Глава XI – Градът
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
След това застанах върху друга планина, с изглед към някакъв град. Славата му надминаваше всичко, което някога съм си представял или виждал. Независимо, че сградите и къщите бяха уникални и красиви, всички се намираха в удивителна симетрия една спрямо друга и спрямо полетата, планините и реките наоколо. Градът растеше като растение, вместо да бъде строен. Това бе нещо, изградено от раса, която не беше пропаднала и която бе ходила в праведност и чистота, както Адам и Ева в началото.
Една отличителна характеристика, която изпъкваше много, бе големият брой стъклени прозорци на всяка сграда и жилище. Това стъкло беше толкова ясно и чисто, а вратите бяха така разположени, че усетих не само, че съм добре дошъл, но и че съм поканен навсякъде. Като че ли всичко бе изложено на показ и нямаше никаква опасност да бъде откраднато.
После погледнах към хората от града. Те ми изглеждаха познати, а в същото време знаех, че не съм срещал никого от тях преди. Видът им беше такъв, какъвто съм си представял Адам преди падението. В погледа на всички личеше пълно разбиране и интелектуална дълбочина, далеч по- големи от тези, които съм виждал някога. Разбрах, че това беше вследствие на ред и мир, където всеки беше напълно свободен от объркване или съмнение, или може би от объркването, причинено от съмнения. Нямаше никаква амбиция, защото всеки един бе изпълнен с увереност и имаше абсолютна радост от това кой е той и какво прави. Поради това, че всеки от тях беше напълно свободен, те бяха и съвършено открити. Бедността или болестта бяха нещо неразбираемо за тях.
Погледнах към улиците на този град. Имаше много главни магистрали в центъра, всички водещи в една посока, и множество по-малки улици, които ги свързваха. Когато гледах към една от най-големите магистрали, в мен нахлу знание относно истината за светостта. Погледнах към друга магистрала и разбрах истината за изцелението. Когато погледнах към трета, научих истината за съда. Поглеждайки към всяка една улица, аз разбирах различна истина. Тогава осъзнах, че всяка магистрала беше път към истината. Хората, ходещи и живеещи на всяка от тях, като че ли отразяваха истината на съответния път.
Вниманието ми беше насочено към множеството улици, които свързваха магистралите. Когато гледах към всяка от тях, чувствах как плодът на Духа идва в мен като любов, радост, мир или търпение. Те дойдоха като усещания, а не като разбирания, каквито получавах, докато гледах към главните магистрали.
Забелязах, че докато някои от улиците бяха свързани с всяка магистрала, някои магистрали бяха свързани само с една или две улици. Например, можех да стигна до магистралата на Святост само по улицата на любов. Можех да стигна до магистралата на Христовото Съдилище само по улиците на Любов или на Радост. Обаче пътят на благодатта беше свързан с всичките улици. За да стигна до някоя от магистралите на истината, трябваше да тръгна по улица, наречена по името на един от плодовете на Духа.
Едни от хората вървяха по магистралите и улиците, докато други стояха на тротоарите. Някои бяха в къщите, намиращи се на магистрала или на улица, други строяха домове. Тези, които живееха в къщите, постоянно сервираха храна и напитки на вървящите по улиците или на насядалите по тротоарите. Тогава забелязах, че в града нямаше ресторанти, хотели и болници.
Бързо разбрах, че те нямаха нужда от такива, защото домът на всеки беше център за изцеление.
Почти всеки дом беше отворен за пътници. Тези, които не бяха отворени, имаха специална цел, като за обучение или за дългосрочно изцеление. Не разбирах защо някой тук би се нуждаел от изцеление, но причината щеше да ми бъде показана по-късно. Въпреки това не можех да си представя по-чудесно място за такова голямо служение на гостоприемство, помагане или изцеление от това, което представляваха дори сградите по Пътя на Съда. Беше очевидно, че всяка улица е не само безопасна, но и по-желателна от всеки друг път или улица, които съм виждал някога, дори и в някой съвременен парк. Този град беше по-славен от всяка утопия, която някой философ би могъл да измисли.
Вниманието ми бе върнато към Пътя на Съда. Изглежда, че това беше пътят, по който най- малко се върви, но сега той все повече се оживяваше. Забелязах, че това е така, защото останалите улици и пътища се стичаха към този път. Въпреки че Пътят на Съда ставаше център на движение, хората все още се колебаеха да тръгнат по него.
Когато погледнах към края на Пътя, видях, че той беше върху наклонена повърхност и имаше висока планина, която бе обвита от тънка, но дълбока слава. Знаех, че ако хората можеха да видят края на този път, те много повече биха искали да вървят по него. Тогава разбрах, че съм бил привлечен към този път, защото чувството беше същото като това, което усетих в залата на Съда. Знаех, че това е пътят, който водеше към опознаването на Господа като Праведен Съдия.
Гаранция за мир
Чудех се дали този град беше Раят или Новият Ерусалим. Тогава забелязах, въпреки че тези хора имаха фигури доста различни от тези, които съм виждал на Земята, че те нямаха славата и ръста на другите в Залата на Съда, дори и на тези с най-малките позиции. Докато се чудех на това, почувствах, че Мъдростта стои зад мен отново.
„Това са същите хора, които ти видя в Моята армия“ – започна Господ. „Градът и армията са същите. Лидерите, които идват, са имали видения и за армията Ми, и за града Ми. Аз изграждам и двете и ще използвам водачите, които сега подготвям, да завършат започнатото от Мен преди много поколения. Моите генерали ще станат майстори строители на този град и Моите майстори строители ще станат генерали. Те са едни и същи.
Един ден армията ще бъде излишна. Но градът ще съществува завинаги. Ти трябва да подготвиш армията за битките, но изграждай всичко, което сега строиш, за бъдещето.
Има бъдеще за земята. След идването на Моя съд ще има славно бъдеще за нея. Скоро ще го изявя на хората Си, така че то да бъде в сърцата им. Както писа Соломон: „Всичко, което Бог прави, трае до века“. Когато Моите хора станат като Мен, те ще построят неща с вечна трайност. Ще направят всичко с мир за сегашните времена и с видение за бъдещето. Градът, който Аз строя, за да трае вечно, ще бъде основан върху истината в човешките сърца. Моята истина ще продължава да живее и ходещите в нея ще дават плод и той ще бъде траен.
Идвам на земята при Моите хора като Мъдрост, за да изградя Моя град. Знанието за истината ще изпълни града Ми, но мъдростта ще го изгради. Мъдростта, която изливам върху строителите Ми, ще накара света да се чуди на Моя град дори повече, отколкото са се чудили на Соломоновия храм. Хората се покланят на собствената си мъдрост откакто за пръв път ядоха от Дървото на Познанието. Светската мъдрост ще избледнее пред Моята, когато ще разкрия града Си. Тогава тези, които са се покланяли на нечия друга мъдрост, ще се посрамят. Всичко направено от Соломон бе пророчество за това, което Аз ще направя.
Аз ти дадох да зърнеш града, който строя само частично. От време на време ще ти бъде показвано повече, но за сега трябва да видиш едно нещо. Какво най-много ти направи впечатление в този град?“
„Хармонията. Всичко в него си пасваше перфектно и имаше хармония във всичко“, отговорих аз.
„Съвършената гаранция за мир е любовта“, продължи Бог. „В Моя град ще има единство. В създаваното от Мен винаги има хармония. Всичко, което върша на земята, е, за да възстановя първоначалната хармония между Моя Отец и Неговото творение и всред самото творение. Когато човечеството живее в хармония с Мен, Земята ще бъде в хармония с Него и няма да има повече земетресения, потопи или бури. Дойдох, за да донеса мир на земята“.
Докато Той говореше, аз знаех, че гледам в бъдещето, както бях гледал и армията. Разбирах също, че това, което Той беше казал за градене с мир в сегашното и с видение за бъдещето, се отнася и за хармонията, която видях. Времето също беше част от Неговото творение, в което ние също трябва да се обединим с Него.
Мъдростта се обърна към мен, така че погледнах право в Неговите очи, и каза: „Аз обичам творението Си. Обичам животните на полето и рибата в морето. Аз ще възстановя всичко, както беше определено да бъде, но първо трябва да направя това с човечеството. Не дойдох само да изкупя, а и да възстановя. За да бъдеш част от служението Ми на възстановяване, ти не трябва да гледаш другите такива, каквито са, а каквито ще станат. Както Езекил ти трябва да виждаш дори в най-сухите кости една велика армия. Трябва да пророкуваш живот върху костите, докато се превърнат в армията, каквато Аз искам да бъде. Тогава тя ще започне настъпление. Когато марширува, ще възстановява, вместо да разрушава. Тя ще воюва срещу злото, но също и ще съгради Града на праведността.
„Всички съкровища на Земята не могат да се мерят с ценността на една единствена душа. Аз изграждам града Си в сърцата на хората, със сърцата на хората. Тези, които пазят голямата мъдрост – знанието за вечните съкровища – ще бъдат използвани за строежа на Моя град. Ще познаеш строителите Ми по тази мъдрост – те не поставят ума си в земните неща, а в съкровищата на небето. Затова светът ще донесе съкровищата си в Моя град, също както направиха и по времето на Соломон.
„Скоро ще пратя Моите мъдри майстори. Ти трябва да ходиш с тях и те всички трябва да са заедно. Всяка от тези магистрали и улици, които видя в града, ще бъдат на земята като крепости на истината. Всяка от тях ще устои срещу силите на тъмнината. Всяка една от тях ще бъде като планина, с извиращи от нея реки, които ще напояват земята. Всяка ще бъде град – подслон и рай за търсещите Ме. Никакво оръжие, скроено против тях, не ще успее, и никое оръжие, което им дам, няма да се провали“.
Божиите строители
Докато Мъдростта говореше, очите ми се отвориха и съзрях прекрасна долина. Планините около нея, както и самата долина, бяха с най-наситения зелен цвят, който някога съм виждал. Скалите бяха като крепости, направени от сребро; дърветата изглеждаха съвършени и отрупани. По средата имаше река, която се пълнеше от изворите, бликащи от всяка планина наоколо. Водата блестеше с неописуем син нюанс, който красиво се съчетаваше с небето. Всяко стръкче трева беше съвършено. Долината беше пълна с различни видове животни, които изглежда бяха най-добрите от вида си, без никакви болести или недостатъци.
Те бяха в удивителна хармония с долината, също и едно с друго. Никога не съм виждал толкова желателно място на земята.
Докато се чудех дали това не е Едемската градина, изведнъж видях няколко войника в пълно бойно снаряжение, които оглеждаха долината. Други войници вървяха по потоците до реката и след това следваха реката до мястото, където бяха другите военни. Първо си помислих, че войниците изобщо не подхождат на това място, но поради някаква причина бързо свикнах с тях и някак си знаех, че трябва да бъдат там.
Погледнах ги. Бяха твърди и свикнали с битките и в същото време нежни и достъпни. Изглеждаха напористи и решителни, но като че ли имаха съвършен мир. Бяха сериозни и благоразумни и все пак пълни с радост и готови да се усмихнат. Въпреки че войната е ужасно нещо, помислих си аз, ако трябва да воювам, няма друга група войници, до които искам да бъда.
Забелязах, че тяхното военно облекло сякаш бе като костюм по поръчка и те се чувстваха свободно в него. Униформите им бяха по-леки, но и по-здрави от всички, които някога съм виждал. Облеклото изглеждаше като съвършена комбинация от цветовете на водата, планините и синьото небе. Скоро разбрах, че това е от чистотата на отразяване, каквато също не бях виждал досега. Самото въоръжение беше от неземен вид сребро, по-дълбоко и по-чисто от земното. Докато се питах кои са тези войници, Господ започна да говори:
„В дома на Отца Ми има много обиталища“ – отговори Той. „Това са Моите строители. Всеки Мой дом ще бъде като крепост, от която ще изпратя армиите Си. Някои ще вървят напред като рицари, за да се борят за бедните и подтиснатите, докато други ще настъпват на малки роти, ще нахлуят в крепостите на врага и ще възвърнат ограбеното. Други ще бъдат изпратени като множество, което да завладее градове, над които ще царува Моята истина и праведност. Някои пък ще се присъединят към армиите на други крепости, за да освободят цели нации с истината, любовта и силата Ми.
„Тези крепости не са просто за защитата на хората Ми, а за мобилизиране, обучение и изпращане на армията Ми по цялата земя. Най-тъмните времена скоро ще дойдат, но Моите хора няма да се крият. Те ще отидат да победят злото чрез добро. Те ще завладяват, като станат послушни даже до смърт, като обичат другите повече от своя си живот. Те ще бъдат безстрашните посланици, които Аз ще изпратя преди Моето завръщане.
„Дори пророчествата за тяхното идване предизвикват ужас в сърцата на враговете Ми. Те няма да познават страх. Те ще обичат. Любовта е по-силна от страха и тя ще разчупи силата му, държала човечеството в робство от началото на падението. Защото те са избрани да умират всеки ден и страхът от смъртта няма власт върху тях. Това ще им даде сила над всеки враг, който използва страха за оръжие. Някога бях мъртъв, но сега живея завинаги и тези, които Ме познават, не могат да се страхуват от смъртта. Затова те ще Ме следват, където и да отида.
„Всяко от Моите обиталища ще бъде в долина като тази. В него цари животът преди падението, защото силата на Моето изкупление донесе истинския живот отново. Обиталищата Ми ще могат да бъдат намерени само там, където изворите Ми текат в едно корито. Моите строители ще идват от всеки поток, но ще работят като един. Също както прекрасните сгради имат нужда от различни майстори, така и Моята къща се нуждае от това. Само ако работят заедно, ще могат да я построят.
Както виждаш, строителите Ми ще имат мъдростта да завършат плана, преди да започнат да строят. Всяка от къщите Ми ще бъде съвършено разположена на земята, не според човешки планове, а според Моите. Първото умение, което строителите Ми трябва да развият, е сръчността за съставяне на план. Нужно е да познават земята, защото Аз съм я проектирал за хората Си. Когато градиш с Моята мъдрост, тогава построеното ще стои съвършено на земята“.
След това започнах да следвам един извор нагоре по склона на планината. Когато се приближих до върха, дочух силни, ужасни звуци. Зад долината видях войни и големи земетресения по земята и бури, и огън, които изглежда напълно я обкръжаваха. Сякаш стоях на границата на ада и рая, гледайки самия ад. Някак си разбирах, че целият ад беше безсилен да посегне на долината, но гледката беше толкова ужасна, че се обърнах, за да избягам обратно. Тогава усетих Мъдростта да стои до мен.
„Ето къде трябва да живееш – между умиращите и живите. Не се страхувай, а вярвай. Ти беше слаб, но сега Аз съм с теб, така че бъди силен и насърчен. Страхът не трябва да управлява над теб – не прави нищо от страх, а единствено поради любов и винаги ще побеждаваш. Любовта е източникът на смелост. Любовта ще надделява в последното време. Насърчи Моите строители с тези думи“.