бащата, когато сълзите нахлуваха, след като Джери изсвиреше нещо наистина страхотно. Когато осъзнаваше, че по лицето му ще падне сълза, той избухваше в силен смях и плюеше в кофата, която винаги държеше от дясната си страна.
Веднага след една добра тютюнева плюнка беше приемливо да си избършете устата и това ви дава възможност да избършете очите си незабелязано. В това семейство любовта и одобрението бяха силен смях и плюене в кофата.
Останалите музиканти в стаята не винаги можеха да се движат с Джери, така че понякога просто го наблюдаваха, докато той отплаваше в области на музиката, които те не можеха да разберат. Това носеше още една сълза на ГТ и скоро Джери казваше: „Хайде, хора, скочете там.“ Музиката продължаваше до късно през нощта и виковете и смехът се издигаха все повече и повече.
Точно когато си мислех, че студът танцува на прозореца в ритъма на музиката, майка ми изпращаше брат ми и мен в леглото. Аз бях по-малкият от двамата синове на Джери. Дори в горните спални на тази стара къща все още чувах всяка нота, която баща ми свиреше. Познавах звука му, без значение колко цигулки свиреха, и не можех да затворя очи, докато той не спре.
Баща ми беше човек, когото всички обичаха, но след афера с една жена, която беше влюбена в талантливия музикант, той напусна дома си.
Майка беше обезумяла и наранена в същото време и реши да заведе брат ми и мен при майка си, докато успее да си стъпи на краката. Къщата на баба Грийн се намираше само на десет мили от къщата на Потър, но се усещаше като вселена. Сестрата на майка ми и съпругът й също живееха там с три деца. Сега старата къща беше пълна с пет деца и баба Грийн командваше.
Чичо Бил, деверът на майка ми, беше нежен човек и почти никога не се смееше много силно, въпреки че непрекъснато си правеше шеги. Той сякаш обичаше децата и се грижеше за брат ми и за мен, както се грижеше за собствените си деца. Той имаше още едно страхотно качество; беше музикант. Той не само можеше да свири на цигулка, но и на виола. Той беше класически обучен и вечерите се събираше с един приятел и те свиреха дует на виоли. Те винаги седяха в кухнята и затваряха вратата към останалата част от къщата. Намерих начин да вляза в стаята и да слушам. Досега знаех само звука на мотивите или дворцовата танцова музика, но тази музика сякаш можеше да отнесе духа ти. И все пак ми липсваше звукът на баща ми.
В хола на къщата на баба Грийн имаше пиано и аз се опитвах да стигна до клавишите, за да свиря, когато мислех, че няма никой наоколо. Въпреки че бях само на 6 години, чичо Бил усещаше, че може да чуе нещо повече от хлапе, което тропа по пианото. Той ме научи на някои акорди и свиреше на цигулката, а аз се опитвах да го следвам. Непрекъснато отбелязваше на баба Грийн колко бързо се учех.
Една вечер, докато баба миеше чинии в кухнята, а останалите деца бяха разпръснати из цялата къща, аз започнах да свиря и да пея една песен, която чух в църквата, в която баба настояваше всички да присъстваме. „Само вярвай“ беше заглавието. Измислих си акордите и изпях единствената част от песента, която помнех: последния куплет и края. Краят беше готин, защото се качи високо. Веднага щом ударих високата нота в края, чух как баба ми крещи в кухнята: „Слава на Господа! Алилуя!“ и нейната вечно любима фраза: „Имай милост!“ Тя започна да се покланя на Исус точно там, при кухненската мивка, с покрити със сапун ръце и сълзи в очите.
След като хвалението в кухнята заглъхна, баба влезе в хола и извика нагоре. „БИЛ, ГЕРТРУД, слезте тук!“ Баба викаше на леля ми и чичо ми по същия начин, както на внуците. На ръба на гласа й имаше известна рязкост, която ви подсказваше, че има предвид нещо спешно. „Точно сега трябва да се помолим за това момче“, каза баба на леля ми и чичо ми. Тя прекарваше много време на колене в хола, както и леля ми и чичо ми, така че те автоматично заеха местата си. И тримата започнаха да викат към Бог едновременно. „О, Господи, покажи ни как да се молим за това момче.“
Аз коленичих и зарових лице в останалия стол. След известно време те станаха, дойдоха при мен, сложиха ръце върху мен и започнаха да се молят. „О, Господи, ние Ти предаваме това момче и Те молим никога да не свири музика, освен ако не е за да Те прославя.“
Нямах представа какво ще означава тази молитва в живота ми. Ако бях само по-близък приятел на мъдростта, нямаше да отнеме тридесет години молитва, за да прегърна безплатния подарък. Преживях много неща, докато бях в музикалния бизнес, но никога не съм носил слава на Бог – само на себе си.
Накрая, след достатъчно молитва от моята баба, леля и чичо, Господ обърна лицето Си към мен и ме извика.
Тази книга е посветена на паметта на моята хвалеща и молеща се баба. Също и на леля ми Герт и чичо Бил, които застанаха на стражата след смъртта на баба.
Предговор
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
Защо още една книга за пророческото? Чел съм много книги за пророческото през годините. Някои се фокусират върху различните библейски категории на пророците и върху свръхестествените проявления, които стават чрез тях. Други се фокусират върху това, как да пророкуваме, и после какво да правим с пророческите слова.
Тази книга докосва тези теми, но тя също така откровено говори за радостта и болката на пророческите хора в контекста на местната църква. Излагам рисковете, затрудненията и напреженията, включени при отглеждането на пророчески хора сред непророчески хора. Когато активността на Святия Дух се задейства сред слаби хора като нас, сблъсъкът между себичната амбиция и липсата на мъдрост е неизбежен. Надигат се много напрежения. Плюс това, ние срещаме преживяванията на Святия Дух, които са чужди за нас. Всичко това прави едно предизвикателно преживяване в нашия църковен живот.
Аз пастирувах в обстановка на местна църква в продължение на 23 години, докато започнах мисиите Интернационален дом за молитва с база в Канзас Сити през 1999. На 19 септември, 1999, ние започнахме служение на поклонение с ходатайство, което продължава нонстоп, 24 часа в денонощието. Членовете на нашия персонал се виждат като „ходатайствени мисионери“, понеже вършат работата на служението и се извисяват от мястото на нощна и дневна молитва. Нашият персонал осигурява собствената си финансова издръжка като мисионери по начин, подобен на другите мисионерски организации, като Младежи с мисия и Лагерите поход за Христос. Сега Бог благосклонно е прибавил около 1500 души към нас на пълновременно служение. Около 500 души е нашият служителски персонал, а другите хиляда служат пълновременно като ученици или студенти. Всички те са ангажирани около 50 часа на седмица.
В допълнение на тези, приблизително 2000 души се присъединяват към нас в нашите неделни служби на празненство. По този начин около 4000 души съставляват това, което аз имам предвид като „Семейството на мисионерската база на IHOP (Интернационален дом на молитва)“. Ние викаме всеки ден за освобождаването на духа на пророческа мъдрост и откровение от Ефесяни 1:17. Господ ни е давал славни отговори. Мнозина са имали пророчески сънища, видения и свръхестествени преживявания.
Моето пътуване в пастируването на пророчески хора започна внезапно през пролетта на 1983. Признавам, че съм направил много грешки в това пътуване, но съм научил някои ценни уроци. Ще споделя част от това, което съм научил през последните 25 години, през които съм бил дълбоко въвлечен с пророчески хора и движения.
Бъдещето на църквата със сигурност ще бъде изпълнено с хора, които оперират в пророческото помазание. В поколението, в което Господ се връща, цялата църква ще получава сънища, видения и пророчески преживявания (Деяния 2:17-21). Това ще бъде вълнуващо и в същото време предизвикателно. Със сигурност ще се появят нови измерения на служението на Святия Дух, които ще изискват посвещение на Писанията, а също и дълбоко посвещение като учащи се (1 Коринтяни 3:18). Това не е добро време в историята за „познаване на всичко“, а по-скоро е правилното време да се изразява добродетелността на смирението в един дух на поучаемост, докато отиваме към по-големи дълбочини в пророческото.
Предговор
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
В края на май 1994 и през лятото и началото на есента, много църкви в Обединеното Кралство, и по света, бяха пометени от ‘време на освежаване.’
Хората плачеха, смееха се и падаха на пода. Някои бяха изцелени, други бяха обвинени за бунтовните си отношения, а други се помириха с Бог и с хора, към които са грешили.
Това ‘докосване на Бог’ се е насърчавало и за него са се молили в неизвестна Канадска църква, Торонто Еърпорт Винярд, Южно Африкански евангелизатор Родни Хауърд-Браун, и Аржентински пастор от Асамблея на Бога, Клаудио Фрейдзън.
От началото на октомври това е докоснало най-малко около 2,000 църкви, и е възпламенило широкоразпространил се дебат както в християнската така и в светската преса. Главната медия, включваща Очевидец, Независимост, Дневна Поща, Времена и Дневен Телеграф е посветила огромни статии на това, което е станало известно като ‘Торонто Блесинг.’
Въпреки че феноменът на съживление никак не е бил познат на главните петдесятно/харизматични църкви, които били въвлечени, тяхната сила била необикновена. От периода 1904-1908 Британската църква усетила, че дъждът на Божия Дух предстои да завали и да обхване църквата, а след това вероятно и нацията.
Отгледан в семейство чието минало в Мисия Вяра е провокирало интерес в Хибридското съживление през 1949, на мен не ми беше чуждо да говоря за съживление. Вероятно като много други аз бях станал със студено сърце относно перспективата на това, което всъщност става. Чувствах, че внимателно трябва да изследвам какво става, за да не би да хвана себе си в момент на духовно развълнуване. Моите тинейджърски години в независимото евангелско крило на църквата посяха едно отношение на Берянин в моя ум (вижте Деяния 17:11). Беше ли това, което се случваше в библейския етос, прославяйки Исус и разширявайки царството?
Ако продължите да четете надявам се, че ще намерите доклад, който е ‘топъл, но сериозен.’ Тази книга не е непременно определен документ. Други писатели дори сега работят по книги, които разглеждат в дълбочина теологичния, историческия и пасторския аспект на това ‘време на освежаване.’ Това е една карта от А до Я. Други ще събират Артилерийските Разглеждания с хубавите подробности и продължителни анализи.
Тази книга има за цел да разгледа, информира и може би да вдъхнови. Като неизбежен спор, който огражда такива събития, това си има своите първоначални цели, желание да се отиде отвъд повърхностните впечатления, които понякога ние добиваме и спомагаме за пораждането на светлината по-скоро от топлината на какво разкрива това.
Това е документ на началото. Дано Бог ни благослови с повече събития и истории и свидетелства в идващите месеци, които да бъдат поместени в книга като тази.
Дейв Робъртс
Октомври 1994
Предговор
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
Едно от първите неща, които научих като лекар, е как да защитя себе си и пациента в болничното отделение. Болницата е една от най-опасните среди на земята. Тя съдържа всички видове бактерии и вируси, които са развили имунитет към антимикробни агенти. Антибиотиците, които са ефективни за инфекция, придобита в обществото, често не работят за придобита от болницата инфекция. Измиването на ръцете е задължително преди и след консултация с пациенти. В една местна болница медицинският персонал пренебрегна тази основна процедура и след един месец двадесет и пет бебета починаха от инфекция в болницата.
Намирам, че често в Божието Царство вярващите научават трудните и тайни истини, но пренебрегват основните защитни мерки. Има позиция на „дипломатически имунитет“: път, който дава имунитет от всички видове демонични атаки. Много вярващи не са в състояние да разпознаят вида на битката, в която се намират. Днес има голямо предизвикателство да се пазим и предпазим от плановете на дявола.
1 Йоан 5:18
Знаем, че всеки, който е роден от Бога, не съгрешава; но онзи, който се е родил от Бога, пази себе си и лукавият не се докосва до него.
Освещението е основна защитна мярка, която всички вярващи трябва да приемат.
Харманът е много важен символ на освещението в нашето пътуване към съвършенството – стъпката преди прославянето.
В нашето пътуване към съвършенство процесът на пресяване е неизбежен. Ако сте избрани от Господа, вашето пътуване към съвършенство ще бъде прекъснато от много Хармани. Намерението на Бог е, че чрез тези Хармани ние ставаме участници в Неговата божествена природа.
През последните сто години ние сме били изправени пред непълно и понякога неточно евангелие. Неточното евангелие прави небето да е дестинацията. Нашата дестинация не е небето, тя е Христос. Ние сме определени да станем като Него – да бъдем Неговите точни представители. Трябва да пораснем във всичко в Христос. Това е процесът на освещение, който произвежда имунитет в живота ни.
Притчи 20:26
Мъдрият цар пресява нечестивите
и докарва върху тях колелото на вършачката.
Д-р С.И. Говендър
Предговор
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
Библейската нумерология е ефективно средство за тълкуване на писанията в този апостолски сезон. 153те големи риби (Йоан 21:11) са символ на появяващи се мега синове, чието влияние ще измести тяхната числена сила. Те са фокусирани на „царството“, а не на „местната църква“.
Те са изпълнението на думите на пророк Захария:
Захария 12:8
В онзи ден Господ ще защити ерусалимските жители;
слабият между тях в онзи ден ще бъде като Давид
и Давидовият дом – като Бога,
като ангел Господен пред тях.
Давид беше Мега Син. Неговата сила не беше във физическия му изглед или в числения му капацитет; силата му беше в подобието на Бог.
Д-р С.И.Говендър
Предговор
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
Вярвам, че е важно да четете Татко мой! Татко мой! в контекст. Затова, предлагам това кратко откровение на моя произход. Аз съм роден на остров Сент Винсент на Карибите и съм човек от смесена раса, с преобладаващи жилки на индианец, африканец, португалец и англичанин. Под британската система, аз получих класическо образование, докато напуснах островите на 18 годишна възраст за по-нататъшно обучение в Съединените щати. В колежа изучавах реторика, право и теология, получавайки бакалавърски степени по английски език и реч и докторска по право от Университета на Ню Мексико, училището по право през 1982 година.
Първите ми стъпки като проповедник включват минало с Англиканската Църква, която оформя част от изложението ми на историческата църква. Сега работя обширно сред голямо разнообразие от нации – от Съединените щати до страни в Африка, Европа, Карибите и бившия Съветски съюз – и дори сред още по-широко разнообразие от расови групи.
Проповядвах първото си послание на 15 годишна възраст от моя живот, и сега съм прекарал 45 години в и из църковни кръгове, които са толкова разнообразни колкото и културите, които ги произвеждат. Бях вярващ в продължение на почти 20 години преди Божията реалност, отделно и настрана от религията, да стане ясна за мен. Преди това, успешното тълкуване на Писанието съчетаваше влиянията на обществената култура и религиозните практики, в които нормалната парадигма за моето тълкуване на Писанието беше историческите традиции на тълкуване, смесени с предпочитанието на обществения зов. В моята широкообхватна област на преживяване през десетилетията, обаче, аз осъзнах факта, че културата на религията намалява познаването на Бог.
Бях въведен в реалността на личността на Бог в преживяване в стила на това по пътя за Дамаск, през 1984 година. Преживяването на личността на Самия Бог отвори очите на духа ми за една реалност, която силно надвишаваше религиозната нормалност. Това преживяване отвори духа ми за реалността на областта на Духа. Бях мигновено променен, вътрешно, и от тогава, аз съм изследвал невидимата реалност на Бог, Небесното Царство и областта на Духа.
Осъзнавайки собствената ми промяна, положил съм голямо старание да отбележа библейските справки съответстващи на твърденията направени в текста. Ние напълно очакваме откровенията в тази книга да променят и дори да преобърнат здраво държаните вярвания и дългогодишни религиозни традиции.
Давайки голям фокус на взаимоотношението между бащи и синове в тази книга, няма ирония в това, че моя верен съработник в това и в бъдещи планирани проекти е моя син, Николас Солейн. Той е участвал обширно в основното изследване, писане и редактиране на тази книга, и под моята насока е вече силно въвлечен в планирането на бъдещи творби. Ние сме дискутирали напълно всички глави, тяхното съдържание и оформление, и той е напълно запознат с премета и моите мисловни процеси. Той правилно е записан заедно с мен като един от авторите на тази книга. Аз съм му задължен за неговото безценно участие и съдействия.
При написването на тези откровения, аз бях напълно подпомаган в пътуването от благословения Свят Дух, който Исус изпрати след като се върна на небето, за да разкрива Него на хората и да възстанови познаването на Бог и Неговите намерения за създаването на човека. В по-голямата си част, откровенията съдържащи се тук не са нови откровения, а са осветяване на откровенията вече записани в Стария и Новия завет. Според Писанието, някои откровения са навити и запечатани „до последното време“, (Данаил 12:9) и тогава са разкрити на поколението, за което са били предназначени. Аз вярвам, че откровенията съдържащи се в тази книга са за това време на земята.
Има много неизбежни и основни въпроси задавани от тези, които ревностно търсят Бог. За тях, отговорите намиращи се в религиозните традиции са се оказали недостатъчни или напълно отсъстват. Тази книга поставя рамка, в която да мислим за тези въпроси и да започнем да им отговаряме в съответствие с Писанието и Святия Дух.
Тази творба е съзнателно ограничена до това да установи принципите на взаимоотношение между Бог и човека. Това е една всеобхватна картина, която представя контраст на традиционната религиозна нагласа и, като такава, предлага много различни отговори, но не се придвижва в практични приложения. Това е основа, върху която ще градим.
Сам Солейн
Предговор
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
Има едни необикновени моменти, които идват в живота ни, които могат да променят курса на нашата история, божествени моменти, които са пълни с промяна и обновление; благоприятно време, което може да прекъсне цикъла на монотонността и да ни въведе в нов живот на възможност. През цялата история, от Едемската градина до кръста на Голгота, Бог винаги е определял ден, време, където е имало божествен момент прикрепен към човешкия избор наречен покорство.
1 Петрово 4:7 заявява: „А края и кулминацията на всичко сега е наближил; поддържайте здрав ум и самовъздържане и по тази причина бъдете будни [за да практикувате] молитва“ (AMP). Думата „кулминация“ означава „да се достигне най-високата точка или степен; точката в серия от събития белязана от най-големия интензитет“. Всичко в Бог работи в цикли от божествени активности, където при най-високата точка на цикъла е най-интензивната активност на промяна. Раждането на Йоан по времето на свещеника Захарий беше активността на тази промяна.
В тази впечатляваща творба, апостол Франс Дю Плеси разкрива ценността на тази божествена активност в живота на свещеника Захарий, бащата на Йоан Кръстител. „Името му е Йоан“ разчупва цикъла на непокорство водещ началото си до родословието на Аарон и децата на Израел.
Когато човека наречен Йоан посочи към Христос посред Йордан, това отвори път за човечеството да прекоси в един живот, който само Христос може да донесе. Чрез собствения си опит Франс Дю Плеси идентифицира силата на думите в устата ни, когато са изравнени с Божието Слово. Деяния 20:32 заявява: „И сега братя, препоръчвам ви на Бог и на словото на Неговата благодат, което може да ви изгради и да ви даде наследство сред всички, които са осветени“. Божието Слово има силата да ви изгради и да ви даде наследство сред тези, които са осветени. То е толкова мощно, че може да раздели „душата и духа“ (Евреи 4:12) – естественото и духовното.
Павел каза в Римляни 10:8 (повтаряйки Второзаконие 30:14), че Словото е толкова близо до нас, че е в устата ни и в сърцето ни, и това е словото на вяра, така че можем да го направим. То също може да изцелява и да избавя от разрушение (Псалм 107:20). Защо е толкова мощно? Понеже Словата на Бог, които вярвате са Бог във вас.
„В началото бе Словото, и Словото беше с Бог, И Словото беше Бог“ (Йоан 1:1). Думите са разкрити мисли. Божието Слово разкрива Божия ум. Това е метод, по който един ум се образова и обучава. Помислете за това: едно бебе е празно по отношение на думи при раждането си, но думите, които са конфигурирани и гравирани в ума на това дете ще определят дали ще бъде хирург или престъпник. И всичко това става чрез думи.
Франс Дю Плеси е от редкия вид служители, които живеят в реалността на Римляни 8:14, който гласи: „Защото водените от Божия Дух, са Божии синове“. Когато всичко в естественото изглеждаше, че работи срещу него, той се облегна на Духа и физически изкачи една от най-високите планини в света. Когато лекарите му казаха, че е диагностициран с неизлечимата болест наречена MND и, че никога повече няма да говори, той написа: „Името му е Йоан“. Той стои в пролома с едно поколение хора, което ще разчупи тишината в сърцата на хората и ще прокламира свободата на Божиите синове. Апостол Франс Дю Плеси е генерал сред тях.
Др. Уилям Д. Хин
18 март 2013 г.
Предговор
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
Семето, което даде раждане на тази книга може да се проследи до 1998 година. Аз бях в молитва в една хотелска стая в Накуру, Кения, Святия Дух осветли сърцето ми с откровението за Галгал. Аз чух Бог да ми казва, че трябва да напиша книга за Галгал, книга, която ще помогне на събранията да направят преход в нов сезон. За един миг, аз получих скицата, която сега е рамката на настоящото копие.
По това време, посланието на апостолската реформация беше сравнително ново за мен. То беше повлияло динамично живота ми, но аз не бях готов да освободя посланието. Въпреки че бях завладян от инструкцията за написването на книгата, също така се страхувах просто от мисълта за писане (умение, което ми липсваше). В резултат на моите чувства за неспособност, неверие, уплаха и лоша дисциплина, на книгата й бяха нужни шест години, за да бъде завършена. Не е нужно да казвам, че написването на тази книга беше едно от най-плашещите предизвикателства в моя живот. Това беше като първи опит за изкачване на висока планина.
Трябва, обаче да призная онези, които ме мотивираха да дам завършек на този неразрешен въпрос за пророческия регистър. Жена ми, Миролин, не само насърчаваше завършването на книгата, но също направи безценни предложения в нейното оформяне. Синовете ми Терон, Шеруин и Рилан също направиха много жертви като ми позволиха да пътувам по нациите и ми дадоха времето да се крия в моя офис с часове, за да може да бъде завършено писането.
Специалните ми благодарности за Др. Рани Мудли и п-р Уинстън Говинден за техните проницателни предложения, и на Кени Франк за редакцията. Искрените ми благодарности за Църквата Живото Слово (п-р Еуджен и Патрис Шепърд), Вашингтон и Западни Кръстоносци (апостол Дарил О’Нийл), Чикаго, САЩ, за тяхната финансова подкрепа и насърчение в написването на тази книга. Има още много други, които са изиграли роля в даването на импулс за нейното написване; Леон и Хендрика Браун (Аляска, САЩ) и Ерик и Каролин Уарън (Калъмбъс, Охайо, САЩ).
Бих искал да запиша моята признателност за Др. Ноел Уудроф от Мрежата на световния пробив за оказаното влияние върху моя живот в началните етапи на апостолския сезон. Той заедно с Др. Робърт Муниън, спомогнаха за оформянето на това послание в моя живот и служение.
Накрая, моето събрание и персонал от Християнски служения Река на живот заемат много уникално място в тази книга. Отделно от факта, че тяхната подкрепа е била катализатор в подбуждането ми да завърша тази книга, те също са моделът, който е опитал и е доказал принципите извлечени от Галгал. Обаче е скръбно, че първото издание на тази книга излезе в същия месец, когато моя колега Аарон Говендър внезапно почина. Той беше не само колега старей в нашето събрание, но също и мъдър съветник и генерал от висок ранг в Божието Царство. Неговия печат върху живота ми е останал отпечатан върху всяка страница на тази книга. Тази книга е посветена в негова памет.
Тамо Найду