Глава VIII – Светлината
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
Стефан отново се обърна и погледна към стената. „Все още чувствам голям страх“ – проплака той. „Не знам дали мога да го направя“.
„Ти имаш зрение, но ти липсва вяра. Зрението и вярата трябва да вървят ръка за ръка“ – казах аз. „Има причина, поради която вярата ти е слаба“.
„Моля те, кажи ми каква е тя! Има ли нещо, което ще помогне на вярата ми да расте заедно със зрението?“
„Да. Вярата идва от това да знаеш кой всъщност е Мъдрост. Трябва да знаеш Неговото истинско име. Просто това да знаеш името Му ще ти даде достатъчно вяра, за да те отведе от другата страна на стената към свобода. Колкото по-добре опознаваш името Му, толкова по- големи пречки и бариери ще можеш да преодоляваш по време на пътуването си. Един ден ще познаваш името Му така добре, че ще можеш да преместваш всяка планина“.
„Какво е името Му?“, почти умоляваше Стефан.
„Исус“.
Стефан погледна към земята, след това нагоре, като че ли го обгърна неверие. Аз наблюдавах как борбата между ума и сърцето му продължаваше. Накрая той ме погледна отново и за голямо мое облекчение все още имаше надежда в очите си. Знаех, че е послушал сърцето си.
„Така и подозирах“ – каза той. – Всъщност през цялото време, докато говореше, някак си знаех, че ще кажеш това. Освен това съм сигурен, че ти ми изявяваш истината, но имам няколко въпроса. Мога ли да ги задам?“
„Разбира се“.
„Познавам мнозина, които използват името на Исус, но не са свободни. Всъщност те са едни от най-ограничените хора тук. Защо?“
„Това е добър въпрос и мога само да ти кажа какво научих през моето пътуване. Мисля, че всеки случай е различен, но има много, които знаят името Му, но не познават Него. Вместо да се приближават до Господа и да бъдат променяни от това, като Го гледат такъв, какъвто е, те се опитват да Го направят по свой образ. Да познаваш името на Исус е повече от това да го напишеш или да го изговориш. Това е да знаеш кой наистина е Той. Ето откъде идва истинската вяра“.
Все още можех да видя съмнение в очите на Стефан, но то беше доброто съмнение – това, което иска да вярва. После продължих:
„Има други, които наистина обичат Исус и започват искрено да Го опознават, но те също остават затворници. Това са тези, които позволяват раните и грешките по пътя да ги върнат назад. Те са опитали свободата, но се връщат в затвора поради разочарования или поражения. Лесно можеш да ги разпознаеш, защото те винаги говорят за миналото вместо за бъдещето. Ако те все още ходеха чрез видението си, нямаше да гледат назад“.
„Срещал съм много такива“, отбеляза Стефан.
„Ти трябва да разбереш нещо, ако търсиш отговора на този въпрос. Ако искаш да изпълниш съдбата си, не бива да бъдеш прекалено обезсърчавай или насърчаван от други, които използват името Исус. Ние не сме призовани да поставим вярата си в хората Му, а в Него. Дори най- великите от тях могат да ни разочароват, поради това, че те все пак си остават хора. Мнозина като тези, които току-що описах, могат също да станат велики. Видението и вярата могат да бъдат възстановени дори в най-обезсърчените и разочарованите. Ти си търсач на съкровища и това е твоята работа. Не можем да отхвърлим никое човешко създание – те всички са Негова скъпоценност. За да Го познаваме и да ходим в истинска вяра обаче, не трябва да съдим за Него според хората Му, било то лоши или добри“, споделих аз.
„Винаги съм мислил за Исус като за Бог на белите хора. Струва ми се, че не е направил много за нашите“.
„Той не е Бог на белите – Той самият дори не беше бял! Но не е и Бог само на черните хора. Той е създал всичко и е Господар на всичко. Когато започнеш да Го виждаш като Бог на която и да е отделна група, ти доста ще си Го смалил и ще си загубил значителна част от видението си“.
Вяра и покорство
Гледах мълчаливо, докато Стефан се бореше с много други неща в сърцето си. Продължих да усещам присъствието на Мъдростта и разбрах, че Господ би могъл да обясни всички неща много по-добре от мене. Накрая Стефан ме погледна със светлина, която блестеше в очите му по-ярко от когато и да е било.
„Разбирам, че всички въпроси, с които съм се борил, всъщност нямат нищо общо с това кой е Исус, а с представата на хората за Него. Знам, че казаното от теб, е истина. Знам, че Исус е Този, Който ми даде зрение, и че Той е Мъдрост. Аз трябва да открия за себе си Кой наистина е Той. Трябва да Го търся и да Му служа. Знам, че Той те е изпратил тук, за да помогнеш на подготовката ми. Какво да правя?“
„Мъдростта сега е тук“ – започнах аз. „Ти Го чу, докато говорех, също както и аз Го чух, докато ти говореше. Вече познаваш гласа Му. Той е твоят Учител. Той ще ти говори чрез различни хора, понякога дори чрез такива, които не Го познават. Бъди бърз на слушане и се покорявай на това, което ти казва. Вяра и покорство са едно и също. Ти нямаш истинска вяра, ако не се покоряваш, а ако имаш истинска вяра, винаги ще бъдеш покорен.
Ти каза, че ще Му служиш. Това значи, че няма да живееш повече за себе си, а за Него. В присъствието на Мъдростта ще разбираш разликата между правилното и погрешното. Когато опознаеш Мъдростта, ще разбереш също и кое е зло. Трябва да се отречеш от злото, което си вършил в миналото, а също и от това, което идва като изкушение в бъдещето.
Ти не можеш да живееш като другите. Призван си да бъдеш войник на кръста. Когато се хвана за Неговото име и за истината, която показва кой е Той, когато тази величествена светлина влезе в очите ти, когато мирът и удовлетворението започнаха да пълнят душата ти точно преди малко, ти се новороди и започна нов живот. Мъдростта ти е говорила от известно време, като те е водила и учила, но сега живее в теб. Никога повече няма да те напусне, но не Господ ти е слуга, а ти си Негов слуга“.
„Аз Го чувствам!“ – каза Стефан. „Но как бих могъл да Го видя отново“.
„Ти можеш да Го виждаш с очите на сърцето си по всяко време. Това го изисква и призванието ти – да Го виждаш по-ясно и да Го следваш по-отблизо. Затова е и пътешествието ти. По време на пътуването си ще научиш повече за името Му и за силата на кръста. Когато вече си обучен, ще се върнеш тук с власт и ще освободиш много от тези пленници“.
„Не знам. Понякога ще имам работа тук, а понякога ще помагам на други в пътуванията им. Може скоро да се видим навън, където и ти отиваш. Аз също съм пътешественик все още и това тук е част от пътя ми. По време на пътуването ти ще има много врати, през които ще трябва да преминеш. Никога няма да знаеш накъде водят те. Някои може да те върнат тук, други – да те отведат в пустинята, през която всеки трябва да премине. Някои водят до велики небесни преживявания и е изкушение винаги да гледаш към тези врати, но те не винаги са правилните, които ще ни помогнат да изпълним съдбата си“. Не избирай вратите по тяхната външност, а винаги моли Мъдростта за помощ“.
Стефан се обърна и погледна стената. Видях усмивка да се появява на лицето му.
„Сега мога да я прескоча“ – каза той. „Дори очаквам с нетърпение предизвикателството.
Трябва да призная, че все още чувствам страха, но той няма значение. Сигурен съм, че мога да я прескоча и нямам търпение да видя какво има зад нея. Знам, че съм свободен. Вече не съм затворник“.
Отидох със Стефан при първата ограда. Той се изненада, като откри, че тя не само имаше дупки, но където и да я докоснеше, падаше, като образуваше широки отвори.
„От какво са направени тези огради?“, попита той.
“От самоизмама“ – обясних аз. „Всеки път, когато някой избяга през тях, се отваря дупка и за останалите. Можеш да минеш през дупките, които вече са направени, или сам да си пробиеш една“.
Стефан избра място, което беше с дебела бодлива тел, протегна ръцете си и тръгна право натам, отваряйки дупка след себе си. Знаех, че един ден той ще се върне тук и ще изведе мнозина през направения проход. Да го гледам беше голяма радост за мен. Толкова силно чувствах присъствието на Господа и усетих, че ще Го видя, ако се обърна. Направих го и се оказах прав. Голямата радост, която изпитвах, можеше да бъде видяна също и на Неговото лице.