Кой има право да участва в Господната трапеза?
В някои кръгове така наречените по-зрели християни са решили, че право на участие в Господната трапеза имат само зрелите и съвършени вярващи. За децата и дума да не става. Тяхното правило е, че човек трябва да е кръстен във вода, да е кръстен в Святия Дух и това прави човека да бъде в пълнота, което пък му дава възможност да участва в Господната трапеза.
Добре! Трябва да се запитаме обаче, имали това библейска основа. И разбира се трябва да можем да посочим стиховете, от които си вадим тези изводи.
Предния път видяхме, че не е важно мястото, където се взема Господната трапеза. Но е важна атмосферата. Каква трябва да е атмосферата? Атмосфера на дом.
Сега ще се опитаме да разгледаме кой може да участва в нея, и въобще дали Новия завет дава някакви ограничения.
Искам да за почна с това като кажа, че едно от обвиненията, които фарисеите повдигаха срещу Исус беше, че Той ядеше и пиеше с бирниците и грешниците. Фарисеите не можеха да разберат защо Той прави това. Може би те очакваха Той да яде и да пие само с тях. Но Исус каза, че мъдростта се оправдава от делата си. На друго място каза, че Той не е дошъл да призове праведните, а грешниците на покаяние. Като праведните са праведни в своите очи, а грешниците осъзнават, че са такива.
Така че, Исус през целият си земен живот даваше достъп на всички до Себе Си.
Аз мисля, че всички са поканени да участват във вечерята на Господа.
В Лука 14 глава един човек когато чу как говореше Исус, каза: „Блажен е онзи, който ще яде хляб в Божието царство“. С това той искаше да каже, че това е голяма привилегия и не всеки ще има тази възможност. И това е така.
Обаче, веднага след това Исус разказа една притча, с която показа на човека и на нас, че проблема не е в поканата, а в отклика.
Той каза, че един човек направил голяма вечеря и поканил мнозина. Но всички започнали да се извиняват. Единият си купил нива, другият волове, а трети пък се оженил. И не искаха да дойдат на вечерята.
Когато слугата казал това на господаря си, той се разгневил и му казал да излезе по градските улици и по пътеките и да доведе бедните, недъгавите, слепите и куците.
Слугата прави това, но остава още място. Когато казва на господаря си, той му казва да излезе по пътищата и по оградите и колкото намери да ги накара да влязат, за да се напълни къщата му. И след това каза, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята му.
Вярвам, че Господ иска да участваме във вечерята Му. Понеже това ще ни промени.
Когато Той направи тази последна Пасха с учениците, не всички там бяха с чисти мотиви. Не всички бяха съвършени. Но не е наша работа да спираме хората да участват в това. Самото присъствие на Господа ще го направи, ако те не се покаят.
В Йоан 13:2 се казва, че по време на вечерята дявола вече беше внушил в сърцето на Юда Симонов Искариотски да предаде Исус. Но това не промени отношението на Исус към Юда. Той беше там, когато Исус им изми краката. Дори Исус каза, че не всички са чисти, и се казва, понеже знаеше кой щеше да Го предаде. Но въпреки това Исус му изми краката. Той правеше това в опит да достигне до сърцето му. Той не се отказва.
След това Той направи втори и последен опит. Той каза на учениците Си, че един от тях ще Го предаде и те Го попитаха кой е. И Той им каза, че това е този за когото ще натопи залък и ще му го даде.
Това натопяване на залъка е било нещо специално. Евреите са правели това, за да покажат уважението и почитта си към човека, за когото го правят. Те са правели това за най-важните гости.
Така че, с това Си действие Исус не просто посочваше кой ще Го предаде, Той се опитваше да достигне сърцето на Юда. Той му казваше: „Юда, ти си специален за Мен. Аз те искам“. Но въпреки всичко Юда се закорави.
Това беше последната вечеря на Исус с учениците Му. Тя беше много специална за Него. Той каза, че твърде много е желал да яде тази Пасха с тях. Но на тази вечеря Той почете един човек, който всъщност Го предаде.
Така че, според това, което направи Исус, виждаме, че на вечерята имаха място и хора с не толкова чисти мотиви. Протегнатата милост и любов към тях трябваше да ги доведе до решение. В случая Юда се подаде на горчивината и разочарованието в сърцето си. Но въпреки това Исус не го изгони от вечерята.
В коринтската църква, тези, които участваха в Господната вечеря бяха всякакви образи: караха се един друг, съдеха се един друг, имаше прелюбодейство, бяха напълно разделени, един следваше Павел, друг Петър, трети Аполос, и т.н. Павел не им каза да спрат да вземат Господна вечеря, а да променят отношението си.
Могат ли децата да участват в Господната трапеза?
Няма Библейска основа, която да казва, че не могат.
1. Исус не забраняваше на малките деца да идват при Него. (Матей 19:13-15). Невежите ученици се опитваха да спират децата. Все още има много хора в църквата, които правят това и днес. Ако Исус позволи на децата да дойдат при Него защо да ги спира да идват на трапезата Му.
2. Много е важно да отбележим, че това е трапезата на Господа. Тя не е трапезата на пастора, на апостола, на църквата или пък на деноминацията. Исус каза: „Оставете децата да дойдат при Мен“.
3. Библията казва, че децата на вярващите родители са святи. (1 Коринтяни 7:14). И следователно те могат да участват в святите неща.
4. Това е част от това да обучаваме децата си в пътищата на Господа. Родителите трябва да водят децата си на Господната трапеза и постоянно да ги учат и да им напомнят какво означава всичко това. Това е един добър навик, който трябва да се развие възможно най-рано. (Притчи 22:6).
5. Пасхата, която е преобраз на Господната трапеза беше храна за цялото семейство. Цялото семейство трябваше да помни, не само родителите. (Изход 12:3, 24-27).
6. Господната трапеза прокламира смъртта на Господа. (1 Коринтяни 11:26). Децата, както и родителите им трябва да живеят под прокламацията на Неговата смърт.
7. Децата трябва да бъдат въвлечени в главната служба, а не само в част от някаква отделна служба като детското служение. Всички трябва да растем заедно под една и съща благодат.
Емил Енчев