Молитва на пробив
Трябва да знаем, че е възможно да се молим и никога да не се свържем с Божия Дух. През по-голямата част от времето ние сме въвлечени във форма на молитва, която не е нищо повече от списък с „искам“. В резултат на това ние ограничаваме огромните благословения, които можем да преживеем в молитва. Трябва да си напомняме, че главната цел на молитвата е преди всичко среща с Неговото присъствие, на второ място да чуем съвета Му и трето да станем Неговия глас. Да разбираме тази реалност и преживяването й е основата за един живот на плодовитост в молитва.
КАК СМЕ ИЗЛЕЗЛИ ОТ ПЪТЯ?
Учениците от ранната църква разбираха реалността и силата на това, какво е истинската молитва. Молитвата за тях беше повече от сутрешно задължение и посвещение, тя беше крайъгълният камък, от който техният живот ставаше силен и преуспяващ. За жалост тази движеща сила постепенно се е загубила след 300 г.сл.Хр., когато църквата идва под управлението на Константин. Това, което е било въведено, е било смесица на християнска вяра, езичество и ценности на римската империя, които всички са се влели заедно, за да произведат една крепост на религиозни учения и философии. Голяма част от тези религиозни понятия са оформили християнския свят днес. Хората ходят в някаква сграда, за да се срещнат с Бог. Всъщност, като „мирянин“ през четвърти век църквата става място, от което повече не можете да се приближите директно до Бог. Свещениците правят това заради вас. В резултат вярващите губят разбирането на своето право да могат да се срещат с живото присъствие на Бог сами за себе си.
ВЪЗВРЪЩАНЕ НА НЕГОВОТО ПОСТОЯННО ПРИСЪСТВИЕ
За да може всеки вярващ да ходи в дълбочините на един изобилен молитвен живот, ние трябва да разберем този важен ключ: ТОЙ ЖИВЕЕ В НАС СЕГА! Тази истина е била, която е упълномощавала ранната църква. Те са живеели като църква 24/7. По същия начин Бог ни привлича обратно към разбирането на това в собствения ни живот. Живеенето отвътре навън е ключът за живеене в Неговото присъствие 24/7. Един от главните капани в живота на църквата днес е да се опитваме да свалим Бог долу, търсейки Бог някъде там навън. Исус каза: „…нито ще кажат, вижте тук или там, защото наистина Божието царство е във вас“ Лука 17:21. Не търси повече, Божие дете; ти си Божият дом!
ПРЕСКАЧАНЕ НА СТЕНАТА НА АНГАЖИМЕНТ И ЗАДЪЛЖЕНИЕ
Много от нас са вързани от манталитета на ангажимент и задължение във връзка с молитвата. Този метод на отношение към молитвата е ограбил мнозина от преживяване на радостта, която трябва да срещнем, когато се молим. Ангажираният светия чувства, че е длъжен да изпълни своята отговорност, като ежедневно минава през механизма на това, което наричаме посвещение. Ние сме станали повече посветени на нашето ежедневно четене, отколкото наистина да срещаме постоянното присъствие на Господ. Мнозина са обучени в библейски училища да бъдат посветени на ежедневно четене на книга като средство за вдъхновение през деня. Това не е направило нищо друго, освен че неуловимо ни е отделило от това да чуваме и да преживяваме Неговия интимен съвет лично за нас.
Една от главните области, които трябва да развием, когато преследваме правилен молитвен живот, е да бъдем гладни и да очакваме гласа на Господ. Правейки това, ние правим място за Господ да ни изпълни със „Своето живо слово“. Неговото слово е съвършеното огледало на Неговата природа, характер и личност, което осветява, за да изгони тъмните области, скрити в нашия характер.
МЛЪКНЕТЕ И СЛУШАЙТЕ!
Преди да можем ефективно да станем гласа на Господ, първо трябва да се научим да стоим в това първо измерение на молитвата.
Повечето от нас в някои етапи от живота си са имали досадния лош късмет да срещат някого, който говори повече, отколкото да слуша. Разговорът винаги е едностранен и никога не позволява здраво взаимодействие. Същият сценарий е истина, когато става въпрос за молитва в тялото на Христос, хората винаги говорят, но не слушат. Не само че това е невъзпитано, но също така пречи да се развие едно силно взаимоотношение с Господ. Сигурен съм, че Господ се отегчава от многото ни религиозни начини на молитва.
Нека да споделя с вас три вида мълчания, които са необходими, за да станем ефективни слушатели. Първо, когато влизаме в постоянното Му присъствие, ние трябва да успокоим думите си; второ, трябва да успокоим желанията си или амбициите, които често прибягват до плътските ни желания; трето, трябва да успокоим дейните си умове и да поставим мислите си на Него.
Развиването на сърце, което е готово да слуша, е ключът за развиване на здраво взаимоотношение с Господ. Молитвата е свързана повече със слушане отколкото с говорене. Едно от най-вълнуващите неща във връзка с развиването на чуващо ухо е да се научим да разпознаваме гласа на Господ. Колкото повече време прекарваме с готовност да слушаме гласа Му, толкова по-лесно става да идентифицираме гласа Му. Интимното взаимодействие с Господ ще стане нормална част от молитвения ни живот. Когато не говорим, не желаем егоистично и не разсъждаваме, ние позиционираме цялото си същество да чува съвета на Господ.
МОЛИТВА НА ПРОБИВ
След като сме се научили да пребъдваме в Неговото присъствие и да слушаме Неговата мъдрост и съвет, тогава можем ефективно да се придвижим в различно измерение на молитвата, където ставаме Неговия глас за обстановки, които са враждебни на царството. Този вид молитва е молитва на пробив. Молитвата на пробив не е молене и просене. Тя произлиза от разбиране на завършената работа на Бог. Това е молитва, която привежда в ред духовната обстановка, която е свързана с нашия живот. За да влезем в това измерение на молитва, първо трябва да се научим да улавяме постоянното Му присъствие и да позволяваме на ума и съвета на Господ да проникват в цялото ни същество. От тази позиция произлиза истинската молитва на управление. Молитвата на пробив поставя отново обстановките, ситуациите и живота на хората в завършената работа на Бог. Ние постановяваме това, което Бог е предопределил от вечността (Михей 7:11). Това е заповядване на обстоятелствата в съответствие с Неговото намерение.
Питър Кристенсън
Превод: Емил Енчев
Редакция: Севдалина и Христо Христови