Какво трябва да знае вярващият в Христос за себе си

Днес ние вземаме за даденост това човек, които ходи на църква, чете Библията, моли се и т.н., да се нарича християнин. Но как започна всичко? И дали е толкова просто нещо да се наричаме такива?

Преди да говорим за някои от нещата, които трябва да знаем за себе си като християни, нека да погледнем откъде води началото си това име.

Казвали сме преди, че това да се наречем християни всъщност не беше Божията идея, или казано по друг начин Бог не беше инициаторът на това.

С това не искам да кажа, че има нещо лошо или нередно с името християнин. Просто искам да видим как започна всичко.

Каква беше Божията идея? Тя е описана в Йоан 1:12-13:

¹²А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии деца, т. е. на тези, които вярват в Неговото име;

¹³които се родиха не от кръв, нито от плътско пожелание, нито от мъжко пожелание, но от Бога.

Виждаме, че Бог възнамеряваше повярвалите в Исус Христос да станат Божии деца. Истината е, че докато беше на земята Христос не нарече никой от Своите последователи християни. Той ги наричаше ученици.

Тези ученици бяха наречени християни. Нека да видим кой ги нарече такива и кога стана това.

Ще четем по-отдалеко, за да хванем контекста.

Деяния 11:19-26

¹⁹А в онези дни разпръснатите от гонението, което стана при убийството на Стефан, пътуваха до Финикия, Кипър и Антиохия, като на никой друг не възвестяваха словото, освен на юдеите.

След убиването на дякон Стефан, описано в Деяния 7^ма глава започва гонение на църквата в Ерусалим.

В известен смисъл можем да кажем, че до този момент църквата ходеше в бунт срещу Господа и не излизаше от Ерусалим. В Деяния 1:8 Исус каза на апостолите, че когато Святият Дух дойде, те ще бъдат свидетели за Него в Ерусалим, в цяла Юдея и Самария и чак до краищата на земята. Но църквата се беше установила в Ерусалим и не мърдаше от там. Събираха се в храма, събираха се по къщите, и какво правеха? Постоянстваха в поучението на апостолите, в разчупването на хляба, в общението и в молитвите, но в крайна сметка не изпълняваха напълно това, за което беше изпратен Святия Дух. За какво беше изпратен Той? Да свидетелства за Исус и да направи и тях свидетели. Къде трябваше да свидетелстват те? В Ерусалим, в цяла Юдея и Самария и до краищата на земята.

В същност Ерусалим трябваше да бъде само началото на тяхното свидетелство. От там трябваше да започне свидетелството им, но не и да спира там. Но на тях им беше добре там и решиха да си останат там. Храмът беше там, имаше къде да се събират и всичко беше наред. Дори в началото Бог им доведе хора от други народи, които чуха евангелието и се покаяха, така че защо им трябваше да ходят някъде.

Но това нещо беше бунт против словото на Господа. Те вършеха правилните неща, но въпреки това бяха непокорни.

Знаете ли, че дори и да вършим правилните неща, понякога пак можем да бъдем в непокорство. Ние не сме тук просто, за да вършим някои неща, тук сме, за да изпълним мандата на Господа, или това, което Той ни е поверил. За Давид се казва, че той извърши волята на Господа в своето поколение.

Тези четири неща, които те правеха бяха и продължават да бъдат много важни, те са стълбовете на апостолската култура. Но не трябва да се ограничаваме само до това. Ние трябва да изпълним мандата на Господа в живота си, трябва да изпълним Божията воля или Божието намерение в живота си.

Намерението на Господа никога не се е променяло – то е да бъдем свидетели за Него. Не само на едно място, а навсякъде, чак до краищата на земята.

И поради това, че те бяха в непокорство на волята и намерението на Господа, Той направи нещо, за да ги вкара в пътя. Какво беше то?

Първо той допусна да имат първия мъченик сред тях.

Някой може да каже, че това е много жестоко, а също и несправедливо. Защо трябваше дякон Стефан да си изпати заради цялата църква?

Когато Бог прави неща, в самото време когато те се случват, а понякога и след това, често ние не разбираме абсолютно нищо. Причината е, че сме на други честоти. Ние сме много плътско, земно и материално настроени.

Хората могат да си мислят, че дякон Стефан беше ощетен и че това, което му се случи беше несправедливо. И погледнато по човешки е точно така.

Обаче нека да видим какво казва Библията.

Лука 6:22-23

²²Блажени сте, когато ви намразят хората и когато ви отлъчват от себе си и ви оскърбяват, и отхвърлят името ви като лошо заради Човешкия Син;

²³възрадвайте се в онзи ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така постъпваха с пророците.

Бог използва смъртта на дякон Стефан, за да върне църквата Си обратно в изпълнението на Неговата воля и намерение. Използването на Стефан обаче се характеризира с неговата смърт. Въпросът е, имаше ли несправедливост отстрана на Бог спрямо дякон Стефан?

Умирайки като мъченик Стефан беше използван като инструмент за Бог, но неговата смърт го направи първия мъченик за Христос и по този начин на него му е гарантирано, че ще има голяма награда на небесата. Останалите живи също ще имат награда, но наградата на мъчениците най-вероятно е доста по-различна. Така че няма несправедливост отстрана на Бог.

В Деяния 8 имаме второто споменаване на Савел. Първото е в Деяния 7:58, където се казва: И свидетелите сложиха дрехите си при краката на един млад мъж на име Савел.

Савел беше там, когато убиваха първия мъченик за Христос. Той дори пазеше дрехите на убийците. Споменаваме Савел, понеже той е едно от главните действащи лица в историята, която разглеждаме.

Деяния 8 започва с това, че този Савел одобряваше убийството на дякон Стефан. Той не беше против неговото убиване. Той не беше просто един неволен свидетел, той одобряваше това, което те правеха. С други думи, той също би го направил.

След това виждаме, че убийството на дякон Стефан причини разпръсване на учениците от Ерусалим, и те започнаха да обикалят и да разгласяват благовестието. Това вече беше нещо друго. Най-накрая започнаха да правят това, за което беше дошъл Святия Дух.

В изпълнение на словото на Христос, Филип слезе в Самария и им проповядваше Христос.

В Деяния 11:19 виждаме обаче, че разпръснатите от гонението поради убийството на Стефан отидоха на някои езически места. До тук добре, но се казва, че не възвестяваха благовестието на никой друг освен на юдеите.

Но вижте какво се казва в 20 ст.

²⁰Обаче между тях имаше някои кипърци и киринейци, които, като пристигнаха в Антиохия, говореха и на гърците, като благовестяваха Господ Исус.

Между тях имаше и такива, които дръзнаха да говорят и на езичниците.

²¹Господната ръка беше с тях и голям брой хора повярваха и се обърнаха към Господа.

Това, което правеха явно се харесваше на Господа, понеже ръката Му беше с тях и голям брой хора повярваха и се обърнаха към Господа.

²²И стигна известие за тях до ушите на църквата в Ерусалим; и те изпратиха Варнава в Антиохия,

Това, което се случваше беше толкова страхотно, че хората започнаха да говорят за него навсякъде. И известието за случващото се стигна до църквата в Ерусалим. И те решиха да им изпратят един апостолски човек, за да подреди чудесните неща, които се случваха там.

Можем да имаме движение на Бог и всичко да е чудесно и страхотно, но ако искаме това да продължи по-дълго и всичко да бъде безопасно и да не се изкриви, имаме нужда от божествен ред. А този божествен ред винаги се установява от изпратени хора.

Затова църквата в Ерусалим изпрати Варнава в Антиохия, който беше апостол и той стана поставения човек в Антиохия.

²³който, като дойде и видя делото на Божията благодат, зарадва се и увещаваше всички да постоянстват в Господа с непоколебимо сърце.

Когато Варнава пристигна там той видя нещо, което го зарадва. Какво видя той? Казва се, че видя делото на Божията благодат. Когато Божията благодат присъства, когато Божията благодат действа, тя винаги оставя следи, винаги има какво да се види. Понеже Божията благодат не е нещо абстрактно. Не е просто да казваме, че сме по благодат, но да не можем да обясним какво означава това. Когато казваме, че сме по благодат другите трябва да могат да видят делото на Божията благодат. И това причинява радост за апостолските хора.

В какво се изразяваше делото на Божията благодат? В обръщането на голям брой хора към Господ Исус в следствие на това, че някои се осмелиха да говорят благовестието и на езичниците. В спасението на хората Варнава видя делото на Божията благодат. Това е така, понеже всеки, който някога се е спасил или ще се спаси прави това чрез Божията благодат. Без Неговата благодат спасение няма за никого.

Но вижте, той не спря само до това, че му стана хубаво и се зарадва. Не спря само до това да хвали Господа и да благодари за тях. Не че това не е правилно и не трябва да се прави. Но той направи нещо много важно за укрепването на тези хора – започна да увещава всички да продължават или да постоянстват в Господа с непоколебимо сърце.

Той знаеше, че ще дойдат неща, ще дойдат хора и обстоятелства, които ще се опитат да ги разколебаят и да ги накарат да се откажат от вярата си в Христос. Затова новоповярвалите имаха нужда да бъдат увещавани да постоянстват, което ще рече да не се отказват в лицето на трудностите, изпитанията и дори гоненията.

Те трябваше да постоянстват в Господа с непоколебимо сърце. Не трябваше да има никакво съмнение в сърцата им. Когато сърцето ни е уверено, външните обстоятелства не могат да ни разколебаят. Хората се разколебават, когато сърцата им не са уверени. Може би на такива хора вярата им в Бог не е точно вяра, а информация за Бог, за Библията и за християнските неща. Няма нищо лошо с информацията. Но ние трябва да повярваме в тази информация, за да можем да преживеем новорождението. След повярването ни, имаме нужда някой да ни увещае да постоянстваме в това, в което сме повярвали, т.е. в Господа, и то с непоколебимо сърце.

²⁴Понеже той беше добър човек, пълен със Святия Дух и с вяра; и значително множество се прибави към Господа.

Тук са изброени три неща, с които се характеризираше този човек Варнава.

Той беше добър човек.
Беше пълен със Святия Дух.
Беше пълен с вяра.

Това всъщност са изискванията, които апостолите поставиха за хората, които трябваше да бъдат избрани за дякони. Виждаме, че Варнава отговаряше на всичко. И понеже той имаше тези важи характеристики, когато започна своята работа на увещаване, казва се че още хора се прибавиха „значително множество се прибави към Господа“.

Така че повярвалите всече станаха доста голяма група.

Трябва да отбележим, че прибавянето не е описано просто като прибавяне към църквата, а към Господа. Трябва да разберем, че Господ винаги прибавя към Господа.

Първо, когато разпръснатите от гонението говориха благовестието голям брой хора се обърнаха към Господа, и после когато Варнава дойде и започна да увещава обърналите се е записано, че значително множество се прибави към Господа и разбира се към вече създадената група. Така че те вече станаха голям брой хора и значително множество.

Ако се случи това в съвременните ни църкви повечето водачи ще си мислят, че целта е постигната. Какво по-добро от това църквата в един град да стане значително множество. Много хора просто се възхищават на мега църквите и някак си копнеят и те да имат такива.

Но когато се случи това Варнава разбра, че това не беше краят, също така разбра, че той няма да може сам да свърши цялата работа. Затова направи нещо.

²⁵Тогава той отиде в Тарс да търси Савел;

²⁶и като го намери, доведе го в Антиохия; и като се събираха в църквата цяла година, поучаваха значително множество.

Те започнаха да се събират цяла година. Не е казано колко често се събираха, но най-вероятно те правеха това според модела на църквата в Ерусалим, от която беше изпратен Варнава. А те се събираха всеки ден.

И какво правеха? Казва се, че поучаваха значително множество. Те поучаваха това значително множество, което се беше прибавило към Господа. В превода на Верен се казва, че „научиха голямо множество“.

Така че работата не е свършена докато обърналите се към Господа не са научени. На какво ги учеха те? Поучаваха ги в апостолската доктрина. Учеха ги каква е Божията воля за тяхното поколение и как да я извършат в живота си. Учеха ги също да постоянстват в Господа с непоколебимо сърце.

И след като се събираха една година и всеки ден ги учеха, накрая ги научиха. И когато ги научиха, стана нещо. Какво стана?

Дали защото постоянно са изричали думата „Христос“, Лука е записал, За първи път в Антиохия учениците бяха наречени християни.

До тук Лука ги нарича ученици, светии, братя, вярващи, онези, които се спасяваха, хората на учението или на пътя.

Това е първото споменаване на думата християни. За първи път някой беше наречен християнин. Кои бяха наречени християни? Учениците. Спомнете си, че Исус наричаше своите последователи ученици. И сега тези ученици за първи път бяха наречени християни. Но кога стана това? Когато бяха научени. Отне им цяла година интензивно обучение преди да ги нарекат такива.

Важно е да отбележим, че те не се нарекоха сами такива, а бяха наречени такива от невярващите. Ние можем да се наричаме всякак си, но в случая те бяха наречени християни от своите съграждани – приятели и роднини. И защо ги нарекоха така? Понеже Варнава и Савел ги учеха цяла година. И не само че ги учеха, но и ги научиха, което ще рече, че те схванаха това, което ги учеха и не само, че го схванаха, но и започнаха да го живеят. И когато започнаха да живеят това, на което ги учеха, те започнаха да действат и да постъпват като Христос. И тогава познатите им, на които те говореха за този Христос видяха, че това, което говореха, те го и живееха. И понеже те им казваха, че живеят така, понеже Христос живя така, приятелите им и роднините им започнаха да ги оприличават с Христос. И решиха да ги нарекат християни. Това е човек, който прилича на Христос.

За антиохийците се казва, че са прочути с остроумието си и умението си да дават прозвища или прякори. И те решили, че „Христос“ е лично име, а не звание (т.е. Месия), и са въвели епитета христианои, християни. Те вероятно по-скоро са направили това шеговито, но е възможно и да е било и презрително и присмехулно. В началото изглежда този термин не е бил разпространен, защото се споменава само още на две места в Новия завет (Деяния 26:28 и 1 Петрово 4:16). Но чрез него се набляга, че ученичеството е съсредоточено около Христос. Този термин откроява учениците като хора, които са различни от другите, защото са последователи и слуги на Христос.

Така че това е произхода на широкоразпространеното днес име християнин.

И като знаем вече какво представляват християните и откъде води началото си това прозвище, има няколко неща, които трябва да знаем за себе си. Това е като една лична информация за нас.

Нека да видим първо откъде идват християните. Откъде идват те? Библията ни казва ясно, че това са хора, които идват от властта на тъмнината.

Колосяни 1:13

¹³Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син.

Човекът, който става християнин първо преживява това преселване. Християните са хора, които са избавени от властта или влиянието на сатана. Как става това избавление? Чрез преселването им в Царството на Исус Христос. За да се избавим от старата власт на сатана, трябва да напуснем и царството му. Защото, ако продължаваме да живеем в неговото царство, неминуемо ще бъдем и под властта и влиянието му. Но пълното избавление се осъществява, когато започнем да живеем в Царството на Исус Христос. Да живеем в Царството на Исус Христос означава да живеем под Неговите закони. Понеже това е Неговото Царство и там се върши само Неговата воля. Нашите мнения, нашите виждания там не вървят. Дори ние трябва да умрем за тях.

Хората, които не вярват в евангелието са в тъмнина и са под властта и влиянието на сатана.

2 Коринтяни 4:4

⁴за тези, невярващите, чийто ум богът на този свят е заслепил, за да не ги озари светлината от славното благовестие на Христос, Който е образ на Бога.

Умовете им са заслепени от богът на този свят [титла използвана за сатана], за да не може светлината на избавлението чрез благовестието да ги озари.

Какво трябва да знае християнинът? Той трябва да знае следната лична информация:

Той е човек, който е призован
Той е човек, който се нуждае и има Помощник
Той функционира като цар и свещеник
Той има наследство
Той преминава през етапи на духовно развитие
Той има отличителни черти
Той има противник
Той има духовни оръжия
Той е призован да носи името на своя Господар

I. ХРИСТИЯНИНА Е ЧОВЕК, КОЙТО Е ПРИЗОВАН

Ние сме призовани за много неща, но аз ще спомена само някои от тях:

1. СПАСЕНИЕ

2 Солунци 2:13-14

¹³А ние сме длъжни винаги да благодарим на Бога за вас, възлюбени от Господа братя, затова, че Бог отначало ви е избрал за спасение чрез освещение от Духа и вяра в истината,

¹⁴за което спасение ви призова чрез нашето благовестие, за да получите славата на нашия Господ Исус Христос.

За какво сме призовани? За спасение. Призоваването става чрез благовестието. Този призив преселва човека от царството на тъмнината в царството на светлината.

2. ПРИЗОВАНИ СМЕ ДА СЛУЖИМ

Това призвание поставя всеки човек да функционира като част от тялото на Христос. Това, което е важно за частите е те да функционират според предназначението си, а не както на тях им се харесва.

Християните принадлежат към святия народ или святата нация, която е църквата. Църква на гръцки е еклесия и означава събрание от специално призовани или извикани хора. Тези хора не са извикани просто за да се събират на седянка, а за да извършат специална работа.

И така на всеки от призованите му е дадена различна функция и различни дарби. Някои са призовани за апостоли, други за пророци, други за учители, някои имат изцелителни дарби, други дарби на помагане, на управляване, други имат дарба да показват милост, да дават и т.н.

Важното е както казва апостол Павел, всички да си служим един на друг с дарбата, която сме получили.

Истината е, че тялото на Христос се състои от много части и всяка част си има своя специфична цел. Така че всеки християнин трябва да знае личния си призив и да функционира в него. И това ще доведе тялото на Христос до зрялост. Зрялостта е цялото тяло да достигне до ръста на Христос.

3. ПРИЗОВАНИ СМЕ ДА ДАВАМЕ ПЛОД

Йоан 15:16

¹⁶Не вие избрахте Мене, но Аз избрах вас и ви определих да излезете в света и да принасяте плод, и плодът ви да бъде траен; и каквото и да поискате от Татко в Мое име, да ви даде.

Първо виждаме, сме избрани и сме призовани не поради наши заслуги. Това не беше нашата инициатива. Той е Този, Който ни избра. Той ни избра, когато дори не се интересувахме от Него. След като ни избра Той ни е определил за нещо. Какво е то? Да излезем в света и да принасяме плод. Това е, което Той очаква от нас. Плод. Но не някакъв некачествен плод. А хубав плод, траен плод.

II. ХРИСТИЯНИНА Е, ЧОВЕК, КОЙТО СЕ НУЖДАЕ И ИМА ПОМОЩНИК

Въпреки че християнинът е човек, който е преселен в духовното царство на Христос, той все още живее във физическото царство, което е въздействано от сатана. Поради тази причина той се нуждае от помощ. И той е получил тази помощ в лицето на един невероятен помощник. Неговия Помощник е Святия Дух.

Йоан 14:26

²⁶А Утешителят, Святият Дух, Когото Татко ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.

Йоан 16:13

¹³А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина; защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идващите неща.

Той ни помага като ни напомня всичко, което Христос е казал.

Помага ни като ни упътва към всяка истина.

Помага ни като ни известява за идните неща.

В Римляни 8:26-27 виждаме още едно нещо, в което ни помага Святият Дух:

²⁶Така също и Духът ни помага в нашата немощ – понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания;

²⁷а Този, Който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото Той ходатайства за светиите по Божията воля.

Така че това е другото нещо, в което Святият Дух ни помага – първо да се молим за това, от което наистина имаме нужда, и второ да се молим според Божията воля.

III. ХРИСТИЯНИНА Е ЧОВЕК, КОЙТО ФУНКЦИОНИРА КАТО ЦАР И СВЕЩЕНИК

1 Петрово 2:9

⁹Вие обаче сте избран род, царско свещенство, свят народ, народ, който Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина;

Тези функции или роли са добрите дела или делата на правдата на християните и вярващите.

Ефесяни 2:10 казва:

¹⁰Защото сме Негово творение, създадено в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.

Кои са тези дела или функции, които трябва да извършваме?

Това са функции, които могат да бъдат наречени „функции на солта“.

В Матей 5:13 Исус каза, че ние сме солта на земята.

Солта има три основни функции:

В древността тя се е използвала за запазване. Чрез нашите дела на правдата ние предпазваме света.
Когато има твърде много или твърде малко сол, всеки го забелязва, но когато солта е точно, никой не го забелязва. Добрите дела трябва да прославят Бога, а не нас. Не трябва да привличаме вниманието на хората към нас.
Солта се е използвала като тор за увеличаване на растежа на растенията. Ние трябва да увеличаваме духовния растеж чрез делата си.

Чрез тези функции ние представяме Бог по един практичен начин на човечеството.

Тези функции представляват нашата отговорност към:

сираците;
вдовиците;
старите хора;
враговете ни;
ближните ни;
родителите ни;
бедните;
слабите и потиснатите.

В Стария завет свещеникът представяше Бог на света. Тези функции ни помагат да представим Бог на света. Тези добри дела ни разкриват като светлината на света. Исус каза в Матей 5:14, че ние сме светлината ба света.

2 Коринтяни 5:18-20

¹⁸А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Исус Христос и даде на нас да служим за примирение;

¹⁹т.е. че Бог в Христос примири света със Себе Си, като не вменяваше на хората прегрешенията им, и повери на нас посланието на примирението.

²⁰И така от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога,

Като свещеници ние служим с примирение.

1 Тимотей 2:1

¹И така, увещавам преди всичко да отправяте молби, молитви, прошения, благодарения за всички хора,

Като свещеници служим с ходатайство и молитва за всички хора.

Матей 28:19

¹⁹И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Бащата и Сина, И Святия Дух,

Служим чрез евангелизиране.

Едно от задълженията на свещениците в Стария завет беше да поучават Божия закон.

В Левит 10, Мойсей говори на Аарон и на синовете му, и в 11 ст. казва:

¹¹така и за да учите израилтяните на всички наредби, които Господ им е говорил чрез Мойсей.

IV. ХРИСТИЯНИНА Е ЧОВЕК, КОЙТО ИМА НАСЛЕДСТВО

Римляни 8:17

¹⁷И ако сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос; и ако страдаме с Него, да се и прославим заедно с Него.

Като Божии деца, християните са сънаследници с Христос и имат власт като Божии синове.

V. ХРИСТИЯНИНА Е ЧОВЕК, КОЙТО ПРЕМИНАВА ПРЕЗ ЕТАПИ НА ДУХОВНО РАЗВИТИЕ

Във физическия свят фазите на духовно развитие са следните:

Бебе – дете;
Юноша;
Възрастен.

Духовното развитие също има етапи.

1 Йоан 2:12-13

¹²Пиша на вас, дечица, защото ви се простиха греховете заради Неговото име.

¹³Пиша на вас, бащи, защото познавате Този, Който е отначало. Пиша на вас, младежи, защото победихте лукавия. Писах на вас, дечица, защото познавате Татко.

В тези стихове виждаме, че са изброени и трите етапа в духовното развитие на християнина.

Децата са хора, които са преживяли прощението и Божията любов.

Младежите или юношите са хора, които са преминали през някои духовни битки и са победили лукавия.

Бащите са хора, които имат близост с Бог, те са довели други във вярата.

VI. ХРИСТИЯНИНА Е ЧОВЕК, КОЙТО ИМА ОТЛИЧИТЕЛНИ ЧЕРТИ

В естественото човек иска или не иска наследява чертите на характера си от родителите си. В духовното царство християните вземат Божията природа чрез новорождението.

Християнина е насърчаван да се облече с новия човек.

Ефесяни 4:24

²⁴и да се облечете в новия човек, създаден по образа на бога в правда и святост на истината.

Виждаме, че новия човек е създаден по образа на Бога. Адам също беше създаден по Божия образ, но той падна от това и ни остави това наследство. Новорождението ни връща отново към образа на Бога. Но вижте, ние имаме отговорност да се обличаме с новия човек, който е създаден по образа на Бога.

Явно тук не се говори за бебета, понеже те не могат да се обличат сами.

Облеклото говори за нашите дела. Те трябва да бъдат като тези на Христос. Понеже за това сме създадени.

Ефесяни 2:10

^1оЗащото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.

Колосяни 3:9-10

⁹Не се лъжете един друг, понеже сте съблекли вече стария човек с делата му

¹⁰и сте се облекли в новия, който се подновява в познание по образа на Този, Който го е създал;

За да облечем новия човек първо трябва да съблечем стария. Събличането на стария човек говори за промяна на делата ни.

Новия човек има способността да става все по-нов или да се подновява. Това става колкото повече познаваме образа на Създателя му. Колкото повече го познаваме толкова повече ще се подновява новия човек, или толкова по-нов ще става. Затова в духа няма ограничения, няма остаряване, понеже винаги има развитие, което е свързано с познаването на образа на Създателя на новия човек.

Какво представлява Божията природа? Тя се вижда в плодовете на Духа.

Галатяни 5:22-23

²²А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност,

²³кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон.

Това е, което трябва да облечем, или в което трябва да ходим.

Колосяни 3:14

¹⁴А над всичко това е облечете в любовта, която свързва всичко в съвършенството.

Това е Божията природа, това е новият човек, който е създаден по образа на Създателят му.

VII. ХРИСТИЯНИНА Е ЧОВЕК, КОЙТО ИМА ПРОТИВНИК

1 Петрово 5:8

⁸Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, обикаля като ревящ лъв, като търси кого да погълне.

Въпреки че християнинът познава истинския Бог, той също така трябва да познава и хитростите, които врагът използва.

Главното нещо, което той използва е лъжата. Той лъже хората за това кой е Бог, лъже хората за това кои са те и ги лъже за това кой е самият той.

Ние не трябва да се връзваме на лъжите му.

Какво трябва да правим? Апостол Петър ни дава отговорът в следващия стих.

1 Петрово 5:9

⁹Съпротивете му се, като стоите твърди във вярата, като знаете, ч е същите страдания се понасят и от братята ви по целия свят.

Съпротивяването, за което говори апостол Петър се състои в това да стоим твърди във вярата. Понеже атаките на врага са главно, за да ни накара да се съмняваме в Божието слово. Когато успее да направи това, тогава губим защитата си и ставаме лесна плячка за него и той може да си прави с нас каквото си иска. Затова трябва да му се съпротивяваме като стоим твърди във вярата.

Спомнете си как се справи Исус с него. Всяко едно от изкушенията, с които Го изкушаваше врага беше опит да вкара в Исус съмнение в Божието слово. Исус го отблъсна като стоеше твърд в Словото и му говореше Словото.

Помнете обаче, че дявола също говори Словото. Само че той го изкривява, като го вади извън контекст. Така 1е не слушайте всеки, който говори Словото, не слушайте всеки, който чете и проповядва Библията.

Затова възлюбеният апостол Йоан казва да не вярваме на всеки дух, а да изпитваме духовете дали са от Бога. Трябва да изпитваме пророчествата, трябва да изпитваме самите пророци, трябва да изпипваме апостолите, трябва да изпитваме всяко послание, което чуваме. Не трябва да правим това в съмнение и неверие, а поради предпазливост.

VIII. ХРИСТИЯНИНА Е ЧОВЕК, КОЙТО ИМА ДУХОВНИ ОРЪЖИЯ

За какво са ни тези духовни оръжия? Понеже имаме противник и трябва да се справяме с него.

Духовните оръжия на християнина са описани в Ефесяни 6:11-18:

¹¹Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола.

Виждаме първо, че това не е нашето оръжие, то е Божието все оръжие. И имаме отговорност да го облечем. За да го облечем трябва да извършим съзнателно действие.

Целта за това не е, за да побеждаваме дявола, понеже той вече е победен. Казва се, че трябва да устоим срещу хитростите му, или лъжите му.

¹²Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните управители на тази тъмнота, срещу злите духове под небето.

¹³Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден и като надвиете на всичко, да устоите.

Не се казва, че като надвием над всичко ще победим, а ч1е ще устоим. Победата вече е спечелена, ние просто трябва да устояваме в нея. Но за да направим това имаме нужда от Божието всеоръжие. Това всъщност е оръжието, с което Исус го победи.

¹⁴И така, стойте препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник;

¹⁵и с краката си обути с готовност чрез благовестието на мира.

¹⁶А освен всичко това вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всички огнени стрели на лукавия;

¹⁷вземете също за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието слово;

¹⁸като се молите в Духа по всяко време с всякаква молитва и прошение, бодърствайте в това с неуморно постоянство и молба за всички светии

И така оръжието се състои от отбранително или защитно оръжие, а също и от нападателно оръжие.

Оръжието за защита е:

истината;
правдата;
благовестието на мира;
вярата
спасението.

Това са пет неща. Числото пет говори за благодат. Ние сме спасени, а също и сме пазени чрез Божията благодат. Божията благодат се изразява чрез всички тези пет неща. Всяко едно от тях е свързано с нашето поведение.

И накрая идваме и до оръжието за нападение, което се нарича меча на Духа, или това е мечът, който Святия Дух използва или ни дава. И апостола много ясно казва, че това е Божието Слово.

Всичките пет защитни оръжия имат много тясна връзка със Словото на Бога.

Истината е разкрита в Словото.

Правдата е разкрита в Словото.

Благовестието на мира представлява Словото.

Вярата е в Словото.

И спасението е чрез Словото.

IX. ХРИСТИЯНИНА Е ЧОВЕК, КОЙТО Е ПРИЗОВАН ДА НОСИ ИМЕТО НА СВОЯ ГОСПОДАР

Казахме, че християните бяха наречени такива първо в Антиохия. И причината за това беше, че те приличаха на Христос в поведението си.

Това да се наричаме християни е голяма привилегия. Това е велико име и ние трябва да го носим достойно.

1 Петрово 4:14-16

¹⁴Блажени сте, ако ви опозоряват за Христовото име; защото Духът на славата и на Бога почива на вас от тяхна страна се хули, а от ваша страна се прославя.

¹⁵Никой от вас да не страда като убиец или крадец, или злодей, или като такъв, който се бърка в чужди работи.

¹⁶Но ако страда някой като християнин, да не ес срамува, а нека слави Бога с това име.

Когато носим името на Христос понякога ще претърпяваме опозоряване заради това име. Но апостола ни казва, че когато страдаме като християни, което ще рече носейки Неговото име, ние не трябва да се срамуваме от това. Напротив трябва да славим Бог с това велико име.

Понеже носим Неговото име ние сме Негови посланици.

2 Коринтяни 5:20

Ние сме посланици на Христос. Какво е посланието, което ни е поверено?

2 Коринтяни 5:18-19

¹⁸А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Исус Христос и даде на нас да служим за примирение;

Посланието е посланието за примирението. То не е послание за ада, не е послание за унищожение, то е послание за примирението на човека с Бога. Това е, което трябва да проповядваме; това е, за което трябва да се молим.

Така че на християнинът му е дадена привилегията да носи името на Христос. Носенето на името на Христос говори за това, че който го носи е като Христос, т.е. последовател и подражател на Христос – ученик на Христос.

Поради тази причина учениците за първи път бяха наречени християни в Антиохия след едногодишно интензивно обучение. И едва когато ги научиха и те започнаха да живеят като Христос, хората ги нарекоха християни. Или те видяха Христос в тях.

Емил Енчев

11.08.2019