Разбиране за тялото на Христос

До сега сме гледали на призива само като на нещо индивидуално, лично за живота ни. И въпреки, че има такъв аспект аз вярвам, че Бог има по-глобални цели в сърцето Си. Време е да погледнем на нещата от Неговата гледна точка, така както Той ги вижда.

Вярно е, че всички поотделно имаме призив, но каква е целта на всичко в крайна сметка? 

Бях на едно събрание, където говорителя попита: „Знаете ли какво направи Бог когато видя хората от света затънали в проблеми?“ Той каза, че Бог не остана безучастен, а се задвижи.

Това е вярно, но какво всъщност направи Той. Библията ни казва, че Той изпрати Сина Си. Когато има проблеми Той винаги изпраща Сина Си, Който е част от Него. Или можем да кажем, че изпраща Себе Си. Но, за да дойде Той се нуждаеше от тяло. Бог е дух и за да може да влезе в контакт с материалния свят, в който живеем ние, Той се нуждае от тяло.

Така че, сега ще говорим за тялото на Христос. И искам да държим това в ума си, че Той имаше нужда и продължава да има нужда от тяло, за да може да достигне хората.

В Новия завет са използвани много метафори, за да се опише църквата. Тя е наречена: невяста, наречена е хълма Сион, наречена е град, който е новия Ерусалим, наречена е събранието на първородните, наречена е здание и т.н. Но една от най-често използваните метафори за църквата е – тялото на Христос. Интересно е, че тя не е наречена тялото на Исус, а тялото на Христос.

В 1 Коринтяни 11:23-34 апостол Павел говори за откровението, което му е дадено относно Господната трапеза. Той показва на коринтските вярващи, че много от тях бяха слаби и болни и дори някои умираха преждевременно, защото не разпознаваха Господното тяло. В Йоан 6:53 Исус каза, че ако не ядем плътта или тялото на Човешкия Син, няма да имаме живот в себе си.  Яденето в Библията говори за общение и взаимоотношение. Така че, можем да кажем, че ако нямаме общение или взаимоотношение с тялото на Христос, няма да имаме живот в себе си. За да направим това апостол Павел казва, че трябва да разпознаваме Христовото тяло.

Да разпознаваш означава „да разбираш, да признаваш, да съзнаваш, да виждаш и разбираш, да имаш прозрение за“.

Има два аспекта на разпознаване на Господното тяло:

1. Разпознаване на естественото тяло на Христос (буквално и физически).
2. Разпознаване на духовното тяло на Христос, духовно и тайнствено.

Сега, кой беше Исус? Исус беше тялото, в което Словото стана плът.

В Лука 1:35 ангела каза на Мария: „Святия Дух ще слезе върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и Святото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син“. Тука се казва, че Той ще се нарече Божий Син. Защо се казва, че ще се нарече? Защото Той е Словото, и идвайки на света стана Божий Син.

В Матей 1 е описан съня, който Йосиф имаше, когато обмисляше да напусне тайно годеницата си Мария, поради това, че беше забременяла. Тогава той имаше един сън, в който един ангел от Господа му говори и му каза в 21ст.: „Тя ще роди син и ти ще му дадеш името Исус, защото Той ще спаси своя народ от греховете му“. Така че, това е, което стана. Бог изпрати Словото Си между нас, но за да дойде то се нуждаеше от тяло, трябваше да стане човек. И това тяло, този човек, беше наречен Исус. Исус означава Спасител. В това тяло живееше специално помазаният и изпратен от Господа, който е от вечността и се нарича Словото. Христос означава Помазаният. Той беше помазан да извърши определена работа. Каква беше тя? Да благовести на хората идващото Божие царство и да извърши изкупление за тях.

В Евреи 10:5-7 се казва: ⁵Заради това Христос, когато идва в света, казва: „Жертви и приношения Ти не пожела, а тяло Ми приготви. ⁶Всеизгаряния и жертви за грях не са Ти приятни“. ⁷Тогава казах: „Ето идвам – в книжния свитък е писано за Мене, – за да изпълня, Боже, Твоята воля“. Тука виждаме, че Христос идва от вечността. Но за да дойде, Той имаше нужда от тяло, и Бог беше Този, Който му го приготви. Другото нещо, което виждаме е, че Той дойде, за да изпълни Божията воля. Така че, можем да заключим, че за да изпълни Божията воля, Той имаше нужда от тяло. И Бог беше Този, Който приготви това тяло.

В Лука 22:19 четем: И като взе хляб, благодари, разчупи го и им даде, казвайки: „Това е Моето тяло, което се дава за вас. Правете това за Мой спомен“. Аз вярвам, че Той даде тялото Си в жертва за нас. Но това също може да означава, че от този момент нататък вече те са Неговото тяло. Понеже Той каза: Аз давам това за вас или на вас.

Матей 8:20: А Исус му каза: „Лисиците си имат леговища и птиците – гнезда, а Синът човешки няма къде глава да подслони“. Исус казваше на потенциалния ученик, че Той се нуждае от тяло, върху което да постави водачеството си. Лисиците отиват в дупки, за да се размножават и да раждат. Птиците си правят гнезда, за да снасят яйца и да раждат поколение. Христос се нуждае от тяло, за да се възпроизведе на земята.

Запомнете, че за да може Христос да се изявява, Той се нуждае от тяло. Тялото, в което Той живееше беше принесено в жертва за греховете на хората. От този момент нататък Той се нуждаеше от друго тяло, за да може да върши волята на Своя Баща. И Той казва, че дава това на учениците Си. Вече те са Неговото тяло.

В Евреи 10^та глава видяхме, че тялото на Христос, което беше Исус, беше приготвено от Бог. В Йоан 17:6, молейки се за учениците Си, Исус каза на Баща Си: „Те бяха Твои и Ти Ми ги даде“. Така че, отново Бог е този, който приготвя тялото на Христос, състоящо се от последователите на Исус.

Много е важно да отбележим, че Библията никога не нарича отделния вярващ тялото на Христос, а това винаги се отнася за общността. 1 Коринтяни 6:15: Не знаете ли, че вашите тела са части от тялото на Христос? Те не са тялото, а са части от него. Тялото се състои от всички заедно.  

1 Коринтяни 12:1-28: ¹Братя, искам да сте наясно за духовните дарби. ²Знаете, че когато бяхте езичници [това означава, че вече не сме езичници], ходехте при немите идоли, сякаш ви теглеха. ³Затова ви известявам, че никой, който говори чрез силата на Божия Дух, не казва: „Анатема на Исус!“ И никой не може да каже: „Исус е Господ“, освен чрез Святия Дух. ⁴Има различни дарби, но един и същ е Духът, Който ги дава; ⁵има различни служения, но един и същ е Господ, Който ги възлага; ⁶има и различни дейности, но Бог е един и същ, а Той върши всичко у всички. ⁷И на всеки един се дава да се прояви у него Духът за обща полза. Защо се дават дарбите или проявите на Духа? За обща полза. Те не се дават с този, който ги има да бъде по-облагодетелстван от другите, или да доказва нещо над другите. Напротив дават се за ползата на всички. Така че можем да заключим, че Святия Дух дава рабите, понеже Той знае какви са нуждите на тялото и Той решава на кого каква дарба да даде, за да може този човек да бъде от поза за другите. ⁸Защото на един чрез Духа се дава слово на мъдрост, на друг чрез същия Дух – слово на знание; ⁹на един чрез същия Дух – вяра, на друг чрез същия Дух – дарби за лекуване; ¹⁰на един – да извършва чудеса, на друг – да пророкува; на един – да различава духовете, на друг – да говори разни езици, а на друг – да ги тълкува. ¹¹Всичко това идва от действието на един и същ Дух, Който разпределя на всеки отделно, както си иска. Кой решава? Духа. Как разпределя? Както Той си иска. Понеже Той знае Божията воля, всяко Негово действие е съсредоточено на тази воля. Така че, не зависи от този, който търси и от този, който иска, а от Духа, който дава според Божията воля. ¹²И както тялото е едно, а има много части и всички части на едното тяло, макар и да са много, са едно тяло, така е и Христос. Вижте какво се казва тука, че Христос е тялото състоящо се от много части. Христос е помазаникът изпратен от Бог. В Йоан 20:21 Той каза на учениците Си: „Както Татко изпрати Мене, така и Аз изпращам вас“. Така че, ние сме изпратени по същия начин както беше изпратен и Той.

¹³Защото всички ние сме кръстени чрез единия Дух, за да сме едно тяло – било юдеи или елини, било роби или свободни, и всички сме напоени от единия Дух. Защо сме кръстени от Духа? За да сме едно тяло. Исус каза, че кръщението в Святия Дух ще ни направи способни да бъдем свидетели за Него. Така че, ние сме Неговото тяло, в което Той изпрати Духа Си, за да бъдем свидетели за Него. На друго място, Той каза, че нашето единство ще бъде свидетелство за Него. Така че, да действаме като едно тяло носи свидетелство за Него.

¹⁴Защото и тялото не се състои от една част, а от много. Не можем да говорим за  тяло, ако имаме само една част. Ако имаме само крак, това няма да е тяло а крак. Същото е и с всяка друга част, било то ръка, око, ухо, или каквото и да е. Ще го кажа по този начин: За да има тяло, трябва да има много части. Свързването на частите прави възможно съществуването на тялото. Не може човек да не е свързан с останалите части от тялото и да си мисли, че е свързан с Христос. Къде живее Христос? В тялото, което е църквата. Но можем да говорим за  тяло единствено когато има свързване на отделните части. Тялото не се състои само от една част. То не се състои само от теб, или само от мен, а от всички нас свързани заедно. Но много е важно да си подчертаете думата свързани.

¹⁵Ако кракът рече: „Аз не съм ръка, значи не принадлежа към тялото“, нима затова той наистина не е от тялото? ¹⁶И ако ухото рече: „Аз не съм око, значи не принадлежа към тялото“, нима затова то наистина не е от тялото? ¹⁷Ако цялото тяло е око, къде ще е слухът? Ако цялото е ухо, къде ще е обонянието? За да си част от тялото не трябва да приличаш на другите части, а трябва да бъдеш свързан с тях и да изпълняваш своята роля. А всички части заедно изпълняват целта на тялото. Каква е целта на тялото? Словото трябва да стане плът и да достигне до хората. Бог винаги изпраща Словото Си в тяло. Целта на тялото е да свидетелства за Христос. За да функционира тялото правилно има нужда от всяка една част, която да върши своята си функция.

¹⁸Но, ето Бог е наредил всяка една от частите в тялото така, както е пожелал. Кой е наредил частите в тялото? Бог. А как са наредени те? Както Бог е пожелал. Това трябва да ни освободи от нашата склонност да завиждаме на другите или от това да се опитваме да бъдем някой друг. Всеки един от нас си има определена функция и роля и те са отредени от Бог. Той е Този, Който приготви тялото на Христос, и физическото и духовното.

¹⁹И ако всички бяха само една част, къде щеше да е тялото? Отговора е, че нямаше да има тяло. Аз мисля, че това е проблема с деноминациите, където хората се опитват всички да изглеждат еднакво. Ние не сме призовани да градим деноминация, ние сме тялото, чрез което Христос може да достигне народите.

²⁰А ето, че частите са много, но тялото е едно. ²¹Не може окото да каже на ръката: „Не ми трябваш!“, нито пък главата – на краката: „Не ми трябвате!“ ²²Напротив, онези части на тялото, които ни изглеждат по-слаби, са много по-нужни; ²³а които ни изглеждат, че не са толкова на почит в тялото, тях обграждаме с по-голямо внимание и частите, които са неблагоприлични у нас, са покривани по-грижливо; ²⁴докато благоприличните части у нас нямат нужда от това. Но Бог е разпределил така тялото, че на по-несъвършената му част е дал по-голяма чест, ²⁵за да няма разногласия в тялото, а частите му еднакво да се грижат една за друга. ²⁶И когато страда една част, заедно с нея страдат всички части или когато се прославя една част, заедно с нея се радват всички части. Тука се говори за това как трябва да се грижим за  тези, които са по-слаби части в тялото. И се казва, че те имат нужда от покриване и имат нужда от повече грижи. Има и такива части, които нямат нужда от това. Целта на цялата тази грижа е да няма разногласия, а частите еднакво да се грижат една за друга. Бог е Този, Който е разпределил частите така че, на по-несъвършените му части е дал по-голяма чест. Кой се грижи за частите, обаче? Самите те се грижат една за друга. Днес очакваме Бог да се грижи за слабите части, но Той винаги го прави чрез по силните, или както се казва тука чрез по-благоприличните части. Така че, ако си благоприлична част Бог очаква от тебе да се грижиш за по-слабите части. По-силните трябва да носят немощите на по-слабите. По-духовните трябва да поправят по-недуховните, но с кротък дух.

²⁷Вие заедно сте Христово тяло, а поотделно сте Негови части. Вижте какво се казва тука. Когато става въпрос за всеки един индивидуално, ние сме едно нещо, но когато се говори за нас заедно, ние ставаме нещо напълно различно. Кракът си е само крак, ръката си е само ръка, пастира си е само пастир, пророка си е само пророк, разпоредителя си е само разпоредител. Но свързани заедно тези отделни части стават едно тяло, в което живее Духа на Христос. ²⁸И Бог постави в Църквата всеки на определеното му място: първо апостоли, после пророци, трето учители, после такива, които имат сили да вършат чудеса и дарби за лекуване, сетне застъпници за другите, ръководители и такива, които говорят разни езици. Кой е поставил частите в тялото? Кой е поставил ръката ти на мястото си и й е дал способността да изпълнява функциите си? Бог. Но аз имам един въпрос, може ли ръката ти да върши същите неща, ако е отделена от тялото? Добре, друг въпрос, ако е отделена от тялото тя изпълнява ли предназначението си? Друг въпрос, може ли човек, който се нарича християнин или вярващ да бъде отделен от тялото поради огорчение, непростителност, и каквото и да е, и в същото време да функционира в дарбите си и призванието си? Виждаме, че има много такива хора. Но според логиката на Писанието и според здравия разум, тези хора трябва да са фалшиви. Защото не може един крак да тръгне да играе футбол сам без тялото.  

Много е важно да четем Писанията внимателно, понеже повечето хора четат Писанието и го прилагат единствено лично за себе си, но не могат да го видят от една обща гледна точка. Повечето Писания не се прилагат за отделния индивид, прилагат се за общността. Има само три книги в Новия завет, които вероятно се прилагат за отделни личности, като посланията до Тимотей, Тит и Филимон. Но повечето от другите послания се прилагат за общността, прилагат се за тялото. И ние трябва да дойдем до мястото, където да можем да мислим като тялото, умът на Христос. Библията не казва, че аз имам ума на Христос. Тя казва: „Ние имаме ума на Христос“.

Така че, има една корпоративна, обща  реалност, която трябва да разберем.

В Колосяни 2:9 се казва, че цялата пълнота  на Бога обитаваше в човешкото тяло на Христос.

Ефесяни 1:22-23: ²²и подчини всичко под нозете Му, като Го постави над всичко Глава на Църквата, ²³която е Неговото тяло, пълнотата на Този, Който изпълва всичко във всичко. Тука се казва, че сега църквата е пълнотата на Този, Който изпълва всичко. Но е много важно да разберем, че не се говори за отделния вярващ, а за църквата заедно. Казва се, че Христос е Глава на Църквата. Има християни, които не искат да имат нищо общо с църквата, понеже са видели много лицемерие там. Но в същото време си мислят, че могат да имат връзка с Главата, Христос. Но искам да ви кажа, че според Новия завет това е невъзможно. Първо, Той не е Глава на отделния вярващ, Той е Глава на Църквата. Второ, ако ми отрежат ръката тя вече няма връзка с главата ми. Тя има връзка с главата само докато остава свързана с тялото. Може да й се струва, че краката са лицемери, но ако иска да е свързана с главата трябва да стои свързана с тялото. А ако някоя част не е свързана с Главата, тя не може да изпълнява функциите си, понеже тя приема информация от главата какво да прави. Истината е, че не всички части получават информацията директно от главата. Има части, които предават информацията, която са получили от Главата, на другите части. Но се казва, че Бог е поставил частите както Той е искал.

Така че, за да е свързан човек с Главата, това става посредством тялото. За да е свързан човек с Христос, Той трябва да бъде част от тялото Му. И тука не става въпрос само за местната църква. Когато Новия завет говори за църкви, той обикновено говори за църквата в даден град. Те се събираха на различни места, но бяха една църква, едно тяло. Отделните събрания се наричаха домове на вяра, но всички заедно представляваха църквата, тялото на Христос в дадения град. Вярвам, че е време да направим всякакви усилия за възстановяването на това нещо.

Ефесяни 2:11-22: ¹¹Затова помнете, че вие, някога езичници по плът, които бяхте наричани необрязани от онези, които се наричат обрязани с плътско обрязване, извършвано с ръце, ¹²помнете, че бяхте в онова време без Христос, отстранени от Израелското общество и чужди на заветите на обещанието, лишени от надеждата и без Бог в света. ¹³А сега в единство с Исус Христос вие, които някога бяхте далече, станахте близки чрез Христовата кръв. ¹⁴Защото Той е нашият мир, Който направи от двете общности една и разруши преградата между тях, ¹⁵като чрез жертването на плътта Си унищожи враждата, а с учението Си отстрани закона с неговите заповеди, за да създаде у Себе Си от двете общности един нов човек, въдворявайки мир, ¹⁶и в едно тяло да примири двете общности с Бога чрез кръста, на който уби враждата. Чрез кръста нещата се промениха. Вече няма две общности, няма юдеи, няма езичници. Той създаде един нов човек. И се казва, че Той примири и юдеите и езичниците с Бога в едно тяло. С други думи, извън това тяло няма примирение с Бога. Аз не мога да бъда примирен с Бог, ако не съм свързан с Главата, а за да съм свързан с Главата, трябва да съм част от тялото. Отделянето ми от тялото означава отделяне от Главата.

¹⁷И като дойде, благовести мир на вас, далечни и близки, ¹⁸защото чрез Него едните и другите имаме достъп при Татко чрез единия Дух. Тука се говори за нашия общ достъп до Татко. Не за това егоистично поклонение, в което са въвлечени повечето харизматични вярващи. ¹⁹И така, не сте вече чужденци и пришълци, а съграждани на вярващите и принадлежите на Бога. ²⁰Вие се изградихте върху основата на апостолите и пророците, като имахте Самия Исус Христос за крайъгълен камък, ²¹върху Който цялото здание е добре сглобено и израства в свят храм, посветен на Господа, ²²в който и вие заедно с другите се съзиждате за Божие жилище чрез Духа. Ние се изграждаме за Божие жилище чрез Духа. Но как? Заедно. Аз не съм жилището. Ти не си жилището. Ние заедно сме жилището.

Ефесяни 4:1-16: ¹И тъй аз, окован за Господа, моля ви да постъпвате достойно за званието, за което сте призовани… Кое е призванието, за което сме призовани? Да бъдем представители на Христос. Хората от света не могат да видят Христос, Който е дух, ако не Му позволим да живее живота Си чрез нас. Това е призванието ни – да бъдем Неговото тяло. ²…с пълно смирение, кротост и търпение, като се отнасяте един към друг с обич ³и се стараете да запазвате единството на духа чрез мира, който ви свързва. Как постъпваме достойно за призванието, за което сме призовани? Като живеем със смирение, кротост и търпение един към друг. Вижте, хората наричащи се християни се оплакват, че няма любов в църквата. Знаете ли от кого зависи да има любов в църквата? От нас. В учението на Христос никъде не се казва, че ще ни обичат. Напротив, казва се, че ще ни мразят, ще ни хулят, ще говорят против нас лъжи. И да, дори братята ни ще го правят. Но какъв трябва да бъде нашия отговор? Пълно смирение, кротост и търпение, отнасяйте се един към друг с обич. В същност, това е един от белезите, по които можем да познаем дали човек е свързан с тялото. Когато е наранен, когато се отнасят неправилно към него, той може да обича, може да прощава. Защо? Защото се старае да запази единството на духа чрез мира, който ни свързва.

⁴Едно тяло и един дух сте, както сте и призовани към една надежда, към която ви призова Бог. Въпреки че сме отделни личности, Бог гледа на нас като едно тяло и един дух. Дори казва, че надеждата, към която сме призовани е една. Коя е надеждата ни? Христос в нас – надеждата на славата.

⁵Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението, ⁶един е Бог и Татко на всички, Който е над всички и чрез всички, и във всички нас. Вижте, всичко е едно. Господ е един, вярата е една, кръщението е едно. Само църквите са хиляди. Това нормално ли е? Не. Най-ненормалните неща стават там, където би трябвало да са най-нормалните хора – в църквата. Защо това е така? Защото на хората им е трудно да се приемат. Когато говорим за единство, не говорим за калъп. След малко ще видим това. Ние сме различни, но Господ е един, вярата е една, кръщението е едно, надеждата е една, и Бог, Който е над всички е един. Това е, което ни обединява. Ако имаме някакви други виждания, значи търсим своите си интереси.

⁷А на всеки един от нас е дадена благодатта по мярката на Христовия дар. Всички имаме част от благодатта. И вижте, всяка част е различна. Всяка част изпълнява различна функция. Ние не търсим еднаквост. Това, към което се стремим е всяка разнообразна част да върши своята уникална работа. И само тогава тялото ще функционира правилно.

⁸Затова е казано: „Като се издигна нависоко, плени плен и даде дарове на хората“. ⁹А „издигна се“ какво означава, ако не това, че е слязъл преди  това в самите дълбини на земята? ¹⁰Слезлият е Същият, Който се и издигна над всички небеса, за да изпълни всичко. ¹¹И Той постави едни за апостоли, втори за пророци, трети за благовестители, други за пастири и учители, ¹²за подготовка на вярващите в делото на служението за изграждането на Христовото тяло… За какво са дадени петкратните дарове? За изграждането на Христовото тяло. Крайната цел на петкратните служители не е изграждането на отделния човек, а изграждането на Христовото тяло. Казвайки това не искам да омаловажа изграждането на отделния човек. То също е важно за изграждането на тялото. Понеже истината е, че тялото се състои от отделните хора. И тялото е изградено само когато отделните му части са изградени, поставени са на правилното им място и функционират. Но целта е изграждане на тялото като цяло. Кой изгражда тялото? Повечето християни си мислят, че това е Бог чрез Святия Дух. Но това не е цялата истина. Тука се казва,  че Той прави това чрез даровете, които Той е поставил. И тези дарове са хора. Това са апостолите, пророците, и т.н. За приготвянето на физическото тяло на Исус на Бог Му бяха нужни хора. Той отиде при Мария и се нуждаеше от нейното съгласие да се подчини на волята Му. После се яви на сън на Йосиф и го инструктира какво да направи за отглеждането на Исус. Аз вярвам, че Той продължаваше да го инструктира през годините, докато Исус растеше. За да започне тялото на Христос да функционира правилно ние винаги ще се нуждаем от хора със специална благодат от Господа, които да го изграждат.

Вижте какво се казва по нататък. ¹³…докато всички достигнем единството на вярата и на познаването на Сина Божий, до състоянието на съвършен човек, до пълната зрялост на Христовото съвършенство. До кога ще имаме нужда от апостолите и пророците, и от другите петкратни дарове. Докато всички достигнем единството на вярата. Стигнали ли сме до единство на вярата? Тогава защо някои си мислят, че нямаме нужда от апостоли и от пророци. Без тях не можем да достигнем до тези неща. До какво друго трябва да достигнем? До единство в познаването на Божия Син. Кой трябва да достигне до това? Всички. Друго до какво трябва да достигнем? До съвършен човек. Кой е този съвършен човек? Не става въпрос за отделния човек, а за цялото тяло, за всички нас заедно. Това означава ли, че всички ще бъдат съвършени? Не мисля. Понеже има по-слаби части, които се покриват от по-силните. Но целта е общия облик да бъде на съвършен човек. Разбирате ли? 

¹⁴Да не бъдем повече деца, люлени и увличани от всеки вятър на лъжливо учение, по лукавството на хората, по коварното изкуство на измамата,

Ще ви дам гръцките думи за всички думи и от този стих, и ще се опитам да прочета този стих както би звучал на гръцки, защото смятам, че е много важен.

Деца – не можещи да говорят, което означава кърмачета, просто мислещ човек, незрял християнин.

Люлени – да бъдем агитирани, вълнувани, колебаещи се.

Увличани – да бъдем управлявани от съмнение и колебание, да бъдем водени един път от това мнение, един път от друго.

Вятър – силна агитация, възбуда, въздушен поток; много силен бурен вятър; четирите основни главни ветрове, оттук четирите ъгъла на небето.

Учение – учение, доктрина, правила.

Лукавството – описва хазартна игра на зарове, като комар, при която играчите ограбват колегите си.

Коварното изкуство – лукавство, хитрост, благовидна или фалшива мъдрост; в добрия смисъл, предпазливост, умение, в справяне със скандали.

Докато причакват да уловят някого в измама.

Измама – някой отклонил се от правия път, бродещ насам натам; метафорично означава умствено отклоняване – заблуда, погрешно мнение относно морал или религия; заблуда, която се проявява в действие, неправилно поведение; грешка, която води до заблуда или измама.

Да не бъдем повече просто мислещи хора или незрели християни, които да бъдат лесно агитирани, вълнуващи се и да не бъдем водени от съмнения и колебания, причинявани от силни агитации и възбуди породени от лъжливи учения, които идват от хора стремящи се да ни ограбят като се представят в образ на благовидна, но фалшива мъдрост, претендиращи, че могат да се справят с проблемите на живота, докато в същото време дебнат да уловят някой, който се е отклонил от правия път в мислите си и действията си.

Искам да ви кажа с тревога, че не само света, но църквата е пълна с такива индивиди. И ние не можем да се справим сами поотделно. Нашата сила е когато сме заедно. За да можем да разпознаваме заблудата трябва да познаваме истината. Но как познаваме истината? Всичко в този живот, за който говорим става с вяра, нали  така? Без вяра дори не можем да бъдем угодни на Бог. Как получаваме вяра? Ще кажете – чрез слушане на Христовото слово. Но как го слушаме?

Ние цитираме Римляни 10:17 като едни папагали, изваждайки стиха от контекста, и казваме, че Бог ще ни говори в личната молитва и така идва вярата. Сега, аз вярвам, че Бог ни говори в личната молитва, вярвам във времето насаме с Бог. Но този стих не говори за нищо такова.

Римляни 10:14-17: ¹⁴Как обаче ще призоват Този, в когото не са повярвали? А как ще повярват в Този, когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? ¹⁵И как ще проповядват, ако не са изпратени? Както е писано: „Колко са прекрасни краката на тези, които благовестват доброто!“ ¹⁶Но не всички се подчиниха на благовестието; защото Исая казва: „Господи, кой е повярвал на онова, което е чул от нас?“ ¹⁷И така, вярата е от слушане, а слушането – от Христовото слово.    

Един нов превод на Библията превежда 17ст. така: И така, вярата идва от слушане на проповедта, а проповедта – от Божието или Христовото слово.

Така че, вярата според апостол Павел идва от слушането на изпратените хора от Бог. Няма друг начин, по който тялото може да бъде изградено. Тези хора, които Бог е поставил са наречени изкусни майстори строители. Те са тези, които поставят всяка една част от тялото на правилното й място.

¹⁵но като държим за истината, с любов да растем във всяко отношение към Онзи, Който е главата – Христос, ¹⁶от Когото цялото тяло, добре сглобено и свързано чрез всички дарени връзки, при действието на всяка част според силите й, нараства, за да се изгражда с любов. Растежа става като се държим за истината или като говорим истината с любов. Какво представлява растежа? Казва се да растем към Христос, или да се оприличаваме все повече на Него. Това не е да растем в дарби, в сила, в чудеса и т.н. и т.н. Зрелият човек, това е тялото, което напълно прилича на Христос. Ще има дарби, ще има сила, ще има чудеса, но целта не са тези неща, целта е приликата. Творението иска да види Божия Син, не чудесата, не знаменията. Между другото, най-голямата заблуда в тези времена ще бъдат чудесата и знаменията, извършвани от хора, които изповядват Христос. И това са лично Негови думи. Така че, моля ви не тичайте след чудеса и знамения. Той иска тялото Му да бъде изградено, понеже няма къде да подслони главата Си.

Римляни 12:1-5: ¹Моля ви, братя, в името на Божието милосърдие да принесете телата си като жива, свята и приятна жертва на Бога – това ще бъде вашето духовно служение на Бога. Тук отново се говори за всички нас заедно. Всички заедно трябва да представяме телата си на Бога. И това духово служение е служението и поклонението на Бог според изискванията на левитския закон. ²И недейте се съобразява с  този свят, а се преобразявайте чрез вашия обновен ум, за да разпознавате от опит каква е Божията воля – кое е добро, приятно за Него и съвършено.Този свят иска да ни наложи образ, иска да ни наложи модел, начин на поведение. Но е наша отговорността да отхвърлим това и да се преобразяваме. Как става преобразяването? Чрез обновяването на нашия ум. Не става въпрос само да се опитваме да мисли, позитивно. Трябва да променим целият си начин на мислене, или да променим операционната система, която произвежда мислите. Когато направим това мислите ни ще бъдат променени. Ние се опитваме да променим мислите си, докато в същото време сърцата ни са хванати от моделите наложени ни от света. И вижте, едва когато променим операционната система на мисленето си, можем да познаем от опит Божията воля. Не става преди това. И тука се говори за добро, приятно и съвършено. Вярвам, че това съвършенство е зрелият съвършен човек, към който трябва да се стремим.

³Според дадената ми благодат казвам на всеки един от вас да не се мисли за нещо повече от това, което е, а да мисли за себе си скромно според вярата, каквато Бог е отмерил на всекиго. Тука ли сте? Как трябва да мислим за себе си? Скромно. Не: „Аз съм Божия човек. Бог работи чрез мен. Помазанието е много силно върху мен. Ако не съм аз, едва ли не работата на Бога ще се провали“. Срещали ли сте такива хора? Повечето харизматици са такива. Те не винаги го казват, но с действията и отношението си го показват. Но вярвам, че времето на така наречения Божий човек, или Божий помазаник свърши. Бог иска да изгради тялото Си, което се състои от много части, а не от няколко човека. Тези, които са помазани със специална благодат, са помазани с цел да изградят тялото, а не хората да ги издигат, да ги величаят и да им дават парите си. Амин.

⁴Защото както в едно тяло имаме много части, но всички части не вършат една и съща работа. ⁵така и ние, многото, съставяме едно тяло в Христос, но поотделно сме части, които си принадлежат една на друга. Това е много важно да го разберем, че всички съставляваме едно тяло в Христос. Няма изключение, всички съставляваме тялото. Другото, което е много важно е, че поотделно сме само части. Но тука се казва, че тези части принадлежат една на друга. Ние искаме да принадлежим само на Бог. Но не можем да принадлежим на Него, ако не си принадлежим един на друг. Какво означава да си принадлежим един на друг? Означава да живеем един за друг. Не просто да стоим заедно в неделя сутрин и да слушаме проповедта. Принадлежността е много повече от това.

И след това апостола говори за различните дарби и функции в тялото. Но е много важно да отбележим, че тези дарби досега са функционирали като индивидуалности. И аз вярвам, че това е причината за малкия успех на християнството. Целта на тези дарби  е да функционират в тялото, за обща полза. Целта не е изграждането на отделния служител, не изграждането дори на местната църква, а изграждането на тялото. Това е стремежа и намерението на Бог. Вярвам, че всичко друго не може да достигне до съвършенство.

В Колосяни 3:12-17 апостол Павел ни казва как да действаме като едно тяло.

¹²И така, като святи и възлюбени Божии избраници, облечете се в милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение. ¹³Търпете се един друг и си прощавайте взаимно, ако някой има оплакване против някого – както Христос ви прости, така и вие. Имаме ли причини за оплакване против някого? Много. Но какво да правим, да се оплакваме ли? Не. Ако сме тялото на Христос, трябва да действаме като Него, трябва да прощаваме. Той имаше ли причина за оплакване? Да. Дойде при Своите Си, но те не Го приеха. Помислете за това. Колко от нас щяхме да се оплакваме за това, и дори може би щяхме да се откажем от това да извършим Божията воля. Понеже ние някак си очакваме свързването с другите хора от тялото да означава, че всичко ще бъде наред, няма да има проблеми. Но апостола казва, че ще имаме поводи за оплакване. Но това, което ни прави да сме едно тяло не е дали всичко между нас е перфектно, а как реагираме когато нещата станат трудни. Как реагираш когато те боли някоя част от тялото ти? Грижиш се за нея, нали така? Тази грижа изисква прощаване. Понякога дори може да трябва да бъдем онеправдани заради общата полза.  

¹⁴А над всичко това, облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършено единство. ¹⁵В сърцата ви да цари Божият мир; към него сте и призовани като едно тяло. И бъдете благодарни на Бога. ¹⁶Христовото слово изобилно да се вселява у вас. С голяма мъдрост се поучавайте и наставлявайте един друг с псалми, славословия и духовни песни, като с благодат в сърцата си възпявате Господа. ¹⁷И всичко, което вършите със слово или на дело, всичко вършете в името на Господ Исус Христос, като благодарите чрез Него на Татко Бог. Ето това е единството, това е хармонията на тялото. В крайна сметка всичко трябва да се върши в името на Господ Исус Христос.

И накрая искам да за върша с Колосяни 2:16-19.

¹⁶И тъй, никой да не ви осъжда за това, което ядете или пиете, или за празник, новомесечие или събота. Какви са тези неща? Това са неща изисквани от ритуалния закон на Мойсей. И след това се казва ¹⁷Тези неща са само сянка на онова, което предстои, а действителността е Христос. Какво предстои? Предстои разкриването на Божиите синове на цялото творение. Само синовете могат да донесат изкуплението за творението. А каква е същността на синовете? Същността е това, че те трябва да приличат на първородния Божий Син, Христос. И Павел казва, че Той е действителността. С други думи, всичко извън Христос не е истина, не е реалност, и не си заслужава да му даваме вниманието си. Ако нещо не ни води към Христос, тогава то ни заблуждава.

¹⁸Никой да не ви отнема наградата с измама, чрез лъжесмирение и преклонение пред ангели, като се надува с лъжевидения и безразсъдно се гордее с плътския си ум. Явно по времето на апостол Павел също е имало хора, които са претендирали, че са имали видения за небето, за ангелите и т.н. и т.н. Но той казва, че те се опитват да отнемат наградата на християните с измама. Не искам да кажа, че всяко видение е фалшиво. Но ние трябва да сравняваме всичко с Писанието. Но проблема е, че много от тези хора също използват Писанието. Какво да правим тогава? Как да различим истината от заблудата? Имаме нужда от правилно тълкуване на Писанията? А това нещо не можем да го правим сами. То винаги се случва в тялото и чрез специалните дарове, които Бог е дал за тялото. Така че дори в тълкуването на Писанието имаме нужда един от друг. Защото изолацията винаги води до заблуда. Повечето от ересите започват с видения, които хората са видели когато са били сами и винаги включват специално откровение и тълкуване на Писанията. Но дори апостол Павел когато започна служението си отиде в Ерусалим при апостолите, за да им изложи откровението си и те трябваше да дадат своето одобрение за това, което той проповядваше. Имаме нужда един от друг. И това ще става все по-явно и по-явно в дните, в които навлизаме.

¹⁹Такъв не се придържа към Главата – Христос, от Когото цялото тяло, снабдявано и свързвано чрез стави и връзки, расте с Божие съдействие. Накрая апостола казва, че хората, които се изолират не се придържат към Главата. И Той обяснява, че цялото тяло расте от Главата. Но това става чрез снабдяване и свързване чрез стави и връзки. Не можем да растем сами. Целта не е аз да порасна, целта не е ти да пораснеш. Целта е цялото тяло да достигне до съвършен човек, до мярката на ръста на пълнотата на Христос. Понеже църквата не е просто организация, а Неговото Тяло. Амин.

Накрая искам да ви прочета няколко неща свързани с правилното разпознаване на тялото на Христос, които ще обобщят казаното до тук. Понеже апостол Павел каза, че разпознаването на тялото на Христос е толкова важно, че от него зависи живота ни. Разпознаването носи живот, а неразпознаването е причина за болести и дори за смърт сред християните. Въпреки че, в Неговите рани сме изцелени. Тези обобщаващи неща съм ги взел от книгата на Кевин Конър, Църквата на Новия завет.

1. Има едно тяло, не много тела (1 Коринтяни 12:12). Единство на тялото.
2. Има едно тяло с много части, не една част (1 Коринтяни 12:14, 17, 19).
3. Има едно тяло на Христос в частите Му (1 Коринтяни 12:12; 2 Коринтяни 5:16-17).
4. Святия Дух кръщава всички части в едно тяло, всички имат същия Дух (1 Коринтяни 12:13; Ефесяни 4:4).
5. Всяка част има свое място, функция и действие в тялото.
6. Не всички имат един и същи дар, служба и действие (Римляни 12:1-6; 1 Коринтяни 12).
7. Бог е поставил разнообразни служения в тялото (1 Коринтяни 12:17).
8. Има единство в разнообразието от действия на същия Дух и все пак хармония, единство, координация.
9. Всяка част се нуждае от другите части (1 Коринтяни 12:12, 21).
10. Признаваме всички духовни дарби в тялото. Това е признаване, не съревнование (1 Коринтяни 12:1-2).
11. Бог е оформил тялото като цяло, както Му е било угодно (1 Коринтяни 12:24).
12. Няма разделения в тялото (1 Коринтяни 12:25; Римляни 16:17).
13. Всички части имат една и съща любов и грижа една за друга (1 Коринтяни 12:25).
14. Всички части страдат и се радват заедно (1 Коринтяни 12:26; Римляни 12:15; Колосяни 1:24).
15. Господната вечеря е общение в тялото (1 Коринтяни 10:16-18).
16. Няма независимост в тялото, но всички са взаимозависими един от друг и от Христос.
17. Всяка част е отговорна да функционира на своето място в тялото (Римляни 12:1-7).
18. Поотделно и заедно ние поддържаме Христос като Глава (Колосяни 1:19; 2:9).
19. Ние сме кост от костите Му, плът от плътта Му (Ефесяни 5:23-33).
20. Служенията са поставени в тялото за усъвършенстване на светиите (Ефесяни 4:11-16).
21. Има различни служби на един и същи Господ (1 Коринтяни 12:4-6).
22. Всички части са свързани чрез Христовата кръв.
23. Никоя част не е достатъчна сама по себе си, но се нуждае от цялото тяло, за да намери реализация (Римляни 12:3, 6-8).
24. Само в цялото тяло е завършеността на Христос. Никоя част няма пълнотата (Йоан 1:16; 3:33-34; Ефесяни 3:19; Римляни 12:1-6).
25. Трябва да има подчинение в тялото, не бунт между клетките и частите.
26. Това единство е задължително за поддържане здравето на тялото. Трябва да има признаване. Координиране и съдействие, за да могат частите да бъдат в добро здраве и да бъдат това, което Бог иска да бъдат.

Църквата е ХРИСТОВОТО ТЯЛО на земята и Той желае да продължи живота Си и служението Си чрез това тяло, за да се изпълни Божията воля на земята. Христос е жив на земята доколкото ние изявяваме живота Му. Всичките ни разделения, боричкания и неправилно отношение един към друг спират живота Му да тече през нас към света. Време е да променим това и да покажем на света, че Той е жив и че даде живота си за света. Показваме това когато и ние дадем живота си един за друг и за света.

Амин. Бог да ви благослови.

 

 

21.04.2015

Емил Енчев