Глава седемнадесета – Радост и сигурност в Реката
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
Бог ни е убежище и сила, винаги готова помощ във беди, затова няма да се уплашим дори и да се поклати земята, дори и планините да паднат в морето, дори да бучат и да се вълнуват водите му, дори да се тресат планините от надигането му! (Села.) Има една река — потоците й ще веселят Божия град, святото място на обиталищата на Всевишния. Бог е сред него — няма да се поклати; ще му помогне Бог на зазоряване.
Псалм 46:1-5
“Има една река.” Има чудесно усещане на сигурност и придружаваща го радост, които идват до нас в потока на реката.
Самото съществуване на реката ни прави сигурни. Чудесно е просто да се знае, че “има река.” Ние не трябва да казваме, “Мисля … ” Ние не трябва да предполагаме. Ние не трябва да се чудим. Не трябва да размишляваме. Не трябва да се съмняваме. Ние знаем. Тази река е сигурна. “Има река.”
В стих 3, псалмиста говори за други води, води, които бучат, води, които тресат, води, които са мъчни. Господ ни показва, че ние ще срещнем трудности в идните дни. Отговора на Господа, обаче, е, “има една река [и] потоците [й][ни] веселят.” Няма нужда да сме разтревожени, няма нужда да сме раздразнени или обезпокоени. Когато Бог призовава вниманието ни към неприятности, Той прави това защото знае, че ние сме речни хора. Той знае, че тези други води няма да ни залеят, да ни причинят страдание, нито да ни обезпокоят. Как може ние като хора на реката да сме засегнати от водите на нещастието, които идват в нашия път? Ние знаем, че “има река,” и това е достатъчно.
Ние имаме сигурна река, и тази река познава единствено веселие, веселие, което ще въздейства на целия Божий град. Тази река дава сигурност във време на трудност, не само за някой отделен човек, но за целия Божий народ. Където и да се намират Божиите хора по целия свят, те ще бъдат положително въздействани от тези потоци на веселие.
Хората от света не могат да разберат защо сме толкова пълни с радост. Повечето от тези, които все още не са в реката не виждат нищо, за което да се радват, но тази радост, която ние усещаме е свръхестествена и произлиза от реката.
Ако гледаме твърде дълго на обстоятелствата в живота ние също можем да започнем да се чудим защо сме толкова щастливи. Няма никакъв начин да отречем, че нашата радост и чувство на сигурност са свръхестествени. Само защото има неприятности навсякъде около нас не е причина да се предаваме на отговора на света на неприятностите. Ние сме различни защото сме в реката.
Някои християни са дошли до заключението, че трябва да се предадат на отклика на света така че хората около тях да усетят, че те наистина са в нужда и да се молят за тях. Това не е необходимо. Божиите хора трябва да бъдат различни. Ако ние сме в реката и реката е в нас, течението на нейните потоци ще ни направи радостни когато никой друг не е радостен.
Хората няма да могат да поглеждат твоето лице и да знаят, че някога си имал ден на неприятности. Те няма да могат да те поглеждат и да знаят, че някой в твоето семейство е бил в неприятности. Те няма да могат да те поглеждат и да знаят, че твоите братя и сестри са те продали в Египет, или че са заговорничели нещо лошо против теб. Хората няма да могат да доловят никаква миризма на пушек върху теб или да знаят, че някога си бил в огнена пещ.
Някои хора са били спасени от огнената пещ преди 50 години, но ти все още можеш да помиришеш пушека върху тях. Изглежда, че тези пещи все още бълват своя пушек периодично. Ако пушека не е там, тези хора някак си ще го накарат да дойде. Те се гордеят с това. Колко тъжно!
Бог търси хора, които няма да бъдат смутени от победа. Неговите хора няма нужда да изглеждат като че ли имат нужда от милостиня. Те няма нужда да имат вид на такива, които са преживяли много страдания. Божиите хора познават благословението на реката, победата на реката, триумфа на реката. Ние отказваме да живеем в застояли води. Тази река ни приляга добре защото е постоянно течаща. Нейните води са винаги свежи и бистри. Те ни веселят.
Потока на веселие навътре и потока на веселие навън, потока на радост навътре и потока на радост навън, идва чрез нас, но той не започва с нас, и ние не трябва да го държим за себе си. Този поток е от реката. Ние можем да си тръгнем от служба чувствайки се по-запалени отколкото когато сме дошли, чувствайки се по-малко уморени отколкото когато сме дошли, чувствайки повече сила отколкото когато сме дошли защото сме пристъпили в реката. Ние можем да познаем победа защото ни е било напомнено от Духът на Бог, че “има една река.” Това чудо не е от нас. То е поради реката и поради сигурността, която реката носи в нашия живот.
Този псалм е написан от синовете на Корей. Те са били познати с тяхното пророкуване в песен. Аз просто мога да обрисувам тези млади мъже под помазанието на Святия Дух пеещи, “има една река.” Те са били с векове напред във времето. Йоан, авторът на Откровението, стотици години по-късно, получи същото откровение и каза, “Аз видях бистра река на живот с бистра вода.” Синовете на Корей бяха сред първите, които видяха това.
Реката на Бог се познава единствено чрез откровение. Всяка голяма река, за която се говори в Писанията е позната по същия начин. Това не са реки, в които можеш да сложиш пръста си в естественото. Реката в Езекиил 47 не съществуваше на територията, която пророка познаваше. Реките, които Йоан видя изтичаха от “вътрешността” на вярващи, на които бяха разкрити реки. Реката в Откровение 21 и 22, тази бистра вода като кристал, беше видяна само чрез откровение. Тази река на Бог трябва да бъде зърната чрез откровение и да бъде хваната чрез вяра. Нека да пътуваме към него, да разпънем палатката си край него и да скочим вътре. Когато го видим отдалеч, нека да го доближим и да го прегърнем, и то ще стане наше.
Синовете на Корей видяха тази река в Ерусалим, а това, което е известно за Ерусалим е, че той е град без река. Те можеха да видят, че в бъдещето Ерусалим ще има река защото това, което Бог прави в свръхестествената област Той накрая го довежда в естественото. Никога не става в обратния ред. Това, което виждаме в Духа Той го довежда в естественото. Той никога не копира естественото.
В бъдеще ще има река изтичаща от Ерусалим. Тя ще тече и ще изцелява блатистите, солени места извън града Ерусалим и ще тече надолу към пустинните области. Тя ще носи изцеление навсякъде където тече. Синовете на Корей я видяха и можеха да я провъзгласят.
Тази река, също им беше показано в откровение, носи сигурност и радост посред неприятности. Няма значение дали човека с когото живееш няма радост. Ти все пак можеш да имаш фонтан на радост вътре в себе си. Може да няма и капчица мир в тези около теб, но ти все пак можеш да имаш фонтан на мир извиращ вътре в теб. Тези около теб могат да нямат тези неща действащи в техния живот. Има много смут в света около нас точно сега. Обаче, ти можеш да имаш сигурността, за която света само мечтае когато стоиш в реката.
Има само една причина, поради която ти си щастлив. Това е защото “има една река” и защото тази река носи веселие.
Много хора са против смеха, който идва в съживлението, но какъв по-добър белег може да има, че потоците, които веселят текат? Тези потоци носят веселие, и ако се предадеш на това веселие и бъдеш докоснат от това веселие, ти не можеш да си помогнеш освен да се радваш в Господа. Свръхестествена радост ще излиза от най-вътрешната част на твоето същество, и точно когато мислиш, че можеш да плачеш, ти ще чувстваш радост да бълбука отвътре ти. Тя просто може да бълбука толкова неконтролируемо, че ти, също, да започнеш да се смееш.
Какво друго видяха псалмистите? “Има една река — потоците й ще веселят Божия град, святото място на обиталищата на Всевишния. Бог е сред нея.” Те видяха, че Бог е сред реката. Не е чудно, че тя ни носи радост. Не е чудно, че ни прави напълно уверени. Бог е в реката.
Не само, че Бог е сред реката, но Той е реката. Той е течението защото това е течението на Неговия Дух. Той е потока, който тече в нашия живот и от нашия живот и който ни благославя през целия този път.
Радостта носи сила. Пророк Неемия заяви:
Защото денят е свят на нашия Господ. И не скърбете, защото радостта в ГОСПОДА е вашата сила.
Неемия 8:10
Ние не трябва да стоим в долините на живота. За много години, ние сме слушали проповедници да говорят за нуждата от това да “преминем през някои долини,” и има елемент на истина в това, което те казват. Ние можем да преминем през долина, обаче, без да трябва да пролеем сълзи там. Ние можем да прекосим нашите долини без да ставаме опечалени.
Ние не трябва да живеем в долината за винаги. Докато е истина, че ти трябва да преминеш през долина за да стигнеш до следващата планина, аз открих когато бях по-млада и изкачвах планините на Непал, че някои от тези долини са доста високи. Долината Катманду, например, се намира на около 4 хиляди стъпки над морското равнище. След като изкачиш следващата планина, ти идваш до друга долина, и тази долина се намира на около 6 хиляди стъпки над морското равнище. От там изкачваш следващата планина, и откриваш друга долина, тази е на 8 хиляди стъпки над морското равнище. Всяка следваща долина е толкова на високо, или почти толкова, колкото планината водеща до нея. До върха Еверест някои долини се намират на 20 хиляди стъпки над морското равнище или повече. Така че долините не винаги са ниски места. Те са просто преходи до по-високите места.
Ако трябва да преминеш през някои долини за да стигнеш до следващото високо място, не се тревожи за това. Ти все още си по-нависоко отколкото си бил преди, и ти все още се движиш напред.
Ако трябва да слезеш малко за да преминеш към следващото високо място, просто дръж очите си на планината. Ти не трябва да стоиш в долината. Тя е временно място за теб, и когато я преминаваш, бъди чувствителен, че реката на Бог е в теб.
Града Ерусалим се намира на около 2 хиляди стъпки над морското равнище, така че долините там са вече поне на тази височина. Когато си в тези долини, ти си по-нависоко отколкото си бил, например, при Мъртво Море (което е разположено на 1 300 стъпки под морското равнище). Ти си почти 3 500 стъпки по-нависоко отколкото когато си започнал, така че не се грижи за долините на живота. Всичко е на пътя, към който гледаш.
Ние сме страхували от долините и когато е трябвало да преминем през тях, нашата брадичка е била толкова ниско колкото пода на самата долина. Погледни нагоре! “има една река” и тази река “весели Божият град.”
Аз обработих ума си преди много години така че да не бъда опечалена или тъжна отново. Ти можеш да попиташ, “Можеш ли да обработиш ума си да не бъде опечален?” Да, ти трябва да вземеш власт над печалта. Когато врагът идва и започне да натиска твоите бутони за да те направи опечален, кажи му, “Просто стой ей там. Не се приближавай повече.
Аз отказах да се предавам на печал. Аз имам велика река течаща през мен, и тази река ме поддържа щастлива, няма значение какво има в джоба ми или къде са хората наоколо или дали съм напълно сама. Няма значение какви могат да бъдат обстоятелствата на живота, нашето щастие не зависи от това, което се случва около нас. То не зависи от това дали имаме или не нашето любимо нещо за Коледа. Тази радост е свръхестествена. Няма значение какво среща Америка в идните години, хората на реката няма да бъдат обезпокоени от това.
Ако живеем в реката и реката живее в нас, ние можем да имаме чудесна сигурност посред смута.
Тук в Америка, ние празнуваме Деня на Благодарността. Всяка година нашия президент трябва да направи резолюция, че определен ден е отделен за да се даде благодарност на Бог. Целта на нашето Благодарение не е просто да благодарим на Бог, че Той е прекарал посевите през зимата и е дал жетва, но ние го правим защото Бог ни е прекарал през всяко изпитание и ни е дал жетва. Има сигурност в реката защото Бог е там, и Неговото присъствие ни носи свръхестествена радост. Това се намира в Реката на Славата.