64. Правилното време
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
Момчето погледнало към планината. Тя му изглеждала като кула над него толкова висока, величествена и непреклонна.
“Мога ли да изкача тази планина?” попитало то баща си.
“Защо искаш да правиш това?” дошъл отговорът.
“Ти си твърде малък. Не можеш да разбереш колко опасно е това.”
Момчето било разочаровано.
Докато минавали годините, то често гледало към тази планина, копнеейки за времето когато ще бъде достатъчно голям за да направи изкачването сам. Това било предизвикателство, което трябвало да се срещне.
Един ден той тръгнал и започнал да ходи по склоновете на кулата. Не след дълго той намерил ходенето за твърде тежко и трябвало да се върне в къщи, чувствайки се провален. Мечтата му била все още неизпълнена.
“Защо изглеждаш толкова обезсърчен?” го попитал баща му.
“Опитах се да изкача планината,” отговорило момчето.” Но не можах да стигна много далеч.”
Бащата обгърнал сина си с ръка.” Не ти ли казах, момче, такива високи планини са опасни и трудни за изкачване? Задачата е далеч по-голяма за някой на твоята възраст.”
“Но аз искам да изкача планината,” упорствало момчето.
“Тогава ще го направиш,” казал бащата,” но не сега. Когато времето е правилно аз ще те водя, и ти ще изкачиш планината с мен. Чакай докато времето е правилно, сине.”