Глава I – Славата
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
Стоях и гледах към вратата, през която трябваше да вляза. Беше обикновена и неприветлива. Когато се обърнах да видя още веднъж Голямата съдебна зала, още веднъж ме завладяха нейната слава и простор. Не исках да си тръгна оттук, въпреки че злото в моето сърце постоянно беше изобличавано. Макар процесът да беше болезнен, преживях такова освобождение, че не исках да спре. Аз действително копнеех за повече изобличение.
“И ти ще имаш повече“ – отвърна Мъдростта, знаейки мислите ми. „Това, което откри сега, ще остане с теб, обаче не е нужно да идващ тук, за да бъдеш променен. Силата на кръста е достатъчна да те промени. Преживяното тук можеш да преживяваш всеки ден. Святият Дух дойде, за да те изобличи за грях, да те води в истината и да свидетелства за Мен. Той постоянно е до теб. Ти трябва да опознаеш Духа по-добре.
Много хора вярват в Святия Дух, но малко правят място за Него в своя живот. Това ще се промени с наближаване края на света.
Святият Дух ще се движи над земята също както правеше в началото. Той ще отнеме хаоса и объркването, които са се разпрострели по нея. Ще донесе славното ново създание точно посред него. Вие сте на път да влезете във времена, когато Той постоянно ще прави чудеса и целият свят ще бъде в страхопочитание пред Него.
Той ще направи всичко това чрез Моите хора. Когато Святият Дух се раздвижи, синовете и дъщерите на Бога ще пророкуват. Стари и млади ще виждат видения и ще сънуват сънища. В Мое име ще се вършат по-големи неща от тези, които Аз вършех, за да бъда прославен на земята. Цялото творение стене и се мъчи и очаква делата на Святия Дух.
Онова, което ще намериш отвъд тази врата, ще ти помогне да се приготвиш за предстоящите неща. Аз съм Спасителят, но Аз съм и Съдията. Ще разкрия Себе Си на света като Праведния Съдия. Първо ще произнеса присъда над собствения Си дом. Моите хора скоро ще познаят общението със Святия Дух и Неговата сила да изобличава за грях. Те ще разберат също, че Той всякога ще ги води към истината, която ще ги освободи. Това е истината, която свидетелства за мен. Когато Моите хора Ме познаят какъв съм, тогава Аз ще ги употребя да свидетелстват за Мен.
Аз съм Съдията, но е по-добре да съдите сами себе си, за да не трябва Аз да ви съдя. Във всеки случай Моите съдби ще се върнат над Моите хора. Първо ще съдя собствения Си дом и чак след това цялата земя“.
Славата на Мъдростта засенчваше всичко наоколо. Никога не бях виждал толкова великолепие преди, дори и тук. То се увеличаваше всеки път, когато Господ говореше за съдбите Си. Беше по- велико, отколкото съм предполагал някога. Започнах да се чувствам толкова малък и незначителен в Неговото присъствие, че беше трудно да се концентрирам върху думите Му. Точно когато си мислех, че ще бъда поразен от Неговата слава, Той се протегна и ме докосна по челото нежно, но твърдо. Когато го направи, умът ми се успокои и концентрира.
„Ти започна да гледаш на себе си. Това винаги ще носи объркване и ще е по-трудно за теб да ме чуеш. Всеки път, когато преживееш Моето докосване, твоят ум ще става по-ясен. Всеки път, когато чувстваш Моето присъствие, знай, че съм дошъл да те докосна, за да можеш да Ме чуеш и да Ме видиш. Ти трябва да се научиш да влизаш в присъствието Ми без да гледаш и мислиш за себе си. Това те кара да се отвръщаш от истината, която е в Мен, и да се обърнеш към измамата, която е в твоята грешна природа.
Много хора падат, когато Моят Дух ги докосва. Времето на падането свърши. Вие трябва да се научите да стоите, когато моят Дух дойде и се движи. Ако вие не стоите, когато Духът се раздвижи, Той не може да ви употреби. Езичниците трябва да падат пред Мен, но имам нужда хората Ми да стоят, за да мога да ги употребя“.
Гордостта на лъжесмирението
Аз чух раздразнение в Божия глас, когато Той каза това. Чувствах, че това е същото раздразнение, което имаше към Своите ученици в евангелията. Веднага разбрах, че Неговото недоволство обикновено се проявяваше, когато те започваха да гледат на своите недостатъци и неуспехи.
„Господи, съжалявам – казах аз, – но Твоето присъствие е така силно. Как да не се чувствам толкова малък до Теб?“
„Ти си малък, но трябва да се научиш да обитаваш в Моето присъствие без да гледаш на себе си. Няма да можеш да чуеш от Мен или да говориш за Мен, ако гледаш на себе си. Ти винаги ще бъдеш недостатъчен за това, за което Съм те приготвил. И никога твоето достойнство няма да е това, което ще Ме накара да те употребя. Никога не трябва да гледаш на, своята недостатъчност, а на Моята достатъчност. Ти трябва да спреш да гледаш на недостойнството си и да погледнеш на праведността Ми. Когато си бил употребен, то е било заради това, което съм Аз, а не което си ти.
Ти наистина почувства гнева Ми, когато погледна на себе си. Това е – гневът, който имах против Мойсей, когато започна да се оплаква колко е недостоен. Това само разкрива, че ти гледаш на себе си, а не на Мен, което е главната причина да употребявам толкова малко от Моите хора при изпълнението на целите Ми. Лъжесмирението е всъщност форма на гордостта, която причини падението на човека. Адам и Ева започнаха да се усещат недостойни и имаха нужда да се почувстват по-значителни. Те искаха със свои сили да станат такива, каквито би трябвало да бъдат. Ти никога сам не можеш да станеш този, който би трябвало да си. Необходимо е да се довериш на Мен да те направя такъв, какъвто би трябвало да бъдеш“.
Въпреки че никога не съм свързвал падението на човека в градината с лъжесмирение, знаех, че това е главната пречка да станем полезни за Бога и бях мислил за това много пъти. Сега в Неговото присъствие собственото ми лъжесмирение беше скрито в мен и изглеждаше дори по- лошо, отколкото някога съм го виждал в някого другиго.Тази форма на гордост беше отвратителна и аз можех да разбера защо е причинила гнева на Бога.
В Неговото присъствие сме напълно открити. И дори след цялото осъждение, което току-що бях преживял, все още имах един от основните недостатъци, които ме спираха от това да Го познавам и да Му служа според призванието си. Колкото и шокиращо да беше това, аз повече не исках да гледам на себе си, така че се обърнах и погледнах на Него, желаейки да видя толкова от славата Му, колкото бих издържал. Изведнъж моята потиснатост се обърна в екстаз. Краката ми искаха да се превият, но аз бях решен да стоя прав, колкото мога да издържа.
Скоро след това се събудих. В продължение на няколко дни чувствах някаква енергия да протича през мен, която правеше светът наоколо да изглежда славен. Обичах всичко, което виждах. Дори дръжката на вратата изглеждаше прекрасна. Старите къщи и коли ми се струваха толкова красиви, че съжалявах, че не бях художник, за да предам прелестта и благородството им!
Всички дървета и животни изглеждаха като много специални лични приятели. Всеки човек, когото виждах, беше като библиотека с откровения и аз бях толкова благодарен за вечността, когато ще мога да позная всички. Не можех да погледна на нещо и да не видя великолепие. Трудно ми беше да повярвам, че съм бил на земята толкова време и съм пропуснал всичко това. И все пак, въпреки всичките тези чудесни откровения и емоции, аз все още не знаех как да ги използвам. Осъзнавах, че ако не се науча да употребявам всичко това за добро, то ще си отиде, което и се случи след няколко дни. Сякаш смисълът на живота се отделяше от мен и аз знаех, че трябва да си го възвърна. Това, което бях изпитал, беше по-прекрасно от всякакъв наркотик и аз бях пристрастен.
Ето какъв беше резултатът от това да зърна Неговата слава, а щях да видя и повече. Аз желаех да се науча да живея в Неговото присъствие и да позволя на Неговия живот да тече през мен, за да докосне и другите. Трябваше да обитавам в Святия Дух и да Му позволя да ме употреби. Това беше моят призив.