Учението на Христос

Миналата седмица имахме специално време за молитва. Имахме три молитвени събрания, в три поредни дни. Като последното беше придружено с пост. Това беше едно много ценно време. Вярваме, че се случиха определени неща в живота ни.

Втората вечер, докато се молихме аз си мислех за това как Исус изцеляваше болните само с една дума, апостолите и те правеха същото. А днеска ние използваме хиляди думи, но с много малък резултат. Явно нещо не е както трябва.

Тогава извиках: „Господи, къде е силата Ти?“ В момента, в който го направих, в ума ми дойдоха три думи: „Святостта, истината и присъствието на Бога“. Веднага се сетих, че имам такава книга, от Франсис Френджипейн. Но когато продължих да размишлявам разбрах, че ако искаме силата на Бог, която идва с присъствието Му, първо трябва да живеем живот на святост и след това да обичаме истината повече от всичко.

Говорех си с Бог и Му споделях сърцето си. Казах Му: „Господи, всички ние много приказваме, големи експерти сме, но нямаме силата Ти!“.

Стана интересно, че точно в този момент пастира взе микрофона и започна да се моли. И знаете ли какви бяха първите му думи? „Къде е силата Ти?“ И след това продължи да се моли в тази посока. И каза, че когато нямаме силата на Бога ставаме едни философи и само говорим. Големи експерти сме. Знаем как се правят нещата, но… Все не се получават.

Вижте хора, аз не съм видял нито един случай в Новия завет, Исус или апостолите да се молят за болен човек по дълго от това: „Бъди изцелен“. Няма такова записано нещо. Добре тогава, защо ние го вземаме за нормално да се молим понякога месеци и години и нищо да не става. Хората дори пишат книги за това. Вижте сега, не говоря против дългите молитви. Не ме разбирайте погрешно. Говоря за изцеление. Трябва да се замисляме за тези неща. И ако нещо не работи, няма значение кой е писал книгата, аз не го искам.

Нашия пример за всичко трябва да е Исус. Ако нещо не го виждаме в живота на Исус, тогава по-добре да не го правим, ако искаме да бъдем Негови ученици разбира се.

Днеска църквите са пълни с объркани хора. Постоянно ходим на съживителни събрания, но къде е живота.

Христос не дойде да основе религия наречена християнство. Той никога не говори за такова нещо, нито пък го е имал предвид когато дойде и даде живота Си. Християнството не е религия със събития в определени дни. На първо място то е взаимоотношение с Бог чрез Христос.

Едно от основните неща, които характеризираха Христос е, че Той донесе едно ново учение.

Марк 1:21-27

²¹И дойдоха в Капернаум. И още в първата събота Исус влезе в синагогата и поучаваше.

²²А те се чудеха на учението Му; защото ги поучаваше като Един, Който има власт, а не като книжниците.

²³И скоро след това в синагогата им дойде човек с нечист дух, който извика:

²⁴Остави ни! Какво общо имаш Ти с нас, Исусе Назарянино? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си – Святият Божий.

²⁵Но Исус го смъмра, като каза: Млъкни и излез от него!

²⁶Тогава нечистият дух, като го хвърли в гърчове, изкрещя със силен глас и излезе от него.

²⁷И всички се смаяха и започнаха да разискват помежду си: Какво е това? Едно ново учение! С власт заповядва и на нечистите духове и те Му се покоряват!

Исус дойде и не основа религия, а донесе едно ново учение. Главната характеристика на това ново учение е, че този, който носи това учение има власт. Много е интересно къде се развива това събитие. В синагогата, нали? Какво е синагогата? Какво правеха там? Синагогата беше място за срещане на вярващите с Бога. Там те четяха и поучаваха Божието Слово, молеха се и пееха песни. Но нямаха нито власт, нито сила. Откъде го разбираме ли? В 22ст. се казва, че Исус поучаваше като Един, който има власт, а не като техните книжници. Познато ли ви е това място? Били ли сте на такова място, където се чете Словото, поучава се, има молитви, песни за Бога, но нещо липсва… Що е то? Силата и властта. Защо липсват?

Какво беше посланието на Исус? Какво учеше Той?

Хората наричащи се християни си мислят, че Исус дойде, за да спаси хората. Но е добре да видим какво казва Исус, защо е дошъл.

Матей 18:11

Защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото.

В нашия пред се казва, че Той е дошъл да спаси погиналото. И може би поради тази причина проповедниците са си извадили погрешни изводи. Гръцката дума тука е аполоми, и означава – разрушен, умрял или загинал, загубен, развален, обезобразен, загинал, умрял преждевременно. За какво става въпрос? Какво дойде да спаси Исус? Хората ли? Да. Но от какво? Главното нещо, което хората загубиха беше образа на Бога, Неговата слава. Всички съгрешиха и отпаднаха от Божията слава. Човека не падна от небето. Така че спасението не е свързано с отиване на небето. Спасението е свързано с възстановяване на Божия образ в нас, възстановяване на славата Му в нас.

Когато Бог създаде човека, какво беше първото нещо, което му даде?

Битие 1:28

И Бог ги благослови. И Бог им каза: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и я покорете, бъдете господари над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.    

С други думи, Бог му даде власт над цялото творение. Човека беше създаден, за да управлява от името на Бога. Бог му даде царство.

Вижте, историята е един голям екшън. Тя е като една от онези приказки за царства, за битки със змейове, поражения, и накрая идва добрият и най-силният и оправя нещата. Всичко това е записано в Библията ви. Така че няма нужда да гледаш сапунки, или да четеш приказки, чети Библията, тя е по-интересна, пък и не те вкарва в някакъв измислен свят.

И така, човека изгуби царството, чрез измама. И вместо цар се превърна в роб. Интригата е пълна, нали? Но Бог имаше план за спасението на човека. Какво спасение? Да го спаси от робството и отново да го направи цар. Това е, за което се отнася спасението. Не трябва да четем само отделни стихове, а цялата история. Защото тази история е по-различна от онези сапунки, на които ти е достатъчно да гледаш само част от един епизод, и всичко ти става ясно. Библията също може да ти стане ясна, но първо трябва да имаме правилните средства за тълкуването й.

Така че когато времето се изпълни, или когато дойде определеният от Бог момент (защото Той е определил всичко, нищо не е случайно стечение на обстоятелствата), Той изпрати Сина Си. Само Сина Му можеше да възстанови човека в позицията на Божий син. Исус стана Човешкия Син, за да може човека да стане Божия син.

Марк 1:15

Времето се изпълни и Божието царство наближи…

Това беше главното послание на Исус: Времето се изпълни и Божието царство наближи. Гръцката дума за наближи означава точно това наближи. Не означава наближи, ама ще започне след 2000 години. Исус нямаше пред вид това. Едно от главните неща, заради които Исус дойде беше да изпълни всичко. И увисвайки на кръста едни от последните Му думи бяха: „Свърши се!“ Наред с другите неща, за които се отнасят тези думи, това означава, че Той изпълни всичко и донесе царството и го предаде на апостолите. Не може Петър да има ключовете за нещо, което ще дойде след 2000 години. Това са глупости. Времето се изпълни и царството вече е тук. Знаете ли, че нито Исус, нито Павел, нито който и да е не е говорил за Милениума. Само апостол Йоан в Откровение, но тази книга е алегорична и тълкуването и създава проблеми на много хора наричащи се християни.

Искам да ви кажа, че царството е тука. Това е посланието, което Исус проповядваше.

Матей 4:23

Тогава Исус ходеше по цяла Галилея и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ сред народа.

Матей 9:35

Тогава Исус обикаляше всички градове и села и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството; и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ.

Благовестието означава добрите новини. Добри новини ли е това да кажеш на някого, че царството ще дойде, ама след 2000 години? “Тати каза, че ще ми купи колело, ама друг път”. Това със занасянето на царството в едно далечно време не е истинското благовестие. Апостол Павел беше много сериозен с това да се проповядва истинското благовестие.

Какво благовестие проповядваше Исус? Проповедниците проповядват евангелието на спасението. Но вижте, няма такова евангелие в Новия завет. Има само едно и то е евангелието на царството. Хората доста са го изкривили, защото нямат правилно разбиране за спасението.

В Марк 1:15, след като каза, че Божието царство наближи, Исус продължи: …покайте се и повярвайте в благовестието!

Кое е благовестието? Че царството ще дойде след 2000 години ли? Не. Тогава защо не вярваме на истинското благовестие? Петдесятните и харизматичните християни се присмиват на евреите, че все още чакат Месията да дойде. А те не вярват на благовестието. Че царството е вече тук. Чакат го да дойде след някакъв дълъг период от време. Не е ли  абсурдно това?

Вижте, за да разберем царството първото нещо, което трябва да направим е да се покаем. Което означава да започнем да мислим различно. В противен случай не можем да разберем царството.

Вижте, ние имаме модели на мислене, които ни пречат да виждаме това, което Библията казва в действителност. Какво имам пред вид? Един от тези модели е следния. Хората си мислят, че едва когато умрат ще отидат на небето в Божието царство. Но Исус никога нямаше в ума Си отиване на място, наречено небе. Когато наблягаме на идеята за отиване в небето, за да живеем вечно, евангелието на царството става несвързано. Проповедниците правят следното глупаво изявление: „Ако човек не се новороди, не може да отиде на небето!“ Но това не е, което Исус каза. Исус не говори за отиване някъде. Важно е обаче, да разберем какво каза Той.

Йоан 3:1-5

¹Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски първенец.

²Той дойде при Исус през нощта и Му каза: Учителю, знаем, че си учител, дошъл от Бога; защото никой не може да върши тези знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него.

³Исус му отговори: Истина, истина ти казвам: Ако не се роди някой отново, не може да види Божието царство.

⁴Никодим Му каза: Как може стар човек да се роди? Може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?

⁵Исус отговори: Истина, истина ти казвам: Ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.

Казвам ви днес, че евангелието на Божието царство няма нищо общо с умиране и отиване на небето – то е свързано с управлението на Бог идващо на тази земя. Изкуплението не е промяна на местоположението, то е трансформация на начина на съществуване. Желанието на Татко не е един ден да оставим света и да „отлетим“ в нашето имение на небето. Неговото желание е да оставим света сега и да натискаме всеки ден по-дълбоко и по-дълбоко към дълбините на небесното Царство на земята.

Много е интересно това, което казва Исус в 3ст.: Ако не се роди някой отново, не може да види Божието царство.

Това означава, че царството е тук, но човека, който не е роден отново няма как да го види. Или казано по друг начин, този, който не може да види царството сега, има някакъв проблем с новото раждане.

Какво означава да се родиш отново? Когато някой се ражда, той започва да живее. Но няма всичките умения за живота от първия ден на раждането си. Трябва да мине през обучение, през опитности, за да се научи как да се справя с определени неща в живота. Но ако не е роден човека, няма как да го обучаваш. Това му каза Исус: „Колкото и да ти обяснявам, ако не се родиш отново, ако не промениш мисленето си, ако не започнеш живота си отново, няма как да го разбереш!“ Това означава да оставим всичко и както каза Исус на друго място, да започнем като деца. Защото на хората с такъв манталитет се дава царството.

Това е посланието на Исус: „Времето се изпълни и Божието царство наближи“. Но за да може човек да види или да разбере царството, той трябва да се покае, което означава да си промени мисленето.

Трябва да започнем да виждаме себе си, света и Бог по различен начин. Това е ключ за промяна на живота ни.

Говорихме за това къде е Божията сила. Вярвам, че ключа, който ще отключи измерението на свръхестественото е идентичността. Ние трябва да разберем чрез откровение, че сме Божии синове, а не слуги или наемници без никакво наследство. Блудния син „дойде на себе си“. Той каза, че ще каже на баща си да го направи като един слуга. Първото нещо, което този млад човек направи когато видя баща си беше да го нарече: „Татко мой“. И когато баща му го видя, каза: „Това е моя син!“ Стоенето сред свинете не промени нищо относно неговата идентичност; той все още беше син и баща му все още беше негов баща. Въпреки че за известно време той не се наслаждаваше на привилегиите на синовството поради поведението си, всичко, което трябваше да направи беше да дойде на себе си. Защото той беше син на баща си, а не негов роб.

Казах в началото, че ходенето във святост и любовта ни към истината ще доведат Божието присъствие в живота ни, което идва с Неговата сила.

Но как можем да бъдем святи?

Когато в петък бяхме на молитвеното и Румито се молеше за святост, тогава много силно дойде към мен следния стих, който всъщност беше първият от поредица от стихове. Което всъщност ме накара да говоря това послание.

Йоан 15:3

Вие сте вече чисти заради словото, което ви говорих.

Един друг превод заменя словото с учението. Тука се казва, че учението на Христос е, което ни очиства.

В Ефесяни 5:26 се казва, че Христос предаде Себе Си за църквата, за да я освети, като я очисти с водно умиване чрез Словото. Колкото повече слушаме учението или словото на Христос, самото то ни очиства. Как става това очистване? Това слово, което слушаме започва да променя ума ни, започваме да го живеем и живота ни става свят.

Вижте, ако не го живеем, това е белег, че нещо не е както трябва.

1 Йоан 2:4

Който казва: Познавам Го, а заповедите Му не пази, лъжец е, и истината не е в него.

Белега, че Го познаваме е това, че пазим заповедите Му.

1 Йоан 3:22

…и каквото и да поискаме, получаваме от Него, защото пазим заповедите Му и вършим това, което е угодно пред Него.

Получавате ли всичко, което искате от Бог? Ако сте се чудили защо не получавате, ето го отговора. Помните ли какво каза Исус на гроба на Лазар: „Благодаря Ти, Татко, че Ме послуша, Аз знам, че Ти винаги Ме слушаш“. Защо Го слушаше винаги Бог? Защото беше Бог ли? Не. Защото Исус, Сина, правеше само това, което Баща Му казваше да прави. Това е ключът за отговорените молитви. Колкото сме по-покорни на Бог, толкова повече ще ни слуша. Хората викат: „Господи, защо не ме чуваш?“ Защото не пазиш заповедите Му, бе човек. Давид каза, че в опазването на заповедите Му има голяма награда.

Това е, което ни освещава, да вземем учението Му, да го държим в едно искрено и добро сърце и да правим това, което ни казва. В Евреи се казва, че без това освещение, никой няма да види Бог. В оня ден мнозина ще се изправят пред Него, претендирайки, че са вършили чудеса в името Му, пророкували са, изгонвали са демони, но Той каза, че ще ги изгони. Защо? Защото не са вършили волята на Баща Му? Понеже Исус каза:  „Учението, което ви говорих не е Мое, Татко Ми каза какво да кажа“. Така че ако не пазим учението на Исус, ние не вършим Божията воля и следователно не можем да се надяваме да влезем в небесното царство по милост.

В Йоан 17 глава, Исус се моли на Своя Баща, и в 17ст. каза: „Освети ги чрез истината; Твоето Слово е истина“.

Говорихме за святост и за истина, които да доведат Божието присъствие и Неговата сила. Видяхме, че святостта идва чрез Словото, което е истината. Исус също каза за Себе Си, че е истината.

Сега ще ви покажа един принцип на Бог.

В Псалм 107 се казва, че безумните са в скръб поради беззаконията си. Толкова им става зле, че се казва, че дори душата им се гнуси от всяко ястие и те се докосват до портите на смъртта. Случвало ли ви се е да ви е толкова гадно, че чак да не ви се яде? Казва се тука, че това става поради беззаконията. Тогава викат към Господа в бедствията си и Той ги спасява от притесненията им. Как ги спасява? Казва, изпраща Словото Си и ги изцерява, и спасява живота им от рова.

Как, обаче, Той изпраща Словото Си?

Йоан 1:1

В начало беше Словото; и Словото беше у Бога; и Словото беше Бог.

И в 14ст. виждаме Бог да изпраща Словото Си, за да изцерява и спасява: И Словото стана плът и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Татко, пълно с благодат и истина.

Бог изпрати Словото Си в плът. Исус беше Словото изпратено от Бога. Но когато дойде в този свят Той стана Сина на Бога. Така че, ако Бог ще изпрати Словото Си, Той винаги го прави чрез някой Свой син. Исус беше първият, сега ние сме наред. Той каза: „Както Татко изпрати Мен, така и Аз изпращам вас“. Защо ни изпраща? За да говорим добрите новини на царството и да изцеляваме всяка болест и всяка немощ.

Не можем да говорим за царството без да демонстрираме неговата власт и сила. Понеже царството не се състои в думи, а в сила. Така че учението на Христос идва със сила и ако му позволим да промени живота ни, то ще промени и живота на всички около нас.

Исус каза, че Божието царство не идва така че да се забелязва, защото, то е във вас. Така че царството е в нас. Когато Бог царува в живота ни, всичко, което е в живота ни е доведено до сферата на царството. Семействата ни стават семейства на царството, градовете ни стават градове на царството, работните ни места стават на царството.

Нашата цел е външния свят, естествения свят да бъде доведен под властта на вътрешния, духовен свят.

Правейки това ние трябва да подредим приоритетите си.

Матей 6:25-26

²⁵Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си – какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си – какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната и тялото – от облеклото?

²⁶Погледнете небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и пак небесният ви Баща ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях? 

Вижте, небесните птици не сеят, нито жънат, нито събират в житниците. Сега, ние вярваме в принципа на сеене и жънене. Правили сме го, правим го и ще продължаваме да го правим. Обаче, има едно измерение в духовната област, което е много по-високо от сеене и жънене, то се нарича прибавяне. Прибавяне означава, че ти не правиш нищо, за да получиш това, то просто ти се прибавя.

Как влизаме в това измерение?

31-33ст.

³¹И така, не се безпокойте и не казвайте: Какво ще ядем?, или: Какво ще пием?, или: Какво ще облечем?

³²(защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Баща знае, че се нуждаете от всичко това.

³³Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.

Изглежда много лесно, но не винаги е толкова просто.

Добре, как да търсим първо Божието царство. Божието царство не е нещо, което да можем да видим, нещо, което да го пипнем. Божието царство е вътре в нас. То е праведност, мир и радост в Святия Дух. Всъщност това са неща, които не можем да ги видим. Исус каза, че Святия Дух е като вятъра, който не може да се види. Така че как търсим това?

Това не означава, че първо трябва да ходим на църква. Няма нужда от спазването на всичките тези религиозни неща. Да търсиш Божието царство означава да установиш културата на Божието царство там, където живееш. Ние всички имаме различни култури, но царството също има култура. Така че ние трябва да оставим нашите естествени културни принадлежности и да вземем културата на царството.

Ние търсим царството като прощаваме когато се отнасят несправедливо с нас, търсим царството като живеем свят живот, търсим царството като обичаме хората, търсим царството като внимаваме плода на плътта да не е в нашия живот. Когато търся царството, аз търся принципите на Божието Слово. Това не е нещо отнесено, отдалечено.

И, ако наистина обичам хората, ако прощавам, ако няма огорчение вътре в мен, ще има радост, ще има мир, ще има праведност и аз ще доведа Божието царство вътре в мен. Така че като живея правилно аз виждам Божието царство по един практичен начин. Това е само един от аспектите.

Много е важно да правим това. И тогава Бог казва, че ще ни прибави, ако сложим Божието царство на първо място. Това е много важно, защото много пъти казваме: „Бог обеща да ми прибави всички неща в моя живот!“ Но тука имаме условие, което е да търсим първо Божието царство, и тогава Той ще ни прибави. Ние сме много хитри да вземаме само това, което искаме. И след като не работи, тогава казваме, че Божието Слово не е истина.

Друго нещо, което правим търсейки царството е да вършим волята на Господа над всичко друго. В Матей 7:21-23 Исус каза: ²¹Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи!, ще влезе в небесното царство. В църквите хората постоянно Го наричат така, дори Му пеят песнички за това колко Го обичат. Но Исус казва: „Не всеки от тях ще влезе“. И след това продължава: „Единствените хора, които ще влязат (това означава, че по никакъв начин други няма да бъдат допуснати) са онези, които вършат това, което Моя небесен Баща иска.

²²В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не в Твое ли име пророкувахме, не в Твое ли име бесове изгонвахме и не в Твое ли име извършихме много чудеса? 

²³Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие.

Според думите на Исус, когато не вършим волята на Татко, ние неминуемо вършим това, което е неправилно. Вижте, това може да не е грях. Но ако не е волята на Бога, тогава е неправилно. Трябва да правим само това, което Той иска.

Божието царство е във вас. Света на царството е този вътрешен свят на духа. Има две измерения от „вас“ – вашата външност и вашата вътрешност. Павел говори за тези неща като „външния човек“ и „вътрешния човек“.

Божието Царство носи нов начин на мислене, който изглежда противен на логиката. Затова разбирането му започва с покаяние, промяна на ума ни.

 

28.09.2014

Емил Енчев