Глава XII – Думи на живот
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
Отново се върнах в голямата зала на Христовото съдилище и застанах пред същата врата. Все още бях изумен от видяното на ръба на долината, но Неговите думи продължаваха да звучат в мен. „Любов, любов“, повтарях аз постоянно. „Не трябва да забравям силата на любовта. Има съвършен мир в любовта. Има смелост в любовта. Има сила в любовта“.
Погледнах към вратата. Разбрах, че през нея се отива към Неговата Църква. Знаех, че крепостите, за които Мъдростта говореше, са църкви и движения. Започнах да си мисля за някои събрания и общества, за които знаех, че вече се подготвят за това, което бях видял. Помислих също за духовните лидери, които познавах, и разбрах, че съм ги възприемал по различен начин. Изглеждаше, като че ли повечето от тях бяха толкова уморени от битките, че просто се опитваха да оцелеят, дори воюваха един с друг в отчаянието си.
Мислех за битката, която се водеше на планината. Врагът използваше християни, за да атакува други християни, които се опитваха да изкачат планината. Въпреки че тази битка накрая беше спечелена и повечето християни бяха освободени от силата на клеветника, знаех, че ще мине много време, докато раните зараснат. Мнозина са били под влиянието на клеветника толкова дълго, че все още част от природата им е да обвиняват и може да мине известно време, докато умовете им не бъдат обновени. Знаех, че Църквата е далеч от единството.
„Откъде да започнем?“ – питах се сам. „Какво мога да направя, ако премина през тази врата?“
„Няма нужда да започваш. Вече е свършено – отговори Мъдростта. – Аз постигнах единството на Моите хора на кръста. Дори и да изглежда, че врагът е надвил над Църквата след кръста, той само е спомогнал в плана, който Аз и Отец имахме в началото. Когато проповядваш кръста и живееш според силата му, ти ще вършиш Моята воля. Тези, които Ми служат и не следват своите си амбиции, ще се разпознаят един друг и ще се обединят. Тези, които имат истинския страх от Бога, не трябва да се страхуват от нищо на земята. Страхуващите се от Мен няма да се страхуват един от друг, а ще се обичат и ще седнат на Моята трапеза.
Извиках те, за да видиш как Моето царство ще настъпи. Дяволът ще бъде хвърлен долу на земята и ще дойде с голям гняв. Но не се страхувай от гнева му, защото Аз скоро също ще покажа гнева си срещу всяка неправда. Злият и всички, които следват злото, скоро ще познаят Моя гняв. Ти трябва да видиш тези неща, но не се страхувай от тях, защото Аз съм по-велик от всички. Докато Ме гледаш, ти няма да се страхуваш. Ако се страхуваш, значи не гледаш към Мен.
Когато злото в човечеството напълно се обедини със сатана, усилно време на беди ще дойде върху земята. Тогава цялото творение ще разбере безсмислеността и трагедията на бунта. В същото време, Аз и хората Ми ще бъдем напълно съединени и Моята светлина ще застане срещу голямата тъмнина. Живеещите в беззаконие ще паднат в дълбоката тъмнина, а които ходят в покорство, ще светят като звездите на небето.
Смирението и покорството винаги ще водят към Мен. Когато идваш при Мен, ще виждаш и ще преживяваш славата Ми. Небето и земята са на път да видят разликата между светлината и тъмнината. Ти си призван да живееш между светлината и тъмнината, за да призовеш живеещите в тъмнина към светлината. Дори и сега Аз не желая никой да погине“.
Посред заобикалящата ни слава бях забравил за тъмнината и ужасните събития, на които преди малко бях свидетел. Замислих се за разликата между Неговата слава и дори най-голямото великолепие и разкош на човека. „Колко жалки и незначителни сме ние!“ – възкликнах аз. „Ако цялото човечество можеше само да зърне Твоето съдилище, всички мигновено щяха да се покаят. Господи, защо просто не изявиш Себе Си на света, за да избегне това зло? Никой не би избрал злото, ако Те видеше такъв, какъвто си“.
„Ще Се открия. Когато злото се открие напълно, тогава Аз ще изявя Себе Си на света. Докато злият се е откривал чрез падналите хора, Аз ще го направя чрез възстановените. Тогава светът ще Ме види – не само славата, която имам в небето, но и как Моята слава застава срещу тъмнината. Славата Ми е повече от това, което виждаш тук; тя е Моето естество. След като изявя природата Си в Моите хора, ще се върна в славата, която имам тук. Дотогава Аз ще продължавам да търся тези, които ще Ме следват поради това, че обичат Мен и истината, а не тази слава и сила.
Избралите да се покоряват, когато целият свят е непокорен, са достойни да бъдат Мои сънаследници. Те ще управляват с Мен, ще видят славата Ми и ще я споделят. Това са тези, които не живеят за себе си, а за Мен. Някои от най-великите братя скоро ще се покажат на света. Те ще се борят за истината срещу най-голямата тъмнина и ще останат твърди през най-големите изпитания. Доведох те тук и сега те изпращам обратно, за да ги насърчаваш да стоят непоколебимо, а не да отпадат, защото времето на тяхното спасение е близо.
Изпращам те също да предупредиш и силните. Сатана видя славата на Отца Ми и множеството на тези, които Му служат, и все пак падна. Той се провали, защото започна да вярва в славата и в силата, която Отец сподели с него, вместо да вярва в Него. Тези, на които бъдат поверени слава и сила в тези времена, не трябва да вярват в тях, а в Мен. Истинската вяра никога не е насочена към теб самия, към мъдростта ти или силата, която Аз съм ти дал. Истинската вяра е в Мен.
Като растеш във вярата си в Мен, ти ще порастваш в тази зависимост и ще се доверяваш по-малко на себе си. Хората, които започнат да вярват в себе си, няма да могат да издържат тежестта на Моята сила или слава и ще паднат, както стана и със сатана. Моята сила в немощ се показва съвършена и никога не трябва да забравяш, че в себе си ти си слаб и по природа си неразумен.
Тези, които заслужават да царуват с Мен в идващото време, ще го докажат като живеят в тъмнината и слабостта на човешката плът и въпреки това Ми служат и Ми се доверяват. Дори великите ангели ще коленичат пред ония, които са се доказали по такъв начин. Ангелите се чудят, когато виждат мъже и жени да страдат, като са видели толкова малко от Моята слава, и остават твърди за Мен и за истината Ми по време на тъмнина. Тези са достойни да бъдат наречени Мои братя и синове и дъщери на Моя Отец.
На земята истината често изглежда крехка и лесно бива изопачавана. Тези, които гледат оттук, знаят, че Моята истина винаги побеждава. Времената, когато Аз ще се изправя и ще нанеса съдбите Си на земята, просто са били отлагани, за да могат братята Ми да докажат любовта си към Мен, устоявайки за истината на всяка цена. Моята истина и доброто ще надделеят във вечността, а ще останат и всички, които идват при Мен поради любовта към истината. Те ще блестят като звездите, които са направени в тяхна почит“.
Докато Мъдростта продължаваше да говори, като че ли бях обливан с дъжд от жива вода. Понякога се срамувах, че дори и в присъствието на Неговата слава пак бях толкова лесно отклоняем тук, колкото и на земята. Но сега, докато ми говореше, думите Му ме очистваха, така че умът ми се избистри. Колкото повече бях очистван, толкова повече думите Му експлодираха с изгарящ блясък. Аз не само виждах славата Му, но я чувствах вътре в себе си. В Неговото присъствие не само чувах истината, а я попивах с цялото си същество.
Неговата възлюбена Невяста
Чувството да ме очистват думите Му не беше подвластно на никакво описание и все пак ми беше познато. Осъзнах, че съм го усещал, слушайки помазани проповеди на хора, престоявали в присъствието на Бога. Не беше опияняващо, а точно обратното. Вместо да притъпява чувствата, то ги засилваше. В Неговото присъствие усещах как хилядите частици информация, която бях акумулирал през годините, се свързват в едно, за да придадат дълбоко и разбираемо значение на това, което Той ми каза. По този начин всяка създадена представа в ума ми стана като силен стълб на знание. След това премина в силен копнеж, като усещах дълбока любов към всяка истина.
Когато Той говореше, се освобождаваше енергия, която ме направи способен да виждам всяка истина в по-голяма дълбочина от когато и да било. Думите Му не само вкарваха информация в мен, но и живот. Това голямо просветление беше подобно на онова, което преживях пред Съдийския престол, след като реших да не се опитвам да крия нищо. Колкото повече отварях сърцето си за думите Му да изобличат всяка тъмнина и да ме променят, толкова повече тяхната сила нарастваше в мен.
Господ не само ми даде информация, когато ми говори, но някак си пренареди ума и сърцето ми, така че тези истини да бъдат основа за разбиране, което да освободи любов. Считах например, че имам много правилно разбиране относно Църквата като Невяста на Исус. Докато Той говореше за служения, които ще бъдат изпратени да приготвят Невястата Му, видях в сърцето си какво представляват църквите. Те веднага станаха много повече от някаква си група хора; станаха Неговата Възлюбена. Почувствах изгаряща страст да им помогна да се приготвят за Него. Отвращението от греха и блудството със света почти ме събаряха на колене, когато видях какво причинява това на Неговите хора. Знаех, че Той чувства същото.
Неговата очистваща истина се изля върху мен. Чистотата, която усетих, бе по-прекрасна, отколкото съм вярвал, че може да бъде. Като че ли през всичките си дни съм живял в някакъв мръсен канал и сега си вземам горещ душ.Силата на очистващата истина ме хвана толкова силно, че отчаяно поисках да я отнеса и споделя с хората Му.
„Предстои да освободя силата на помазаната истина, за да очисти хората Ми“ – продължи Мъдростта. „Моята Невяста ще бъде чиста от всичко скверно. Аз изпращам посланиците си, които ще бъдат като огнени пламъци, горящи с ревност за Моята святост и за светостта на хората Ми“.
Докато Той говореше, почувствах дълбочината и силата на посланието за святост. След това знаех безспорно, че силата на истината ще извършва това. В сърцето ми се запали видение за славната Невяста, която Той толкова желаеше. Жадувах да споделя това с хората Му, за да започнат да се приготвят за Него. Не можех да си представя да правя нещо друго, което не е свързано с тази цел.
Той започна да говори за крепостите на истината и праведността. В това време видях познати църкви и техните борби. Бях приел бремето, каквото нямах досега, да ги укрепя с Неговата истина. Знаех, че те са слаби, защото не ходят в тази истина. Скръбта ми за тях почти надминаваше това, което можех да понеса.
„Защо те не ходят в истината?“, възкликнах аз.
„Ти започваш да усещаш товара, който Неемия почувства, щом чу, че Ерусалим е в беда, понеже стените му бяха съборени“ – обясни Мъдростта. „Аз влагам в Моите посланици огъня да видят Невястата Ми чиста и стените на спасението – възстановени. Тогава хората Ми повече няма да бъдат в беда.
Ти видя людете Ми като Моя армия, Мой град и Моя Невяста. Сега не само виждаш тези неща, но и ги чувстваш. Когато от сърцето извира истината Ми, тя има силата да променя хората. Живи води трябва да извират от сърцето. Също както почувства истината Ми да те очиства, така Аз правя Моите посланици като огнени пламъци, които ще говорят истина, която не просто да дава разбиране, а и сила за промяна на човешките сърца. Истината, която изпращам, не само ще изобличи хората Ми за техния грях, но и ще ги изчисти от него“.
Думите Му породиха в мен голяма ревност да направя нещо. В ума ми се появиха Божествени стратегии, за които знаех, че ще помогнат на хората Му. Нямах търпение да започна. Сега вярвах, че дори и най-сухите кости ще станат голяма и силна армия’ В присъствието на Мъдростта нищо не изглеждаше невъзможно. Не беше проблем да вярвам, че Църквата Му ще бъде Невяста без петно или бръчка, или пък, че тя ще се превърне в голям град, стоящ като крепост на истината, която целият свят ще види. Не се и съмнявах, че Неговите хора, колкото слаби и провалени да изглеждаха сега, скоро щяха да станат армия на истината, пред която никоя сила на тъмнината не може да устои. Чувствайки силата на истината, както никога до тогава, разбрах, че тя е по-голяма от тъмнината.
Думи на живот
В Неговото присъствие чувствах, че ако говоря за видението, което получих за Невястата Му, който и да го чуе, ще бъде променен. Струваше ми се, че ако говорех на някое малко събрание с такава сила, то бързо би станало мощна крепост на истината. Осъзнавах обаче, че на земята думите ми нямаха подобна мощ.
„Твоите думи ще имат тази сила, ако пребъдваш в Мен“ – отговори Мъдростта. „Не те призовах да проповядваш за Мен, призовах те да бъдеш глас, чрез който да говоря. Когато пребъдваш в Мен, а думите Ми – в теб, ще дадеш плод, който ще бъде траен. Чрез Словото Ми беше създаден светът и чрез него ще дойде новото творение в хората Ми и в теб. Думите Ми са Дух и живот. Ти не си призован просто да поучаваш за Мен, а да Ме оставиш Аз да поучавам чрез теб. Като обитаваш в присъствието Ми, думите ти ще бъдат Моите думи и ще имат сила“.
Помислих си за нещо, което Маргарет Браунинг беше казала: „Всяка къпина е запалена от огъня на Бога, но само ония, които я видят, си събуват обувките.Останалите просто берат плодовете от храстите“.
„Господи, искам да те виждам във всичко“ – казах.
„Аз ще дам на посланиците Си видение, за да виждат Моята цел във всичко“ – отговори Той. „Ще ги направя огнени пламъци, както Аз се появих в горящата къпина. Огънят Ми ще почива над тях, но няма да бъдат изгорени от него. Тогава човечеството ще се чуди на тази велика гледка и ще се обърне, за да я види. Аз ще говоря чрез посланиците Си, които ще призоват хората Ми към тяхното призвание – да се надигнат, за да бъдат освободители, каквито съм ги призовал да бъдат“ .
Почувствах се привлечен от вратата. Стоях близо до нея и можех да видя нещо написано. Никога преди не съм виждал такъв ръкопис. Той бе от най-чисто злато беше и някак си жив. Започнах да чета: „Понеже чрез Него бе създадено Всичко, което е на небесата и на земята, Видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него и бе създадено; и Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява.
И глава на Тялото, на Църквата е Той, който е началникът, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко. Защото Отец благоволи да се всели в Него съвършена пълнота, и чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните и небесните, като въдвори мир чрез него с кръвта, пролята на Неговия кръст.
И вас, които бяхте някога отстранени и по разположение врагове в злите си дела, примири сега чрез Неговата смърт в плътското Му тяло, да ви представи пред Себе Си святи, непорочни и безупречни, ако останете основани и твърди във вярата, и без да се помръднете от надеждата, открита вам в благовестието, което сте чули, и което е било проповядвано на всяка твар под небесата, на което аз Павел станах служител.
Сега се радвам в страданията си за вас, като и от моя страна допълням недостига на скърбите Христови в моето тяло заради Неговото Тяло, което е Църквата; на която аз станах служител, по Божията наредба, която ми бе възложена заради вас, да проповядвам напълно словото на Бога, сиреч, тайната, която е била скрита за векове и поколения, а сега се откри на Неговите светии; на които Божията воля бе да яви каква е между езичниците превъзходната слава на тая тайна, сиреч, Христос във вас, надеждата на славата.
Него ние възвестяваме, като съветваме всеки човек и поучаваме всеки човек с пълна мъдрост, за да представим всеки човек съвършен в Христа.
За това се и трудя, като се подвизавам според Неговата сила, която действа в мене мощно“ (Колосяни 1:16-29).
Думите, които четях, вливаха в мене живот. Една дума от Бога е по-ценна от всяко съкровище на земята. Как мога да си позволя да бъда зает със светските грижи, когато имам Неговите думи? Започнах да мисля колко е важно да прекосиш земи, за да чуеш една помазана проповед, но понякога бях толкова мързелив, че не исках да прекося с кола дори един град. Ужасих се от нехайството си към Неговото Слово, докато стоях пред вратата. „Господи, толкова съжалявам“, промълвих аз.
Когато казах това, вратата се отвори. После размишлявах как тя можеше да изглежда така грозна и негостоприемна отдалеч, докато отблизо беше изкусно направена и красива. Ето как хората съдят Църквата и как самият аз съм я съдил. Обичам Бога отдавна, но съм изстинал към хората Му.
„Такова покаяние ще отвори врата за теб да стигнеш целта, за която те призовах. Ти не можеш да изпълниш целта си, отделен от хората Ми. Призовал съм хората Си да бъдат едно и това ще стане сега. Отделен от тях, ти не можеш да осъществиш видението. Сега трябва да тръгнеш от там, където си видял пътя, и като знаеш истината, да бъдеш съд за Моя живот. Това не ще можеш да сториш, отделен от хората Ми. Отец ти е дал любовта Си към Мен, така че Неговата любов да бъде в теб, точно както Аз пожелах. Сега Аз ще ти дам Моята любов към хората Ми. Пратениците Ми трябва да гледат на тях така, както Аз гледам, и да ги обичат, както Аз ги обичам. Ако наистина обичаш Словото Ми, вратата към призванието ти с Моите хора ще се отвори пред теб.
Думите Му докоснаха не само ума, но и сърцето ми. Любовта, с която Той говореше, преля в мен. Тя беше по-голяма от всяка друга, която съм чувствал някога. Но също беше и позната и аз я бях преживявал, докато съм слушал помазано проповядване. Помислих си как в глупостта си съм казвал, че няма проповядване в небето, но сега почувствах, че небето не може да съществува без него. Веднага закопнях да проповядвам Неговото Слово.
„Да, ще има проповядване и поучение в небето. За Моята история ще се говори цяла вечност. Ето защо то е наречено вечното Евангелие.Аз съм Словото и Аз съм Истината и думи на истина винаги ще изпълват Моето творение. Цялото творение ще лежи в Моите думи, също както и вие сега. Дори ангелите обичат да слушат свидетелствата ви и ще ги слушат. Моите изкупени винаги ще обичат да разказват историите за Моето изкупление. Но сега ти трябва да им кажеш за тези, които са в тъмнината. Словото на твоето свидетелство ще освободи мнозина. Тези, които обичат Мен, обичат и Словото Ми. Те обичат да го четат и да го слушат. На теб ти бе дадена истината, която ще освободи хората, и тя е Моето Слово в твоето сърце. Върви със Словото Ми. Върви и ще видиш силата Му“.