Божието всеоръжие
В 1 Тимотей 6:12 се казва:
12Подвизавай се в доброто войнстване на вярата;
Има нещо, което Библията нарича доброто войнстване на вярата. В съвременното християнство това е известно като духовно воюване. От този стих виждаме, че то е свързано с нашата вяра. Виждаме също, че то е наречено добро. Това означава, че може да има и такова, което не е чак толкова добро. Сега ще говорим за доброто.
Истината е, че дали го осъзнаваме или не, около нас има война, която е невидима. Не можем да я видим във физическата област, но тя съществува и е реална. Свързана е с нашата вяра.
Ние християните имаме враг, който е срещу нашата вяра. Много често проблемите в живота ни имат духовна основа, и целта им е да бъде разклатена нашата вяра.
Какво да правим, за да стоим срещу нашия враг – дявола? Бог ни е дал инструкции и те се намират в Неговото слово. Целта на тези инструкции е да ни помогнат да стоим в победата, която вече имаме в Христос.
И така, как да стоим срещу дявола?
Ефесяни 6:10-13
10Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество.
11Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола.
12Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните управители на тази тъмнота, срещу злите духове под небето.
13Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден и като надвиете на всичко, да устоите.
Библията ни казва да вземем Божието всеоръжие. Бог има всеоръжие и Той ни казва да го вземем. Това е всеоръжието, което Исус носеше, когато ходеше по земята. Той го остави за нас, когато се върна на небето.
Така че днес то е на наше разположение. И виждаме, че е наша отговорност да го вземем и да го облечем. Когато го облечем, дяволът не знае кой е вътре във всеоръжието. Всичко, което знае е, че това беше всеоръжието, което го победи преди 2000 години!
Когато носим Божието всеоръжие ние изглеждаме точно като Исус. Можем да се чувстваме слаби, но когато сме вътре във всеоръжието, дяволът ни вижда силни.
Това е все едно да сме в костюма на Батман. Можем да сме слаби, но костюмът ни прави да изглеждаме могъщи. По същия начин, когато сме в Божието всеоръжие, дяволът не знае нашите слабости, не вижда страховете ни, които можем да имаме. В това всеоръжие ние просто му приличаме на Исус!
Преди време имаше учение, което се разпространяваше из църквата на Исус Христос, което казваше на християните всяка сутрин да обличат Божието всеоръжие. Ставайки всяка сутрин вие трябва да обличате всяка една част от всеоръжието.
Само че Библията говори за обличане на всеоръжието, но дори и не споменава да го събличане. В 14ст. се казва: “И така, стойте препасани с истина…”, и след това се изброяват останалите части, които ще разгледаме подробно след малко. Това, което искам да видим сега е, че в 11ст. ни се казва да облечем всеоръжието, в 13ст. отново сме увещание да го вземем, и след това в 14ст. ни се казва,след като сме го взели трябва да стоим с него. Няма дори и намек за събличане. Трябва да го облечем и след това да стоим с него. Не бива дори и да си помисля за събличане.
Проблемът с учението за събличането и обличането е, че можем да бъдем толкова хванати в дисциплината да обличаме всички тези части от всеоръжието всяка сутрин, че да забравим какво наистина означават частите. Ако прочетем внимателно пасажа в Ефесяни 6 гл., ще видим, че всяка част от всеоръжието има специфично значение и цел.
Божието всеоръжие има седем части. Всъщност те са пет плюс две. Първите пет са отбранителни, а последните две са нападателни.
Преди да разгледаме всяка част от всеоръжието, ще разгледаме първо някои от митовете и истините за духовното воюване.
Първото нещо, което трябва да знаем е, че има дявол.
Има християни, които отиват в крайност и вярват, че дяволът може да прави всичко! Те вярват в дявола толкова много, че смятат, че той е активен в живота им през цялото време.
Но трябва да знаем, че дяволът няма същите качества като Бог. Бог е всезнаещ. Дяволът не е. Той дори не знаеше, че Исус ще спечели победа чрез кръста. Всъщност той планира да постави Исус на кръста. Ако знаеше, че кръстът ще произнесе поражението му, той не би разпнал Господа на славата!
Така че дяволът не знае всичко, и той не може да чете мислите ни. Той не знае какво мислим, докато не отворим устата си. Ако се страхуваме, той не го знае, докато не отворим устата си и не го изповядаме. Той може да каже това, което е в ума ни и в сърцето ни само от това, което излиза от устата ни. Затова трябва да бдим за устата си!
Второ, за разлика от Бога, дяволът не е всевишен. Той не е всемогъщ.
1 Петрово 5:8 казва:
8Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, обикаля като ревящ лъв, като търси кого да погълне.
В един от английските преводи се казва, че той търси кого може да погълне. Това означава, че той не може да погълне просто някой, който му харесва – той не е всемогъщ.
Библията го нарича също и лъжец. Защо трябва да лъже, ако има цялата сила да прави това, което му харесва? Хората лъжат, когато нямат силата да правят нещата, които им харесват. Истината е, че Христос победи дявола и го обезоръжи (Колосяни 2:15). Единствената „сила“ или оръжие, което той има срещу нас са неговите лъжи.
Трето, дяволът не е всеприсъстващ или навсякъде през цялото време. Само Бог е всеприсъстващ.
Някога дяволът е имал определена мярка на сила, но цялата тази сила беше съблечена от него на кръста.
Колосяни 2:15
15И като обезоръжи началствата и властите, изведе ги явно на показ, като възтържествува над тях чрез Него.
Кой унищожи силата на дявола? Исус го направи!
Много е важно да имаме правилен подход към духовното воюване. Кой е той? Не трябва да влизаме в него, опитвайки се да спечелим битката, която вече е спечелена от Христос. Нашият подход по-скоро трябва да е подход на стоене в победата, която Христос вече е спечелил за нас.
Много съвременни християни се опитват да победят дявола. Истината е, че Бог не се нуждае от нас, за да победи дявола, защото той вече е победен. Кой го победи? Не сме ние. Исус го направи! И Той ни даде победата. Нашата част е просто да вярваме и да стоим в победата.
В пасажа за духовното воюване в Ефесяни 6 гл. намираме думата „стойте“ четири пъти.
Ст.11: …за да можете да устоите срещу хитростите на дявола.
Ст.13: …за да можете да противостоите в злия ден и като надвиете на всичко, да устоите.
Ст.14: И така, стойте…
Четири пъти в този пасаж Святия Дух ни казва да стоим. Така че когато участваме в духовното воюване по Божия начин, ще бъдем оставени да стоим.
Да стоим означава, че не е нужно да се бием, просто стоим. Да стоим означава, че вече сме спечелили. Победата вече е наша. Кой ни даде победата? Исус!
Ние не се бием за победа, бием се от победа.
Ефесяни 6:11 казва:
11Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола.
Какви са хитростите на дявола? Това са неговите лъжи и измами. Не забравяйте, че Христос го е лишил от силата му, така че той трябва да прибегне до това да ни измами. Той ни кара да си мислим, че нямаме това, което Бог ни е дал, когато всъщност го имаме, защото Бог вече ни е дал всичко в Христос. И понеже е безсилен, той ще ни подмами да използваме собствената си сила срещу себе си.
И така, има духовна война и тя не е видима във физическата сфера. Нашият истински враг не е от плът и кръв и той използва лъжите като свое оръжие, защото Христос го е лишил от силата му. Ние вече стоим в победата заради завършеното дело на Христос.
Нека сега да разгледаме седемте части на Божието всеоръжие.
Първата част от всеоръжието е дадена в първата част на Ефесяни 6:14:
14И така, стойте препасани с истина през кръста си…
Истината е коланът ни и тя е първата част от всеоръжието.
Защо е важен нашият колан? Коланът държи ножницата на меча ни. Той също така може да държи и нашите малки ками. Има още една много важна цел за колана – много е трудно да се бием, ако панталоните ни са разхлабени и падат до коленете ни! Много е трудно да се бием с едната ръка държейки панталона си, а с другата – меча си!
Така че ние носим истината като колан. Ако нямаме много истина в живота си, няма да можем да държим Божието всеоръжие заедно. По същия начин, по който коланът ни държи всичко на мястото си, истината ще държи другите части на всеоръжието заедно. Без истината останалите части от всеоръжието няма да бъдат сигурни.
Но защо истината е първата част от всеоръжието, спомената тук? Когато човек става християнин, животът му се променя. Той се променя, защото човекът приема истината. Той е освободен заради истината. Исус ни освободи, като ни даде истината. В Йоан 8:32 Той каза: „И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни“.
След като сме станали християни в живота ни има области, които са осветени сега, защото светлината на Божието Слово е навлязла в тези области. Но може да има други области, които все още са тъмни. Това е така, защото все още не са наситени с истината на Божието Слово.
Как да разберем дали една област от живота ни е още тъмна? Винаги, когато имаме страх или притеснение в дадена област, това обикновено означава, че светлината все още не е навлязла напълно в тази област.
В очите на Бог истината и победата са синоними. Нека да го видим.
Цитирайки пророк Исая, апостол Матей казва в своето евангелие в Матей 12:20: „Смазана тръстика няма да пречупи и замъждял фитил няма да угаси, докато изведе правосъдието към победа“.
Действителния цитат в Исая 42:3 гласи: „Пречупена тръстика няма да отреже и замъждял фитил няма да угаси; ще постави правосъдие според истината“.
И така в Стария завет се казва „истина“, но в Новия завет се казва „победа“. От това можем да разберем, че истината и победата са синоними. С други думи, колкото повече истина приемаме, толкова повече победа ще се прояви в живота ни.
След като разберем истината, дяволът вече не може да ни заблуди. Той може да вирее само в мрак. Докато сме в тъмнината или сме невежи за нещо, ще се страхуваме и ще бъдем уязвими за измамата на дявола.
Самата истина не ни освобождава. Когато знаем истината, тогава се освобождаваме. В Йоан 8:32 Исус каза: „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“. Кой ни прави свободни? Истината. Но кога го прави? Когато я познаем или когато я схванем.
И така, когато знаем истината, това носи облекчение, носи освобождение.
Втората част от всеоръжието е дадена във втората част на Ефесяни 6:14:
14… облечени в правдата за бронен нагръдник;
Така че втората част е нагръдникът на правдата.
За какво е нагръдникът? Той е за защита на сърцето ни. Ако получим нараняване в крака или в ръката, ще оцелеем. Но ако сме намушкани в сърцето вероятността да умрем е много голяма.
Когато дяволът ни атакува, той иска да изключи нашата вяра. Той се насочва към нашето духовно сърце.
1 Йоан 3:21 казва:
21Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, имаме дръзновение спрямо Бога;
Дяволът атакува сърцето ни с обвинения. Ще ни каже неща като: „Ти се наричаш християнин? Ти си такъв лицемер. Не можеш да правиш това и да се мислиш за християнин“. Той винаги ни обвинява за неща, които сме направили или които не сме направили.
За да защитим сърцата си от подобни обвинения, трябва да знаем какво е праведността на Бога и какво не е. Тя не се основава на това, което сме направили правилно или сме направили неправилно. Да сме праведни пред Бога, това е дар.
Вижте какво се казва в Римляни 5:17:
17И ако поради прегрешението на един смъртта се възцари чрез него, единия, то много повече онези, които приемат изобилно благодатта и дара на оправданието, ще царуват в живота чрез Единия Исус Христос.
Така че правдата е дар и се основава на това, което Христос е направил. Нещо повече, Данаил 9:24 казва, че Исус въведе „вечна правда“. Това означава, че не можем да загубим тази правда. Тя е вечна!
Ако вярваме, че правдата зависи от това, което правим, тогава всичко, което дяволът трябва да направи, е да посочи към нещо, което току-що сме направили неправилно и ще се почувстваме осъдени. Ако правдата зависи от това, което правим, дяволът ще ни хваща всеки път.
Нашата правда не се основава на това, което правим, а на това, което Христос е направил. Бог ни я дава като дар заради Исус. И дори когато се проваляме, Той все още ни вижда праведни.
Колкото повече осъзнаваме, че нашата праведност е дар от Бога, основан на послушанието на Христос, а не на нашето послушание, толкова повече ще можем да побеждаваме лошия си нрав, толкова повече ще можем да побеждаваме лошото настроение и толкова повече ще можем да побеждаваме гордостта. Трябва да се събудим за факта, че нашата правда е дар от Бога.
В 1 Коринтяни 15:34 апостол Павел каза на коринтяните: „Събудете се за правдата и не съгрешавайте…“ Когато се събудим за правдата, когато осъзнаем колко сме праведни в Христос, няма да искаме да съгрешаваме.
Исус каза за Святия Дух в Йоан 16:8: „И когато дойде, Той ще обвини света за грях, за правда и за съд“. За какъв грях става въпрос? В следващия стих Той обяснява: „за грях, защото не вярват в Мене“. Това е грехът на неверието. И кого обвинява Той? Света. Някога, преди да станем християни, ние бяхме осъдени, или обвинени или убедени за този грях. След това се покаяхме и повярвахме в Исус. Така че Святият Дух вече няма нужда да ни осъжда или убеждава за този грях. За какво ни убеждава Той тогава? Той убеждава вярващия в правдата, а не в греха!
Когато Исус беше на земята, хората можеха да видят одобрението и приемането в Неговите очи. Той вечеряше с грешниците и то не за да ги обвинява за греховете им. В самото Му присъствие те започваха да се чувстват виновни и Той им прощаваше греховете и им казваше повече да не съгрешават. Но Той не ги обвиняваше.
Когато Той отиде на небето, тази роля я върши Святия Дух. Затова в Йоан 16:10 се казва: „за правда, защото отивам при Моя Баща и няма вече да Ме виждате“.
В Евреи 10:15-17 ни се казва, че Святият Дух ни свидетелства, че Бог не помни вече греховете ни.
15А и Святият Дух ни свидетелства за това; защото след като е казал:
16„Ето завета, който ще сключа с тях
след онези дни, казва Господ:
Ще положа законите Си в сърцата им
и ще ги напиша в умовете им“, прибавя:
17„И греховете им, и беззаконията им няма да помня вече.“
Акцентът тук е опрощаването на греховете. Така че това е установено – всичките ни грехове са простени.
Като вярващи, ние трябва да сме установени относно нашата прошка и нашата праведност в Христос. Ако не сме установени в тези неща, никога няма да познаем Христос, или да познаваме Бог лично, нито ще познаем силата на Неговото възкресение.
Филипяни 3:9-10
9и да се намеря в Него, без да имам за своя правда онази, която е от закона, а онази, която е чрез вяра в Христос, т. е. правдата, която е от Бога въз основа на вяра,
10за да позная Него, силата на Неговото възкресение…
Ако искаме да ходим в силата на Неговото възкресение, трябва да сме установени в знанието, че сме Божията правда в Христос и че тази правда не се основава на нашето постижение, а на Неговото постижение – това, което Христос е направил.
Исая 54:14
14С правда ще се утвърдиш;
далеч ще бъдеш от угнетението…
Между другото угнетението включва болест.
Деяния 10:38 казва:
38как Бог помаза със Святия Дух и със сила Исус от Назарет, Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола; защото Бог беше с Него.
И така, когато Исая казва, че ще бъдем далеч от угнетение, това също означава, че ще бъдем далеч от болест.
Понякога виждаме симптомите на проклятието в живота си. Можем да се сблъскаме с угнетение, депресия, обезсърчение, ограничени ресурси или дори болест. Това са симптоми на проклятието. И какъв е изходът от това? Трябва да бъдем съзнателни за правилното си стоене пред Бог. Трябва да заявим: „Аз съм Божията правда в Христос!“
В чия правда трябва да се установим? В нашата ли? Не! Ако беше в нашата праведност, щяхме да задаваме въпроси от рода на: „Колко време трябва да се моля?“ И „Колко глави от Библията трябва да чета всеки ден?“ Не.
Исая 54:17 заявява: „…правдата им е от Мене, казва Господ“.
А Римляни 5:17 ни напомня, че тази праведност е дар: „…то много повече онези, които приемат изобилно благодатта и дара на оправданието, ще царуват в живота чрез Единия Исус Христос“.
Гръцката дума за „приемат“ е ламбано, и означава непрекъснато приемане или получаване. Означава ли това, че можем да загубим своята правда? Не! Но можем да загубим съзнанието си за нея. Когато се провалим е време да приемем (ламбано) своята правда.
Важно е да разберем, че само защото имаме Исус, това не означава, че ще ходим в благословенията на тази праведност. Можем да имаме правда и все още да бъдем изтормозени и потиснати, защото не сме наясно с това, което имаме.
Както гъсеницата, която се е превърнала в пеперуда не може да стане отново гъсеница, така е и християнинът. Пеперудата е пеперуда до края на живота си.
Някога ние бяхме грешници, но приехме Исус и бяхме новородени. С други думи, преживели сме метаморфоза в пеперуда. Вече не сме гъсеница, не сме грешници.
От време на време пеперуда може да лети върху купчина боклук, вместо върху хубаво цвете в градината. Все още ли е пеперуда? Разбира се! Тя не се трансформира обратно в гъсеница, само защото каца на някакъв боклук. И няма да остане дълго на купчината боклук, защото няма да й хареса – просто не е естеството й да харесва боклук и да се мотае около мухи. По същия начин християнинът понякога прави грешни неща, но това не го прави грешник отново, защото той вече се е преобразил в ново създание. Той е просто християнин, който е извършил грешни неща. Вярно е и обратното: Ако грешникът върши добри дела, това не го прави християнин.
Когато знаем, че сме праведни, ще царуваме с Христос (Римляни 5:17). И когато ходим в правдата Му, потисничеството ще бъде далеч от нас (Исая 54:14). Искате ли да царувате в живота? Искате ли атаките на дявола да нямат влияние върху вас? Тогава получете по-дълбоко разбиране, че сте праведни в Христос. И носете този нагръдник на правдата с увереност!
Третата част от всеоръжието е дадена в Ефесяни 6:15: „…и с краката си обути с готовност чрез благовестието на мира“. Така че третата част е благовестието на мира.
Римляни 10:15 казва: „Колко са прекрасни краката на тези, които благовестват доброто!“ Кое е това добро? Това е благовестието на мира. Бог казва, че краката ни са прекрасни, понеже са винаги готови да носят добрите новини на хората.
Защо благовестието е наречено „благовестието на мира“?
2 Коринтяни 5:17-20
17Затова ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново.
18А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Исус Христос и даде на нас да служим за примирение;
19т. е. че Бог в Христос примири света със Себе Си, като не вменяваше на хората прегрешенията им, и повери на нас посланието на примирението.
20И така от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога,
Виждаме, че основната тема на посланието, което е благовестието на мира, е примиряването на хората с Бога чрез Исус Христос. Така че благовестието на мира говори за примиряването ни с Бога чрез Исус Христос.
От друга страна, за нас е много важно да не се притесняваме, а да имаме мир в сърцата си.
Йоан 14:27 казва: „Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои“.
Дяволът иска да ни обезпокои и да ни смути, иска да развълнува емоциите ни. В 1 Петрово 5:8 се казва, че той обикаля като ревящ лъв, търсейки кого може да погълне. Но стихът преди това гласи: „Оставете всичките си грижи на Него (на Бог), защото Той се грижи за вас“. Така че християнин, който практикува това да оставя всичките си грижи на Господа, не може да бъде погълнат от дявола.
В духовното воюване е жизненоважно да обуем обувките на благовестието на мира. Войниците вземат краката и ботушите си много на сериозно. Всъщност поддържането на краката им здрави и ботушите им в добро състояние е много важно по време на война. Никога не знаете къде ще ви отведе битката. Можете да се биете в блатата или да ходите с дни нагоре и надолу по неравен терен. И ако не можете да ходите или да бягате, защото краката ви са ранени, цялото ви тяло ще бъде в опасност, когато врагът нанесе удар.
Ботушите са полезни и за смачкване на скорпиони, змии и всякакви гадини. Това е, което вярващите са определени да правят. Лука 10:19 заявява: „Ето, дадох ви власт да настъпвате змии и скорпиони и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви навреди“. Затова обуйте духовните си ботуши!
Когато ходим в мир, ние несъзнателно позволяваме на Бог да ни води. Не е нужно да сме много умни, за да следваме Бог. Често Святият Дух ни води чрез присъствието на мир вътре или чрез отсъствието му.
Колосяни 3:15
15И нека царува в сърцата ви Христовият мир…
Думата „царува“ тук на гръцки означава „да бъде съдия“. Така че във всичко, което правите, нека Христовият мир да управлява или да решава като съдия.
Йоан 14:27
27Мир ви оставям. Моя мир ви давам. Аз не ви давам, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои.
Думата „оставям“ не означава просто „да позволя да остане“ или „да не взема със себе си“, по начина, по който някой би оставил чантата си. Тази дума всъщност означава „завещавам“. С други думи, Исус каза: „Аз ви завещавам Моя мир“.
Думата „завещавам“ означава „да дадеш наследство по завещание след смъртта си“. И така, когато Исус щеше да умре на кръста, Той ни завеща нашето наследство, и то беше – Неговия мир. Това не беше просто някакъв мир, това беше Неговият мир.
Това не е просто мир на сърцето или мир на ума. Тези неща са включени. Исус говори на своите апостоли на еврейски и Той би трябвало да използва думата шалом. Така че Той казва: „Шалом ви оставям, Моят шалом ви завещавам, Аз не ви давам както светът дава“.
Определението за думата шалом включва „благополучие, здраве, преуспяване“, а не само мир в обичайния смисъл. Мирът, който Исус остави за нас, е буквално Неговото здраве и преуспяване! Така че, когато Той каза: „Моят шалом ви оставям“, Той ни завеща като наследство собственото Си здраве и благополучие.
Думата „мир“ на гръцки означава „мир и почивка в контраст с раздора“. Думата обозначава отсъствието или края на раздора. И повлияна от еврейската дума шалом, означава и здравословно състояние, състояние на необезпокоявано, ненарушено благополучие. Бог ни иска във вечно състояние на шалом. Това е, което Исус остави за нас. Но помнете, че дяволът ще се опита да наруши това чувство на мир.
Светът също обещава мир. Ню ейдж. Само Исус дава истински и траен мир.
Пример:
Петър в затвора – Деяния 12.
Четвъртата част от всеоръжието е дадена в Ефесяни 6:16: „А освен всичко това вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всички огнени стрели на лукавия…“
Щитът на вярата може да „угаси всички огнени стрели“, които лукавият хвърля върху нас. Какво са огнените стрели? Те са мисли. Когато дяволът ги хвърли към нас, можем да ги угасим или да ги приемем. Ако ги приемем, тогава дяволът може да навлезе в нашия живот.
Когато приемем мислите, които той хвърля към нас, той е в състояние да внуши у нас страх, самосъжаление, осъждане, чувство на отхвърляне, чувство на предателство и т.н. Не ги приемайте, приятели! Ефесяни 6:16 казва, че щитът на вярата ще ви помогне да потушите всички огнени стрели на лукавия.
Как трябва да реагираме? Нашата част е просто да държим щита на вярата изправен, за да потушим огнените стрели, идващи към нас от север, юг, изток и запад. Не е нужно да се притесняваме откъде идват мисловните стрели. Не е нужно да се притесняваме колко стрели се хвърлят върху нас. Всичко, което трябва да направим, е да държим щита на вярата си изправен, защото той ще потуши всички стрели, а не само някои.
Основният въпрос, с който трябва да се справим, е следният: Живея ли във вяра? Действам ли с вяра? Ни не става въпрос да имаме вяра в нашата вяра, а за вяра в Неговата вярност.
Как действа вярата? Тя работи, когато знаем колко много ни обича Бог.
Огнените стрели, хвърлени върху нас от дявола, са предназначени да противодействат на частите от нашето всеоръжие. Стрелите се опитват да ни попречат да се доверяваме на Божията истина. Те се опитват да ни попречат да вярваме в нашата правда в Христос. Те се опитват да ни попречат да ходим в мир.
Апостол Павел често използва изображения на военни действия в своите писания. И тук той използва изображения на футуристични битки. В много научнофантастични филми, като Междузвездни войни големите космически кораби често имат невидим щит около себе си. Когато бъдат обстрелвани от противниците си, лазерните лъчи просто отскачат от невидимия щит. Единственият начин да изключите щита е да саботирате космическия кораб отвътре.
Ние малко приличаме на тези космически кораби. Нашият невидим щит е нашата вяра. И дяволът се опитва да го свали, като ни атакува отвътре с мисли и обвинения. И ако започнем да се съгласяваме и да вярваме на тези мисли, ние оставаме без защитен щит и огнените стрели могат да ни ударят и да причинят щети. Но ако живеем с вяра, тогава сме защитени от огнените стрели на дявола. Ако щитът на вярата ни е издигнат, няма значение колко хиляди огнени стрели са изстреляни срещу нас и от коя посока, защото щитът ще потуши всички стрели.
Сега, някои християни правят точно обратното. Те изваждат щит на съмнение и потушават всички Божии благословения! Затова трябва да се уверим, че щитът ни е щит на вярата, а не на съмнение.
Петата част от всеоръжието е спомената в Ефесяни 6:17: „…вземете също за шлем спасението…“
В Библията спасението не се отнася само за спасението от ада. На гръцки думата „спасение“ се отнася за запазване, цялостност, здраве и преуспяване.
В 1 Солунци 5:8 апостол Павел казва: „…а ние, като сме от деня, нека бъдем трезвени и нека облечем за бронен нагръдник вярата и любовта и да сложим за шлем надеждата за спасение“.
И така, какво е „надежда“? В Библията надеждата е положително или уверено очакване за добро.
Днес ние използваме думата надежда твърде повърхностно. Казваме неща като: “надявам се да се случи това, надявам се да се случи онова”. Общо взето: “А дано, ама надали”.
Но библейския смисъл на надеждата е положително или уверено очакване на доброто. Така че, когато Бог казва: „Имайте надежда“, Той иска да имаме уверено очакване, че ще се случат добри неща.
Така че, когато си мислим за това какво ще ни се случи през следващата седмица, или през месеца, или дори през годината, Бог иска от нас да си сложим шлема на спасението и да имаме уверено очакване, че ще се случи добро. Истината е, че ние ще имаме това, което очакваме.
Библията ни казва, че трябва да носим шлем, за да защитим ума си и да пазим мислите си. Ако сме в затруднение, каквото и да е то, трябва да си сложим шлема на надеждата за спасение. Спасението включва изцеление, преуспяване и благополучие. Трябва да очакваме тези неща да ни се случват. Проблемите и затрудненията са само временни, затова можем да имаме уверено очакване за бъдещето.
Шестата част от всеоръжието е спомената във втората част на Ефесяни 6:17: „и меча на Духа, който е Божието слово…“
Шестата част е Божието Слово. Това е едно от двете оръжия в Божието всеоръжие, което е за нападение. (Другото е молитвата в Духа.)
Коланът държи всичко заедно. Нагръдникът предпазва сърцето ни. Обувките защитават краката ни. Шлемът защитава главата ни. Щитът защитава цялото ни същество. Но мечът ни е за нападение. Ето защо той е толкова важен.
Така че мечът на Духа е нашето нападателно оръжие. Думата „слово“ в този стих е гръцката дума рема, която означава „нещо, което е казано; реч, слово, дума; изказване, изявление; изречение; съобщение, известие; заповед, нареждане“. Използва се за словото, което Святия Дух взема от вечния логос и в определени ситуации, донася до нас точно това, слово от което се нуждаем. Целта му е да принесе благодат. Затова Исус каза, че Святият Дух ще ни напомня това, което Той ни е казал.
Евреи 4:12
12Защото Божието слово е живо, действено, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на сърцето.
Тук думата за „слово“ е гръцката дума логос. Това е цялото слово, което Бог притежава. Пълнотата на Бог е в словото логос. Писанието е част от този логос. И Святия Дух взема от логоса на Писанието и го оживява за нас, и това се нарича словото рема.
Как го прави? Когато имаме нужда от изцеление, Той ни напомня стихове за изцеление. Когато имаме финансови проблеми, Той ни напомня стихове за Божието снабдяване. Когато сме в безпокойство, Той ни напомня за стихове за Божия мир.
Християните често казват, че Божието Слово е двуостър меч. Но всъщност Библията казва, че то е по-остро от всеки двуостър меч.
Какво може да направи един двуостър меч? Може да реже и от двете страни, защото острието има две остри страни. Но в дните на Павел не е съществувало нищо във физическата сфера, което да е било по-остро от всеки двуостър меч. Въпреки това, днес има нещо, което е по-остро от всеки двуостър меч. Нарича се лазер. Лазерът реже от всяка страна и във всяка посока.
В духовната сфера Библията – Божието Слово – е по-остра от всеки двуостър меч. Библията е за духовния свят това, което е лазерът за физическия свят. Той е прецизен и изключително мощен инструмент. Мечът на Божието Слово може да разсече дявола на парчета!
За да се научим как да използваме това оръжие на практика, нека да разгледаме как го използва Исус. Кога Исус използва меча? Той го използва, когато беше атакуван от дявола в пустинята. Как го използва? Той го използва, като казва на дявола: „Писано е… писано е… писано е…“ Исус знаеше какво учат писанията. Той беше запомнил писанията. И когато дяволът дойде срещу Него, Той можеше да каже: „Писано е…“
Има християни, които си мислят, че понеже мечът на Духа е Божието Слово рема, когато дяволът дойде срещу тях, те започват да му казват: „Дяволе, Бог ми говори това…“ И му цитират какво им е говорил Бог. Харизматиците са експерти в това.
Но Исус не говореше така. Когато се сблъска с дявола в пустинята, Той не му каза: „Точно сега, Баща Ми Ми каза…“ Той имаше основателни причини да каже на дявола какво Му беше казал Неговият Баща току-що, след като се кръсти в река Йордан. Но Той не прибягна към изговореното Божие Слово. Вместо това Той прибягна към писаното Божие Слово. Три пъти Той каза: „Писано е“, а не „Изговорено е“. Той каза това, което казваха писанията. Той цитира директно от това, което вече беше написано в писанията.
Ако Божият Син трябваше да каже: „Писано е…“, за да победи дявола, колко повече ние трябва да цитираме от писаното Божие Слово! Но за да можем да го цитираме има нещо друго, което трябва да направим преди това? Какво е то? Трябва да сме го чели, да сме го запаметили и едва тогава ще можем да го цитираме. Святият Дух ни напомня това, което Исус вече ни е казал, или което сме прочели. Ако не сме го чели, няма какво да ни напомни.
Но не е достатъчно просто да знаем Божието Слово в сърцето си, трябва да го говорим. Докато е в сърцето ни силата му е латентна, когато го изговорим тя става действителна. Исус в пустинята не просто Си мислеше за писанията или да ги тананика в главата си. Той изговори писанията на глас.
Можем да запомним хиляди писания, но ако не се научим да казваме: „Писано е…“, всъщност не освобождаваме Словото. Докато Словото не се освободи от устата ни, няма да има действителна сила, само латентна сила. С други думи, докато Словото не излезе от устата ни, това е просто сила, която лежи спяща в нас. Трябва да го изговорим. Когато го изговаряме, това е сякаш Бог говори. Божието Слово в устата ни е както когато Бог говори.
Когато говорим Неговото Слово, ще видим, че то наистина е по-остро от всеки двуостър меч. В книгата Откровение, когато Йоан видя Господ в Откровение 1:16, той каза, че „от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни“. На гръцки език това е „меч с две уста“. Защо? Защото Словото излиза първо от устата на Бог, а след това излиза и от нашата уста. Точно тогава то става меч с две остриета! Точно тогава става мощно! Когато изговаряме Неговото Слово, когато сме съгласни с него, то се превръща в двуостър меч. Понякога трябва да го кажем няколко пъти. Понякога трябва да го казваме сутринта, след това следобед и отново вечерта. Ако дяволът иска битка, дайте му такава! Използвайте меча на Духа срещу него и той ще отива на мястото си всеки път! Има нещо в меча на Духа, което дяволът не харесва. Той не се мотае твърде много около Божието Слово. То му напомня за някого – за Исус! А Исус му напомня за поражението му!
Думите от Библията са толкова мощни. Те са натоварени със сила, защото тези думи са дошли от същия източник, който е създал небето и земята. Когато декларирате писанията на глас, Божието Слово се бори за вас. Дяволът няма защита срещу Божието Слово. Той няма защита срещу меча на Духа. То го нарязва по всякакъв начин!
И в Библията има обещания за всяка нужда. Запишете ги, научете ги наизуст и ги декларирайте. Ако желаете, можете да започвате да цитирате всяко писание, като казвате: „Писано е…“
Така че вървете и си направете домашното. Библията е пълна с мощни писания. Намерете писания, които ви говорят, и ги запишете в тетрадка или на някакви картончета. Запаметете писанията и ги говорете.
Седмата част от всеоръжието е дадена в Ефесяни 6:18: „като се молите в Духа по всяко време с всякаква молитва и прошение…“
Тази част също като меча, който е Божието Слово, е нападателно оръжие.
Какво означава да се молим в Духа?
1 Коринтяни 14:14
14Защото ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод.
Тук се казва, че когато се молим на непознат език, духът ни е този, който се моли. Така че молитвата в Духа на първо място е молитва на езици. Но не е само това, понеже апостолът казва да се молим с всякаква молитва. Има различни видове молитви.
Но нека да разгледаме молитвата на езици.
Какво толкова специално има в молитвата на езици?
Исая 28:11-12
11Наистина с гъгниви устни и с друг език
ще говори на този народ
12онзи, който им беше казал:
Тази е почивката ви; и успокойте уморения;
и това е освежаването ви;
но те не искаха да слушат.
Апостол Павел цитира това в 1 Коринтяни 14:21 във връзка с говоренето на езици. И тук в Исая виждаме, че молитвата на езици осигурява почивка и освежава.
1 Коринтяни 14:2
2Защото който говори на непознат език, той не говори на хора, а на Бога, защото никой не го разбира, понеже с духа си говори тайни.
Когато се молим на езици ние с духа си говорим тайни на Бога.
1 Коринтяни 14:4
4Който говори на непознат език, назидава себе си…
Молитвата на езици ни назидава или изгражда. Така това ще ни помогне емоционално.
И според един християнски психиатър, молитвата на езици за продължителен период от време дори помага да се засили имунната ни система.
В Римляни 8:26 виждаме, че Святият Дух ни помага да се молим:
26Така също и Духът ни помага в нашата немощ – понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания…
Каква е нашата слабост тук? Тя е, че „не знаем да се молим както трябва“. Например, можем да преминаваме през изпитание и да не знаем как или за какво трябва да се молим. Но Духът ни помага, като се моли чрез нас. Той се моли чрез нас със стенания, с езици – това е Неговият език и Неговите молитви са съвършени молитви. Така че моленето в Духа е Неговият начин да ни помогне да преодолеем тази слабост и да проявим това, за което се молим.
В Йоан 7:38-39 Исус свързва реките от жива вода, изтичащи от най-вътрешното ни същество, със Святия Дух. Така че моленето в Духа активира този поток от живи води в живота ни.
Ако стигнем до място, където вече не можем да усещаме Бог, въпреки че Той все още е там, едно от най-добрите неща, които да направим, е да започнем да се молим на езици. Когато започнем да се молим в Духа, можем да почувстваме, че вътре в нас има само един малък поток, но ако натискаме, този поток ще прерасне в могъщи, ревящи, животворни реки, които не само благославят нас, но и другите!
И така, вярно е, че дяволът се опитва да ни ограби от Божиите благословения, но Исус ни е дал Своето всеоръжие. Всъщност Павел разбрал за Божието всеоръжие от Исая 59:14-18:
14Затова правосъдието отстъпи назад
и правдата стои далеч;
защото истината падна на площада
и правотата не може да влезе.
15Да! Истината я няма
и който се отклонява от злото, става плячка;
и Господ видя и Му стана неугодно, че нямаше правосъдие;
16видя, че нямаше човек,
и се почуди, че нямаше посредник;
затова Неговата мишца издейства за него спасение
и правдата Му го подкрепи.
17Той се облече с правда като с броня
и сложи на главата си спасение за шлем;
облече и одеждите на възмездието за дреха
и се загърна с ревността като с мантия.
18Според дължимите им възмездия – така ще отплати:
ярост на противниците Си, възмездие на враговете Си;
ще даде възмездие на островите.
Самите части на всеоръжието, които Павел ни насърчава да облечем, бяха това, което самият Господ облече, за да отмъсти на своите противници, да наложи правосъдие и да защити праведните. С други думи, когато облечем Божието всеоръжие, Господ ще отплати на дявола за това, което ни е направил.
Приятели, позволете на Божията истина да свети във всяка област от живота ви и тъмнината ще бъде разсеяна. Ходете в дара на правдата и както казва апостол Павел в Римляни 5:17, ще царувате в живота. Почивайте в пълна увереност за Неговото спасение, като имате уверено очакване само за добри неща. Защитете се с щита, който е вяра в Неговата вярност, която никога не се проваля. Съгласете се с Божието Слово, като го изговаряте. И се молете на езици през цялото време с цялата упоритост.
Ще има моменти, когато се молите на езици и ще чувствате силата на Бога! Но ще има и моменти, в които няма да чувствате нищо. Ще има моменти, в които не чувствате, че има поток. И тогава трябва да упорствате. Дяволът ще ви каже: „Нищо не се случва. Ти просто си го измисляш. Това не е нищо друго, освен глупости“. Но постоянствайте и езиците ви ще потекат в сила!
Бог ни е дал Своето всеоръжие, за да ни направи силни в Него и в силата на Неговата мощ, затова облечете го днес!
09.02.2020
Емил Енчев