Глава пета – Нашия Водач в Реката
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
Тогава ме върна при вратата на дома. … После ме изведе по пътя на северната порта, и ме преведе наоколо по външния път … и ме преведе през водата. … Пак … ме преведе през водата. … Пак … ме преведе.
Езекиил 47:1-4
“Той ме изведе … и ме преведе.” Ние имаме божествен Водач, който ни превежда през тези води.
В тази област на Духа, в мощния поток на реката на Бог, има области, които ние никога не можем да се надяваме да познаем сами. В необятността на тази река, ние можем лесно и бързо да се загубим и дори да не знаем къде сме или към кой път да се обърнем. Ние се нуждаем да бъдем водени, и Бог ни е снабдил с най-чудесния Водач, Духът на Самият Бог.
Както видяхме, необятността на реката стряска някои. За тях тя е непозната и, следователно, опасна. Бог не ни праща в реката сами, обаче. Той ни е дал Водач. Същата личност, която служеше като Водач на Езекиил когато той влезе във водите също беше описана от него в една по-предна глава:
В двадесет и петата година от плена ни, в началото на годината, на десетия ден от месеца, в четиринадесетата година подир превземането на града, в същия ден Господната ръка беше върху мене и ме заведе там, – чрез Божии видения ме заведе в Израилевата земя та ме постави върху една твърде висока планина, на която имаше към юг нещо като здание подобно на град. И като ме заведе там, ето, човек чийто изглед бе като изглед на мед, и който държеше в ръката си ленена връв и мярка от тръстика, стоеше в портата.
Езекиил 40:1-3
“И като ме заведе там.” О, харесвам това. Има места, където ти и аз копнеем да отидем духовно. Ние сме чели за тях в Писанията. Ние сме чели за това, което се е случило с Езекиил и Захария и с другите пророци когато са отишли там. Ние копнеем да се влеем в тези нови места в Бог, защото те изглеждат само на една ръка разстояние, просто от другата страна на прага.
Въпреки това, ние не сме напълно сигурни какво трябва да направим за да влезем в тези нови области, каква посока да поемем за да натиснем в пълнотата на това, което Бог е приготвил. По-дълбоките неща на Бог изглеждат толкова неуловими за нас, и ние се чудим извънредно много как можем да познаем мястото на по-голяма интимност с Бог, мястото на откровение в Неговия Дух.
Толкова съм щастлива, че Учителя, Водача, е сред нас. Ние не трябва да се отдръпваме назад повече. Духът на Господа е готов да ни заведе напред в непознатото и да го направи познато за нас. Той е нашия речен Водач.
Къде е мястото на мъдрост? Къде е мястото на разбиране? Ние не трябва да се притесняваме за това, защото Той ще ни заведе там: “И като ме заведе там.” Той ме заведе на мястото на откровение, на мястото на разбиране, на мястото на мъдрост, на мястото на откриването на знанието.
Как можеш да пожънеш световната жетва? Как можеш да организираш световно съживление? Ние не трябва да се притесняваме за това. Водача, Учителя, е с нас.
Факта, че Той е нашия Водач обяснява големия глад в нас да познаваме Господа по-добре. Когато двама човека се привличат един друг, те искат да се познават един друг. Те никога не могат да бъдат задоволени с повърхностно запознанство: “Том, виж Мери. Мери, виж Том.” О не, има желание за много повече.
Може да мине време преди да почувстват, че се познават достатъчно добре за да си задават лични въпроси, така че те питат някой приятел (колкото се може по-неуловимо), “Какво знаеш за него?” “Какво знаеш за нея?” Обаче, без значение какво им се казва, то никога не е достатъчно. Те продължават да задават въпроси: “Е, той каза ли това?” или “Харесва ли това?” или “Тя…?” Желанието да се познават е толкова голямо, че изглежда безкрайно. Когато веднъж узнаеш нещо за някой, от когото си привличан, ти искаш да го знаеш в повече детайли.
Когато двамата накрая започнат да се питат за неща един друг, тяхното желание да знаят се засилва докато открият себе си питащи и отговарящи на въпроси, от които никой преди това не се е интересувал. Те откриват себе си да изтеглят спомени от дълбочините на своите сърца. Желанието да се знае е просто толкова мощно.
Бог ражда в нас много повече от повърхностния глад, който много от нас имат докато не Го познаем. В идните дни, ние ще искаме да знаем детайли, които никой не е можел да ни каже за Него до сега. Ние повече няма да бъдем задоволени с равнодушна информация за Него. Единствено живо знание, разкрито от самото Му сърце, ще ни удовлетворява, единствено протичането на слава от Неговото сърце към нашите.
Ако трябва да позволим на нашия Водач да ни заведе “там,” ние ще трябва да оставим нашите разсъждаващи умове и да Му позволим да ни заведе толкова далеч колкото Той иска. Някои от нас са толкова заети да Му казваме къде да ни заведе и как да го направи, че пропускаме по-великите неща, които Той има да ни покаже в реката. Ние сме толкова съсредоточени на нуждите, че докато Той се опитва да ни заведе на нови места и да ни учи нови неща, ние сме заети да Му обясняваме нашите проблеми и ситуациите, които виждаме нуждаейки се от Неговото докосване. Божието желание е да ни заведе на места, за които ние не можем да молим да бъдем заведени защото не знаем, че те дори съществуват. Той желае да ни даде преживявания, за които никога не сме молили защото никога дори не сме мечтали за тях. Толкова е по-добре да се отпуснеш и да позволиш на Водача да ти покаже това, което е чудесно и стойностно. Той знае къде са скрити най-великите съкровища.
Когато Бог започне да те изпълва, не започвай изведнъж да си мислиш какво трябва да правиш утре. Врагът иска да ни даде тези разсейващи мисли, но ние трябва да се научим да им се съпротивляваме. Когато си в присъствието на Бог, съпротиви се на изкушението да мислиш за твоите планове за утре, за следващата седмица или за следващата година. Живей в момента, този вечен момент в Бог. Не очаквай да ти покаже това, което желаеш; позволи Му да ти покаже това, което Той желае. Той е Водачът.
Аз обичам да слушам хората да споделят виденията, които са имали защото докато ги слушам аз започвам да получавам разбиране за това къде ги е завел Святия Дух и какво ново е направил в техния живот. Той е нашия Водач за реката.
Ние се нуждаем да бъдем водени повече отколкото знаем, защото тази река, що се отнася до нашите естествени умове, е напълно неизследима. Няма проповедник в света, който да познава цялата река, обаче ние познаваме Някой, който я познава. “Той ме заведе там.” Слава на Бога!
На какво приличаше този, който водеше Езекиил? Той каза:
Ето, човек чийто изглед бе като изглед на мед, и който държеше в ръката си ленена връв и мярка от тръстика, стоеше в портата.
Езекиил 40:3
Това е същия човек, който Езекиил видя в 47-ма глава, човека, който го водеше в реката и я измери за него. Неговия изглед беше “като изглед на мед.” Успокой всичките си страхове, и Го последвай в дълбочините на реката, защото Той е Господа на славата.
Защо трябва да се страхуваме? Въпреки че “ново” и “промяна” не са думи, които повечето от нас харесват и представляват ужасно нещо за повечето хора, нашия Водач знае това, което можем да издържим. Той е способен да измери, да знае нашата способност, да знае колко далеч можем да отидем. Той няма да ни натика главите изведнъж и да ни остави да се удавим. Той ще отмери и ще ни заведе малко по-дълбоко, когато сме готови и желаещи.
Има дори по-големи дълбочини за нас, които да изследваме, но Самият Дух отива с нас и е Този, който измерва всичко за нас. Няма никаква причина за страх.
Една от най-големите пречки да се пусне страха, който хваща религиозните лидери е когато се изправят пред новото. Те са толкова добре тренирани, че когато нещо пада извън тяхното религиозно обучение, те се опитват да го отхвърлят. Лидерите често са последните, които се движат в съживление. Те почти трябва да бъдат довлачени, ритнати и да им се изкрещи, за да влязат в него. Какъв срам!
От какво се страхуваме? Тази река е от Бог и Той Самият е нашият Водач.
О, аз искам да Го познавам. Искам да Го познавам по начини, по които не съм го познавала до сега. Аз искам да Му се доверя безрезервно с моя живот и да Му позволя да бъде моя Водач в реката.
Приливите на духовен глад нарастват из цяла Америка и по света. Както казах, много гладни хора пътуват дълги разстояния за да дойдат в Ашланд, Вирджиния, в нашата скромна палатка под открито небе в горите. Те не са привличани от разкошни удобства или от надеждата да намерят красиво място където да прекарат ваканцията си. Те изразходват време, пари и усилия за да дойдат до място където реката тече и където могат да дойдат до по-добро познаване на Водача и да се научат да Го следват. Това са заети хора, но те знаят, че няма нищо по-важно в този ден и час от това да влязат в потока на това, което Бог прави. Как е с теб? Влязъл ли си Реката на Славата?