Съвършената любов

В света, в който живеем има едно нещо, което все повече и повече се разпространява. Това е страха. Хората се страхуват от всичко. А има и такива, които съзнателно искат да накарат масите да се страхуват. Защо? Защото, когато се страхуват хората са по-лесно управлявани. Когато се страхуват, хората лесно се поддават на манипулация. Чародейството действа чрез страх. Дявола също действа чрез страх.

Има още едно нещо, което върви заедно със страха и което обезсилва хората. То се нарича невежество. Невежеството, непознаването на истината, смесено със страх е много добра комбинация за манипулирането на хората. Затова Исус каза, че първата стъпка към свободата е познаването на истината. Самата истина няма да освободи никой човек, ако човека, който иска да бъде свободен не я познае. След познаването на истината обаче има вярване в истината, има ходене в истината, има живеене за истината.

Ние като християни не трябва да се страхуваме от нищо.

Библията много ясно казва във 2 Тимотей 1:7: “Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение или здрав разум”.

Страхливите хора действат неразумно, постъпват глупаво. Но Бог не ни е дал такъв дух. Нашият разум не е повреден, не е болен, а е здрав, поради Духа, който Бог ни е дал. Друго, с което се характеризира този Дух е, че Той е дух на сила и на любов.

Библията също казва в Римляни 5:5, че Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения ни Святи Дух.

Така че ако имаме Святия Дух, имаме в сърцата си и Божията любов. Няма значение какво чувстваме и какво виждаме с очите си, Библията казва, че Божията любов е изляна в сърцата ни.

Едно от нещата, с което доста християни се борят е дали Бог ги обича. Ние трябва да установим този факт и никога не можем да се съмняваме в любовта Му към нас.

Тук, в Римляни 5:5 се казва, че Божията любов е изляна в сърцата ни чрез Святия Дух, Който ни е даден.

Но в Йоан 3:16 и в Ефесяни 2:4-5 можем да видим, че Бог ни е възлюбил още когато сме били в света. Това означава, че ние не сме допринесли с нищо за това Бог да ни обича. Бог ни обича, защото Той иска да ни обича, а не защото ние заслужаваме.

И Той доказа това. Как го направи?

1 Йоан 4:9-10 казва:

⁹В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя Единороден Син, за да живеем чрез Него.

¹⁰В това се състои любовта – не че ние сме възлюбили Бога, а че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни.

И така, в какво се състои Божията любов? Не е в това, че сме я заслужили, не е в това, че ние първи сме Го възлюбили. Състои се в това, че Той възлюби нас и в резултат на това възлюбване Той изпрати Сина Си като умилостивение за греховете ни. 

Защо трябваше да Го изпраща като умилостивение за греховете? Защото ние бяхме грешници и като такива не можехме да имаме достъп до Бог. Съвестта ни постоянно беше натоварена и обременена с вина. (За жалост някои християни продължават да ходят в тази вина, въпреки че Божият Син ги е обявил за невинни).

Преди Бог да изпрати Сина Си за умилостивение на греховете, хората, които искаха да се приближават при Бога трябваше да принасят умилостивителни жертви. Но посланието към Евреите много ясно казва, че тези жертви не можеха да се справят с греха, нито с вината, която хората чувстваха в съвестта си. Затова можем ясно да кажем, че ходенето във вина не е според сезона на благодатта.

Това, което тези жертви правеха беше, че те успокояваха съвестта за известно време, но после тя отново се събуждаше за вината. И това се повтаряше постоянно.

Затова Бог изпрати Своя Син да бъде умилостивение за греховете ни. И сега ние вече не трябва да принасяме жертви за тях, а апостола казва, че трябва да живеем чрез Него. Жертвата, която Той принесе отмахна греховете. Бог каза, че не ги помни вече и че ги заличава при приемането на Исус Христос. Който приеме Исус става невинен поради Неговата жертва. Ако ние принасяме жертви, за оправданието си, след известно време вината пак ще се надигне в нас. Така че нека да не живеем във вина, като се опитваме да я потушим с жертвите и нещата, които правим за Бога. От нас се очаква да приемем умилостивителната жертва на Божия Син и вече да живеем само чрез Него.

И така, Божията любов се изяви в това, че Той изпрати Сина Си. Никой няма право да казва, че Бог не го обича след като Той е изпратил Сина Си. И тази любов се състои в това, не че ние сме възлюбили Бога, а че Той възлюби нас.

Така че ние трябва да бъдем убедени в това, че Бог ни обича. От там започва християнският ни живот.

Понякога в живота ни има ситуации, в които започваме да се съмняваме дали Бог наистина ни обича. Но това са лъжите на дявола. Какво трябва да правим в такива ситуации?

В 1 Йоан 4:16 се казва, че сме повярвали в любовта, която Бог има към нас.

¹⁶И ние сме познали и сме повярвали в любовта, която Бог има към нас.

Това означава, че трябва да вярваме, че Бог ни обича. Понякога ще ни се струва, че не е така. Ще има обстоятелства, които ще говорят твърде силно в живота ни и те ще говорят обратното на това, че Бог ни обича. Но апостола казва, че ние сме познали, че Бог ни обича и сме повярвали в любовта, която Той има към нас.

На гръцки дори се казва, че “сме познали любовта, която Бог има в нас”.

Всичко в християнския живот се прави чрез вяра. Което ще рече – чрез покорство, чрез доверие. Когато става въпрос за любовта, вярата също е главен фактор. Трябва да вярваме, че Бог ни обича, трябва да  се доверяваме на любовта Му. Не винаги ще чувстваме това, но винаги можем да си спомняме, че любовта Му беше изявена в това, че Той изпрати Сина Си за нас. Така че трябва да вярваме в това. Трябва да живеем поради това. Той е новият ни живот, който се характеризира с Неговата любов.

След това стихът продължава: “Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога и Бог – в него”.

Харизматиците много говореха за това да пребъдваме в Божието присъствие, и те свързваха това с определени преживявания, което не е лошо. Но апостол Йоан не говори просто за пребъдване в Божието присъствие и за някакви преживявания. Той говори за това да пребъдваме в Самия Бог. С други думи, това е Този, Който прави присъствието. Ние не търсим просто присъствието, не търсим просто преживяването. Търсим Този, Който създава присъствието, Този, Който прави преживяванията. Търсим личността, а не просто присъствието.

И апостолът ни казва как можем да пребъдваме в Бога, а не просто в присъствието. Как да пребъдваме? Той казва, че Бог е любов и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога. И не само, че човека пребъдва в Бога, но и Бог пребъдва в този човек.

Апостолът казва, че за да пребъдваме в Бога, трябва да пребъдваме в любовта. Тази дума “пребъдва” на гръцки е мено, и означава: 1. оставам, стоя. 2. продължавам да съществувам, жив съм; трая, оставам непроменен; пребъдвам. 3. престоявам, пребивавам, живея. 4. оставам в нещо, стоя твърдо, издържам; постоянствам, държа се в нещо.

Нашият нов живот започва с това, че Бог ни е възлюбил и е изпратил Сина Си и трябва да продължава постоянно в  това. Трябва да останем в това, трябва да продължим да съществуваме в това, трябва да живеем в това. Понякога ще трябва да бъдем много твърди, за да продължим в любовта Му, понякога ще трябва да издържаме и да постоянстваме, но винаги трябва да се държи за любовта Му. Ако направим това, Той ще пребъдва в нас.

След това апостолът продължава и казва:

¹⁷В това се усъвършенства любовта в нас, че имаме дръзновение в съдния ден, защото както е Той, така сме и ние в този свят.

Тук виждаме, че любовта може и трябва да дойде до съвършенство или до зрялост в нас. Как става това? Това става като я практикуваме. И съвършенството или зрялостта на любовта се състои в това, че имаме дръзновение в съдния ден. Най-вероятно това говори за деня на страшния съд. Но тази дума “съд” на гръцки е крисис и наподобява по звучене на английската дума за криза. Значението й е: 1. Отделяне, разделяне; раздор, спор, борба. 2. Решение; съд, съдене, отсъждане; съдебно решение, присъда; осъждение, наказание. 3. Съд, съдилище. 4. Правилно отсъждане, справедливост, правосъдие.

Така че това може да се отнася за деня на страшния съд, но също може да се отнася и за моментите на дисциплина в живота ни или за моментите на криза. И се казва, че усъвършенстването на любовта в нас ще доведе до това да имаме дръзновение в такива моменти. Тази дума “дръзновение” говори за смелост, дързост, увереност. Това означава, че когато сме усъвършенствани в любовта няма да се страхуваме от нещата, от които се страхуват хората в света.

Следващия стих казва много ясно това. Помнете, че говорим вече за зрялата, усъвършенствана любов. Това е любовта, в която не се съмняваме, любовта, в която постоянстваме, любовта, която е станала начина ни на живот.

¹⁸В любовта няма страх, а съвършената любов пропъжда страха… Коя любов го пропъжда? Съвършената или тази, която е достигнала до зрялост. Когато се съмняваме дали Бог ни обича, истината е, че сме далеч от зрялостта в любовта. Между другото апостол Яков казва, че човекът, който се съмнява няма как да получи каквото и да е от Бога. Така че съмнението е един от най-големите ни врагове.

Повечето хора в света се съмняват във всичко. За жалост и в църквата има много съмняващи се хора и точно на тях пише апостол Яков, че няма да получат нищо от Бога. След малко ще отидем в това как можем да получаваме неща от Бога.

Вижте, хората в света се страхуват. Страхът има голямо влияние върху доста хора. Той се промъква доста често и в сърцата на Божиите хора. Но Бог ни е дал начин как да се справим с него.

¹⁸В любовта няма страх… Имате ли страхове от нещо? Апостолът казва, че в любовта няма страх. Но дори и да са останали някакви страхове в нас, той казва, че можем да се отървем от тях. Как? Той казва: …а съвършената любов пропъжда страха… Така че, ако искаме да ходим без страх, ако искаме страха да се махне напълно от живота ни, какъв е отговорът за това? Съвършената любов на Бога.

От какво се страхуваме днес? От всевъзможни неща. Дали ще имаме достатъчно пари да направим определени неща. Дали ще доживеем до пенсия. Страхуваме се дали няма да се разболеем от някоя болест и живота ни да приключи преждевременно. Всевъзможни неща. Но нека да прочетем отново стиха.

¹⁸В любовта няма страх… Така че стойте в любовта, там няма страх. В 16 ст. Той каза, че пребъдването или стоенето в любовта е пребъдване или стоене в Бога. Така че можем да кажем, че в Бог няма страх.

¹⁸В любовта няма страх, а съвършената любов пропъжда страха; защото страхът предполага наказание и който се страхува, не е стигнал до съвършенство в любовта.

Тук апостолът казва, че съвършенството в любовта е това да не се страхуваме. От какво да не се страхуваме. Той казва, че страхът предполага наказание. С други думи, хората се страхуват да не бъдат наказани от Бог. Но апостолът казва, че ако стоим в любовта, тя ще изгони тези опасения и страхове. И това стоене в любовта ще ни направи съвършени в любовта, което пък изгонва всеки страх.

Видяхме, че за да се избавим от страха трябва да стоим в любовта. Как можем да стоим в нея? Колкото повече стоим в любовта толкова повече тя се усъвършенства в нас и изпъжда всеки страх. Но как да стоим в нея? В Йоан 15 гл. Исус също говори за тази съвършена любов. В моята Библия дори този абзац е озаглавен “Съвършената любов”. И понеже това е, което ни интересува в момента, нека да отидем и да видим какво се казва там.

Йоан 15:9-17

⁹Както Моят Баща възлюби Мене… Как Татко Бог възлюби Исус? Той Го възлюби докрай или съвършено. Исус съмняваше ли се в това? Никога. И сега Той уверява учениците Си в Своята любов към тях.

В Йоан 17:26, в Своята първосвещеническа молитва, Исус се моли и казва, че е изявил на учениците Си името на Своя Баща и ще продължава да го изявява. И защо ще го прави? Той казва, че това е, за да може любовта, с която Татко Бог е възлюбил Исус да бъде в нас. Изявяването на името на Бог на нас прави възможно любовта, която Бог има към Исус да бъде в нас.

Вижте, това е същата любов, с която Бог възлюби Исус. Същата любов е във нас чрез изявяването на името на Татко Бог.

⁹Както Моят Баща възлюби Мен [съвършено и докрай], така и Аз възлюбих вас… Възлюбени сме и от Татко Бог и от Исус по същия начин — съвършено и докрай.

Но Исус не спира до тук. Той казва: “пребъдвайте в Моята любов”. Което означава стойте в Моята любов, вярвайте в Моята любов, доверете се на Моята любов, не се съмнявайте в Моята любов. Можете ли да го видите?

Това че Исус ни казва да пребъдваме или да стоим в любовта Му говори за това, че можем да излезем от нея. Не че любовта Му се променя спрямо нас. Той ни е възлюбил докрай и завинаги. Ние се променяме спрямо нея. Затова Той казва: “Стойте в нея”. Първо ни уверява: “Както Татко обича Мен, така и аз обичам вас”. След това казва: “Стойте в това разбиране”. Не е ли това същото, което апостол Йоан ни каза в посланието си: “Който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога”. В Йоан 17:26 се казва, че Исус изяви името, за да може и любовта и Самият Той да бъде в нас. Няма как Исус да бъде в нас, ако любовта Му не е в нас.

Така че Той казва, че е наша отговорност да стоим в любовта Му. Говорим за съвършената любов.

Как можем да стоим в любовта Му?

¹⁰Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Моя Баща и пребъдвам в Неговата любов.

И така, как можем да пребъдваме в любовта Му? По същия начин, както Той пребъдва в любовта на Своя Баща. Ако пазим заповедите Му, както и Той ги опази. След малко ще видим кои са тези заповеди.

¹¹Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас и вашата радост да стане пълна. Всичко казано до Тук от Исус е с цел Неговата радост да бъде в нас. И по този начин нашата радост ще стане пълна. Има голяма радост в това да знаем, че Бог ни обича. В страха видяхме, че има наказание, но в любовта има радост. Ако ни липсва радостта, това означава, че не пребъдваме в любовта. Нека да се върнем в нея. Исус не беше доволен от църквата в Ефес за едно единствено нещо. Те бяха безупречни в много неща, но бяха пропуснали най-главното. Той каза, че има против тях това, че са оставили първата си любов. С други думи, те не стояха в любовта, не пребъдваха в нея.

Чуйте приятели, това да се съмняваме в Божията любов никак не е безобидно нещо. Исус каза на тази църква да се покае, ако ли не Самият Той обеща да ги посети и да вдигне светилника отсред тях. И знаете ли какво става, ако църквата няма светилник? Голяма тъмнина, голямо невежество, голяма каша. Причината за всичко беше отстъпление от първата любов. Бяха спрели да вярват в любовта, бяха спрели да ходят в нея, бяха започнали да се съмняват.

Затова нека да стоим, нека да пребъдваме в любовта.

Сега, в ст.10 Исус каза, че ако пазим заповедите Му, ще пребъдваме в любовта Му. Той не казва да пазим Божиите заповеди, казва да пазим Неговите, на Исус, заповеди. И в 12 ст. Той ни казва кои са тези заповеди.

¹²Това е Моята заповед: Да се обичате един друг, както Аз ви възлюбих.

Така че това е заповедта — да се обичаме един друг по Неговия пример или модел.

Как ни възлюби Той?

¹³Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си.

До този момент те може би не са си са представяли като приятели на Исус. Но Той им казва:

¹⁴Вие сте Ми приятели… Какво? Приятели? Приятели на Исус? Възможно ли е това? Да, възможно е. Има ли някакви условия? Да.

¹⁴Вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам.

Какво им заповяда Той? Да се обичат един друг, както Той ги възлюби. И ако правят това, то ще бъде доказателство, че са Му приятели.

Вижте, имаше моменти, когато Той ги наричаше слуги, а Себе Си — техен Господар. Но вижте какво казва сега.

¹⁵Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае какво върши господарят му; а вас наричам приятели, защото ви изявявам всичко, което съм чул от Своя Баща.

Така че всичко, което им казва да правят, Той го е чул от Своя Баща. И на приятелите Си, а не на слугите, Той изявява всичко, което е чул от Своя Баща.

¹⁶Не вие избрахте Мене, но Аз избрах вас и ви определих да излезете в света и да принасяте плод, и плодът ви да бъде траен; и каквото и да поискате от Татко в Мое име, да ви даде.

¹⁷Това ви заповядвам, да се обичате един друг.

Ние сме избрани от Исус и сме определени да излезем в света и да принасяме плод и то траен плод. Какъв е този плод, който сме определени да принасяме? Това са добрите дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим. Но те могат да бъдат обобщени в една дума. Първо искам да кажа, че плода, който сме определени да принасяме е плодът на Духа. А плодът на Духа е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание. Всичко това можем да го обобщим в една дума — любов.

И Самият Исус завършва така: “Това ви заповядвам да се обичате един друг”.

И така, какви са Неговите заповеди, които трябва да пазим, за да пребъдваме в любовта Му?

¹²Това е Моята заповед: Да се обичате един друг, както Аз ви възлюбих.

¹⁷Това ви заповядвам, да се обичате един друг. 

Това е трайния плод, който сме определени да принасяме. И когато го принасяме, имаме уверение от Исус, че каквото и да поискаме от Татко в името на Исус, Той ще ни го дава. 

Така че стойте в любовта, пребъдвайте в любовта, принасяйте трайния плод на Духа, който е любов, и искайте от Татко в името на Исус.

Истината е, че не винаги ще усещаме Божията любов. Особено, ако някой се отнесе несправедливо към нас. Може да имаме финансови проблеми и е трудно в такива моменти да усещаме Божията любов. Можем да се сблъскваме с някаква сериозна болест, и отново може да ни е трудно да усещаме Божията любов. Врагът е майстор да използва такива моменти и да вкарва съмнения в умовете ни. Той дори отиде при Исус след като Бог Му беше говорил, че е Неговия Син, в Когото благоволи, и се опита да вкара съмнение относно тези думи. Каза Му: “Ако Си Божият Син докажи го”. Как трябваше да го докаже, караше го да си направи хлябове, за да си задоволи глада. Но Исус отговори, че е писано, че живота на човека не се състои само в хляба, а и в това, което Бог говори. Така че за Него обстоятелствата не променяха това, което Бог Му беше казал.

Ние твърде често се колебаем между две мнения. Бог ни говори нещо, но след това често идват трудни моменти, които са предназначени да ни направят по силни, но ние се огъваме. Словото, което Бог ни е говорил е с цел да го вярваме и да ни преведе през трудните моменти. Но ако не сме подготвени няма как да устоим в злия ден.

Какво да правим, ако съмнение се опита да се промъкне в живота ни? Става въпрос да се съмняваме в любовта на Бог към нас. Искам да ви кажа, че ние често го правим, но не винаги сме честни да си го признаем. Когато имаме увереност в любовта на Бог към нас, първото нещо, което се случва е, че радостта на Исус е в нас и нашата радост е пълна. Когато вярваме в Божията любов няма да сме сърдити, няма да мърморим, няма да се оплакваме. Вместо това в нас ще има радост и тя няма да бъде само в нас, но ще излиза от нас, ще блика от нас. Тази радост се изразява в хваления, в песни, в танци, в смях, в ръкопляскане и т.н.

Заразно е да бъдеш около човек пълен с радостта на Исус вследствие на това, че вярва в любовта Му.

Какво да правим, за да не допускаме съмнението?

Юда 1:20-21

²⁰А вие, възлюбени, като назидавате себе си във вашата пресвята вяра и се молите в Святия Дух,

²¹пазете себе си в Божията любов, очаквайки милостта на нашия Господ Исус Христос за вечен живот.

Апостол Юда ни казва, че трябва да се пазим в Божията любов. Това е, което Исус каза да стоим или да пребъдваме в любовта Му.

Как да пазим себе си в Божията любов?

Апостолът ни казва да правим две неща, за да се пазим в Божията любов:

1. Да се назидаваме в нашата пресвята вяра.
2. Да се молим в Святия Дух.

Да се назидаваме означава д се изграждаме. Вярата идва чрез слушане на словото на Исус или словото за Исус. Изграждането във вярата става по същия начин, колкото повече слушаме за Исус, толкова повече вяра идва в нас.

Но ние няма да пораснем много във вяра, ако само слушаме словото на Исус. Вярата предполага действие. Или това означава, че ние трябва да живеем това, което слушаме. Това е същността на вярата. Това е изграждането във вярата — да живеем това, което сме чули, разбрали и повярвали.

Другото нещо, което апостолът казва да правим, за да се пазим в Божията любов е да се молим в Святия Дух. Става въпрос за молитвата на езици. Ние не знаем за какво да се молим, нито знаем как да се моли, затова имаме нужда от помощта на Святия Дух. И един от начините, по които Той ни помага е, когато се молим на езици.

Ние не можем да се молим на езици без присъствието на Святия Дух. Така че винаги, когато се молим на езици, това ни напомня за присъствието на Святия Дух в живота ни. Дори и да не го усещаме, Исус каза, че никога няма да ни остави. А присъствието на Святия Дух би трябвало да ни напомня за Божията любов, понеже в Римляни 5:5 се казва, че Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения на нас Свят Дух. Така че молитвата на езици ни говори за изливането на Божията любов заедно със Святия Дух в живота ни. Затова е важно да се молим на езици. По този начин пазим себе си в Божията любов.

Друго нещо, което може да ни помогне да се пазим в Божията любов е да размишляваме за това колко много ни обича Господ. Но как да размишляваме, когато се съмняваме, че е така. Трябва да вземем тези стихове от посланието на Йоан, от евангелието на Йоан, от Римляни, и трябва да ги научим и да размишляваме върху тях.

Вижте, това да се пазим в Божията любов предполага действие от наша страна. Пазенето е усилие.

Гръцката дума е терео или тирео, и означава:

1. Наблюдавам, виждам, забелязвам; внимавам, бдя, следя, дебна; пазя, опазвам, запазвам, закрилям, защитавам.
2. Преносно означава: пазя спазвам (закон), съблюдавам.
3. Пазя, охранявам, държа здраво, държа в плен или в затвор; запазвам, съхранявам.

Всичко това говори за усилия, за преднамерени действия, дори за съпротива.

Прочетохме стиха в 1 Йоан 4:16, където се казва, че познахме и повярвахме в любовта, която Бог има към нас.

Искам да кажа, че не е достатъчно само да знаем стихове за Божията любов. Трябва да размишляваме върху тях. Колко дълго да размишляваме? Докато повярваме, че Бог ни обича. Нека да продължаваме да размишляваме, докато повярваме, че Той ни обича. А той наистина ни обича. Но по новините това няма да го чуем. В интернет трудно се намира това. Но в Библията — там ще го намерим. Но ние вярваме повече на това, което някой друг ни казва, а не какво казва Библията. Казваме неща като: “Абе, пише го в Библията, ама аз не го усещам така, трудно ми е да го повярвам и т.н. и т.н.”

Никой не е казал, че ще е лесно, но трябва да направим усилия. Трябва да се пазим в Божията любов. Не винаги е лесно да пазиш и да охраняваш нещо. Отвсякъде дебнат опасности, които искат да ни изкарат от любовта Му.

Видяхме и стиха, който казва, че Бог е любов и който пребъдва или стои в любовта, пребъдва или стои в Бога. Когато се пазим в съзнанието за Божията любов към нас, ние пребъдваме в Бога. С други думи, ние Го правим нашето жилище. И когато Господ е нашето жилище, ние ще живеем на място на безопасност, сигурност и защита.

Можете да прочетете Псалм 91 и да размишлявате върху него докато го повярвате. Докато размишлявате, можете да заявявате за себе си, че няма да ви сполети никакво зло, нито ще се приближи язва или вирус до жилището ви. Докато пребъдвате в Него, всемогъщият Бог става ваше обиталище и крепост. Няма значение колко хора умират от каквато и да е болест. Хиляда могат да паднат до вас и десет хиляди от дясната ви страна, но няма да се приближи до вас. И дори и вече да сте в затруднени, Господ е с вас и Той ще ви избави.

Прочетете си Римляни 8 гл. И вижте, че нищо не може да ви отдели от Божията любов. В 1 Коринтяни 13 гл. вижте, че любовта никога не отпада.

Друго, което ще ни помогне да се пазим в Божията любов е да отделим време и да се покланяме на Бог, като държим очите си на Него.

 

Емил Енчев

05.04.2020