Хляба на живота

Евангелието на Йоан е много различно от всичките четири евангелия. Неговата главна тема е божествеността на Исус. То е написано към всички вярващи. Докато другите евангелия са били адресирани до определени групи хора. Матей – до евреите; Марк – до римляните и Лука – до гърците. Но евангелието на Йоан е до всички вярващи.

Евангелието на Йоан е написано с много специфична цел. Каква е тя?

Апостол Йоан казва защо е написал евангелието си в Йоан 20:31: А това бе написано, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.

Така че то е написано, за да повярваме, че Исус е Христос, Божият Син. Не се казва, че Исус Христос е Божият Син; а се казва, че Исус е Христос, Който пък е Божият Син. И какво от това, ако вярваме. Казва се, че като вярваме ще имаме живот в Неговото име.

В евангелието на Йоан са записани 15 неща, които Исус казва за Себе Си, като започва с израза „Аз съм“. Това беше главната причина юдеите да Го убият. Защото за тях този израз означава много. Те знаеха, че това беше името, с което Бог се разкри на Мойсей. И когато Исус използваше това те подскачаха.

Сега ще изброя набързо тези 15 неща и след това ще говоря за едно от тях. Ще ги изброявам по реда на записването им в евангелието. Някои от тях ги има на повече от едно място. Затова за такива случаи ще давам повече от един стих.

1. Йоан 4:26: Исус й каза: Аз, Който говоря с тебе, съм Месията.

Първото нещо, което Исус казва за Себе Си е Аз съм Месията.

2. Йоан 6:20: Но Той им каза: Аз съм; не бойте се!

Йоан 8:58: Исус им каза: Истина, истина ви казвам – преди да се е родил Авраам, Аз съм.

Йоан 9:9: Едни казваха: Той е; други казваха: Не е, но прилича на него. Той отвръщаше: Аз съм.

Йоан 18:5-6, 8:

⁵Отговориха му: Исус Назарянина. Исус им каза: Аз съм. С тях стоеше и Юда, който Го предаваше.

⁶И когато им каза: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.

⁸Исус отговори: Казах ви, че съм Аз. И така, ако търсите Мен, оставете тези да си отидат;

Второто нещо, което Исус казва за Себе Си е Аз съм. Това за юдеите, означава, че Той казва, че е Бог.

3. Йоан 6:35: Исус им отговори: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никога няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее.

Третото нещо е Аз съм хлябът на живота.

4. Йоан 5:51: Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; да! И хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света.

Четвъртото нещо е Аз съм живият хляб.

5. Йоан 8:12: Тогава Исус отново им говори: Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.

Петото нещо е Аз съм светлината на света.

6. Йоан 8:23: Исус им каза: Вие сте от тези, които са долу; Аз съм от онези, които са горе. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят.

Шестото нещо е Аз съм от онези, които са горе.

7. Йоан 8:25: Тогава те Го попитаха: Ти кой си? Исус им каза: Аз съм именно това, което ви говоря отначало.

Седмото нещо е Аз съм това, което ви говоря или това, което ви казвам. Нищо повече и нищо по-малко. Аз съм точно това, което говоря.

8. Йоан 10:7, 9:

⁷Тогава Исус пак каза: Истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овцете.

⁹Аз съм вратата; ако някой влезе през Мене, ще бъде спасен и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.

Осмото нещо е Аз съм вратата на овцете.

9. Йоан 10:11, 14:

¹¹Аз съм добрият Пастир; добрият пастир дава живота си за овцете.

¹⁴Аз съм добрият Пастир. Аз познавам Своите овце и Моите Ме познават,

Деветото нещо е Аз съм добрия Пастир.

10. Йоан 10:36: то на Този ли, Когото Бог освети и прати на света, казвате: Богохулстваш; защото казах: Аз съм Божий Син?

Десетото нещо е Аз съм Божий Син.

11. Йоан 11:25: Исус й каза: Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее.

Единадесетото нещо е Аз съм възкресението и животът.

12. Йоан 14:6: Исус му каза: Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Татко освен чрез Мен.

Дванадесетото нещо е Аз съм пътят, истината и животът.

13. Йоан 14:10-11, 20:

¹⁰Не вярваш ли, че Аз съм в Татко и че Татко е в Мене? Думите, които Аз ви казвам, не ги говоря от Себе Си; но Татко, който пребъдва в Мене, върши Своите дела.

¹¹Вярвайте Ми, че Аз съм в Татко и че Татко е в Мен; или пък Ми вярвайте поради самите дела.

²⁰В онзи ден ще познаете, че Аз съм в Своя Баща, и вие в Мен, и Аз във вас.

Тринадесетото нещо е Аз съм в Татко и Татко е в Мене.

14. Йоан 15:1, 5:

¹Аз съм истинската лоза и Моят Баща е земеделецът.

⁵Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мен и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да направите нищо.

Четиринадесетото нещо е Аз съм истинската лоза.

15. Йоан 18:37: Затова Пилат Му каза: Тогава Ти цар ли си? Исус отговори: Ти сам казваш, че съм цар. Аз затова се родих и затова дойдох на света, да свидетелствам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас.

И петнадесетото нещо е Аз съм цар.

Всички тези неща говорят за това кой е Христос. И ако ги изучаваме ние ще имаме по-пълна представа кой е Той.

Сега ще говоря за третото нещо от списъка: Аз съм хлябът на живота. За целта ще четем Йоан 6^та глава. Ще разгледаме цялата тази глава стих по стих. 

Йоан 6:1-2

¹След това Исус отиде на отсрещната страна на Галилейското, т.е. Тивериадското езеро.

²И след Него вървеше едно голямо множество, защото гледаха знаменията, които вършеше с болните.

Хората следваха Исус, защото бяха привлечени от чудесата и изцеленията, които вършеше. Нормално е тези неща да ни привличат. Но, ако нашата връзка с Бог остане само на това ниво, в един момент нещата ще излязат на повърхността и ние лесно ще се откажем от Него. Както ще видим, че се случва с тези хора в тази история.

Това беше нещо подобно на съвременните евангелизации – чудеса, знамения, изцеления, и хората са в екстаз. Когато има чудеса, знамения и изцеления, какво му трябва на човек. Ще следва. Понеже хората обичат шоуто.

³И Исус се изкачи на хълма и там седеше с учениците Си.

⁴А наближаваше юдейският празник Пасха.

⁵Исус, като вдигна очи и видя, че към Него идва голямо множество, каза на Филип: Откъде да купим хляб да ядат тези хора?

⁶(А каза това, за да го изпита; защото Той самият знаеше какво ще направи.)

⁷Филип Му отговори: За двеста динария хляб няма да им стигне, за да вземе всеки по малко.

⁸Един от учениците Му, Андрей, брат на Симон Петър, Му каза:

⁹Тук има едно момче, което има пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.

¹⁰Исус каза: Накарайте хората да насядат. А на това място имаше много трева; и така, насядаха около пет хиляди мъже на брой.

¹¹И така, Исус взе хлябовете и като благодари, раздаде ги на учениците, а те – на седналите;

Много е интересно на кого го даде. На кого го даде? Само на тези, които бяха седнали. Или по друг начин казано: на тези, които се подчиниха на това, което им беше казано. Твърде вероятно е да е имало хора, които не са седнали, особено ако беше в България. „Той ще ми казва да сядам. Ще си озеляня панталоните тука в тази трева. Ами, ако има кърлежи. Абе, ади ве, шъ сядам“. Той даде на тези, които след като им каза да седнат бяха седнали. За да получим нещо от Господа, много е важно да направим това, което Той ни казва. Чуйте сега, може много да се молим, много да вярваме, но ако не правим това, което той ни казва… Можем ли да се надяваме да получим нещо? Той даде само на тези, които бяха седнали. 

така и от рибите, колкото искаха.

¹²И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.

¹³И така от петте ечемичени хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали от тези, които бяха яли.

Бог винаги е загрижен Неговите неща да не се загубват. Той не иска нещата Му да се пилеят на вятъра. Ако нещо няма да се ползва то се събира и се прибира, но не за да бъде скрито, а за да се ползва във време на нужда.

Много е интересно колко кошници събраха учениците. Колко бяха? Дванадесет. Защо толкова? Защото те бяха дванадесет. Това говори за това, че всичко, което остане след служението на Исус, Той ще го постави в тези дванадесет мъже, за да не се загуби нищо. И тези дванадесет мъже, наречени апостоли щяха да съдържат това, което беше в служението на Исус. Нищо нямаше да бъде загубено. Кой трябваше да го събере, обаче? Те. А защо трябваше да го съберат? За да не се загуби нищо. Ако не го бяха събрали, какво щеше да стане? Всичко, което не е прибрано се загубва. Всичко, което Исус казва, трябва да се пази в едно искрено и добро сърце. Обаче, трябва да се пази, защото Исус каза, че след като Той, Сеяча, хвърли Словото Си на почвата, идват птици и се опитват да го изкълват. Затова трябва да се пази. Това, че чуваме Словото, че виждаме чудесата, не е гаранция за плода. Гаранцията е, когато чуем, когато видим, да пазим това, което сме чули и видели, за да не се загуби нищо. Ние обикновено казваме: „Ако Господ не опази, ние не можем“. Но мисля, че е време да спрем да си играем тези игрички и да вземем нашата отговорност. Има неща, които Господ пази, но има и такива, които е дал под нашата отговорност. 

¹⁴Тогава хората, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Този е пророкът, Който трябва да дойде на света.

¹⁵И така, Исус, като разбра, че ще дойдат да Го вземат насила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.

Това, което Исус направи: да нахраниш пет хиляди, само мъже и може би още двойно повече жени и деца, само с пет хляба и две рибки, си е истинско чудо. И всеки би осъзнал, че това трябва да е дело на Бог, нали? Така че на хората изведнъж им светна, че май Бог работи между тях. „Тоя тука ни говори някакви неща, ние много не сме съгласни с Него, но това, което направи сега, направо ни разби. Да не би Бог да работи между нас“.

Тогава на хората им хрумна блестящата идея да го направят цар насила. Понеже Той беше загрижен за тях, обичаше ги, състрадаваше с болките им, и те усетиха това. И когато видяха как ги нахрани, това ги убеди, че без значение дали иска или не, Той трябва да им стане цар.

Исус разбра и веднага избяга. Различен от съвременните служители, които се борят за мега църкви, искат да ги следват тълпи, с претекста, че ги водят към Божието царство. Само че, Божието царство не идва по този начин. Исус каза, че то не идва така че да се забелязва. Което означава, че дори може да не забележите, че е дошло, а всъщност то да е сред вас. Това е, което каза Исус, то е сред вас.

¹⁶А когато се свечери, учениците Му слязоха до езерото

¹⁷и влязоха в ладия, и отплаваха към другата страна на езерото в Капернаум. И вече се беше стъмнило, а Исус още не беше дошъл при тях;

¹⁸и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.

¹⁹И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха, че Исус ходи по езерото и се приближава към лодката; и се уплашиха.

²⁰Но Той им каза: Аз съм; не бойте се!

²¹Затова бяха готови да Го вземат в лодката; и веднага лодката се озова при сушата, към която отиваха.

Тука виждаме една много голяма разлика в това как Исус, Божия Син се справя с обстоятелствата в живота, и как се справят с живота си хората, които не знаят кой е Той, и поради това не знаят и кои са те.

Те бяха тръгнали към Капернаум, а Исус остана да се моли на планината. В морето излезе силна буря, и те имаха проблем, понеже трябваше да гребат срещу вятъра. А това нещо е доста трудно.

Вижте, те бяха тръгнали доста преди Исус, но бяха минали само едно малко разстояние, когато Той ги настигна. Разликата беше в това, че те бяха смазани под бурята и се опитваха да плуват в нея срещу вятъра. Но Бог не е създал хората да плуват под обстоятелствата на живота.

Ще идват ли бури в живота ни? Да. Ще бъде ли трудно? Да. Трябва да престанем с тези илюзии: „Повярвай в Господа, и всичко ще ти бъде наред“. Това са глупости. Исус говореше по друг начин: „Който иска да дойде след Мен, трябва да вземе кръста си, да се отрече от себе си и от всичко, което има и да бъде готов за всякакъв вид страдания“. Добре дошли в истинския християнски живот.

Но вижте въпреки бурите, въпреки трудностите, Исус никога не се страхуваше, никога не беше объркан, никога не се чудеше какво да прави. Защо? Защото знаеше кой е Той? Божия Син. А  ти знаеш ли кой си? Ти също си Божия син. Така че нека тази увереност да изпълни цялото ти същество. Божия Син, Исус не плуваше под обстоятелствата (в случая бурята), Той ходеше по водата. Той ходеше върху обстоятелствата. Защо? Защото знае кой е.

Апостолите се опитваха да гребат срещу вятъра и бяха мръднали мъничко. Това сигурно ги беше изпълнило с някаква надежда, но като погледнеха вълните, тя със сигурност се изпаряваше. Исус тръгна доста време след тях и за много кратко ги настигна. И вижте сега, когато Го взеха в лодката, веднага, за нула време стигнаха там, за където бяха тръгнали.

Не можем да се справяме в този живот сами. Колкото и да сме надарени, колкото и да сме талантливи. Имаме нужда от Божия Син. Единствено приемането на Божия Син, Исус, ни възстановява като Божии синове. Но какво означава приемането на Божия Син? Това означава да Го пуснем в живота ни Той да го управлява. Не означава само да ходим на нещо, което ние наричаме църква, да правим нещо, което наричаме молитва, и всичките други неща, с които се занимаваме, мислейки си, че угаждаме на Бога. Ако Исус не управлява целият ти живот, повтарям целият, не може да си Божий син. Защото водените от Божия Дух те са Божии синове. Не ходещите на църква, не четящите Библия или молещите се непрестанно. А водените от Божия Дух. Фарисеите се молеха повече от някои съвременни християни, но въпреки това убиха Исус. Защо Го убиха? Защото, Исус каза, че нямаше място в тях за Него и за Неговото Слово. Трябва да Му направим място в живота си. Но не някое място там в крайчеца, а цялото място трябва да е за Него. Който не загуби живота си, не може да е Негов.

Когато Исус влезе в лодката всичко се промени. Гребането вече нищо не можеше да направи. Не че преди правеше нещо, но поне ги държеше на повърхността. Просто ги поддържаше живи. Те бяха в един сървайвър. Но когато Исус влезе, стигнаха там, за където бяха тръгнали без някакви усилия. Как стана това? Поради властта, поради авторитета на Сина.

²²На другия ден множеството, което стоеше от другата страна на езерото, като видя, че има само една ладия и че Исус не беше влязъл с учениците Си в лодката, а че учениците Му бяха тръгнали сами,

²³обаче други лодки бяха дошли от Тивериада близо до мястото, където бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил,

²⁴и така, множеството хора, като видя, че нито Исус, нито учениците Му са там, те сами влязоха в ладиите и дойдоха в Капернаум, и търсеха Исус.

²⁵И като Го намериха от другата страна на езерото, Му казаха: Учителю, кога си дошъл тук?

²⁶Исус им отговори: Истина, истина ви казвам: Търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.

Това не прилича ли малко на съвременното християнство, където повечето хора търсят Бог само, за да им снабди нуждите, да ги изцели от болестите, и това е всичко. Свърши заплатата и хората започват да се молят. Останат без работа и хайде на молитвено. Но вижте, Исус въпреки че разбираше хората, не им спести да им каже това. Не можем да си играем игрички с Бог. Аз вярвам, че ако Го търсим заради това, което е Той, всичките ни нужди ще бъдат задоволени. Но ако Го търсим само за да ни задоволява нуждите, тогава ще имаме много незадоволени нужди. Това може да е откровение за някои хора, защо все имат незадоволени нужди. Време е да започнем да търсим правилните неща.

Исус удря направо в целта.

Струва ми се, че Исус не е много любезен тука. Не казвам, че е крещял и им се е карал. Но беше много директен. Никой в съвременния свят не очаква да бъдеш толкова директен с него, че да му разкриеш тайните намерения на сърцето, и то пред всички. Дори християнските служители не го правят. И те изтъкват добри мотиви за това. Казват, че искат да спечелят хората, не искат да ги нараняват. Но истината е, че при този подход ние караме хората да вярват на една лъжа. Но Исус не е такъв. Той е много нежен, но в същото време стига точно до целта. Понеже Божието слово е по-остро от всеки двуостър меч. И то пронизва и най- твърдите сърца. И когато пронизва, това не е насърчително, а боли, кърви. От този прорез може да припаднеш, може да загубиш много кръв, може да ти се завие свят.

Думата „видяхте“ тука означава да схвана, да забележа, да разбера, да открия; да си обърна очите, ума, вниманието към нещо. Това означава, че правейки тези неща Той искаше да предаде специфично послание.

А те просто изядоха хлябовете и се нахраниха. Думата „ядохте“ означава да погълна лакомо, да консумирам. Това означава, че те просто си хапнаха без да обърнат никакво внимание на посланието. Повечето от тях дори не разбраха, че има някакво послание. Както повечето християни, на които много им харесва неделната проповед, но когато ги питаш за какво е говорил пастира, дори не могат да кажа. Просто поглъщат лакомо, консумират, но нищо не разбират, дори и не си правят труда да обърнат вниманието си към това, което се говори.

Има разлика между знамение и чудо. Чудото е нещо свръхестествено, което ви кара да се чудите. Знамението е нещо, свръхестествено, което има скрито послание в себе си. Едно чудо може да стане знамение, ако разберем посланието. Но ако не го разберем то си остава само чудо. Исус им казва, че Го търсят не защото видяха знамения, а защото бяха нахранени чудотворно. С други думи, Той им казва, че те не го търсеха понеже са разбрали посланието, а защото беше задоволена една от най-важните естествени нужди. Коя е тя? Нарича се глад. Хората дори са написали роман за това.

²⁷Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Татко Бог Него е потвърдил с печата Си.

По-голямата част от живота си, ние хората прекарваме в осигуряване на прехраната си. Истина ли е? А останалата част прекарваме наслаждавайки се на храната, която сме си осигурили. Това не е ли глупаво?

На земята има две главни култури и те са: културата на сирака и културата на сина. В културата на сирака най-главните приоритети са снабдяване на нуждите и защитата ни. Но понеже хората са сираци, те трябва да правят това сами.

В културата на сина главният приоритет е Божията воля. Вършейки Божията воля, сина знае, че Татко ще се погрижи за всяка негова нужда.

Исус каза на хората, че тази храна, за която се борят не е трайна. Можеш да й се насладиш за много кратко време. Дори и да е най-вкусната, краят й е един и същ. Но Той също така казва, че има една друга храна, която храни вечният ни живот и тази храна я дава само Човешкия Син. А защо Той? Защото Той е потвърденият с печата на Бог. С други думи, Той е главният готвач. 

²⁸Затова те Му казаха: Какво да направим, за да вършим Божиите дела?

Тук те явно се развълнуваха и казаха: „ОК. Но какво да правим за да не вършим нашите дела, а Божиите дела“. 

²⁹Исус им отговори: Това е Божието дело – да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.

Тук Исус казва, че за да влезе човек в Божиите дела, трябва да вярва на този, когото Бог е изпратил. И тук не става въпрос само за Исус, а за всеки, когото Бог изпраща до живота ни. Защото Исус на друго място казва, че който приема изпратените от Него, приема самия Него. И обратното също е вярно. Защо трябва да приемаме изпратения от Бог? Защото Бог изпраща Словото си в плът. Йоан 1:14 казва: И Словото стана плът и живя  между нас. Той винаги изпраща Словото Си с някой пратеник. За да приемем Словото, трябва да приемем и пратеника. Не можем да си мислим, че можем да приемем Словото, а да не приемем пратеника. Който не приема пратеника, не приема нито изпращача, нито посланието му. Дори Исус казва, че трябва да бъдем посветени на изпратения, за да влезем в Божиите дела.

³⁰Тогава Му казаха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Ти повярваме? Какво вършиш?

³¹Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: „Хляб от небето им даде да ядат.“ 

Предния ден Исус ги нахрани само с пет хляба и две рибки и тези неблагодарници Го търсеха именно заради това. А сега Му казват, че това не им е достатъчно, понеже Мойсей също е дал на предците им хляб от небето. „Така че, голямо чудо, че ни нахрани вчера, цялата тълпа. Мойсей го направи същото“.

Когато стигна до корена на проблема, или когато имаше напречен разрез със Словото, което е по-остро от двуостър нож, те казаха: „Какво знамение ще ни дадеш? Бащите ни също са преживявали такива неща. Това не е нещо ново. Ние ги знаем тези работи, чува ли сме ги, чели сме ги. Направи нещо ново, нещо различно“.

³²На това Исус им каза: Истина, истина ви казвам – не Мойсей ви даде хляба от небето, а Моят Баща ви дава истинския хляб от небето.

³³Защото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света.

Исус обяснява на тези момченца с големите глави, че не е точно така както те си мислят. Те си мислеха, че Мойсей хранеше бащите им в пустинята. И Исус им обяснява, че не Мойсей е хранил бащите им в пустинята, но Неговия Баща, който е и нашия Баща, сега предлага хляб от небето.

Какво е значението на хляба за хората? Ние в нашия бит го наричаме насъщният. Той е жизненоважен за нас. От него зависи живота ни. Защо ядем хляба? За да живеем. Но тука Исус започва да говори за един друг хляб и го нарича истинския хляб. И обяснява, че той е, който дава живота на света.

Какво всъщност даде Мойсей? Йоан 1:17 казва, че законът беше даден чрез Мойсей. Но това не беше истинския хляб. Манната само поддържаше хората докато бяха в пустинята, след като влязоха в обещаната земя, още дори когато бяха на границата, тя престана. Закона само ни поддържаше до идването на Христос, когато Христос дойде, закона вече не е в сила. Благодатта и истината дойдоха чрез Исус Христос. 

³⁴Тогава те Му казаха: Господи, давай ни винаги този хляб.

Тези момчета отново се развълнуваха. Усетиха, че имат шанс да живеят без да се грижат за хляба си и веднага извикаха: „Давай ни, давай ни, давай ни“. 

³⁵Исус им отговори: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никога няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее.

³⁶Но ви казвам, че вие Ме видяхте и пак не вярвате.

³⁷Всичко, което Ми дава Татко, ще дойде при Мен, и който дойде при Мене, никак няма да го изгоня;

³⁸защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.

³⁹И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.

⁴⁰Защото това е волята на Моя Баща: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот и Аз да го възкреся в последния ден.

Те му казаха: „Давай ни този хляб“. И Исус започва да им обяснява какъв е този хляб. На първо място Той каза: „Аз съм хляба на живота“. Което означава, че както сме зависими от хляба за естествения си живот, така сме зависими от Исус за вечния живот. Той е толкова важен за нас, колкото и хляба за естествения ни живот. Без хляба няма живот, без Исус също.

След това обяснява, че човек, за да не е гладен и жаден трябва да се съобразява с Исус. След това им обяснява, че въпреки че са го видели в действие те пак не вярват в Него. Същото е и с много християни. Въпреки, че Той ги изцелява, снабдява им нуждите и се грижи за тях, те пак не вярват в Него.

Да вярваме в Него не означава просто да вярваме, че Той съществува и когато викнем към Него, Той ще ни отговаря според желанията ни, капризите ни, и прищевките ни. Въпреки че в края на молитва си казваме: „Да бъде Твоята воля“, ние тайно се надяваме, че ще Го убедим колко сме смирени с това изречение и Той ще не ще трябва да ни отговори. Да вярваме в Него означава да се съобразяваме с Него. Той каза: „Защо Ме наричате: ‘Господи, Господи’, а не вършите това, което ви казвам?“ С други думи, Той не може да разбере това. Чуди ни се. Защо си губим времето да имитираме някакъв начин на живот, който не искаме да живеем. Казва на име си жив, но отвътре си мъртъв. Можем да се наричаме християни, помазаници, ако искаме и Божии хора, но ако не вършим това, което Той ни казва, мъртви сме.

В 40ст. имаме изявление от страна на Сина каква е волята на Татко. И тя е всеки, който види Сина и повярва в Него да има вечен живот. Не става въпрос да видим Исус. Те Го виждаха, някои от тях Го познаваха. Той каза, който може да види в Мен Сина и повярва в това, което е видял в Мен, той има вечен живот. И след това казва, че ще го възкреси в последния ден. Първо е вечния живот и след това възкресението. Вечния живот води до възкресението. Трябва да имаме вечен живот, за да ни възкреси в последния ден. Ако нямаме, пак ще ни възкреси, но не за живот. Защото ние го нямаме този живот. Вечния живот започва тук и сега, започва с това да видим в Исус Сина и да повярваме в Него. И това ще доведе до възкресението ни в последния ден. Ясно ли е това?

Възкресението става само когато човек чуе гласа на Божия Син. Какво имам предвид с това да възкръснем? Смъртта означава да бъдем отделени от Бог, така че възкресението е да се свържем отново с Него. И това става само с чуването на Божия глас. Не говоря за чуване само с тези две уши, които са на главите ни. А да чуем по такъв начин, че да разберем, че това е Бог, който ни говори и да се съобразим с това, което ни казва. Ето това води към живот. Всичко друго ни доубива. В този нов сезон Бог говори чрез Сина, а Синът от Своя страна изпраща посланици до нас, които ние трябва да приемем, за да имаме живот. 

⁴¹Тогава юдеите роптаеха против Него, защото каза: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.

⁴²И попитаха: Не е ли този Исус, Йосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето? 

Юдеите не Го разбират и започват да се препират помежду си. Те си мислеха, че понеже е израснал с тях, Го познаваха. Но вижте хора, Той има друга самоличност. Не е от земята, а от небето. Той не е просто това, което виждат очите ни. Той е от вечността. И Словото стана плът и живя между нас. Той дойде да живее с тях, за да може да слезе на тяхното ниво и дано да могат да Го разберат и да Го приемат. А те започват да спорят и да Му казват, че Го познават едва ли не още от бебе.

Същото е и с нас. Когато човек се новороди, той вече не е от земята. Може да си българин, може да си арменец, може да си турчин, или каквото и да е твоето земно гражданство, в момента, в който се новородиш, ти ставаш ново създание. Вече не си от линията на първия Адам, а от тази на последния Адам, и твой баща става бащата на вярата – Авраам. Така че новороден ли си, ти не си от земята, защото семето, което те е родило не е земно, не е човешко, не е плътско, а е от Бога, Който е от небето, и е от вечността. Добре дошъл в реалността.

Те познаваха Исус, но трябваше да могат да видят Сина в Него, и след това да повярват в Него. Това те не успяха да направят.

Не е достатъчно да познаваш историческата личност Исус. Понеже Божията воля е, който види Сина в Исус и повярва в Него, т.е. в Сина, той да има вечен живот. Много хора виждаха Исус докато беше на земята, но нямаха вечен живот, защото не видяха Сина в Него. А ако не видиш Сина, не можеш да видиш и Татко, понеже Той се вижда само в Сина. Исус каза: „Който е видял Мене, видял е Татко“. Кой е Исус? Сина. Така че, който е видял Сина в човека Исус, видял е Татко. 

⁴³Исус им отговори: Не роптайте помежду си.

⁴⁴Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Татко, Който Ме е пратил, и Аз ще го възкреся в последния ден.

⁴⁵Писано е в пророците: „Всички ще бъдат научени от Бога.“ Всеки, който е чул от Татко и се е научил, идва при Мене.

⁴⁶Не че някой е видял Татко освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Татко.

Исус ги вижда, че започнаха да се карат заради Него и побърза да ги успокои. И им обяснява, че никой не може да дойде по друг начин при Него, освен да бъде привлечен от Татко. И тогава Исус започва да върши Своята работа в тези хора, които са привлечени и са отишли при Него.

Тези хора имаха претенции, че чуват Татко да им говори. Затова Исус им обяснява, че всеки, който е чул някога Татко, идва при Исус. Защо идва при Исус, за да бъде научен лично от Него. Запомнете – нов сезон – Бог говори чрез Сина – Сина говори ясно за Татко, а не загадъчно.

И така белега, че някой е чул от Бога е това, че отива при Сина, за да може Той лично да го научи за Татко. Понеже само Сина познава Татко от първа ръка. Никой не е виждал Татко, само Този, който съществува заедно с Него – и това е Сина.

И тези хора имаха възможността да видят Сина. Хората в наше време също могат да Го видят. Защото вярващите в Сина се променят и стават в образа на Сина. Това е целта на петкратния кабинет да доведе всички вярващи до една и съща вяра и до едно и също познаване, което да ни доведе до пълнолетното мъжество на образа на Сина. Всичко друго са детски игри и няма нищо общо с реалността. Така че, ако си петкратен служител, захващай се на работа и започни да изграждаш образа на Сина в хората, с които имаш взаимоотношение. Не е важно дали ще проповядваш или не, дали ще гониш демони или не, а важното е хората да приличат на Исус Христос – Сина. 

⁴⁷Истина, истина ви казвам: Който вярва в Мен, има вечен живот.

⁴⁸Аз съм хлябът на живота.

⁴⁹Бащите ви ядоха манната в пустинята и въпреки това умряха.

⁵⁰Този е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.

⁵¹Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; да! И хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света.

Тука Исус отново казва, че който вярва има вечен живот. И пак казва, че Той е хляба на живота. След това прави контраст с преживяванията на израилтяните в пустинята, които бяха снабдявани с манна, с месо и всичко потребно за живота по един свръхестествен начин.

Вижте, онези хора, които бяха в пустинята, имаха едни от най-големите чудеса и знамения, които хората са виждали, имаха свръхестествено снабдяване, но въпреки това Исус казва, че те измряха. И най-вероятно той не говори само за физическа смърт, защото знаем, че всички хора умират. Както знаем, че всички хора без да ядат хляба на живота, пак си мислят, че са живи, поне докато са на земята. След това разбират тъжната истина.

Това, което искам да кажа е, че може да преживяваш чудеса и знамения, може да преживяваш свръхестествено снабдяване и все пак да умреш. Не говоря просто за физическа смърт, а за вечно отделяне от Господа. Нашия хляб, или това което ни поддържа, това, което ни вълнува, не трябва да са чудесата или свръхестественото снабдяване. Това не е истинския хляб. Не казвам, че това са лоши неща. Но хората, които се хранят само с тези неща, пак умират. Исус каза, че това е най-отрезвяващата истина. Обаче, има и Хляба на Живота. Кой е Той? Исус, Божия Син. Всеки, който яде този хляб ще живее. И как ще живее? Вечно. Който яде този хляб, няма да умре. Яко, а!

Хората искат да живеят вечно – яжте хляба на живота. Той каза, че който яде този хляб ще живее вечно. Можете да кажете на хората да спрат да се опитват да откриват начини как да живеят вечно. Всички други опити са безуспешни. Има хляб на живота.

И Той казва, че хляба, който Той предлага е тази личност от плът и кръв. Коя е тази личност? Личността, в която Словото стана плът. Това е Хляба на Живота.

⁵²Тогава юдеите взеха да се препират помежду си и да казват: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?

Те започнаха да си мислят, че май е малко луд. Това вече беше доста прекалено. Първо казва, че е хляб, после казва, че е слязъл от небето, а сега казва, че трябва да го ядат. Как бихте реагирали, ако започна да ви говоря така? А какво бихте направили, ако Исус ви говори така? Но между другото тези думи се отнасят и за вас, защото Той каза, че ще даде плътта си като хляб за живота на света. Ако си от света, тогава трябва да ядеш плътта Му като хляб, за да живееш. Странни неща говори този Исус. Ами, Той си е малко странен, понеже е слязъл от небето. Които са от земята, говорят земно; а тези от небето говорят малко странно за земляните. Нужно е откровение, за да се разбере какво точно казват. Това е доста често срещано явление сред хората, които се наричат християни. Исус говори нещо, а те разбират съвсем друго нещо. 

⁵³Затова Исус им каза: Истина, истина ви казвам: Ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

⁵⁴Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

Ето го отново модела – ядеш плътта Му и пиеш кръвта Му, и тогава имаш вечен живот, и после ще бъдеш възкресен в последния ден.

⁵⁵Защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие.

⁵⁶Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мен и Аз в него.

⁵⁷Както живият Татко Ме е пратил и Аз живея чрез Татко, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.

⁵⁸Този е хлябът, който слезе от небето; онзи, който се храни с този хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и после измряха.

⁵⁹Това каза Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

Исус не им се извинява, за това, че не са Го разбрали. Неговият принцип винаги е бил: „Който има уши да слуша, нека да слуша“. А който няма какво да прави? Нека да извика към Бог за слушащо ухо. Защото само Бог може да обрязва слуха ни и да ни прави способни да Го чуваме. В 1 Йоан се казва, че Исус е дошъл и ни е дал способност да познаваме Бога. А един от начините, по който Го познаваме е като Го чуваме. Така че ако не Го чуваш имаш нужда от Исус, да ти отвори слуха, за да можеш да чуваш. Един от начините да ядем плътта Му и да пием кръвта Му е когато вземаме символите на Господната трапеза, които са хляба – плътта Му, и виното – кръвта Му. Тогава Той влиза в нас и ние в Него. Исус каза, че самият Той живее поради Татко, който Го е изпратил. По съшия начин този, който се храни с Него, живее поради Него.

Какво е хляба на живота? Исус каза, че хляба, който Той ще даде е Неговата плът.

Йоан 1:14 казва: И Словото стана плът и живя  между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Татко, пълно с благодат и истина. 

Така че, Неговата плът е Словото. Хляба на живота е Словото. Той е Сина дошъл от Татко да ни изяви волята Му. И Изявяването на Неговата воля е хляба на живота. Исус каза, че Неговата храна е да върши волята на Баща Си. Така че, това трябва да е и нашата храна.

Какво е кръвта Му?

В Левит 17:14 се казва: Защото, колкото до живота на всяка твар, кръвта й – тя е животът и; затова казах на израилтяните: Да не ядете кръвта на никаква твар, защото животът на всяка твар е кръвта и; всеки, който я яде, ще бъде изтребен.

 Така че кръвта Му е Неговия живот. Трябва да се храним със Словото и с живота Му.

Исус каза, че има една храна, която е различна от земната и тя е да върши волята на Този, който Го е пратил. Така че ние живеем чрез Него, като се храним с Него, а се храним с Него като вършим волята Му. Това е да се храним с плътта Му и да пием кръвта Му – като живеем по начина, по който Той живееше, или като станем в образа на Великия Божий Син. Всички предшественици, които не са успели да станат в Неговия образ, но са се хранили с хляба манна измряха. Но този Хляб – Неговата плът и кръв – или да станем в Неговия образ – ще държи хранещите се с Него винаги живи. 

⁶⁰И така, мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: Тежко е това учение; кой може да го слуша?

За какво мърмореха те? Заради учението Му. Спореха помежду си за доктрините. Дори на учениците им се стори тежко това. Защо? Защото и те не го разбраха. Ако разбереш това, което Той казва, не е тежко. Понеже бремето Му е леко и заповедите Му не са тежки. 

⁶¹Но Исус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му негодуват за това, ги попита: Това ли ви съблазнява?

⁶²Тогава какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да отива там, където е бил преди? И някои наистина Го видяха.

⁶³Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва; Досега ги караше да ядат плътта Му, за да имат вечен живот, сега пък казва, че плътта нищо не ползва. Странник е този Исус. …думите, които съм ви говорил, са дух и живот. За кои думи става въпрос? Които току-що им говори. Само чрез Святия Дух можем да разберем думите Му. Иначе учението Му е много тежко и не може да се приеме.

⁶⁴Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите и кой е този, който щеше да Го предаде.

⁶⁵И прибави: Затова ви казах, че никой не може да дойде при Мен, ако не му е дадено от Татко.

Исус им обясни, че проблема е, че те се съпротивяват и не се предават на Него. Той им обяснява какво става, ако човек отиде при Него сам. Какво става? Учението Му му се струва тежко и рано или късно си тръгва. Затова нашата молитва постоянно трябва да бъде Татко да привлича хората към Исус. Ако не си привлечен от Татко, не можеш да дойдеш при Исус. Ако случайно дойдеш, като Го чуеш ще ти се стори тежко учението Му и си тръгваш. Но ако Татко те привлече и дойдеш при Него, Исус обещава, че ще те привлече още повече, така че да не те загуби. Ще те държи до края, разкривайки ти лично Татко и изявявайки любовта Му към теб самия. 

⁶⁶Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха и не ходеха вече с Него.

⁶⁷Тогава Исус каза на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?

Голяма част от учениците не можаха да преглътнат плътта Му и кръвта Му и си тръгнаха, и повече не Го следваха. И веднага изпълниха думите Му, които казваха, че който яде плътта Му и пие кръвта Му остава в Него; който не го прави – тръгва си. Понеже всичко, което се случва е странно, безсмислено и не може да се приеме.

Така че непривлечените от Татко си тръгват. И Исус не се опитва да ги задържа, за разлика от днешните лидери на църкви, които по всякакъв начин се опитват да задържат всеки в така наречената си църква. Но за какво са ви тези, които не са привлечени от Татко. За тях всичко е тежко. По-добре ги оставете да не се мъчат, а да не мъчат и вас. След това Исус изпробва и дванадесетте, за да види те как са с всичко това. И човекът откровение – Симон Петър, веднага отговаря.

⁶⁸Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот

⁶⁹и ние вярваме и знаем, че Ти си Христос, Син на живия Бог, Святият Божий. 

Това е човек, който е разбрал за какво става въпрос. Това е човек, който е чул Сина, което казахме, че означава не само да го чуе, но да го разбере какво говори, да вникне в посланието му и да го повярва.

И той веднага казва: „Ние вярваме и знаем“. Истинската вяра отговаря веднага. Няма нужда да обмисляш, да решаваш какво да отговаряш.

Вярата никога не е сама. Тя не може да работи сама. Вярата не е нещо абстрактно и изолирано. Те вярваха и знаеха, бяха напълно убедени Кой е Той. Не както много днешни християни, които се надяват това, което се говори да е истина. Други пък се надяват да не е истина. Понеже на събрания слушат, дори Библиите си четат, но когато стане въпрос да го живеят, тогава не вярват, че се отнася за тях. Това не е вечен живот.

⁷⁰Исус им отговори: Нима не Аз избрах вас, дванадесетте? А, ето, един от вас е дявол.

⁷¹А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.

Обаче, дори и един от привлечените имаше проблем. Проблема на този човек беше, че Той също не разбираше Исус. Той имаше съвсем други очаквания за Него. Той виждаше в Исус спасител за политическата ситуация, в която се намираха. Но Той не винаги се съобразява с нашите очаквания. Той идва, за да върши волята на Своя Баща. И ако някой иска да Го следва, трябва да желае същото.

 

 

14.12.2016

Емил Енчев