Господната трапеза – атмосфера на дом
През годините църквата винаги е спорила за външните детайли на християнството, без да разбира смисъла и същността на това, което прави.
Например, хората са спорили в каква вода трябва да се извършва водното кръщение – в течаща или в нетечаща. И не са наблягали толкова на смисъла на самото кръщение.
Когато говорим за Господната трапеза, възникват въпросите: къде трябва да се взема тя; кой трябва да я дава; кой има право да участва в нея и кой не трябва да участва. Аз мисля, че и тук църквата е направила много грешки.
Нека да видим къде трябва да се взема Господната трапеза. Има ли физическо място определено за това? И важно ли е мястото, където се взема?
В Матей 26:17 учениците дойдоха при Исус и Го попитаха: “Къде искаш да Ти приготвим да ядеш Пасхалната вечеря?”
По това време тя все още не се наричаше Господна трапеза, а Пасхална вечеря. На тази вечеря евреите празнуваха избавлението им от Египет. Пасха означава минаването на Господа. Всъщност това беше време на съд за едни и време на избавление за други. Както евангелието е благоухание за едни и смъртоносно за други. Зависи от нашето отношение към него. Които имаха кръвта на агнето като белег върху къщите си, бяха оставени живи, другите бяха грабнати и осъдени. Така че, ние вярваме в грабването, но не искаме да участваме в него. Искаме да бъдем оставени. Исус каза, че ако не пием кръвта Му, нямаме живот в себе си.
Тука виждаме, че учениците бяха тези, които приготвиха вечерята.
В 18ст. Исус отговори: „Идете в града при един човек, когото познавам, и му кажете: ‘Учителят заръча: Определеното време наближава. Ще празнувам Пасха с учениците Си в твоя дом’“.
Виждаме, че Исус не празнува в храма, а в дом. С това не искам да кажа, че не можем да вземаме Господната трапеза в църковната сграда. Но това, което искам да кажа е, че Господната трапеза се взема в атмосферата на дом или на семейство. Можем да бъдем тука и да имаме тази атмосфера; можем да бъдем в нечий дом, но да я нямаме. Атмосферата не се определя от сградата или от мястото, а от отношението ни.
Какво трябва да бъде отношението ни, за да имаме тази атмосфера на дом?
Първо, искам да кажа, че отношението ни трябва да бъде насочено към хората, не към Господа. Когато имаме правилно отношение към хората, ще имаме такова и към Господа. Но обратното не винаги е истина.
Какво допринася за създаване на атмосфера на дом?
1. Почит и уважение към другите. Новия завет казва да считаме другите за по-горни от себе си.
2. Безусловно приемане на другите. Новия завет казва да се приемаме въпреки грешките и слабостите си. И дори да носим грешките на другите. Също казва, че любовта покрива грешките.
3. В дома грижата е насочена към другите, а не към нас.
Кой показва грижата?
На първо място бащата и майката, и след това по-големите деца. Така че, белег на зрялост е да се грижим за по-малките или за по-незрелите.
Това също е и белег, че обичаме Господа. Исус каза на Петър, че щом като Го обича, трябва да се грижи за овцете Му.
Ако се събираме заедно, където и да е и ядем хляб и пием вино, но нямаме тази атмосфера, апостол Павел казва, че това всъщност не е Господната трапеза, а бесовската, в която участваме. Можете да си прочетете 1 Коринтяни 10 и 11 глава.
Важно е да сме събрани заедно, важно е да ядем хляба и виното, но по-важно е нашето отношение един към друг. Това всъщност е, което ни прави да ядем Господната трапеза. Библията казва в Псалм 133, че където има единство там Бог е заръчал благословение. Апостол Павел нарича чашата на Господната трапеза – чашата на благословението. Но благословението идва от нашето отношение, от нашето единство.
Преди да започнат да ядат на вечерята, Исус си сложи престилката и изми краката на учениците Си. По-големият послужи на по-малките. И след това им каза, че и те трябва да правят това. Ако знаете това блажени сте… Но не спря до там, а каза ако го правите.
Той очаква от нас да си мием краката, което ще рече да си служим един на друг, дори и това да означава да се унижим пред другите извършвайки нещо, което считаме за недостойно. Когато правим това създаваме тази атмосфера и тогава ядем Господната трапеза.
Запомнете, че учениците приготвиха вечерята. Не беше Господ. Ние трябва да допринесем за атмосферата. Не трябва да чакаме Господ да го прави. Той вече е направил всичко. Показани най-големия пример на себепожертвувателна любов. И ние сега трябва да правим същото. Всичко различно от това не е Господна трапеза.
Павел каза, че правейки това, ние възвестяваме смъртта на Господа докато Той дойде. Защо умря Господ? За недостойните, за незаслужаващите. Ние трябва да правим същото.
Емил Енчев