Глава 3 – Празниците загатват сезоните
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
„Не ти ли писах хубави [англ.: „превъзходни“] неща, като те съветвах и поучавах, за да те направя да познаеш верността на думите на истината, за да отговаряш с думи на истината на онези, които те пращат?“ (Притчи 22:20-21).
Истината със сигурност е „твърда храна в подходящия сезон“ за тези, които желаят да се придвижат към зрялост. Истината обаче е твърда храна само, ако сме готови да я приемем. Истината получена по откровение се дава стъпка по стъпка от Господ; Той чака да види как реагираме на онова, което вече ни е дал, преди да ни даде следващото разбиране. Покорството на истината винаги е било условие за преминаване към по-прекрасните аспекти на Господ. Затова ви насърчавам да бъдете отворени за колкото може повече истина; проверете я в Писанието; търсете ревностно водителството на Святия Дух; не се страхувайте, но да, със сигурност бъдете разумни.
Господ е казал, че ще се среща с човека три пъти. Следователно на Израел им беше заповядано да се срещат с Бога на Неговите определени празници три пъти годишно (вижте Изход 23:14 и Второзаконие 16:16).
„Три пъти в годината всеки мъж да се явява пред Господа, твоя Бог, на мястото, което избере Той: в празника на безквасните хлябове, в празника на седмиците и в празника на шатроразпъването; но да не се явяват пред Господа с празни ръце“.
На тези празници те не трябваше да идват с „празни ръце“, което означава пророчески, че трябва да идват подготвени и готови да срещнат своя Бог. За Израел това беше „превъзходно“ нещо, което да правят. Следващото обяснение от конкорданса на Стронг задълбочава представата за думата „превъзходен“, използвана от цар Соломон в Притчи 22:20.
Шалош или шау-лош от еврейската дума на Стронг с номер 7969, означава троен, т.е. (като музикален инструмент) триъгълник (може би три струнна лютня); трикратна мярка (може би тройна ефа); също (като офицер) генерал от трети ранг (нагоре, т.е. най-високият): капитан, музикален инструмент, велик господар, голяма мярка, принц, три. Така че на еврейски думата за „превъзходен“ има значение на „три“ или „голяма мярка“. Тъй като Господ е превъзходен над всичко, не е изненадващо, че Той се е разкрил като три и желае да се среща с човека в три измерения.
Във всяка от тези срещи Господ е обещал да се среща с нас, за да можем да Го преживеем в тези сфери. Трите големи празника са образи и сенки на онова, на което ние буквално се наслаждаваме от Господа. Ние не само трябва да изпитваме тези истини поотделно, но и тялото на Христос корпоративно. Обърнете внимание също, че тези преживявания са последователни. Ние сме определени да се движим във всяко едно прогресивно, докато се учим и срещаме различните нива и измерения. Тялото никога няма да стигне зрялост, докато не се ангажираме с всяка от тези разкрити истини и не ги живеем от сърце. Само тогава ще има усъвършенствани хора, влезли в пълнотата на живота, даден от Исус Христос.
Господ Исус изпълни всяка от тези истини в Собствения Си живот и служение. Църквата исторически вече се е сблъскала с първите две преживявания на Пасха и Петдесятница и сега сме на прага на това да се срещнем с Господа в празника Шатроразпъване. Въпросът е: ще бъдем ли готови лично да се явим пред Татко „не с празни ръце“? Нека Духът на Живия Бог ни даде мъдростта, необходими, за да оценим и преживеем тези истини за себе си.
Пасха, Петдесятница и Шатроразпъване
Както отбелязахме, Бог каза, че ще се среща с човека три пъти. Той ни е дал символи на тези „срещи“ в тези три празника, които нареди на Израел да пази, и заповяда да не се явяват пред Него „с празни ръце“. Те не трябваше просто да бъдат свидетели на празниците, нито просто да участват в тях. Трябваше да донесат нещо скъпо! Колко е тъжно, че днес много християни се надяват да дойдат на тези празници, мислейки, че не трябва да плащат цена. Определено всички Божии дела към нас са по благодат. Те са безплатни и незаслужени; но въпреки това са дадени от Него като велик акт на божествена щедрост. Това е благодат! Как смеем тогава да мислим, че можем просто да влезем в Неговото присъствие и да участваме в тези прекрасни празници, положени пред нас, без да се съобразяваме с истините, които те съдържат.
Това ще изисква полагането на нашия собствен душевен живот, нашите амбиции, нашите желания; дори собствените ни мнения трябва да бъдат разпънати. Това е, което носим в ръцете си, когато идваме на Неговите празници. Докато ги изучаваме, от първостепенно значение е, че научаваме за тях, за да СТАНЕМ това, което представляват те! Празниците за древният Израел бяха, за да ги пазят; за Църквата те са, за да „стане“ тя това, което те представляват!
Докато разглеждаме тези празници, ще видим, че те са били подредени перфектно в своето време, символика и последователност, за да ни дадат възможно най-ясното разбиране на това, което Бог възнамерява да преживеем в определените от Него сезони.
В Писанието откриваме, че всъщност има седем празника на Господ, всички съдържащи се в три отделни сезона. Седемте празника са: Празникът Пасха, Празникът на безквасния хляб, Празникът на първите плодове [също известен и като „Пасха“]; Празникът на седмиците [наречен „Петдесятница“]; Празникът на тръбите, Денят на изкуплението и Празникът на шат5рите [колективно наречен „Шатроразпъване“] Левит 23:4-34. Пророчески числото „седем“ означава съвършенство, а „три“ означава превъзходство. Така че имаме нещо от съвършенството, съдържащо се в превъзходството.
Защо да изучаваме тези празници? Първо, защото Господ каза, че те са Негови празници (Левит 23:2) и всичко, което принадлежи на Господа, има голямо съкровище в него. Второ, тъй като празниците са символи (или преобрази) на онова, което трябваше да дойде по-късно, те са от изключително значение. Исус изпълни тези три празника през Собствения Си живот в личен смисъл и корпоративно Тялото на Христос вече е преживяло два от тях (Пасха и Петдесятница), а сега очакваме третия и последен празник!
Важен аспект от типологията на празниците е, че всеки отделен християнин е предназначен да ги преживее в личен смисъл. Пасхата е преживяването на новорождението; Петдесятница е изпълването със Святия Дух; а Шатроразпъването е стигането до пълна зрялост. Оттук първият празник говори за Исус, вторият, за Святия Дух; и третият за Татко.
Ето защо трябва както да разбираме празниците, така и лично да ги преживеем! Голямо съкровище и безброй благословения чакат онези, които присъстват духовни и преживяват тези празници днес!
Седемте Господни празници са всъщност Божият график. Думата „празник“ идва от еврейското значение „определено или поставено време или сезон“. В тези празници ние имаме изкупителния план на Бог, тъй като той чудесно разкрива служението и работата на Месията. Разбирането на тези празници ни дава възможността да оценим плана за изкупление и ролята на Исус в него. Чрез празниците започваме да виждаме чудото на по-голямата цел на Бог.
Между другото, важно е да разберем разликата между Божията ЦЕЛ и Неговия ПЛАН. Неговата „цел“ е да доведе много синове в слава; това е, което е „тайната“ на Павел в Ефесяни и Колосяни. Божият „план“ обаче се отнася до изкуплението, намиращо се в Христос. Те не са еднакви, нито пък можем да използваме термините взаимнозаменяемо. „Целта“ е основния тласък, а „Планът“ я донася за падналия човек.
Важно е, че общият брой на „Господните празници“ е седем, което говори за „пълнота‘. И така, седемте празника ни обявяват изпълнението на Божията цел, осъществена чрез Неговия план за изкупление. Имам да кажа повече в тази област в моята електронна книга „Трите пророчески празника“. Тук обаче просто ще направим кратък преглед на тези седем невероятни празника. Следващия план дава прозрение за историческите и пророческите аспекти на всички празници. Важно е да се разбере, че празниците се появяват точно в реда, предаден от Бог на Мойсей, и че те ще бъдат изпълнени точно в същия ред.
ПРАЗНИКА ПАСХА
Провежда се на 14ия ден на Нисан, първия месец.
От Египет към свободата = от стария живот към новия.
Кръвта на агнето, която трябва да се пролее = Божият Агнец се жертва.
Плътта на агнето, която трябва да се яде = символика на Господната вечеря.
Именно през месец Нисан евреите бяха избавени от Египет.
ПРАЗНИКА НА БЕЗКВАСНИЯ ХЛЯБ
Започва на 15ия ден и продължава 7 дни.
Считан като общ празника с Пасхата.
Старият Израел (закон) отстъпва на Новия (благодат); сега Хляб на живота.
ПРАЗНИКА НА ПЪРВИТЕ ПЛОДОВЕ
16ият ден след Пасхата.
Исус е първият плод от мъртвите.
Това е началото на сезона на жътвата!
Снопът се размахваше пред Господа в храма в деня след съботата. В изпълнение Исус беше „размахан“ (= представен) на Своя Баща в Неговото възкресено състояние в деня след съботата.
ПРАЗИКА ПЕТДЕСЯТНИЦА
5оят ден след Пасхата.
Наричан още Празник на Жътвата или Празник на Седмиците.
Исус беше на земята четиридесет дни след възкресението Си. Десет дни по-късно Святият Дух беше изпратен върху Църквата.
Петдесятницата беше „нов“ празник, с „нова“ храна. (Левит 23:16)
Това беше празник на жътвата. Обърнете внимание, че 3 000 човека се спасиха при проповедта на Петър.
Петдесятницата е жътва, но само на първите плодове. Има още!
ПРАЗНИКА НА ТРЪБИТЕ
Тръбите (шофарите) бяха използвани с четири цели (вижте Числа 10:2-10).
- Призив за събиране.
- Пътуване до лагерите.
- Подготовка за война.
- Празнуване на празник.
Забележете точната последователност на използване тук: призив, събиране, борба в добрата битка, след което празнуване на празниците (при идването на Господа).
Ние сме призовани, предупредени и трябва да бъдем готови да отпразнуваме победата.
ДЕНЯТ НА ИЗКУПЛЕНИЕТО
Има десет дни (наречени Страшните дни), които водят до Деня на изкуплението (Йом Кипур), по време на които всеки евреин е имал време и възможност да се подготви да стои чист и неподправен пред Господа за следващата година.
Това говори за период, преди Господ да сложи край на този век, през който ни се дава време и възможност да се подготвим да посрещнем нашия Бог!
ПРАЗНИКА ШАТРОРАЗПЪВАНЕ
Този последен празник на всички празници е споменаван с много имена, които се опитват да изразят голямото обхващащо значение на това събитие.
Празник на единството (Левит 23:40 и 42). Не институционално единство, а органично и духовно чрез Святия Дух.
Празник на радостта (Второзаконие 16:14). Последните 2000 години църковен живот бяха повече или по-малко суша, носеща липса на радост, освен по време на съживления.
Празник на събиране (Изход 23:16). Отнася се за събирането на реколтата по време на дъждовете.
Празник на почивка (Левит 23:39). Празникът Шатроразпъване предвещава близостта до времето на почивка от труда на полето.
Празник на славата (Изход 40:17). Това символизира предвкусването на славата, която идва с Господ Исус. Църквата ще премине от областта на естественото в областта на духовното. В часа на скръб Господ ще разкрие славата Си!
Празник на възстановяването (Ездра 3:1). След вавилонския плен остатъкът възстанови първоначалното нещо, но пренебрегна празниците. Те имаха опозиция както отвътре, така и отвън в своя град. Оттук те научиха урока, че всеки човек има своето определено място и определено служение.
Празник на Неговото явяване (Йоан 7:14, 37). Исус се изкачи и се появи в средата на празника Шатроразпъване (ст. 14) и също се появи в последния ден (ст. 37). Това е пророчески важно, тъй като ни е дадено надзърване за Неговото завръщане в този последен празник – Той ще се появи два пъти по време на празника в края на епохата!
Когато Исус дойде, Той изпълни първите три празника (Пасхата, Безквасния хляб, Първите плодове) в точните дни и в точния ред, както Бог им ги даде. След това, четвъртият празник (Петдесятница) се изпълни точно десет дни след възнесението на Христос.
Последните три празника (Тръбите, Изкуплението и Шатрите) все още очакват изпълнението си и са пряко свързани с Неговото второ идване. Те също ще се появят точно „навреме“, както Бог ги е определил. Работата на тези празници подчертава последователния модел на пророческите събития, които изобразяват. Те също ни показват УВЕЛИЧЕНИЕТО на благословението, което съпътства всеки етап. Всичките седем празника са свързани със Свещения календар и са свързани със селскостопанските сезони. Следващата диаграма ще ни помогне да разберем кога се е случвал всеки празник през цикъла на годината. Обърнете внимание, че Господните празници са били свързани с периодите на прибиране на реколтата и че трите основни празника (Пасхата, Петдесятница и Скиниите) са поклоннически празници.
На тези празници поклонниците идваха в храма, за да „се явят пред Господа“ (Второзаконие 16:16), празнувайки с голяма радост. На това събрание мъжете трябваше да донесат със себе си плода на своите трудове, тоест те не трябваше да идват с празни ръце. Пророчески това говори за времето, когато всички вярващи ще застанат пред Господ, като носят със себе си „плода на своя труд“.
Ние всички ще се явим пред Него и доказателствата от труда на молитвите ни, труда на свидетелстването ни, труда на добрите ни дела, труда на поста ни, мисионерския ни труд, проповедни1ческия ни труд, пророческия ни труд и т.н., ще бъдат показани. Това е толкова страховита мисъл, че би трябвало да ни накара да преоценяваме възможностите си, докато все още сме на тази земя!
Господ Бог е Бог, Който сее. Той също е Този, Който жъне това, което сее, така че не е случайност, че трите основни празника се случват по време на прибиране на реколтата. След като празникът Шатроразпъване най-накрая се изпълни, ще има световна жътва от души и ние ще се явим пред Господа в цялата Негова слава. Нека не заставаме пред Него с празни ръце!
ЗАБЕЛЕЖЕТЕ, ЧЕ ВСЕКИ ПРАЗНИК СЕ СЪСТОИ ОТ История – спомен от миналото; Жътва – има селскостопански и сезонни връзки; и Пророчество – минали, настоящи и бъдещи приложения.
Тези три аспекта са изтъкнати в следната диаграма, както показват как празниците се отнасят към Израел, Господ Исус и отделния вярващ.
Без съмнение Божието Слово ни казва, че от седемте празници, най-големият и най-дълбок, е Празникът Шатроразпъване (или Скиниите). Празникът Шатроразпъване пророчески говори за зрялост и синовство. Това може да обясни защо онези, които днес желаят да изживеят духовно този празник, са преследвани от другите.
В историята на Църквата можем да видим, че „движението“, което ражда ново духовно „дете‘, преследва самото дете, което е родило. Например; Методистката/Уеслианската църква излезе от англиканството, което веднага я нападна. От Методизма и други протестантски църкви излезе петдесятното движение, като първото преследваше второто. Сега има такива в рамките на петдесятното движение, които искат да опитат празника Шатроразпъване, и ние често срещаме строги обвинения срещу тях от петдесятното движение. Влизането в духовните истини на Шатроразпъването ще изисква постоянство и единомислие в тези дни. „Майката“ ще се стреми да убие „детето“.
И все пак има много, които сега копнеят за нещо повече от доктринална „истина“. Когато Исус се обяви за „Пътя, Истината и Живота“, Той ясно ни казваше, че тези неща не могат да бъдат намерени в доктрини, движения или идеали. Те са Личност – Той Самият! Празникът Шатроразпъване не се отнася за доктрина. Не става въпрос за „нова истина‘. Не става дума дори за „място“, Светая Светих. Става въпрос за Личност – Татко!
В еврейското разбиране терминът, който превеждаме като „светая Светих“, всъщност е нещо по-скоро като „Най-святото от най-святото“. Каква истина! Това място, което наричаме „Пресвятото място“, изобщо не е място – то е Личност. Внимавайте да не се стремите да влезете в тази празнична сфера, просто като търсите да преживеете по-дълбока истина. Защото дори търсенето да преживеете този празник ще ви ограби. Ние идваме, за да търсим Него и в процеса ще преживеем празника. Не търсете празника, а търсете Този, към Когото той сочи! Защо тогава Господ се е погрижил от всички празници този да се откроява като „най-великият“? Защото ни предстоят страхотни неща. „А според както е писано: „Каквото око не е видяло и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е идвало, всичко това е приготвил Бог за тези, които Го обичат““ (1 Коринтяни 2:9).
Ако само имахме очи да видим и сърце да повярваме, щяхме да усетим какво се задава на хоризонта за Тялото на Христос. Има надуване на тръба (Празникът на тръбите известява Празника Шатроразпъване правилно). Онези с духовни уши вече са чули призива му – това е призив за духовна война, призив да се съберем като едно, призив да тръгнем по пътя, който най-накрая ще ни отведе в обещаната Почивка на Бог, и призив да празнуваме с голяма радост пред Царя! Бог следва Собствени Си модел и Празниците ни показват това в очертаване. Намираме се на етапа на третия празник. Всеки, който желае, може да присъства. Сега има само един въпрос: Готови ли сме да дойдем на него? Вие един от тях ли сте?