Глава II – Двамата свидетели
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
Дни наред бях в дълбока депресия. Всичко изглеждаше толкова мрачно. Дори самият звук на човешките гласове ме дразнеше и всеки провал на това, което исках да правя, ме гневеше. Мислех най-лошото за всички и трябваше да се боря, Е да отстранявам нахлуващите негативни мисли. Чувствах, че все едно слизам в ада и потъвах по-надълбоко всеки ден. Най-накрая извиках към Бога и почти веднага се озовах стоящ пред вратата с Мъдростта до мен.
„Господи, съжалявам. Излязох от Твоето присъствие и сякаш стигнах до самия ад“.
„Целият свят все още стои в силата на лукавия – отговори Той – и ти ходиш по ръба на ада Всеки ден. По средата обаче се намира пътят към живота. Има дълбоки ровове от двете страни на този път, така че ти не трябва да се отклоняваш от него“.
„Е, аз вече паднах в един от тези ровове и не можах да намеря изход“.
„Никой не може да открие свой изход от тези ями. Именно следвайки своя собствен път ти падаш там, но този твой “собствен път” никога няма да ти осигури изход. Аз Съм динственият изход. Когато падаш, недей да си губиш времето да обмисляш всичко, защото така само ще потъваш повече в ямата. Просто помоли за помощ. Аз съм твоят Пастир и Аз винаги ще ти помогна, когато Ме повикаш“.
„Господи, аз не искам да си губя времето, опитвайки се да намеря изход, но искам наистина да разбера как съм паднал толкова надолу, толкова бързо. Какво ме накара да се обърна от пътя на живота и да падна в яма като тази? Ти си Мъдрост и аз знам, че е мъдро да се пита“.
„Мъдрост е да знаеш кога да искаш разбиране и кога помощ. В този случай мъдростта за теб е да питаш. Само когато си в Моето присъствие, ти можеш да разбереш. Твоето разбиране винаги ще бъде изкривено, когато си в депресия, и никога няма да виждаш истината от това място. Депресията е измамата, която идва от гледането на света през твоите очи. Истината идва чрез гледането на света през Моите очи, от мястото, където стоя Аз, от дясната страна на Отца. Както херувимите в книгата на Исая, шеста глава, u тези, които живеят в Моето присъствие, ще казват: “Земята е пълна с Твоята слава“.
Аз си спомних, че бях чел този текст като новоповярвал и си мислех, че тези херувими са се заблудили. Не можех да разбера защо те казваха “Цялата земя е пълна с Неговата слава”, когато се вижда, че цялата земя бе пълна с войни, с малтретиране на деца, коварство и зло навсякъде. Тогава един ден Бог ми каза: „Причината, поради която тези херувими казват, че земята е пълна с Моята слава, е, че те обитават в присъствието Ми. Когато обитаваш в Моето присъствие, ти няма да виждаш нищо друго освен слава“.
„Господи, аз си спомням, че Ти ме учеше на това, но още не съм го преживял. Прекарал съм по-голямата част от живота си, виждайки нещата от тъмната им страна. Предполагам, че съм живял тогава, стоейки в една от тия ями отвъд пътя на живота, вместо да ходя по него“.
„Това е вярно“ – отговори Господ. „Понякога ти се изправяше и тръгваше покрай нов ров от другата страна на пътя, но веднага падаше. Сега трябва да стоиш на пътя. Нямаш много време за губене в тези ями“.
Божията милост и търпение изглеждаха поразителни, когато продължи:
„Какво те накара да паднеш този път?“ – започна Той.
След като размислих, успях да разбера, че бях погълнат повече от поддържането на чувството, отколкото от познаването на Източника му.
„Свалих очите си от Теб“ – признах аз.
„Знам, че звучи просто, но свалянето на очите ти от Мен е всичко, което те събаря от пътя на живота. Когато пребъдваш в Мен, ти няма да виждаш нищо друго, освен слава. Това не означава, че няма да забелязваш конфликтите, объркването, тъмнината и измамата, които са в света, но ще видиш и Моето разрешение на тези проблеми. Когато пребъдваш в Мен, винаги ще бъдеш свидетел как истината надделява над измамата и ще видиш начина, по който Моето царство ще дойде“.
„Господи, когато съм тук всичко е много по-реално за мен, отколкото когато съм го преживявал на земята. Но когато съм на земята, всичко, което е тук, изглежда като нереален сън. Аз знам, че това е истинската реалност и че земята е временно нещо. Знам също, че ако това място беше по-реално за мен, когато съм на земята, аз бих могъл да ходя в Твоята мъдрост и да стоя на пътя на живота. Ти си казал, че винаги е мъдро да искаш. Аз Те моля да направиш тази област по-реална за мен, когато съм на земята, за да мога да ходя по-добре в Твоите пътища. Аз също Те моля да ми помогнеш да предам тази реалност на другите.Тъмнината става все по- голяма и малцина имат видение за истинската посока. Аз те моля да ни дадеш повече от Твоята сила. Нека да видим повече от славата Ти и нека да познаем истинския съд, който идва от Твоето присъствие“.
„Когато започнеш да живееш, гледайки с очите на сърцето си, ти ще ходиш с Мен и ще видиш Моята слава. Очите на сърцето ти са твоят прозорец в тази област на Духа. През очите на сърцето ти можеш да дойдеш пред Моя трон на благодатта по всяко време. Ако ти идваш при Мен, Аз ще ставам все по-реален за теб. Освен това ще ти се доверя с повече сила“.
Докато Той говореше, аз почувствах нужда да се обърна и да видя множеството от царе, принцове, приятели и слуги на Господа, които стояха в съдебната зала. Красотата и славата бяха толкова големи, че ми се искаше да остана завинаги там. Отново бях изумен от мисълта, че това е само началото на Небето. При всичките небесни чудеса, истинското чудо на Небето беше присъствието на Бога. Тук Той беше Мъдростта и Съдията, което е едно и също.
„Господи – запитах аз – тук Ти си Мъдрост и Съдия, но какъв си в другите области на Небето?“
„A3 СЪМ Мъдростта и Съдията във всяка област, но също СЪМ и много повече. Заради това, че Ме попита, Аз ще ти покажа кой СЪМ. Ти започна да Ме познаваш като Мъдрост и Съдия. На своето време ти ще виждаш още от Мен, но първо имащ да научиш и още за Моите съдби“.
Първият свидетел
„Божиите съдби са първата стъпка в небесната област – каза глас, който не бях чувал преди. – Когато денят на Страшния съд дойде, Царят ще бъде познат от всеки и Неговите съдби ще бъдат разбрани. Тогава земята ще бъде освободена. Ти поиска съд да дойде в твоя живот, сега започни да искаш да дойде съд и за света“.
Обърнах се да видя кой ми говореше. Той беше висок и с блясък, но малко по-слаб от този, който видях в съдебната зала. Приех, че това е ангел, но после той каза:
„Аз съм Лот. Ти си избран да живееш в трудно време, също както бях и аз. Както Авраам ходатайстваше за Содом, така и ти трябва да направиш същото. През времето, когато ще бъдат освободени големи извращения, ще се появят също мъже и жени на голямата вяра. Като Авраам ти трябва да използваш вярата си, за да ходатайстваш за грешниците, а също и да свидетелстваш, че Божият съд идва върху земята. Бог не може повече да търпи злото на човечеството, което се увеличава все повече. Аз мълчах и много загинаха. Ти не трябва да бъдеш като мен – не бива да мълчиш“.
„Кажи ми повече! Как да ги предупредя?“ – попитах.
Аз си мислех, че мога да бъда предупреждение просто като съм различен. Но това не е достатъчно! Силата на Святия Дух да се изобличава за грях се освобождава чрез изговаряне на Слово. Това, което Бог направи със Содом, е пример как други да не бъдат разрушени по този начин. Ти можеш да предупредиш тези, които са на път към унищожаване, като им разкажеш моята история. Сега има много градове, чието зло Той повече не може да търпи. Ако тези, които познават Бога, не се изправят, много скоро ще последват Содом. Денят на Страшния съд идва. Тогава цялото творение ще познае мъдростта на Неговите съдби, но ти не трябва да чакаш този час. Трябва да търсиш съдбите Му всеки ден и да ги известяваш на земята. Ако Неговите хора ходят в съдбите Му постоянно, много от жителите на земята ще ги знаят преди деня на Страшния съд. По този начин много повече ще бъдат спасени. Лот знаеше какво вълнува ума ми. Както вече бях установил, на това място мислите са известни на всички.
Отвъд тази врата ти ще преживееш повече от Неговата слава. Тя не е само великолепието, което виждаш около Него на това място, нито пък просто чувствата, които имаш, докато обитаваш в Него. Славата Му се разкрива също чрез съдбите Му. Това не е единственият начин, по който тя става явна. Но това е начинът, който ти трябва да разбереш. Затова си тук. Отвъд тази врата ще се научиш да гледаш на Неговата слава по друг начин. Чрез гледане на славата Му Неговите хора ще се променят и Той се приготвя да им я покаже. Когато те видят Неговата слава, ще започнат да се наслаждават на всичките Му пътища, дори и на съдбите Му. Неговото желание е никой да не бъде загубен и никой от хората Му да не претърпи загуба в този ден.
„Хората на земята са слепи. Те няма да прогледат, ако ти се опиташ просто да бъдеш свидетел. Посланието за съда трябва да се представя с думи. Святият Дух помазва думите, но те трябва първо да бъдат изговорени. Праведност и справедливост са основа на Неговия престол. Хората Му са узнали нещо за праведността Му, но малко познават справедливостта Му. Неговият престол ще бъде в дома Му, така че съдът трябва да започне от Неговия дом. Ти трябва да живееш чрез истината, която научи тук, а също и да поучаваш в нея. Неговите съдби идват. Ако хората Му ходят в тях, ще преживеят славата на деня на Страшния Съд. Ако не живеят с тях, те също ще познаят мъката, която светът е на път да разбере. Неговите съдби нямаше да са истински, ако не са еднакви за всички. Чрез теб и другите Той ще умолява хората Си да съдят сами себе си, за да не ги съди Той. После ти трябва да умоляваш света“.
Лот насочи погледа ми към вратата, пред която стоях. Тя все още изглеждаше тъмна и непривлекателна. „Като доктрините за Божия съд“ – помислих си аз. Славата на Бога, която ни заобикаляше, дори я правеше още по-мрачна. Въпреки това, аз разбрах колко славни са наистина Неговите съдби. Разбрах също, че почти всяка врата, през която Той ни води, изглежда мрачна на пръв поглед, но след това става славно. Почти изглежда, че колкото по-мрачна е самата врата, толкова по-славно е от другата страна. Самото преминаване през Неговите врати изисква вяра, но те винаги водят към по-голяма слава.
Вторият свидетел
Тогава втори глас проговори: „Аз също потвърждавам тази истина. Божият съд предстои да се открие на земята. Но милостта побеждава съда, Господ винаги поставя милостта преди съда. Ако ти предупредиш хората, чийто съд предстои, милостта Му ще спаси мнозина“.
Не познах говорещия, но беше човек с голям ръст и блясък и изглеждаше с висок ранг.
„Аз съм Йона“, каза той. „Когато разбереш Божиите съдби, ще разбереш и Неговите пътища. Но това няма да означава, че ще си съгласен с тях. Разбирането е необходимо, но не е достатъчно. Бог също така иска и да се съгласиш с Него.
„Често си искал присъствието на Бога да бъде с теб. Това е мъдро. Аз бях пророк и Го познавах, въпреки това се опитах да избягам от Него. Това беше много глупаво, но не толкова, колкото предполагаш. Аз познах големия огън, който идва от присъствието Му. Разбрах отговорността да бъдеш близо до Него. В присъствието Му всяко дърво, сено и слама изчезват.
„Когато отидеш при Него със скрит грях в сърцето си, това те подлудява, както мнозина са го разбрали през вековете. Аз исках да избягам не толкова от Божията воля, колкото от присъствието Му. Ти помоли за реалността на присъствието Му и я изпита тук. Небето е истинският ти Дом и е правилно да копнееш за него. Но Той е свят Бог и ако искаш да ходиш близо до Него, ти също трябва да бъдеш свят. Колкото по-близък ставаш с Него, толкова по-смъртоносен може да бъде скритият грях“.
„Разбирам това“, отговорих аз. „Затова поисках Божиите съдби да дойдат в моя живот“.
„Сега трябва да те попитам за това“, каза Йона. „Ще търсиш ли присъствието Му? Ще идваш ли при Него?“
„Разбира се“, отговорих. „Желая това повече от всичко. Няма нищо по-велико от това да бъдеш в Неговото присъствие. Знам, че повечето ми молитви да бъда с Него са егоистични, но присъствието Му ще ми помогне да се освободя от този егоизъм. Искам да бъда с Него. Ще дойда при Него.
„Ще дойдеш ли?“ продължи Йона. „Досега ти се държа по-глупаво, отколкото аз. Ти можеш да дойдеш дързостно пред Неговия престол на благодатта по всяко време и за всяка нужда, но го правиш рядко. Копнежът за присъствието Му не е достатъчен. Трябва да дойдеш. Ако се приближиш до Него, и Той ще се приближи до теб. Защо не го правиш? Можеш да бъдеш толкова близо до Него, колкото пожелаеш.
Мнозина са познали и следват Неговите пътища, но не идват при Него. Във времената, които скоро ще настъпят, те ще се отделят от пътищата Му просто защото не са дошли при Него. Ти си се смял на моята голяма глупост, но твоята е дори по-голяма. Аз обаче не ти се присмивам – аз плача за теб. Твоят Спасител плаче за теб; Той постоянно ходатайства за теб. Когато Той плаче, цялото небе плаче. Аз плача, защото знам колко глупави са хората Му. Познавам те, защото ти си също като мен и като мен Църквата бяга към Тарсис, желаейки повече да търгува със света, отколкото да стои пред славния Му трон. В същото време мечът на Божиите съдби е надвиснал над земята. Плача за Църквата, защото ви познавам толкова добре“.
„Виновен съм“, казах аз. „Какво можем да направим?“
„Големи бури идат към земята“, продължи Йона. „Аз спях, когато ураганът дойде върху кораба, докато бягах от Господа. Църквата също спи. Бях Божи пророк, но езичниците трябваше да ме събудят. И така е с Църквата днес. Езичниците са по-проницателни от нея в това време. Те знаят кога Църквата е в грешна посока и я разтърсват, опитвайки се да я събудят, за да призове своя Бог.
Скоро светските лидери ще ви изхвърлят зад борда, също както хората от кораба направиха с мен. Те няма да ви оставят да продължите в посоката, в която сте поели. Това е Божията благодат към вас. Тогава Господ ще ви накаже с голям звяр, който идва от морето. Той ще ви глътне за известно време, но после ще ви изхвърли. След това ще проповядвате Неговото послание“.
„Няма ли друг начин?“ – попитах аз.
„Да, има“, отговори Йона. „Някои вече са в корема на звяра. На други им предстои да бъдат хвърлени зад борда, а трети още спят. Но почти всички са били на кораба, пътуващи в погрешната посока, искайки да търгуват със света. Ти можеш обаче да съдиш сам себе си и така няма да се наложи Той да те съди. Ако ти сам се събудиш, покаеш и тръгнеш по пътя, по който Той те изпраща, няма да бъдеш погълнат от звяра“.
„Звярът, за който говориш, от книгата Откровение глава 13 ли е?“ – попитах аз.
„Да, същият е. Както си прочел там, този звяр е даден, за да воюва срещу светиите и да ги победи. Това ще се случи с всички, които не се покаят. Но знай, че победените от първия звяр, ще бъдат избълвани от него, преди да дойде следващият – този, който излиза от земята. Но ще ви бъде много по-лесно, ако се покаете. Много по-добре е да не бъдете глътнати от него.
Също както Лотовата история е предупреждение за тези, които са се предали на извращения, така и моята история е предупреждение към Божия пророк – Църквата. Тя бяга от присъствието на Бога. Тя се стреми към дела, вместо да търси Божието присъствие! Ти можеш да наричаш своята активна дейност “служение”, но това всъщност е бягане от лицето на Господа. Както казах, Църквата бяга към Тарсис, за да търгува със света и да търси съкровищата на морето, докато по-големите съкровища – тези на небето – тях малцина ги търсят.
Грехът на голямото желание да се търгува със света е запленил Църквата, както в корема на кита аз се оплетох с водорасли и те обвиха главата ми. Плевелите и водораслите са грижите в света, които са оплели здраво ума на Църквата. Три дни ми бяха нужни, за да се обърна към Господа, защото се бях заплел доста. На християните им трябва много повече време. Умовете им са така оплетени със света и са потънали толкова надълбоко, че смятат, че не могат да бъдат освободени. Ти трябва да се обърнеш към Бога, вместо да бягаш от Него. Той може да оправи всяка бъркотия и да те извади отвсякъде. Не бягай повече от Господа! Бягай към Него!“
Тогава Лот добави: „Помни милостта, която Бог имаше към Ниневия. Той им я показа, защото Йона им проповядва. Пророкът не живя между тях, опитвайки се така да им видетелства, а проповядваше Словото на Бога. Силата е в Словото. Няма непробиваема тъмнина, в която Неговото Слово да не може да проникне. Мнозина ще се покаят и ще бъдат спасени, ако отидете при тези, при които Бог ви праща, и им кажете Неговото предупреждение“.
След това Йона продължи: „Когато излезеш от Божията благодат и грехът те сграбчи, за теб ще е трудно да отидеш при Него. Трябва да се научиш винаги да ходиш при Бога в тези случаи, а не да стоиш далеч. Когато влезеш през тази врата, ще се намериш във времето, в което такава Божия сила и слава ще бъдат освободени на земята, каквато Той не е показвал от началото на времената. Цялото небе чака момента, който ти скоро ще видиш. Това ще бъде също и време на най-голяма тъмнина. Ти не би могъл да издържиш нито славата, нито тъмнината без Неговата благодат. Няма да можеш да ходиш по пътищата Му, ако не идваш при Него всеки ден. Трябва не само да търсиш присъствието Му, но и да пребъдваш в него постоянно.
Тези, които се опитват да Го следват, като Го търсят само веднъж в седмицата на църковна служба, тичайки в останалото време след нещата от света, ще паднат. Тези, които Го търсят, мислейки за Него като за техен слуга, също ще паднат скоро. Той е Господар на всички и скоро всеки ще го разбере! Първо собствените Му хора трябва да проумеят това, защото съдът Му ще започне от Неговия дом.
Това да викаш към Бога само когато искаш нещо, е самонадеяност. Ти би трябвало да викаш към Него, за да питаш какво иска Той, а не за това, което искаш ти. Мнозина от ония, които имат някаква вяра, показват също и голяма самонадеяност. Границата между двете е много тънка. Когато Божиите съдби дойдат до дома Му, Неговите хора ще разберат разликата между вяра и самонадеяност. Тези, които се опитват да вършат Неговата работа без Него, ще паднат. Много хора имат вяра в Бога, но Го познават само отдалеч. Те вършат големи неща в Неговото име, но Той не ги познава. Познаващите Го само отдалеч, скоро ще плачат за глупостта си.
Бог не съществува заради дома Си, а домът Му съществува заради Него. С търпение Той е чакал вън от собствения Си дом, чукайки на вратата и викайки, но малцина са Му отваряли. Тези, които чуват Божия глас и Му отварят, ще седнат с Него на трапезата Му. Те ще бъдат с Него на трона Му и ще видят света така, както Той го вижда. Самонадеяността не може да седне на трапезата Му, нито на трона Му. Самонадеяността е гордостта, която причини първото падение и всяка тъмнина и зло, които са на земята, са дошли заради нея.
„Когато Сатана видя Божията слава, той се обърна към самонадеяността. Той обитаваше в присъствието Му и пак се отвърна от Него. Това е най-голямата опасност за тези, които видят славата Му и познаят присъствието Му. Не ставайте самонадеяни поради това, което сте видели. Никога не се възгордявайте поради виденията си – това винаги води до падение“.
Милостив съд
Докато Йона говореше, всяка дума беше като удар с чук. Ужасих се от греховете си. Не само че ме беше срам от начина, по който съм мислил за него, но дори и за това, че бях направил същото, за което се присмивах на пророка. Въпреки че се опитвах отчаяно да стоя изправен, коленете не можеха да ме държат и паднах по лице. Думите му бяха като удар с камшик, но в същото време приветствах болката. Знаех, че имам нужда да ги чуя и не исках Йона да спира да ме поучава, докато всичките злини в мен не бъдат изобличени. Изобличаващата сила на думите беше огромна, но в тях имаше нещо повече. Имаше сила, която правеше всяко оправдание да изглежда ужасно. Те минаваха през всяка преграда и отекваха право в сърцето ми. Докато лежах на земята, се чувствах като на операция.
Тогава Лот се намеси: „Много вярващи с несериозно отношение към Него са падали при Божието присъствие, но предстои Църквата да започне да пада под същата сила, която събори теб сега – изобличението. Ако падаш, когато не можеш да стоиш, тогава падането ти ще води до устояване в истината“.
Все още не исках да мърдам. Не исках да правя нищо, докато не схвана напълно това, което Йона беше казал. Не исках осъждението да си отива, докато не си свърши работата. Свидетелите разбраха това и настъпи тишина за известно време, след което Лот продължи:
„Йона имаше най-голямото помазание за проповядване, давано някога на човек. Когато той говореше, един от най-покварените градове, който някога е съществувал, се покая, без да види чудеса и знамения. Ако Йона беше проповядвал в Содом, този град би оцелял и до сега. Силата на Йоновото проповядване е знамение. Когато се събуди и беше избълван от кита, той имаше тази сила. Това е силата за проповядване, която ще бъде дадена на Църквата в последните дни. Това е силата за изобличаване, която Бог чака да даде на Своята Църква. Когато тя бъде изплюта от звяра, който я е глътнал, дори и най-голямото зло ще се вслушва в думите й. Това е знамението на Йона, което ще бъде дадено на Църквата. Думите на тези, които преживяват възкресение от дълбините, ще имат голяма сила“.
Все още бях зашеметен. И все пак усещах решителност да бягам към Господа, а не от Него, така че се обърнах направо към Мъдростта.
„Господи, аз също мога да падна в това, което идва! Виновен съм за всички тези неща. Видял съм толкова много от Твоята слава и все още падам в дупки и се отклонявам, което не ми позволява да се приближавам към Теб. Моля Те, помогни ми. Отчаяно се нуждая от Твоята мъдрост, но също имам нужда и от милостта Ти. Моля Те прати ни милост и ни помогни преди да изпратиш съда, който заслужаваме. Моля за милостта на кръста“.
Мъдростта отговори: „Ти ще получиш милост, защото поиска. Ще ти дам повече време. Моята милост към теб е тази – време. Използвай това време мъдро, защото скоро то ще свърши. Отлагането ще бъде за малко. Всеки ден, с който отлагам съда Си, е милост. Приеми го по този начин и го използвай мъдро.
Бих предпочел да показвам милост пред това да съдя, но краят е близо. Тъмнината се увеличава и скоро към теб ще дойдат времена на големи трудности. Ако използваш това време мъдро, ще победиш. Има една черта, която се забелязва при победителите – те не си губят времето!
В милостта си Аз ти давам това предупреждение. Кажи на хората Ми, че няма да им позволя да се подиграват с милостта Ми. В милостта Си Аз ще ги дисциплинирам. Кажи им да не закоравяват сърцата си, а да се покаят и да се обърнат към Мен.
Вярно е, че ти също може да паднеш. Твоята любов ще изстине и ще се отречеш от Мен, ако не се отречеш от себе си и не носиш кръста си всеки ден. Тези, които искат да запазят живота си, ще го изгубят, и тези, които го изгубят, ще намерят истинския живот. Ще дам на Моите хора живот, дори по-изобилен, отколкото са искали в своята самонадеяност.
Когато свърша със съда над собствения Си дом, тогава ще изпратя съда Си върху цялата земя. В справедливата Си присъда Аз ще разгранича Моите хора от тези, които не ме познават. Сега целият свят лежи в силата и властта на лукавия. Той награждава неправедността и се противопоставя на праведните. Когато денят на Страшния съд дойде, целият свят ще разбере, че Аз награждавам праведността и се противя на гордостта.
Праведност и справедливост са основата на Моя трон. Заради Моята справедливост Аз наказвам по-строго тези, които знаят истината и не живеят според нея. Довел съм те тук, за да видиш съдбите Ми. Ти получи разбиране, но това ще изисква по-голям съд за теб, ако не ходиш според това, което си видял. От този, комуто много е дадено, много ще се изисква. Тук ти позна милостта на Моите съдби. Ако позволяваш на греха да те сплита, ще познаеш строгостта на Моя съд. Много от хората Ми все още обичат греха. Те и тези, които предпочитат своя собствен уют и благоденствие повече от Мен, скоро ще познаят Моята строгост. Те няма да устоят в идващото време.
Ще покажа строгост към горделивите и милост към смирените. Най-голямото отклонение за хората Ми не е било предизвикано от трудностите, а от благоденствието. Ако хората Ми ме търсят във време на благоденствие, Аз бих могъл да им поверя още по-голям дял от истинското богатство на Моето царство. Аз желая да имате изобилие за всяко добро дело. Аз искам щедростта ви да прелива. Моите хора ще преуспяват със земни богатства дори в трудни времена, но богатствата ще бъдат от Мен, а не от княза на този зъл свят. Ако не мога да ви поверя земни богатства, как бих могъл да ви поверя силата за идните времена? Вие трябва да се научите да Ме търсите както по време на благоденствие, така и по време на бедност. Всичко, което ви давам, си остава Мое. Ще доверя повече само на тези, които са наистина покорни.
Знайте, че князът на тъмнината също дава богатства. Той продължава да прави същото предложение на Моите хора, което направи и на Мен.
Той ще дава царствата от света на тези, които коленичат и му се поклонят, и му служат, живеейки по неговия начин.
Има богатства от света, а има и от Моето царство. Идващите съдби ще помогнат на хората Ми да видят разликата. Богатствата на тези, които са се замогнали, използвайки пътищата и служейки на този зъл век, ще бъдат като воденичен камък, който се връзва около врата им, когато пороят дойде. Всичко скоро ще бъде осъдено от истината. Тези, които растат чрез Мен, не правят компромис с истината, за да успяват.
Моите съдби започват от дома Ми, за да ви научат на дисциплина, така че да ходите в покорство. Заплатата на греха е смърт, а заплатата на праведността е мир, радост, слава и чест. Всеки скоро ще получи заплатата, която заслужава. Това е съдът и е справедливо да започне първо от Моя дом“.
Тогава Лот и Йона казаха едновременно: „Току-що видя милостта и строгостта Божия. Ако продължиш да Го опознаваш, ще опознаеш и тях още повече“.
Изобличението идваше към мен като водопад, но от жива вода. Беше почистващ и освежаващ. Знаех, че Неговото поправление ще ме предпази от това, с което щях да се сблъскам, след като мина оттатък вратата. Отчаяно исках всичко в мен да бъде поправено преди да вляза през нея. Знаех, че ще имам нужда от Неговото поправление и се оказах прав.