Глава IV – Истина и живот

Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:

Докато Бог говореше, славата Му сякаш се увеличаваше. Беше толкова голяма, че в един миг ми се стори, че ще бъда погълнат от нея. Тя гореше, но не като огън, а отвътре навън. Някак си знаех, че или ще бъда завладян от славата Му, или от злото, пред кого щях да се изправя след влизането ми през вратата. Неговите думи бяха проницателни и властни, но аз разбирах, че е по- важно да гледам славата Му и реших да правя това колкото мога по-дълго.

Той се появи по-ярък от слънцето. Не можех да видя всички Негови черти поради блясъка, но продължавах да гледам. Започнах по малко да се приспособявам. Очите Му бяха като огън, силни като най-горещата му част и имаха излъчването на едно несвършващо чудо.

Косата Му беше черна и искряща и си помислих, че е покрита със звезди, но тогава разбрах, че блестеше от масло. Знаех, че това е маслото на единството, което бях видял в предишно видение. Това масло сияеше като скъпоценни камъни, но беше по-красиво и по-ценно от земно богатство. Докато гледах лицето Му, почувствах как маслото ме покрива и когато това стана, болката от огъня на Неговата слава беше по-поносим. Като че ли то внесе мир и покой. Когато поглеждах встрани от лицето Му, блясъкът сякаш прекъсваше.

Погледнах към нозете Му. Те също бяха като огън от бронзови или златни пламъци. Бяха красиви, но и страшни. Докато гледах нозете Му, усетих нещо като земетресение. Започваше от вътрешността ми и знаех, че когато Той ходи, всичко, което може да бъде разтърсено, ще се разтърси. Издържах само миг, след което паднах по лице.

Когато погледнах нагоре, видях вратата. Сега тя беше още по-малко привлекателна от преди. В същото време чувствах отчаяние от решението ми да вляза през нея. Но това беше призванието ми и да не я прекрача би било равно на непокорство. В Неговото присъствие дори само мисълта за непокорство изглеждаше толкова плътска и по-отблъскваща от мисълта за връщане към битката в земната област.

Докато гледах вратата, чух глас, който започна да говори. Обърнах се да видя източника. Той беше с най-естествения чар, който съм виждал някога сред хората, царствен и силен.

„Аз съм Авел“ – каза той. „Властта, която Бог ще даде на хората Си, е помазанието на истинско единство. Когато бяхме само двама братя на земята, не успяхме да живеем в мир един с друг. От моето време досега човечеството е вървяло към все по-голяма тъмнина. Убийствата ще нарастват на земята, както никога досега. Дори вашите световни войни са само родилни болки, водещи към това, което предстои. Но помни: любовта е по-силна от смъртта. Любовта, която Отец ще даде на тези, които Му служат, ще победи смъртта“.

„Моля те, сподели ми всичко, което ти е дадено да ми кажеш“, отвърнах аз, знаейки, че разговорът с него не е случаен.

„Моята кръв все още говори. Кръвта на всеки мъченик все още говори. Твоето послание ще оживее, ако вярваш в живота, който имаш в Бога, повече, отколкото вярваш в живота, който имаш на земята. Не се страхувай от смъртта и ще я победиш. Тези, които не се страхуват от смъртта, ще имат най-великото послание във времената, в които влизате, когато смъртта ще се разрази на земята“.

В този миг се сетих за всичките войни, глад и напасти, които ставаха по земята в мое време.

„До къде още може да се увеличава смъртта?“ – попитах.

Авел продължи без да отговори на въпроса ми, затова приех за отговор казаното по-нататък. „Кръвната жертва вече е дадена за вас. Вярвайте в силата на кръста, защото това е по-велико от живота. Когато вярвате в кръста, вие не можете да умрете.

Голямо единство ще дойде към Божиите хора, които са на земята. Това ще стане, когато Неговият Съд я посети. Тези, които са в единство, не само ще издържат на съдбите Му, но ще успяват поради тях. Така Той ще употреби хората Си да предупредят земята. След предупрежденията Господ ще ги използва и като знамение. Поради противоречията и конфликтите, надигащи се в тъмнината, единството на хората Му ще бъде за знамение, което цялата земя ще види. Учениците Му ще са известни с любовта си, а любовта не изпитва страх. Само истинска любов може да донесе истинско единство. Тези, които обичат, няма да паднат. Истинската любов не изстива, напротив, тя расте“.

Любовта дава живот

Друг мъж, който изглеждаше почти като Авел, дойде и застана до мен.

„Аз съм Адам“ – каза той. „Беше ми дадена власт над земята, но аз я предадох на злия като се покорих на злото. Той сега я управлява вместо мен и теб. Земята беше дадена на човека, но лукавият я отне. Властта, която аз загубих, беше възстановена чрез кръста. Исус Христос е „последният Адам“ и Той скоро ще вземе Своята власт да управлява. Той ще управлява чрез хората, защото даде земята на човечеството. Тези, които живеят в твоето време, ще приготвят земята за Неговото управление“.

„Моля те, кажи ми повече“ – помолих аз, малко изненадан да видя Адам, но искайки да чуя всичко, което той имаше да каже. „Как да се подготвим за Него?“

„Любов“, каза той. „Вие трябва да се обичате един друг. Трябва да обичате земята, а също и живота. Моят грях освободи смъртта да тече като река върху планетата. Вашата любов ще освободи реки на живот. Когато злото царува, смъртта е по-силна от живота и надделява над него. Когато праведността царува, животът надделява, и животът става по-силен от смъртта. Скоро животът на Божия Син ще погълне смъртта, която дойде чрез моето непокорство. Не трябва да обичаш просто живеенето, а живота. Смъртта е твоят враг. Ти си призован да бъдеш посланик на живот.

Когато Божиите хора започнат да обичат, Той ще ги използва да изяви съда Си.

Неговите съдби са желателни. Цялата земя стене и се мъчи, чакайки Неговия съд, и когато той дойде, светът ще се научи на праведност. Това, което Той ще направи, ще стане чрез хората Му и те ще стоят твърдо като Илия в последните дни. Техните думи ще затварят небето или пък ще носят дъжд; ще пророкуват за земетресения или глад и те ще се случват или ще бъдат предотвратявани.

Когато освобождават армии в небето, армии ще за маршируват долу на земята. Когато задържат армии – ще има мир. Те ще решават къде Той да показва милост и къде -гнева Си. Те ще имат тази власт поради това, че имат любов, и тези, които обичат, ще бъдат едно с Него. Това, което ти предстои да видиш зад тази врата, ще те подготви за онова, което Той има да върши чрез хората Си.

„Аз познавам властта, знам също и нейната отговорност. Заради властта, която ми бе дадена, аз съм отговорен за всичко, което се случи на земята. Божията благодат обаче започна да ме покрива и великото Божие изкупление скоро ще покрие грешката ми. Мирът ще бъде отнет от земята, но ти си призван да помогнеш той да бъде възстановен. Мирът царува в небето и ти си призован да донесеш небето на земята. Тези, които пребъдват в Неговото присъствие, ще познават мира и ще го разпространяват.

Самата земя ще се разтресе и ще потрепери. Времена на неприятности, по-големи даже от най- големите срещани досега, ще започнат да идват към земята като огромни морски вълни. Но тези, които Го познават, няма да бъдат обезпокоени. Те ще застанат срещу грохота на морето и ще кажат: „Утихни“, и морето ще се успокои. Дори най-малкият от Неговите люде ще бъде като голяма крепост на мир, която ще устои срещу всичко идващо. Неговата слава ще бъде изявена първо на хората Му, а след това и чрез тях. Дори творението ще Го разпознае в хората Му и ще им се покорява, както се покорява и на Него.

Това е властта, която имах, и тя ще бъде отново дадена на човечеството. Аз използвах властта си да обърна Рая в пустиня. Бог ще използва властта, за да превърне пустинята отново в Рай. Това е властта, която Той дава на Своите Си. Аз използвах моята погрешно и смъртта дойде. Когато Неговата власт бъде употребена в праведност, тя ще донесе живот. Бъдете внимателни как я използвате. С властта идва отговорността. Вие също може да я използвате погрешно, но ако обичате, няма да го сторите. Както цялото небе знае, любовта никога не отпада“.

„Ами за земетресенията, глада и дори войните, за които каза, че ще дойдат по земята? Няма ли те да донесат смърт?“ – попитах.

„Цялата смърт, която идва, е допусната в света, за да приготви пътя на живота. Всичко, което е посято, трябва да се пожъне, освен ако тези, които са сели зло, извикат към кръста в дух и истина. Армията на кръста скоро ще дойде и ще марширува в силата му, носейки предложението за милост на всички. Тези, които отхвърлят милостта на Бога, отхвърлят живота“.

„Това е голяма отговорност“ – казах аз. „Как ще разберем, че са отхвърлили милостта Му?“

„Непокорството донесе смърт, а покорството ще донесе живот. Когато аз ходех с Бога, Той ме учеше на Своите пътища. Докато ходех с Него, започнах да Го опознавам. Ти трябва да ходиш с Бога и да се учиш на пътищата Му. Твоята власт е Неговата власт и трябва да бъдеш едно с Него, за да я използваш. Оръжията на Неговата армия не са плътски, а духовни и много по-мощни от земните оръжия. Твоите най-мощни оръжия са Истина и Любов. Дори последният Божи съд за разрушение представлява Неговата любов и постоянна милост.

Когато истината, говорена с любов, е отхвърлена, избрана е смъртта, а не животът. Ти ще разбереш това, докато ходиш с Него. Ще осъзнаеш, че Духът ти е даден, за да донесе живот, а не смърт. Време е да се даде на хората да пожънат каквото са посели, но ти трябва да правиш всичко с покорство. Исус дойде, за да даде живот. Той не иска никой да погине и това трябва също да е и твое желание. По тази причина трябва да обичаш дори враговете си, за да ти бъде поверена властта, която Той иска да даде на хората Си.

Времето е близо за изпълнението на това, което е било писано. Неговите хора са се молили за повече време и Той им е дал. Малцина обаче го използваха мъдро. Ти имаш малко повече време, но скоро и то изтича. Близо е мигът, когато ще изглежда, че самото време се е забързало. Както е писано, когато Той дойде, ще дойде бързо. Ти обаче не трябва да се страхуваш от времената. Ако се боиш от Него, тогава няма нужда да се страхуваш от нищо, което е на земята.

Всичко, което предстои да се случи, идва, за да може Неговата мъдрост отново да надделее по земята, както е и на небето. Всяко посято зло ще бъде пожънато. Доброто обаче, което Той е посял, също ще бъде пожънато. Доброто е по-силно от злото. Любовта е по-силна от смъртта. Той ходи по земята, за да разрушава делата на дявола и ще завърши това, което е започнал“.

Сила и любов

Докато Адам говореше, аз бях завладян от неговата милост и достойнство. Започнах да се чудя дали след падението е спрял да греши, защото ми изглеждаше толкова чист. Като разбра мислите ми, той промени малко темата, за да им отговори.

„Аз живях дълго на земята, защото грехът нямаше дълбок корен в мен. Въпреки че съгреших, бях създаден да ходя с Бога и желанието ми за Него все още беше в мен. Аз не познах дълбочините на греха, които поколенията след мен познаха. Когато грехът се увеличи, животът се скъси, но във всяко поколение тези, които ходят с Бога, докосват живота, който е в Него. Поради това, че ходи в близост с Бога, Мойсей щеше да живее още, ако Бог не беше го взел при Себе Си. Енох ходеше с Него в такава близост, че Той също го взе. Ето защо Исус каза: „Аз съм Възкресението и животът; оня, който Вярва В Мен, и да умре, ще живее; и Всеки, който Вярва В Мен, няма да умре никога“.

Това, което виждаш в мен, не е просто липсата на грях, а присъствието на живота, който имах на земята. Това, което сме били на земята, отчасти остава на небето. Мога да погледна на всички останали тук, които са част от облака свидетели, и да узная много за техния земен живот.

„Значи ти си част от големия облак от свидетели“.

„Да. Моята история е част от вечното Евангелие. Двамата с Ева първи опитахме греха и бяхме първите, които видяха децата си да жънат резултата от непокорството. Виждали сме смъртта как се разпространява по земята през всяко поколение, но също видяхме кръста и победата над греха.

Сатана се хвали от времето на кръста, че Исус е изкупил хората, но не може да ги промени. По времето на най-голямата тъмнина и зло, които скоро ще дойдат, Неговите хора ще бъдат винаги като свидетелство, че Той не само ги изкупи от греха, но и го отмахна от тях. Чрез тях Той ще премахне греха от целия свят. Ще изяви на цялото творение силата на Своето ново създание. Той не дойде просто да прости греха, а да спаси човечеството от него и ще се върне за народ, който е без петно от света. Това ще се случи в най-трудните времена.

„Аз бях създаден да обичам Бога и земята, за което бяха сътворени и всички хора. Отвращавал съм се от това, че световните реки са ставали като мръсен канал. Но повече ме отвращаваше да гледам в какво се превръща човешкият ум. Човешките философии са по-противни и от нечистотиите в реките. Но потоците на човешката мисъл един ден отново ще бъдат чисти, също както и земните реки. Така през цялото време, което идва, ще бъде доказвано, че доброто е по- силно от злото.

Бог не отиде на кръста просто да изкупи, но и за да възстанови. Той ходеше по земята като човек, който показваше как трябва да живеем. Господ сега ще открие Себе Си чрез Своите избрани, за да им покаже за какво са били създадени. Тази демонстрация ще дойде не просто чрез сила, а чрез любов. Той ще ти даде сила, защото е силен, а и силата също е откровение за Него. Дори самият Той използва силата Си поради любов. Така трябва да правиш и ти. Неговият съд ще настъпи поради любовта Му. Когато ти участваш в този съд, това също трябва да бъде от любов. Дори последният Му съд ще бъде поради Неговата последна милост“.

Гледах към Адам, Авел, Лот и Йона, застанали един до друг. Знаех, че трябва цяла вечност, за да разбера дълбочината на откровението за великото Евангелие на Бога, което те представяха. Непокорството на Адам проправи път за покорството на Авел, чиято кръв все още говори като предвестник на спасението. Праведният Лот не можа да спаси града, докато неправедният Йона можа. Подобно на четирите евангелия, изглежда че нямаше край на знанията, които могат да се получат от тия хора.

 

Глава трета <> Глава пета

Съдържание

Към началото