Глава X – Армията
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
Изведнъж се озовах на висока планина, от която се откриваше изглед към обширна равнина. Пред мен имаше армия, маршируваща на широк фронт. Дванадесет дивизии образуваха челния отряд и рязко се очертаваха пред голямо множество войници, които ги следваха. Тези дивизии бяха разделени на полкове, батальони, роти и взводове. Дивизиите се отличаваха по своите знамена, а полковете – по цвета на униформите си.
Батальоните, ротите и взводовете се отличаваха по нещо подобно на колани, които всяка една от групите носеше. Всички притежаваха въоръжение, което беше сякаш от полирано сребро, щитове, които изглеждаха направени от чисто злато, и оръжия също от злато и сребро.
Знамената бяха огромни – около 10-12-метрови. Докато войниците маршируваха, техните оръжия блестяха на слънцето като светкавици и плющенето на знамената и стъпките на краката им звучаха като екот на гръм. Не мисля, че земята е била свидетел някога на нещо подобно.
След това се озовах достатъчно близо, за да ги разгледам – мъже и жени, стари и млади от всички раси. Голяма решителност и непоколебимост имаше изписани на лицата им и въпреки това те не изглеждаха напрегнати. Битката се усещаше във въздуха, но между редиците им можех да усетя дълбок мир и знаех, че нито един от тях не се страхува от нея. Духовната атмосфера, която усетих с приближаването си до тях, вдъхваше също такова страхопочитание, колкото и самият им вид.
Погледнах униформите им. Цветовете блестяха. Всеки войник носеше отличия и медали в зависимост от чина. Генералите и другите офицери маршируваха редом с останалите. Очевидно беше, че тези с по-висок чин са по-отговорни, но никой не се впечатляваше от това. От най- висшия офицер до най-нисшия изглеждаше, че всички са близки приятели. Това беше армия, в която имаше безпрекословна дисциплина и въпреки това приличаше на едно голямо семейство.
Докато се взирах в тях, те ми изглеждаха безлични -не защото не бяха личности, а защото знаеха кои са и какво правят. Те не бяха погълнати от себе си и не търсеха признание. Не открих себични амбиции и гордост в редиците им. Беше изумително да видя толкова много хора, които да са така уникални и въпреки това в такава хармония и перфектно маршируване. Сигурен съм, че никога по лицето на земята не е имало армия като тази.
След това се озовах зад първите дивизии и видях по-голяма група, съставена от стотици други военни части. Всяка от тях беше с различна големина – най-малката беше от две хиляди, а най- голямата – от стотици хиляди човека. Въпреки че тази група не беше така отличаваща се и пъстра като първата, тя съставляваше също величествена армия просто заради големината си.
Тази група също имаше знамена, макар и не толкова големи и впечатляващи както знамената на първата група. Всички имаха униформи и чинове. Бях изненадан от това, че на много от тях липсваха части от военното облекло или от оръжието. Освен това униформите и снаряженията им не бяха така излъскани и блестящи като при първата група.
Като погледнах по-отблизо към тези редици, видях че хората в тях бяха решителни и имаха цел, но не бяха достатъчно съсредоточени. Изглеждаха по-загрижени за собствения си чин и за чина на тези около тях. Почувствах, че това беше разсейване, което им пречи да се съсредоточат. Можех също да усетя амбиция и завист в редиците, което безспорно също беше отклоняване. Въпреки това усещах, че тази втора дивизия все още имаше високо ниво на посвещение и цел повече от всяка друга армия на земята. Тя също беше огромна сила.
Зад тази втора армия имаше трета, която маршируваше толкова назад от втората, че не бях сигурен дали виждаше групите отпред. Тази войска беше много по-голяма от първите две армии, взети заедно, съставена от милиони и милиони хора. Като гледах от разстояние, забелязах, че тази армия се движеше в различни посоки, като голямо ято птици, и никога в права посока за дълго време. Поради това неправилно движение те се бяха отдалечили много назад от първите две групи.
Като се доближих, видях, че тези войници носеха дрипави, тъмносиви униформи, които не бяха нито изгладени, нито изпрани. Почти всеки кървеше и беше наранен. Някои се опитваха да маршируват, а повечето просто вървяха в общата посока, в която другите ги водеха. В редиците им имаше постоянно битки, които причиняваха много рани. Някои от войниците се опитваха да стоят близо до бойните знамена, пръснати по редиците. Дори тези, които стояха до знамената, нямаха самоличност, защото постоянно се придвижваха от едно знаме към друго.
С изненада установих, че в тази трета армия съществуваха само два ранга – генерали и редници. Само някои имаха части от военно облекло и не видях никакви оръжия, освен макети на такива, носени единствено от генералите. Те размахваха тези полуоръжия и като че ли от тях офицерите се приемаха за по-специални, но дори тези в редиците можеха да видят, че оръжията не са истински. Беше тъжно, защото бе очевидно, че тези в редиците отчаяно търсят някой, който да бъде истински и когото да следват.
Не изглеждаше да има някакви амбиции в тази армия, освен всред генералите. Това не беше поради липсата на егоизъм, както в първата армия, а защото имаше слаба загриженост за хората. Помислих си, че себичната амбиция, която присъстваше във втората група, беше за предпочитане от объркването, което царуваше в тази армия. Тук генералите наблягаха повече на това да говорят за себе си и да воюват един с друг, което малките групи около знамената постоянно правеха. Тогава можах да видя, че битките в редиците бяха причина за странните промени в посоките, които тази група правеше от време на време.
Докато гледах милионите в последната група, аз почувствах, че големият им брой не даваше сили на армията, а напротив – правеше я по-слаба. В една истинска битка тази многобройност би била по-скоро във вреда, отколкото от полза. Изразходването на храна и защита за тях би било чиста загуба в сравнение с това, което тези войници можеха да предложат. Аз лично смятах, че един редник от първата или втората група бе за предпочитане пред много генерали от третата. Не можех да разбера защо изобщо първите армии позволяваха на третата да бъде като опашка зад тях. Те очевидно не бяха истински войници.
Мъдростта на Сепфора
Изведнъж се озовах на планината, откъдето можех да видя цялата армия. Забелязах, че полето беше сухо и прашно пред армията, но веднага след минаването на първите дванадесет дивизии земята стана тъмнозелена с дървета, които хвърляха сянка и даваха плодове, и се появяваха чисти извори. Тази армия възстановяваше земята. Помислих си колко различно ще изглежда, ако някоя от сегашните армии би минала през тази земя. Тя би ограбвала и разрушавала, докато всичко по пътя й бъде тотално унищожено.
Наблюдавах, докато втората дивизия минаваше през същата земя. Поставяха се мостове и сгради, но земята не беше толкова добра, колкото преди да бяха минали през нея. Тревата вече не беше толкова зелена, изворите като че ли бяха малко размътени и много от плодовете бяха обрани.
След това видях какво се случи, когато третата група мина през същата земя. Тревата беше изчезнала или беше толкова стъпкана, че не можеше да бъде видяна. Няколкото останали дървета бяха оголени. Изворите – замърсени. Мостовете – съборени и непроходими. Постройките – в пълен хаос. Изглежда, че тази група беше разрушила всичко добро, което първите две бяха направили. Докато ги гледах, започна да ме изпълва гняв.
Почувствах Мъдростта да стои до мен. Дълго време не каза нищо, но можех да усетя, че и Господ бе разгневен като мен.
„Егоизмът разрушава“, каза Той най-накрая. „Дойдох, за да имат живот и то изобилен. Дори когато армията ми е зряла, ще има мнозина, които призовават името Ми и ще следват тези, които следват Мен, но няма да ме познават, нито ще ходят в пътищата Ми. Те ще разрушават плодовете на тези, които ще Ме следват. Поради това светът не знае дали да счита Моите хора за благословение или за проклятие“.
Докато казваше това, аз почувствах огромна горещина да идва от Него, усилвайки се все повече, докато стана толкова болезнено, че за мен беше трудно да се концентрирам върху думите Му. Разбрах, че това е, което и Той чувства, и че беше важна част от посланието. Болката беше комбинация между състрадание към земята и гняв от егоцентризма в тази армия. И двете усещания бяха толкова силни, че аз ги приемах вече като част от самия мен.
Когато гневът на Господа продължи да се увеличава, помислих си, че ще унищожи цялата армия. Тогава си спомних как Бог срещна Мойсей, който пътуваше за Египет в покорство на Господа. Той поиска да го убие, докато неговата жена Сепфора не обряза сина им. Досега никога не съм разбирал това. Обрязването говори за отстраняване на плътското или грешното естество и този случай с Мойсей беше като пророческо предвещаване на греха на Илий, свещеникът, който бе нанесъл проклятие върху себе си и поражение за Израел, защото не успя да дисциплинира синовете си.
„Господи, издигни тези, които имат мъдростта на Сепфора!“ – изкрещях аз.
Горенето продължаваше и върху мен дойде решителност да отида при лидерите на тази армия и да им кажа историята на Сепфора и че всеки в Божията армия трябва да бъде с обрязано сърце. Грешната природа трябва да бъде отстранена. Знаех, че ако продължат да маршируват още малко, преди това да бъде извършено, цялата армия ще бъде в опасност, защото самият Господ може да я унищожи, също както почти не уби Мойсей на връщане в Египет.
После се озовах в залата на съда пред съдийския престол. Господ отново ми се появи като Мъдростта, но никога не Го бях виждал толкова разгневен, нито думите Му са били с такава тежест.
„Ти вече си виждал тази армия в сърцето си много пъти. Ще я водят лидерите, които подготвям сега. Пращам те при много от тях. Какво ще им кажеш?“
„Господи, това е велика армия. Но все още съм разтревожен за състоянието на третата група. Не разбирам защо изобщо им е позволено да бъдат част от Твоето войнство. Искам да кажа, че преди да отидат още напред, първата и втората армии би трябвало да се обърнат и да отстранят тази трета група. Та тя не е нищо по-различно от една огромна тълпа“.
„Видяното днес от теб е все още в бъдещето. Служенията, които ще изпратя, ще съберат тази армия и ще я екипират, за да стане това, което видя. Засега почти цялата Ми армия е в състоянието на третата група. Как мога да ги отстраня?“
Бях слисан от това, макар да знаех, че никога не съм виждал Божиите хора поне в състоянието, в което беше втората армия.
„Господи, знам, че усетих гнева Ти към тази група. Ако почти цялата Ти армия е в такова състояние, аз Ти благодаря, че досега не си ни унищожил всички. Когато гледах войниците от третата група, чувствах, че тяхното плачевно състояние се дължи на това, че нямат обучение, екипировка и видение, също както и сила да се закрепят за кръста, който обрязва сърцето. Вярвам, че трябва да отида при тях с посланието на Сепфора, но те също имат нужда и от сержанти по строева подготовка, и от офицери, които да ги обучат“.
Мъдростта продължи: „Спомни си първата армия, която срещна преди планината. Тези воини също не бяха подготвени за битката и когато тя започна, ония, които не бяха готови, избягаха. Много от тях обаче се завърнаха във военно снаряжение и техните заблуди бяха изместени от истината. Първите две групи в тази армия също бяха променени от битките, които ги разбудиха и те видяха състоянието си. Тогава извикаха към Мен и Аз ще им изпратя пастири според Моето сърце.
Всичките Ми водачи са като цар Давид. Те не са наемници, които търсят собствено място или позиция, а са готови да дадат живота си за Моите овце. Освен това те са безстрашни във войната против врага и чисти в поклонението си към Мен. Скоро ще изпратя тези пастири. Ти трябва да се върнеш с посланието за Сепфора. Близо е времето, когато няма да търпя онези, които искат да бъдат причислени към хората Ми, а не обрязват сърцата си. Ти трябва да ги предупредиш за моя гняв.
Също те изпращам да ходиш като Самуил с пророците, които ще излеят масло върху истинските пастири. Много от тях сега са смятани за най-малки от своите братя, но ти ще ги намериш да служат като верни пастири на своите малки стада, като верни изпълнители на това, което им възлагам да извършат. Тези са верните Ми, призовани да бъдат царе. На тях ще поверя Моята власт. Те ще приготвят хората Ми за голямата последна битка“.
Тогава се зачудих в сърцето си – ако ние сега сме в състоянието на третата армия, какво ще стане с генералите, които въобще не изглеждаха като генерали?
„Прав си, те не са истински генерали“ – отговори Господ. „Аз не съм ги поставял, а те сами. Въпреки това някои от тях ще бъдат променени и аз ще ги направя генерали. Други ще станат полезни офицери. Повечето обаче ще побягнат при първия си поглед към битката и ти няма да ги видиш отново“.
Помни това: „Някога всички от първите две групи са били част от последната. Когато отидеш с посланието на Сепфора, заявявайки, че няма повече да търпя греха на Моите хора, тези, които Аз наистина съм призовал и са Ми посветени, няма да избягат от Моето обрязване, а ще застанат срещу греха в лагера, за да не се налага да ги съдя. Моите пастири са отговорни за състоянието на овцете Ми, а Моите генерали – за състоянието на войниците Ми. Призованите от Мен ще поемат отговорността, защото Ме обичат, както и хората Ми и праведността“.
Началник на войнствата
След това се намерих пак на планината и отново наблюдавах армията. Мъдростта стоеше до мен. Той беше твърд, но не чувствах повече предишната болка и гняв.
„Позволих ти да видиш малко в бъдещето“ – започна Мъдростта. „Пращам те при тези, които са избрани да приготвят армията ми и да я водят. Това са онези, които воюваха на планината. Воините, които срещнаха армията на клеветника и останаха верни. Това са тези, които са се грижили за Моите хора и са ги пазили с риск за собствения си живот. Те са призовани да бъдат лидери в армията Ми, която ще се бие в голямата битка преди края и ще устои без да се страхува от всичките сили на тъмнината“.
„Както виждаш, армията настъпва, но ще има време, когато ще лагерува. Лагеруването е също толкова важно, колкото и настъплението. Това е време за съставяне на планове, тренировка и подготовка на оръжията и усъвършенстване на уменията. Време е и за тези от първата група да ходят между втората и за лидерите на втората да отидат до третата, намирайки ония, които могат да бъдат заведени на следващо ниво. Прави това докато е Време, защото часът е близо, когато словото от Откровение 11:1-2 ще се изпълни и тези, които искат да се наричат с Моето име, но не ходят в пътищата Ми, ще бъдат отъпкани. Преди последната голяма битка Моята армия ще стане свята, както и Аз съм свят. Ще премахна тези, които не са с обрязано сърце, и лидерите, които нямат Моята праведност. По време на последната битка няма да има трета група като тази, която видя.
„Досега, когато Моята армия е лагерувала, повечето от времето е било пропиляно. И настъплението, и лагеруването се правят с цел. Силата на настъпващата армия ще бъде определена от качеството на този лагер. Когато стане време за спиране и лагеруване, това е, за да се научат хората Ми на Моите пътища. Армията си остава армия, независимо дали е война или мир. Вие трябва да се научите да лагерувате, да настъпвате и да воювате. И всяко едно от тези неща трябва да правите добре.
„Моята армия трябва да е готова за всяко от тези неща по всяко време. Вие може да си мислите, че е време за маршируване, но Аз ще ви кажа да лагерувате, защото виждам неща, които вие никога не ще видите. Ако Ме следвате, винаги ще вършите правилното нещо на точното време, Въпреки че на вас може да не ви изглежда така. Помнете, че Аз съм Началникът на Войнствата.
Една армия се определя според силата на благородството на своята мисия, колко добре е приготвена за нея и колко добре е водена. Тази армия ще марширува с най-благородната мисия, която някога е възлагана на човек. Малко от хората Ми обаче са екипирай и за своите мисии и тези, които сега са техни водачи, следват собствените си желания. Ще издигна лидери, които ще обучат и екипират хората Ми. Те винаги ще Ме следват, защото Аз съм Началникът на войнствата.
Много армии преживяват и победи, и поражения. Моята армия е марширувала векове. Тя също е имала победи и поражения. Загубила е много битки поради това, че е атакувала врага, преди Аз да заповядам. Други са били поразени, защото са Воювали с необучени войници. Повечето от тези лидери са правили това, защото са търсили своята собствена слава. В своето време Павел писа за такива, че „те винаги следват своята собствена изгода“.
„Други лидери са имали Моите интереси присърце и искрено са търсили победа над злото заради Моето име, но не са обучили добре хората си; не са ходили с Мен като тяхна „Мъдрост“. Сега това ще се промени. Аз ще бъда Началник на войнствата. Не бъди обезсърчен от това какви са хората Ми наглед сега, но забележи това, което ще станат. Ще издигна лидери, които ще маршируват само когато Аз им дам заповед. Когато армията Ми Ме следва, тя ще печели всяка битка; когато лагерува, ще опознава присъствието Ми и ще расте силна в Моите пътища.
Ще дойдат времена, когато ще видиш армията Ми точно каквато е сега. По това време ти ще чувстваш изгарящия ми гняв. Знай, че Аз няма повече да пребъдвам в тези, които остават в състоянието на третата група. Тогава ще спра цялата армия, докато те не бъдат дисциплинирани за войници или не се разпръснат. Ще дисциплинирам тези от втората група, като премахна егоистичните им амбиции, за да живеят за Мен и за Моята истина. Тогава армията ще настъпва не за да разрушава, а за да дава живот. Аз ще бъда посред тях, за да смачквам врага под нозете им. Аз идвам като Началник на войнствата!“