Глава двадесет и първа – Хвърли се в по-дълбоките места
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
И пак премери хиляда — и беше станала река, през която не можех да премина, защото водата се беше качила, беше станала вода за плуване, непроходима река.
Езекиил 47:5
“Води за плуване … ” Време е да загубим страха си от реката и да влезем в нейния животворящ поток, да позволим на нейните води да ни отнесат и да започнем да плуваме в Божия Дух по нов начин.
В моята книга, Славата на Съживлението, аз споменавам новите и различни скокове, които Бог има за всеки един от нас. Някои винаги са правили специфичен скок защото го харесват, защото им изглежда лесен или защото се чувстват удобно с него. Това е чудесно, но сега Бог ни показва нещо ново.
Мисълта за нов скок изглежда заплашителна за повечето от нас защото ние не сме го усъвършенствали още толкова добре както другите. Винаги е по-лесно да се залепиш за познатото и удобното. Ние винаги се чувстваме по-добре да правим нещо, в което можем да бъдем превъзходни. Това е разбираемо, обаче Бог иска да ни заведе в някои нови области, области, в които никога преди не сме се движили. Той предлага нов скок за този нов ден, и ако ти желаеш, Той ще те учи чрез Неговия Дух.
Аз сложих това в книгата защото една вечер на нашите служби аз се видях да правя страничен скок. Никога не съм харесвала страничния скок, но от деня когато Бог ми показа това аз мога да го правя, правила съм няколко странични скока в Духа. Знам, че понякога изглеждам като начинаеща, но това е ок. Плуването по този нов начин може да не бъде напълно удобно за мен, но Господ знае какво прави. Аз плувам във великата Река на Славата.
Ние развиваме нашия собствен малък стил във вода до глезените, и когато се почувстваме че се придвижим по-надълбоко, ние не можем да обърнем внимание на друг стил в областта до коленете. Ние сме променяни отново когато се придвижим във вода до кръста. Когато накрая стигнем до сериозно плуване, поради някаква причина нашия стил удря на камък, и ние сега сме бавни да искаме да го променим. Когато знаем колко много има за преживяване, обаче, това ще направи далеч по-лесно за нас да желаем да се променим.
Била съм благословена да бъда във велики служби на съживление като дете, и съм срещала много хора, които са нямали тази привилегия. Това преживяване ми дава определено предимство, но в това настоящо съживление ние всички учим нови неща. Има неща, които сме научили в края на 40-те и през 50-те, които все още не са били достигнати в това настоящо съживление, но Бог също ни призовава в нови води, в нови преживявания.
Има, в душите на Божиите хора в тези дни, по-голям и по-голям глад за нещата на Неговия Дух. Този глад няма да ни позволи да почиваме в плитки места. Той ни подтиква да тръгнем от брега и да бъдем занесени в по-дълбоки неща. Какво имаме да губим? Настояването да се стои близо до брега само ще ограничи нашето преживяване в Бог. Хвърли се в дълбокото.
Няма начин да се приготвиш за дълбочините на Божия Дух. Ти не можеш да попиташ някой друг за техния опит и после да практикуваш скоковете, които може да се нуждаеш да направиш за да плуваш успешно там. Не можеш да знаеш, по никакъв начин, какво ще преживееш в дълбочините на Божията слава. Има само един начин да преживееш това, и това е да влезеш там и да започнеш да плуваш.
Ние повече не можем да бъдем доволни краката ни да бъдат в плитки води. Повече не можем да бъдем доволни да държим краката си на твърда земя. Време е да се придвижим от областта на нашето разбиране и да видим това, което Бог има за нас. Докато стоим във водите до глезените или във водите до коленете или дори във водите до кръста, ние все още ще можем да докосваме дъното. Ние все още ще можем да стоим на двата си крака. Ние все още ще се чувстваме самоуверени. Излез от това чрез вяра. Бог иска да те придвижи в непознатото.
Тези, които имат проблем с излизането чрез вяра настояват, че трябва да стоят на двата си крака. Няма нищо погрешно с тази решителност, но ако можеш винаги да стоиш на двата си крака, ти никога няма да можеш да преживееш дълбочините на Божията река. Понякога Бог трябва да позволи нещо да ни удари в краката така че да можем да отидем в дълбочините на реката и да се научим да течем с нея.
Ако желаеш да плуваш в реката, бъди готов да научиш един или два нови скока. Позволи на Бог да разшири твоето преживяване. Всеки ден, плувай малко по-нататък отколкото си плувал предния ден. Опитай някои нови води. Опитай нещо ново в Духа. Позволи на Бог да те води в дори по-дълбоки води.
Когато си достатъчно надълбоко, ти изведнъж ще откриеш себе си със способността да вярваш за множества. Зрялост в областта на вярата може да бъде достигната единствено в дълбочините на реката. Ние можем да говорим за вяра и да проповядваме за вяра, но когато влезем в дълбочините на реката, изведнъж ще познаем вярата.
Плувай. Не се страхувай да оставиш контакта си с брега. Това не означава, както някои намекват, че ти ще станеш безполезен в този свят. Ние все още сме тук в този свят за малко, но въпреки че сме в него, ние със сигурност не сме от него. Ние имаме по-висше призвание. Придвижи се в дълбочините на необятността на Божията река.
Бог има някои хора, на които Той иска ти да им послужиш, но ти точно сега не си в позицията да го направиш. Ти може да познаваш Бог и да имаш някои духовни дарби действащи в твоя живот. Можеш да имаш определени идеи за това кой скок да използваш в дадено обстоятелство, но все още имаш много да учиш. Бог винаги го прави по различен начин откакто ние очакваме. Хвърли се в дълбоката вода, и Той ще направи останалото.
Бог ни води във води, които “не могат да бъдат преминати,” и изведнъж ние виждаме равини да стъпват във водите на откровение. Изведнъж цели синагоги преживяват движение на Божия Дух. Изведнъж ние сме използвани да благославяме служители, които никога не са си и помисляли да полагат ръце на болни. Сега, не само, че те правят това, но велики чудеса се извършват.
Кога се случва всичко това? Веднага когато можем да оставим нашия страх от водата и да позволим на Духа да ни отнесе в по-дълбоките места.
Всеки, който плува знае, че ти не можеш да си позволиш да отидеш в дълбока вода натоварен с нещо. Да плуваш с дрехите си е много трудно. Дрехите се намокрят и тежат, и те ще те дърпат надолу.
Някои тренирани водолази отиват в дълбока вода с кислородни бутилки и други механизми за гмуркане, но това е нещо напълно различно. Ако просто искат да плуват и да бъдат носени от водите, те трябва бързо да се отърват от всичко, което може да ги притегли надолу. Ние не можем да си позволим да бъдем натоварени с нещо. Бог иска да те освободи от всеки товар. Той иска да те направи безгрижен. Ти не можеш да плуваш правилно когато си натоварен с всякакъв допълнителен багаж. Отърви се от всяка тежест, и плувай в по-великата слава.
Еврейската дума за слава е кабод, и корена има схващането за “тежест.” Има “тежест на слава,” която ние преживяваме на нашите събрания. За да преживеем това, обаче, ние трябва да бъдем леки, напълно безгрижни, а не натежали от грижите на живота. Хвърли всяка грижа на Господа и бъди свободен да течеш в реката на Бог. Позволи Му да те направи напълно безгрижен.
Най-важното нещо за нас, върху което да се концентрираме в тези дни е да направим себе си на разположение за движението на Бог в настоящия ден, олекотявайки тежестта, освобождавайки се от всеки товар. Нека да бъдем готови да направим някакво далечно плуване в реката на Божията слава.
Ако ти вече си стъпил в реката, време е да отидеш малко по-надълбоко. Продължи да стъпваш докато откриеш води, в които да плуваш. Позволи на Божия Дух да те отнесе в по-дълбоки места.
Преди години, когато Фушия Пикет имаше църква в Далас, аз тъкмо бях свършила да проповядвам на нейните хора една вечер когато Господ спонтанно ми даде една малка песен:
Защо не се отдръпнете и не оставите Бог да прави това, което иска да прави във вас?
Когато хората започнаха “да се отдръпват” Духът на Бога започна да тече посред нас по по-пълен начин.
Духът ми даде други стихове към припева:
Защо не се отдръпнете и не оставите Бог да ви занесе до нациите на света?
Защо не се отдръпнете и не оставите Бог да ви покаже славата Си?
Няма ограничение за това, което Бог може да направи за нас, ако ние можем да се научим да се махаме и да Му позволяваме да има Своя Си начин.
Посланието на припева все още е валидно. Ако ти и аз очакваме да получим ползите от тази необятна река, ние трябва да се махнем и да позволим на божествения поток да ни отнесе. Ние не можем да се отдръпваме в страх. Предай се на Господа с увереност.
Духът на Бог ми даде друг малък припев:
Ако искате да видите чудеса да текат, хвърлете се.
В дълбокото текат чудесата. Хвърлете се.
Как можем просто да си седим на брега когато другите вече са в по-дълбоки води? Как можем да си позволим да откажем да скочим когато другите се наслаждават на ползите от реката? Ако искаш да видиш чудесата да текат, скочи в дълбокото.
Има съкровища в дълбочините на реката. Когато влезем в тези дълбочини тогава пророчеството започва да тече и чудеса започват да се проявяват. Колкото по-дълбоко отиваме във водата, толкова по-дълбоки стават тези проявления докато стане явно, че ние пророкуваме отвъд нашата дълбочина и виждаме чудеса отвъд схващане. Ние сме се придвижили отвъд областта на нашето разбиране, и никой не може да се съмнява, че това, което идва е от Духа на Бог. Докато измерваме дълбочините на водите, ние ще открием диаманти, рубини, сапфири и много други скъпоценни камъни, богатствата на Божието Царство, с които можем да благословим хората. Това се случва само когато този поток на откровение започне да идва в дълбочините на реката. Реката тече, и ние трябва да се научим да течем с нея. Тя тече защото ние пием от Извора и никога не трябва да спираме да пием от Реката на Славата или реките ще спрат да текат от нашите най-вътрешни същества.