Глава седма – Откровение в Реката
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
И рече ми: Видя ли сине човешки? Тогава като ме заведе, върна ме към брега на реката.
Езекиил 47:6
“Видя ли това?” Има област на божествено откровение чакащо ни в реката на Бог.
Когато първите ученици бяха изпълнени със Святия Дух на Деня на Петдесятница, едно ново измерение дойде в техния живот. Не само, че чуха шум от Небето, “като връхлитащ мощен вятър,” не само, че този шум “изпълни цялата къща където те стояха,” не само имаше огнени езици върху главите им, и не само, че говореха на други езици както Духът на Господа им даваше способност, но това изливане на Святия Дух им донесе много нови измерения. Едно от тези нови измерения беше в областта на виждането.
Скоро след Петдесятница, Петър и Йоан имаха едно необикновено преживяване. Те често ходеха в храма да се молят, и когато го правеха, те винаги минаваха покрай един сакат човек, който винаги седеше пред портата. Обаче преди Петдесятница те действително не бяха забелязали този човек. Те бяха получили изцелителна способност дълго преди това и вече бяха използвани в изцелителни чудеса много пъти, но с Петдесятница дойде нова способност в областта на виждането, помазание да се вижда това, което преди беше незабелязано. Това също доведе до ново измерение в тяхното изцелително служение.
Същото това нещо се случи и на Езекиил. Той беше преведен през вода до глезените, и се придвижи във вода до коленете и вода до кръста, докато най-накрая дойде във вода, в която можеше да плува. Тогава беше когато му беше зададен удивителния въпрос, “Виждаш ли това?”
Когато плуваш и си обграден от вода, какво има, което да видиш? Очевидно имаше нещо важно, което трябваше да с види иначе Духът нямаше да задава този въпрос на пророка. Има причина Бог да ни закарва в дълбочините на Неговата слава, и тази причина е да разшири нашето виждане, да ни направи способни да виждаме по-ясно във вечните области.
В потока на Божията река, например, ти преживяваш един определен момент, привлекателно зърване, често за първи път, на целта за твоя живот. Ние не сме планирани да се носим в живота без предназначение и цел. Има причина за нашето съществуване, и реката прави тази причина ясна. Има много разпръснати неща за нас, които все още не сме забелязали или не сме забелязали достатъчно. Ние можем да имаме някакво зърване за тях или ограничено разбиране за тяхната стойност, но сега, посред течението на реката, всичко изведнъж идва на фокус, и ние виждаме цялостното предназначение, целта на всяка част.
На Деня на Петдесятница, когато многото свидетели на първото изливане на Святия Дух стояха смаяни, Петър можа да стане и да каже:
Защото тия не са пияни, както вие мислите, понеже е едвам третият час на деня; но това е казаното чрез пророк Йоил: — “И в последните дни, казва Бог, Ще излея от Духа Си на всяка твар; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, юношите ви ще виждат видения, и старците ви ще сънуват сънища; Още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си. В ония дни ще пророкуват. И ще покажа чудеса на небето горе, и знамения на земята долу, — кръв и огън, и пара от дим; Слънцето ще се превърне в тъмнина, и луната в кръв, преди да дойде великият и бележит ден Господен. И всеки, който призове името Господно, ще се спаси”.
Деяния 2:15-21
Петър беше чел пророчеството на Йоил много пъти, но изведнъж, от новата му позиция в дълбочините на реката, той започна да вижда неща, които никога преди не беше виждал. Той изведнъж осъзна точно какво се беше случило с него и с тези около него и можеше да го свърже с пророчествата, които бяха дошли преди стотици години.
Когато Езекиил в началото стъпи във водите, той не беше забелязал дърветата около бреговете им, и той все още не беше осъзнал техния потенциал за изцеление на нациите. Само след като беше занесен в по-дълбоките води той видя дърветата и видя техните мощни листа и знаеше какво бяха те и какво можеха да направят.
Със сигурност Бог искаше Езекиил да види всичко това много по-рано, но само когато сме придвижени в дълбочините на реката ние започваме да виждаме това, което Бог винаги е искал да виждаме. До този момент, то винаги е там, но не е явно за нас. То е някак си скрито. Само когато Духът на Бог ни даде яснота на виждане ние можем да видим това, което винаги е било там за нас за да го видим.
Изцелението за нациите изглежда като възвишена цел, трудно нещо за вярване, но след като Езекиил го видя със собствените си очи, то не беше само лесно да го вярва, но също така беше лесно да го заяви. Виждането в областта на Духа ни носи ново чувство на спокойствие в Бог.
Когато сте видели хора, които познавате в Духа и сте ги видели да вършат подвизи за Бог и да достигат множества, те могат да са точно толкова непослушни както винаги са били за известно време, но ви ще знаете от този ден нататък, че Бог вече е сложил Своята кука в челюстите им. Техният ден идва. Бог има цел за живота на хората, и когато ние уловим едно зърване на това в областта на славата, ние можем да вярваме за тях да бъдат издигнати от тяхната материалистичност и да влязат в Божия план за вековете.
“Видя ли това?” Е, вероятно не, но ако влезем в реката, можем.
Докато първо не видим такива неща в областта на Духа, ние често няма да можем да вярваме за тях, и докато не позволим на реката на Бог да повлияе на нашето виждане, ние ще можем да извършим малко за Неговото Царство.
Този въпрос е толкова важен, че аз често говоря върху него, и хората често ме питат какво имам предвид под “виждане.” Аз говоря за виждане, което не е с естествените очи, но с очите на Духа.
Казва се за живите същества, че те бяха “пълни с очи отвсякъде”:
А цялото им тяло, гърбовете им, ръцете им, крилата им и колелата, то ест, колелата на четирите живи същества, бяха пълни с очи от всяка страна.
Езекиил 10:12
Тези живи същества имат очи отвсякъде. Къде можем да открием очите, които изведнъж започваме да използваме когато влезем в реката на Божията слава? Само Бог знае. Това, което мога да кажа със сигурност е, че когато излезем от реката, ние ще имаме много различни очи. Ние ще знаем целите на Бог и повече няма да бъдем лесно обезпокоявани от събитията в живота или от реакциите на хората.
Бог има някои нови неща за теб, които трябва да видиш. Ако си имал видение преди 20 години, което е променило твоя живот, но от тогава не си имал видение, тогава Бог иска да пиеш докато можеш да видиш нови неща. Ако видението е нещо ново за теб, Той иска да бъдеш отнесен в Духа докато започнеш да виждаш това, което било незабележимо до сега за теб.
Ти можеш да нямаш някое удивително видение. Езекиил просто видя някакви дървета. Той знаеше, обаче, че тези дървета бяха за изцелението на нациите. С виждането дойде духът на откровение, който спусна в духа му разбирането за това, което Господ казваше и правеше.
Понякога това, което виждаме в Духа може да бъде съвсем просто. Ние някак си искаме да получим цялата книга Откровение преди да сме склонни да допуснем, че виждаме в Духа. Когато влезеш в дълбочините на реката, обаче, и започнеш да пиеш, ти ще откриеш себе си гледащ с нови очи и виждащ неща, които никога не си си въобразявал, че ще видиш.
Ти ще гледаш на хората различно. Ще виждаш съживлението различно. Твоя отклик ще бъде различен отклик. Той ще бъде според виждането, което Бог е поставил в твоя дух. Нека Бог да извърши работата в нас, позволявайки ни да дойдем в по-дълбока област на откровение.
Много мощни пасажи на писанието разкриват Божието желание да ни заведе в области на виждане:
И когато Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв… Напиши, прочее, това, което си видял, и що значи, и това, което има да стане подире.
Откровение 1:17 и 19
Обаче, ние поучаваме мъдрост между съвършените, ала не мъдрост от тоя век, нито от властниците на тоя век, които преминават; но поучаваме Божията тайнствена премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва слава. Никой от властниците на тоя век не я е познал; защото, ако я бяха познали, не биха разпнали Господа на славата. А според както е писано: — “Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят”. А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини.
1 Коринтяни 2:6-10
Защото, който говори на непознат език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не му разбира, понеже с духа си говори тайни.
1 Коринтяни 14:2
Винаги е имало откровение в реката на Бог, но на нас ни предстои да видим освобождаване на откровение отвъд всичко, което сме познавали преди. В тази велика област на откровение, ние ще виждаме и ще говорим самите тайни на Бог. Това, което сега не знаем, това, което не е видимо за естественото око или доловимо за естественото ухо, и това, което естественото сърце дори не може да схване ще дойде до нас чрез откровението на Святия Дух.
Аз обичам книгата Откровение защото в нея ние виждаме разкриването на славата на апостол Йоан. Той беше заточен в един отдалечен остров, и неговите обстоятелства изобщо не бяха добри, но тогава изведнъж той беше взет в Духа в Господния ден, и започна да вижда и да чува неща, които никога преди не беше виждал или чувал.
Когато Йоан видя 7-те звезди в ръката на Господа, той нямаше разбиране за това какво може да означава това в естественото. Когато видя светилника със 7-те светила, той нямаше разбиране за това какво може да означава това. Когато продължи в откровението, обаче, виждайки самите видения за Господа, тайните започнаха да се разкриват пред него, и той разбра, че 7-те звезди бяха ангелите на 7-те църкви.
Пасторите трябва да дадат по-голямо внимание на този пасаж. Много пастори се чувстват изолирани и самотни. Те чувстват, че никой не ги разбира. Пастори, вие имате пророческа позиция в самата ръка на Господа. Вие сте отделени в Него. Вие сте една от тези светещи звезди, които Йоан видя в своето видение, и те бяха в Божията ръка.
Когато Йоан видя светилника, той също видя Господа сред светилника, и дойде до разбиране, че тайната на светилника е, че той представлява 7-те църкви.
Бог не ни дава просто образи или символи, но ни говори по начини, които можем да разберем. Той не искаше Йоан да обикаля и да казва през остатъка от живота си, “Чудя се какво бяха тези звезди. Това беше чудесно видение, и съм щастлив, че го получих, но какво може да означава?” Когато предполагаме нещо ние въвличаме себе си в проблеми. Когато се опитваме да поставим собственото си тълкувание за неща, ние често ставаме по-объркани. “Седемте звезди са … и седемте светила … са … .” Време е да чуем Бог ясно така че да можем да разберем Неговите тайни.
Не знам за вас, но аз искам да знам тайните на Бога. Това е право дадено ни от Бог:
А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.
Матей 13:11
Така че, ако това е мое право, нещо, което ми е било “дадено,” аз искам да се възползвам от него. Точно както Бог говори на Йоан с думи, с които той можеше да Го разбере, Той ще говори и на мен по начини , по които да мога да Го разбера.
Когато млади хора идват в Църквата от улицата, Бог не им говори на английски от времето на Кинг Джеймс. Той дори може да използва някакъв уличен език за да им разкрие Своите тайни. Той знае как да изяви Себе Си на всеки от нас по уникални начини.
Веднъж, когато говорехме за славата на Бог в Ерусалим, едно малко момче вдигна ръка и каза, “Аз знам как изглежда славата. Тя изглежда като много голяма градинска ружа.” Мога да кажа, че той наистина беше видял славата, и това не беше необичаен начин за едно дете да я опише. Някой малко по-голям може да каже, че тя изглежда като облак, но за това момче тя беше много голяма градинска ружа. Бог разкрива Себе Си и ни показва тайните на Своето царство по начини, които можем да разберем.
Аз съм гладна да знам повече и това е на наше разположение. Когато се научим да влизаме в помазанието — хвалейки докато духът на поклонение дойде и покланяйки се докато славата дойде — ние ще можем да стоим в тази област на слава и да получаваме откровение в дълбочината на реката на Бог, в нейното течение.
Бог ни е призовал да бъдем хора на знание. Ние не трябва винаги да чакаме толкова дълго за да получим Неговото водителство за всяко главно решение. Понякога не трябва да имаме време за друг 40 дневен пост. Време е да ходим в Духа на откровение. Когато позволим на Духа да ни занесе в дълбочините на реката, ние ще открием себе си знаещи следващата стъпка, която да направим и правилното време за нея, и това ще се случва естествено когато дойдем в нови области на Духа на Бог.
Чух едни хора да говорят за техните планове за съживление тези дни, и тяхната реч беше пълна със компютърни термини. Бог ще го направи по различен начин от това, което ние си представяме. Той ще го направи с вятър и огън и дим.
Когато слушам за великите програми за жетвата на хората, повечето от тях са толкова сложни, че аз никога не мога да ги прочета всичките. Те са толкова сложни, че стават изморителни. Влез в някои помазани събрания, и Бог ще говори за простотата на Своята жетва на твоята душа. Това няма да отнеме дълго време на Бог.
Аз искам да бъда човек, който живее в тази област на откровение на Святия Дух, и нищо по-малко няма да ме задоволи. Надявам се, че се чувстваш по същия начин.
Време е да заемем “поста” си:
На стражата си ще застана, ще се изправя на кулата, и ще внимавам да видя какво ще ми говори Той, и какво да отговоря на изобличителя си. Господ в отговор ми рече: Напиши видението и изложи го ясно на дъсчици, за да може да се чете бърже. Защото видението се отнася към едно определено бъдеще време, но бърза към изпълнението си, и няма да излъже; ако и да се бави, чакай го, защото непременно ще дойде, няма да закъснее. Ето, душата му се надигна, не е отдън права; а праведният ще живее чрез вярата си.
Авакум 2:1-4
“На стражата си ще застана, ще се изправя на кулата, и ще внимавам да видя какво ще ми говори Той.” Има запазена област на откровение, която е просто там чакаща да бъде видяна.
Орловото лице на Живите Същества говори за тази област на откровение на Духа на Бог, областта на слава, в която Бог иска да ни придвижи. Ние сме докоснали краищата й. Ние я познаваме в определена мярка, но Бог иска да ни вкара в нея по един неизмерим начин. В идните дни ние ще се придвижим в тази област на откровение на Духа.
Ние си мислим, че ние сме тези, които започваме мисълта, но когато откровението дойде, то идва от свише. Ние не можем да мислим за това или дори да си го представим. Това е мисъл, която се спуска в нашите духове когато сме нямали предварително мислене за това, когато въобще не сме мислили за това нещо.
Святия Дух е Инициатора, Той пуска мисълта в нашия дух, и тези святи мисли, които са спуснати в нашите духове са наречени откровения. Те не произхождат от нас; те произхождат от Него. Те са мислите на Господа в даден момент, умът на Христос в действие.
Аз знам, че позиционно ние казваме, че имаме умът на Христос, но когато тази област на откровение дойде това, че имаме умът на Христос не е само доктринално. То става реалност. Самите мисли на Христос започват да се спускат в нашия дух, и те са действени мисли.
Аз здраво вярвам, че ако не позволим на Духа на откровение да дойде до нас, ние няма да бъде подготвени за нещата, които ще срещнем във времето на последните дни. Ние ще бъдем изненадвани отново и отново. Врагът ще може да “вмъква неща” върху нас и ние няма да бъдем подготвени за тях по никакъв начин.
Бог иска да бъдем подготвени хора, и нашата подготовка не трябва да бъде само обща подготовка. Повечето от нас вече са подготвени по този начин. Ние трябва да бъдем подготвени в специфични детайли за това, което идва така че нищо да не ни изненада. Ако вече имаме нашепването на Духа в нашите сърца и в нашите духове, ние ще можем да направим подготовка за нашите семейства, за нашите църкви, и за нашите общества. Ние можем да направим това на ежедневна основа със специфична дирекция от гласа на Духът на Бог. Ние можем да бъдем готови за това, което идва по лицето на Земята.
Бог иска да помаже нашите очи за да виждат и ушите ни за да чуват, и да ни издигне в области отвъд всичко, което до сега сме преживявали. Бог иска да ни изпрати такива ускорявания и такива видения, че да изгубим цялата колебливост и да се движим напред с увереност. Спешността на този час изисква да се движим бързо, а не да е необходимо толкова дълго време за да отговорим на гласа на Бог. Нека да бъдем занесени в области на знание чрез Духа.
Също ще бъде важно в идните дни не само да знаем чрез откровение, но също така да осъществяваме това, което знаем в Духа. Не се чувствайте виновни да се опитвате да осъществявате божественото откровение с вашето собствено разбиране. Започнете в Духа и продължете в Духа. Започнете в славата и свършете в славата. Божията работа няма да бъде извършена по никакъв друг начин.
Разумът ще ви отведе далеч от божествената цел на Бог. Оставете разума настрана и вървете с течението на откровението в реката на Бог.
Застанете на вашата определена кула и гледайте за да видите какво ще ви покаже Бог. Познайте умът на Христос. Почувствайте сърдечната пулсация на Татко. Разберете какво върши Той преди дори да го е извършил. Ако не сте виждащ, вярвайте за това днес и всеки ден.
Стойте в Божието присъствие, хвалете докато дойде духът на поклонение, покланяйте се докато дойде славата, тогава стойте в Неговата слава (или коленичете или седнете или легнете в Неговата слава) и гледайте докато видите какво е това, което Господ ви разкрива.
Факта, че Бог показа на Йоан толкова много чудесни неща ми позволи да знам, че Той иска да покаже на Рут същите тези неща. Той иска да покаже и на теб. Той не иска да останем невежи за тези неща. Неговата река тече така че Той може да ни разкрие тайните, които са били скрити от основаването на света. Време е за откровение.
Исус говореше на Совите ученици с притчи така че тези, които нямаха духовно разбиране да не могат да схванат това, което Той казваше. Тези, които не ги е грижа за реката или къде може да ги заведе тя ще разберат малко или нищо от това, което казваме тук. Нека тези, които са гладни за повече от Бог да имат духовно разбиране. Нека откровението да дойде до тези, които са жадни за движението на Божия Дух. Влез в потока на Реката на Славата.