Въведение
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
Ветровете на промяната духат върху Църквата и глобалното общество. Нов сезон е започнал върху човечеството, създаващ условия за Святия Дух да въведе нови библейски стратегии, замисли и мандати за ускоряване на божествената цел на земята. Писанията са съгласни:
Има време за всяко нещо и срок – за всяка работа под небето (Еклесиаст 3:1).
Новото разкрива предопределените намерения за изпълнението на Божията суверена воля на земята. Затова, важно е за църковните водачи да приспособят своите структури, видения, водачески стилове и всички други действия към главната мисия за този сезон. Това означава, че всичко в Църквата трябва да премине през процеса на ревизия и преоценяване. По същество, Църквата е микроскопа на всичко, което е Божието сърце. Следователно, тя трябва да бъде най-точното отразяване на божественото желание на земята.
Промяната носи духа на реформация, който се изправя срещу всяка сфера и система на управление на земята. Когато сезоните се променят, всичко в човешката история се повлиява. Следователно, всичко трябва да премине през радикалния еволюционен процес на преход. Главната цел на всеки божествено започнат сезон е агресивно да напредне Божието Царство към неговия предопределен край. В това отношение е, че е възложено на Църквата да стане въплъщението на Божия ум на земята като моделира чрез реали структури всичко, което е заключено в Божието сърце. Църквата е механизмът, чрез който Божията мъдрост се изявява на началствата и властите в цялото творение. В този факт лежи апостолството на Църквата – което ще рече нейната способност да действа акуратно като Божието представителство на земята.
Водачите на всяко събрание трябва да направят всякакъв опит, за да потърсят и да разберат ума и съвета ба Бог за този сезон. Има се предвид също, че водачите ще подготвят своите събрания да направят необходимите приспособявания. Това включва процеса на преконструиране на мисленето на хората и промяна на всяка физическа структура, която поддържа религиозния живот в техните събрания. От това произлиза предизвикателната отговорност от промяна (или модифициране) на структурата на тези „свещени“ системи, които стриктно поддържат религиозната активност, но не произвеждат духовен живот или желаните цели на този нов сезон. Ако има нечувствителност към очакванията на новия сезон, има я също и опасността от религиозно пазене на система на мислене и структура на практикуване, които повече не са уместни с Божиите цели. Често, има го появяването на съгласуван опит ревностно да се пази и защитава миналото наследство. Последствието е изоставянето на желанието да бъдем уместни с настоящите процеси. Вместо да защитаваме Божията цел на земята, съществува риска да станем противници на божественото намерение. Онези, които възприемат тази позиция могат лесно да станат ориентирани към програма и задвижвани от дейност, въпреки че те не са наредени от Божиите цели.
Християнския вяра е пътуване, което представя небесния начин на живот. Затова, вярващите в ранната Църква уместно бяха наричани като хората на Пътя.[1] Пътуването на вярващия по същество е вътрешно, но се живее отвън в естественото. В тази връзка, духовния аспект на пътуването трябва да се наложи и радикално да повлияе на естествения курс на съществуването на отделния човек. По същество историята (на гръцки хронос[2]) на човечеството трябва да бъде управлявана от сезоните (на гръцки кайрос[3]) на Бог. Когато нов сезон (кайрос) на Бог е разкрит ясно на Неговите хора, места са наименувани като напомняне за това важно „време“ в човешката история. Това е ясно отразено в живота и опита на пътуването на патриарсите. Винаги когато имаха специфична среща със своя Бог, средата на тази уникална среща й беше давано име или беше преименувана. В определен смисъл, тези места подчертават важно събитие в историята на спасението. Въпреки че тези места бяха уникални моменти в изкупителната история, за нас, Църквата на Исус Христос, те действително служат като пример за това, което може да бъде като пътеводни светлини в нашето пътуване към обещаната земя, или към Самия Господ.
Понастоящем има много църковни водачи, които осъзнават нуждата да се промени съществуващата структура на техните събрания. Някои не знаят как и какво да направят, за да въздействат на процеса на прехода. Други, в своята ревност, импулсивно (и вероятно неразумно) са започнали промени, които са получили съпротива, безразличие и миграция на хора от техните събрания. Това води до разочарование и обезверяване от носно идеята за промяна. Обаче, има някои лидери, които са невежи за факта, че когато един сезон се променя, от тях се изисква да направят съответни приспособявания. Невежеството и нечувствителността към развиващите се Божии планове са нещата, които държат техните събрания в пустинята на безплодието и в практикуването на досадна религиозна дейност.
Има я също и тази категория църковни водачи, който се страхуват да променят църковните си структури, стратегии и програми. Те вярват, че като започнат промяна в техния съществуващ начин на религиозен живот, по този начин могат да се възпротивят на божествената воля, и в последствие да изпаднат в заблуда. Те са на мнение, че ако Бог им е дал тези модели в миналото, тогава те не могат да се променят. Това обаче не е непременно правилно предположение. Изучаването на модела за построяването на скинията дава един пример на динамичния процес на развитие, който достигна своята крайна изява в Исус Христос. В тази връзка, може да се заключи, че въпреки че физическата форма на скинията постоянно минаваше през процеса на промяна, вътрешните ценности и принципи на Бог, които ръководеха построяването на скинията не се променяха. Например, процеса, който доведе до това скинията да бъде построена от Мойсей беше остарял, когато Соломон построи храма. Въпреки това построяването на храма на Соломон не противоречи на Мойсеевата скиния. Въпреки че храма на Соломон прегърна модела на Мойсеевата скиния, той отиде по-нататък, като усили, избистри, и очерта божественото намерение за построяването на скинията на първо място. Всяка фаза в развитието на скинията беше едно надграждане, което подчертаваше намерението на Бог в установяването и продължаването на Неговата цел на земята.
Аз написах тази книга с това в ума. Главната цел на тази книга е да споделя принципи, които ще помогнат на онези лидери, които желаят да преведат събранията си през болезнения процес на прехода. Тези принципи са събрани от личните ми преживявания, когато се впуснах в пътуването на откриване на Неговата воля за събранието, което пастирувах. Обаче, написвайки тази книга, аз съзнателно възпрях да не използвам лични примери от моето пътуване в прехода, тъй като могат да засенчат приложението на принципите на промяна в уникалните места, в които църковните водачи могат да открият събранията си.
Библейските принципи в тази книга могат да водят църковните водачи в осъществяване на промяната в техните събрания. В същото време, трябва категорично да посоча, че това не са непременно всичките принципи включени в динамичния процес на прехода. Осъзнавам факта, че може да има много повече безценни принципи и уроци, които човек може да използва, за да управлява и води някого в Божията воля за Неговата църква.
Също така пиша от презумпцията, че въпреки че Библията е пълна с примери за външни структури (съградени от хора) подложени на процеса на метаморфозата, божествените принципи в Писанието са непроменими – те никога не се променят. Въпреки че божествените методи постоянно се променят, божественият принцип(и) никога не се опровергавани. Винаги когато се променят сезоните, принципите от предишния сезон(и) се експортират, наместват и възприемат от новия сезон. Освен това, нови откровения (от Божието Слово) се въвеждат чрез новия сезон, прибавяйки нови принципи към еволюционния процес на растеж и разкриване на божествената тайна. Това нещо е изтъкнато в Евреи:
Внимавайте да не презрете Този, Който говори; защото ако онези не избегнаха наказанието, като презряха този, който ги предупреждаваше на земята, то колко повече няма да избегнем ние, ако се отвърнем от Този, Който предупреждава от небесата! Неговият глас разтърси тогава земята; а сега Той даде едно обещание, като каза: „Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето“. А това „още веднъж“ означава премахването [курсивът е от мен] на онези неща, които се клатят като направени неща, за да останат тези, които не се клатят (Евреи 12:25-27).
В думата „премахване“ (на гръцки метатесис) е скрит процеса, при който Бог критически оценява всичко, което е „направено“ с 1овешки средства в Църквата. Смисълът е, че това, което е преминало божествения тест може да остане като съществена част от еволюцията на Неговите цели на земята. Това загатва, че само това, което е от най-превъзходно небесно качество ще бъде съставна част от построяването на това, което Бог гради. В светлината на това, трябва да се заяви, че има продължителен божествен процес на елиминиране, който се случва в Църквата. В края на краищата, само същността на нещата, които са вечни по своята природа ще останат.
Толкова е удивително да се отбележи, че откровението за някой божествен модел винаги е верен на основните принципи. Да го кажем ясно, Божиите закони и правила никога не се променят, но Божиите методи за установяване на Неговата цел в човечеството постоянно се развиват. „Просто е удивително как Бог е запазил всичко вярно на принципа: човек никога не открива по-късно, независимо колко пълно е разработено нещо, че има промяна в принципа; принципът е там и човек не може да се отърве от него“.[4]
Въпреки че има разнообразни начини, по които Бог разкрива Своите планове и цели за Своите хора, въпреки това няма противоречие на Неговия характер и природа или на Неговите разкрити планове за Неговите хора. авторът на Евреи настоятелно прави това изявление в началните си изречения:
Бог, Който в многобройни частични откровения и по много начини е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, (Евреи 1:1).
От този стих откриваме, че Бог е бил в непрекъсната комуникация с човечеството. Той е правил това „в многобройни частични откровения“, на английски „в различни времена“ (на гръцки полумерос) или в различни времена и етапи от човешката история. Той също така е разкрил волята Си „по много начини“ (на гръцки полутропос) или под различни форми съответстващи на тяхната способност да схващат. С други думи, Той е използвал най-съвременните начини или методи, за да комуникира с хората. През целия Стар завет, е напълно ясно, че Бог се свързва с хората на нивото на тяхното възприемане. Пророците не са използвани просто като пасивни инструменти, но Той е обитавал живота им и чрез тях е демонстрирал Своята воля на хората. Всичко, което те са предавали или изграждали е било вярно на божествените принципи и без противоречие на Писанията – въпреки че са предавали в различни епохи и използвайки различни методи.
По този въпрос, може да се твърди, че без значение какво Бог комуникира или изгражда на земята, тези неща винаги са верни на божествените принципи. „Можем да приемем, че ако в надстройката има нещо, което не е в хармония с първоначалния основен духовен принцип на Бога, това ще бъде дефект, който рано или късно ще предизвика трагедия. Надстройката, във всеки принципен детайл трябва да е вярна на основата, на оригинала“.[5] Следователно, можем да се съгласим, че Църквата е Божията надстройка на земята. Самата й същност и действие се ръководят от божествените принципи, които не противоречат на Писанията. Основно, може да се заяви, че основните принципи на Бог са пренесени от стар сезон в нов сезон, въпреки че структурата, която първоначално е съдържала тези принципи може да е разрушена.
Освен това във всеки сезон се разкриват нови принципи, като по този начин се дава инерция и по-голямо определение на формиращия процес на изграждане в земните структури на целите на Бога. Тези структури трябва да бъдат „по-точни“ от онези структури, които са отразявали „точно“ (в предишна точка от времето) откровението на този уникален сезон.
Ние трябва по всяко време да помним, че Църквата е в пътуване на прогресивно развитие в точното представяне и образ на Христос на земята. Всеки сезон възстановява съществена част от Христос, която допринася за изграждането на Църквата на земята. Както пророците, които предаваха Божията воля на хората, църковните водачи трябва да създадат средата и условията за Бог да говори в и чрез тях. Тези водачи трябва да развият операционна система в своите събрания, която да улавя съществените послания на всеки даден сезон. Те трябва да позволят на целта на този сезон да очертае, да оформи и да изрази Божието откровение. Каквото и да получават като откровение трябва да бъде утвърдено и потвърдено чрез Писанията – което ще рече, чрез „по-сигурното пророческо слово“.[6] Божието Слово е отвесът, който установява всяко откровение, заздравявайки законността на новия сезон на земята.
Очаква се Галгал да допринесе за това откровение, като предложи на църковните водачи принципите, които ще помогнат на процеса на преход. По този начин могат да бъдат поставени проверки и баланси за развитието на здрави новозаветни апостолски събрания.
————————————————-
Бележки:
[1] Деяния 9:2; 19:9, 23; 22:4; 24:14, 22.
[2] Хронос е точното измерване на времето. То се отнася за „количество време, като период измерен чрез последователност от обекти и събития и описва миналите моменти“. „То има само дължина, не и предизвикателство за постижение, като кайроса“ (S. Zodiates, ref. 5550, p. 1769).
[3] Кайрос в буквалното си значение се отнася за „сезон, време на възможност, определено време“ (S. Zodiates, ref. 2540, p. 1726). Метафорично това е духовното измерване на определено време, което се определя от човешкия отклик към Божествена задача. Това е времето, което дава на човека възможности да си сътрудничи със съдбата в изпълнение на Божиите цели на земята.
[4] Sparks, Prophetic Ministry, p. 2.
[5] Iibid.
[6] 1 Петрово 1:19 KJV.