Културата на Царството

Пристигането на Исус на земята донесе дългоочакваното възстановяване на Божието царство и управление обратно на човека. Трябва да разберем, че главната цел на Исус за идването Му на земята не беше да установи църква, а царство. Не казвам, че църквата не е важна. Без църквата Божието царство не може да бъде установено, също така, без царството църквата няма цел. Божието царство трябва да бъде главният фокус и мотивация за църквата.

ОТВЪД КУЛТУРАТА НА ЦЪРКВАТА

Църквата е замислена да отразява природата и характера на Божието царство. Обаче, ние трябва да се придвижим отвъд манталитета на ‘епохата на църква’ и да функционираме в ‘епохата на царството’, защото крайната цел не е църквата, а царството.

Епохата на църквата се е характеризирала с човешки усилия, програми и човешки традиции, които са замествали първоначалното намерение и цели на Бог. Мнозина в установения църковен ред осъзнават важността от това да се свържем отново с първоначалното намерение на Бог, Неговото царство. За нещастие, един общ капан, който се появява днес, е опитът да се ‘нагоди’ редът на царството в настоящия църковен ред. Божието Слово казва, че не може да се налива ново вино в стари мехове, защото меховете ще се пръснат. Мехът, който представлява нашия начин на мислене и вярванията ни, първо трябва да се промени, за да може да се задържи царството и да се развие. Това изисква човек да излезе от предишните парадигми, да се придвижи към едно по-превъзходно място и да направи място за царството. Освен това, Бог премества Тялото на Христос от ‘мисия за създаване на църкви’ в ‘мисия за установяване на царството’. Истинската същност на църквата може да дойде само от това, царството да бъде установено първо, а не в обратния ред.

КУЛТУРАТА НА ЦАРСТВОТО

Има толкова много багаж и културно различие в църквата, които стоят в противодействие на културата на царството. Културата оформя перспективите ни, начина, по който виждаме нещата, нашите вярвания и начина, по който се държим. Културата на царството е различна от всички други расови, политически, религиозни и социални култури. За да се преселим в културата на царството, ние трябва да сме готови да умрем за противоположните култури и да бъдем родени от Духа.

Културата на царството основно може да бъде разбрана като ‘първоначалната култура на човечеството’ (преди падението). Човекът ходеше в културата на синовството! Божията страст е да възстанови този ред на земята. За жалост, църквата се е забила в коловоза на това да прокламира евангелието на спасението с фокус хората да отидат на небето, вместо небето да дойде на земята. Божието Слово казва, че евангелието на царството ще се проповядва по целия свят за свидетелство на всичките народи, а не евангелието на спасението. Смисълът на това да бъдете спасени е много повече от това просто да отидете на небето. Ние сме спасени, за да можем първо да станем Божии синове и след това да пораснем от един незрял син в зрял син, за да представяме напълно интересите на Бог на земята. Исус говори много повече за идването на небето на земята, отколкото за това ние да отидем на небето! Царството не е изкачването на човека до небето, а по-скоро Божието управление и царуване, пробиващо в човечеството, за да напредват Неговите цели. Спасението работи, за да ни възстанови в това, което сме: СИНОВЕ! Писанията казват: „благодаря на Татко, който ни е удостоил да участваме в наследството на светиите, в царството на светлината. Той ни изкупи от владението на тъмнината и ни пренесе в царството на Сина на Своята любов. Колосяни 1:12

Думата ‘пренесе’ означава да сменя, да преместя или да изместя от едно място на друго. Това пренасяне е настояща реалност! Ние сме преместени в царството СЕГА! И така, да бъдете спасени е с цел да ходите като зрял син, във власт, с фокус на изявяване на небето на земята. Това са добрите новини, които трябва да се декларират на човечеството. Битие, преди падението, е прототип на настоящите цели на Бог за земята.

ВЕЧЕН ЖИВОТ СЕГА

По-голямата част от начина на мислене на църквата във връзка с царството е основано на погрешни понятия, учения и теории, които трябва да бъдат предефинирани. Царството е настояща реалност, а не нещо, което очакваме да преживеем, когато отидем на небето. Исус каза: „Божието царство е във вас“ (Лука 17:21). Никъде в писанията няма да открием Исус или учениците Му да предлагат небето като крайната цел за нашето спасение. Едно писание, от което повечето учители извличат това понятие, е Йоан 3:16: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине нито един, който повярва в Него, а да има вечен живот“.

Вечният живот не е свързан с някакво място след смъртта, наречено ‘небе’. Вечният живот е свързан с личност, а не толкова с място. Исус каза в Йоан 17:3: „А това е вечен живот, да познаят Тебе, единствения истински Бог, и Исус Христос, когото Си изпратил“. Вечният живот е свързан с качество на взаимоотношение, което имаме чрез Исус Христос с Татко. Въз основа на тази истина ние имаме привилегията да ходим с нашия Небесен Баща в Неговия Живот на земята СЕГА!

ПРИДВИЖВАНЕ ОТВЪД ТОВА, КОЕТО ЗНАЕМ

Божието намерение, когато Той постави Сина Си на земята, беше да донесе културата на небесното царство на земята. Бог отрязва и маха онези неща, които налагат върху нас разбиране за реалността и истината на царството. Парадигмата на нашето разбиране е нещото, което оформя нашите предубеждения, и ние започваме да виждаме въз основа на тези неща. Изгрял е нов ден в Божиите намерения за земята и ние имаме нужда от нови очи, за да можем да възприемем и разберем новите реалности на царството.

 

 

Питър Кристенсън

Превод: Емил Енчев

Редакция: Севдалина и Христо Христови