Част първа: Реката
Глава първа – Реката е тука
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
Не си спомняйте какво е било отначало, и не мислете за древните събития. Ето, Аз правя ново нещо; сега ще се появи — няма ли да го познаете? Да! Ще направя път в пустинята и реки в безводната земя. Полските зверове ще Ме прославят, чакалите и камилоптиците, защото давам вода в пустинята, реки в безводната земя, за да напоя народа Си, избраните Си. Този народ образувах за Себе Си, за да разказва хвалата Ми.
Исая 43:18-21
“Аз давам вода в пустинята, реки в безводната земя.” Не чакай повече; реката е тука.
За много години църквата се е молила и нетърпеливо е чакала друга вълна на небесна слава, която ще ни вдигне от духовната летаргия и ще ни обгърне с присъствието и силата на живия Бог, които са били демонстрирани в миналите съживления. Е, чакането свърши. Бог се движи чрез Своя Дух по целия свят, и всичко, което трябва да направим е да пристъпим в съживлението. Реката е тук.
Нещо чудесно се случва. Ние осъзнаваме, че стоим във водите на небесния поток. Някои от нас са направили само малки стъпки от брега, но много от нас са открили себе си в по-дълбоки и по-дълбоки води без да трябва да правят каквото и да е усилие. Реката ни е отнесла. Тя е тук.
Повече не ни е трудно да се движим от водата до кокалчетата до водата до коленете и от водата до коленете до водата до кръста. Някак си е лесно сега да се движим в дори по-дълбоки места, във “води за плуване.” Всичко, което трябва да направим е да се предадем на реката, и реката ще извърши работата.
Това, което преживяваме е толкова чудесно, че понякога изглежда повече като сън отколкото като реалност. Напоследък, когато съм на специални събрания, ми се струва като че ли ръцете ми не ми принадлежат. Чувствам ги много странно когато Господ ги завладее за да ги използва за Своята слава. Понякога ми се струва, че гледам надолу или нагоре докато гледам какво върши Бог с моя живот и за хората. Това са чудесни дни, в които да се живее. Реката е тука.
Бог върши нови неща, и аз харесвам това. Имала съм много чудесни преживявания в Него, но докато не съм докосната по нов начин във всяка служба, докато Бог не ми разкрие нещо, което не съм знаела преди, докато нямам свежа проницателност, докато не усетя ускоряването на Неговия Дух по нови начини, аз не съм задоволена. Решила съм да продължавам да се протягам към вечната област на Духа на Бог, аз настоявам да стъпвам в нова свобода, отказвам да правя дори и една стъпка назад, и продължавам да изисквам нови територии в Бог.
Бог прави нещата различен начин, от който ние можем да очакваме. Той изпраща съживление по Собствения си начин и призовава хора, които ще приемат съживлението според Неговите термини. Някои, които са чакали за съживление с години са искали да го имат по техния начин. Те сега толкова са огладнели, обаче, че са склонни да го имат според Божиите термини. Глада те прави да желаеш да се предадеш на Божия поток.
Хора идват на нашите палаткови събрания от целия свят и седят в нашата открита палатка защото са толкова гладни за Бог. Много от тези, които са посещавали конференции в последните години никога не са били в значителна конференция, която е нямала климатична инсталация. Нашето място за разполагане на лагера е мисионерски тренировъчен център, и когато отидем в Африка и Индия и на Островите в Морето, ние не намираме климатични инсталации на много места, така че се нуждаем от тази тренировка. Все пак, въпреки слабите климатици в лагера, хората искат да идват защото са толкова гладни, и те са чували, че реката е с нас.
Когато започнахме да имаме нашите женски и мъжки конференции, хората се обаждаха и питаха кои ще бъдат говорителите и основаваха своите решения върху отговора. Сега, те повече не правят това. Божията река отива отвъд личностите. Когато реката на Божия Дух тече, няма значение кой е говорителя. Бог върши работата. Сега хората идват защото искат да бъдат в атмосферата на славата. Ако славата на Бог присъства, нищо друго няма значение. Реката е тука.
Ние не сме могли да предскажем как точно Бог ще донесе съживление в някоя специфична област. Открили сме, че е по-добре да стоим отзад и да наблюдаваме как всичко се случва, да позволим на потока на Божията слава да тече в нашите сухи места. Съживлението е в реката, а реката е тук.
Същия Дух, който се движеше над водите в книгата Битие, и същия Дух, който слезе върху 120-те вярващи на деня на Петдесятница е готов да донесе съживление в твоя град и в твоята църква и в твоето семейство, ако просто Му позволиш да го направи. Резултата ще бъде отвъд всичко, което някога си си представял, така че не бъди изненадан и не бъди шокиран. Позволи Му да тече.
Като млади петдесятни служители, ние бяхме учени, че преди да отидем да служим на някой сериозно болен, ние трябва да прекараме време в молитва и да бъдем духовно изградени. Докато живях като мисионерка в Хонг Конг, един ден аз бях извикана да се моля за една дама, която умираше от рак, и нямах време, което да прекарам с Бог в молитва преди да отида. По пътя за болницата, казах на Господа, “Господи, Ти знаеш, че нямах време да се моля за това. Това е една непредвидена ситуация.”
Господ ми отговори, “Аз не съм те призовал да бъдеш резервоар. Призовал съм те да бъдеш отворен канал така че Моя живот да може да тече чрез теб.”
Когато стигнах до болницата, аз не чувствах нищо необикновено в моите ръце. Казах, “Господи, аз протягам моите ръце като акт на вяра, че Ти ще изцелиш тази жена.” В момента, в който ръката ми докосна главата на болната жена, силата на Бог избликна през нея, и тази ръка се тресеше толкова много, че аз почти се смутих поради това. Бог ми даваше да зная, че реката е там и че тя ще извърши своята работа.
Жената беше моментално изцелена. Тя не е можела да става от леглото в продължение на много седмици, но сега тя стана и ходи с мен през целия път по коридора до мястото където аз трябваше да взема асансьора, за да сляза долу.
Ти не трябва да чувстваш “пълнота от слава” през цялото време. Ти можеш да бъдеш едно празно корито на река. Просто позволи на реката на Бог да тече чрез теб.
Не чакай на другите. Позволи на ритмите на реката да започнат да идват в твоя дух. Позволи на Бог да ти даде по-голяма чувствителност за Неговия Дух, и, когато реката започне да тече, позволи да бъдеш отнесен от нея. Спри да се придържаш към брега. Аз знам, че ние се страхуваме от неизвестното, но няма причина да се страхуваш от Бог. Позволи Му да те занесе далеч от областта на твоето естествено мислене. Позволи Му да те отнесе в дълбочините на реката.
Когато водите започнат да се покачват, не се паникьосвай. Тези води ще те отведат на мястото на чудеса и знамения. Отпусни се във водите. Позволи им да те занесат в област на чудеса отвъд всичко, на което си бил свидетел в миналото.
Някои хора, които идват при нас за молитва за техните тела искат да ни кажат точно как да се молим за тях. В такива случаи аз трябва да кажа, “Извинявай. Не говори повече. Ти разрушаваш теченето на реката.” Бог не се нуждае да Му казваме как да върши всичко. Той е съвършено способен. Просто се отпусни и върви с потока на реката, защото реката е тука.
Можем ли да имаме силата на Бог точно както те я имаха на дена на Петдесятница? Разбира се, че можем — ако просто се махнем от пътя на Бог и позволим на реката да тече. Можем ли да имаме силата на Бог точно както мъжете и жените я имаха на Азуза Стрийт в началото на века? Разбира се, че можем. Можем ли да имаме силата на Бог, която беше демонстрирана в съживлението през 1948 или във великото Харизматично Обновление? Разбира се, че можем. Бог не се е променил. Позволи на реката да тече.
Когато петдесятните спряха да позволяват на реката да тече, също спряха и чудесата. Разруши бентовете, които спират теченето на реката и чудесата ще се върнат в Църквата. Ние сме тези, които сме се променили, не е Бог. Нека да Му позволим да има Своя начин на действие, и Той ще върши чудеса и знамения сред нас.
Бог отказва да бъде наш слуга, да се вслушва във всяка наша капризна прищявка. Той е Бог. Защо да го направи по някакъв друг начин? Позволи на реката да тече. Спри да казваш на Бог какво да прави и кога да го направи и Му позволи да го направи по Собствения Си начин — чрез Духа. Време е да стъпим в дълбочините на реката и да се движим с нейното течение.
Има много неща, които Бог иска да извърши за нас в дълбочините на реката, които ние няма да можем да анализираме. Просто трябва да ги приемем. Водите на Божията река са освежаващи, очистващи и упълномощаващи. Това ще бъде достатъчно. Не спирай просто с фазата на освежаване и не бъди задоволен с очистващата фаза. Придвижи се в упълномощаването на реката. Реката е тука.
Бог призовава всеки от нас да познава и да живее в небесната реалност, и ние можем да го направим. Това беше реалността, в която Исус живееше докато беше на земята. Той правеше само това, което виждаше Неговия Баща да прави:
Затова Исус им каза: Истина, истина ви казвам: Синът не може да върши от Самосебе Си нищо, освен това, което вижда върши Неговия Баща; защото това, което Той върши, същото върши и Синът.
Йоан 5:19
Исус казваше само това, което Татко казваше. Той беше свързан към небесната реалност. Ето защо Той ни учи да се молим с молитвата, “Твоята воля да бъде на земята както е на небето.” Влез в небесната реалност, тази реалност на славата на Бог, и бъди отнесен така че да можеш да виждаш Татко и да чуваш Татко в реалността на Духа. Това, което Го виждаш да върши и Го чуваш да казва ще бъде водача за твоите действия и думи. Скачай. Реката е тука.
Когато нашето лято напредваше през 1998, течението на реката беше толкова велико, че някои хора си отиваха до вкъщи за да вземат други хора и да ги донесат обратно. Бяха наемани автобуси, и претъпкани автобуси с духовно гладни хора идваха до лагера. Това беше като че ли лятото продължаваше.
Бог ме беше предупредил да се приготвя за това. Когато започнахме да настиламе нов парцел за паркинг, тези, които правеха това ме попитаха дали искам да използвам по-добър вид асфалт. “Много е скъп,” казаха ми те, “но може да издържа автобуси.”
“Вие пророкувате,” казах аз. Бог знае, че ще се нуждаем от това.
Аз бях заинтересована да имаме достатъчно място в отворената палатка за всеки да се протегне в Духа по някое време. Не исках някой да си отиде наранен защото някой друг човек е паднал върху него. Господ ми показа да сложа циментова пътека от двете страни на платформата на нейното ниво и да ги застеля с килим. Ние тогава ще можем да ходим нагоре надолу по тези пътеки молейки се за хората. По всеки възможен начин, ние бяхме готови за съживление.
Две седмици преди да започне палатковото събрание Господ ме събуди една сутрин и ми каза да се обадя на банката и да взема назаем пари за два нови фургона. Ние винаги купувахме евтини фургони в действие, на които им оставаше малко живот. Господ ни показа, че с увеличаване на активността ние сега ще се нуждаем от нещо по-добро. “Ако не го направите днес,” ми каза Господ, “фургоните няма да бъдат тук навреме.”
Дори не бях гледала за фургони, но се обадих на банката за да питам дали ще ни заемат парите за два фургона. Служителят ми каза, че това няма да бъде проблем и че мога да потърся това, което искаме.
Ние се обадихме на дилърите и открихме, че имаше само два фургона от този вид на разположение в града. Помолихме дилърите да ни ги изпратят да ги видим. Втория фургон не пристигна до 4:30 следобед. Тъй като имаше само два фургона на разположение, а Бог ни беше казал да купим два фургона, аз бях сигурна, че тези трябва да бъдат двата, които Бог иска да купим. Аз отидох до банката около 5 часа, и документите бяха съставени и готови за подписване около 5:30. След този ден, времето беше много ограничено за нас, дори беше разделено на часове. Аз нямаше да имам време, ако не бях се покорила на Господа когато Той ми говори.
Странни нови неща се случват навсякъде около нас. Сложете краката си на стартовата линия и бъдете готови да се изстреляте напред в обявения момент. Реката е тука.
Някои вярващи сериозно мислят да напуснат църквите, които посещават защото са уморени да чакат съживлението да дойде. Това, обаче, не е време за напускане. Реката се покачва. Някои хора са планирали да напуснат служения, в които те са били въвлечени за известно време защото не са виждали техните молитви отговорени нито дарбите им развити там. Но не напускайте сега. Водите се покачват. Тази църква ще се нуждае от теб в близкото бъдеще. Лидерите на това служение ще се нуждаят от твоята помощ когато открият себе си плуващи в по-дълбоки води. Ние всички сме близо да бъдем удивени от обсега на това, което Бог ще извърши в много близко бъдеще. Реката е тука.
Моята приятелка, Деби Кендрик, имаше едно чудесно видение през февруари 1998. Тя видя група здания. Едното здание беше незавършена къща, която тя разбра, че представляваше определено служение. Тя беше построена върху здрава, добре планувана основа, но никога не беше завършена. Въпреки че й липсваше покрив, служителя отговорен за нея беше решил да живее на втория етаж.
Следващата сграда, която тя видя беше здрава и висока кула. Тя я описа като “много подобна на кулата в Пиза на Сан Марко във Венеция, Италия.” Тя била построена толкова здрава и висока, че тези от нас, които са я изкачвали могат да видят далеч над хоризонта и да знаят кога ще дойде реката. Тя видя някои от нас на върха й, тъничък поради нейната тежест, и ние викахме развълнувано, “Реката идва! Реката идва!”
Имало други сгради, които били построени на кокили. По-късно стана ясно защо. Всички сгради бяха построени на пясък, почва подходяща за речно корито, но мнозина искали да избегната потопа, който скоро щял да дойде. Те правели всичко, което можели за да не се намокрят.
Когато водите дошли, тя видяла, че някои, които току-що дошли в нещата на Бог и който все още нямали възможност да изградят своите служения били в предимство. Те били точно на коритото на реката, готови да бъдат отнесени в реката. Човека, който си направил обиталище на втория етаж на своята незавършена сграда бил толкова зает със завършването на сградата, че дори не видял реката да идва и никога въобще не се намокрил. Тя чула Бог да му казва да напусне къщата и да слезе долу. Ако не го направи, водата напълно ще го отмине.
Тези от нас, които са били на върха на кулата и са видели реката да идва се спуснали бързо и влезли във водите. Всеки трябва да слезе долу за да влезе в реката, всеки един влиза на същото място, и всички влизат заедно. Реката е тука. Слез долу и влез в нея.
Когато Бени Хин проповядваше в Детройт през 1998, той имаше видение, в което видя да идва голяма приливна вълна на слава. Въпреки че той видя, че ръката на Господа задържа 2/3 от приливната вълна и изпраща само 1/3 от нея, той преживява велики чудеса и знамения от тогава в неговите събрания.
Реката е тука, и е време за теб да откриеш Реката на Славата.