Глава четвърта – Синовете на Садок
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
Свещеничеството на Садок може никога да не се върне напълно, както някога, но винаги ще има такива, които служат пред Господа. Това, което ще посоча в тази глава, няма за цел да обезсърчи водача на хвалението, а да го предизвика. Работата да служиш пред Господ не е трудоемка с невъзможните правила за запомняне, а да свириш и пееш по най-добрия начин, като все пак се простираш отвъд себе си в творческата енергия, която само Той може да осигури. Без значение какви са вашите музикални способности, те трябва да са най-добрите, на които сте способни, като все още се простирате напред.
Синовете на Садок бяха левити, които се доказаха като верни на Господа. В резултат на тяхната вярност им беше позволено да се приближат до присъствието на Бог и да Му служат. Когато за първи път прочетох за тях в Писанието, не мислех, че това ще има нещо общо с днешните водачи на хваление. Но то има.
Първо ще ви дам малко история за баща им. Садок (което означава „праведен“) беше левитски първосвещеник, верен на цар Давид, когато Адония се разбунтува. Той остана верен на Давид по време на узурпацията на Адония. Той беше известен и с това, че носеше ковчега на завета с Авиатар, следвайки цар Давид в бягането му от сина му Авесалом (вижте 2 Царе 15:24).
Докато Давид се криеше, той изпрати Садок обратно в Ерусалим да се покланя в скинията, като през цялото време шпионираше Авесалом. Синовете на Садок връщаха информацията обратно на Давид. Цар Давид беше помазан и имаше Святия Дух върху себе си. Садок и синовете му бяха верни на помазанието и на Святия Дух, независимо кой беше на престола. Това беше началото на репутацията на Садок за вярност.
Знам, че днес е популярно да наричаме музикантите в църквата левити. Въпреки това вярвам, че би било полезно за всички, които се смятат за левити, да проучат изискванията, пред които са изправени. Искам да споделя някои от нещата, които открих, докато изучавах това племе.
Неверни левити
Но левитите, които се отдалечиха от Мене, когато Израел се заблуждаваше, който се отвърна от Мен и отиде след идолите си, те ще носят беззаконието си.
Но те пак ще бъдат служители в светилището Ми, за да надзирават портите на дома и да служат в дома; те ще колят всеизгарянията и жертвите на народа и те ще стоят пред тях, за да им слугуват.
Понеже им слугуваха пред идолите им и станаха спънка за увличане на Израилевия дом в беззаконие, затова Аз вдигнах ръката Си против тях, казва Господ Йехова; и те ще понесат беззаконието си (Езекиил 44:10- 12).
Това Писание ясно казва, че служенето на Божия народ в присъствието на идол е причинило цял народ да падне в грях. Думата „идол“ означава изображението на нещо. Това не означава само дървена статуя на сцената. Ако изпълнението или забавлението е идол за музикантите на сцената, това ще накара хората да изпаднат в грях. Грехът е да се даде внимание на фалшив бог. Работата на водача на хвалението наистина е да насърчава хората да се покланят единствено на Бог, а всичко друго е поклонение на идолите.
Има последствие за онези, които водят пред идол, дори идола на амбицията. Стих 13 го казва много ясно.
И няма да се приближават към Мене, за да Ми свещенодействат, нито да се приближават до нищо от святите неща, нито при пресвяти приноси; а ще носят срама си и мерзостите си, които извършиха.
Обаче ще ги поставя стражи над службата на дома и за цялата му прислуга и за всичко, което ще се върши в него (Езекиил 44:13-14).
В тези два стиха се казва, че левита може да работи в църквата и да прави много неща, за да служи на хората и въпреки това да не му е позволено да се доближава до Господ. Ако някой от идолите, които споменах по-горе, присъства в днешните музиканти, тогава Този, Който е най-необходим в служението, ще се дистанцира от тези, които служат. С други думи, не очаквайте Господ да дойде мощно, докато служите, ако имате егоистична амбиция.
Идоли
Много пъти в историята на Юда царете позволяваха идолопоклонство, но аз вярвам, че Господ има предвид конкретен случай. Нека обясня.
В 4 Царе 22 и 23 глава осемгодишното момче Йосия беше направено цар на Юда. Когато беше на осемнадесет години, книгата на завета беше намерена в храма. За първи път той чу четенето на закона. Когато чу собственото си име, споменато при четенето на закона, реакцията му беше много силна.
А царят, като чу думите на книгата на закона, раздра дрехите си (4 Царе 22:11).
Във вълнение той заповяда на един от свещениците да се допита до Господа.
Идете, допитайте се до Господа за мене, за народа и за цяла Юдея относно думите на тази книга, която бе намерена; защото е голям Господният гняв, който е пламнал против нас, понеже бащите ни не послушаха думите на тази книга, за да постъпват, напълно както е писано за нас (4 Царе 22:13).
След като чу от Бог и колко Го е разгневила невярността, Йосия започна да събаря високите места. Дори в святият храм имаше идоли, но няма сведения левитските свещеници да са били в опозиция. Те бяха учители на Закона, но въпреки това не възразяваха срещу поклонението на идолите в храма. Защо позволиха това да се случи?
Днешните водачи на хваление
Вярвам, че днешните водачи на хваление трябва да познават достатъчно добре Словото и да имат близко взаимоотношение с Бог, за да разпознаят амбициозен дух, идол или нещо, което се опитва да се издигне над познаването на Бог. Този водач трябва да се справи с тези духове веднага щом бъдат идентифицирани.
Веднъж ме направиха ръководител на хвалението в една църква и забелязах някои духовни неща, които не бяха добри в музикантите, които бяха там отдавна. Започнаха да се проявяват амбиция, похот и елитност. Реших да не казвам нищо с надеждата, че просто ще си отиде. Освен това се борех със собствените си версии на същите духове и не се чувствах достатъчно уверен да донеса корекция на някой друг, когато не можех да бъда сигурен, че това не е точно моя работа.
С течение на времето това се влошаваше и започва да влияе на църквата. Когато започнах да се занимавам с това, вече беше твърде късно. Бях обвинен в нещата, които видях в другите. Това доведе до разделение и почти напълно унищожи приятелствата, които се развиваха. Отстъпих от позицията, знаейки, че съм единственият виновен.
След една година търсене на Господ за това къде съм сгрешил Той просто каза: „трябваше да се справиш с тези неща веднага щом ти се разкриха.“ Той продължи, като каза, че аз съм водачът и моя отговорност е да се справя с онова, което Господ ми е разкрил в хората под мен. Ако страдах от същите проблеми, Той би бил верен да ми ги покаже чрез тези, които бяха над мен.
Бог е управляващ и Той няма да наруши този административен апарат, дори ако ръководството е в грешка. Той обаче ще се справи с погрешно ръководство по-остро, ако няма покаяние. Ако сте водачът на хвалението, трябва да се справите с нещата, които Господ ви разкрива, когато ги разкрива.
Днешните идоли
Това, което се случи с левитите в Юда, може да изглежда невъзможно да се случи днес, но ако погледнете причините, довели до тяхната невярност, ще откриете, че някои от същите неща могат да се случат и днес. Поклонението на идолите, на което левитите станаха жертва, не се случи изведнъж. Минаха години на един малък компромис след друг, за да се стигне до това.
Израел започна да се заблуждава, когато беше политически разумно да покаже почит на боговете на други народи, с които се съюзи. Те направиха това, когато им беше необходима помощ за побеждаване на атакуваща сила. Именно политическият дух и увереността в себе си започнаха да подкопават водачите на Израел. Саул беше първият цар на Израел и първият, който разчиташе на собственото си усещане за добро и зло. Той се довери на собственото си тълкувание на Божиите заповеди.
Интересна бележка: Бог никога не е възнамерявал Израел да има „цар“. Когато говори на Самуил и му каза да помаже Саул, той каза: „Помажи го за началник или водач на Моя народ“. (вижте 1 Царе 9:16, 1 Царе 10:1) Началник, княз или военачалник означава някой с власт, но под власт. Израилевите старейшини поискаха цар и дори след предупреждение от Бог чрез Самуил (вижте 1 Царе 8:9) те все още искаха цар вместо началник.
Думата „цар“ означава царска особа. Това е човек без власт над него. Това е позиция, която трябва да бъде запазена само за Бог. Въпреки че това изглежда като фина разлика, това е причината Саул и много други царе след него да отпаднат от благодатта. Без някаква отчетност дори един цар ще изпадне в грешка.
Царе, които вършиха зло
Бих могъл да изброявам цар след цар, които донесоха някакво извращение на повеленията и заповедите на Бог и повечето от тези причини в крайна сметка ще се занимават с политическо позициониране. Започвайки от Саул, с изключването на Давид, много от царете на Израел и Юда се бориха да удържат властта на престола. Те не бяха склонни да разчитат или да чакат Бог за сила. Бавно, година след година, те се отдалечаваха от повеленията и заповедите на Господ.
Левитските свещеници бяха учители на Закона и на Божиите заповеди. Те бяха и вратарите, което означава, че те бяха защитата за святите неща в храма. Защо те не възразиха срещу тези компромиси с истината и нападението на идоли, поставени в храма? Каква сила ги накара да приемат тези промени? Вярвам, че това беше политически дух. Всеки би се възползвал от тези малки отстъпки.
Днес враговете, с които се сблъскваме са началства и власти във високите места. Все още трябва да разчитаме само на Бог за власт, но често е трудно да се изчака времето Му.
Политическия дух
Нека се опитам да обясня какъв според мен е политическият дух. Политическият дух е саморекламиране, самоувереност и самосъхранение. Чувал съм да се нарича да се свържете с възможно най-много могъщи хора за потенциалната услуга, която може да бъде спечелена от свързването. Същото може да се случи и в служението, само че е малко по-трудно да се разпознае.
Някои ще се опитат да се свържат с помазание, което някой друг има. Първо, поради ползите от свързването и второ, те вярват, че се нуждаят от това помазание, за да изпълнят собственото си желание да служат.
Моето „мнение“ е, че опитът да се свържеш с помазанието или надаряването на друг с цел придобиване на достоверност чрез свързването е коренът на политическия дух.
Ако изучавате царете на Израел и Юда от Соломон до Йосия, ще видите непрекъснато намаляване на святостта, която някога е била в Израел. Когато Йосия отново започна да почита Пасхата, се разбра, че не е имало Пасха от дните на съдиите на Израел (вижте 4 Царе 23:22). Това означава, че всички царе на Израел не са сметнали за важно да се подчиняват на тази Божия заповед (вижте Изход 12:17). Дори когато някои царе се опитваха да направят това, което е правилно в очите на Господ, все още имаше някои фалшиви идоли, които оставаха.
Беше им позволено да се приближат
А левитските свещеници, Садоковите потомци, които извършваха службата на светилището Ми, когато израилтяните отстъпваха от Мене, те нека се приближават към Мен; за да Ми служат, и нека стоят пред Мене да Ми принасят тлъстината и кръвта, казва Господ Йехова.
Те нека влизат в светилището Ми и нека се приближават до трапезата, за да Ми служат и те нека извършват службата Ми (Езекиил 44:15-16).
Винаги съм мислил, че трябва да направя нещо, което да донесе присъствието на Господ. Сега виждам, че Той винаги е там и аз съм този, който трябва да се приближи до Него. Само верността ще постигне това.
А без вяра не е невъзможно да се угоди на Бога, защото който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тези, които Го търсят (Евреи 11:6).
Не забравяйте, /аз се приближавам/ аз означава жертва или принос. Нашата жертва на хвала е надеждата ни да се приближим до Бог (вижте Глава 1, определението за хваление).
Приемане на висока позиция
„Ако сте поканени на сватбено пиршество, не винаги се насочвайте към най-доброто място. Ами ако някой, който е по-уважаван от вас, също е поканен?
Домакинът ще каже: „Нека вместо теб този човек седне тук.“ Тогава ще се смутите и ще трябва да заемете каквото място е останало в края на масата!
„Вместо това направете следното — седнете в края на масата. Тогава, когато вашият домакин ви види, той ще дойде и ще каже: „Приятелю, имаме по-добро място за теб от това!“ Тогава ще бъдете почетени пред всички останали гости.
Защото гордите ще бъдат смирени, а смирените ще бъдат почетени“ (Лука 14:8-11, NLT).
„Празник“ в Лука 14:8 означава „забавление“. Исус ни дава протокола за празници и банкети. И двете думи могат да бъдат намерени под думата „забавление“ в гръцкия лексикон.
Веднъж, когато бях в Калифорния на музикално шоу, зоната зад кулисите гъмжеше от звезди. Аз бях там и изпълнявах нещо надявайки се за награда. С толкова много известни хора в една стая е безсмислено някой да очаква привилегировано отношение. Тогава изведнъж в зоната зад кулисите влязоха бодигарди и биячи и започнаха да изтласкват всички тези известни артисти, така че звездата, за която са работили да не бъде притеснявана от предполагаемите фенове. Както можете да си представите, разговорите сред останалата част от музикалната общност не бяха добри след това и въпросният изпълнител скоро стана непознат за обществеността.
Това беше едно от най-надменните неща, които този артист можеше да направи. Гордостта предшества падението дори и в света.
Когато се съберат артисти или групи за хваление, те трябва да започнат, като първо заемат ниско място. Тогава, ако ръководителят на тази среща реши да ви издигне, това ще бъде направено с истинска чест, а не от самореклама. (Ще пиша повече за забавлението в главата, наречена „Забавление”.)
Въпрос
Как би изглеждало свещеничеството на Садок днес? Преди да се опитам да отговоря, нека ви покажа какво има да каже Господ.
Защото така казва Господ: Никога няма да липсва от Давид човек, който да стои на престола на Израилевия дом;
нито от левитските свещеници ще липсва пред Мене човек, който да принася всеизгаряния и да гори хлебни приноси, и да жертва непрестанно (Еремия 33:17-18).
„Всеизгаряния“ означава изкачване или стълбище: нещо, което се издига по дима, издигащ се от приноса. Хлебните приноси са като подаръци или почит, подарък. Въпреки че вече не се изискват всеизгаряния или кръвни приноси, това, което те представляват, все още е валидно. То продължава да е важно, за да се издигнеш до Господ и да Му носиш дарове и почит. Не може да се избяга от реалността, принасянето на жертва на хваление на Бог все още има някои изисквания.
Днес жертвата е жертва на хвала. Верните левити трябва да подготвят тази жертва умело и умишлено, за да я направят приемлива за Бога. Той ще дойде като пречистващ огън, за да пречисти онези, които служат пред Него, така че жертвата, която принасят да бъде праведна пред Него.
Ще седне като някой, който топи и пречиства сребро, и ще очисти левийците и ще ги претопи като златото и среброто; и те ще принасят на Господа приноси с правда.
Тогава приносът на Юда и Ерусалим ще бъде угоден на Господа, както в древността, както в миналите години (Малахия 3:3-4).
Кръвта на Исус
Всички тези Писания звучат така, сякаш никой не може да изпълни изложените изисквания и в по-голямата си част това е вярно.
Проливането на Кръвта на Исус разкъса завесата, която държеше всички далеч от Светая Светих. Сега имаме достъп, но само чрез Кръвта и кръста. Покаяното сърце и откритото изповядване на Негово Господство е, което ни квалифицира да влезем в портите Му с благодарност и в дворовете Му с хваление. След като влезем на това място, ние сме изправени пред това каква жертва носим.
Нямам предвид колко добра е музиката, макар че това е важно, но какво е състоянието на сърцето на водача на хвалението и на групата? Дали това е действие на хваление и жертва на Господ от цялото сърце?
Кръвта на Исус не намали изискванията на Бог за чиста жертва. Всъщност тя издигна стандарта по-високо от всякога. Една капка Кръв на Месията направи повече от всички жертви, принесени по-рано. С такъв страхотен подарък никога не трябва да приемаме с лека ръка позицията на водач на жертвата на хвала.
Изискване да поучават
Нека (верните левити) учат народа Ми да различават между свято и несвято и нека ги упътват да разпознават нечисто от чисто (Езекиил 44:23, вижте също Неемия 8:1-8).
Това Писание казва, че верните левити трябва да поучават. Неверността ще помрачи способността на човек да прави разлика между свято и несвято. Левитите по времето на Езекиил поучаваха закона. Днес ние поучаваме чрез своите действия и това, което сме получили от взаимоотношението си с Исус. Ако днешните водачи на хваление трябва да водят Божия народ към място на жертва, тогава те ще се нуждаят от силно разбиране на Словото (вижте 2 Тимотей 2:15).
От тях все още се изисква да поучават разликата между святото и несвятото. Нещо, което е свято, се отделя или освещава. Нещо, което е нечисто, е това, което има общо предназначение или е несвято. Нашето хваление никога не трябва да става обичайно или несвято, а да се отделя и освещава за Господ.
Джоузеф Гарлингтън казва: „По някакъв начин не изглежда правилно да използваме същата дума, за да опишем нашия Бог, както правим с любимата си храна с високо съдържание на мазнини.“ Това е правенето на разликата между святото и нечистото.
Притчата за талантите
Прочетете Матей 25:14-30. Това са Писанията, които разказват историята за слугите, които получиха таланти според техните способности. Господ започна да ми втълпява да гледам тези Писания с идеята, че талантите означават не само пари, но и самия талант.
Първите двама човека инвестираха и удвоиха талантите си и получиха достъп до наградите на царя. Последният човек зарови таланта си и Господарят, разгневен каза; „Е, ти трябваше поне да вложиш парите ми в банката, за да имам някаква изгода.“ (Матей 25:27 NLT). Думата „поне“ означава, че най-малкото, което човек може да направи с таланта си, е да извлече полза от него. Опитът да спечелите пари или да спечелите полза от таланта си не е най-лошото нещо, което можете да направите с него, това е най-малкото, което можете да направите с него. Ако инвестирате в таланта си, тогава той ще порасне. Растежът беше това, което зарадва завръщащият се Господар, не сумата.
Принципът, който се опитвам да кажа тук, е прост. Някой, който служи на Божия народ, първо трябва да постави всичките си таланти в краката на Исус и след това да позволи да бъдат използвани по начин, който е угоден на Бог. Тогава мъдро настойничество е да инвестираш в таланта си. На практика това означава усъвършенстване. Понеже Святият Дух ви е използвал по мощен начин веднъж, не означава, че трябва да сте доволни от това, което предлагате на Бог. Бог е доволен от най-доброто от вас и може да бъде доволен само когато е принесено с вяра. Това най-добро трябва да расте всеки ден. Ето как да дадете на Духа по-голям речник, когато Той ви използва. Бог все още твори.