Глава XIII – Манната
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
Влязох през вратата. Бях изненадан, че цялата слава, в която преди стоях, си беше отишла. Беше тъмно и миришеше на мухъл като в стара маза. Всичко ми действаше объркващо, но все още чувствах подкрепящата сила на Неговите думи.
„Това, което усещаш, е помазанието на Святия Дух“, каза глас, идващ от тъмнината.
„Кой си ти?“ – попитах аз.
„Има ли нужда от питане?“ – не звучеше точно като Мъдростта, а като друг познат глас.
Въпреки това знаех, че е Той. Постепенно очите ми се приспособиха към тъмното и се изненадах да видя моя стар приятел белия орел.
„Той живее в теб, така че можеш да пребъдваш във всичко, което преживя тук, също както можеш и там да преживяваш присъствието Му. Знам, че си се пристрастил към Неговото присъствие и това е правилно, но тук е нужно да се научиш да го разпознаваш в различни форми. Първо, трябва да разпознаваш Неговия глас в сърцето си, а след това и когато Той говори чрез други хора.
Това го знаеш отпреди и си го преживявал от време на време, но не както ще го изпиташ сега. Той никога няма да бъде далеч от теб и ще може лесно да бъде намерен.
Господ винаги ще те води към истината. Само чрез Святия Дух можеш да виждаш и да знаеш нещо за някого. Във времената, които предстоят, ще погинеш, ако не Го познаваш отблизо“.
„Знам, че това е истина, защото чувам Мъдростта да говори чрез теб. За да ми покажеш пътя ли си дошъл? Трудно ми е да виждам тук“.
„Ще идвам при теб от време на време да ти показвам знаците, които ще те водят и по които ще разбираш, че все още си на правилния път, но Святият Дух трябва да те ръководи. Аз също ще ти помагам да разпознаваш водителството Му в различни места, но първо трябва да ти кажа за манната, за да можеш да живееш“.
„Манна! Имаш предвид като манната, която Израел яде в пустинята? Това ли ще ядем тук?“
„Това е нещо, от което всички, които някога са ходили с Бога, са живеели още от самото начало. Манната, която Израел яде в пустинята, беше пророчество за това. Бог ще ти дава ежедневно прясна манна. Също както покриваше земята с манна всеки ден за Израел, докато бяха в пустинята, сега Той покрива земята всеки ден с истината за Своите хора. Всеки път, по който тръгваш, Той го вижда. Дори посред тъмнината и мрака Неговото Слово ще бъде около теб и ти ще можеш да го събираш. Хвърлените в най-тъмните затвори ще стават да го търсят всеки ден. Живеещите в големите палати, също могат да го откриват всяка сутрин. Но Неговата манна е нежна и чиста като росата и лесно се стъпква. Ти трябва да бъдеш нежен и чист по сърце, за да я виждаш“.
Живите послания
„Бог говори всеки ден на хората Си. Те не могат да живеят само с хляб, а трябва да имат думите, изговорени от устата Му. Това не са думи, които е казвал в миналото, а слово за самия ден“, продължи орелът.
„Много са слаби, защото не знаят как да събират манната, която Бог им дава всекидневно. Те се отклоняват, защото не познават гласа Му. Неговите овце познават гласа Му и Го следват. Трябва да се научиш да разпознаваш манната и да помогнеш на хората Му и те да се ползват от нея. Когато я опитат, както ти я опитваш сега, те ще я търсят прилежно всеки ден. Не се безпокой за храната и водата, а се научи да намираш и събираш манната, която Той ти дава всеки ден. Това ще те предпазва, когато всичко друго се проваля.
Писанията са храната, която Бог ни дава, но Неговата манна е разкрита в живите послания, а това са хората Му. Той ще ти говори чрез тях всеки ден. Трябва да отвориш сърцето си за това как Той живее в хората Си, ако искаш да станеш съпричастен към небесната манна. Той каза на Ерусалим това, което казва и на нас: „Няма да ме видите докато не кажете, Благословен, Който идва в името на Господа!“ Това се отнасяше за Него, когато ходеше по земята тогава, и за начина, по който Той се движи днес чрез Своите хора. Когато нашата любов към манната расте, ще нараства и любовта ни един към друг. Ако растеш в любов, манната, която Той ти дава, никога няма да остарее за теб или да ти омръзне, но ще бъде нова всяка сутрин.
Манната Му може да стигне до теб чрез думите на близък приятел или на някой от Неговите хора, които са живели дълго преди теб, докато размишляваш върху писаното от тях. Той ще говори и чрез тези, които не Го познават, но ти ще знаеш, че Господ ги изпраща при теб. Ще различаваш манната Му, когато се опитваш да чуеш не просто думите Му. Ти наистина трябва да ги чуеш, но и да познаваш гласа Му, който ще те води по пътя, по който вървиш. Много хора повтарят думите, които Той е говорил, но манната Му – това са думите, които говори Той сега.
Ние се нуждаем от силната храна на Словото да ни изгради и да ни оформи като съд, за да събираме в него манната. Израствай силен с храната, която е Неговото Слово, но развивай и глад към манната Му. Храната на Писаното слово ще ни изгради и ще ни приготви за това, което идва, но манната ще ни поддържа през всеки от идващите дни.
Думите, които са ти били говорени чрез светиите в залата на Съда, бяха манна от Него. Хората Му също са Неговата манна за света. Тя е хлябът на живота – живите слова, които Той говори на хората си всеки ден и които са изговорени чрез Неговите люде. Писанията са дадени и те не могат да бъдат вече променени. Те са котвата за нашите души. Книгата на Живота обаче все още се пише. Той пише нова глава в нея с всяка душа, която идва при Него“.
Победа или поражение
„Писанията са преобраз на Неговото обиталище, което Той изгражда всред хората Си. Те са свидетелство за начина, по който Господ е работил чрез мъже и жени, за да донесе тяхното изкупление. Неговите хора са съдовете за живото Му слово и са свидетели за света, че думите Му не са просто история, а все още са живи и дават живот. Ако искаш да знаеш думите Му, ти трябва да познаваш Словото и манната, която Той ти дава. Словото -това са Неговите вечни планове, които няма да се променят и които трябва да знаем, за да ходим в пътищата Му. Неговата манна ще ти дава сила всеки ден. Това е за да можем да имаме общение. Ако ходим в светлината, както Той Самият е в светлината, имаме общение един с друг“, каза орелът.
И продължи: „Много от посланиците Му дори не знаят, че са били употребени по този начин. Често те не знаят, че Бог говори чрез тях. Някои от тях, рядко разпознават гласа Му. Това трябва да се промени. Хората Му са призвани да бъдат едно с Него във всичко, което прави, но малцина успяват дори само да разпознаят гласа Му. И затова рядко Го следват по пътя, по който ги води. Сега Той иска всичките Му хора да знаят кога говори чрез тях или на тях.
Също както сигурната връзка между генерала и войниците му може да определи изхода от битката, силата на общуването между Исус и Неговите хора ще определи тяхната победа или поражение в идващите дни.
Сега Той приготвя много посланици. Те също и ще учат хората Му да познават гласа Му и пътищата Му. Трябва да приемаш посланиците Му, също както приемаш и самия Господ. Трябва да им помагаш по техния път. Успехът на служението им пък ще определи издигането или падението на мнозина“.
За момент си помислих, че ако Бог ги изпраща, със сигурност те не биха имали нужда от моята помощ. Това накара орела, който можеше да разбира мислите ми, да направи остра забележка.
„Не се заблуждавай! Много от хората Му падат поради тази заблуда! Той може да направи всичко и Сам, но е избрал да го извърши чрез нас. Ние сме Неговото снабдяване един за друг. Той изпрати Утешителя да живее в Неговите хора, следователно Той възнамерява хората Му да си помагат един на друг. Никога не го забравяй. Ето защо Той ни дава манната чрез хора. Замислил е всичко така, че да обичаме първо Него, но и да се обичаме един друг. Ние се нуждаем от Него над всичко останало, но имаме нужда също и един от друг. По този начин винаги биваме смирени, за да може Той да ни довери своята благодат и сила“.
„Съжалявам“ – отговорих аз. „Знам всичко това, но понякога го забравям“.
„Времето, в което си го забравял, е струвало повече, отколкото ти е нужно да разбереш засега, но да забравиш това в бъдеще ще ти струва по-скъпо, отколкото можеш да понесеш. Ние се нуждаем от Бог повече от всичко друго, но също имаме нужда и от хората Му. В тях ще намерим Утешителя, Този, Който ни открива всяка истина, и Този, Който ще ни води към Сина.
Сега Той изпраща посланиците си. Някои ще бъдат стари и мъдри. Други – млади и ще имат малко опит, но ще познават гласа Му. Врагът също ще изпраща свои посланици, за да посеят объркване. Това също е част от нашето обучение.
Някои ще бъдат подмамвани от посланиците на врага за кратко време, а други ще претърпят загуба заради тях, но тези, които обичат Бога и Неговата истина, няма да бъдат лъгани за дълго. Онези, които са били измамени за известно време, ще се поучат от това и после ще бъдат използвани, за да изобличават измамниците в идващото време. Най-заблудените в миналото ще станат едни от най-силните в истината, поради добитата мъдрост. Мъдри са тези, които познават гласа Му и да Го следват. Те няма лесно да се отклонят от Него отново. Не съди други заради миналото им, а по това какви са станали. Слабостта на тези, които са последвали Мъдростта, ще се обърне в сила. Никой не е по-силен и по-верен от онези, които познават гласа Му и Го следват.
Ние не трябва да спираме да насърчаваме хората Му да познаят Неговия глас. Трябва да предизвикваме пророците Му да конфронтират и да изобличават лъжепророците. Трябва да носим това послание до края. Ние сме изпратени, за да помогнем да се изградят връзките на комуникации с тези, които ще бъдат войниците Му в предстоящата голяма битка. Всички Негови хора трябва да познават гласа Му. Скоро ще дойде време, когато вярващите, които не познават гласа Му, ще бъдат подмамени от тъмнината. Разпознаващите Господния глас, няма да бъдат измамени“.
Докато орелът говореше, думите му продължаваха да ме очистват, също както идваха и в присъствието на Мъдростта. Не можех да Го видя, но знаех, че беше там и че Той беше този, който ми говореше. Въпреки че не можех да виждам ясно на това място, много добре разбирах казаното в ума си. Винаги съм мислел, че имам слаба памет, но сега аз можех да запомня всяка Негова дума, дори когато идваше чрез някой друг. Тогава разбрах, че това е силата на Святия Дух, Който ни напомня всичко. В Него да гледаш назад или напред във времето беше по- различно от това да гледам настоящето. Докато мислех за това, орелът продължи:
„Това място изглежда изоставено и мирише на мухъл, защото много малко свеж въздух влиза тук. Ти намери вратата и прекрачи прага й. Същата врата, която те доведе на това място, сега може да те върне в залата на Христовото Съдилище. Какво получи там?“
„Мъдрост и разбиране“, отговорих аз.
„С една дума, ти получи благодат“ – каза орелът. „Тронът на съд е също и трон на благодат. Ти дързостно можеш да отидеш там по всяко време“.
Когато той изрече тези думи, аз се обърнах да видя вратата зад мен. Сега можех да забележа красотата й, дори по-голяма от тази, която видях преди да вляза в залата на Съда. Отворих я и отново преминах през нея.