Глава единадесета – Величие в Реката
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
Тогава Господ каза на Аврам: Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа. Ще те направя голям народ; ще те благословя, и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение. Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена.
Битие 12:1-3
“Ще те направя голям народ; и ще те благословя, и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение.” Има величие в реката на Бог, и ако ние можем да се научим да течем с реката, това величие ще бъде предадено в нашите духове.
Ако има едно нещо, което съм научила за Святия Дух, то е, че ние се сблъскваме с величие когато се движим в Неговата област. Има величие в живота на Духа, което не може да дойде до някой по никакъв друг начин. Това величие не идва чрез наследственост, не идва чрез образование, и не идва чрез достигане на определено ниво на социално положение. То идва единствено чрез Духа на Живия Бог. Нуждата да се тече в реката на Божия Дух, следователно, отрязва всеки икономически и социален слой на обществото.
Ние сме семето на Авраам чрез вяра, и имаме велико наследство.
Ние американците всички имаме велико наследство. Без значение дали нашите прародители са дошли от Майското цвете или дали това, че сме американци е резултата от някои от многото съвременни призиви изпратени от Бог до други земи и народи, ние всички сме тук защото някой е отговорил на гласа на Святия Дух да стане част от една нова и велика нация. САЩ не е случайност в историята. Тя е отговор на сърдечния вик на Бог. Вероятно никоя друга нация в света, освен Израел, не е получавала същия призив за величие.
Не само, че сме призвани към величие като нация, но и като индивидуалности. Всеки човек, който е пожелал да остави назад семейство и дом и да отговори на желанието на сърцето да се покланя на Бог в свобода приема личен призив за величие.
В миналите векове, тези хора са идвали главно от Европейски нации, като Британските Острови, Германия, Холандия и Скандинавските страни, но днес те идват главно от бившите Съветски страни, от Латинска Америка, Карибите и Азия. Без значение дали всеки американец го е грижа да осъзнае това или не, всеки, който идва го прави защото Бог има божествена съдба за Америка, и ние всички, по тази причина, сме призовани към величие.
Не беше случайност, че в началото на 20-ти век имаше изливане на Святия Дух в една малка американска мисия на Азуза Стрийт в Лос Анджелис, Калифорния. Съживлението, което последва Азуза Стрийт трябваше да бъде наречено според улицата защото църквата не беше достатъчно величествена. Нямаше никоя деноминация според, която някой можеше да го нарече. Това не беше съживление на отделен човек или деноминация. Трябваше да му бъде поставена някаква табела, така че беше забодено Азуза Стрийт.
Преди няколко години, група от нас се завърна в къщи от служение в Австралия. Ние имахме престой от около 10 часа в Лос Анджелис, така че решихме да отидем и да видим мястото където всичко е започнало. Първо отидохме до великия Енджелис Темпъл където Ейми Семпъл Макферсън е проповядвала, и някой там ни даде упътвания за Азуза Стрийт. “Няма да откриете много,” предупредиха ни те. “Няма нищо останало освен една табела на улицата.”
Ние имахме лоша карта и имаше много еднопосочни улици, така че след известно време мислехме да се откажем от търсенето. “Нека да опитаме още веднъж,” насърчих ги аз и почти в същото време видяхме малката табелка, “Азуза Стрийт.” Ние излязохме и застанахме под табелата и се снимахме.
Нямаше никакъв паметник, никакъв велик музей, просто улична табела. Азуза Стрийт. Това стана името на едно важно съживление. Една малка улица беше предопределена за величие.
Божиите мисли са всички за величие на Неговите хора. За разлика от нас, Той няма дори и една незначителна мисъл. Ние понякога искаме да видим хората благословени, но не толкова много. Ние не искаме те да ни надминат. Такава мисъл никога не е преминавала през сърцето и умът на Бог. Духът на Бог е величие, и реката на Бог, която тече в тези дни съдържа това величие.
Ето защо намирам за трудно да разбера, че някои хора не искат да падат в Духа. Ако хората можеха само да осъзнаят, че когато са убити в Духа те падат във величие, със сигурност те биха падали много по-често.
Една сестра, която посети нашите палаткови събрания призна, че беше малко колеблива относно падането. Тя беше падала преди, но Господ имал някакъв начин да я удря когато това се случвало, и идеята просто да се предаде на Господа и да лежи пред Него просто не й изглеждала правилна. Първия път когато това й се случило в палатковите събрания, тя не усещала много. Следващия път когато паднала тя не била в съзнание да чувства нищо докато била на пода, но когато се изправила, тя започнала малко да се олюлява. Не отдавна, обаче, тя открила, че мисли различно. Бог поставил различни мисли в духа й, тя осъзнава, че това се случвало защото позволила да бъде отнесена в реката.
Спри да се опитваш да си представяш какво прави Бог за теб, в теб и с теб. Можем ли да не се доверим, че има величие в реката на Бог?
Бог е обещал да направи от нас велик народ. Това обещание не беше само за Авраам. Семената, които Бог сее в нашия живот отиват далеч отвъд финанси и добро здраве. Той е поставил семена на величие в нашите духове, които в идните дни ще пожънат велика и свръхестествена жетва.
Има нещо относно провеждането на велики помазани събрания. Твоята душа има полза от това просто да седиш там, без значение дали правиш нещо друго или не. В тези помазания, в тези раздвижвания в славата, семена на величие са пускани в твоя дух, и ти ще ги откриеш да растат докато можеше да се изправиш в пълнотата на това, което Бог има за теб в този последен ден и час.
Понякога едно семе се открива, че една птица очевидно го е изкълвала и се спуска на друго. Ако въздушните птици могат да направят това, какво да кажем за активността на ангелите в този ден? Какво да кажем за активността на Святия Дух в този ден? Това, което се случва на нашите служби е сделка между Небето и Земята. Когато сеем за небесата, Бог взема това, което ние сеем и занася славата на съживлението до краищата на Земята. Той казва, “Аз ще ви направя велик народ, и ще възвелича името ви.” Вярвайте за това.
Бог не е издигнал Америка само за това съживление на последните дни. Той е използвал тази нация за да донесе съществуване на всякакъв вид съвременна технология за да направи Евангелието да отиде до краищата на Земята.
През ноември 1997 аз бях в Грийнвил, Тексас, точно на юг от Далас. В службата аз изведнъж започнах да виждам умножаването на гласа. Видях сателитна телевизия, и аз се изправих и започнах да декларирам това — въпреки че по никакъв начин не знаех как Бог ще го направи. Един или два месеца по-късно Бог направи възможно за един мой приятел, който има телевизионна станция в Далас да отиде по сателитната телевизия из цяла Америка, и скоро той ми даде възможността да умножа моя глас чрез предаване от тази станция. В една половин часова програма по сателитната телевизия, ние можехме да достигнем повече хора отколкото Авраам достигна през целия си живот, повече хора отколкото съм имала във всичките ми пътувания (което струваше много хиляди долари в самолетни билети и голямо физическо усилие). В една единствена половин часова програма по телевизията ние можехме да се протегнем по начин, по който не сме могли иначе през целия си живот. Колко чудесен е деня, в който живеем!
Бог върши нещата много различно отколкото ние можем да очакваме, и Той има планове да ни използва за да извършим по-велики неща отколкото въобще сме си представяли. Спри да се опитваш да пресметнеш как ще го направиш. Това е нов ден. Бог знае как да прибави към нас и да ни умножи и да ни отдели за Неговата слава. Позволи Му да те залее с Неговите семена на величие.
Бог ми даде един малък припев:
Има семена на величие в мен.
За да ме направят това, което Той иска да бъда.
Повече отколкото мисля, и повече отколкото мога да видя.
Има семена на величие в мен.
Има ново прииждане на Духа на Бог, и Той търси тези, които ще бъдат толкова склонни към приключения както Авраам беше в миналото. Авраам нямаше никакъв предшественик, който да следва. Той беше първият човек, който да напусне дома си и страната си и да последва гласа на Бог. Той беше първият човек, който започна да пътува към едно място без да знае къде беше това място. Той тръгна очаквайки едно наследство, обаче когато стигна там където отиваше, нямаше никакво явно наследство, което да го чака, освен наследство чрез вяра.
Бог ни призовава да имаме вярата на Авраам, да се движим в областта на неизвестното, да се движим в посоката на това, което все още не сме видели. Ние не трябва да правим това както Авраам, на гърба на магаре или на камила. Ние може да не сме призовани да прекосим пустинни места. Но, като Авраам, ние ще стигнем да нашата обещана земя чрез научаване да вървим с течението на Божията река. Най-великата задача, която имаме пред нас е да се научим да си почиваме, да спрем да работим, и да бъдем отнесени от помазаните води. Има величие в тяхното течение.
“Колко парадоксално,” може да каже някой, но апостол Павел научи тази истина много отдавна:
Затова нека се постараем да влезем в тая почивка … .
Евреи 4:11
Ние “се стараем” да “влезем в тази почивка.” Когато веднъж си влязъл в тази почивка, ти можеш да си почиваш в ръцете на Негови Дух и да бъдеш отнесен в Неговото величие.
Спри да се бориш и позволи това да се случи. Нека метеори от Святия Дух да се търколят от ръцете ти за да извършат работата. Нека огнени искри да излязат от устата ти така че твоите думи да бъдат ефективни. Нека славата на Бог да бъде проявена и разкрита. Това е деня на реката на Бог, и има величие в тази река.
Наблюдавала съм това да се случва през годините. Когато хората влизат в реката, те изведнъж мечтаят големи мечти, имат големи видения, и правят големи планове. Преди да влязат в течението на реката, те са нямали никакъв план и тяхното видение е било ограничено. Те са били ангажирани само с малкото, само с грижата за собствените семейства. Изведнъж Бог ги издига за да вършат знамения и чудеса и подвизи в Неговото име. Той е пуснал величие в техните духове отвъд всичко, в което те са израснали. Това е работата на Духа на Бог, и то се случва в течението на Неговата река.
Бог призовава хора, които ще се надигнат в покорство да следват Неговия глас, хора, които ще приемат Неговото видение за величие, хора, които ще отговорят на Неговото висше призвание. Той е обещал да ни издигне като народ и да възвеличи името ни. Той казва чрез Петър:
Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свят народ, хора, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина.
1 Петрово 2:9
Когато един човек е избран да представя нашата нация по някакъв начин, раменете на този човек изглежда да се издигат няколко инча, и главата му стои по-високо отколкото нормалното. Представянето на една нация е специална чест. Ти и аз, обаче, имаме едно по-висше призвание. Ние сме призовани да представляваме Бога на Вселената. Издигни се до нивото на величие, което този призив изисква като се потопиш в потока на Божията река.
Когато си под силата на Бог, ти може да не осъзнаваш семената на величие, които Бог поставя в твоя дух. Ти може да не разбираш промените, които Бог прави в твоето сърце. Ти може да не осъзнаваш великите неща, които Той прави за теб в самия този момент. Но всичко това ще стане очевидно на времето си.
Има величие в потока на реката и това величие ще въздейства на твоя живот за бъдещето когато стъпиш дълбоко в Реката на Славата.