Божият дар за всички хора - Екипиране на светиите

Бог е щедър Бог. Той обича да дава подаръци. И Той има един специален подарък за нас.

Римляни 5:12-21

¹²Затова, както чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха смъртта, и по този начин смъртта мина във всички хора, понеже всички съгрешиха.

Причината за смъртта не са болестите. Причината за смъртта е греха. Виждаме, че грехът влезе в света чрез един човек. И понеже всички хора съгрешиха, смъртта мина във всички.

¹³Защото и преди закона грехът беше в света, обаче грях не се вменява, когато няма закон.

Когато няма закон, може да си съгрешил, но грях не се вменява. За да се вмени грях трябва да има закон.

¹⁴Въпреки това от Адам до Мойсей смъртта царува и над онези, които не бяха съгрешили според престъплението на Адам, който е образ на Бъдещия.

Но въпреки това от Адам до Мойсей смъртта царува и над онези, които не бяха съгрешили според престъплението на Адам. Адам пък е образ на Бъдещия? Кой е Този Бъдещият? Това е Христос.

Христос е главата на едно ново творение, той е родоначалника на едно ново поколение. Какво знаем за него?

В Матей 1-ва глава е изброено родословието на Исус Христос.

В 17ст. се казва:

¹⁷И така, всички родове от Авраам до Давид са четиринадесет; от Давид до преселението във Вавилон – четиринадесет рода; и от преселението във Вавилон до Христос – четиринадесет рода.

Казва се, че има три пъти по четиринадесет рода, което прави общо 42 рода. Но ако ги изброите род по род ще забележите, че от Вавилон до Христос са тринадесет рода. Така че излизат общо 41 рода. Всъщност Христос е 41-я род. Но в Матей 1:17 се казва, че са три пъти по 14, което прави 42 рода. Един род не излиза. Кой тогава е 42-я род?

В Деяния 17:28-29 се казва:

²⁸защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са казали: „Защото дори Негов род сме.“

²⁹И така, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък, изработен с човешко изкуство и по човешки замисъл.

А в 1 Петрово 2:9 четем:

⁹Вие обаче сте избран род, царско свещенство, свят народ, народ, който Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина;

Така че ние сме Неговия род, ние сме Божия род и ние сме избран род. Можем да кажем, че ние сме роднини на Бог. Ние сме това 42-ро поколение.

Адам беше родоначалника на първото поколение. От него произлязоха всички останали 40 родове. И всички свързани с рода и поколението на Адам се характеризират с едно нещо, и то е, че смъртта царува над тях.

41-я род обаче, поставя началото на ново творение, и всички свързани с този 41-ви род се характеризират с нещо напълно различно от останалите 40 рода. След малко ще видим какво е то.

Нека да се върнем в Римляни 5-та глава.

¹⁵Но дарът не е такъв, каквото беше прегрешението; защото ако поради прегрешението на единия измряха мнозината, то Божията благодат и дарът чрез благодатта на един Човек, Исус Христос, много повече се преумножи за мнозината.

В този стих за първи път се поменава за дарът. И се казва, че той е напълно различен от прегрешението. В какво се различават?

Чрез прегрешението на един човек измряха мнозина. Така че прегрешението води до смърт. Но виждаме, че дарът заедно с благодатта много повече се преумножи за мнозината. Така че чрез прегрешението на един измряха мнозина. Но дарът се преумножи много повече и то отново за мнозината.

Също виждаме, че дарът е чрез благодатта на един Човек, Исус Христос. Както прегрешението дойде чрез един човек, Адам, така и дарът дойде чрез един Човек, Исус Христос.

¹⁶И дарът не е такъв, какъвто беше съдът, чрез прегрешението на един; защото съдът доведе от един грях до осъждане, а дарът – от много прегрешения за оправдание.

Дарът е различен и от съдът. Съдът е следствие от прегрешението на един. В какво се различава дарът от съдът? Съдът доведе от един грях до осъждане. Какво е осъждането?

Йоан 3:19-21

¹⁹И ето какво е осъждението: Светлината дойде на света и хората обикнаха тъмнината повече от Светлината, защото делата им бяха зли.

²⁰Понеже всеки, който върши зло, мрази Светлината и не отива към Светлината, да не би да се открият делата му;

²¹но който постъпва според истината, отива към Светлината, за да станат явни делата му, понеже са извършени по Бога.

Така че осъждението е това: В присъствието на светлината хората да обикнат тъмнината повече от светлината, поради злите си дела. Тъмнината говори за невежество.

В Римляни 1-ва глава виждаме, че Бог изпраща това осъждение и то е за всички, които отказват да познаят Бога. Бог ги предава на развратен ум и на всякакви зли дела. Причината е отказът да се познае Бога.

Апостол Йоан казва, че Исус ни даде разум да познаем Бога. В Йоан 17-та глава се казва, че това всъщност е вечен живот – познаването на Бога.

И така, съдът доведе от един грях до осъждане. А дарът доведе от много прегрешения до оправдание.

¹⁷И ако поради прегрешението на един смъртта се възцари чрез него, единия, то много повече онези, които приемат изобилно благодатта и дара на оправданието, ще царуват в живота чрез Единия Исус Христос.

Какъв е Божият дар? Нарича се дара на оправданието. Това означава, че нашето оправдание е дар или подарък. Не трябва да работим за него, за да го заслужим. То е подарък. Подаръците са точно това, което са – подаръци.

Тук апостол Павел говори за два типажа, които царуват. На първо място е смъртта. Казва се, че тя царува. Как го прави? Казва се, че тя се е възцарила чрез прегрешението на един. Така че прегрешението на единия доведе не само до това смъртта да влезе в света и да премине във всички хора, но тя също така царува. Тя царува чрез прегрешението.

Това че царува означава, че тя управлява живота на тези, над които царува. Кои са те? В 12ст. се казва, че тя премина във всички. Всички поколения от Адам до Христос се характеризират с това, че са подвластни на смъртта. Тя царува над всички.

Вижте какво се казва в Евреи 2:14-16:

¹⁴И така, понеже децата са същества от общата плът и кръв, то и Той подобно на тях взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, т. е. дявола,

¹⁵и да избави всички онези, които поради страха от смъртта през целия си живот са били подчинени на робство.

Поради страха си от смъртта хората са държани в робство. Царуването на смъртта всява страх и ужас, което води до ужасно робство. Така че страхът от смъртта управлява живота на хората.

Но Бог изпрати помощ на подчинените на смъртта.

¹⁶(Защото наистина Той не помогна на ангелите, но помогна на Авраамовото потомство.)

Исус Христос дойде да помогне. Но забележете, че не се казва, че Той дойде да помогне на Адамовото потомство. Помощта е за Авраамовото потомство. Това са всички, които ходят в стъпките на вяра на нашия баща Авраам. Помощта е на разположение само за Авраамовото потомство, т.е. на тези, които вярват.

Потомството на Адам, или всичките 40 поколения от Адам до Христос се характеризират с това, че смъртта царува над тях. Но Христос е начинателят на новото творение, Той е родоначалника на новото поколение. И това ново поколение се характеризира с това, с което се характеризира и самият Христос. Той дойде да помогне в борбата със смъртта.

Вижте какво се казва в Римляни 6:9:

⁹като знаем, че Христос, като бе възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него.

Казва се, че поради възкресението от мъртвите Христос вече не умира и смъртта вече няма власт над Него. Същото се отнася и за 42-то поколение, избрания род, царското свещенство.

Приятели, това е нашето наследство – смъртта вече няма власт над нас. Христос дойде да ни помогне в борбата ни със смъртта. И тя вече е победена. Тя не царува над Авраамовото потомство. Аврамовото потомство се свързва с възкресения от мъртвите, т.е. Христос. А смъртта няма власт над Него. Така че тя няма власт и над всички, които вярват.

Вижте какво каза Исус в Йоан 11:25-26:

²⁵Исус й каза: Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее.

²⁶Никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли в това?

Никой, който вярва в Него няма да умре. Вярвате ли в това? Тази вяра ни освобождава от страха от смъртта.

Другият типаж, за който апостол Павел казва, че царува са онези, които приемат изобилно благодатта и дара на оправданието. Такива хора ще царуват в живота чрез Единия, Исус Христос.

Ключовото нещо тук е, че такива хора приемат оправданието като дар. Те не работят за него. Някой друг го е изработил. И сега то трябва да се приеме.

Не можем да царуваме в живота, ако не приемем Божият дар, който е оправданието. Няма как да царуваме, ако се опитваме да го заслужим. Дарът се приема.

Истината е, че няма друг начин да царуваме в живота, освен да вярваме и да приемем. Тъй като благодатта и дарът на праведността не могат да бъдат спечелени, единственият начин да ги получим е, като се мирим пред Него и да кажем: „Скъпи Татко, знам, че не съм направил нищо, за да заслужа Твоята любов и благословения в моя живот. Благодаря Ти, че ми даваш благодат, която е толкова незаслужена. Смирено приемам изобилието на Твоята благодат и Твоя скъпоценен дар на праведност.“

Кое мислите, че изисква повече смирение – да работим и да спечелим своята правда или да приемем правдата като дар от Бог? Вярващите, които се опитват да спечелят одобрение, приемане и благословения чрез служението си, молитвите си и добрите си дела, без да осъзнаят изпадат в гордост.

¹⁸И така както чрез едно прегрешение дойде осъждането на всички хора, така и чрез едно праведно дело дойде на всички хора оправданието, което докарва живот.

Виждаме, че оправданието е, което докарва живот. И се казва, че това оправдание дойде чрез едно праведно дело. Това праведно дело говори за покорството на Исус Христос на волята на Татко. Това покорство изискваше от Него да отиде на кръста и там Той да поеме нашата вина и да понесе наказанието за нашия грях. Това праведно дело или завършеното дело на кръста носи оправдание на всички хора, по-точно на всички, които вярват в него или които го приемат.

¹⁹Защото както чрез непослушанието на един човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на Единия мнозината ще станат праведни.

Как станаха грешни мнозината? Чрез непослушанието на единия човек. В началото този един човек беше праведен.

Вижте какво се казва в Еклесиаст 7:29:

²⁹Ето, това само намерих,

че Бог направи човека праведен,

но те изнамериха много измислици.

Бог направи човека, Адам праведен. В Лука 3:38 се казва, че Адам беше син на Бога. Какво направи Адам за да стане праведен или да стане Божий син? Абсолютно нищо. Той просто беше създаден такъв. Но непокорството му към Бог го изкара от тази позиция. Неговото непослушание даде достъп на смъртта до всички негови потомци. Какво направиха неговите потомци, за да бъдат подвластни на смъртта? Нищо. Те просто бяха потомци на Адам.

Вижте какво се казва в Битие 5:1-3:

¹Ето родословието на Адамовото потомство. В деня, когато Бог сътвори човека, Той го направи по Божие подобие;

²създаде ги мъж и жена, благослови ги и ги наименува Човек, в деня, когато бяха създадени.

Бог сътвори човека по Божие подобие. Видяхме, че Той го направи праведен и той беше Божия син.

След известно време Адам не се покори на Бога и това промени неговата позиция. И след като позицията му беше променена се казва:

³Адам живя сто и тридесет години и роди син по свое подобие, по своя образ и го наименува Сит.

Така че в образа и подобието на Бог Адам беше праведен. Това е образа и подобието на Бог. След като съгреши, Адам отпадна от Божията слава и вече не беше праведен. Той имаше друг образ. Имаше разрушеният образ на Бог. Това всъщност го подтикна и към неговото непокорство. Змията му представи една различна картина за Бог. Представи Го като зъл, като такъв, който задържа и крие неща от Своите деца. И повярвайки на тази лъжа представата на Адам за Бога се промени и това го накара да съгреши. Нашето виждане за Бог е много важно. Единственото правилно виждане за Него е като добър и любящ баща. Всичко друго е изкривено и ще ни доведе до непокорство и бунт.

След като Адам съгреши той вече имаше друг образ и се казва, че той роди син по своя образ и по своето подобие. Така че потомците на Адам просто се раждат в неговия образ. Раждат се с това погрешно впечатление за Бог, раждат се с този вроден бунт и непокорство.

След това дойде Исус и беше напълно покорен на волята на Своя Баща. Той направи това, за да бъде родоначалника на новото творение, родоначалника на 42-то поколение. Това е поколението на праведните, поколението, над което смъртта няма власт. Както Адам беше отговорен за това смъртта да навлезе в цялото човечество, по същия начин Христос е отговорен за това тези, които вярват в Него да бъдат безсмъртни. Смъртта вече няма власт над Него, а също и над Неговия род, над избрания род, над царското свещенство.

Какво направиха тези хора от 42-то поколение, за да получат тази привилегия? Отговорът е, нищо. Апостол Павел казва, че тези, които ще царуват в живота чрез Исус Христос приемат изобилието на благодатта и на дара на оправданието. Това, което те трябва да направят е да приемат това, което някой друг е направил вместо тях и за тях.

Приемането на изобилието на благодатта и на дара на оправданието води до новорождение и прави участниците в него праведни.

Те са ново творение. Винаги, когато Бог прави нещо, Той го прави праведно. Той създаде първия човек праведен, понеже Самият Той е праведен. По същия начин и тези, които са в Исус Христос са праведни, понеже Той е праведен и всичко, което Той прави, е праведно.

Така че правдата е Божият подарък за цялото човечество, но само онези, които го приемат ще се възползват от него.

²⁰А отгоре на това дойде и законът, за да се умножи прегрешението; а където се умножи грехът, преумножи се благодатта;

²¹така че както грехът беше царувал и докара смъртта, така да царува благодатта чрез правдата и да докара вечен живот чрез Исус Христос, нашия Господ.

Виждаме, че благодатта царува чрез правдата и това докарва вечен живот. С други думи вечния живот е следствие от благодатта и правдата.

Какво представлява правдата? Правда или праведност е законен термин. Това означава да имаме правилно стоене пред Бога. Речника на Вайн определя праведността като: „Онзи благосклонен Божий дар, чрез който всички, които вярват в Господ Исус Христос, са приведени в правилно взаимоотношение с Бога“. С други думи, нашето правилно стоене пред Бога се основава на правилното стоене на Исус пред Бог.

Днес ние сме толкова праведни колкото е Исус, защото нашата праведност е от Него. Той я купи за нас на кръста. Когато го приехме за свой Господ и Спасител, Той отне всяка наша неправда веднъж завинаги и ни даде Своя дар на праведност. Тази праведност е нещо, което никога не можем да спечелим или да постигнем чрез правилното си поведение; тя може да бъде получена само чрез нашето правилно вярване в Исус.

И знаете ли какво е случва, когато приемем този дар на праведност? В Римляни 5:17 прочетохме, че „онези, които приемат изобилно благодатта и дара на оправданието, ще царуват в живота чрез Единия Исус Христос.“

Знаете ли, че когато ние царуваме нашите пристрастявания не царуват! Когато ние царуваме, болестите не царуват. Когато ние царуваме, страхът, депресията и всяка пречка, която ни пречи да живеем живота си пълноценно ще бъде разрушена и изравнена със земята. Когато ние царуваме, смъртта не царува.

Днес има толкова много поучение за правилното поведение, но отговорът се намира в това да вярваме правилно относно правилното ни стоене в Христос. Затова е толкова важно да помним, че нашата праведност или правилно стоене пред Бог е дар.

Толкова много хора се борят днес, защото се опитват чрез своето послушание, усилия и способности да спечелят своето правилно стоене пред Бога. Те си мислят, че извършвайки повече добри дела, като стават по-послушни, като дават повече за Исус, като се молят и служат повече на Бог, по този начин Бог ще ги благослови. Тези неща са много важни да се правят. Но ако вярваме, че тези неща ще ни спечелят праведност, тогава е, когато това става проблем.

Колкото и добре да звучи всичко това, когато хората не успеят да бъдат послушни (което ще стане), когато не успеят да дават повече на Исус (което ще направят) и когато не се молят „достатъчно“, не четат Библията „достатъчно“ и не служат в църквата „достатъчно“, те ще започнат съзнателно или несъзнателно да се дисквалифицират от Божията любов, присъствие и благословения. И кой определя какво е „достатъчно“, в крайна сметка? Обвинителят на братята ще използва всяка възможност да осъди вярващите, че никога не правят „достатъчно“. Когато това е случи, те ще започнат да попадат в капана на вина, малоценност, осъждение и срам.

Това е проблемът. Когато някой основава взаимоотношението си с Бог на собствените си заслуги, винаги ще падне. Това е старозаветният начин – постъпвайте правилно и Бог ще ви благослови; постъпвайте неправилно и ще бъдете проклети. За съжаление човекът няма способността да заслужи Божието благословение чрез своите действия. Дори под Стария завет никой не беше благословен, защото се подчиняваха на Бог съвършено. Те бяха благословени поради временната правда, която получаваха чрез кръвта на животните. Кръвта от тези животински жертви беше просто сянка на кръвта, която Исус накрая щеше да пролее на кръста, за да купи за нас дарът на вечна правда. Виждате ли го? И тогава и сега, правилното стоене пред Бога не може да бъде заслужено; то е дар от Него, основан на Неговата незаслужена благодат.

Така че ние трябва да променим мисленето си относно това нещо. Врагът знае, че ако може да контролира мислите ни, той може да манипулира емоциите ни и чувствата ни и по този начин да контролира живота ни. Ако той може да ни накара да приемем мисли за вина, неуспех и поражение, ние ще започнем да се чувстваме отвратени от себе си, физически слаби и дори депресирани.

Нашите емоции са сигнали, които ни показват какви са мислите ни. Ако мислите ни са отрицателни, естествено ще произвеждат отрицателни емоции. И обратното, ако мислите ни са положителни в Христос, ще произвеждат положителни емоции.

Затова има битка за ума ни. Дяволът иска да държи мислите ни отрицателни, така че да може да ни държи победени. Той е майстор на умствените игри и не играе честно. Когато изкуши Адам и Ева в градината, той ги накара да се съмняват в Божиите мотиви, като ги излъга и намекна, че Бог умишлено задържа нещо добро от тях. Той направи Бог да изглежда стиснат, когато в действителност Бог ги защитаваше. Стратегията на дявола не се е променила – той все още използва лъжи, обвинения, вина и осъждение, за да завладее вярващите днес и да ги накара да се усъмнят в съвършената Божия любов, прошка и изобилна благодат.

Ако сме в Христос дявола не може да ни притежава. Но той може да ни потиска умствено. Той иска нашия ум! Той иска да държи ума ни негативен, потиснат, депресиран и песимистичен. Той иска да имаме грешно вярване, като знае, че ако вярваме грешно, ще продължаваме да живеем грешно. Има битка за нашия ум и ние я печелим като вярваме правилно в това, което Христос е направил за нас.

Един от начините да спечелим битката за нашия ум е да размишляваме върху библейските обещания, които провъзгласяват истината на Бог за живота ни. Неслучайно Исус е разпънат на Голгота, което всъщност означава „Място на черепа“. Пробивът ни първо трябва да започне в ума ни.

2 Коринтяни 10:3-4 казва:

³Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме.

⁴Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости.

Тази битка за нашия ум не се води външно. Оръжията ни не са физически или осезаеми. Нашите оръжия са оръжията на правилното вярване и те са мощни пред Бога за събаряне не крепости, които са ни държали вързани. Крепостите не могат да бъдат унищожени с физически оръжия; те могат да бъдат съборени само чрез правилно вярване в истината на Божието Слово.

Дяволът само може да сее погрешни мисли в ума ни, но не може да контролира това, в което вярваме! Когато започнем да вярваме правилно, всяка лъжа и погрешна мисъл ще се стопят. Лъжите могат да ни хвърлят в затвора и да ни победят само до степента, до която не допускаме Божията истина да влезе в нашата ситуация, за да ни освободи. Затова Исус каза: „Ако пребъдвате в Моето слово, вие наистина сте Мои ученици. И ще познаете истината и истината ще ви освободи“. Това, което това означава е, че в каквато и крепост да сме хванати днес, истината от Исус ще ни освободи.

Крепостите са грешни мисли, които се поддържат в ума ни седмици, месеци или дори години. Тези вкоренени погрешни разбирания ни карат да живеем в робство на зависимости и в състояние на страх, вина, безпокойство или хронична депресия.

Когато видим истинската си идентичност в Христос, която е, че ние сме Божията праведност, ние сме Неговите синове, измити и изчистени чрез кръвта Му и чрез Словото и Духът Му, когато видим това, всички лъжи на врага ще се срутят като къща от карти.

2 Коринтяни 10:5

⁵Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос.

Някои хора учат, че е наша отговорност да приведем всяка наша мисъл в послушание на Христос. Но ако човек постоянно се опитва да прави това може да завърши с повече потискане на ума, с повече стрес и вина, отколкото когато е започнал. Истината е, че никой не може да доведе всяка мисъл, която преминава през ума му до съвършено подчинение на Христос.

Ако начинът за унищожаване на умствените крепости зависи от това да можем съвършено да пленяваме всяка мисъл, която преминава през ума ни и да я направим напълно послушна на Христос, тогава някак си ние сме в центъра с нашите усилия, нашите непрестанни опити. Но това е легалистично учение. Новозаветната истина поставя акцента на благодатта, а тя демонстрира как всичко е от Бога. Вижте, законът се фокусира върху това, което човек трябва да направи. Докато благодатта се фокусира върху това, което Исус е направил и все още прави в живота ни.

И така, какво означава да пленяваме всеки разум или всяка мисъл да се покорява на Христос?

Нека да прочетем отново Римляни 5:19:

Това, което това означава е, че чрез послушанието на един човек (Адам) всички сме станали грешници. Но чрез послушанието на Исус Христос (един Човек) на кръста, всички бяхме направени праведни в момента, когато повярвахме в Него. Бог иска да се съсредоточим върху послушанието на Исус, а не върху непослушанието на Адам. Непокорството на Адам ни прави съзнателни за греха и осъждението, докато послушанието на Исус на кръста ни прави съзнателни за прошката и правдата!

Това означава ли, че няма послушание от наша страна. Разбира се, че не! Колкото повече вярваме, че нашата праведност идва от послушанието на Исус, а не от нашите собствени усилия, толкова повече ще живеем живот на подчинение, и то несъзнателно.

Под Стария завет на закона послушанието беше в основата на всички Божии благословения. Но под Новия завет на благодатта Бог първо ни благославя и послушанието е плодът.

Нашето подчинение днес под Новия завет започва с решението да вярваме, че сме направени праведни чрез послушанието на Христос на кръста. Това не е това легалистично подчинение на закона, което много хора се опитват да върнат в църквата. В Римляни 16:26 апостол Павел описва нашето послушание като „покоряване на вярата“. Това означава да вярваме правилно това, което Исус е направил, за да ни направи праведни. И когато вярваме правилно по този начин, Неговата благодат ще ни мотивира и упълномощава да мислим и да живеем правилно.

Приятели, когато говорим за послушанието, има промяна заради кръста на Исус. Ще го кажа отново. Под Стария завет на закона, хората трябваше да се подчиняват, преди Бог да ги благослови. Но под благодатта Бог първо ни благославя и след това послушанието е плодът. Колкото повече вярваме правилно, че сме направени праведни и сме благословени чрез послушанието на Христос, толкова повече ще виждаме плодът на послушанието в живота си.

Врагът може да направи посегателства в живота ни само, когато успешно ни насочи към нашето послушание или към липсата му, за да определим нашето положение с Бога. Той ще използва дезинформация, за да ни накара да се чувстваме отвратителни, мръсни и гадни, въпреки че в Христос вече сме напълно праведни. Не трябва да забравяме, че дявола не играе честно. Той е лъжец.

Друга стратегия на врага е той да постави лоша мисъл в ума ни, а след това бързо се обръща, за да ни осъди за мисълта, която той е поставил в ума ни. Ще ни каже: „Какъв мръсен, долен човек си? Как можеш да си помислиш тази мисъл? Отвратителен си!‘ Знаете ли за какво говоря? Той ще ни обвинява, ще ни осъжда, ще ни обезверява и ще продължава да посочва области, в които сме се провалили.

Дори когато вършим правилното нещо, това никога не е достатъчно. Ако четем по една глава от Библията, той ще ни насочи към някой друг, който чете по две глави. Той постоянно търси вина. Ако сме допуснали грешка, той ще продължава да ни натяква за нашето неподчинение. Ако дяволът успее да ни накара да се съсредоточим върху нашето послушание или върху липсата му, вместо върху послушанието на Исус, той ще успее във всичките си умствени игри с нас. Ето защо, когато се фокусираме върху неподчинението си в мисловния си живот, ще бъдем обезкуражени, смазани и подтиснати.

И така как трябва да реагираме, когато негативни или дори зли мисли преминават през ума ни? На първо място трябва да знаем, че тези мисли не сме ние; истинските ние сме новородени вярващи в Христос Исус, ново създание! Когато идват лоши мисли, фокусирайте се върху истинската си идентичност и кой всъщност сте в Христос, като мислите за кръста на Исус. Съсредоточете се върху Неговото съвършено послушание и как Неговото послушание на Голгота ви прави праведни, цялостни, облагодетелствани и завършени. Това е, което означава да пленяваме всяка мисъл за послушанието на Христос.

Емил Енчев

12.07.2020