Кой е Христос

Марк 4:35-41

³⁵И в същия ден, когато се свечери, Исус им каза: Да минем на отсрещната страна.

³⁶И като отпратиха народа, взеха Го със себе си в ладията, така както беше; и имаше други ладии с Него.

³⁷И се разрази голяма буря и вълните заливаха ладията, така че тя вече се пълнеше с вода.

³⁸А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме?

³⁹И Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина.

⁴⁰Тогава им каза: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?

⁴¹И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?

Учениците имаха проблем. Исус им каза да отидат на отсрещната страна. Вижте, това не беше тяхно хрумване. Те действаха според слово на Исус, те бяха в Божията воля. Но въпреки  това дойде буря. Ние понякога си мислим, така са ни учили, че ако сме в Божията воля, едва ли не всичко ще е наред. Но това няма нищо общо с истината. Ще има много бури в живота ни. И причината е, понеже сме в Божията воля. Ние живеем в един враждебен свят, но не сме част от него. Трудно е да бъдеш различен. Ще има подигравки, ще има обиди ще има бури и гонения. Но, ако Исус ни е казал да отидем някъде или да направим нещо, по-добре е да го направим.

Много е интересно, че Исус беше с тях в лодката. Той беше там. Но какво правеше? Спеше. Защо спеше? Защото беше изморен. По някога си мислим, че ако Исус е с нас, няма да имаме проблеми, няма да има бури. Но вижте Исус беше там, но въпреки това дойде буря. И това не беше някаква малка буря, казва се, че беше силна буря. Вълните заливаха ладията, така че тя вече се пълнешес вода.

Учениците много се уплашиха. Те се опитваха по всякакъв начин да овладеят ситуацията, но не можеха да направят нищо. Тогава отидоха при Исус и Го събудиха с думите: „Учителю, нима не те е грижа за нас?“ Това бяха първите им думи. Думи на обвинение. „Не те ли е грижа за нас? Ние се мъчим да спасим живота си, и даже и твоя живот, а ти спиш?“ Защо спеше Исус? Защото беше изморен, да. Но как можеш да спиш в буря? Всичко гърми трещи, вълните сигурно са го заливали. Но Той Си спи. Защо? Не се ли страхува за живота си? Истината е, че Той не се страхуваше, защото знаеше кой е Той.

И Той стана и заповяда на вятъра и на езерото да утихнат. Не се казва, че е викал. Той просто им заповяда.

Много хора, които наричат себе си християни се опитват да говорят на вятъра и на бурите в живота си, но нещо не се получава. Знаете ли защо? Защото го правят в страх. “Олеле, загиваме, вълните напълват лодката”.

Но Исус не го направи в страх. Той си спеше. Не знам дали, ако не го бяха събудили щеше въобще да стане да се занимава с тези неща. Той живееше с тази увереност в това Кой е Той и знаеше, че нищо не може да се докосне до живота Му. Той каза, че никой не му отнема живота, Той го дава от себе си. Истината е, че никой не може да Му го отнеме.

Вижте, докато не се научим да спим в бурята, няма да можем и да й говорим. Или всъщност, можем много да говорим, но това ще бъдат едни празни приказки. Ще цитираме стихове, ще изповядваме, но всъщност живота ни ще се тресе, и ние ще треперим от страх. Дори когато едно куче те нападне може да познае дали се страхуваш или не. Ако те е страх, то напада. Но ако тръгнеш към него с авторитет, ще си подвие опашката.

Християните днес страдат от това, което наричаме криза на идентичността. Не знаят кои са. И знаете ли защо е така? Защото не знаят кой е Христос. Не казвам Исус, а Христос. Има разлика между това. И ще ви я покажа.

Тези в лодката бяха апостолите. Те слушаха Исус да поучава, виждаха Го да върши чудеса, но въпреки това не знаеха Кой е Той. Когато бурята утихна, те се питаха един друг: „Кой е този човек, че дори природните сили му се подчиняват?“ За тях това беше невероятно. Те Го наричаха Учителю, Господи. Но всъщност не знаеха Кой е Той.

Много е важно да знаем Кой е Той. Когато знаем Кой е Той, ще знаем и кои сме ние.

Матей 16:13-20

¹³А Исус, като дойде в околностите на Цезарея Филипова, попита учениците Си: Според както казват хората, Кой е Човешкият Син?

¹⁴А те отвърнаха: Едни казват, че е Йоан Кръстител; други пък – Илия; а други – Еремия или един от пророците.

¹⁵Попита ги: А вие какво казвате: Кой съм Аз?

¹⁶Симон Петър отговори: Ти си Христос, Син на живия Бог.

¹⁷Исус му каза: Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Моят Баща, Който е на небесата.

¹⁸Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тази скала ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да я надвият.

¹⁹Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.

²⁰Тогава заръча на учениците на никого да не казват, че Той е Христос.  

Исус пита учениците си какво чуват хората да говорят за Него. И те Му казват, че Го сравняват с великите пророци на миналото. Или с хората, които са ходили с Бог. Исус може би е бил впечатлен от това, че Го сравняват с великите хора на Бог. Но това не беше това, което Той търсеше.

Вижте, ние не трябва да сравняваме Исус с никой човек. Той не е подобен на никой човек. По-скоро, хората трябва да се сравняваме с Него. Защото целта е да станем в Неговия образ и подобие.

След това той ги пита какво те мислят за Ннего. Това е ключов момент, в който те трябваше да изповядат Кой е  Той. Рано или късно ще дойдем до момент в нашия живот, когато Той ще ни попита: „Кой съм Аз според теб“. Отговора на  този въпрос ще определи съдбата ни.

Петър беше най-бързия и отговори: „Ти си Христос…“ Той не каза: „Ти Си Исус“. Вижте, те знаеха, че Той се казва Исус. Те бяха с Него от около година. На пръв поглед самият Му въпрос изглеждаше неуместен. Те Го познаваха по плът. Знаеха името Му. И изведнъж ги пита: „Според вас кой съм?“

Сега като човек Той се казваше Исус. Какво означава Исус? Исус означава Бог спасява или Йехова е Спасителя. Между другото имаше много хора с това име в Израел. Исус Навин, първосвещеника Исус, който беше с пророк Захарий.

Той им казваше: „Вие знаете, че се казвам Исус, но знаете ли кой съм наистина?“

И виждаме, че Петър знаеше, или по-скоро разбра кой беше. Той каза: „Ти Си Христос“. Какво означава Христос? Христос означава Помазаника, или Месията, също означава Изпратения. След това Петър продължава и казва: „Ти Си Божия Син“. Това, което той казваше беше, че Исус, Божия Син е Избраният от Бог да бъде изпратен, за да възстанови човечеството обратно в позицията, от която то беше изпаднало. Коя е тази позиция? Това е позицията на син. Бог създаде хората, за да бъдат негови синове и дъщери.

Лука 19:10 

Понеже Човешкия Син дойде да търси и да спаси погиналото.

Този стих не се отнася само за спасяването на хората. По точния прочит на стиха е, че той дойде да спаси това, което е погинало или изгубено. Кое е погинало или изгубено? Образа и подобието на Бога.

Йоан 6:16-21

¹⁶А когато се свечери, учениците Му слязоха до езерото

¹⁷и влязоха в ладия, и отплаваха към другата страна на езерото в Капернаум. И вече се беше стъмнило, а Исус още не беше дошъл при тях;

¹⁸и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.

¹⁹И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха, че Исус ходи по езерото и се приближава към ладията; и се уплашиха.

²⁰Но Той им каза: Аз съм; не бойте се!

²¹Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се озова при сушата, към която отиваха.

Тука виждаме една много голяма разлика в това как Исус, Божия Син се справя с обстоятелствата в живота, и хората, които не знаят кой е Той, и поради това не знаят кои са те – се справят с живота си.

Те бяха тръгнали към Капернаум, а Исус остана да се моли на планината. В езерото излезе силна буря, и те имаха проблем, понеже трябваше да гребат срещу вятъра. А това нещо е доста трудно.

Вижте, те бяха тръгнали доста преди Исус, но бяха минали само 5 или 6 километра, когато Той ги настигна. Разликата беше в това, че те бяха смазани под бурята и се опитваха да плуват в нея срещу вятъра. Но Бог не е създал хората да плуват под обстоятелствата на живота. Ще идват ли бури в живота ни? Да. Ще бъде ли трудно? Да. Трябва да престанем с тези илюзии: „Повярвай в Господа, и всичко ще ти бъде наред“. Това са глупости. Исус говореше по друг начин: „Който иска да дойде след Мен, трябва да вземе кръста си, да се отрече от себе си и от всичко, което има и да бъде готов за всякакъв вид страдания“. Добре дошли в истинския християнски живот.

Но вижте, въпреки бурите, въпреки трудностите, Исус никога не се страхуваше, никога не беше объркан, никога не се чудеше какво да прави. Защо? Защото знаеше кой е Той — Божия Син. А  ти знаеш ли кой си? Ти също си Божия син. Така че нека тази увереност да изпълни цялото ти същество.

Божия Син, Исус не плуваше под обстоятелствата (в случая бурята), Той ходеше по водата. Той ходеше върху обстоятелствата. Защо? Защото знае кой е.

Апостолите се опитваха да гребат срещу вятъра и бяха мръднали мъничко. Това сигурно ги беше изпълнило с някаква надежда, но като погледнеха вълните, тя със сигурност се изпаряваше. Исус тръгна доста време след тях и за много кратко ги настигна. И вижте сега, когато Го взеха в лодката, веднага, за нула време стигнаха там, за където бяха тръгнали. Не можем да се справяме в този живот сами. Колкото и да сме надарени, колкото и да сме талантливи. Имаме нужда от Божия Син.

Единствено приемането на Божия Син, Исус, ни възстановява като Божии синове. Но какво означава приемането на Божия Син? Това означава да Го пуснем в живота ни Той да го управлява. Не означава само да ходим на нещо, което ние наричаме църква, да правим нещо, което наричаме молитва, и всичките други неща, с които се занимаваме, мислейки си, че угаждаме на Бога. Ако Исус не управлява целият ти живот, повтарям целият, не може да си Божий син. Защото водените от Божия Дух те са Божии синове. Не ходещите на църква, не четящите Библия или молещите се непрестанно. А водените от Божия Дух.

Фарисеите се молеха повече от някои съвременни християни, но въпреки това убиха Исус. Защо Го убиха? Защото, Исус каза, че нямаше място в тях за Него и за Неговото Слово. Трябва да Му направим място в живота си. Но не някое място там в крайчеца, а цялото място трябва да е за Него. Който не загуби живота си, не може да е Негов.

Когато Исус влезе в лодката всичко се промени. Гребането вече нищо не можеше да направи. Не че преди правеше нещо, но поне ги държеше на повърхността. Просто ги поддържаше живи. Те бяха в един сървайвър. Но когато Исус влезе стигнаха там, за където бяха тръгнали без някакви усилия. Как стана това? Поради властта, поради авторитета на Сина.

 

Емил Енчев