Екипиране на светиите

Вяра в Бога, втора част

ОТКЪДЕ ДА ВЗЕМЕМ ВЯРАТА

Видяхме, че без вяра не можем да угодим на Бога. Но откъде да я вземем тази вяра? Можем ли сами да я произведем?

Ефесяни 2:8-9

8Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога;

9не чрез дела, за да не се похвали никой.

Виждаме, че спасението ни е по благодат, но достъпа ни до тази благодат е чрез вяра. И апостол Павел казва, че тази вяра не е от самите нас, а е дар от Бога. Така че при спасението всичко е от Бога – благодатта е от Бога, вярата е от Бога, и в крайна сметка и спасението е от Бога. Ние само трябва да приемем този подарък.

2 Петрово 1:1

Симон Петър, слуга и апостол на Исус Христос, на вас, които чрез правдата на нашия Бог и Спасител Исус Христос сте получили еднаква с нас скъпоценна вяра:

Апостол Петър казва, че вярата, която имаме сме я получили чрез правдата на нашия Бог и Спасител Исус Христос. Отново виждаме, че вярата ни е дадена като подарък.

Юда 1:3

Възлюбени, като показвах всяко усърдие да ви пиша за нашето общо спасение, сметнах за нужно да ви пиша и да ви увещая да се подвизавате за вярата, която веднъж завинаги беше предадена на светиите.

Тука се казва, че вярата е предадена на светиите веднъж и завинаги. Отново виждаме, че ние е дадена като подарък. Другото, което виждаме е, че тя ни е дадена веднъж и завинаги. Това означава, че никога няма да ни се отнеме.

ТРЯБВА ДА ПАЗИМ ВЯРАТА

Но се казва, че ние трябва да се подвизаваме за нея. Тази дума означава да се борим за нея. Що се отнася до Бог, Той ни е дал вярата веднъж и завинаги, и никога няма да си я вземе. Но ще има хора, които са изпратени от врага, които ще се опитат да го направят. Как ще го направят? Като ни вкарат в човешки неща, които разклащат упованието ни в Бога. Тези неща дори може да са библейски, но са извадени от контекста. И по този начин те ще ни вземат вярата ни. Понеже вярата ни на първо място трябва да бъде винаги и единствено само в Бог. вярата не е в изцелението. Ние не вярваме просто в изцелението, вярваме, че Бог може да ни изцели, вярваме, че Бог иска да ни изцели и вярваме, че Бог ще ни изцели. Не вярваме просто в самото изцеление. Всичко е насочено към Бог. Без Бог няма изцелени, без Бог няма живот. Без Бог няма нищо добро за нас, каза Давид.

Така че ще има хора или неща, които ще се опитат да ни вземят вярата. Наша е отговорността да се борим за вярата си. Така че борбата ни всъщност е за вярата. Това беше удара на сатана върху Адам и Ева – той разклати доверието им, или вярата им в Бог. Накара ги да се съмняват. “Наистина ли каза Бог това? Ама, вие знаете ли, че Той имаше нещо друго в предвид когато го каза?” И хоп съмнението влезе в умовете им и от там моментално паднаха в грях. В момента, в който съмнението влезе в умовете ни — край. Заради това се казва, че трябва да имаме шлема на спасението и варата и надеждата като бронен нагръдник, така че стрелите на съмнението да не могат да пробият.

Откровение 14:12 казва, че вярата в Исус трябва да се пази.

Тук е нужно търпението на светиите, на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус.

Вярата се пази с търпение. С издръжливост и с търпение наследяваме Божиите обещания, казва Писанието.

Във 2 Тимотей 4:7 апостол Павел казва, че доброто воюване е да свършим пътя и да опазим вярата. Битката е за нашата вяра и за пътя ни, което говори за начина ни на живот.

Защо ще се опитва врага да взема вярата ни? Защото знае, че за този, който вярва няма нищо невъзможно. Също така знае какво се казва в 1 Йоан 5:4-5.

4Защото всичко, което е родено от Бога, побеждава света; и тази победа, която е победила света, е нашата вяра.

5И кой побеждава света, ако не е този, който вярва, че Исус е Божият Син?

Вярата ни е тази, която побеждава враговете ни.

1 Петрово 5:8-9

8Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, обикаля като ревящ лъв, като търси кого да погълне.  

9Съпротивете му се, като стоите твърди във вярата, като знаете, че същите страдания се понасят и от братята ви по целия свят.

Тука се казва, че ние сме тези, които трябва да се съпротивим на нашия противник. Няма да го направи Бог, ние ще се съпротивим. Но не само това. Казва ни се също и как трябва да го направим. Съпротивяването става като стоим твърди във вярата. Битката е за вярата ни, битката е за пътя ни, битката е за начина ни на живот. Това е, в което трябв да се съпротивим. От това следва, че оставяйки вярата си ние не се съгласяваме с него.

КАК ИДВА ВЯРАТА

Библията говори за това, че вярата идва. Как идва вярата?

Римляни 10:10-17

10Защото със сърце вярва човек и се оправдава, а с уста прави изповед и се спасява.

11Защото Писанието казва: „Никой, който вярва в Него, няма да се посрами.“

12Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават.

13Защото „всеки, който призове Господното име, ще се спаси“.

14Как обаче ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?

15И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано:

„Колко са прекрасни

краката на тези, които благовестват доброто!“

16Но не всички послушаха благовестието; защото Исая казва:

„Господи, кой е повярвал в известеното от нас?“

17И така, вярата е от слушане, а слушането – от Христовото слово.

Апостол Павел ни казва много ясно от какво е вярата, или по друг начин как идва вярата. Истината е, че вярата винаги е свързана с Бог и с Неговото Слово, или с това, което Той казва.

Ние сме използвали този стих и сме казвали на хората да си четат Библията, за да получат вяра. Но апостол Павел не казва нищо такова. Това, което виждаме тука е, че вярата не идва от четене, а от слушане. Това не означава, че не трябва да четем, разбира се. Но апостол Павел говори за вяра, която идва от чуване, което пък чуване идва чрез проповедник. И след това казва, че този проповедник не е просто някакъв си ентусиаст, а е изпратен. Ако не е изпратен, няма да дойде вяра. Когато говори за изпратен това говори апостолската благодат. Човека трябва да бъде изпратен, трябва да има проповядване, трябва да има слушане, и тогава ше дойде вярата.

В 16ст. той казва, че не всички послушаха благовестието. Това означава, че не просто чуването с естествените ни уши на това, което се казва носи вярата. Понеже всички чуха, но не всички послушаха. Вярата не е просто от чуването, а от послушването на това, което сме чули. А послушването означава да променим живота си според това, кояо сме чуи с ушите си. Вярата идва когато чуем нещо и решим да го послушаме. А да го послушаме означава да съобразим живота си с това, което сме чули.

Вярата е свързана с благовестието. Кое е благовестието? Благовестието е свързано с царството. Исус Христос беше изпратен от Бог като проповедник или като благовестител на добрите новини, които са свързани с идващото царство. И първите Му думи бяха: Времето се изпълни… Времето за какво? Става въпрос за идването на Божието царство. Защото след това казва и Божието царство наближи. Значи, времето за идването на Боживто царство дойде. Но вижте, царството може да е близо, царството може да е тук, но за да влезе човек в него, за да се възползва човек от него, той трябва да направи нещо. Това че царството е близо не означава, че всички автоматично влизат в него. Няма автоматично влизане в царството. Той казва: “Времето се изпълни и Божието царство наближи, затова покайте се и повярвайте в благовестието, за да можете да се възползвате от това, че Божието царство е дошло”. За да се възползваме от това, че царството е дошло, трябва да се покаем. Влизането в царството е съзнателно действие от страна на този, който иска да влезе в него.

Има две действия, които трябва да се извършат — покаяние и вяра. И двете вървят заедно. И двете са свързани с познаването на Бог, с признването, че Той съществува.

Отново виждаме, че вярата е свързана с благовестието. Понеже се казва: “Покайте се и повярвайте в благовестието”. И отново тука виждаме, че не става въпрос само за четене, а става въпрос за разясняване, за говорене на Словото. Хората по времето на Исус бяха чели години наред пророчеството за идващото царство, записано в книгата на пророк Данаил. Но Исус Христос дойде с благовестието, което беше: времето за идването на това царство наближи. Вашият отклик трябва да бъде – покаяние и вяра. Нашия отклик определя влизането ни в това царство.

Така че четенето е важно, полезно и задължително. Но за получаването на вярата ни е нужно нещо повече от просто четене, нужно ни е чуване, слушане и съобразяване с това, което сме чули.  Нужен ни е проповедник изпратен от Бог.

Думата за Христовото слово в Римляни 10:17 е рема. Което е словото, което Святия Дух взема и го носи до нас за нас. Откъде го взема Святия Дух това Слово? Ремата винаги е свързана с логоса. Не може да има рема извън логоса. Това означава, че винаги когато Святия Дух ни говори Той ще го прави от Писанията. Ако говори нещо различно трябва да внимаваме, понеже най-вероятно това не е Святия Дух. Защото апостол Йоан каза, че има много духове, които излязоха на този свят. И той предупреди християните да разпознават духовете.

В този случай Павел обяснява, че тази рема идва до нас чрез проповедник, който е изпратен от Святия Дух.

Случаят с Исус беше същият. Той беше изпратен от Бог, изпълнен със Святия Дух и разясняваше логоса. Логоса беше пророчеството на Данаил за Божието царство, а ремата беше, че това царство вече наближи. Той го обясни и те можаха да го разберат. Някои хора го разбраха, покаяха се и приеха благовестието.

Истината е, че без разясняване на логоса чрез Святия Дух и чрез изпратен проповедник, ние не можем да го разберем, а без да го разберем това, в което вярваме е една юлизия. Понеже ние вярваме само в  това, което разбираме. Не можем да казваме, че вярваме в нещо, но не го разбираме. Това не е истина. Истинската вяра е свързана с разбиране, винаги е свързана със знание, с познаване. Ако не можем да разберем логоса, не можем и да повярваме.

Римляни 10:6-8

6А правдата, която е чрез вяра, говори така: „Да не кажеш в сърцето си: Кой ще се възкачи на небето, т. е. да свали Христос?,

7или: Кой ще слезе в бездната, т. е. да въздигне Христос от мъртвите?“

8Но какво казва тя? Казва, че „словото е близо до тебе, в устата ти и в сърцето ти“, т. е. словото на вярата, което проповядваме.

Тука виждаме, че вярата е свързана със словото. И се казва, че вярата се проповядва. Така че вярата идва, чрез слушане на словото на вярата, което се проповядва. И тя е дар от Бога.

КАК ДА РАЗБЕРЕМ, ЧЕ НЯКОЙ ИМА ВЯРА

Как можем да разберем, че човек има вяра?

Марк 2:1-5

1След известно време Той пак влезе в Капернаум; и се разчу, че бил в къщата.

2И мнозина се събраха, така че и около вратата не можаха да се поберат; и Той им говореше Словото.

3Дойдоха и донесоха при Него един паралитик. Носеха го четирима.

4И като не можаха да се приближат до Него поради народа, разкриха покрива на къщата, където беше, пробиха го и пуснаха постелката, на която лежеше паралитикът.

5А Исус, като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете.

Тука се казва, че Исус видя вярата им. Вярата се вижда.

Как я видя? Те предприеха едно много необичайно действие. Обстоятелствата говореха, че не могат да стигнат до Исус, но вярата им ги накара да направят нещо необичайно. И виждайки това действие, е записано че Исус видя вярата им. Така че вярата им беше видяна чрез действието им на неотказване.

Първото нещо свързано с това как да разберем дали човек има вяра е, че вярата се вижда. Как се вижда? В действията ни. Не само в думите ни, но и в действията ни.

Яков 2:14-26

14Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?

15Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна

16и някой от вас им каже: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?

17Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.

18Но ще каже някой: Ти имаш вяра, а пък аз имам дела; ако можеш, покажи ми вярата си без дела и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.

19Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят.

20Обаче искаш ли да познаеш, о, суетни човече, че вяра без дела е безплодна?

21Авраам, нашият баща, не се ли оправда чрез дела, като принесе сина си Исаак на жертвеника?

22Ти виждаш, че вярата действаше заедно с делата му и че чрез делата се усъвършенства вярата;

23и се изпълни Писанието, което казва: „Авраам повярва в Бога; и това му се вмени за правда“; и се нарече Божий приятел.

24Виждате, че чрез дела се оправдава човек, а не само чрез вяра.

25Така също и блудницата Раав не се ли оправда чрез дела, когато прие пратениците и ги изпрати бързо през друг път?

26Защото, както тялото без дух е мъртво, така и вярата без дела е мъртва.

Първото нещо, което виждаме тука е, че няма полза някой само да казва, че има вяра, а да няма дела. Ползата идва само тогава, когато и казваме и имаме дела. И апостол Яков казва, че само казването, че имаме вяра не може да ни спаси. Това, което ни спасява е вярата ни да се изразява чрез дела. И той говори за дела на грижа за братята и сестрите. Ако някой няма какво да яде, да се погрижим за него – това се нарича дело на вяра. Но това не е такова дело, което казва: „Правя това, защото вярвам, че правейки го Бог ще ме благослови“. Това не е истинската вяра. Истинската вяра е да правим това дело на грижа поради покорство. Понеже вярата означава покорство. Истинската вярата също означава да правим това дело поради любов. Понеже в Галатяни 5:5 се казва, че това, което има сила в Христос е вяра, която действа чрез любов. Забележете, че отново се говори за действие на вярата. Не само за говорене.  Но се казва, че тя действа чрез любов, а не заради ползата. Въпреки че когато упражняваме вяра ние имаме полза от това. По-нататък ще стигнем до това.

Ако вярата няма дела, тя е мъртва. За да покажем вярата трябва да го направим чрез дела.

Във 22ст. се казва, че вярата на Авраам действаше заедно с делата му. Не действаше сама варата му. Делата му не действаха отделно и вярата отделно, действаха заедно.  И отново се говори за действие на вярата. И след това се казва, че чрез делата вярата се усъвършенства. Това означава, че без дела вярата е несъвършена. Това казва апостол Яков — делата усъвършенстват вярата ни. От нас зависи да я усъвършенстваме. Трябва да я усъвършенстваме. Трябва да станем експерти в нея. Апостол Павел казва, че трябва да растем в нея. И това става чрез дела. Всичко това става чрез дела, чреа практикуване.

Римляни 4:12

и баща на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на онази вяра, която нашият баща Авраам е имал, когато е бил необрязан.

Тука виждаме, че вярата има стъпки. Това говори за начин на живот, за развитие. Човека с вярата има определен начин на живот. Когато го видим, можем да кажем, че той е човек на вяра, понеже живее определен начин на ивот — живота на нашия баща Авраам.

2 Коринтяни 4:13

А като имаме същия дух на вяра, както е писано: „Повярвах, затова и говорих“, то и ние, понеже вярваме, затова и говорим;

Друг начин, по който се изразява вярата е чрез говорене. Не става въпрос просто за позитивно говорене. Това си е ню ейдж. Когато вярваме, ние говорим това, което вярваме, т.е. Божието Слово. Не вярваме просто: “О, аз ще бъде благословен, ще бъда най-успяващия бизнесмен”. Дори и да изповядваме това, няма основа на вярата ни. Нашата вяра е това, което Бог е казал. Вярваме само това, което Бог е казал.

Така че вярата:

  • се вижда в действията ни;
  • показва се чрез делата ни;
  • действа заедно с делата ни;
  • действа чрез любов;
  • делата усъвършенстват вярата ни;
  • вярата е начин на живот;
  • и вярата се изразява чрез говорене.

Вярата винаги се изразява по някакв начин. Тя не множе да бъде пасивна.

Сега ще разгледаме някои неща, които ще ни помогнат да разберем какво точно е библейската вяра.

1. ВЯРАТА Е ТВЪРДА и НЕПОКОЛЕБИМА ИЗПОВЕД

Повярвах затова и говорих определени неща.

Това е позитивна изповед, основана на знанието, че Бог може да извърши това, което искаме или това, което е обещал. Библията ни казва, че езика има силата да дава плод.

Притчи 18:21

Смърт и живот има в силата на езика и онези, които го обичат, ще ядат плодовете му.

Следователно изповедта има сила да предава живот или смърт.

Поради неговата сила ние сме предупредени да внимаваме как го използваме.

Притчи 21:23

Който въздържа устата си и езика си,

опазва душата си от смущения.

По друг начин казано, понякога смущенията на душата ни идват от езика ни и от устата ни, от това, че не сме ги опазили. В какво трябва да ги опазим? Да говорят Божието Слово.

Изповедта е важен процес в спасението. Езика носи плода на вечния живот.

Римляни 10:9

Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.

Твърдата изповед тука е основана на вярващо сърце. Изповедта без вяра, няма полза от нея.

Ето някои примери на здрава изповед, които са всъщност действия на вяра:

Жената с кръвотечението

Марк 5:27-28

27като чу отзивите за Исус, промъкна се сред навалицата отзад и се допря до дрехата Му. 

28Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.

Тази жена изповяда, че ще бъде изцелена щом докосне дрехите на Исус. Исус похвали вярата й.

Яир

Марк 5:23

и много Му се молеше, като казваше: Малката ми дъщеря е на умиране; моля Ти се да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.

Яир изповяда, че дъщеря му ще бъде изцелена щом Исус положи ръцете Си на нея. Той изповяда това и го вярваше.

Стотника

Матей 8:8б

…кажи само една дума и слугата ми ще оздравее.

Превода KJV казва: …изговори само словото, и слугата ми ще оздравее.

Стотника знаеше, че думи от човек с власт имат сила. Той изповяда, че не беше нужно Исус да идва до дома му — всичко, което беше необходимо беше една заповед от Исус и слугата му щеше да бъде изцелен. Исус видя убеждението на неговата изповед и похвали вярата му.

Слепците

Матей 9:27-28

27И когато Исус си отиваше оттам, след Него вървяха двама слепи, които викаха: Смили се над нас, Сине Давидов! 

28И като влезе в къщи, слепите се приближиха до Него; и Исус им каза: Вярвате ли, че мога да направя това? Те Му отговориха: Вярваме, Господи.

Слепците изповядаха вярата си, че Исус може да ги изцели, въпреки че не бяха виждали никакво чудо преди това. Понеже бяха слепи и нямаше как да видят. За тях всичко беше на база слухове, каквото са им казали. И те повярваха, изповядаха и започнаха да виждат.

Седрах, Мисах и Авденаго

Данаил 3:17

Ако е така, нашият Бог, на Когото ние служим, може да ни отърве от пламтящата огнена пещ и от твоите ръце, царю, ще ни избави;

Седрах, Месах и Авденаго изповядаха с убеждение, че Бог можеше да ги избави от огнената пещ. И Той го направи.

Има някои елементи, които трябва да се спазят, за да имаме успех в твърдата си изповед:

1. Тя трябва да е основана на Божието Слово.

В 4 Царе 4:8-37 е описана историята на Сунамката, чийто син беше мъртъв.

Когато тази жена забеляза, че Елисей беше Божий човек, тя му осигури стая в нейната къща, където да отсяда когато идваше в града й. Когато Елисей чу, че тя нямаше деца, той й обеща, че ще бъде благословена със син.

Жената отговори: „…Не, господарю мой, Божий човече, не лъжи слугинята си“.

Поради това че по-рано беше забелязала, че Елисей беше Божий човек, тя знаеше, че той не я лъже. Стаята, която тя осигури за Елисей стана „заветна земя“. Тя имаше завет с Бог заради това, че осигури нещо на Божия човек.

Жената зачена както беше пророкувано от Елисей. След известно време детето умря. Жената не се тормозеше. Тя положи мъртвия си син върху заветната земя, положи го в стаята, която беше осигурила за Елисей. Тя не съобщи за неговата смърт на съпруга си, но когато той я попита защо отива да посети Божия човек, тя отговори: „…бъди спокоен“. Тя можа да изповяда това въз основа на нейния завет с Елисей.

4 Царе 4:25-26

25И така, жената отиде при Божия човек на планината Кармил. А Божият човек, като я видя отдалеч, каза на слугата си Гиезий: Ето там сунамката!  

26Сега тичай да я посрещнеш и й кажи: Добре ли си? Добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето? А тя отговори: Добре.

А всъщност детето й беше мъртво.

Когато се приближи до пророка нейния позитивизъм нарасна в „добре е“. Тя изповяда това, понеже вярваше, че Елисей щеше да го възкреси от мъртвите. Вярата й беше основана на думите на Елисей. Думите на пророка за нея бяха равни на Божиите думи. Вярата й беше отговорна за възкресението на сина й. Ако питаеше горчивина срещу Елисей и си беше останала в къщи, за да скърби за мъртвия си син, тя щеше да пропусне чудото на възкресението.

Тази история служи като илюстрация за това как трябва да се доверяваме на Божието Слово. Обстоятелствата не трябва да влияят негативно на нашата изповед. Ние имаме по-добър завет с по-добри обещания (Евреи 8:6). Нашия завет е узаконен чрез кръвта на Исус, не в някоя тъмна стаичка, а на кръста на Голгота, за да види целия свят. Божието Слово няма да се върне празно. Невъзможно е за Бог да лъже. Поддържайте своята изповед в лицето на негативните и очевидно непреодолими обстоятелства, при условие, че е основана на сигурното слово (Рема) от Бог.

Ще идват ли изпитания? Ще идват. Ще идват ли трудности? Ще идват. Може би понякога ще идват такива нещо, които по човешки е трудно да ги понесем. Но Библията казва, че не ни е постогнало по-голямо изпитание от това, за което Бог ни дава силата да го понесем. Така че нека във всички тях да държим тази твърда изповед.

В Марк 5:23-43 е описана историята на Яир.

Марк 5:23

и много Му се молеше, като казваше: Малката ми дъщеря е на умиране; моля Ти се да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.

Яир изповяда какво ще се случи, когато Исус положи ръцете Си върху умиращата му дъщеря. Той каза: „…ела и положи ръце на нея, за да оздравее и да живее“.

Яир беше началника на синагогата. Той правилно схвана Кой беше Исус и без съмнение разпозна Неговото служение като Великия Изцелител. Като началник на синагогата той трябва да е чувал Исус да заявява:

Духът на Господа е на Мене,     

защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите;     

пратил Ме е да проглася освобождение на пленниците     

и проглеждане на слепите,     

да пусна на свобода угнетените,… Лука 24:18.

Изповедта му беше основана на думите на Исус. Вярата му доведе до възкресението на дъщеря му.

И така, първия важен елемент за успешна твърда изповед е, че тя трябва да бъде основана на Божието слово.

2. От сърцето

Вторият важен елемент в успешната твърда изповед е, че тя трябва да идва от сърцето — не трябва да има съмнение.

Марк 11:23

Истина ви казвам: Който каже на тази планина: Вдигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че онова, което казва, се сбъдва – ще му стане.

Матей 12:34 заявява: „… Защото от онова, което препълва сърцето, говорят устата“.

Ако е пълно със страх ще говори страх, ако е пълно с негативизъм ще говори негативизъм. Но ако е пълно с упование, с вяра, с познаване на Господа, ще говори това.

Как да докажем, че Яир вярваше в сърцето си, т.е. не се съмняваше?

Яир чакаше търпеливо Исус, когато Той беше забавен от жената с кръвотечението. Той беше началника на синагогата и можеше да използва позицията си, за  да застави Исус да пренебрегне жената и да се съсредоточи на неговия спешен проблем. Той обаче вярваше в своята изповед и чакаше търпеливо за нейния плод.

Когато пристигна посланика да го информира, че дъщеря му е мъртва, Яир не промени изповедта си. Той не остави Исус, за да отиде и да се увери в известието, но стоеше тихо до Исус, подчинявайки се на Неговите думи „само вярвай“ и се прилепи към изповедта си. Това е израз на неговота вяра в това, което той изповяда.

В какво вярваше Яир?

Той вярваше в своята изповед от сърцето: „…ела и положи ръце на нея, за да оздравее и да живее“. Той каза, че вярва и доказа, че вярва чрез вярата си, чрез търпението си, чрез делата си.

Така че успешната твърда изповед трябва да идва от сърцето и да бъде основана на Божието Слово и на Божията воля.

Изповедта може да е от сърцето, но ако не е основана на Божието Слово няма да бъде успешна.

Матей 26:31-33

33А Петър Му отговори: Дори и всички да се съблазнят поради Теб, аз никога няма да се съблазня.

Петър беше категоричен в своето изявление, че няма да се отрече от Исус. Това обаче, не беше основано на Божието Слово, защото ст.31 пророкува реакцията на учениците.

31Тогава Исус им каза: Вие всички ще се съблазните поради Мене тази нощ, защото е писано: „Ще поразя пастира; и овцете на стадото ще се разпръснат.“

3. Праведност

Третия елемент на успешната твърда изповед е праведност. Праведност означава да бъдем в правилно стоене с Бог. Това изисква святост, вярност, истина и любов.

1 Коринтяни 13 разкрива, че любовта не държи сметка за зло. Тези, които ходят в непростителност не са в правилно стоене с Бог.

Марк 11:23-25

23Истина ви казвам: Който каже на тази планина: Вдигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че онова, което казва, се сбъдва – ще му стане.   

24Затова ви казвам: Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.

25И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и вашият Баща, Който е на небесата, вашите прегрешения.

Марк 11:23 се занимава с твърда изповед. Стих 25 се занимава с това да бъдем в правилно стоене с Бог чрез прощение. За да работи ст.23, наложително е ст.25 първо да е работещ в живота ни. Ако не прощаваме, ако не стоим правилно, колкото и да изповядваме, няма да работи. Дори и да е основано на Божието Слово пак няма да работи.

В 1 Царе 4 имаме една история, в която въпреки, че Израел изповядаха, че ковчега на завета ще ги избави от ръката на неприятелите им, той беше пленен, а те бяха поразени.

В ст.3 Израел изповядаха, че присъствието на ковчега, ще ги избави от ръката на неприятелите им.

Те вярваха това от сърцата си и в ст.5 се казва, че когато ковчега на завета пристигна в стана „…целият Израел извика със силен глас, така че земята проехтя“. Тяхната изповед беше основана на Божието Слово. Ковчега им осигуряваше победите в миналото, преодоляваше препятствия (река Йордан), вцепеняваше врага от страх и ги пазеше и т.н.

В 7-8ст. ужасените филистимци направиха негативна изповед. Обаче Израел преживяха унизително поражение. Защо се случи това? Понеже нацията не стоеше правилно пред Бог.

Свещеничеството беше неморално.

Протокола за приближаване и носене на ковчега не беше спазен. (Само първосвещеника можеше да служи пред ковчега. И ковчега трябваше да бъде носен от левитите).

Поради тези причини те бяха поразени въпреки че изповедта дойде от сърцата им и беше основана на Божието Слово.

Дори и да сме уверени в това, което казваме, дори и то да е основано на Божието Слово, ако не сме в правдата, няма да имаме успех.

В Исус Навин 7 хората, които отидоха да съглеждат земята на Гай докладваха – ст.3: „…Нека не отива там целият народ, а две или три хиляди мъже да се изкачат и да поразят Гай; не повеждай целия народ натам, защото онези са малко на брой“.

Те изповядаха, че две или три хиляди мъже ще са достатъчни да поразят Гай. Обаче, претърпяха унизително поражение от ръцете на по-малоброен враг. Бог даде причините в ст.13: „…Нещо обречено има сред теб, Израилю. Не можете да устоите пред неприятелите си, докато не махнете обреченото изсред вас“. Въпреки че на Исус му беше обещана победа, те бяха поразени.

Изповедта в този случай дойде от сърцето и беше основана на Божието Слово към Исус Навин, но това не работеше, понеже Израел не стоеше правилно пред Бог. Имаше нещо обречено посред тях. Ахан беше задържал една вавилонска дреха, малко сребро и злато от Ерихон противно на Божията воля. Когато се справиха с нарушението Израел победиха.

И така, хората правещи изповед трябва да бъдат в правилно стоене пред Бог, за да работи тяхната изповед.

4. В Духа

Четвъртият важен елемент за Успешна твърда изповед е, че изповедта трябва да бъде подбудена от Святия Дух, т.е. водена или вдъхновена от Святия Дух.

Йоан 16:13

А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина; защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идващите неща.

Ако Павел беше отишъл в Азия, противно на водителството на Духа, нямаше да бъде успешен дори и да беше изповядал нещо позитивно (Деяния 16:6-7).

Четирите важни елемента за успешна твърда изповед са:

  • Изповедта трябва да бъде основана на Словото.
  • Не трябва да има съмнение, т.е. трябва да бъде от сърцето.
  • Човека, който изповядва трябва да стои правилно пред Бог.
  • Изповедта трябва да бъде подбудена от Духа.

2. ВЯРАТА Е действие НА ПОКОРСТВО

Това е да се извърши точно това, което Бог е заповядал на човека да извърши. Покорството е видимата демонстрация на вярата.

Ето някои примери:

Ной

Битие 7:5      

И Ной извърши всичко, според както му заповяда Господ.

Ной построи един голям кораб на сушата в покорство на Божията заповед, дори когато нямаше никакво доказателство за предстоящ потоп. Автора на Евреи обявява покорството на Ной за вяра. Покорството е вяра.  

Евреи 11:7

С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра.

Ной построи ковчега, понеже вярваше на Бог. Ковчега спаси Ной от потопа —  в същност това беше вярата на Ной, която спаси него и семейството му. Ной демонстрира вярата си като построи ковчега.

1 Петрово 3:21

Тя в образа на кръщението и сега ви спасява (не измиването на плътската нечистота, а настоятелната молба към Бога на една чиста съвест) чрез възкресението на Исус Христос,

Построяването на ковчега от страна на Ной съответства на водното кръщение като дело на ВЯРА. Ние сме спасени чрез вяра в смъртта, погребването и възкресението на Исус Христос.

Това е нашата вяра. Но вяра без дела е мъртва. Кръщението е едно от ‘делата’ . Водното кръщение видимо демонстрира нашата вяра в смъртта, погребването и възкресението на Исус Христос.

Десетте прокажени, който бяха изцелени

Лука 17:12-19

12И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетима прокажени, които, като се спряха отдалеч, 

13извикаха силно: Исусе, Наставнико, смили се над нас!  

14И като ги видя, каза им: Идете, покажете се на свещениците. И като отиваха, се очистиха.  

15А един от тях, като видя, че е изцелен, върна се и със силен глас славеше Бога,

16и падна на лице при нозете на Исус и Му благодареше. А той беше самарянин.

17А Исус му каза: Нали се очистиха десетимата? А къде са деветимата?

18Не се ли намериха други да се върнат и въздадат слава на Бога освен този другоплеменник?

19И му каза: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.

Тяхната вяра в този случай беше покорство на заповедта на Христос да отидат при свещениците. Прокажените отиваха при свещениците единствено след като бяха изцелени — за да се спази церемониалния закон. И тези хора не бяха изцелерни, но Той им каза да отидат и да се покажат. за тях това означаваше, че са изцелени. И те тръгнаха и докато отиваха бяха изцелени. Ако не бяха отишли щяха ли да бъдат изцелени? Не. Факта, че те се покориха преди да имаше някакви видими белези на изцеление беше дело на ВЯРА.

Авраам

В напускането на дома си, за да се засели в чужда земя. Той послуша и тръгна с вяра.

Евреи 11:8

С вяра Авраам послуша, когато бе повикан, да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе, без да знае къде отива.

В принасянето на Исаак. Това също е израз на вяра.

Евреи 11:17

С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаак в жертва. Да! Онзи, който беше получил обещанията, принасяше единородния си син,

Вярата на Авраам беше демонстрирана чрез покорството му при напускането на родния му град  заради някаква чужда земя и в принасянето на Исаак като всеизгаряне.

Слепецът

Йоан 9:7

и му каза: Иди, умий се в къпалнята Силоам (което значи „пратен“). И така, той отиде, уми се и си дойде у дома прогледнал.

Слепеца се подчини на специфична заповед на Исус. Беше му казано да се умие в къпалнята Силоам. В Израел имаше много други къпални. Неговото покорство отивайки до  точно определена къпалня, която му беше заповядана от Исус беше действие на вяра, което доведе до изцелението му.

Непокорството е липса на вяра

Някой може да казва, че има вяра, но ако не сее покорява на Бог, това е липса на вяра. Имаше моменти в живота на нашия баща Авраам когато той демонстрираше липса на вяра.

Авраам

Бог призова Авраам да отиде в ханаанската земя. В Ханаан Господ Се яви на Авраам, за да потвърди обещанието Си. ПОнеже от време на време ние забравяме обещанията на Бог. И имаме нужда Бог да идва да ни ги напомня, да ни ги потвърждава.

Битие 12:7

Тогава Господ се яви на Аврам и каза: На твоето потомство ще дам тази земя. И там Аврам издигна жертвеник на Господа, Който му се яви.

Скоро след това дойде глад в земята. Зелените пасища започнаха да изсъхват. Кладенците започнаха да се изпразват. Той можеше да помоли Бог да го поддържа в глада. Вместо това той си опакова багажа и отиде в Египет. Това действие на непокорство  демонстрира липсата на вяра на Авраам и имаше сериозни последици за него:

[а]. Бог никога не се яви на Авраам в Египет.

Египет е символ на света. Християните, които се връщат в света загубват „осезаемото присъствие“ на Бог. Те могат да казват, че вярват; могат да казват, че четат Библията и още се молят; могат да казват, че са християни и че всичко е наред, обаче Божието присъствие го няма. Бог не се явява там, Няма да се яви в Египет.

[б]. Той беше принуден да лъже.

Лъжата беше планирана, когато каза, че Сара му е сестра.

Света ще ви принуди да вършите грях. Петър се отрече от Исус в компанията на света.

[в]. Придоби богатство, което доведе до борба с Лот.

Света ще ви направи богати, но с богатствата ще дойде скръб. Когато Бог ви прави богати, няма скръб с това. Божието богатство само обогатява, няма скръб. Но когато света дава богатство, това ни прави горди, слага лоши неща в нас.

Притчи 10:22

Благословението Господно обогатява;

и трудът на човека няма да прибави нищо.

[г]. Той придоби Агар, египетска слугиня.

Тя по-късно беше използвана да „помогне“ на Бог в Неговото обещание за син. Агар имаше син наречен Исмаил, който беше постоянен източник на преследване за обещания син Исаак. Задоволяването на света посява семената за последици на едно болезнено бъдеще.

[д]. Фараон изгони Авраам от Египет.

Няма място за християнина в света. Света ще ви мрази и ще ви преследва. Така че не търсете успеха си там. Тма успех няма. Успеха ни е в царството.

Саул

Съветването на Саул с духа на един близък беше действие на непокорство, което произлизаше от липсата му на вяра.

Библейското покорство е:

  • Задължително – Еклисиаст 12:13.
  • По-добро от жертва – 1 Царе 15:22.
  • Активирано от Бог – Филипяни 2:13.
  • Демонстрира любов към Бог – Йоан 14:15, 23.
  • Съсредоточено върху Христос – 2 Коринтяни 10:5; 1 Петрово 1:2; Ефесяни 6:1.
  • Установява божествено взаимоотношение – Йоан 14:23.

3. ВЯРАТА Е Проницателен начин на живот

Това е да се живее според едно правилно възприемане на бъдещето. Проницателния начин на живот изисква отношение или начин на живот, който потвърждава, че човек наистина вярва. Човек, който има проницателен начин на живот възприема бъдещата Божия воля за работата на Царството правилно и не е повлиян от обстоятелствата.

Например, името на Аврам беше променено на Авраам.

Аврам — означава „издигнат баща“.

Авраам — означава „Баща на множество“. Аврам прие промяната на името си на Авраам и живя под това име по време когато нямаше деца, понеже той беше убеден в Божията вярност към Неговото Слово.

Този аспект на вярата се характеризира с:

1. Благодарение преди получаване

Исус благодари на Своя Баща за отговорената молитва преди възкресението на Лазар (Йоан 11:41).

Йона принесе благодарение преди спасението му.

Той първо изповяда грешката си.

Резултата беше, че беше изхвърлен през борда.

След това се помоли.

Резултата беше, че потъна в дълбините на морето.

След това се покая.

Резултата беше, че водораслото се уви около главата му.

С други думи, проблема му се влоши.

Накрая той започна да благодари на Бога.

И резултата беше, че Господ заповяда на рибата и тя избълва Йона на сушата.

Когато живота му отслабваше, той принесе благодарение. Това действие на вяра предшества избавлението му.

2. Виждане преди получаване

Авраам видя Божията слава.

Евреи 11:8-10 казва, че Авраам не построи къща с основа в обещаната земя, а живя в палатки,  като постави очите си на новия Ерусалим, чийто архитект и строител е Бог.

Авраам видя възкресението на Исаак.

Евреи 11:19

като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, откъдето и по един начин на възкресение го получи обратно.

Авраам се опита да принесе Исаак в жертва, вярвайки, че „Бог можеше да го възкреси“.

Битие 22:5

Тогава Авраам каза на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем дотам и като се поклоним, ще се върнем при вас.

Авраам очакваше да се върне при младежите със сина си, затова каза „ще се върнем…“

Еремия видя възстановяването на Израел.

По времето когато Юда щеше да дойде под вавилонско робство реалната цена на имотите падаше, въпреки това Еремия си купи земя (Еремия 32:7-14). Той вярваше на Божието Слово, че земята ще бъде възстановена на Израел след пленничеството от 70 години.

Еремия 32:15

Защото така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Пак ще се купуват в тази земя къщи, ниви и лозя.

Този проницателен начин на живот беше действие на ВЯРА.

Яков видя шарения добитък преди да се появи. (Битие 30:37-39).

Той вярваше, че белите ивици по пръчките бяха причината за раираните, капчестите и пъстрите агнета. Умствения отпечатък на ивиците по времето на зачеването влияеше на потомството. Използвайки шарени ивици Яков видя шарения добитък преди да се появи.

Слепия Вартимей видя изцелението си преди да го получи. Когато Исус го повика, той си захвърли дрехата. Той правилно схвана, че ще бъде изцелен и повече няма да има нужда от своята дреха, за да удостоверява слепотата си.

Проницателния начин на живот трябва да бъде основан на Божието Слово/Божията воля.

На Еремия му беше наредено от Бог да купи земя в началото на пленничеството.

Името на Авраам беше променено от Бог.

3. Смелост в бедствие

Смелостта в бедствие вместо малодушие, обезсърчение и безпокойство е дело на вяра основано на обещанията на Божието Слово.

По времето на Данаил царя издаден един указ, с който забраняваше на хората да се молят на Бог. Данаил се молеше открито на Бог и Му благодареше. Той не беше обезсърчен от указа поради своята увереност в Божията сила да го избави.

4. Радост в скръб

Радостта разкрива увереността на човека в Божията навременна грижа. Това загатва, че човека вярва, че ситуацията определено ще става все по-добре, понеже Бог е в контрол.

Отсъствието на проницателен начин на живот е липса на вяра.

Елисей смъмри цар Йоас за това, че удари земята само три пъти. Това показваше, че той нямаше вярата да вярва, че може да порази Сирия.

Страхът на учениците в бурята беше липса на вяра. Те не успяха да схванат, че Исус щеше да ги заведе невредими до отсрещната страна. Те нямаха увереност в думите, които Исус беше казал по-рано: „Да преминем на други бряг“.

4. ВЯРАТА Е НЕОТСТЪПВАЩО ОТНОШЕНИЕ

Това е отношение на упорство основано на разбирането, че Бог може да посрещне нуждата, която е според Неговата воля. Това отношение изобразява пълната зависимост на човека от Бог.

Отношението на упорство е демонстрация на истинска вяра. Да си упорит в това, което вярваш.

Настойчивостта на сирофиникианката беше действие на вяра.

Матей 15:23

Но Той не отговори нито дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като казваха: Отпрати я, защото вика след нас.

Тя победи егоизма на учениците.

Матей 15:24

А Той отговори: Аз не съм изпратен при други освен при изгубените овце от Израилевия дом.

Тя победи предразсъдъците.

Матей 15:25

А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи, помогни ми.

Тя се покланяше въпреки че беше отхвърлена.

Матей 15:27

А тя каза: Така е, Господи; но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.

Тя победи обидата.

Матей 15:28

Тогава Исус отговори: О, жено, голяма е твоята вяра; нека бъде според желанието ти. И в този час дъщеря й оздравя.

Исус похвали ВЯРАТА й.

Слепия Вартимей упорстваше (Марк 10:47-52).

Той извика към Исус, за да спечели вниманието Му.

Той нарече Исус с Неговото Месианско име „Сине Давидов“.

Той разпозна Исус като Месията, въпреки че беше сляп.

Когато другите го предупредиха да мълчи „той викаше още повече“.

Неговото упорство спря Исус. Той каза: „Твоята вяра те изцели“.

Четиримата мъже, които донесоха паралитика (Марк 2:1-12).

Те не се отказаха когато видяха тълпата,  но упорстваха до степента, че минаха през покрива, за да достигнат до Исус. Тяхната неотстъпчивост беше видимо дело на ВЯРА. Казва се, че „…Исус видя вярата им……“

Авраам упорстваше (Римляни 8:18-21).

Той не вземаше в предвид състоянието на тялото си или „мъртвостта на утробата на Сара“. Той беше уверен в Божието обещание за син, въпреки че беше 100 годишен. Той здраво  се прилепи за Бог, убеден, че това, което Той е обещал преди повече от 20 години Той може да го извърши. Библията заявява, че той беше „силен във вяра“, поради неговото неотстъпващо отношение.

Отказването е липса на вяра.

Има някои неща, които ще е добре да следваме докато упорстваме:

  • Да пазим устата си.
  • Да се уверим, че сме основани на Словото. Не трябва да упорстваме в нещо, което не е библейско.
  • Да поддържаме правилно стоене пред Бог. Трябва да се справим с неизповяданите грехове, с небиблейските взаимоотношения. Понеже Псалм 34:17 казва, че когато праведните извикат, Господ ги слуша и ги избавя от всичките им беди.
  • Да продължим да се молим.
  • Да очакваме.
  • Да уповаваме на Бог.
  • Да Му се покланяме.

5. ВЯРАТА Е РИСКОВАНО ДЕЙСТВИЕ

Вярата е действие на риск.

Риска е всяко действие, което носи със себе си риска или опасността от загуба на живот, прехрана, репутация и т.н. Това е ущърб опитващ се да достигне, да угоди или да служи на Бог. Хората на вяра водят рискован начин на живот.

Деяния 15:26

хора, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Исус Христос.

Слепия Вартимей (Марк 10:47-52).

В библейски времена била предоставяна една специална дреха от властите, за да докаже истинността на физическия недъг на човека. Тази дреха идентифицирала просяка като човек с истински недъг и следователно заслужаващ да получи милостиня. Слепия Вартимей имаше такава дреха. Тази дреха беше най-пазеното му и най-желаното му притежание. Това беше купона му за храна — прехраната му. Когато чу призива на Исус, Вартимей захвърли дрехата си. Той захвърли прехраната си. Вартимей знаеше, че не може да се върне за тази дреха — някой друг лесно  можеше да я вземе и да се престори на недъгав, за да живее просейки. Вартимей рискува прехраната си. Това рисковано действие разкрива безспорната му вяра в способността на Исус да го изцели. Исус видя риска му и каза: „Твоята вяра те изцели“.

Жената с кръвотечението (Марк 5:24-34).

Тя рискува всичко, за да се приближи до Исус, за да получи изцелението си. Тя имаше постоянно кървене в продължение на 12 години. При хронично кървене се получава малокръвие (анемия). Най-вероятно тази жена е била силно анемична. Тежката анемия може да бъде усложнена от натрупване на недостатъчност на сърдечната дейност. Това води до омаломощаващо задъхване при напрежение. Поради слабост заради анемията и задъхване заради натрупаната сърдечна недостатъчност, тя се насочва да докосне това, което е най-достижимо в нейните обстоятелства – края на дрехата Му.

Поради това, че Исус постоянно се движеше и поради нейното лошо физическо състояние, Исус беше недостижим за нея. В допълнение към това, никой не можеше да я придружи до Него, понеже според Мойсеевия закон тя беше нечиста. Неговото минаване този ден беше възможността на живота й.

Тя рискува три неща:

  • Понеже беше немощна жена, тя рискува да бъде стъпкана до смърт — (множество следваше Исус).
  • Тя рискува смърт чрез напрежение.
  • Според юдейския обичай тя беше постоянно нечиста (Левит 15:19-25). Смесвайки се публично с тълпата, тя рискува отлъчване и замяране с камъни. Когато се приближи до Исус тя трябваше да победи още една пречка — до Исус беше Яир — началника на синагогата, който имаше властта да разреши нейното замяране с камъни заради нарушаването на закона.

Като видя риска, който предприе, Исус й каза: „Твоята вяра те изцели“.

Елисей изгори инструментите  на своя занаят, като не остави никаква възможност за връщане към светска работа. Той рискува кариерата си.

Четиримата рибари призовани да бъдат ученици на Исус рискуваха семейния бизнес.

Вдовицата от Сарепта предприе риска да пожертва последната си храна във време на глад за Божия човек. Жертващото даване е дело на вяра. То демонстрира, че човек вярва в навременната грижа на Бог.

Давид рискува да излезе срещу Голиат с прашка и пет камъка.

Петър предприе риска и ходеше по водата.

Раав предприе риска да осигури сигурността на израелските шпиони.

Гедеон предприе риска да излезе срещу армията на мадиамците само с 300 човека.

Седрах, Месах и Авденаго рискуваха живота си като не се наведоха пред образа направен от Царя.

Някои напътствия за предприемане на успешен риск във всяка рискована постъпка:

1. Трябва да бъде основан на логоса.

Т.е. риска трябва да бъде основан на Божията воля. Логоса е писаното Слово — разкритата Божия воля. Оза предприе риска и докосна ковчега — той умря понеже действието му беше противно на Божията воля.

Цар Саул предприе риска да се съветва с духа на починал близък, за да определи  Божията воля. Царството беше взето от него и беше дадено на Давид.

2. Трябва да бъде основано на ремата.

Рема = Изговореното Слово — оживяване на писаното Слово чрез Святия Дух за определен човек за специфична ситуация.

Исус каза: „Идете по целия свят и проповядвате благовестието…..“ (Марк 16:15). Обаче Божията воля не беше Павел да отиде да проповядва в Азия (Деяния 16:6). Господ разкри, че не беше правилното време да се проповядва евангелието там.

Илия предизвика пророците на Ваал понеже чу от Бог. 3 Царе 18:36г ….и че според Твоето слово сторих всички тези неща.

3. Човек трябва да бъде в правилно стоене пред Бог.

Например, синовете на Скева не бяха в правилно стоене пред Бог. Те предприеха риска да се изправят пред демоните. Резултата беше опозоряване. Когато човек пресича границата на Божията благосклонност, рискове под такива обстоятелства не дават никаква протекция срещу сатана.

Соломон нареди на Семей да стои в границите на Ерусалим. Соломон ясно обясни, че в деня, в който Семей пресече границата,  той ще умре. След известно време, двама от слугите на Семей избягаха от Ерусалим. Семей забрави ограничителната наредба наложена върху него и преследва слугите си. Соломон осъди Семей на смърт заради нарушаването на заповедта му.

Семей предприе риска да премине границата на Ерусалим противно на волята на Соломон. Това бунтовно действие доведе до това той да не стои по правилния начин пред Соломон.

Християнина трябва да знае моралните си и функционалните си граници. Когато се преминат тези граници, той не е в правилно стоене пред Бог. Рискове предприемани, когато човек не е в правилно стоене пред Бог са опасни.

НЕЩА, КОИТО ОТКЛОНЯВАТ ОТ ВЯРАТА

Има някои неща, които могат да ни отклонят от вярата.

Едно от изискванията за дяконите описано в 1 Тимотей 3:9 е: да държат с чиста съвест тайната на вярата. Апостол Павел нарича вярата тайна и казва, че тя трябва да се държи с чиста съвест. Ако не държим вярата с чиста съвест сме в голяма опасност.

1 Тимотей 1:19

имайки вяра и чиста съвест, която някои като отхвърлиха, отпаднаха от вярата;

Това, което казва Павел, че хората са отхвърлили всъщност е чистата съвест. Не можем да държим вярата без чиста съвест. Отхвърлянето й води до отпадане от вярата. На гръцки тази дума говори за това, че тези хора са претърпели корабокрушение относно вярата.

Първото нещо, което ще ни направи да отпаднем от вярата е да отхвърлим чистата съвест.

Друго нещо, което ни отстранява от вярата е описаното в 1 Тимотей 6:9-10.

9А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват хората в разорение и погибел.  

10Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което като се стремяха някои, те се отстраниха от вярата и пронизаха себе си с много скърби.

Апостол Павел казва, че хората, които ламтят за обогатяване, падат в изкушения поради този си ламтеж. Също така падат в примки. Това са капани, които са заложени по пътя и те не ги очакват, нито пък могат да ги видят, понеже ламтежа за обогатяване ги е заслепил. Другото нещо, в което падат е в много глупави и вредни страсти, които потапят хората в разорение, и в крайна сметка, всичко това води до погибел.

Апостол Павел казва, че сребролюбието, което ще рече силна любов към парите е корен на всякакви злини. Стремежа към любовта към парите води до отстраняване от вярата. С други думи, не можем да обичаме парите и да бъдем във вярата. Любовта към парите ни отстранява от вярата и ни пронизва с много скърби. Трябва да научим тайната и да сме в изобилие и да сме в нямане. Това е тайната на вярата или доверието в Христос. Нито имането ни, нито нямането ни не трябва да влияят позитивно или негативно върху живота ни. Нашия живот зависи от Христос, а не от заплатите ни, не от банковите ни сметки, не от имотите ни. Ако сърцето ни е прилепено и се стреми към тези неща, има опасност да се отклоним от вярата.

И така, второто нещо, което ни отклонява от вярата е любовта към парите.

Третото нещо, което ни отклонява от вярата е описано в 1 Тимотей 6:20-21.

20О, Тимотей, пази това, което ти е поверено, като се отклоняваш от скверните празнословия и противоречия на лъжливо нареченото знание,  

21на което като се предадоха някои, отклониха се от вярата.

Третото нещо, което ни отклонява от вярата са скверните празнословия и противоречията на лъжливо нареченото знание. Тези скверни празнословия са празни дискусии за някакви безполезни неща. Противоречията са опозиция, противоречие, конфликт на теории. Това лъжливо наречено знание се отнася за неща от истинската християнска вяра, но изкривени и фалшиви.

Така че трите неща, които могат да ни отклонят от вярата са:

  1. Отхвърлянето на чистата съвест.
  2. Любовта към парите.
  3. Празните дискусии за безполезни неща, които се отнасят за неща от истинската християнска вяра, но които са изкривени и фалшиви.

Трябва да знаем, че отклоняването от вярата никак не е безобидно. 1 Тимотей 4:1 казва, че отстъпването от вярата води до това да слушаме измамни духове и бесовски учения.

Четвърто нещо, което е равно на отричане от вярата е описано в 1 Тимотей 5:8.

Но ако някой не се грижи за своите, а най-вече за домашните си, той се е отрекъл от вярата и от безверник е по-лош.

В контекста се говори за деца, които трябва да се грижат за майките си, които са останали вдовици, но те чакат църквата да го прави вместо тях. И апостол Павел казва, че това е равно на отричане от вярата; и казва, че такъв човек е по-лош от безверник.

Ползи от вярата

  • Изцелява – Матей 9:22
  • Спасява – Лука 7:50
  • Очиства сърцето – Деяния 15:9
  • Спасява душите ни – 1 Петрово 1:9
  • Носи умилостивение чрез кръвта на Исус – Римляни 3:25
  • Носи оправдание – Римляни 5:1
  • Носи мир – Римляни 5:1
  • Дава достъп до Божията благодат – Римляни 5:2
  • Получаваме Святия Дух чрез вяра в благовестието – Галатяни 3:2
  • Бог върши велики дела чрез вяра – Галатяни 3:5
  • Носи благословение заедно с вярващия Авраам – Галатяни 3:9
  • Обещанието на Авраам се дава на тези, които вярват – Галатяни 3:22
  • Ставаме Божии деца чрез вяра – Галатяни 3:26
  • Имаме дръзновение и достъп с увереност – Ефесяни 3:12
  • Христос се вселява в сърцата ни – Ефесяни 3:17
  • Дава ни разбиране – Евреи 11:3

 

07.01.2017

Емил Енчев

Към началото