Как трябва да се държи сина?

Както в естественото така и в духовната област един човек преминава през етапи на развитие. Говорейки за синовство трябва да кажем, че има етапи на синовството.

Етапите на синовство започват с бебешка възраст, или току-що новороден вярващ, и напредват до зрял син. Всеки етап се отнася към отделна гръцка дума за „син“, нейното значение, и начина, по който е използвана в Писанието.

Порастването на детето и превръщането му във възрастен е използвано, за да илюстрира истината за синовството. Практическото приложение на доктрината за осиновяването на вярващия се изразява в желанието на вярващия да достигне до пълна зрялост, като стане съобразен със Сина, Исус Христос. Новозаветните писатели описват различни стадии на духовно развитие и ги използват, за да окуражат вярващите. Ще споменем някои стадии на духовно развитие в живота на всеки вярващ.

Стадий младенец

Много гръцки думи са използвани, за да опишат младенческия стадий на новородения вярващ.

• Брефос означава „неродено дете, новородено дете, инфант или бебе“ (Лука 1:41; 2:12; 2 Тимотей 3:15; 1 Петрово 2:2). Вярващият като новородено бебе искрено желае млякото на Словото.
• Непиос означава „инфант, малко дете, неможещо да говори, детски неподготвен“ (Матей 11:25; 21:16; 1 Коринтяни 13:11; Галатяни 4:1, 3; Ефесяни 4:14; Евреи 5:13). Павел е писал на коринтяните и на вярващите евреи, че те са още бебета, неспособни да боравят с твърдата храна на Словото.

Когато човек се новороди, той е Божий син и, следователно, наследник в Божия дом. Павел използва тази дума непиос в Галатяни 4:1

Искам да кажа, че докато наследникът е още дете (непиос), той по нищо не се отличава от един роб, макар и да е господар на всичко. 

Новороденият вярващ е като наследник под настойничество. Такъв наследник не е достатъчно обучен или достатъчно зрял, за да има достъп до ресурсите на дома, въпреки че е наследник на всичко в него. По отношение на обучението и подготовката на непиос, този човек е готов единствено за „мляко“, което в Писанието е описано като противоположно на „послание на мъдрост сред зрелите“.

Евреи 5:12-14

¹²Би трябвало сега вече вие да сте учители, а отново имате нужда някой да ви учи на основните начала на Божиите учения; нуждаете се от мляко, а не от твърда храна!

¹³Всеки, който се храни с мляко, е още бебе [непиос] и е неопитен в правилното учение.

¹⁴А твърдата храна е за зрели хора, които чрез постоянно практикуване са обучили духовните си сетива да различават доброто от злото.

Авторът на Евреи определя основните начала на Божиите учения като стартовото място за невръстния син на Бог и определя зрелият като някой, който практикува тези основни начала.

Павел също приравнява посланието за  тези, които са в този етап на бебешка възраст като проповядване на „нищо друго освен Исус Христос, и то разпънат“, и така това послание е в контраст с посланието на мъдрост за зрелите. Етапа непиос е такъв, в който са необходими голямо учене и основа, но и такъв, в който отделния човек няма свободен или преднамерен достъп до ресурсите на Божия Дом, поради липса на зрялост.

Някои характеристики на сина непиос:

• • • • Невръстно бебе, което не е достатъчно голямо, за да говори и функционира.
      • Издава звуци на егоистично пищене за снабдяването си и защитата си.
      • Наследник е, но не е достатъчно зрял, за да управлява наследството си.
      • Лесно се влияе от различни ситуации, учения и човешки планове.
      • Лесно се подава на ревност, кавга, разделения и гордост.
      • Отчаяно се нуждае от наставници.
• Паидион означава „малко дете, което е достатъчно зряло, за да разбира и прокламира“. Това дете е способно да разбира някои божествени принципи. (Матей 2:8-9, 11-14, 21; 18:2-5; 19:13-14; 1 Коринтяни 14:20; Евреи 2:13-14; 1 Йоан 2:13, 18).

 1 Йоан 2:13-14

¹³Пиша на вас, бащи, защото сте познали Онзи, Който съществува от началото. Пиша на вас, младежи, защото сте победили лукавия.

¹⁴Пиша на вас, деца [паидион], защото сте познали Татко.

Това малко дете на Бог е пораснало достатъчно, за да познава наистина характера и природата на БАЩАТА. Познава и Неговата интимност и суверенност. В това време на познаване, детето ще бъде на място в крайна сметка да приеме благословението на Бащата в живота си. За първи път, той наистина започва да влиза/да преживява царството на Бащата. В това време детето расте в сила, мъдрост и благодат.

Този етап може да се разглежда като втория етап на синовство, тъй като понякога е синонимен с дете, което е невръстно.

Стадий на растеж – дете

Няколко гръцки думи са използвани, които означават „дете“, които са употребени като стадий на растеж на вярващия.

• Паис означава „дете, момче, момиче“, също може да означава и „бебе“ (Матей 21:15; Лука 2:43; Йоан 4:51; Деяния 27:30).
• Педарион означава „дете, момче, момиче, дете в ранна ученическа възраст, което се нуждае от хранене, образование и възпитание“ (Матей 11:16; Йоан 6:9).
• Текнон е „тийнейджър, започващ да иска да разбере своята съдба“. Това дете знае, че греховете му са простени. (Йоан 1:12; Римляни 8:16-17, 21; Филипяни 2:15; 1 Йоан 3:1-2, 10).

1 Йоан 2:12

Пиша на вас, дечица [текнон], защото греховете ви са простени чрез Христос.

Справянето с греха дава място на благодатта. Любовта към другите процъфтява през това време. Това е време на приемане на ритуала на раждане на Бащата и откриване на мястото си в духовното потомство и наследство. Това дете започва да работи за Баща си в този етап. Това дете получава обещанията през поколенията и идва до олтара, за да умре за себереализацията. Това дете узрява бързо, докато се подава на живот на жертва. В това време детето узрява в мъдрост, в ръст и в благоволение.

Това е първия етап, в който сина е достатъчно зрял, за да му се даде отговорност и възможност да отговаря за нещо и да управлява. От гледна точка на зрялостта, текнон все още се счита за дете. От гледна точка на синовството, обаче, текнон е син, който е достатъчно зрял, за да се въвлече във взаимно взаимоотношение с Бащата.

Исус каза следната притча, която включва синове, които са в етапа на зрялост текнон:

Матей 21:28-31

²⁸„…Един човек имал двама сина. Той отишъл при по-големия и казал: „Сине, иди днес да работиш на лозето ми“.

²⁹Синът отговорил: „Няма да отида“, но по-късно размислил и отишъл.

³⁰След това бащата отишъл и казал същото и на другия син. Той отговорил: „Ще отида“, но не удържал на думата си.

³¹Кой от двамата сина изпълнил волята на баща си?“ Старейшините отговориха: „Първият син“. Исус им каза: „Истина ви казвам: бирниците и блудниците ще отидат в Божието царство преди вас“.

Тези синове са достатъчно зрели да им бъде дадено управление и отговорност, но непоследователността им в това да извършат волята на баща си показва, че е нужно повече обучение преди да станат синове, които да са пълно представяне на бащата.

Стадий на узряване – юноша

• Неанискос е „младеж, започващ да управлява живота си добре, възмъжаващ младеж“. Този етап е подобен на узряването на „младежите“. (Деяния 2:17; 5:10; 7:58: 20:9; 1 Йоан 2:13-14; Матей 19:20, 22; Марк 14:22; Лука 7:14).

 1 Йоан 2:13-15

¹³Пиша на вас, бащи, защото сте познали Онзи, Който съществува от началото. Пиша на вас, младежи [неанискос], защото сте победили лукавия.

¹⁴Пиша на вас, деца, защото сте познали Татко. Пиша на вас, бащи, защото сте познали Онзи, Който съществува от началото. Пиша на вас, младежи [неанискос], защото сте силни, Божието слово живее във вас и вие сте победили лукавия.

¹⁵Не обичайте света, нито светските неща. Ако някой обича света, в него няма любов към Татко.

Това е етапа на победителя. Това е син, който е изпитан и е показал сила, и който, в изпитанието, е представил Божието слово. Неанискос повече не е дете, а загатването, че е победил злият посочва някой, който е бил пречистен много чрез страдание.

Стадий на зрялост – истински син

• Хуйос означава „син, зрял, напълно порасъл, имащ характер и привилегии, който представлява баща си добре“. (Римляни 8:14, 19, 29; Римляни 1:4; 2 Коринтяни 6:18; Галатяни 1:16; 4:6, 22, 30; Ефесяни 4: 13; Евреи 2:10; Откровение 2:7).

Това е сина, който може да бъде изпратен като пълното, завършено представяне на Бащата. Вероятно най-важната отличителна черта на хуйос в Писанието е описана в притчата, която Исус разказа след притчата за човека с двамата сина, текнон.

Матей 21:33-44

³³„…Един човек имал нива, която засадил с лози. Оградил земята с плет, изкопал трап, в който да мачка гроздето, и построил кула. След това дал лозето под наем на земеделци и отпътувал.

³⁴Когато дошло времето за гроздобер, собственикът изпратил слугите си при земеделците, за да приберат  неговия дял от реколтата.

³⁵Но земеделците хванали слугите, набили единият, убили другия, а третия пребили с камъни.

³⁶Тогава стопанинът изпратил други слуги при земеделците, но те се разправили с тях по същия начин.

³⁷Най-накрая човекът решил да изпрати сина си [хуйос], като си мислел, че към него земеделците ще проявят уважение.

³⁸Но когато видели сина [хуйос], те си казали: „Това е наследникът. Хайде да го убием и да вземем наследството му!“

³⁹Сграбчили го, извели го извън лозето и го убили.

⁴⁰Когато се върне собственикът на лозето, как ще постъпи с тези земеделци?“

⁴¹Юдейските главни свещеници и старейшини му отговориха: „Сигурно е, че ще убие тези зли хора, а след това ще даде лозето на други земеделци, които ще му дават неговия дял от реколтата, когато я приберат“.

⁴²Исус им каза: „Никога ли не сте чели в Писанията: „Камъкът, който зидарите отхвърлиха, стана крайъгълен камък. Господ извърши  това и то е чудесно в нашите очи“?

⁴³Затова ви казвам, че Божието царство ще ви се отнеме и ще се даде на народ, който живее по начин, подобаващ за това царство.

⁴⁴Който падне върху този камък, ще се разбие, а  този, върху когото падне камъкът, ще бъде смазан“.

Сина в притчата се отнася за Христос, Сина, който беше изпратен. Представянето на този Син на Бащата е толкова цялостно, че Той може съзнателно да бъде изпратен във вреда или дори на смърт, и една такава вреда е обвинение срещу онези, които биха го отхвърлили.

Това е усъвършенстван, зрял син, който представлява Баща си. Този син е обявен от Самия баща за Негов син. Този син управлява в мира на управлението на Баща си като обича враговете си и прощава дългове. Той е воден от Духа и управлява праведно над творението. Той преживява истинско единство в зрялост с другите синове, и не отбягва дисциплиниране. Той е готов да се хване за пълното си наследство.

Сина хуйос носи мярка от Божия Дом, когато е изпратен, установявайки стандартите на праведност чрез своето представяне на Татко. Това е напълно зрелият, подобен на Христос син.

Истинският Божий Син мрази греха, живее праведно, обича братята и ходи както Христос в този свят. Синът Христос живее повторно Своя живот в Своите братя. Божият Син стана Син на човек, за да могат човешките синове да станат синове на  Бог.

Какво трябва да прави един Божий син?

1. Да отразява Баща си – Битие 1:26.

Адам беше направен в Божия образ и подобие. Във 2 Коринтяни 4:4 се казва, че Христос е Божият образ. Така че, синът е образът баща си. И като такъв, първото му задължение и отговорност е да отразява баща си. Колосяни 1:15 казва, че Христос, Синът е видимия образ на невидимия Бог. Без Сина никой не може да види Бащата.

2. Според Битие 1:26-27 синът трябва да управлява от името на баща си.

3. 1 Йоан 3:8

Всеки, който продължава да съгрешава, принадлежи на дявола, защото дяволът съгрешава от самото начало. Затова дойде Божият Син – за да унищожи делата на дявола. За какво дойде Божият Син? За да унищожи делата на дявола. Така че, Божият Син унищожава делата на дявола.

1 Йоан 2:14

Пиша на вас, младежи, защото сте силни, Божието слово живее във вас и вие сте победили лукавия. За да победим лукавия, Божието Слово трябва да живее в нас.

4. 1 Йоан 5:1-5

¹Всеки, който вярва, че Исус е Христос, е Божие дете; а всеки, който обича Татко, обича и Неговото дете.

²Ето как разбираме, че обичаме Божиите деца: като обичаме Бога и се подчиняваме на заповедите Му.

³А любовта към Бога означава да спазваме заповедите Му, които не са непосилно бреме за нас.

⁴А това е така, защото всеки, който е дете на Бога, побеждава света. И ето как извоювахме тази победа над света: чрез нашата вяра.

⁵Кой тогава побеждава света, ако не онзи, който вярва, че Исус е Синът на Бога?

Така че роденият от Бога побеждава света. И победата е извоювана чрез нашата вяра, че Исус е Синът на Бога. Той дойде, за да може да ни вземе, да ни изкупи и да ни направи част от Божието семейство. И като такива, Той ни даде част от Своята природа.

5. 1 Йоан 3:9

Всеки, който е станал дете на Бога, не продължава да съгрешава, защото новият живот, който Бог му е дал, остава в него. Той не може да продължава да съгрешава, защото е станал Божие дете.

Така че, имаме нов живот, който Бог ни е дал и той е в нас. И поради този нов живот се казва, че този, който е станал Божие дете не може да продължава да съгрешава. Това не означава, че понякога няма да се проваляме в борбата си срещу греха. Но, ако когато се провалим не ни пука, тогава имаме проблем. Ако сме съгрешили, но продължаваме да действаме сякаш всичко е наред – това не е добре. Новият живот е в нас и не можем да продължаваме да съгрешаваме. Не че не можем да съгрешаваме, но не можем да си позволим да продължаваме да го правим.

Към тази точка искам да погледнем и 1 Йоан 5:18

Знаем, че всеки, който е станал Божие дете, не продължава да греши, защото Божият Син го пази и лукавият не го докосва.

В същност това не е правилният превод. Правилният превод е: Знаем, че всеки, който е роден от Бога не съгрешава; но този, който е роден от Бога пази себе си и лукавият не го докосва.

Така че, роденият от Бога, или Божията син се пази да не съгрешава. И тогава се казва, че лукавият не го докосва. Всъщност докосването от лукавия е свързано с нашето съгрешаване. А това да не ни докосва е свързано с това да се пазим неопетнени от греха.

6. 1 Петрово 1:14

Като послушни Божии деца, престанете да живеете водени от страстите, които имахте преди, когато не бяхте просветени.

От този стих разбираме, че има послушни Божии деца; има и не послушни Божии деца. Послушността се определя от това от какво сме водени.

15ст. казва:

Във всички свои дела постъпвайте като святи хора, както е свят Онзи, Който ви призова.

Така че, послушните Божии деца не са водени от страстите си и във всичките си дела постъпват като святи хора.

7. Римляни 8:13-14

¹³Онези, които живеят според грешната си природа, ще умрат, а онези, които чрез Духа умъртвяват греховните си желания, ще живеят,

¹⁴защото истинските Божии деца са онези, които са ръководени от Божия Дух.

В предната точка, казахме, че има послушни и непослушни Божии деца; сега виждаме, че има истински Божии деца, което означава, че има и такива, които претендират, че са Божии деца, но не са истински. В този случай истинността също се определя от това от какво сме водени. Живота според старата грешна природа ни прави просто само едни претендиращи хора. Това, което ни прави истински Божии деца е да бъдем ръководени или управлявани от Божия Дух. В следващия стих на Римляни 8-а глава се казва, че Божия Дух е, Който ни прави Божии деца. Това, което ни прави Божии деца е покорството ни към Божия Дух. В 14ст. думата за деца е хуйос, което означава зрели синове. А в 15ст. е използвана думата хуйотесиа, което означава поставянето на един син. Ние сме поставени като зрели синове в Божието семейство поради покорството си към Божия Дух.

8. Друго, което трябва да прави един Божий син намираме в 1 Петрово 1:17

И щом наричате Баща Този, Който безпристрастно съди хората според делата им, докато сте чужденци на този свят, живейте в страхопочитание.

Така че, Божия син трябва да живее в страхопочитание.

9. 1 Петрово 2:2

Като новородени бебета, жадни за мляко, копнейте за чистото учение, което храни духа ви. С него можете да пораснете и да бъдете спасени.

Един от белезите, че някой е роден от Бог е копнежът му по чистото учение. В Йоан 8:43 Исус каза на религиозните фарисеи: „Защо не разбирате това, което ви говоря? Защото не можете да приемете Моето учение“.  И чуйте какво казва в 47ст.: „Който принадлежи на Бога, приема Божиите думи. Вие затова не слушате, защото не принадлежите на Бога“.

Роденият от Бога приема чистото учение и копнее за него.

10. Друго, което трябва да прави един Божий син е описано в 1 Йоан 2:28

А сега, дечица, живейте в Христос, така че когато се яви, да имаме увереност и да не се посрамим пред него, когато дойде.

1 Йоан 3:6

Който живее в Него, вече не съгрешава, а който продължава да съгрешава, нито Го е виждал, нито някога го е познавал.

Божия син трябва да живее в Христос. А това означава, че такъв човек вече не съгрешава. Защото в Него, в Христос няма грях.

11. 1 Йоан 3:2-3

²Скъпи мои, сега сме деца на Бога. Какви ще бъдем в бъдеще, още не ни е известно, но знаем, че когато Христос се яви, ще бъдем като Него, защото ще Го видим такъв, какъвто е.

³Който има тази надежда в него, очиства себе си както Христос е чист.

Ако имаме надежда, че ще видим Христос, трябва да очистваме себе си както Той е чист.

12. В Ефесяни 4:22-24 апостол Павел казва:

²²А що се отнася до предишния ви начин на живот, бяхте научени да отхвърлите от себе си старата същност, която гние поради измамните си страсти… Чували ли сте хората да казват: Аз просто съм си такъв. Това си е моята природа, моя нрав, моя характер. Апостола казва, че той е научил хората да отхвърлят тази същност. Много е важно да забележим кой трябва да го направи. Но отхвърляйки я не трябва да спрем до там.

²³…да се обновите в своя ум и дух

²⁴и да си сложите новата същност, създадена по Божие подобие, истински праведна и свята. Така че, трябва да приключим със старата същност на сирака и да вземем новата същност на сина. Апостола казва, че тази същност е създадена според Божието подобие (Битие 1:26). Това е сина – отразяващ баща си.

13. Ефесяни 5:1-2

¹Вие сте Божии деца, които Той обича. Затова се старайте да бъдете като Него

²и живейте в любов, както и Христос ни обикна и даде живота си за нас, като се принесе в благоуханна жертва пред Бога.

Понеже сме Негови деца, които Той обича, трябва да се стараем да бъдем като Него.

14. Филипяни 2:14-16

¹⁴Вършете всичко без да се оплаквате или спорите.

¹⁵Така ще сте невинни, неопетнени и безупречни деца на Бога. И въпреки че живеете сред поколение извратено и заблудено от правия път, вие греете като звезди в този тъмен свят

¹⁶и им предлагате посланието, което носи живот.

В Ефесяни 4:25-27 се казва, че Христос обикна църквата и даде живота си за нея, за да я направи свята чрез словото, след като я е очистил, измивайки я с вода, за да може да я представи пред себе си като славна невяста, чиста и безупречна, без петънце и порок или друго подобно нещо.

Във Филипяни апостола ни казва как ще бъдем такива. Като вършим всичко без да се оплакваме или да спорим. Това ни прави невинни, неопетнени и безупречни деца на Бога.

Римляни 8:19-21

¹⁹Създаденият от Бога свят с нетърпение очаква времето, когато ще се разкрие кои са Божиите деца.

²⁰Светът беше променен така, че всичко в него се обезсмисли. Това стана не защото той го искаше, а защото Бог реши да го промени с надеждата,

²¹че създаденото от Него ще бъде освободено от своето робство на разруха и ще се радва на славната свобода, която принадлежи на Божиите деца.

Думата за деца в 19ст. е хуйос. Това са зрелите Божии синове, които имат утвърден характер и за които Бог потвърждава, че са Негови синове, достойни да носят името Му и да бъдат Негови представители. Това е, за което копнее творението. То не копнее за бебета, не копнее за подрастващи деца, не копнее за тийнейджъри, не копнее дори и за възмъжаващи младежи. То копнее за зрелите Божии синове. Само те могат да възстановят реда в творението. Понеже само те са истинските представители на Баща си, създадени в образа и подобието на Бог.

Така че, нашият стремеж не е просто да бъдем Божии деца, понеже всички сме такива чрез вяра в Божия Син. Нашия стремежи и очакването на творението е да бъдем зрелите синове, които са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото. Тези, които са водени не от плътската си природа, или от старата си същност, а от Духа на Божия Син, Исус Христос, Който е Духа на осиновлението.

В заключение ще изброя какво трябва да прави един Божий син.

1. Да отразява Баща Си.
2. Да управлява от името на Баща Си.
3. Да унищожава делата на дявола.
4. Да побеждава света.
5. Поради новия живот той не може да продължава да съгрешава.
6. Трябва да престане да бъде воден от страстите си, и да постъпва във всичко като свят Божий човек.
7. Да бъде ръководен или управляван от Божия Дух.
8. Трябва да живее в страхопочитание.
9. Трябва да е жаден за чистото учение и да копнее за него.
10. Трябва да живее в Христос, което означава, че вече не съгрешава.
11. Трябва да очиства себе си както Христос е чист.
12. Трябва да отхвърли старата си същност, и да вземе новата същност, която е създадена по Божието подобие.
13. Трябва да се старае да бъде като Него.
14. Трябва да върши всичко без да се оплаква или да спори. Това го прави невинен, неопетнен и безупречен син на Бога.

И накрая, създадения от Бога свят очаква разкриването на зрелите Божии синове. Защото те са тези, които ще донесат възстановяването на всичко и ще доведат света до това да се радва на славната свобода, която принадлежи на Божиите деца.

 

Емил Енчев