Глава девета – Хвалебствения живот на Исус
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
Един ден си помислих, че ако наистина искам да знам как да хваля Господ, трябва да погледна живота на някои от великите водачи на хваление в историята. След като проучих няколко разбрах, че пропускам най-важният: Исус. Разбрах някои прекрасни неща за Спасителя. Ако погледнете по-дълбоко в Писанията, става ясно какъв е бил Той по отношение на благодарността и хвалението на Татко.
И седемдесетте се върнаха с радост и казаха: Господи в Твоето име и бесовете ни се покоряват.
А той им каза: Видях сатана да пада от небето като светкавица.
Ето, дадох ви власт да настъпвате змии и скорпиони и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви навреди.
Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а се радвайте, че имената ви са написани на небесата.
В същия час Исус се възрадва в Духа и каза: Благодаря ти, Татко, Господи на небето и земята, затова, че си укрил това от мъдрите и разумните, а си го открил на невръстните. Да, Татко, защото така Ти се видя угодно (Лука 10:17-21).
Този стих е написан, за да опише какво се е случило след като седемдесетте ученици се върнаха от време на служение. Като се върнаха те се почувстваха достатъчно смели да кажат: „Господи, в Твоето име и бесовете ни се покоряват“ (Лука 10:17). Вярвам, че и аз бих могъл да намеря причина да се зарадвам, ако бях видял това, което те току-що бяха видели. Истината е, че трябва да виждам това всеки ден, но това е друга тема. Стих 21 казва, че в този час Исус се зарадва. Първият път, когато прочетох това, подминах думата „зарадва се“, сякаш разбирах какво наистина означава това. Тогава един ден, докато изучавах гръцките определения за радост, открих истинския смисъл на това, което Исус правеше в Духа.
Гръцката дума „агалиало“ е използвана, когато се говори за начина, по който Исус се радваше в Духа. Агалиало означава: да скачаш, да ликуваш, да скачаш от радост, да покажеш своята радост чрез скачане и подскачане, обозначавайки прекомерна или прекалена радост и наслада.
Представете си за момент тази сцена. Учениците са се върнали от служене и гледане на чудотворни неща и в своето вълнение разказват на Исус за приключенията си. Вероятно е почти тъмно и те са събрани около огъня, където възнамеряват да нощуват. Тогава без предупреждение Господарят, Учителят, центърът на човешкото желание започва да танцува. Той започва да скача и да подскача и да се върти от радост. Няма никаква музика, никакви барабани, просто ревност за Бог. Дали учениците просто се взираха в Него, изумени от видяното, или се присъединиха към празника? Въпреки че няма повече писания, описващи тази сцена, вярвам, че ръцете започнаха да пляскат, очите светнаха от смях и виковете бързо последваха. За миг седемдесет мъже танцуваха безсрамно пред Бог.
Рисуването на картина на Божия Агнец, Който се държи като дете, докато се върти, може да окаже неблагоприятно въздействие върху някои. Уверявам ви, че целта ми е да хвърля малко светлина върху идеята да се радваме пред Господа с всички сили, както правеше Давид, както правеше Исус, и както прави и самият Бог за Своя народ.
Исус имитира Баща Си
Затова Исус им каза: Истина, истина ви казвам: Синът не може да върши от Себе Си нищо, освен това, което вижда, че върши Баща Му; понеже каквото върши Той, същото върши и Синът.
Защото Татко обича Сина и му разкрива всичко, което Сам върши; и ще Му покаже и по-велики дела, за да се чудите вие (Йоан 5:19-20).
Когато Исус подскачаше радвайки се, Той правеше само това, което видя, че Баща Му прави. Трябва да се чудим или да бъдем зашеметени, както гръцкият определя чуденето, от това, което Исус Го е видял да прави. Исус вършеше невероятни чудеса, докато ходеше по земята, но нищо не би било по-прекрасно от това да се гледа Спасителя, Който скачаше, наслаждавайки се на Татко, който Му се наслаждава.
Бог използва пророк Софония, за да изрази Себе Си относно народа Си. Изразът Му прилича много на Исус в Лука 10:21.
Господ, твой Бог, е сред тебе – Силният, Който ще те спаси, ще се развесели за тебе с радост, ще се успокои в любовта Си, ще се весели за тебе с песни (Софония 3:17).
Използваната тук еврейска дума за „радост“ е „соус“. Тя означава: „да бъдеш сияен; весел; да се радваш много; да се смееш; да се радваш на някого.“ Когато обаче думата „радост“ се използва за втори път, това е еврейската дума „гиил“. Това означава: „да се въртиш под въздействието на бурна емоция“. Създателят на вселената е весел и може да се наслаждава на Своите хора. Той също така е в състояние да се върти наоколо и да изпитва бурни емоции за нас. Ако Божият гняв беше голям, защо и Неговата радост не би била голяма?
Вярвам, че пророческото слово в Софония 3:17 се изпълнява в Лука 10:21. Исус сред Своя народ ще го спаси и ще се радва за тях, докато се успокоява в Своята любов и пее над нас. Както Исус подражава на Своя Баща, ние трябва да подражаваме на Него. Буйната радост е част от нашето наследство.
Софония 3:17 също ни казва за това, че Бог пее. Еврейската дума „инна“ се използва за пеене. Тя означава: „скърцане, вик на радост, да издавам свирещ звук, радост, прокламация, пеене, триумф“. В Псалм 67:4 псалмистът казва: „Да се веселят и да възклицават [англ.: „да пеят от радост“] народите“. „Народите“ означава останалата част от света извън Израел. „Пея“ в Псалм 67 е същата еврейска дума, използвана в Софония 3:17, „ранан“ или „рина“. Това означава, че трябва да сияем и да издаваме свирещ звук на радост (радостен шум).
Знам, че е трудно да си представим как би звучал Бог като пее, но това ни дава известна представа за това какво би могло да бъде. Пеенето Му е изпълнено с радост и триумфални викове. Ако Той може да изговори съществуването на дневната светлина, представете си какъв е Неговият вик на радост.
Причини да се радваме
В Лука 10:18 се казва, че Исус гледаше как сатана пада от небето като светкавица. Исус не се зарадва на тази гледка, нито се зарадва, когато даде на учениците власт над змиите и над цялата сила на врага. Той се зарадва на факта, че Баща Му е удържал тази мъдрост от благоразумните и я е дал на бебетата (вижте Лука 10:21).
Само една странична бележка тук. В Лука 10:19 Исус казва: „Ето, дадох ви власт да настъпвате змии и скорпиони и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви навреди“. Думата, използвана за „власт“, когато Исус говори за първи път, е силата, която Той даде на учениците Си. Тази дума е егзоусия и означава: „власт, разрешение, юрисдикция, свобода, свръхчовек, силата на задушаване.“
„Змията“ означава: „хитрост и мъдрост на човек“. „Скорпиони“ означава: „ужилването на смъртта“. Вторият път, когато се използва „сила“, тя се отнася до силата на врага. Тази сила е гръцката дума „дунамис“. Това означава: „сила за извършване на чудеса със способности и изобилие“.
Силата, която Исус дава на ученика, е по-голяма сила от тази на дявола. Въпреки че врагът може да ходи в чудодейна сила, ученикът може да ходи в разрешение да използва силата на Бог. Той може да използва своята юрисдикция, за да спре мъдростта на хората и да се изправи срещу жилото на смъртта. Той също няма да бъде наранен правейки това. Не забравяйте, че тази сила е дадена на ученик на Исус, а не просто на някой, който реши, че иска да управлява дявола. Ето защо Той каза: правете ученици от народите (вижте Матей 28:19). Това също е причина да се радваме в Господа.
Исус беше хвален преди да се роди
И щом Елисавета чу поздрава на Мария, младенецът заигра в утробата й; и Елисавета се изпълни със Святия Дух (Лука 1:41).
Йоан Кръстител скачаше от радост още в утробата на Елисавета. В резултат на това тя се изпълни със Святия Дух. Ако не се страхуваме да покажем радостта, която идва от срещата ни с Исус, другите ще се спасят и изпълнят със Святия Дух в резултат на тази радост (вижте Псалм 40:3). Има по-голяма сила, отколкото познаваме в чистата радост от познаването на Господ.
И Мария каза: Величае душата ми Господа и зарадва се духът ми в Бога, Спасителя моя (Лука 1:46-47).
Смята се, че Мария е изпяла тези думи на Господ. Думата „зарадва се“ е същата дума, използвана, когато се говори за Исус, който хвали Бог в Лука 10:21. Агалиао означава да скачаш наоколо. Духът на Мария скачаше от радост, когато тя изпълняваше волята на Бог.
Като видяха звездата, се зарадваха твърде много.
И като влязоха в къщата, видяха Детето с майка му Мария, паднаха и му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, поднесоха Му дарове – злато, ливан и смирна (Матей 2:10-11).
Подобно на цар Давид, тези царе се зарадваха с изключително голяма радост, когато видяха Избавителя. В тяхната култура падането или кланянето е било акт на дълбока почит. Те пророкуваха това, което един ден ще направят останалите царе на света (вижте Псалм 86:9 и 110:1). Голяма радост и поклонение винаги ще предшестват Исус.
И внезапно заедно с ангела се яви голямо множество небесното войнство, което хвалеше Бога с думите: Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение (Лука 2:13-14).
Хвалението на Исус започна с Елисавета и Мария, преди да се роди. След това царете се поклониха пред Него и се поклониха на едно новородено. И изведнъж множество небесно войнство се появи хвалейки Божията слава във висините. Винаги е имало много вълнение около Исус. Вярвам, че Неговото присъствие го изисква.
Търсене на похвалата от хора
Едно нещо, в което можем да сме сигурни относно живота на Исус на земята е, че Той никога не търсеше похвалите на човека. Той никога не смяташе, че е важно да спечели одобрението на хората, за да изпълни съдбата Си. При нас не винаги е така. Ние се борим да спечелим приемането на другите и разглеждаме реакцията им като мерило за нашия успех.
защото те обикнаха повече похвалата от човеците, отколкото похвалата от Бога (Йоан 12:43).
Йоан използва гръцката дума „докса“ за думата „похвала“. В класическия гръцки докса означава: „мнение, преценка, предположения, очакване“. Когато споменава главните управници, които тайно вярват в Исус, Йоан пише, че те са обичали одобрението, мнението или очакването на хората за тях повече от Божието, така че те продължават да крият вярата си.
Тези главни управници, които имаха сила и власт, се страхуваха да не бъдат изгонени от синагогата. По някакъв начин похвалата и доброто мнение на фарисеите бяха по-важни за тях от одобрението на Бог.
Това може да служи като предупреждение за всички нас. Фарисеите не започнаха да служат на Бога като „гнездо от усойници“, както ги нарече Исус (вижте Матей 3:7). Те имаха добри намерения точно като нас.
ЗАБЕЛЕЖКА: Беше ми интересно да установя, че фарисеите са били самоназначени. Няма история откъде са дошли или кое племе на Израел ги е родило. Има споменавания за тях още през 160-140 пр. н. е. Те идват на власт около 76 г. пр. н. е. и променят идеята на юдаизма като религия в закон. Тълкуването на закона беше тяхното изучаване. Те бяха разработчици на един двоен закон — писмен и устен. Те вярваха, че пътят към Бог е чрез Закона. Те се противопоставиха на Исус, защото Той отхвърли ученията на устния Закон.
Понякога най-големите носители на религиозния дух са самоназначените хора: онези, които се опитват да отговорят на дадена потребност или изпълняват мечта да служат на другите. Фарисеите знаеха, че Израел се нуждае от Бог, и сами определиха начина, по който това да се случи. Опитът да се задоволят нуждите на църквата с човешки усилия все още го има. Както и да го наричате, това е религиозният дух. Водачите на хваление и музикантите често могат да носят това бреме, без да знаят, че притеснението е предназначено за ходатайство. Бог Сам отговаря на нуждите на Своя народ. Той ще използва хората за задоволяване на нуждите, но Той трябва да го инициира.
Бог усъвършенства хвалението
Чуваш ли какво казват тези? А Исус им отговори: Чувам. Не сте ли чели никога тези думи: „От устата на младенци и кърмачета приготвил [KJV: „усъвършенствал“] си хвала“? (Матей 21:16)
Мисля, че е интересно, че Господ използва думата „младенци“, когато говори за хвалението, което Той усъвършенства. „Младенеца“ е дете, което все още не може да говори ясно. И тогава се появява думата „усъвършенствал“, което означава да поставиш нещо в подходящото му положение, зряло и завършено.
Перифразирайки Матей 21:16, може да гласи: „Истинското хваление може да бъде поставено на правилното му място и да се усъвършенства от Бог, чрез устата на тези, които имат детско доверие“. Ако аз се опитам да усъвършенствам собственото си хваление, аз изваждам Бог от тази задача.
Хвалението е сила
Докато разглеждаме тези Писания, интересно е да сравним разликата между Псалм 8:2 и Матей 21:16. Исус тълкува значението на Псалм 8 в Матей 21-ва глава.
От устата на младенците и кърмачета приготвил Си хвала [KJV: „сила“] да засрамиш противниците Си, за да накараш да млъкне врагът и отмъстителят (Псалм 8:2).
А Исус им отговори: Чувам. Не сте ли чели никога тези думи: От устата на младенците и кърмачета приготвил [KJV: „усъвършенствал“] Си хвала? (Матей 21:16)
Исус тълкува Псалм 8 за нас. ХВАЛЕНИЕТО Е СИЛА. Отредената сила е напълно зряло хваление. Това е хвалението, което кара враговете на Бог да млъкнат. Хвалението е оръжието за спиране на гласа на мъките, идващ срещу нас. Обвинителят не може да устои, докато има глас, който вика хваленията на Бог.
Въпреки че няма много Писания, описващи Исус, който възхвалява Татко, Лука 10-та глава със сигурност ни дава представа за това какви са били чувствата Му по отношение на хвалението. Всеки път, когато Той излизаше сам да се моли, със сигурност е имало известно време за поклонение.
Това, което се случва насаме с Господ, все още е най-важният живот на поклонение, който някога ще имаме. Това, което се случи с Исус в Неговото лично време, се прояви в Неговия изблик на радост към Неговия Баща.
Спонтанно изразяване
А по-голямата част от множеството разстла дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и ги постилаха по пътя.
А множествата, които вървяха пред Него, викаха: Осанна на Давидовия син! Благословен, който иде в Господното име! Осанна във висините (Матей 21:8-9).
Това беше най-известната сесия за хваление и поклонение в историята. Исус правеше триумфалното Си влизане в Ерусалим и хората започваха да се събират заедно. Когато викаха „Осанна“, те всъщност казваха „спаси, молим се“. Коренът на тази дума е на еврейски, което означава „вик за помощ“. Осанна по някакъв начин се е променила и е използвана по-късно като дума за хваление, но онзи ден хората викаха за своя Избавител.
Този вик е взет от Псалм 118, който се четеше на празника на шатрите. Осанна се викаше в последния ден на празника. Това го направи още по-обидно за фарисеите, тъй като този вид поклонение беше запазено за Бог на Святите празници.
Въпреки че това беше традиционен тип отклик, не беше традиционна причина да се провеждат викания по улиците. Хората спонтанно започнаха да хвалят при идването на Исус, независимо дали наистина разбираха какво се случва или не. Те направиха традиционно нещо по спонтанен начин.
Докато фарисеите се чудеха за какво е целият този шум, Исус получаваше хвалението, което Му се дължи. Не знам дали хората в Ерусалим наистина са знаели значението на това, което правят или не. Знаем ли ние наистина значението на това, което се случва по време на хваление в църквата? В Духа се случват неща, които нашият логически ум не може да разбере. Изправени сме пред избор всеки път, когато се събираме да възхваляваме Бог. Ще бъдем ли хората по улиците, които викат: „Спаси, молим се“, или фарисеи, които отхвърлят това, което не искат да разберат?
Емоционализъм
А главните свещеници и книжниците, като видяха чудесата, които извърши, и децата, които викаха в храма: Осанна на Давидовия син!, възнегодувах и Му казаха (Матей 21:15).
В Матей 21:8 множеството разпростря дрехите си по пътя и викаше хваление. Те бяха извън града. В стих 15 се казва, че децата са били в храма и са викали и казвали Осанна.
Винаги, когато видя дете, което вика или вика силно, както е определено в Лексикона, винаги искам да видя какъв е проблемът. Предполагам, че викането означава, че има проблем. Когато фарисеите видяха децата да викат и хората, които възхваляваха Исус, което се правеше само на празника на Йехова, те не само завидяха на отклика, но и бяха изплашени от това, което смятаха за свръхемоционална реакция на всички, които сега се бяха проявили в тези малки деца, които викаха. Те никога не видяха, че това е истински отклик, акт на свещено хваление на Спасителя.
Колко пъти сте си мислили, че някои хора стават твърде емоционални за вашия вкус, докато са били в публично хваление? Аз знам, че съм си мислил. И все пак, ако Бог усъвършенства хвалението в устата на бебетата, тогава ще трябва да очакваме емоционалност понякога, викане на моменти, смях, танци и може би други форми, за които Давид говори в Псалмите, като треперене, което означава насилствено разклащане (вижте Псалм 2:11).
Всичко, което се случва в присъствието на Господ, е реакция или отклик на това присъствие. Дяволът искаше Исус да падне и да се поклони като отклик на него. Неговото желание беше да получи отклика, който се дължи само на Бог. Отклика към някого, като уважение, благоговение или навеждане, може сам по себе си да бъде акт на поклонение. Тъй като уважението и почитането на някого с дължимото уважение е библейско, трябва да има разлика между моя отклик към моя шеф или пастор и присъствието на Всемогъщия Бог.
Цитати
Следват два цитата от мъже, които имат подобен възглед за общото между песента за хваление и пророческото.
„Следователно Павел не би могъл да говори за „псалми, вдъхновени от Духа…“, ако е искал да спомене за заемане на традиционни оди от книгата на химните на еврейския псалтир. Композиции, които са били спонтанно „вдъхновени“ и създадени за случая са много по-вероятни.“ (Ралф Мартин)
„Пеенето на химни е разработено в църквата от първи век от сектата на Терапевтите. Описвайки техните събрания, когато някой от групата се изправя и пее химн на Бог, или нов, който сам е съставил, или стар от по-ранен композитор. Останалите следвали един по един в подходящ ред. На вечерните събрания мъжете и жените били разделени в началото; и пеели химни, понякога антифонно, често придружаващи химните с ритмични движения. „Тогава божествено вдъхновени, мъжете и жените заедно, ставайки един хор, „пеели“ химни на благодарност на Бога Спасител.“ (Филон)