Търсене на Божието Царство

Доволни ли сте от живота си? Харесва ли ви начина, по който живеете? Искате ли нещо да се промени? А вярвате ли, че Бог ще  го промени? Знаете ли, че има хора, които години наред вярват това, но то така и не се случва? Защо? Защото Бог не може да го направи ли, или защото ние не Му позволяваме да го направи? Един от главните начини, по който Бог ни променя е чрез покаяние. Библията казва, че покаянието е дар от Бога. Ние сами не можем да се покаем. Но истината е, че има и наше участие. Не си стоим пасивно със скръстени ръце и да си казваме: „Ако е Божията воля да ме промени чрез покаяние, Той ще го направи“. Години наред сме правили това. Време е да осъзнаем, че не работи.

Сега върху земята е дошъл нов сезон. Този нов сезон ще въведе идния век. Знаете ли с какво се характеризира идния век? С царуването и управлението на Христос. Но как ще царува и управлява Той? В и чрез Своите синове и дъщери. За да влезем в новия век, първо трябва да минем през новия сезон, който е сезона на узряване на синовете, за да могат да управляват. Как започва всичко това?

Виждаме го в едни от първите думи на Исус Христос.

Марк 1:15: „Времето се изпълни, и Божието царство наближи: покайте се и повярвайте в благовестието“.

Исус говореше на евреите тука. Кои бяха евреите? Тези, които имаха всичките пророчества за Месията и за Неговото царство. Те очакваха това, вярваха в него. И си мислеха, че понеже са потомци по плът на Авраам, те автоматично влизат в царството когато то дойде. И не само че влизат, но ще имат и почетни и управленчески позиции в него. Но Исус се появява тука с чудесните новини на първо място: „Чакането ви свърши. Времето се изпълни (което означава: време е, времето дойде, няма повече бавене, няма нужда повече да чакате)“. Не е ли супер това, да си чакал нещо поколения наред. Те си предаваха този копнеж от поколение на поколение. И сега това поколение имаше една от най-великите привилегии да живее във времето, когато беше дошъл момента за идването на царството. Исус каза: „Времето се изпълни, царството е много близо“. Но, за да влезе човек в него, това не става автоматично.

След като Исус казва, че времето се изпълни и Божието царство наближи, следващите Му думи са: „Покайте се и повярвайте в благовестието“. Тази дума покайте се означава: променете начина си на мислене, или мислете различно. С други думи: Не можете да разберете царството, ако мислите по стария начин. Така че, за да променим живота си, ние трябва да променяме начина си на мислене. В Римляни 12:2 се казва: Не се променяйте, за да ставате като хората от света, но позволете на Бог да ви промени отвътре с нов начин на мислене. Тогава ще можете да разберете и да приемете какво иска Бог за вас. Ще можете да знаете какво е добро и угодно на Него и какво е съвършено.

Има лоша промяна, която е да ставаме като хората от света. И има добра промяна, която се случва, когато позволяваме на Бог да ни променя. И двете са свързани с промяна на начина ни на мислене.   

Във всичките си поучения, Исус, никога не говори за Божието царство като съществуващо преди това. За Него царството беше нещо изцяло ново, което първо трябва да бъде схванато. Затова е нужно покаяния (промяна на мисленето), за да може да се разбере. Той каза дори, че Йоан Кръстител не е бил в Божието царство, понеже целият му стил на служене го идентифицираше с предишната диспенсация на закона.

Лука 16:16: „Закона и пророците бяха до Йоан, но след това Божието царство се благовестява всеки насила влиза в него“.

Според Исус Божието царство е напълно различно от всяко друго движение на Бог, което е съществувало преди това.

Вижте, това да бъдем част от Божието Царство е една от най-големите привилегии.                  

Матей 11:11 „Сред родените от жена не се е издигал по-велик от Йоан Кръстител, но последния в Небесното Царство е по-велик от него“.

Исус каза, че никой, който е бил роден до тогава не е бил по-велик от Йоан Кръстител. Но след това Той каза нещо по-удивително, Той каза, че дори най-малкия от нас в небесното царство е по-велик от Йоан Кръстител!

Колко възвишена позиция е запазил Той за членовете на Своето тяло, гражданите на Неговото Царство! Това означава, че дори най-малките от призованите  са по-висши дори от Божиите пророци и от Йоан Кръстител и от всичките други велики мъже, които са ходили преди тях.

Мойсей заведе хората до обещаната земя, но не ги въведе в нея. Старият ред на служение не може да направи това. Изискваше се ново лидерство, което да ги вкара там. Единствено Исус, Божия син може да ни въведе в царството.

Царството е наречено небесното царство. Но много е важно да разберем, че не е наречено царството в небето, а небесното царство. Първото ни оставя с впечатлението, че то се намира някъде в небето, но това не е, което Библията казва за него. Тя казва, че то е небесното царство, говорейки за неговия произход, че не е от земята, а от една друга област, едно друго измерение. По-нататък ще видим къде се намира то. Но слава на Бога, че то не е царството в небето. Исус каза, че то наближи, то е близо до нас.

Това, че царството е небесно показва, че царството е напълно различно от външния свят. То има различен произход, разкрито е по различно време, има различна надежда и в него се влиза чрез различно раждане.

Израел беше естественото царство и неговата столица беше Ерусалим. Небесното царство има нова столица, която се казва Новият Ерусалим. Това е Църквата на живия Бог. Ние сме столицата на царството.

Някои хора казват, че градят царството, но никъде в Библията не ни се казва, че ние можем да градим царството. Казвани се, че можем да го видим, да влезем в него, да го приемем, да го наследим или да го прокламираме, но никога не се казва да го градим.

Лука 12:32: „Това е благоволението на Татко да ви да де царството“. Ако можем да градим царството, тогава това ще бъде нещо, което ние раждаме. Но царството е било приготвено за нас преди създаването на света (Матей 25:24). Исус дойде, за да донесе и установи царството на земята.

Божието царство е като синапово семе и трябва да расте. Има растеж, но той не е свързан с усилие, а с живот. Можем да построим къща, но не можем да построим дърво. Нещата, които растат се произвеждат от един вроден вътрешен живот и ние не можем да ги строим. Данаил видя, че царството расте докато изпълни целия свят. Нямаше нищо общо с градеж в това видение. Така че какво ще градим от него. Трябва да го приемем и да му позволим да расте в нас, да превземе целият ни живот и след това да завладява всичко около нас като расте все повече и повече.

Йоан 3:3: „Истина, истина, ти казвам, ако човек не се новороди не може да „види“ Божието Царство“.

Исус казва, че за да може човек да „види“ царството той трябва да новороди. Какво означава това да види. Тази дума виждам може да се преведе и разбирам. Така че има условия, които човек трябва да изпълни, за види или да разбере царството. Първото беше да се покае, което означава да промени мисленето си и второто условие е да бъде новороден, което е свързано с покаяние. Без това, човек не може да разбере царството.

Вижте, царството не е естествено състояние, защото в него трябва да се влезе след едно ново духовно раждане. Ти си роден от една по-висша област. Това е работа единствено на Бог. Това е една нова област, в която влизаш под напълно нови условия. Това става достъпно чрез преживяването на нов живот, нова идентичност, ново гражданство, нов дух, нова природа, нова воля, ново отношение, нова способност и нова цел. Когато хората идват в света, те са родени извън Божието Царство, и не могат да виждат в него.

Ако царството беше външно, тогава всички щяха да го видят. Хората виждаха Исус, но не видяха Божия Син.

Царството е наречено Небесното царство. Но много е важно да се разбере, че то не е царство в небето. То е небесното царство, което води началото си в и от небесната област. Исус каза да се молим царството да дойде, така че Божията воля да се върши на земята както е небето. Ние сме хора, които носим небето на земята със себе си. Нямаме желание да напускаме земята и да „отидем“ на небето. Не търсим грабване или смърт. Ние сме град, който слиза от Бог от небето.

Лука 16:16: „Законът и пророците бяха до Йоан; оттогава Божието царство се благовестява и всеки насила влиза в него“.

Израел завладяха обещаната си земя с насилие. Местните народи не предаваха градовете си доброволно. Това е картината, която Исус използва, за да опише какво означава да завземем царството.

Насилието се случва само, където е установен противник. Със сигурност в Божието царство няма насилие.

Насилието, за което се говори е това, което се извършва срещу плътската ни природа, плътският ни ум и човешката воля. Ние трябва да насилим себе си, за да завладеем царството. Бог очаква да наследим царството докато живеем на земята. Трябва да се борим да влезем през тясната порта. Небесното царство не е за добронамерените, а за отчаяните.

Как идва Божието царство?

В Лука 17 глава, фарисеите, явно пропуснали изявлението на Исус в началото на служението Му, че небесното царство наближи, Го питат кога ще дойде Божието царство. И Той им отговаря.

20ст.: ²⁰„Божието царство идва, но не по начин, по който да можете да го видите. ²¹Хората няма да кажат: ‘Вижте, Божието царство е тук!’ или ‘Ето го там!’ Не, Божието царство е във вас“.

Божието царство е управлението и царуването над всичко. Основата на това царство е в човешкото сърце.

Думата „царство“ произлиза от двата термина „цар“ и „власт“ = ВЛАСТТА НА ЦАРЯ. То съществува навсякъде, където властта на Христос управлява и господства над сърцата на хората.

Въпреки че Той има цялата власт на небето и на земята, Той не управлява никъде в мярката, в която управлява в сърцата на Своите възлюбени синове и дъщери, които са призовани в Неговото Царство и в Неговата слава.

Божието царство е във вас. Когато Бог царува в живота на човека, всичко в живота му е доведено до сферата на царството. Семейството му става семейство на царството, бизнеса му става бизнес на царството.

Нашата цел е външния, естествен свят да бъде доведен под властта на вътрешния, духовен свят.

Правейки това, трябва да подредим приоритетите си.

Матей 6:25-34 ²⁵„Затова ви казвам, не се безпокойте за нещата, от които се нуждаете, за да живеете – какво ще ядете, какво ще пиете или какво ще обличате. Живота е по-важен от храната, и тялото е по-важно от това, което обличате върху него. ²⁶Погледнете птиците. Те не сеят, не жънат, нито събират храна в хамбарите, но вашият небесен Баща ги храни. Не знаете ли, че вие сте много по-скъпи от тях? ²⁷Вие не можете да прибавите никакво време към живота си като се безпокоите за него. ²⁸И защо се безпокоите за облеклото? Погледнете дивите цветя на полето. Вижте как растат те. Не работят, нито си правят дрехи. ²⁹Но Аз ви казвам, че дори Соломон, най-великият и богат цар, не се е обличал толкова красиво колкото едно от тези цветя. ³⁰Ако Бог прави това, което расте на полето толкова красиво, какво си мислите, че ще направи за вас? Това е само трева – един ден е жива, а на следващия някой я хвърля в огъня. Но Бог е достатъчно загрижен, за да я направи красива. Със сигурност Той ще направи много повече за вас. Вярата ви е толкова малка! ³¹Не се безпокойте и не казвайте: ‘Какво ще ядем?’ или ‘Какво ще пием?’ или ‘Какво ще облечем?’ ³²Това е, за което онези хора, които не познават Бог, постоянно си мислят. Не се безпокойте, защото вашият небесен Баща знае, че се нуждаете от всички тези неща. ³³Това, което трябва да желаете най-много е Божието царство и да вършите това, което Той иска да вършите. Тогава Той ще ви даде всички онези други неща, от които се нуждаете. ³⁴Така че не се безпокойте за утрешния ден. Всеки ден си има достатъчно неприятности. Утрешния ден ще си има своите безпокойства“.

В 26ст. се казва, че небесните птици не сеят, нито жънат, нито събират в хамбарите. Сега, ние вярваме в принципа на сеене и жънене. Правили сме го, правим го и ще продължаваме да го правим. Обаче, има едно измерение в духовната област, което е много по-високо от сеене и жънене, то се нарича прибавяне. Прибавяне означава, че ти не правиш нищо, за да получиш това, то просто ти се прибавя.

Как влизаме в това измерение? Отговора е в 33ст. В предишните стихове се говори за такива неща, от които се нуждаем, за да оцелеем храна, вода, облекло. Без тези неща не можем да живеем дълго физически, нали? В 32ст. се казва, че няма нужда да се тревожим за всички тези неща, ако търсите Божието царство на първо място. Защото, ако наистина търсиш Божието царство първо, всичко, от което се нуждаеш ще ти бъде прибавено. Изглежда много лесно, но не винаги е толкова просто.

Добре, как да търсим първо Божието царство. Божието царство не е нещо, което да можем да видим, нещо, което да го пипнем. Божието царство е вътре във нас. То е праведност, мир и радост в Святия Дух. Всъщност това са неща, които не можем да ги видим. Исус каза, че Святия Дух е като вятъра, който не може да се види. Така че как търсим това?

Това не означава, че първо трябва да ходим на църква. Няма нужда от спазването на всичките тези религиозни неща. Да търсиш Божието царство означава да установиш културата на Божието царство там, където живееш. Ние всички имаме различни култури, но царството също има култура. Така че ние трябва да оставим нашите естествени културни принадлежности и да вземем културата на царството.

Ние търсим царството като прощаваме когато се отнасят несправедливо с нас, търсим царството като живеем свят живот, търсим царството като обичаме хората, търсим царството като внимаваме плода на плътта да не е в нашия живот. Когато търся царството, аз търся принципите на Божието Слово. Това не е нещо отнесено, отдалечено.

И, ако наистина обичам хората, ако прощавам, ако няма огорчение вътре в мен, ще има радост, ще има мир, ще има праведност и аз ще доведа Божието царство вътре в мен. Така че като живея правилно аз виждам Божието царство по един практичен начин. Това е само един от аспектите.

Много е важно да правим това. И тогава Бог казва, че ще ни прибави, ако сложим Божието царство на първо място. Това е много важно, защото много пъти казваме: „Бог обеща да ми прибави всички неща в моя живот!“ Но тука имаме условие, което е да търсим първо Божието царство, и тогава Той ще ни прибави. Ние сме много хитри да вземаме само това, което искаме. И след като не работи, тогава казваме, че Божието Слово не е истина.     

Друго нещо, което правим търсейки царството е да вършим волята на Господа над всичко друго. В Матей 7:21-23 Исус каза: ²¹„Не всеки, който Ме нарича Господ ще влезе в Божието царство“. В църквите хората постоянно Го наричат така, дори Му пеят песнички за това колко Го обичат. Но Исус казва: „Не всеки от тях ще влезе“. И след това продължава: „Единствените хора, които ще влязат (това означава, че по никакъв начин други няма да бъдат допуснати) са онези, които вършат това, което Моя небесен Баща иска. ²²В онзи последен Ден мнозина ще ме нарекат Господ. Ще кажат: ‘Господи, Господи, чрез силата на Твоето име ние говорехме за Бог. И чрез Твоето име изгонвахме демони и вършехме много чудеса’. ²³Тогава Аз ще кажа на тези хора ясно: ‘Махайте се от Мен, вие, които вършите това, което е неправилно. Аз никога не съм ви познавал’“.  

Според думите на Исус, когато не вършим волята на Татко, ние неминуемо вършим това, което е неправилно. Вижте, това може да не е грях. Но ако не е волята на Бога, тогава е неправилно. Трябва да правим само това, което Той иска.

Божието Царство е във вас. Света на Царството е този вътрешен свят на духа. Има две измерения от „вас“ – вашата външност и вашата вътрешност. Павел говори за тези неща като „външния човек“ и „вътрешния човек“.

Божието Царство носи нов начин на мислене, който изглежда противен на логиката. Затова разбирането му започва с покаяние, промяна на ума ни.

Нека сега да погледнем значението, важността и великолепието на областта на небесното Царство. Евангелието на Царството не е добрите новини, че ще отидем някъде на някакво далечно небе и ще живеем вечно в един далечен рай!

Отиване на място наречено небе не е това, което Исус имаше в ума Си, когато Той провъзгласи небесното Царство. Религиозната традиция относно „отиването на небето“ е толкова силна в християните, че изкривява способността на хората да схващат и да разбират това, което е писано в Божието Слово. Когато наблягаме на идеята за отиване в небето, за да живеем вечно, евангелието на Царството става несвързано. Проповедниците винаги правят глупавото изявление „ако човек не е новороден не може да отиде на небето“. ТОВА НЕ Е, КОЕТО ИСУС КАЗА! Това е нелепо извращаване на Словото на нашия Господ. Исус не говореше за отиване някъде – Той ясно каза, че ако човек не е новороден чрез Божия Дух не може да влезе в Божието Царство.

Казвам ви днес, че евангелието на Божието Царство няма нищо общо с умиране и отиване на небето – то е свързано с управлението на Бог идващо на тази земя. Изкуплението не е промяна на местоположението, то е трансформация на начина на съществуване. Желанието на Татко не е един ден да оставим света и да „отлетим“ в нашето имение на небето. Неговото желание е да оставим света сега и да натискаме всеки ден по-дълбоко и по-дълбоко към дълбините на небесното Царство на земята.

Откровение 21:2-5 „И аз Йоан видях святия град, новия Ерусалим, слизащ от Бог от небето, приготвен като булка украсена за съпруга си. И чух силен глас от небето казващ, Ето скинията на Бог е с хората, и Той ще живее с тях, и те ще бъдат Негови хора, и Сам Бог ще бъде с тях, и ще бъде техен Бог. И Бог ще изтрие всяка сълза от очите им, и повече няма да има смърт, нито скръб нито плач, нито ще има вече болка, защото предишното премина. И Този, който седеше на торна каза, Аз правя всичко ново“. Възлюбения ученик Йоан, видя града слизащ от Бог на земята. Той не видя ние да отиваме някъде в пространството. Бог ще усъвършенства Своите избрани тук на земята, с божествен живот, който идва от Бог от небето, и те ще царуват над земята.

Все пак милиони християни си въобразяват, че ще отидат в един град на небето, за да живеят там с Исус вечно. Мнозина вярват, че някак си ще избегнат „голямата скръб“ като бъдат „грабнати“, отвлечени на небето.

Свидетелството на писанието е точно обратното на детинските суеверия на хората. Бог винаги е слизал при човека. Много отдавна в Едем Господ дойде и ходеше и говореше с Адам. В друг случай ние откриваме, че Господ се яви в Мамриевите полета и ходеше и говореше с нашия баща Авраам. Бог слезе в горящ огън и дим пред лицето на цялата събрана нация на Израел и им даде закона Си. Бог инструктира Мойсей да построи скинията в пустинята, за да може Той да има място за обитаване посред израелтяните. Много години по-късно „Словото стана плът и живя сред нас“. Йоан видя града слизащ от Бог.

Принципите на Божието Царство, праведността, мира и радостта в Святия Дух слизат от небето. Когато природата и характера на нашия небесен Баща са оформени в нас и Неговия скъпоценен ум управлява нашите сърца, Святия Град слиза на земята. С всяка победа над греха и болестите, над ограниченията, тъмнината и смъртта, Святия Град слиза на земята. Той ще продължи да слиза с развиването на тялото на Христос в пълният му ръст. „Твоето Царство да дойде, Твоята воля да се върши на земята както е на небето“. 

Според възлюбения Йоан всичко на земята ще бъде трансформирано. Той говори за ново небе и нова земя. Той говори за всичко направено ново. Понастоящем небето и земята са напълно отделни състояния на съществуване, но в новия Град на Бог, който Йоан видя в духа, те повече не са две, а едно.

Света трябва да бъде спечелен за Бог, ще има едно трансформирано общество от хора на земята, и накрая земята ще стане небе. Смъртта ще бъде унищожена, и греха и скръбта ще побегнат. Когато Йоан използва езика на Исая относно града, който няма нужда от слънчева светлина, той го има предвид дори по един по-величествен начин. Бог в Христос ще бъде светлината за всеки човешки живот, всички народи ще ходят в тази светлина, и любовта и братството ще бъдат всичко във всички. Но той смело отстъпва от Старозаветната мечта за Ерусалимския храм. Той казва, че Сам Бог ще бъде храмът, и хората ще Му се покланят в дух и истина.

Поглеждайки назад към оскверняването и разрушаването, което беше сполетяло храма, който някога беше гордостта и славата на Израел, той казва в действителност: Е, нека да си ходи! В най-добрия случай това беше само един красив символ на една много по-красива реалност. Нищо не е загубено под руините на това, което е направено с ръце. Самият Бог е нашия Храм, Бог в Христос! Не се нуждаем от друг! Цялата земя е пълна с Неговата слава, и в Него ние живеем, движим се и съществуваме. Разрушавайки външното това ни връща към вътрешното, това отмахва локалното и временното, за да постави погледа ни на всемирното и вечното.      

Небесното Царство е Царството от небето. Къде е небето? Какво е небето? Това място ли е? Планета ли е? Галактика ли е? Отвъд звездите ли е? Състояние на живот ли е? Различно измерение на живот ли е? Ако самият ни Баща е в небето, тогава трябва да знаем нещо за небето, защото то е източника на нашия живот, областта на нашия произход.

Казвайки, че Бог е в небето, Исус нямаше предвид да локализира или постави Бог на едно място. Той не ни говори за място, където е Бог и където Бог живее отделно от всички други места във вселената. Ако това беше случаят, тогава нямаше да има Бог някъде извън това място наречено небе. Онези, които мислят за небето като за място, обикновено мислят, че Бог е много далече. Някак си ние сме възприели идеята, че небето е много далече. Тази грешка се е промъкнала в много песни, които се пеят в църковния свят.

Как сме възприели тази концепция? Със сигурност не и от Исус или от апостолите! Когато Исус говореше с Никодим, в Йоан 3:13, Той му каза: „Никой човек не се е качвал на небето, освен Онзи, който е слязъл от небето, сиреч човешкия Син, който е на небето“. Това означава, че Исус твърдеше, че докато Той седеше и говореше с този равин, Той Самият действително беше в небето. Това разбира се означава, че небето е тук сега.

Най-лесния начин да се разбере небето е да се осъзнае, че то е, където Бог живее. Следва въпроса, къде е Бог? На някоя планета ли е, на светлинни години от нас? Или е навсякъде, всеприсъстващ? Има ли някое място във вселената, където можете да драснете една черта и да кажете „Бог е до тук, нататък Бог не съществува. Ако пресечете тази черта ще напуснете Божието присъствие“? Давид каза: „Къде да отида от Твоето присъствие?“

Писанията свидетелстват, че Бог е преди всички неща, Той изпълва всички неща, и Той е по-велик от всички неща. Следователно, абсолютно ясно е, че където има неща, там ще откриете Бог. Има ли някое място, където няма неща? Ако има, човек никога няма да го намери. Тъй като Бог е създал всичко в Себе Си, и изпълва всичко със Себе Си, абсолютно сигурно е, че да откриете края на творението би означавало да откроете лимита на Бог. Бог е неограничен, безкраен, безграничен, непрестанен, неизчерпаем. Творението съществува съвместно с Твореца, затова няма край на космоса, защото няма край на Бог…

Божието присъствие е с всичките Му творения от всеки вид, и във всяко място от владението Му.

В началото на 17-ти век Яков Бьоме, написал: „Ако искате да знаете за небето и какво е небето и къде е то, не трябва да хвърляте мислите си на много хиляди мили, защото това място, това небе на хиляди мили разстояние, не е вашето небе. Истинското небе не е сътворено място, а е несътворено място, и то не се намира на някое специфично място, но е навсякъде, дори на самото място, където вие стоите и действате. Защото когато духът ви във вас може да проникне през и отвъд собствената ви плът и живот, и може да хване най-дълбокото движение на Бог, тогава вие несъмнено сте в небето. И ако очите ви са отворени, трябва да виждате Бог навсякъде в Неговото Небе, защото Небето се намира навсякъде. Например, когато Стефан видя Небето отворено и Господ Исус от дясната страна на Бог, неговия дух не се пренесе някъде в космоса, но по-скоро духът на Стефан се придвижи навътре, в най-вътрешното място, където небето се намира навсякъде, защото Бог изпълва всичко. Има само едно Сърце, едно Същество, една Воля, един Бог, Всичко във всичко“.

Небето не е място, не е географско място – то е сфера или област на реалност. То е измерение на живот. То е ниво на съзнаване на Бог. То е точно толкова всеприсъстващо колкото и Бог е всеприсъстващ.

Небето е областта, в която Бог се познава чрез духа и то е областта, в която Бог може да бъде докоснат чрез Духа. Небето е навсякъде, то е по-близко до вас отколкото въздуха, който дишате, и дори по-близко от кръвта, която тече във вените ви.

В небето следователно, може да се влезе само ОТ ТОВА, КОЕТО Е ДУХ. Ето защо Исус говори за небесни неща на Никодим и каза: „Ако човек не бъде новороден, ако човек не бъде роден отгоре, ако човек не бъде роден от Духа, той не може нито да види нито да влезе в Божието Царство“.