6.3. Ограничената структура на църквата
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
6.3.1. Църквата е божествено замислена да функционира като Свята нация в и сред нациите на света и като Божия град в градовете на този свят (Изход 19:6; Второзаконие 7:6; Ефесяни 2:19-20; Филипяни 3:20; Евреи 12:22-24; 1 Петрово 2:5; Откровение 21, 22)
6.3.1.1. Стария завет загатва една сложна подредба на устройството на нацията Израел. Израел е разделен на дванадесет племена, всяко е водено от патриарх. Всяко племе се състои от множество кланове, които могат да бъдат проследени до индивидуални семейни единици (Числа 1:16-18; Исус Навин 7:14б). Едно внимателно изучаване на дванадесетте племена разкрива особени черти, които определят тяхната позиция, функция и цел в пророческата съдба на нацията Израел (Битие 49; Второзаконие 33). Всяко племе беше божествено профилирано, класифицирано и конфигурирано, за да функционира в съответствие с Божията икономика за ефикасната функционалност на нацията Израел. Затова, всяко едно от дванадесетте племена имаше символ и знаме, към които те трябваше стриктно да се прилепят. Затова, на семействата категоризирани от клановете във всяко племе им бяха дадени отговорности, които допринасяха за изпълнението на корпоративния мандат на тяхното племе (Прочетете подредбата на племената в Числа 1ва и 2ра глави). По този начин, всяко семейство в нацията Израел беше директно и индиректно свързано с корпоративния мандат на нацията.
6.3.1.2. Църквата, като Свята нация, следователно може да бъде сравнена и свързана с композиционната подредба на нацията Израел в Стария завет (Числа 1ва и 2ра глава). Съответно, църковната структура на Църквата се състои от племена, подразделени на кланове, които се състоят от семейни единици (Изход 19:6; Числа 1:16-18; Второзаконие 7:6; 1 Петрово 2:9-10). По този начин може да се каже, че дванадесетте племена са разпръснати сред народите (Деяния 26:6-7; Яков 1:1; 1 Петрово 1:1-2). Никое племе не може да твърди, че е Святата Нация без да търси или да преследва близки взаимоотношения с всички други племена. Освен това, всяко събрание/домочадие трябва да се свърже съответно с ‘племе’. По този начин, всички домочадия в Тялото на Христос могат да намерят своя индивидуален мандат в корпоративната съдба на Святата нация. Такова управление е работата на Святия Дух и не се определя от човешки избор (Вижте образността в Езекиил 37 и 1 Коринтяни 12:18).
6.3.1.3. Ние се отнасяме към всяко местно и отделно събрание като Духовно домочадие (или ‘семейство’, ‘домочадие на вяра’, ‘дом[ове]’, ‘дома на’, ‘църквата в дома на’) (Ефесяни 2:20; 1 Тимотей 3:15; Галатяни 6:10; Евреи 3:1-6). Всяко духовно домочадие се състои от индивиди и от биологични семейства (Псалм 68:5-6; Марк 14:14; Деяния 2:46, 16:40; Римляни 16:3-5; 1 Коринтяни 1:11, 16:15, 19; Колосяни 4:15; 2 Тимотей 1:16; Филимон 1:2; Евреи 11:7). Тези духовни домочадия не се определят от раса, език, култура, етнос или пол (Галатяни 3:28; Ефесяни 2:15; Откровение 5:9). Църквата няма стени на разделение в Христос. Затова, ние вярваме, че църквата е нито мулти-расова, без-расова, нито мултикултурна, а е един нов човек в Христос (небесния човек), състоящ се от всяка раса, нация, племе и език (Галатяни 3:28-29; Ефесяни 2:15; 2 Коринтяни 5:16; Откровение 5:9).
6.3.1.4. Тъй като Църквата не може да бъде определена от исторически, съвременни, хуманистични или социологични възгледи, ние по тази причина проповядваме, че благодатта на Христос определя позицията и функцията на всяка част събрана в Тялото на Христос (Йоан 1:14; Галатяни 4; Ефесяни 2:8-9; 1 Коринтяни 11:29, 15:10).
6.3.1.5. Всяко домочадие е насърчавано да пази Единството на Духа в Църквата на Исус Христос като преследва мир с другите домочадия в тяхната област и отвъд това. За да функционира Църквата като Едно наложително е стареите над домочадието, клановете и племената, в Църквата на Исус Христос, да се свързват един с друг в безпроблемни, заветни, символични и синергични взаимоотношения (Ефесяни 4:1-6, 13; 1 Коринтяни 3:1в). Когато стареите на домочадията се срещата със стареи от други домочадия в техните географски области (села, градове, щати, области, нация) ние говорим за това събирането на Църквата ‘при’, ‘на’ или ‘в’ тази определена област (например, Църквата в Ефес; църквите в Галатия; Църквата в Азия; вижте стиховете: Деяния 8:1, 13:1, 16:1; 1 Коринтяни 1:2; 2 Коринтяни 1:1; 1 Петрово 5:13).
6.3.1.6. Ние сме съгласни с изявленията на бащите на ранната църква, които са заявили, че Църквата е Една, Свята, Католическа[1] (универсална)[2] и Апостолска[3]. Думата ‘Католическа’ е била термин използван, за да се опише църквата колективно и трябва да се различава от Римокатолическата църква.
———————————————————-
Бележки:
[1] Не се отнася за установената Римокатолическа църква.
[2] Използвана като съществително, т.е. която е навсякъде; не се отнася за ‘Универсалната църковна’ организация.
[3] Вижте Никейския Константинополски символ на вярата (СЕ 381) – Обърнете се към Приложението.