Как трябва да се държи християнинът на работното си място

Задавали ли сте си някога въпроса: „Божията воля ли е за мен да работя“?

Понеже Библията казва, че трябва да бъдем водени от Святия Дух, християните са изпадали в какви ли не крайности. Като, например: „Да готвя ли днес или да не готвя“? „Да пера ли днес или да не пера“? „Да ходя ли на работа или да си стоя в къщи и да се моля“? И се цитират пасажи като този в Матей 6, където Исус каза да не се безпокоим за храна и облекло, но ако търсим първо Божието царство и Неговата правда, Той ще ни прибави всичко това. Понеже Той се грижи за храната на небесните птици, които нито сеят, нито жънат, нито пък събират в житници, християните са заключили, че това означава да не се трудят за прехраната си, и Бог ще се грижи за тях. Както Илия, на когото враните му носеха хляб и месо.

Много е важно когато си вадим определени изводи да не го правим от отделни стихове, а да видим цялата Божия воля по даден предмет.

Книгата Битие е книгата началата. В нея, в семенна форма се намира всяка истина, която в последствие се развива в Писанието и в историята. Истината е, че Той е автора на историята. Не е дявола, не са политиците, Той е автора. На английски думата история “history”, се състои от две думи. Това е като една играна думи. Тези думи са “his” и “story”. “His” означава негов, “story” означава история. Така че двете думи, ако ги вземем буквално загатват, че това е Неговата история.

Така че, нека да видим в книгата Битие първото споменаване за идеята за работа. Тази идея се вижда в момента, в който Бог сътворява човека. Което означава, че работата щеше да бъде неизменна част от живота на човека.

В Битие 2:15 се казва: И ГОСПОД Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.

Тази дума обработва носи идеята за работа. Една от първите трудови характеристики на човека е, че Бог го направи земеделец. Той трябваше да обработва земята. Още от самото начало виждаме, че Божият план за човека не беше само да си стои и да се наслаждава на творението Му. Не, Той го постави да обработва градината. Това носи идеята като назначен на работа. Така че, Божията воля за човека беше той да работи.

Има една идея, която се е промъкнала в християнството. И тя е, че когато един ден отидем на онова блажено местенце, наречено небе, няма да правим нищо, а цяла вечност ще хвалим Бога със златни арфи. Но Библията казва, че Бог ще възстанови всичко както от началото. Това възстановяване най-вероятно ще включва и отговорността да се обработва земята. Понеже ние ще бъдем на земята. Това не означава, че няма да бъдем на небето. Всъщност ние вече сме там. Понеже небето не е някакво материално място, то е измерение. И в Йоан 4-та глава, когато Исус говореше с Никодим, Той му каза, че говори с него, но в същото време е и на небето.

Но да се върнем към темата си. Когато човека съгреши, Бог отиде и произнесе проклятие върху всички, които бяха замесени в това действие на непокорство. Тук можем да видим, че макар, че всички искаха да се оправдаят, Бог не взе ничия страна, Той просто дойде и постанови правдата. Колкото и прави да изглеждаме в собствените си очи, в крайна сметка истинската правда е от Бог. В същност Библията казва, че Той е правдата. Това е едно от имената, с които Бог се разкрива в Стария завет – Йехова Цидкену – Господ наша правда.

Нека да видим какво казва Бог на човека.

Битие 3:17-19

¹⁷А на човека каза: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята заради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всички дни на живота си.

¹⁸Тръни и бодили ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева.

¹⁹С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.

Тука виждаме, че поради непокорството на човека нещата значително се промениха. Промяната не беше в това, че той трябваше да обработва земята. Това той трябваше да го прави още преди падението. Бог го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази. Но заради непокортвото му, нещата се промениха и той вече трябваше да полага големи усилия, за да се прехранва от земята. Това се нарича тежък труд.

Важното нещо, което виждаме тука, и на което искам да обърнем внимание е че прехраната ни е свързана с работа. Това е принцип постановен от Бог, и е вечен принцип. Новият завет дори казва: „Който не иска да работи, този човек и да не яде“. По-късно ще говорим за това.

Така че, виждаме, че Божията воля за човека е той да работи. Исус, докато беше на земята също работеше. Знаем, че Той помагаше на баща Си, Йосиф, в неговия дърводелски занаят. От това дори Му е произлязло и прозвище, някои автори Го наричат „Дърводелеца от Назарет“.

След това, когато започна служението Си, веднъж Той каза на фарисеите: „Баща Ми работи до сега, и Аз също работя“. Друг път каза: „Аз дойдох да извърша Неговата работа“. Той виждаше служението Си или това, за което беше дошъл като работа.

Тука искам да отбележа, че има различни сфери, в които човек може да работи. Това в каква сфера работиш може да зависи от две неща. Първо от собственото ти желание (макар, че понякога е по нежелание, а просто няма какво друго да работиш). И на второ място, това може да зависи от Божията воля за твоя живот.

Истината е, че твърде често ние хората вземаме решения за това какво да работим водени от желанието ни за по-добър живот. Много пъти Божията воля е да ни води там, където ние не искаме. Исус каза на Петър: „Когато беше млад, ти се опасваше и ходеше, където си искаш; но когато остарееш, ще простреш ръцете си и ще позволиш друг да те води“. Това е свързано със зрялост.

Имаше една мода, така да го кажа, когато повечето християни не искаха да работят така наречената светска работа. Искаха да бъдат фултайм служители, или служители на пълно работно време.

Аз вярвам, че има такъв призив от Бог, но не всички са призовани за това. Истината е, че тези хора работят. Не е просто да не ходят на работа в някой завод, да спят до късно, да се помолват по мъничко и да четат по малко, и да чакат Бог да снабдява нуждите им. Не, те работят.

В 1 Коринтяни 9:13-14 апостол Павел говори за това:

¹³Не знаете ли, че тези, които свещенодействат, се хранят от светилището и че тези, които служат на жертвеника, вземат дял от жертвеника?

¹⁴Така и Господ е наредил проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.

Когато той говори тука за изявяване на благата вест не става въпрос за това просто да ходят и да благовестват както ние го наричаме днес. Той говори за призовани хора, които работят в храма. Кой е храма в Новия завет? Хората. Къде тогава работят тези хора, които апостола казва, че работят в храма? Щом като ние сме храма, това означава, че те работят с нас. Изявяването на благата вест е посланието, което предават от Божия престол, учейки ни на Неговата воля. Аз вярвам, че това са хората в петкратния кабинет, чиято функция е да изградят храма и да служат на светиите, за да могат те да бъдат подготвени за делото на служението.

Ето още един пасаж, в който апостол Павел говори за това.

1 Тимотей 5:17-18

¹⁷Презвитерите, които управляват добре, нека бъдат удостоявани с двойна почит, особено онези, които се трудят в словото и поучението,

¹⁸защото Писанието казва: “Да не обвързваш устата на вола, когато вършее”, и: “Работникът заслужава заплатата си.”

Така че, тези, които проповядват посланието, Бог гледа на тях като работници. Не става въпрос просто да не ходиш на работа и да се чудиш какво да правиш по цял ден. Това си е призив от Бог. И човека, който е призован за това има много ясно определена цел и задача, която да извършва.

Вижте какво се казва в 1 Коринтяни 3:8-9:

⁸При това този, който сади, и този, който напоява, са равни, обаче всеки според своя труд ще получи своята награда;

⁹защото сме съработници на Бога, като вие сте Божия нива, Божие здание.

Казва се, че всички работят с една цел. С други думи, проповядването не трябва да е нещо безцелно. Има цел в него. И каква е тя? Хората да бъдат изградени в образа на Сина. Не е просто да проповядваме Библията. Това въобще е сбъркана идея. Ние не проповядваме Библията, проповядваме Христос. И целта е всички да станем като Него.

И след това апостола казва: „Защото сме съработници на Бога, ак товие сте Божия нива, Божияе здание“. Има хора, които са нивата и зданието, и има такива, които работят на нивата и на зданието. Така че, проповядването, служенето на светиите е сравнено:

Със земеделска работа
Със строителна работа

Това са два вида работа, които са доста натоварващи физически. Така че, проповядването и служенето на хората, за да бъдат изградени в образа на Сина не е лесна задача.

Хората, които не са призовани за това и решат да напуснат работата си, за да се посветят на служение на евангелието, ще претърпят провал. Понеже Бог е определил граници, в които да ходим. И ако ги прескочим няма да имаме успех. Така че, ако не си призован лично от Господа, по-добре ходи на работа.

Успеха не се състои в това да имаш успешен бизнес, да имаш много пари, и дори да имаш добри взаимоотношения в църквата и в семейството си. Можеш да имаш всички тези неща, и пак да не си успешен според Божието намерение. Успеха се състои в това на първо място да разбереш Божията воля за живота си. Но ако спрем само до там, това също не е успех, а провал. Успех в очите на Бог е да знаем Божията воля и да я извършим. Библията казва: „Като знаете това, блажени сте…“ Но много християни с начина си на живот свършват само до там – да знаят. И очакват да бъдат, и дори си мислят, че са блажени. Но знанието само по себе си не носи това блаженство. Изречението продължава: „Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате“. Така че, добре е да знаем Божията воля, но ако искаме да бъдем блажени, това става само, ако я изпълняваме. Ако я знаем, но не я изпълняваме има опасност да имаме по-голямо осъждение.

Така че успеха не се състои в това какво имаме или нямаме; успеха е да знаем Божията воля за живота си и да я изпълним.

Но призоваването за определена работа не става така че, само ти да го знаеш. Винаги има и някой друг, който да го потвърди. Когато Бог призова апостол Павел, Той изпрати при него Ананий да му положи ръце и да му говори. Първо говори на Павел по пътя за Дамаск, след това изпрати Ананий. Много е интересно за какво го призова Бог. Ние си мислим едва ли не, че Божият призив е да се забавляваме, чудеса, знамения, велики проповеди, тълпи да ни следват и т.н. и т.н. Но Бог каза на Ананий да отиде и да положи ръце на Павел, защото Той го е избрал да бъде свидетел за Него и Той ще му покаже колко много трябва да пострада заради името Му. Искате ли да сте призовани? Призива е свързан със страдание, и чак след това прославяне.

Сега, ако не си призован за такава специална задача, какво трябва да правиш?

2 Солунци 3:10-12

¹⁰Защото и когато бяхме при вас, заръчахме ви това: Ако някой не иска да работи, той не бива и да яде. Апостола казва, че той и неговия екип са заповядали на хората в Солун: „Ако някой не иска да работи, той не бива и да яде“. Истината е, че има такива хора, които не искат да работят, но пък искат да ядат. Според Павел тези две неща са несъвместими.

Сега, яденето е много важно за телата ни, бих казал жизненоважно. Но от друга страна, работата е жизненоважна, за да имаме какво да ядем. Нали така? Но е важно да видим, че е използван израза: „Ако някой не иска да работи…“ Това означава, че може да има и друга категория хора, които могат да искат да работят, но да не могат да го правят. Какво да правим с тях? Ще го видим след малко. Апостол Павел говори и за това на друго място.

¹¹Понеже слушаме как някои постъпвали нередно между вас, като не работели нищо, а се месели в чужди работи. Така че, тези хора, които не искали да работят, Павел ги нарича мързеливи. И те не само че не правят нищо, но се месят в работите на другите. Може би са се опитвали да учат хората как да живеят, или са ги поучавали. Но от това, което Павел казва разбираме, че той не е позволявал на мързеливи хора да поучават другите. Защото на какво ще ги научат те? На мързел.

И вижте сега, какво казва в 12ст.:

¹²На такива заръчваме… Какво правят? Заръчват или заповядват. Бащата има право да заповядва. …и ги увещаваме в името на Господ Исус Христос да работят тихо и да ядат своя си хляб.

Ние вярваме в Божието снабдяване, в Божието благословение, но Той не благославя мързела. Той благославя труда на ръцете ни. Така че, трябва да се трудим, и Той ще ни благослови. Има неща, които са по благодат, но има неща, за които трябва да се трудим и да ги печелим. И едно от тях е хлябът ни, или на съвременен език прехраната ни.

Казахме, че може да има хора, които могат да искат да работят, но да не могат да го правят поради една или друга причина. Например, може да е поради болест. Има ситуации, в които понякога човек не може да си намери работа известно време. Разбира се, това не трябва да му става начин на живот, защото тогава започва да граничи с мързел. Но, ако случаят не е мързел, какво да го правим този човек?

Ефесяни 4:28

Който е крал, да не краде вече… Това нещо се отнася с пълна сила за хората в България. Истината е, че това се е превърнало в обща българска черта. Много са рядко хората, които не са вярващи и да не откраднат нещо, ако им се отдаде възможност. Но апостола говори в тази глава, че това е старото ни поведение, преди да бъдем родени от Христос, и сега когато сме родени трябва да се облечем с друго поведение. И какво е то? Не можем да бъдем християни и да продължаваме в старото поведение. Например, който е крал, да продължава да краде. Не, той казва: …а по-добре да се труди… Какво да прави? Да се труди. …като върши с ръцете си нещо полезно… Вижте сега каква е целта на това нещо. …за да има да отделя и на този, който има нужда. Каква е целта на труда ни? От предния пасаж видяхме, че е, за да печелим собствения си хляб. Но, ако спрем до там, това е малко егоистично. Истината е, че невярващите правят същото. Но, ако искаме да бъдем различни, логично е да правим нещо различно от тях. И то е да отделяме за този, който има нужда. Ние трябва да бъдем различни от невярващите.

Исус каза в Матей 5:47-48:

⁴⁷И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?

⁴⁸И така, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Баща.

За да бъдем съвършени трябва да се държим по различен начин от невярващите. С други думи, трябва да правим особени неща. Едно от тях е, когато работим да отделяме за тези, които имат нужда. Друго особено нещо е да не поздравяваме само братята си, или тези, които са ни близки, ами и тези, които не ни харесват, които не ни поздравяват.

Друг пасаж, който говори за това да си изкарваме прехраната със собствените ръце е в 1 Солунци 4:11-12:

¹¹и усърдно да се стараете да живеете тихо, да вършите своите работи и да работите с ръцете си, както ви заръчахме,

¹²за да живеете благоприлично пред външните и да нямате нужда от нищо.

Апостола казва, че когато сме спокойни и живота ни е мирен, когато се интересуваме от делата си и си изкарваме хляба със собствените си ръце, по този начин ще спечелим уважението на невярващите. Ако искаме да бъдем като Исус, трябва да печелим не само Божието благоволение, но и благоволението на хората. В Лука 2:52 се казва, че Исус напредваше в мъдрост, в ръст и благоволение пред Бога и хората. Как го правеше? В предния стих се казва, че слушаше родителите Си и им се покоряваше. Което означава, че водеше спокоен и мирен живот. Не беше бунтар, помагаше на баща си в занаята му.

Когато сме на работните си места ще имаме много ситуации, в които да се ядосваме на колегите си. Какво трябва да правим тогава? Ще има случаи, в които могат да ни пренебрегват, друг път може да ни обвиняват несправедливо. Какво да правим? Ако живеехме според Мойсеевия закон е ясно: „Око за око, зъб за зъб“. Ако живеем според закона на джунглата: „Око за две, зъб за чене“. Истината е, че много християни действат по този начин. Не го казват с тези думи, но отношението им е повлияно от този манталитет. Когато някой ни обиди и ние търсим справедливост, какво е това? Око за око, нали така? А можем да поискаме и да получи двойна мярка, стъпкана и стърсена, да му се върне в пазвата. Вярвам, че това е една от причините да не разбираме Господа. Понеже не сме на Неговата честота. Толкова много християни не могат да понесат да бъдат пренебрегнати.

Нека да прочетем какво ни съветват апостолите Петър и Павел за подобни ситуации, когато сме пренебрегвани, хулени или обиждани.

1 Петрово 3:9-17

⁹Не връщайте зло за зло или хула за хула, а, напротив, благославяйте; понеже към това бяхте призовани, за да наследите благословение.

¹⁰Защото:
“Който желае да обича живота
и да види добри дни,
нека пази езика си от зло
и устните си от лъжливо говорене;

¹¹нека се отклонява от зло и да върши добро;
нека търси мир и да се стреми към него.

¹²Защото очите на Господа са върху праведните
и ушите Му – към тяхната молитва;
но лицето на Господа е против онези, които вършат зло.”

¹³И кой ще ви стори зло, ако сте ревностни за доброто?

¹⁴Но даже ако пострадате за правдата, блажени сте; а “от тяхното заплашване не се бойте, нито се смущавайте”.

¹⁵А почитайте със сърцата си Христос като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте (но с кротост и страхопочитание) на всеки, който ви пита за вашата надежда.

¹⁶Имайте чиста съвест, така че във всичко, в което ви одумват, да се посрамят онези, които клеветят добрия ви живот в Христос.

¹⁷Защото е по-добре да страдате, като вършите добро, ако такава е Божията воля, а не като вършите зло.

Когато ни обиждат, когато се държат лошо с нас, апостол Петър казва да благославяме. Защо да го правим? Само така можем да наследим Божието благословение. Ако започнем да кълнем и да заплашваме, това благославяне ли е? Не. Тогава не можем да се надяваме на Божието благословение. То се дава само на онези, които благославят. Истината е, че сме призовани за това – да благославяме. Да благославяш означава да говориш добро. Това е много важно да го знаем. Не означава да говорим за Божия съд, за Божието възмездие, и да заплашваме хората с тези неща. Говорете добро за и на хората, които се държат лошо с вас. Това се нарича благославяне.

След това апостола дава предписание за това как можем да се наслаждаваме на живота и да виждаме добри дни. Искате ли това? Петър казва, че това е свързано с езика ни и с устата ни. Злите думи и измамите ще ни попречат да се насладим на тези неща. Помнете благославянето не е да говорим с яд, не е да говорим зло, не е да говорим измами. Благославянето е да говорим добро. Но също има и елемент на въздържане от зло говорене. Което означава, че ще ни идва отвътре да кажем и нещо зло. Да покажем, че и ние можем.

Другото, което правим е да обърнем гръб на злото и да вършим доброто. Или с други думи казано, няма как да вършим добро, ако първо не обърнем гръб на злото. Към, което сме обърнати него вършим. Ако се обърнем към злото, автоматично обръщаме гръб на доброто. И обратното.

След това се казва, че търсенето ни и стремежа ни трябва да е за мир. Което означава, че понякога ще имаме ситуации, в които няма да има мир. Точно тогава трябва да го търсим и да се стремим към него.

Друго важно нещо, което Петър казва е, че ако сме ревностни за доброто никой не може да ни стори нещо зло. Това не означава, че няма да се опитват. Важното е да не оставяме тези зли дела да ни повлияват.

Петър също казва, че понякога Божията воля може да е да страдаме заради това, че сме извършили добро. Хората от този свят смятат това за несправедливост. И от човешка гледна точка е така. Но Петър казва, че това е по-добрия вариант на страдание отколкото, ако сме извършили зло и страдаме заради това.

И вижте, когато правим това, хората ще ни се чудят, колегите ни ще се чудят, и ще ни питат какви сме, какво е основанието ни за надеждата ни. Защото ще виждат, че сме различни. Това е най-добрият начин да свидетелстваме за Христос и за Царството. Ние свидетелстваме за Царството като живеем според стандартите и правилата на Царството, а не само като говорим за него. И когато ни питат тогава думите ни ще имат голяма сила и авторитет. Но трябва да отговаряме кротко и почтително, а не арогантно и с пренебрежение към хората.

Има един стих, който казва, че Божието царство не се състои само в думи, но и в сила. Винаги сме цитирали този стих във връзка с чудеса и знамения. Но искам да ви кажа, че апостол Павел нямаше това в предвид когато каза това. Ако прочетете цялата глава ще разберете, че говори за друго нещо. Думата за сила там е дунамис. Тя наистина е използвана за чудеса и знамения, но едно от значенията й е превъзходство на характера. И точно това е, което Павел имаше в предвид когато я използва. Този стих се намира в 1 Коринтяни 4:20.

Не е записано Павел да е извършвал някакви необикновени чудеса в Коринт или в Солун. Така че, каква е тази сила, за която говори той? Културата в Коринт е била много извратена, била е изпълнена със сексуална безобразност. В Коринт е имало хиляди храмови проститутки, които вечер плъзвали из града. Храма бил построен заради усещаната нужда, че можете да отидете и да имате свободен секс. И това била една от причините за неговия бърз растеж. И посред тази безразборност Павел е демонстрирал морално превъзходство. И това в същност е свръхестествена сила.

Така че, ние трябва да демонстрираме Царството на работното си място с превъзходството на характера си. А това става най-добре когато сме поставени в трудни ситуации.

Ефесяни 6:5-9

⁵Слуги, покорявайте се на господарите си по плът със страх и трепет, в простотата на сърцето си, като към Христос.

⁶Не работете само за пред очи, като човекоугодници, а като Христови слуги изпълнявайте от душа Божията воля;

⁷и слугувайте с добра воля като на Господа, а не на хора;

⁸понеже знаете, че всеки роб или свободен ще получи от Господа същото добро, каквото върши.

⁹И вие, господари, правете същото на тях, като се въздържате от заплашване; понеже знаете, че и на тях, и на вас има Господар на небесата, у Когото няма лицеприятие.

Не искам да обиждам никой, но когато работим за някого ние сме му като слуги. Ако се замислите думата работник е много подобна на думата роб. Така че, тука ни се казва, че трябва да уважаваме земните си господари, или в наши дни работодателите си, шефовете си, началниците си, бригадирите си. Но понеже апостола познава артистичността на плътската природа, или лицемерието, казва да го правим с искреност в сърцата си, както се покоряваме на Христос. Представяте ли си? Трябва да се покоряваш на шефа си както се покоряваш на Христос. Или по друг начин казано, както се покоряваш на шефа си така се покоряваш и на Христос.

Ако Христос е Господар на живота ни, дори когато работим Той трябва да бъде такъв. Каквото и да правим, трябва да го правим със съзнанието, че сме в присъствието Му. Шефа ни може в даден момент да го няма при нас, но Христос е винаги с нас. Така че, съзнанието ни трябва да бъде такова, че дори когато работим ние всъщност вършим Божията воля. Която е да се трудим със собствените си ръце и да изкарваме прехраната си. Правейки това, ние вършим това, което трябва. И когато вършим това, което трябва можем да очакваме да бъдем блажени или благословени.

Още един пасаж, който искам да видим се намира в Колосяни 3:22-25:

²²Слуги, покорявайте се във всичко на господарите си по плът, като работите не за очи, като да угаждате на хора, а със сърдечна простота, като се боите от Господа.

²³Каквото и да вършите, работете от сърце, като за Господа, а не като за хора;

²⁴понеже знаете, че за награда от Господа ще получите наследството. Слугувайте на Господ Христос.

²⁵Защото който върши неправда, ще получи обратно неправдата си, и то без лицеприятие.

Слугите по онова време са били работници на господарите си. Така че, това е нещо подобно на днешните работници. И тука отново имаме увещание или можем да го приемем дори и като заповед – да се покоряваме на господарите си или на шефовете си във всичко. Но е подчертано излишно да го правим не само когато ни гледат, все едно, че се опитваме да им спечелим благоволението. На съвременен език това означава да им се подмазваме. Целта на покорството ни към тях трябва да е покорство към Господа. Всичко различно от това не е правилно за човек, който е бил купен от Господа и повече не принадлежи на себе си, а на Този, Който е умрял и възкръснал за него.

Ние някак си се опитваме да живеем два живота, един с Господа и един без Него. Но вярвам, че това не трябва да бъде така. Следващия стих ни казва: „Каквото и да вършите, работете от сърце, като за Господа, а не като за хора“. Когато сме на работа, ние работим, за да изкарваме прехраната си, но в същност работим за печалба на шефовете си. И истината е, че тяхната печалба в естественото е много по-голяма от нашата. Но, ако можем да променим мисленето си и да започнем да гледаме на живота по малко по-различен начин, тогава нещата ще бъдат различни. Истината е, че всичко зависи от нашето отношение. Ако работейки за шефовете си, изкарвайки им печалбата съумеем да го правим със съзнанието, че не се трудим просто за хората, а за Господа, тогава вижте какво се казва в следващия стих: „Понеже знаете, че за награда от Господа ще получите наследството…“ Ура! Но как ще го даде? Казва се: „…като награда“. Ние сме си мислели, че е чрез вяра, а Павел казва, че е като награда. Има ли противоречие? На пръв поглед да. Но ако имаме правилно разбиране за вярата – няма. Вярата всъщност не е просто да вярваме, че има Бог. Вярата е свързана с доверие, покорство и послушание. Какво означава да вярваш на Словото на Господа, например? Да го четеш ли? Това е едната страна. Но има и друга: Ако го четем, но не правим това, което ни се казва, можем ли да твърдим, че имаме вяра? Не, истината е, че сме неверници. Така че, наследството е награда за вярата ни или за покорството ни и послушанието ни. И ние изразяваме това, когато се покоряваме на шефовете си, почитаме ги, работим усърдно за тях, но и със съзнанието, че го правим за Господа.

И стиха завършва: „Слугувайте на Господ Христос“. Това означава, че работейки на работа за шефовете си, ако го правим с правилно отношение, което е отношение на покорство, това може да бъде счетено като служене на Христос, който е истинският ни Господар.

И след това се казва, че който върши зло ще бъде наказан за злото. Кое е злото в случая? Непокорството, неподчинението, непослушанието към шефовете ни. Бог счита това за непокорство към Него. Кой ще ни накаже за злото? Стиха завършва с това, че Бог е безпристрастен. Това означава, че дори и да ни се размине наказанието от шефа ни, Бог е безпристрастен. Той работи с принципи и всяко нарушение на тези принципи си има своите последствия.

Друг пасаж, който искам да разгледаме и да го приложим към поведението ни на работа е 1 Петрово 1:15-17:

¹⁵но както е свят Този, Който ви е призовал, така бъдете святи и вие в цялото си поведение;

¹⁶защото е писано: “Бъдете святи, понеже Аз съм свят”.

¹⁷И ако призовавате като Баща Този, Който без лицеприятие съди според делото на всеки, то прекарайте със страх времето на вашето пребиваване на тази земя,

Докато сме на работа може да има много ситуации, в които да сме изкушени да направим компромис с живота си. Но това трябва да стане водещия принцип на живота ни: „Бъдете святи, понежеАз съм свят“.

Казва се във всичките си дела да постъпваме като святи хора. Какво означава това? След това се пояснява: „Както е свят Този, Който ви призова“. Това означава, че ние сме повикани или призовани от Някой, който е различен от всички, който е свят. Думата свят означава да бъдеш извикан от определено място, за да отидеш на друго място. В случая ние сме извикани от старият ни начин на живот и ни е даден нов начин на живот. Исус каза, че е дошъл да ни даде живот. Какъв е този живот? Той е различен от старият ни живот. Това е живот на покорство, живот на послушание, живот на праведност. Това е святостта. Всъщност това е и победоносния живот. Победоносния живот не е да връзваш дявола в географските области или в градовете или дори в другите хора, а да продължаваш да живееш според неговите стандарти. Не, първо трябва да променим живота си, тогава можем да претендираме, че сме го вързали. Защото докато живеем старият си живот, всъщност ние сме вързаните, а не той.

Ние сме извикани, ние сме развързани, за да живеем различен живот. И този живот е живота на самия Бог. Който е свят, праведен, милостив, любящ, прощаващ, дълготърпелив. Това трябва да бъде поведението ни във всичко, което правим, когато сме на работа, на училище, в църква, където и да сме.

И още два стиха, с които ще приключа.

Тит 2:9-10

⁹Увещавай слугите да се покоряват на господарите си, да им угаждат във всичко, да не им противоречат,

¹⁰да не присвояват чуждо, а да показват винаги съвършена вярност; за да украсяват във всичко учението на Бога, на нашия Спасител.

Тука отново виждаме, че апостола учи, че трябва да се подчиняваме на шефовете си във всичко. Трябва да вършим това, от което те биха били доволни. Кое е то? Трябва да си вършим работата, за която са ни наели. След това се казва, че не трябва да им противоречим. Това вече понякога може да ни дойде в повече. Това е доста различно от реакцията на старото ни естество. То винаги реагира: „Той ще ми казва какво да правя! Като ми е шеф, какво от това, не съм длъжен да го слушам за всичко! Аз ще слушам само Бог, а не и хората“. Но проблема е, че ако не слушаме хората поставени над нас в живота ни, няма как да слушаме и Бог. Понеже Бог работи с поставени хора. И който се подчинява на властите над него, ако го прави със съзнанието, че се подчинява на Бог, ще бъде блажен.

След това се казва, че не трябва да крадем от шефовете си. Абсолютно различно поведение от това, което е в света.

Другото, което се казва е, че трябва да им засвидетелстваме пълна вярност. А как става това? Като направим горните неща:

Да се подчиняваме във всичко;
Да вършим онова, от което са доволни;
Да не им противоречим;
Да не крадем от тях.

Правейки тези неща, това ще бъде свидетелство за тях за нашата пълна вярност. И те ще могат да ни имат абсолютно доверие.

Каква, обаче е целта на всичко това? Стихът завършва така: „За да покажат с поведението си, че учението на Бога, нашия Спасител, е добро“. Как да покажат? С поведението си. Не с думите си.

Вижте, хората не искат добри проповеди, те искат свидетелство, че това, което говорим е възможно да се живее на практика. Случвало ли ви се е да говорите на някого за християнските ценности, и те да отговарят по следния начин: „Звучи много добре, но кой може да го направи това? Имали такива хора?“ Това се случва понеже ние объркваме реда, разменяме нещата. Първо трябва да покажем християнските ценности с поведението си, и тогава когато ни питат можем да поговорим за тях. А ние само говорим, но не ги показваме с поведението си. И знаете ли какъв е резултата. Хората остават с впечатлението, че учението на Бог не е добро. Мислят си, че то е само едно плямпане, бръщолевене и нищо повече. Но ние имаме отговорност да им покажем, че това не е така. То е добро. В другия превод се казва: „за да украсяват във всичко учението на Бога, на нашия Спасител“.

Когато вършим гореизброените неща това става като една украса към учението на Господа. Така че, готови ли сме да го направим. Във 2 Петрово 1-ва глава се казва да положим всяко старание и да прибавим към вярата си определени неща. Не е достатъчно само да казваме, че вярваме. Трябва да прибавим определени неща към това. Понеже Петър казва, че ако тези неща, всъщност той ги нарича добродетели, и ако те се намират в нас, тогава те ни правят да не сме безделни, нито безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос. Знаете, че Исус каза, че всяка пръчка в Него, която не дава плод, първо ще премине през процес на изчистване, но ако продължи да не дава плод, идва отсичане.

Не е достатъчна само вяра, за да даваме плод, трябва да имаме и тези определени добродетели. Можете да си ги прочетете за домашно. 2 Петрово 1-ва глава.

09.10.2015

Емил Енчев