Човек, наречен Йосиф

5 юни 2011

Йосиф, човек, изпратен от Бог, апостол и пророк на Бог.

Битие 37-50

Битие 41:38-44

„И фараонът каза на слугите си: „Можем ли да намерим човек като този, в когото има Дух Божи?“

Тогава фараонът каза на Йосиф: „Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова разумен и мъдър, колкото си ти.

Ти ще бъдеш над дома ми и целият ми народ ще слуша твоите думи. Само с престола аз ще бъда по-горен от теб“. 

И фараонът каза на Йосиф: „Ето, поставям те над цялата египетска земя“.

Тогава фараонът извади пръстена си от ръката си и го сложи на ръката на Йосиф, облече го в дрехи от висон и сложи златна огърлица на шията му.

После нареди да го возят на втората си колесница и викаха пред него: Коленичете! Така го постави над цялата египетска земя.

При това фараонът каза на Йосиф: „Аз съм фараонът, но без теб никой няма да вдигне ръка или крак по цялата египетска земя!“

Бог днес също има нужда да има Тяло на земята, което световната система на управление трябва да признае: „Намерихме човек с такова разбиране и мъдрост, човек, който има Божия Дух“.

За да изпълни Бог своите обещания към Авраам, Той се нуждаеше от някогo, който да заведе цялата нация на Израел в Египет, и Йосиф беше този човек.

Защото Бог каза на Авраам:

„Тогава ГОСПОД каза на Аврам: Със сигурност знай, че твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще им бъдат роби; и те ще ги угнетяват четиристотин години.

„Но Аз ще съдя и народа, на когото ще робуват, и след това ще излязат с голям имот.

„А ти ще отидеш при бащите си в мир, ще бъдеш погребан в честита старост.

„А в четвъртото поколение потомците ти ще се върнат тук, защото беззаконието на аморейците още не е стигнало до върха си“. (Битие 15:13-16)

Йосиф беше част от по-големия план на Бог, защото Той вече беше го казал на Авраам преди 400 години.

Това, че Израел ще отиде в Египет и ще бъде извикан от Египет, беше Божият план.

Не е чудно, че Йосиф каза на братята си: „Вие не ме продадохте, Бог ме изпрати“. „Вие възнамерявахте зло, но Бог възнамеряваше добро“.

Йосиф беше част от развиващия се план на Бог да снабдява и да защитава Своя заветен народ и в същото време да донесе осъждение върху два народа, Египет и аморейците. Мярката на техните престъпления и осъждения все още не беше пълна по времето на Авраам, но по времето на Йосиф и на Мойсей щеше да бъде. Бог щеше да използва Своя народ Израел, за да ги осъди и да прехвърли тяхното богатство и имущество на него.

Когато Бог се нуждаеше да установи Своето Царство на земята, Той потърси и намери човека Давид, човек според сърцето Му, и го помаза за Своята цел.

Всички тези слуги трябваше да минат през сурово обучение, за да могат точно да представят Бог на света, защото Бог ще работи само с онези, които Го представят. 

Бог има план да доведе приключване на вековете. Той отново се нуждае от съд, който да Го представя точно. Той се нуждае от свидетел, когото Той да може да подготви и да го изпрати, както изпрати Йосиф. За да бъдете апостолски, трябва да бъдете изпратени от Бог. Неговото изпращане не е грандиозно или бляскаво, а време на смирение и покорство. Трябва да бъдете отделени и подготвени, преди да можете да бъдете използвани. Както Йосиф, Пророческото Слово първо ще ви изпита, ще донесе самота, отхвърляне и преследване. Защото, ако не участвате в сребърната чаша на Неговите страдания за вас, не можете да участвате в златната чаша на Неговата слава.

Всички тези Старозаветни хора бяха носители на духа на Христос. Защото Христос е Божият Помазан Син, Управник и Избавител. Всички те бяха прототипи, сенки и картини на Христос, който щеше да дойде, за да изпълни Божия предопределен план от вечността.

Исус учеше, че Божието Царство е като семе, което се сее. То трябва да умре и да остави самозащитата си. Тогава ще порасне и ще се умножи, докато има зряло изразяване на Царството във времето, наречено жътва. Жътвата е време на отделяне и на събиране. Жътвата е време, когато всичко узрява и  се разкрива истинската идентичност. Плевелите се събират и се унищожават, а синовете на Царството се разкриват И СЕ ВЪЗНАГРАЖДАВАТ.

Целта на отделянето:

Отделянето е начинът, по който Бог създава и развива Своите намерения:

В началото Божието творческо слово разделяше всеки път, когато Той говореше:

„Да бъде светлина“ раздели светлината и тъмнината. След това бяха създадени небесата чрез разделянето на водата под и над небесната твърд. Сушата и морето бяха създадени чрез разделянето на сушата и морето.

Когато Бог говори, Неговото Слово е звук, честота, която вибрира и разтърсва всичко, което може да бъде разтърсено, отделя и придвижва Своето Царство, като маха всичко, което не е Царството. Само непоклатимото вечно Царство остава.

Бог нарича Своите хора „отделени хора“.

„И вие ще Ми бъдете святи, защото Аз ГОСПОД съм свят и ви отделих от всичките народи, за да бъдете Мои“. Левит 20:26

Бащата на Йосиф, Яков, изрече следните благословения върху него:

Нека благословението да дойде върху главата на Йосиф и на темето на този, който беше отделен от братята си. Второзаконие 33:16

 

Тази дума отделен е „Назер“ и означава да бъда отделен.

„Хагиос“ е друга дума в гръцкия текст, която означава отделен или да бъда свят.

„После наложи глад върху земята, строши всяка подпорка на хляба. Изпрати пред тях човек — Йосиф, който беше продаден за роб. Стиснаха краката му в окови, душата му — в желязо.

До времето, когато думата му се изпълни, словото на ГОСПОДА го изпитваше“. Псалм 105:16-19

Цялото творение стене Божиите синове да бъдат разкрити. За да обяви Исус за Свой Син, на татко Му бяха нужни 30 години.

Това означава, че първо трябва да има подготовка. Посланикът и посланието трябва да станат едно. Това отнема време, страдания и покорство. Бог подготвя Своите синове в задната страна на пустинята. Преди да ги изложи пред света, Той изобличава света в тях. След това чрез процес на отделяне Той ги отделя. Много пъти това става чрез пътя на самотата, наречен отхвърляне и унижение.

Двамата в леглото, двамата на полето, двамата на мелницата трябва да бъдат разделени. Единият се взема, както в дните на Ной, и е унищожен чрез съд, а другият безопасно остава, за да изявява Божието Царство на земята.

Бог търпеливо чакаше Ной да завърши ковчега. Той вече знаеше какво искаше да направи, но се нуждаеше от някого, който да приготви ковчег, който щеше да спаси онези, които бяха намерени за праведни, и да осъди нечестивите.

Ноевият ковчег е картина на Христос. Онези, които влязат, ще бъдат спасени. Бог няма проблем да вземе един малък остатък и за четиридесет дни да ги направи мнозинство на земята. Но Бог се нуждаеше от Йосиф, когото можеше да изпрати да подготви пътя за Неговата нация.

„…когато някога Божието дълготърпение чакаше в дните на Ной, докато ковчегът се подготвяше, в който само няколко, т.е. осем души бяха спасени от водата“.

Една изобилна жътва е предмет на Словото на Царството. В Матей 13, в първата притча за Царството, посятото семе е: „Словото за Царството“. Твърдата почва, плевелите и камъните са някои от предизвикателствата, които Словото на Царството  ще срещне, преди да намери крайната си изява чрез пожънването на души за царството.

Йосиф беше един от онези хора с добро сърце, в когото Словото за Царството намери място да поникне, да порасне и накрая да роди син на Божието царство. Йосиф стана Словото, посланието, Божието доказателство в и за света. Но словото на царството, посято в сърцето му (чрез сънищата), трябваше първо да умре.

„Защото, докато семето не падне в земята и не умре, то си остава самотно. Но ако умре, се умножава“.

Йосиф, синът, направи път за цялото семейство. Една цяла нация беше спасена. Бог по-късно щеше да нарече тази нация своя първороден син.    

В Йосиф е показан моделът на Божието Царство.

• Слово на царството дойде до момчето Йосиф чрез сънища.
• Един син на царството е подготвен и намира пълното си изразяване.
• Нацията Израел е наречена Божия първороден син.

Тогава да кажеш на фараона: „Така казва ГОСПОД: Израел Ми е син, Моят първороден“. Изход 4:22; Осия 11:1

Пророкува призоваването на Божия син от Египет, отнасяйки се към нацията Израел като корпоративен син. Но Евангелието на Матей е, което заявява тайната на този първороден Син на Бог, който е извикан от Египет. Този Първороден Син на Израел е Исус Христос.

Ние сме в пълнотата на вековете и мярката на осъжденията върху този свят е изпълнена. Църквата, тялото на Христос, трябва да порасне в зрялост и да бъде Божият свидетел и доказателство в света. Посланици и апостоли се обучават и изпращат, като са делегирани от Бог.

Ние трябва да израснем в зрялост и като царе и свещеници да покажем Христос на света, Мъдростта и Праведноста на Бог.

Историята на Йосиф е нещо повече от просто едно описание на един мечтател или момче с душена болка и победа накрая. Йосиф е картина на тайната на Христос,  на Неговото Царство и на славното развиване на Неговия изкупителен план. Начинът, по който той влезе в Египет, неговите страдания, неговото покорство, чистота, сърце на слуга, вярност и доверие в Божиите намерения донесоха неговата победа и управленческа власт.

Това е начинът, по който Христос щеше да влезе в света. Любимецът на своя баща и отхвърлен от своите си. И чрез страдание и отхвърляне, научавайки се на покорство и ставайки верен на Бог, Той погледна отвъд кръста и се фокусира на наградата, поставена пред Него. (Евреи 12:1-2)

Затова като Йосиф Той беше издигнат високо и му беше дадено име, което е над всички други имена. Святият Дух беше неговият подпечатан пръстен от Татко.

Историята на Йосиф също така се отнася за Църквата, помазаното Тяло на Христос, корпоративния Син на Бог. Йосиф беше част от семейство, корпоративно тяло и свята нация. Йосиф имаше друг брат като него, Вениамин, който беше дванадесетият син на Яков. (Синът на десницата.)

Йосиф щеше да разкрие себе си и да доведе цялото семейство от глада в защита и снабдяване само при пристигането на Вениамин. Вениамин и Йосиф излязоха от една и съща утроба. „Кост от костите и плът от плътта“. Не е чудно, че Йосиф се разкри при пристигането на другия брат. Йосиф беше единородният, докато не се роди Вениамин, след това той стана първородният. Дори Исус Христос беше единородният до възкресението, след това Той стана Първородния от Новото Творение, Неговото тяло в Творението, корпоративен син.

Йосиф също така показа своята любов и привързаност към Вениамин, като сложи сребърната си чаша в чувала му и му даде снабдяване от най-добрата храна  по време на празника.

Йосиф плака неконтролируемо при идването на Вениамин и не можеше да се крие повече. Той му даде триста шекела сребро и пет чифта дрехи.  

Той също така даде заповед да доведат баща му и цялата нация.

Името „Йосиф“ му бе дадено му при неговото раждане и означава „Бог ще прибави“. Неговото име е свързано специфично с брат му Вениамин, с когото са от една и съща майка. Т.е. другият син на баща му от Рахил. Вениамин беше изпълнението на пророческото име на Йосиф. Бог наистина прибави друг син на Рахил и Израел.

И така Йосиф е картина на Сина, който е модел на Бог, Христос. Той ни показва принципите на управлението и на Божието Царство.

Йосиф също така е първият плод, който ни разкрива как един верен син може да определи съдбата на една цяла нация.

Раждането на Йосиф

Всичко това започна при един кладенец, където Яков срещна Рахил. Битие 29:6-9 Тя беше пастирка. Яков я обикна и работи за нея четиринадесет години.

Това беше една любов от пръв поглед. Но тя имаше по-голяма сестра, „закона“, за която Яков трябваше да се ожени, и тя, и слугините родиха десет синове на Яков. Но Рахил, както Сара, беше безплодна и не можеше да има деца.

1 Коринтяни 15:45-46 ни казва, че първо е плътта и после Духът:

Първо е Законът и после Благодатта

Така е и писано: „Първият човек, Адам, стана жива душа, последният Адам стана животворящ дух. Обаче не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното“.

Йосиф беше единадесетото дете на Яков, но първородният на възлюбената Рахил.

При неговото раждане Рахил каза: Битие 30:23-24

Бог отне от мене укора за безплодието. Тя го нарече Йосиф. Защото си каза: Бог ще ми прибави друг син.

Рахил не беше доволна да има само Йосиф като неин син. При раждането на Йосиф тя пророкува за друг син, който щеше да й се роди точно както Йосиф.

И пророчеството се изпълни, когато Вениамин се роди по пътя за Витлеем Ефратов.  Всъщност Вениамин беше единственият син на Яков, роден в обещаната земя. Всички останали се родиха в Месопотамия.

Това беше Йосиф, последният син на Яков, роден в Месопотамия (Закона), който накара Яков да се премести в обещаната земя, където се роди брат му.

Рахил умря при раждането на Вениамин. Тя погрешно го наименува на мястото, откъдето идваха, място на скърби. Но бащата Яков беше, който промени името му според съдбата му. „Син на моята десница“.

Вярвам, че Вениамин е съвършена картина на корпоративния Божий Син, Църквата, в образа на Йосиф (Христос, първородния Син).

Исус беше последният, роден под Закона (Месопотамия), и доведе до това да бъде роден син под Благодатта. Този последен и краен син, Църквата, няма да се наименува според майка си (организации), а според Баща си: „Моят син, който управлява и царува от дясната Ми страна“.

„…и Той ни съвъзкреси заедно, и ни постави да седнем заедно в небесните места в Христос Исус“ Ефесяни 2:6

Йосиф любимецът:

Битие 37

Йосиф беше пастир, пасящ стадото на баща си. Баща му го обичаше повече от останалите си синове и му направи специална дрешка от много цветове. Когато неговите десет полубратя (Законът) видяха, че баща им го обича повече от всички останали, те го намразиха и искаха да го убият. Йосиф беше мечтател. Специалната мантия на благодат, дадена му от баща му, го накара да мечтае. Мечтата му беше за управление. Той основно мечтаеше да бъде цар. Един ден една нация да се преклони пред неговото Царуване. Дори законът щеше да дойде и да му се поклони.

Братята му го намразиха:

Той носеше лоши известия за тях на баща си (Битие 37:2)

Вярвам, че той говореше единствено истината за тях. Той беше като светлина.

И светлината свети в тъмнината, но тъмнината не я схвана. (Йоан 1:5)

„Той дойде при Своите си, но Своите Му не Го приеха“ (Йоан 1:11)

След това, изпратен от бащата:

Това го прави апостолски. Той не отиде при братята си, той беше изпратен от баща си. Всичко, което му се случи, беше директен резултат от това, че беше изпратен от баща си.

Когато го видяха, те си казаха в сърцата:

• ето го любимеца
• мечтателя
• управника
• Хайде да го убием и да видим какво ще стане с неговите сънища.

И те видяха какво се случва, когато докоснеш помазаника, възлюбения и управника.

Казвайки: „Не докосвайте помазаните Ми и не наранявайте пророците Ми“. При това Той призова глад в земята; унищожи всяко снабдяване на хляб. Изпрати човек пред тях – Йосиф – който беше продаден като роб. Псалм 105:15-17

• Те скъсаха дрехата му и я потопиха в кръв, а след това я изпратиха на бащата
• Продадоха го: за 20 сребърника на исмаилтяните, които отново го продадоха на египтянина Потифар, изгодно. Вярвам, че те го продадоха за 30 сребърника.

Това беше цената, за която Неговият ученик Юда Го продаде на Закона.

Йосиф верен в Египет:

Битие 39:1-7 

Господ беше с Йосиф! ст.2

Ако сте изпратени, Този, който ви е изпратил, ще бъде с вас:

• Той беше успешен в дома на господаря си.
• Господарят му видя, че Бог беше с него.
• Господ направи всичко, което той вършеше, да успява в ръката му.
• Той намери благоволение в очите му.
• Той го постави над своя дом и всичко, което притежаваше той, беше под неговата власт.
• Всичко под властта на Йосиф беше благословено поради Йосиф.
• А Йосиф беше красив в тяло и изглед.

Божието благоволение е привлекателно!

То няма да привлече само успех, но също и изкушение 

Жената на Потифар беше привлечена от него:

Точно както братята на Йосиф, жената на Потифар беше важно събитие в живота му.

Тя му предложи власт над всичко, което съпругът й беше задържал от властта на Йосиф.

Тя всъщност каза, че ако наистина иска да управлява и да царува, да се преклони пред нея и тя ще му даде най-дълбокото му желание, мечтите на сърцето му.

Това е равно на Адам и змията в градината и на Исус и змията в пустинята. Тук Йосиф срещна същата змия. Пряк път към неговата мечта и цел.

Благодаря на Бог, че Йосиф се страхуваше от Бог. Той избяга и остави дрехата си. Той беше обвинен и хвърлен в невинен затвора.

Йосиф се движеше от невинност. Неговата невинност го направи да пази Божието присъствие и му носеше благоволение, където и да отиваше.

По-скоро бъди продаден, по-скоро избягай, по-скоро в затвор, отколкото да изгубиш чистотата си и невинността си.

Давид каза: „сътвори в мен чисто сърце“. Псалм 51

Йосиф в затвора:

Битие 39:21                                                                                                                                         

„Но Господ беше с него…“ 

• Той му показа Милост
• Даде му благоволение в очите на тъмничаря.
• Беше поставен над целия затвор.
• Господ го направи да преуспява в затвора. 

Ако не можете да управлявате в затвор, не можете да управлявате и от трон!

Малките начала. Да сте верни в нещото на другите ще ви квалифицира за вашето.

 

 

Франс Дю Плеси

Превод: Емил Енчев

Редакция: Севдалина и Христо Христови