Вяра в Бога - Екипиране на светиите

Марк 1:14-15

¹⁴А след като Йоан бе предаден на властта, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие, като казваше:

¹⁵Времето се изпълни и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието.

Това е така нареченото начало на публичното служение на Исус. Какво правеше Той? Проповядваше. Но какво проповядваше? Много е важно да можем да видим това. Казва се, че Той проповядваше благовестието за Божието царство. Какво означава това?

Хората днес проповядват всякакви неща. Проповядват например евангелието на спасението. Какво друго проповядват? Проповядват Библията. Други пък проповядват изцеление и освобождение. Но знаете ли, че нито Исус, нито апостолите проповядваха тези неща. Казва се, че Исус проповядваше благовестието на царството. Апостолите проповядваха благовестието на царството, благовестието за Божия Син и възкресението от мъртвите.

Какво представлява благовестието на царството? За да си отговорим на този въпрос, първо трябва да разберем за кое царство става въпрос.

Данаил 2:1-45

¹Във втората година от царуването на Навуходоносор царят видя сънища, от които духът му се смути и сънят побегна от него.

²Тогава той заповяда да повикат влъхвите и вражалците, магьосниците и халдейците, за да явят на царя сънищата му. И така, те влязоха и застанаха пред него.

³Царят им каза: Видях сън; и духът ми се смущава, за да разбера съня.

⁴Тогава халдейците говориха на царя на сирийски: Царю, да си жив довека! Кажи съня на слугите си и ние ще разкрием значението му.

⁵Царят отговори на халдейците: Ето заповядвам, ако не ми кажете съня и значението му, ще бъдете посечени и къщите ви ще се превърнат в бунища;

⁶но ако разкриете съня и значението му, ще получите от мене подаръци, награди и голяма чест. И така, разкрийте ми съня и разтълкувайте значението му.

⁷Те, като отговориха втори път, казаха: Нека царят каже съня на слугите си и ние ще разкрием значението му.

⁸Царят отговори: Зная добре, че вие искате да печелите време, понеже виждате, какво съм ви заповядал.

⁹Обаче ако не ми разкриете съня, има само това решение за вас; защото сте се наговорили да говорите лъжливи и празни думи пред мене, докато решението ми се измени. И така, разкажете ми съня и аз ще узная, че можете да ми кажете и значението му.

¹⁰Халдейците отговориха пред царя: Няма човек на света, който да може да яви тази царска работа; защото няма цар, господар или управител, който да е изискал такова нещо от влъхва или вражалец, или халдеец.

¹¹Това, което царят изисква, е трудно; и няма друг, който би могъл да го каже пред царя, освен боговете, чието жилище не е между хората.

¹²Затова царят се разгневи много и се разяри, и заповяда да погубят всички вавилонски мъдреци.

¹³И тъй като излезе указът да се умъртвят мъдреците, потърсиха Данаил и другарите му, за да ги убият.

¹⁴Тогава Данаил отговори с благоразумие и мъдрост на началника на царските телохранители Ариох, който беше излязъл да убие вавилонските мъдреци.

¹⁵Той каза на царския началник Ариох: Защо този царски указ е така прибързан? Тогава Ариох разказа всичко на Данаил.

¹⁶И Данаил влезе и помоли царя да му даде време, за да каже на царя значението на съня.

¹⁷Тогава Данаил отиде в къщата си и разказа за това на другарите си Анания, Мисаил и Азария,

¹⁸за да просят милост от небесния Бог относно тази тайна, така че да не погинат Данаил и другарите му с другите вавилонски мъдреци.

¹⁹Тогава тайната се откри на Данаил в нощно видение.
Тогава Данаил, като благослови небесния Бог, проговори.

²⁰Данаил каза:
Да бъде благословено името Божие
отвека и довека;
защото мъдростта и силата са Негови.

²¹Той изменя времената и годините;
сваля царе и поставя царе;
Той е, Който дава мъдрост на мъдрите
и знание на разумните.

²²Той открива дълбоките и скрити неща;
Той познава онова, което е в тъмнината;
и светлината обитава с Него.

²³На Тебе, Боже на бащите ми, благодаря
и Тебе славословя,
Който си ми дал мъдрост и сила,
като си ми открил онова,
което измолих от Тебе,
защото си ни открил царската работа.

²⁴И така, Данаил влезе при Ариох, когото царят беше назначил да погуби вавилонските мъдреци, и като влезе, му каза така: Недей погубва вавилонските мъдреци. Въведи ме пред царя и аз ще му разкрия значението на съня.

²⁵Тогава Ариох побърза да въведе Данаил пред царя и му каза така: Намерих човек от юдейските пленници, който ще разкрие на царя значението.

²⁶Царят проговори на Данаил, чието име беше Валтасасар: Можеш ли да ми откриеш съня, който видях, и значението му?

²⁷Данаил отговори на царя: Тайната, която царят изисква, не могат да явят на царя нито мъдреци, нито вражалци, нито влъхви, нито астролози.

²⁸Но има Бог на небеса, Който открива тайни; и Той явява на цар Навуходоносор онова, което предстои да стане в последните дни. Ето съня ти и това, което си видял в главата си, на леглото си:

²⁹Царю, размишленията дойдоха в ума ти на леглото ти за онова, което предстои да стане по-късно; и Онзи, Който открива тайни, ти е явил онова, което предстои да стане.

³⁰Но колкото до мене, тази тайна не ми се откри чрез някоя мъдрост, която аз имам повече от всички живи, а за да се открие на царя значението на съня и за да разбереш размишленията на сърцето си.

³¹Ти, царю, си видял голям образ. Този образ, който е бил велик и чийто блясък е бил превъзходен, е стоял пред теб; и изгледът му е бил страшен.

³²Главата на този образ е била от чисто злато, гърдите и мишците му – от сребро, коремът и бедрата му – от мед,

³³краката му – от желязо, ходилата му – отчасти от желязо, а отчасти от кал.

³⁴Ти си гледал, докато се е отсякъл камък, не с ръце, който е ударил образа в ходилата му, които са били от желязо и кал, и ги е строшил.

³⁵Тогава желязото, калта, медта, среброто и златото са се строшили изведнъж и са станали като прах по хармана лете; вятърът ги е отнесъл и за тях не се е намерило никакво място. А камъкът, който ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил целия свят.

³⁶Това е сънят; и ще кажем пред царя значението му.

³⁷Царю, ти си цар на царете, на когото небесният Бог даде царство и сила, могъщество и слава;

³⁸и където и да живеят хората, горските зверове и небесните птици, Той ги е дал в твоята ръка и те е поставил господар над всички тях. Ти си онази златна глава.

³⁹След тебе ще се издигне друго царство, по-долно от твоето, и друго, трето царство от мед, което ще завладее целия свят.

⁴⁰Ще се издигне и четвърто царство, яко като желязо, понеже желязото строшава и сдробява всичко; и то ще строшава и стрива, както желязото, което строшава всичко.

⁴¹А понеже си видял ходилата и пръстите отчасти от грънчарска кал и отчасти от желязо, това ще бъде едно разделено царство; но в него ще има нещо от силата на желязото, понеже си видял желязото смесено с глинена кал.

⁴²И както пръстите на краката са били отчасти от желязо и отчасти от кал, така и царството ще бъде отчасти яко и отчасти крехко.

⁴³И както си видял желязото смесено с глинена кал, така те ще се размесят с потомците на други родове хора; но няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта.

⁴⁴И в дните на онези царе небесният Бог ще издигне царство, което довека няма да се разруши и владичеството над което няма да премине към друг народ; но то ще строши и довърши всички тези царства, а самото то ще пребъде довека.

⁴⁵Както си видял, че камък се е отсякъл от планината, не с ръце, и че е разтрил желязото, медта, калта, среброто и златото, великият Бог открива на царя онова, което предстои да стане по-късно. Сънят е истински и тълкуването му е вярно.

За това царство говореше Исус. И Той каза, че времето се изпълни и това царство наближи. Така че, когато Исус говореше тези думи те означаваха, че царството беше там. То нямаше да започне след 2000 години, беше наближило тогава. А какво да кажем за сега? Къде е то? Аз вярвам, че е тук. Някои хора очакват то да започне някой ден и да трае хиляда години, но Исус докато беше на земята проповядваше благовестието на царството, като казваше, че то е наближило.

Какво означава благовестие? Означава да донесеш добри вести. Може да означава, че ги носиш от далеч. И всъщност точно това правеше Исус. Той носеше добри вести и ги носеше от далеч, носеше ги от една друга реалност. Какви бяха вестите? Че царството е близо. Не че ще дойде след 2000 години. Това добри вести ли са, да кажеш на някой, че идва едно много хубаво царство, всичко в него ще бъде перфектно, но ще дойде след 2000 години? Добри вести ли са това за тези, които чуват това? Добри вести са, но не и за тях. Защото какво ги ползва тях, че царството идва, след като ще дойде много след като те са мъртви. Обаче, думите на Исус означаваха, че това е тук сега, докато Той говореше.

Какво представлява царството? Апостол Павел го обяснява по следния начин. Казва, че то не е ядене и пиене, което означава, че никакви храни и питиета използвани като ритуали не могат да ни помогнат да влезем в това царство. Той казва, че царството представлява правда, мир и радост в Святия Дух. Какво означава това?

Той го описва с три думи. Първата е правда, която означава оправдаване.

В Римляни 1:16-17 апостол Павел говорейки за благовестието казва:

¹⁶Защото не се срамувам от благовестието Христово [той говори за благовестието]; понеже е Божия сила за спасение на всеки, който вярва – първо на юдеина, а после и на езичника.

¹⁷Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: Праведният чрез вяра ще живее.

Така че, Бог оправдава човека, който има истинска вяра. Оправдаване означава, че Той не го счита повече за виновен. Бог решава да му прости греховете и да обяви този човек за праведен. На какво основание прави Той това? Въз основа на това, че този човек вярва в Исус Христос.

Така че, първия аспект на това царство е, че Бог оправдава всеки, който вярва в Исус.

Вторият аспект е описан от апостол Павел в Римляни 5:1:

И така, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос

Тука виждаме, че вярата в Исус Христос води до нашето оправдаване, което пък води до това да имаме мир с Бога. И така, царството е правда, което е оправдание, което води до мир с Бога. И едва когато сме оправдани и имаме мир с Бога, можем да имаме истинска радост. Понеже в Неговото присъствие е пълнота от радост, от дясната Му страна е вечно веселие. Знаете ли кой е от дясната Му страна? Ние сме там. Библията казва, че след като Исус се възнесе, Той седна от дясната страна на Бога. Но Библията също казва, че ние сме заедно с Исус в небесни места. Така че, ние сме от дясната страна в мястото на вечна радост. И тази радост е вследствие на това, че сме оправдани чрез вяра и вследствие на това оправдаване имаме мир с Бога, което пък ни дава достъп до мястото на вечно веселие, от дясната страна на величието на Бога.

Така че, това е, което проповядваше Исус. И Той каза какво трябва да направи човек, за да може да влезе в това царство. Какво трябва да се направи? Той каза: “Покайте се и повярвайте в благовестието”.

Какво означава да се покаем? Означава да променим начина си на мислене. Това винаги трябва да бъде първата стъпка. Някои хора проповядват: “Повярвай в Бога и ще бъдеш спасен”. Но искам да ви кажа, че това е фалшиво. Понеже, ако не се покаем, което означава да променим мисленето си и начина си на живот, не можем да имаме истинска вяра. Истината е, че в днешните църкви има много хора, които не са се покаяли, или не са променили мисленето си и живота си, и в същото време се опитват да вярват в Бога. Но не се получава. Не можем да имаме истинска вяра докато не се покаем.

Исус каза, че ако не се покаем ние не можем да разберем царството. То дойде когато Той дойде, и сега е вече тук, но болшинството хора не го разбират. Защо? Защото без покаяние то не може да се разбере. Трябва да променим начина, по който мислим за Бог, начина, по който мислим за себе си, и начина, по който възприемаме всичко около себе си. И след това трябва да повярваме в благовестието, което е, че царството е тук.

Какво означава да повярваме? Много хора казват: “Аз вярвам в Бог”. Като имат предвид, че вярват, че Бог съществува. Но Библията казва, че дори бесовете вярват в това нещо. И не само вярват, но и треперят. Така че, когато се говори да вярваме, не означава да вярваме, че Бог съществува. Защото това е неоспорим факт. Библията казва, че човека, който казва, че Бог не съществува е безумен. Но когато се говори да вярваме, винаги е свързано с това да вярваме на това, което Бог казва. Или с други думи, да вярваме в Божието Слово.

Думите на Исус бяха да повярваме в благовестието. А благовестието е това, което Бог каза на Исус да каже на човечеството. Така че, вярването е свързано с Божието Слово.

Друго нещо, с което е свързано вярването е покорство. Или по друг начин казано, да вярвам означава да правя това, което ми казва Божието Слово. Ако Бог ми казва да прощавам, а аз не искам, това вярване ли е? Ако ми казва да считам другите хора за по-горни от себе си, а аз винаги искам аз да бъда по-горе, това вяра ли е?

Вижте, мога да цитирам много стихове, но ако не правя това, което тези стихове казват, аз съм в опасност.

Апостол Яков казва, че вярата се вижда или си личи от делата ми, от това, което правя. Не толкова какво говоря, макар че и това е важно. Но ако говоря едно, а правя друго, истината е, че не вярвам това, което говоря, а това, което правя.

Истинската вяра променя цялата ни същност. Тя променя говоренето ни, променя и поведението ни. Затова е много важно да знаем това, че не можем да вярваме или да се покоряваме на Бог, ако преди това не сме се покаяли, което означава да променим мисленето си и поведението си.

Днес ние говорим, че сме под благодат и Бог ни е спасил по милост. Това е истина, но има голямо неразбиране за това сред християните. Благодат не означава само незаслужена милост. Едно от значенията е това, защото никой от нас не заслужаваше това нещо. Но другото, което означава, което е по-важната част от благодатта е, че това е свръхестествена способност да правим това, което по човешки не можем.

И когато говорим за това, хората обикновено си мислят за чудеса и знамения. Но вижте, тук става въпрос за това да можем да се покоряваме на Бог. Никой човек не може естествено да се покорява на Бог. Ако някой дойде и ви удари един шамар, каква е естествената ви реакция? Моята е и аз да отвърна. Имам нужда от благодат, за да си обърна другата буза.

Знаете ли каква е разликата между Стария и Новия завет. Хората казват, че Новия завет е завета на благодатта. Да, съгласен съм, но какво означава това?

Еремия и Езекиил говорят за този Нов завет. Еремия казва, че Бог ще сключи с Израилевия дом нов завет, понеже те не устояха в първия. И след това казва какъв ще бъде завета. Казва, че ще напише заповедите и законите Си в сърцата им. А Езекиил казва, че Бог ще вложи ново сърце и нов дух в нас и ще отстрани каменното сърце, и ще ни даде сърце от плът. Друго, което ще направи е, че ще вложи Духа Си и ще ни направи да постъпваме според заповедите Му.

В Стария завет къде бяха написани заповедите? На каменни плочи. Бог казва, че ще отстрани тези каменни сърца. Това означава, че ще отстрани завета. Този материал, камъка, не е част от нас. Заповедите в Стария завет бяха вън от нас. Но в Новия завет Той казва, че ще ги напише в сърцата ни. И по този начин те вече ще станат част от нас.

Това е благодатта — Бог ни дава ново сърце и нов дух, написва заповедите си в сърцата ни и ги прави част от нашата същност и ни дава способност да ги изпълняваме. Това е благодат. Инициативата е на Бог. Той извършва това, което за хората е невъзможно. Понеже никой не може да промени човешкото сърце и да направи Божиите заповеди част от нашето естество.

Но след това има и наша част и тя трябва да е нещо естествено. Ще го кажа по този начин: Ако човек живее по благодат, това означава, че Божиите заповеди са част от естеството му. Това е, което казва апостол Петър, че ние сме родени от нетленното семе на Божието Слово. Което означава, че когато чуем благовестието и го приемем в сърцата си, ние приемаме това семе на нетленното Божие Слово и то е което ни новоражда и ни дава способност заедно с Божия Дух да живеем според изискванията на Бог. Сега Бог вече ни е дал част от Своето естество. Дори в 1 Йоан 3:9 се казва: Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото Неговият зародиш пребъдва в него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога. Новото ни естество е част от Божието естество. В Бог няма грях. Това означава, че и в нас не трябва да има грях.

Това е да сме под благодат. Това е и да живеем във вяра. Можем да се покоряваме на Бог и да вършим това, което Той ни казва. Искам да ви кажа, че никой човек на земята не може да направи това, докато не е новороден.

Затова първата стъпка е да се покаем за греховете си и да извикаме към Бог да промени сърцето ни. И след това вече можем да Му вярваме и да Му се покоряваме. Ако разменим реда на тези неща се получава една каша, която не води до нищо добро.

Аз познавам хора, които постоянно цитират стихове от Библията, претендирайки, че ги вярват. И очакват тези неща, които са написани да се случват в живота им. Но истината е, че Бог се задвижва само от вяра. Само че вярата означава да се покоряваме на Бог и да вършим това, което Той ни казва.

Ние казваме, че има голяма сила в усърдната молитва, нали така? И това е вярно. Но забелязали ли сте в живота си колко пъти се молим усърдно за нещо, но не получаваме отговор? А замисляли ли сте се защо това е така? Ние винаги имаме оправдание защо не случват нещата. И в повечето случаи не сме виновни ние, нали така? Казваме си: „В крайна сметка сигурно това не е Божията воля“. Искам да ви кажа, че Бог иска да дава добри неща на децата Си. Но явно нещо го спира.

Нека да видим един много известен един стих.

Яков 5:16

И така, изповядайте един на друг греховете си и се молете един за друг, за да оздравеете.

Това е първата част на стиха. За какво се говори тука? От предния стих се разбира, че болестите много често са в следствие на неправилно живеене или на грехове. Нека да го прочетем. Всъщност ще започна от 14ст.:

¹⁴Болен ли е някой от вас, нека повика църковните презвитери и нека се помолят над него и го помажат с елей в Господното име.

¹⁵И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне и ако е извършил грехове, ще му се простят.

Това означава, че болестите могат да са в следствие от грехове. Както апостол Павел казва, че ако не разпознаваме Господното тяло, когато се събираме за Господна вечеря можем да ядем и да пием осъждение вместо благословение. И той каза, че поради тази причина много хора са били болни и доста са починали.

Какво означава обаче да разпознаваш Господното тяло? Означава да разбираш, че както Господ е умрял за тебе, така е умрял и за брат ти или сестра ти, които ти презираш. Означава също, че тези, които ти смяташ за недостойни, Бог иска да ги считаш за по-горни от себе си.

Вижте, ако не правим тези неща, вярата ни не е истинска. Това е причината за болести, за бедност и дори за преждевременна смърт в църквата.

Така че, Яков казва, че ако човек е извършил някакъв грях и в следствие на това се е разболял, трябва да повика презвитерите и те да се молят за него. И след това той свързва изцелението с прощаването на греховете.

Същото правеше и Исус. Много пъти когато изцеляваше някой, Той му казваше, че му прощава греховете. Понеже болестта е свързана с грях. И казваше: „Върви си и не съгрешавай вече“. Веднъж дори каза: „За да не те сполети нещо по-лошо“. Ако не живеем правилно, колкото и да претендираме, че вярваме, Исус каза, че болестта може да се върне и състоянието ни да стане много по-лошо. Можем да заключим от това, че вярата се показва от живота ни.

И вижте какво става сега в 16ст.

И така, изповядайте един на друг греховете си и се молете един за друг, за да оздравеете.

И след това е най-известната част от този стих, която винаги цитираме извън контекст. Голяма сила има усърдната молитва на праведния човек.

Винаги сме учени, че усърдната молитва има голяма сила. Но този стих не казва точно това. Той казва, че голяма сила има усърдната молитва, но само на праведния човек, а не просто усърдната молитва. Ако не съм праведен колкото и усърдна да ми е молитвата – няма сила. Или можем да кажем, че силата е в праведността, а не толкова в молитвата.

Много е важно да знаем, обаче, какво е да си праведен. Човек може да стане праведен единствено чрез вяра в Бога. Но помните ли какво означава да вярваме в Бог? Това не е да вярваме, че Бог съществува, а да вярваме на това, което Той казва, и това вярване трябва да ни води до действие или до живот на покорство на Бог. Така че, да си праведен означава да вярваш на Бог. А да вярваш на Бог означава да правиш това, което Той ти казва. И когато сме в това състояние, Библията казва, че тогава усърдната ни молитва има голяма сила. Каквото и да искаме от Него Той ни слуша.

Вярата е свързана с това кой е Бог и какво казва Той, а не с обстоятелствата. Понякога обстоятелствата ще изглеждат противни на Божието Слово. Обстоятелствата също си имат глас и могат да говорят в живота ни, ако им позволим. Но точно тук е мястото на вярата, дори в най-трудните обстоятелства да продължим да вярваме на това, което е Бог и на това, което Словото Му казва. Важното нещо, ако искаме да живеем във вяра е да не се безпокоим. Можем да кажем, че безпокойството изключва вярата и обратното. Не можем да вярваме и да се безпокоим по едно и също време.

Ще завърша с един пасаж от Матей 6, който говори за това какъв е Бог и за това че, безпокойството ни прави като невярващите. Понякога голяма част от молитвата ни е молитва на безпокойство, а не на вяра. Когато се молим, а вътре сме пълни с безпокойство и съмнение.

Матей 6:19-34

¹⁹Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат и където крадци подкопават и крадат.

²⁰А си събирайте съкровища на небето, където молец и ръжда не ги разяждат и където крадци не подкопават, нито крадат;

²¹защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.

²²Окото е светило на тялото. И така, ако окото ти е чисто, цялото ти тяло ще бъде осветено;

²³но ако окото ти е лукаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. И така, ако светлината в теб е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината!

²⁴Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона!

²⁵Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си – какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си – какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната и тялото – от облеклото?

²⁶Погледнете небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и пак небесният ви Баща ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?

²⁷И кой от вас може с грижа за себе си да прибави един лакът към ръста си?

²⁸И за облекло защо се безпокоите? Наблюдавайте полските лилии как растат – не се трудят, нито предат;

²⁹но ви казвам, че дори Соломон в цялата си слава не се е обличал като някоя от тях.

³⁰Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, няма ли много повече да облича вас, маловерци?

³¹И така, не се безпокойте и не казвайте: Какво ще ядем?, или: Какво ще пием?, или: Какво ще облечем?

³²(защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Баща знае, че се нуждаете от всичко това.

³³Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.

³⁴Затова не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Достатъчна е на всеки ден неговата злоба.

Тука отново се говори за царството и за правдата. Това са нещата, към които трябва да се стремим. Ако правим това Бог обещава да се грижи за ежедневните ни нужди. Това не означава, че не трябва да работим. Но вижте истината е, че не трябва да се безпокоим за снабдяването на нуждите ни. Ако търсим първо Неговото царство и Неговата правда, Той ще се грижи за нас. Ако първо снабдяваме нуждите си, Той няма да се грижи за нас. Много е важно да изпълняваме точно Неговия ред. Всичко в царството става с Божествен ред.

Емил Енчев