Глава единадесета – Причината
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
„Ти често използваш термина ‘истинска църква’. Това предполага, че има и фалшива църква?“ попита Уилям.
„Има истинска и фалшива църква, като и за двете е пророкувано в Писанията, и двете са навсякъде около нас“, отговорих аз. „Почти за всяко нещо има истинско и фалшиво: истински и фалшиви апостоли, истински и фалшиви пророци. Дори сме предупредени за ‘фалшиви братя’. Житото и плевелите са смесени сега и няма да бъдат разделени до края. Да се научим да правим разлика между житото и плевелите е част от нашата учебна програма. Да се научим да правим разлика между истинската и фалшивата църква е част от нашата учебна програма“.
„Как да различаваме истинската църква от фалшивата?“ попита Уилям.
„Ти можеш да отговориш на собствения си въпрос. Ти вече си избрал, и следваш истинската. Няма много, които могат да направят тази разлика сега, иначе щеше да има повече, които да са на този път”, отговорих аз.
„Изглежда, че вчера искаше да кажеш, че всички църкви и институции могат да бъдат рампи за този път и за планината на Господа. Малко съм объркан“, каза Уилям.
„Това е истина. Фалшивата църква сега има много от истинските пришълци в себе си. Точно сега те са като Давид, служейки на дома на Саул. Те ще бъдат преследвани и гонени, но това преживяване ще бъде едно от главните събития в живота им, което да им помогне да се приготвят за това, което са призовани да правят.
„По настоящем, фалшивата църква е по-зряла в това да бъде това, което я прави фалшива, отколкото истинската църква е зряла в това, което е призована да бъде. Лидерството на това, което предстои да дойде все още е незряло, както беше Давид когато започна да служи в дома на Саул. Понеже истинската е все още толкова незряла, трудно е да се разпознае сега, но ти ще я откриеш на места, както направи с Общността на Бонхофър. Въпреки това житото и плевелите изглеждат еднакво, докато и двете узреят. Едва тогава разликата ще бъде наистина видяна“.
„Нека да споделя с теб няколко други разлики между истинската и фалшивата. Главната цел на истинската църква е да бъде храм на Господа, така че главното нещо, което трябва да търсим в църквата е присъствието на Господа. Когато Господ е в Своя храм, няма значение как изглежда храмът. Ако Господ не е в него, дори най-славният храм няма да бъде това, което да привлече вниманието ти. Ако храмът взема цялото внимание, тогава това може да е, понеже Господ не е в него. Начинът, по който откриваме истинската църква, не е, като търсим църквата, а като търсим Господа“.
„Господ ще благослови много неща, в които няма да обитава. Зрелите са се научили да гледат отвъд просто това, което Той може да благослови към това, в което Той обитава. Едно нещо е да бъдеш в събрание, където има добро поучение, поклонение и служение, но е нещо друго когато чувстваш Господ да се движи сред хората, и където Той е истинския фокус на внимание.
„Мнозина се покланят на нещата на Бог вместо на Бога на всички неща. Някои се покланят на истините Му повече отколкото на Него. Някои дори се покланят на поклонението. Това понякога е просто незрялост, но има разлика когато поучението, проповядването, поклонението и служението излизат от Неговото присъствие.
„По същия начин, ако моето служение получава повече внимание отколкото Господ, трябва да съм загрижен за това, че съм се отклонил от главната ми цел. Аз съм разбрал празнотата от това просто да се опитвам да градя служение или влияние, дори и да е поради добри причини. Когато узреем ние ще искаме да помагаме да се приготви пътя за Господа, като помагаме да се приготвят хората Му за Него. Ако само увеличавам вниманието на хората към мен, аз съм се провалил в най-важната ми мисия“.
„Мога да видя това, което казваш“, отговори Уилям. „Илия е пример за това, което говориш. Ако бях си представял как изглежда, сигурен съм, че щях да го мисля за по-внушителен, отколкото е. Можеш да кажеш, че той никога не се е опитвал да привлече вниманието към себе си, но по-скоро би се скрил отколкото да бъде видян. Когато се появява, това е само за да ни помогне по този път. Ти се идентифицираш с това, нали?“ попита Уилям.
„Предполагам, че го правя“, отговорих аз. „Не се чувствам удобно да бъда фокуса на вниманието. По-скоро бих направлявал хората към тяхната съдба по един скрит начин, като им помагам, без да съм начело, дори при една малка група като тази“.
„Защо е така?“ попита Уилям.
„Не знам наистина. Този вид лидерство ми е товар. Аз върша това от покорство, но не ми е удобно“.
„Ако нямаш нищо против, бих желал да говорим повече за твоето лидерство. Знам, че лидерството в царството се предполага да бъде различно, но ти си по-различен отколкото съм очаквал. Имаш ли нещо против да ти задам някои лични въпроси, просто за моя собствена инструкция?“
„Не. Радвам се да им отговоря, ако ще ти бъдат полезни, но аз не гледам на себе си като на голям пример за лидерство в царството“.
„Притеснението ти относно лидерството, защото не се чувстваш подходящ за лидерството, за което си призован ли е?“ попита Уилям.
„Харесва ми твоя директен стил. Отговорът ми на твоя въпрос е, че чувството за недостатъчност може да бъде причина защо не се чувствам удобно в тази роля, но не мисля, че е това. Беше казано, че да се чувствам неподходящ е добро нещо и че ако някога започна да се чувствам подходящ, тогава ще съм в опасност, така че приех това“, отговорих аз.
„В началото, тълкувах липсата на комфорт в позицията ти, като че ли не искаш да бъдеш с нас, или че просто беше натоварен с нас“, коментира Уилям.
„Съжалявам, че някой се е чувствал, че не искам да бъда с него. Това в действителност е обратното на това, което чувствам. Колкото повече опознавам всеки един в тази група, толкова по-интересни ми ставате всички. Аз напълно се радвам на теб и на останалите. Вярвай ми, много по-приятно е да се ходи през тази пустиня с вас, отколкото, когато бях сам“.
„Знам, понякога, че мога да бъда тромава личност социално. Малко се утешавам във факта, че Илия изглежда да е повече по този начин, но това също може да е тайната на неговата сила. Той се е научил да се обляга на Господа, поставяйки цялото си упование в Него. Аз искам да правя същото. Да бъда в лидерство ме кара да се облягам на Него повече от всичко друго, което знам. Така че, аз приемам това, дори и да не се чувствам удобно с него.
„Аз съм се научил да приемам да се чувствам неподходящ, понеже знам, че това в същност е в резултат от това да бъдеш неподходящ. Никой човек не е способен да прави това, което е призован да прави без Божият помощ. Ето защо ни е даден Помощникът. Да се чувстваш постоянно неподходящ, те кара да се научиш да се облягаш и да се доверяваш на Господа, постоянно да Го търсиш. Аз съм приел това като възможност, но все още не се радвам да бъда в лидерство“.
„Така че, ти никога не си искал да бъдеш лидер?“
„Да, но не ме разбирай погрешно, знам, че това е най-голямата чест и привилегия, която можем да имаме да бъдем лидер на Божиите хора. Много съм благодарен за тази възможност, но в същото време, не мисля, че съм много добър в това.
„Бил съм водач на хиляди, а сега изглежда сякаш съм понижен да бъда водач на десетки, давайки ми работата да водя няколко дузини от вас през тази част на пустинята. Аз съм добър в това. Мисля, че тези няколко дузини хора по този път могат да имат по-голямо влияние от хилядите, които съм водил преди, така че аз знам, че в същност ми е дадено повишение.
„Но колкото до лидерството, бил съм в някаква форма на лидерство почти през целия си зрял живот, но никога не съм се чувствал по-неудобно с това отколкото сега. Това е кръст за мен и понякога копнея за ситуация, където просто мога да следвам някой друг. Сега това не е моята част, така че искам да бъда колкото се може по-верен с това“.
„Каза, че се чувстваш тромав понякога в лични взаимоотношения. Това е корена на срам, но аз не мисля, че твоето неудобство е типичната липса на самоувереност“, каза Уилям. „Мисля, че нещо от това е да си бил водач на хиляди, а сега отново да бъдеш с малка група. Забелязал съм, че онези, които се чувстват удобно да говорят пред голяма публика често са срамежливи в малки групи. Онези, които могат да се чувстват неудобно да говорят на големи групи може да им е удобно в малки групи. Това е различен дар“.
„Знам, че е различно. Чувствам се много удобно да говоря на големи групи, и се чувствам неловко с малки групи, но се радвам повече на малките групи, дори и да се чувствам по-неудобно с тях“.
„Също така те наблюдавах с Илия. Когато научихме кой беше той, всички бяхме доста уплашени, с изключение може би на Мери. Дори Марк беше малко плашещ за нас, когато видяхме дарът му. Но ти изглежда се чувстваше доста удобно дори с Илия“, продължи Уилям. Когато съм бил около силни хора, трябва да призная, че още се страхувам от тях“.
„Познавал съм много от успешните и силните в много полета, така че съм свикнал да бъда около силно влиятелни хора, но мисля, че нещо друго ми е помогнало дори повече да не се страхувам от хората. Аз съм виждал Царят, и е трудно да бъдеш впечатлен от някого когато си Го видял“, отговорих аз.
„Мисля, че си смирен. Мисля, че си смирен по един добър начин, който те кара да търсиш Господа и да зависиш от Него“, продължи Уилям.
„Надявам се да си прав. Как може някой да види Царя и да не бъде смирен? Чудил съм се дали липсата ми на страх от другите не е било просто арогантност, а аз виждам много арогантност в живота ми, така че не искам да изключвам това. Но искрено желая да имам смирението, на което Бог ще даде благодатта си. Знам, че се нуждая от Неговата благодат, и мисля, че Неговата благодат е била, която ми е позволила да Го видя.
„Голямо предимство е да си виждал славата на Господа. Как мога някога да мисля твърде високо за себе си или да искам вниманието на хората върху себе си след като съм Го видял? В присъствието на Агнето дори двадесет и четирите стареи хвърлят короните си в краката Му. Кой може да се перчи, че е достоен за слава или за внимание в Неговото присъствие? Кой може да се перчи с лидерство в присъствието на Царя на царете? В Неговото присъствие няма да има арогантност“.
„Също така видях великите на планината. Изучавал съм великите в историята и в Писанието. Ние имаме да извървим още дълъг път, за да се сравняваме с тези, които са били преди нас, но скоро ще се появят едни от най-великите от всички в пълната зрялост на всички, които са били преди тях. Някои от тези в тази малка група могат да бъдат едни от тях“.
„Ти ли казваш това или е от библейското пророчество?“ попита Уилям.
„И двете. Господ е запазил най-доброто Си вино за последно, за края на този век. Дори и да започнем да ходим в пълнотата на това, което идва, да се перчим със слава или позиция след като сме Го видели би било по-скверно от всичко, за което мога да си помисля. Както казах, аз съм срещал много от най-великите световни лидери и успешни хора, и се опитвам да отдавам почит на когото се дължи почит, но е трудно да бъдеш впечатлен от някого след като си видял Царят. Дори е по-трудно да се впечатляваш от себе си.
„Искам да бъда откровен относно моите недостатъци и грешки, с тези, които водя. Трябва да градим всичко в това общение върху истина. Това, което споделям за себе си, е истина. Това може да е липса на себеоценяване, или себедостойнство, което ме кара да се свивам, когато хората ми отдават толкова много внимание, но това също е усещане, че те не са видели Господа, ако гледат твърде много на мен. Разбирам, че това може да е естествено за известно време, но ако продължава аз съм се провалил в главното нещо, което съм призован да върша – да водя хора към Царя.
„Един лидер на едно голямо служение веднъж ми каза, че аз никога няма да бъда успешен лидер, понеже нямам ‘горещите очертания’, които да привлекат хората към мен. Това може да е истина, но аз не искам да привличам хора към мен. Това всъщност е ужасна мисъл за мен. Целта ми е да бъда успешен в работата, която ми е дадена, а тази работа е да ги приготвя за службата на Царя и да Го следват. Личната ми цел е да чуя в онзи велик съден ден: ‘Добре извършено, добри и верни слуго’.
„Знам, че може да звучи тежко, но когато видях Царя, аз знаех, че няма по-висше призвание от това – да подготвя пътя за Господа и да водя Неговите хора към Него. Няма по-голяма радост или задоволство от това. Понякога мога да се задушавам под натиска, който идва с това винаги да бъда на място отвъд естествената ми способност, но знам много добре, че това е най-великата работа, която някой някога може да има. Тъй като Той ме постави тука, знам, че Той ще снабди това, от което се нуждая. Също се научих, че моята идентичност и стойност не е в позицията ми пред хората, а позицията ми е в Него“.
„И ти никога не си бил заплашван от онези, които искат позицията ти?“
„Уверявам те, че вероятно бих я предал твърде лесно, ако зависеше от мен да я дам. Понеже това ми е възложено, аз мога да го предам единствено когато съм инструктиран от Този, който ми го е дал. Ако си върша работата добре тогава това ще дойде по-скоро вместо по-късно, така че аз ще се радвам когато дойде“.
„Съжалявам, че продължавам да те натискам за това, но това е лидерство, което е толкова чуждо на целият ми опит, че не мога да спра да мисля за него. Виждам мъдростта, мирът и почивката, които ще дойдат от това. Виждам как тази власт на царството съсредоточена в Царят може да бъде единственият начин, по който истинска сила може да бъде дадена на хора, която няма да ги поквари“, заяви Уилям.
„Този път ще ни смири всички. Ако стоиш на този път покривалата ти, фасадите ти, претенциите ти и егоистичната ти амбиция ще се махнат. Тогава можем да видим славата Му. Когато виждаме славата Му с открито лице, ще бъдем променени в същият Му образ. Ако Го виждаме с покривалата си Той ще бъде изкривен, и ние ще се опитаме да Го променим в нашия образ. Този път е за да ни направи готови да виждаме славата Му чрез премахване на покривалата“.
Усетих някакво присъствие и се обърнах, за да видя двете Мерита, Марк и някои от другите, стоящи наблизо и слушащи.
„Моля, елате при нас“, казах аз.
„Кажи ни повече за виждането на Неговата слава“, каза по-голямата Мери.
„Радвам се да направя това“ започнах аз. „Това са най-страхотните ми спомени и обичам да си ги припомням. Аз съм виждал Господа два пъти лично. Виждал съм Го много пъти в сънища и видения, но да Го видиш лични е различно“.
„Какво му е различното?“ попита по-голямата Мери.
„Това е като разликата да гледаш някого във филм и да го видиш лично. Виждаш го да действа във филма, но не си наистина в самото му присъствие.
„Въпреки че съм виждал Господа два пъти с моите физически очи, вие няма нужда да го виждате с физическите си очи, ако духовните ви очи са били отворени. Дори когато Той не става видим за естествените ни очи, да бъдем в Неговото изявено присъствие е най-великото преживяване, което можем да имаме. Нищо друго на земята не може някога да ви задоволи като това да бъдете в изявеното присъствие на Господа. Понеже сме създадени да имаме взаимоотношение с Бог, това е най-дълбокият копнеж на човешкото сърце и нищо друго не може някога да се сравни с него“.
„Мисля, че съм вкусвала от това, но не както ти го описваш“, продължи по-голямата Мери. „Бих желала да го преживея. Понякога си мисля, че ако само можех да видя Господа или някой ангел, тогава нямаше да имам толкова много въпроси“.
„Мери, това може да е истина, но аз мисля, че Той иска да имаш тези въпроси. Мисля, че си призована да знаеш дълбоките неща на Бог, и Той е сложил в тебе едно търсещо сърце, което няма да приеме повърхностни отговори.
„Не мисля, че нещата, които съм преживял са се случили понеже съм специален. Мисля, че всичко, което съм преживял може да бъде получено от всеки, който го иска достатъчно, че да Го потърси за това. Аз започнах да искам тези преживявания когато бях нов християнин. Когато четях за тях в Писанието, аз копнеех за тях толкова много че не можех да правя нищо друго освен да моля Бог за тях. Правех това в продължение на години, преди тези неща да започнат да се случват, но си струваше чакането. На вас това не трябва да ви отнема години, но вие трябва да го искате достатъчно, да го търсите, да чукате на вратата Му, да Го преследвате, без да се предавате“.
„Сигурен ли си, че това не ти се е случило, понеже имаш специален призив?“ прекъсна ме по-малката Мери.
„Някои от нещата може би, но също така знам, че това е нещо, което можете да желаете, да преследвате и да получите. Бог иска най-интимното взаимоотношение с всички, но Той ще се приближи само до онези, които Го искат достатъчно, че да се приближат до Него.
„Както Марк може да потвърди, при пророческите преживявания има нива. Има видения, които са толкова неясни, и ги виждате с очите на сърцето си толкова леко, че се чудите дали това не е вашето въображение. После има такива, които са като наблюдаване на екран на кино.
„Също така аз Го усещам да идва с една неуловима лекота, на пръв поглед само, за да ме утеши или да ми даде мир. После усещам присъствието Му като ядрен огън. Той ме изгаря толкова много, че мисля, че няма да мога да живея твърде дълго в него“.
„Когато Го преживях като изгарящ огън, това не беше Неговия гняв, а святостта Му. Казва ни се в Евреи, че Той е пояждащ огън. Той наранява, но наранява добре. Това беше болезнено и чудесно отвъд това, което може да се опише. Трябваше понякога да Го моля да ме остави, защото беше твърде много за мен да го понеса по това време. Аз бях твърде плътски, за да стоя в присъствието Му дълго, без да бъда погълнат“.
„Преживяванията, в които си Го виждал в сънища и видения, като това ли бяха?“ попита Марк.
„Някои бяха до определена степен, но те бяха изцяло различни. Някои сънища бяха толкова слаби и неуловими, а някои бяха толкова реални, че все още ги помня, като че ли са били истинско преживяване, а не сън“.
„Преживяванията, които имах на планината и в планината, бяха много въздействащи за мен. Това на върха на планината беше изцяло свързано със слава, красота и усещане на любов и цялостност, каквито никога преди не съм преживявал. Когато стигнете там, това ще направи всички битки и проблеми от това пътуване да изглеждат незначителни.
„Преживяването, което имах в планината, когато бях свидетел на разпъването Му, може би беше дори по-въздействащо, но също така и едно от най-трудните преживявания, които някога съм имал. Въпреки че знаех, че Той е възкръснал и седи над всичко, аз тъжах няколко дни, като че ли съм бил там на истинското Му разпъване. Все още се чудя, че учениците, които бяха там, и майка Му, можаха да издържат това. Знам, че те бяха много по-силни от мен“.
„Така че всички ние ще видим Неговата слава?“ попитаха няколко души наведнъж.
„Да. Всички вие ще видите славата Му, ако стоите на този път. Ние отиваме на планината на Господа. Дори с всичките битки и конфликти там, тя е като никое друго място, понеже Той е там. Борбата за истината и за най-великата кауза е вдъхновяваща, но дори тези неща не могат да се сравнят с борбата за Този, Когото обичате.
„Най-голямата награда, която някога можем да получим, е да бъдем по-близо до Него. Ето защо дори апостолите спориха кой ще бъде най-близо до Него. Те не искаха тези позиции само заради авторитет или известност, но просто, за да бъдат колкото се може по-близо до Него. Може да е било егоистично, но не и егоцентрично. Има разлика.
„Не е грешно да се стремите да бъдете велики или да вършите велики неща за Него, което е причината мнозина да започнат това пътуване. Но когато веднъж преживеете изявеното Му присъствие, когато веднъж Го видите, всичко се променя. Тогава всичко става само, за да Му служим, защото Той го заслужава, а не заради това, което получаваме. Въпреки това ние получаваме повече, отколкото дори можем да си мечтаем. Да Му донесем радост за малко, си заслужава цял един живот на страдание. Когато Го видите, ще разберете това“.
„Има тежест в думите ти, която може да идва само от това, че си бил с Него“, предположи Марк.
„Това е интересен начин да се каже, Марк. Помазанието е описано като тежестта, която идва от Неговата слава. Словото казва, че всичко се поддържа от Него. Тежестта е притегляне, а притеглянето е, което държи всичко. Има тежест на слава, и колкото повече слава преживяваш, толкова повече тежест ще имат думите ти.
„Както ще видите, само един миг в Неговото присъствие ще направи всички битки в тази пустиня да си струват много повече. Това ще ви принуди да продължите да минавате през многото битки в бъдеще. Въпреки това, вие сте призовани за много повече просто от битки. Вие не само ще видите Неговата слава, но сте призовани да обитавате в присъствието Му и да изявявате славата Му на земята. Призовани сте да носите славата на Господа точно както свещениците носеха ковчега на Неговото присъствие“.
По това време, останалата част от групата се беше събрала и всички слушаха. Когато ги погледнах, аз не можах да направя нищо, но си помислих колко невзрачни бяха повечето от тях според външният си изглед, въпреки това те всички можеха да завършат ставайки едни от най-великите хора, ходили някога по земята.
„Това е призванието ви да носите славата на Господа във времето на най-голямата тъмнина. Без значение от това, колко тъмно става, ние знаем, че славата ще надделее. Писано е, ‘народите ще дойдат при сиянието на блясъка ти’. Мога да споделя повече по-късно за моите преживявания, но аз съм тук, за да ви помогна да се подготвите за вашите собствени“, продължих аз
„Елизабет Барет Броунинг веднъж написала, че ‘Земята е препълнена с небето и всеки обикновен храст е подпален от Бог, но само този, който го вижда, си сваля обувките – останалите си седят наоколо и берат къпини’. Ние сме тук, за да бъдат очите ни отворени и да виждаме. Вие ще видите славата Му и ще познаете изявеното Му присъствие, но Неговата слава е навсякъде около нас сега, и Той е с нас сега. Ние не сме тук, за да Го търсим, а за да Го гледаме. Той не е в творението, тъй като Той е неговия Творец, а творението разкрива Него и ние можем да се научим да Го виждаме във всичко, когато се научим да виждаме.
„Джон Амос Коменски е казал, че природата е втората Божия книга. Това може да е истина, но Той има и други книги. Да Го виждаш, е повече от това да Го виждаш в творението; това е да Го виждаш във всяко преживяване. Това е същото да Го виждаме един в друг. Всеки един тук е Божие писмо за останалите от нас. Ето защо нашата цел не е просто да чуваме думите на Господа, а да чуваме Самото Слово да ни говори, без значение чрез кого иска Той или какво избира да ни говори“.
„Исус е Словото. Той е Божията комуникация с творението Му. Ако бяхме достатъчно чувствителни щяхме да знаем, че има комуникация между всички живи създания. Когато започнем да обитаваме в Него, ние ще започнем да познаваме тази комуникация. По-важно от това да чуваме творението е да чуваме Създателят да ни говори. Той каза в Йоан 10та глава, че Неговите овце чуват гласа Му, и те Го следват, понеже чуват гласа Му“.
„Нашата цел е да Го виждаме, да Го чуваме и да Го усещаме. Тези, които се обичат силно, могат да усещат присъствието на любимия, когато е близо, без значение дали го виждат, или го чуват. Любовта също е и духовно притегляне. Това е сила, по-голяма от притеглянето, понеже Бог е любов. Любовта между хората може да бъде чудесна, но няма по-страхотна любов от Божията любов и това да обичаме Бог като отклик. Ето защо няма човек на земята, който да е по-привлекателен или по-завладяващ от този, който е близо до Бог“.
„Исус е истинското желание на всяко човешко сърце. Когато Той е издигнат, всички хора са привлечени към Него. Твърде дълго сме се опитвали да издигаме нещата на Бог вместо Бога на всички неща. Понякога сме издигали истини за Него, над Него. Идват тези, които ще издигнат Него, и те ще носят славата Му, така че Той да бъде видян. Вие можете да бъдете тези хора.
„Най-честият въпрос, който хората имат е за целта на техния живот. Отговорът е, че ние сме тук, за да Го виждаме, да Го познаваме, да Го обичаме, да станем като Него и да Го разкрием. Ако правим това, ние ще бъдем най-успешните хора, които някога са ходили по земята. Онези, които правят това ще бъдат възхвалени от цялата земя, понеже те ще имат силата да помогнат за възстановяването на земята в това, за което е била създадена. Ето защо се казва, че ‘творение стене и се мъчи чакайки разкриването на Божиите синове’.
„Той е Истината. Той е най-благородната кауза. Ние не правим това просто заради идеали, но сме подготвяни, за да служим на Този, който очертава цялата истина, цялото благородство и всичко, което е добро. Няма никой по-заслужаващ нашето посвещение и нашата жертва. Няма по-велика кауза от Неговата, и няма по-велико приключение от пътя, на който сте всички.
„А ние едва сме започнали“.