19 Глава – Проявления на Святия Дух - Екипиране на светиите

Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:

Когато Бог изявява силата Си чрез църквата, това ни дава възможността за духовен растеж както и объркване и препъване. В църковната история странни и дори чудати физически феномени са съпровождали изливанията на силата на Святия Дух. В началото на 90-те започнаха да обикалят свидетелства по нациите за хора, благословени чрез проявленията на Духа, които са били съпроводени с физически феномени. Обновлението в Торонто под лидерството на Джон Арнот и работата на Святия Дух, свързвана с Родни Хауър-Браун, донесе ново разбиране и спор за църквата в Западния свят.

Оттогава, много вярващи са били духовно освежени и подмладени в своята любов към Исус. Обаче, други вярващи са били скептични и дори съмняващи се дали такива проявления представляват истинска работа на Бог. Какво да кажем за плътското поведение, с което някои хора се занимават под знамето на това, че са били докоснати от Святия Дух? Какво трябва да правим с този боклук?

Някои църковни лидери са били объркани относно това, как трябва да гледат на тези неща и какво трябва да насърчават или да не насърчават посред това истинско движение на Святия Дух. Имаше време, в което мнозина започнаха да развиват библейска рамка, чрез която трябваше да се тълкуват тези проявления и физически феномени.

Изявеното присъствие на Бог

В историята на християнството често са се случвали посещения на Божието изявено присъствие върху отделни хора, движения и географски области. Те са били презирани поради различни причини. За съжаление, те често са били противопоставяни от църковни лидери, които не са били достатъчно смирени да признаят, че е имало духовни преживявания отвъд техните собствени, с които Бог е обновявал хората. Такива лидери са чувствали, че имат твърдо разбиране за това, какво Святият Дух прави и какво не прави. Святият Дух е много по-голям от всеки от нас.

Ние винаги трябва да имаме отношението да сме учащи се пред Господ, като признаваме, че не разбираме всичко, което Святият Дух може да прави. Няма значение колко зрял е някой в Господ, ние всички все пак сме само деца и следователно трябва да поддържаме детинското в нашето взаимоотношение с Него като наш Баща. Има само един, който „знае всичко“ в царството!

Някой някога е задал интригуващия въпрос: „Къде живее Бог?“ Друг някой с остър ум отговорил: „Навсякъде, където Си иска!“ Това наистина е добър отговор. Когато Соломон посвещаваше храма, той каза: „Небето и небето на небесата не може да Те побере, колко по-малко този дом, който построих!“ (3 Царе 8:27, nas). Има тайна, свързана с мястото, където Бог избира да изявява Своето присъствие. Бог е толкова близо и въпреки това толкова далече. Той е толкова предсказуем в Своята вярност и въпреки това толкова мистериозен в Своите пътища. Затова ние не се чувстваме толкова удобно с всичките Негови пътища.

Това е чрез Неговия преднамерен замисъл да ни смири, докато ние се покланяме с изпълнена с благоговение почуда. Бог нарочно оставя незадоволени за нашия ограничен интелект философските обяснения за много от Своите атрибути и пътища. Как може да бъде иначе, когато нашите ограничени умове се опитват да схванат безкрайността?

Човешкият език не успява да напълно да предаде личността и природата на Бог. Ние виждаме Божията слава през огледало, но само неясно (1 Коринтяни 13:12). Ние трябва да се примирим с факта за Божиите преднамерени мистериозни пътища, ако ще се наслаждаваме на нашето взаимоотношение с Него и свободно ще приемаме от Него. Второзаконие 29:29 казва: „Тайните неща принадлежат на Господ, нашия Бог, но разкритите неща принадлежат на нас и на децата ни завинаги“.

Така че къде живее наистина Бог? Къде е Неговото присъствие? Първо, Той живее в небето, където Той обитава в непристъпна светлина (1 Тимотей 6:16). Второ, Той е всеприсъстващ и няма място, където Той да не е. Трето, Той е благоволил да живее в Своите „храмове“. В Стария Завет това беше първата скиния на Мойсей в пустинята и после в храма в Ерусалим. В Новия Завет това е църквата – общото тяло на Христос.

Четвърто, Той и Неговото Слово са едно, така че Той присъства в Святите Писания. Пето, Той присъства в тайнствата на църквата. И накрая, Той периодично „посещава“ специфични хора и места чрез Своето „изявено присъствие“. С други думи, Бог „слиза долу“ и се среща с хора в естествената област в съживленията, виждани в историята на църквата.

Когато Бог се „приближава“, нормалният ред на нещата може да бъде нарушен. Когато всемогъщият, всезнаещият, всеприсъстващият, безграничният, святият и любящ Бог благоволява да слезе и да докосне слаби, разрушени и ограничени човешки същества, какво да очакваме да се случи за нормалния ред на нещата? Единственото логично нещо е да очакваме нещо различно от „обикновената история“.

Ние се стремим да почитаме истината за Бог, както и за Неговия характер и пътища – не трябва да избираме един аспект от Неговия характер над другите или една истина за сметка на другите истини за Бог. Следват четири Новозаветни пасажа, които отразяват библейското понятие за изявеното Божие присъствие.

Исус обеща да „присъства“ сред нас по един забележим начин, който е различен от начина, по който е с нас в други времена. Матей 18:20 казва:

Където двама или трима са събрани в Мое име, Аз съм там посред тях.

Павел събирането на вярващи като мястото, в което присъствието на Исус е изявено по специален начин, за да донесе дисциплиниране на непокаяли се църковни членове. Главното нещо, което подчертавам в този пасаж, е, че силата на Исус присъства по специален начин, когато вярващи се събират заедно.

В името на нашия Господ Исус Христос, когато се събирате заедно . . . със силата на нашия Господ Исус Христос, предадох такъв на Сатана за унищожение на плътта, за да може да се спаси духът му в деня на Господ Исус.

—1 Коринтяни 5:4–5

Има случаи, в които Божията изцелителна сила присъства в по-голяма мярка отколкото обикновено. Божията сила изтичаше от тялото на Исус по един забележим начин. Силата на Святия Дух очевидно не се проявяваше чрез Него постоянно в тази мярка. Обаче, в определени моменти и в определени ситуации това ставаше, тъй като Бог го беше наредил.

И един ден, докато Той поучаваше . . . силата на Господа присъстваше, за да ги изцелява.

—Лука 5:17

Голямо множество хора от цяла Юдея . . . дойде да Го чуе и бяха изцелени от болестите си, както и тези, които бяха измъчвани от нечисти духове. И те бяха изцелени. И цялото множество се стремеше да Го докосне, защото сила излизаше от Него и ги изцели всичките.

—Лука 6:17–19

Библейски примери за Божието изявено присъствие

Физически проявления се случват по времето, когато Божието присъствие се проявява в естествената област.

Данаил падна, уплашен от Божието присъствие (Данаил 8:17; 10:7-10, 15-19).
Огън слезе от небето, за да погълне жертвите (Левит 9:24; 3 Царе 18:38; 1 Летописи 21:26).
Свещениците не можеха да стоят поради Божията слава (3 Царе 8:10-11; 2 Летописи 7:1-3).
Цар Саул и неговите мъже бяха завладяни от Духа и пророкуваха, когато приближиха лагера на пророците (1 Царе 19:18-24).
Един храст гореше, но не изгаряше (Изход 3:2).
Имаше гръм, дим, тресене на земята, звуци на тръби и гласове над планината Синай (Изход 19:16).
Мойсей видя „Божията слава“ да минава покрай него; лицето на Мойсей светеше свръхестествено (Изход 34:30).
Исус и дрехите Му бяха свръхестествено направени бляскави и имаше свръхестествен облак, и Мойсей и Илия го посетиха (Матей 17:2-8).
Святият Дух се спусна в телесна форма като гълъб (Йоан 1:32).
Невярващата стража беше тръшната на земята (Йоан 18:6).
Петър и Павел изпаднаха в трансове и видяха, и чуха в духовния свят (Деяния 10:10; 22:1).
Савел от Тарс видя блестяща светлина, беше съборен от коня си, чу Исус ясно и временно беше поразен от слепота (Деяния 9:4).
Йоан падна като мъртъв, нямаше телесна сила и видя, и чу духовния свят (Откровение 1:17).

Архивите на църковната история са пълни със свидетелства за хора, които са преживявали Духа по много различни начини. Книгата Йоил използва аналогията с вино във връзка с изливането на Духа. Петър пророчески тълкува това, което се случи на деня на Петдесятница, като частично изпълнение на пророчеството на Йоил за последното време. На този ден тези, които наблюдаваха 120-те, които бяха изпълнени със Святия Дух, ги обвиниха, че са се напили с вино.

Те вероятно бяха завладяни от изявеното присъствие на радостта на Святия Дух! Съвместимо е с природата на Бог да използва нещо толкова просто и дълбоко като радост, и нейния ефект върху Неговите хора, за да хване вниманието на угасналите, отегчени и закоравени невярващи. Описанието в Деяния 2 не е просто историческо описание за това, какво се случи в Ерусалим през първи век; то е божествено откровение за това, какво се случва, когато пълнотата на Святия Дух слезе върху хора. В Деяния 2 имаше проявление на вятъра, огъня и виното на Духа. Преди всичко да свърши, ще има „кръв, огън и стълб от дим“. Божият огън ни осъжда за грях и освобождава страстно ходатайство и страха на Господ. Ветровете на Бог освобождават ангели с мощни чудеса.

Изпитване на духовните проявления

и феномени

В Библията не са записани всички възможни божествени или легитимни свръхестествени дейности и/или преживявания, които са се случили или могат да се случат в нациите. По-скоро в нея са записани примери за божествена активност и легитимни свръхестествени преживявания, които попадат в по-широки категории от тези, които са типични за това, как работи Святият Дух. Тази идея се поучава в Йоан 21:25, където Йоан заявява, че ако всички чудесни дела, които Исус извърши, бяха записани, всички книги в света не можеха да ги поберат.

Библията никъде не учи, че Бог е ограничен да прави само това, което е правил преди. Всъщност, има много пророчества в Писанието, които говорят, че Бог прави неща, които никога преди не е правил. Бог винаги и завинаги е свободен да прави безпрецедентни неща, които са в съгласие с Неговия характер, както е разкрит в Писанието. Той е Бог и Той прави всичко, което иска да прави.

Единственото нещо, което Библията казва, че е невъзможно за Бог да го направи, е да лъже. Ние трябва да бъдем много внимателни, когато изказваме предположение, че Бог никога няма да направи или не може да направи това или онова. Той не иска нашето позволение за нещо, което решава да каже или да направи. Нека да си спомним как Той се конфронтира и се разправи с Йов, когато Йов предизвика мъдростта на Божиите пътища. Западното християнство твърде често е било събличано от свръхестествената страна на вярата и чувството за мистериозност на Бог.

Понякога хората стават прекалено ревностни и/или притежават недостатъчна библейска херменевтика (херменевтика – наука за тълкуване на Библията), и затова изкривяват или разтягат пасажи от Писанието, за да се опитат да докажат валидността на някои духовни проявление или физически феномени, които не са изрично споменати в Библията. Например, някои се опитват да защитят преживяването на неконтролируем смях чрез такива „доказани текстове“, въпреки това този феномен не е специално споменат в Писанието.

Обаче, по-широка категория на работата на Духа, „неизговорима радост и пълна със слава“, е спомената в 1 Петрово 1:8. Защо да бъде изненадващо за някого, че човек или цели групи от хора могат да преживяват аспект на този вид радост, което може да доведе до преживяване на продължителен смях?

Някои искрени християни се паникьосват, когато чуят такива известия, и веднага си мислят, че трябва да действа духовна измама. Но – просто може би – тяхното виждане за Бог, Неговите пътища и Библията е твърде ограничено. Иронично, може би тяхната недостатъчна библейска херменевтика да е тази, която да ги води до такива предубедени заключения. Има огромна разлика между поведения, които нарушават принципите на писанието относно природата на Божията работа сред хората, и поведения, които Писанието не споменават изрично.

За жалост, някои имат предубеждение, че нищо извън тяхното лично преживяване не може да бъде от Бог – иначе защо Бог не го е направил за тях? Някои църковни лидери усещат натиска, без значение дали ще е от самовнушение, или от техните поддръжници, да имат всичките отговори. Лесно е да се забележи арогантността и презумпцията на този манталитет. Ние трябва да стоим като деца пред Бог, докато се учим да влизаме и приемаме повече от работата на Святия Дух.

За да изпитаме валидността на духовните проявления, ние поглеждаме към известен брой фактори. Първо, разглеждаме цялостната система на вярване и начин на живот (и промени в тях) на тези, които са повлияни от проявленията. Второ, поглеждаме към цялостната система на вярване и начин на живот на тези, които са използвани като съд за освобождаване на благословението на Духа. Ние трябва да изпитаме краткосрочния и дългосрочния плод на преживяванията на отделните хора и църкви. Накрая, ние трябва да изчислим цялата слава, дадена на Исус в контекста, в който се случва феноменът.

Джонатан Едуардс споменава пет теста за определяне дали дадено проявление трябва да се разглежда като истинска работа на Духа. Той заявява, че Сатана не може и няма, ако може, да произведе следните неща в хората.

Ако можем да отговорим с да на един или повече от тези въпроси, тогава това трябва да се разглежда като истинско въпреки някои „малки възражения [критики], които някои правят от странности, нередности, грешки и в поведението, и заблудите, и скандалите на някои професори [хора, които претендират, че са вярващи]“.[1]

С други думи, Едуардс казва, че натискът на някоя човешка смесица, като цяло, не прави невалиден божествения отпечатък върху някоя работа в едно истинско съживление. Всъщност, присъствието на значителни човешки елементи в и около едно духовно съживление трябва да се очакват. Следват петте теста:[2]

Носи ли това слава на личността на Исус Христос?
Произвежда ли това по-голяма омраза към греха и по-голяма любов към правдата?
Произвежда ли това по-голяма почит към Писанието?
Води ли това хора в истината?
Произвежда ли това по-голяма любов към Бог и към хората?

Исторически прецеденти за

проявленията на Духа

Необичайните физически феномени, причинявани от действието на присъствието на Святия Дух върху хората, са напълно документирани и потвърдени чрез историята на съживленията в почти всеки клон на християнската църква. Следват само няколко от стотиците възможни цитирания, доказващи този факт.

Джонатан Едуардс е считан за един от най-великите теолози в историята и е живял по време на Великото пробуждане в Америка през 30-те и 40-те години на 18-ти век. Едуардс дава най-дълбоките и обширни библейски оценки, размишления и писания относно проявленията на Духа.

Беше много чудесно да се наблюдава как чувствата на хората понякога бяха раздвижвани, когато Бог, като че ли изведнъж отваряше очите им, и вкарваше в умовете им чувството за величието на Неговата благодат. . . . Тяхната радостна изненада караше сърцата им да подскачат, така че те бяха готови да избухнат в смях и сълзи често по едно и също време, течейки като поток и смесвайки се със силен плач. Понякога те не можеха да се въздържат да не плачат със силен глас, изразявайки своето голямо възхищение.[3]

. . . някои хора имаха такива силни желания за Христос, или които се надигаха до такава степен, че да отнемат естествената им сила. Някои бяха толкова завладени от усещане на предсмъртната любов на Христос към такива бедни, нещастни и недостойни създания, че телата им отслабваха. Няколко души имаха страхотно усещане на Божията слава и превъзходството на Христос, че природата и животът почти изглеждаха, че потъваха в нея; и по всяка вероятност, ако Бог им беше показал малко повече от Себе Си, това щеше да разтвори тяхното устройство. . . . И те говореха, когато можех да говорят, за славата на Божиите съвършенства.[4]

Беше много често нещо да се вижда някоя къща, пълна с викове, припадъци, конвулсии и други подобни, заедно със страдание, а също и с възторг и радост.[5]

. . . мнозина в своите религиозни привързаности започват да се издигат отвъд това, което някога са били преди: и имаше някои случаи на хора, лежащи в някакъв транс, оставащи неподвижни почти 24 часа, и чувствата им, заключени за ставащото около тях; но в същото време под силно въображение, като че ли са отишли на небето, и там са имали видение на славни и възхитителни обекти.[6]

Следва докладът на един „свободомислещ“ атеист на име Джеймс Б. Финли, който е посетил съживлението Кейн Ридж, Кентъки, през 1801:

Шумът беше като бученето на Ниагара. Огромното море от човешки същества изглеждаше развълнувано сякаш от буря. . . . Някои от хората пееха, други се молеха, някои викаха за милост с много жалко произношение, докато други викаха гръмогласно. Докато наблюдавах тези сцени, едно особено странно усещане, каквото никога преди не бях усещал, дойде върху мен. Сърцето ми биеше развълнувано, коленете ми се тресяха, устните ми трепереха и аз се чувствах, като че ли трябва да падна на земята. Една странна свръхестествена сила изглежда обхвана цялата маса от умове, които бяха събрани. . . . По едно време видях поне петстотин души, да бъдат пометени за едни миг, като че ли батарея от хиляди пушки беше стреляла срещу тях, и след това веднага последваха писъци и викове, които разцепиха самите небеса. . . . Аз избягах втория път и исках да си остана в къщи.[7]

Тереза от Авила (1515-1582), в да бъдеш погълнат от екстаз, пише: „Човекът рядко губи съзнание; аз понякога съм го губила напълно, но само рядко и то за кратко време. Като правило съзнанието е неуравновесено; и въпреки че е неспособно за действие с респект към външните неща, човекът все още може да чува и да разбира, но само неясно, като от много далечно разстояние“.[8]

Каталог на духовните

проявления и феномени

Еврейският и библейският модел за единство на личността загатва, че духът повлиява на тялото. Понякога човешкият дух може да бъде толкова повлиян от Божията слава, че човешкото тяло да не е способно да понесе интензитета на духовните срещи – и резултатът може да бъде странно физическо поведение.

Понякога, въпреки че със сигурност не винаги, физическите отклици са просто човешки отклици да действието на Духа и не са директно причинени от Святия Дух.

В други случаи физическите реакции могат да бъдат причинени от демонични сили, които са раздвижени от изявеното Божие присъствие. Изглежда нещо обикновено в Новозаветните разкази, че демоните бяха насилвани да „излязат от скривалището си“, когато Исус или апостолите идваха наоколо (например, обладаният в Гадара и гадателката във Филипи). Някои от тези странни преживявания може да е по-добре да се разглеждат като „феномени на съживление“ вместо „проявления на Духа“. Обаче, това не означава, че затова те са плътски и трябва да бъдат забранявани.

Следват феномени и/или проявления, които са били наблюдавани в съвременни преживявания: тресене, конвулсии, загуба на телесна сила, тежко дишане, блуждаещи очи, треперещи устни, масло по тялото, промяна в цвета на кожата, плачене, смеене, „опияняване“, залитане, родилни болки, танцуване, падане, видения, чуване ясно в духовната област, вдъхновено говорене (което е пророчество), езици, тълкуване, ангелски посещения и проявления, скачане, много силно търкаляне, крещене, вятър, горещина, електричество, хлад, гадене като разпознаване на зло, мирис или вкусване на добро или зло присъствие, горене, болка в тялото като разпознаване на болест, усещане на голяма тежест или светкавица, трансове (изменено физическо състояние, докато се вижда и чува в духовния свят), неспособност да се говори нормално и разпадане на естествената област (например, отваряне на електрически кръгове).

Божествени цели за външните проявление

Бог често засяга ума, за да изпита и разкрие сърцето. В описанието на изливането на Духа на Петдесятница в Деяния 2:12-13 някои хора бяха удивени, някои объркани, а някои се подиграваха. Ние продължаваме да виждаме тези три отклика на работата на Духа и някои логически последващи събития днес. Този „начин на Бог“ предизвиква нашите неподходящи „уреди за контрол“ и е предназначен да счупи нашите неосветени забрани и гордост. Следват няколко от причините, поради които Бог може да избере да си служи със странни и/или особени събития, за да подпомогне Своето царство сред хората.

Да демонстрира Своята сила чрез знамения и чудеса

Знаменията са дадени, за да сочат отвъд себе си към Бог, Който е там. Чудесата причиняват озадачаване относно мистерията на Божиите пътища. Писанието утвърждава понятието транс-разумни предавания на благодат, сила и мъдрост от Бог. Понякога, но със сигурност не винаги, Бог заобикаля нашите умове, когато Духът Му се движи върху нас. Преживяването на някои хора с феномена на обновяване спада в тази категория.

Да предаде сила, за да се победят вътрешни робства – страх, похот, гордост, горчивина и т.н.

Една сестра в Христос, която ние познаваме, имаше среща с освобождаване на радост и смях една вечер. Тя се радвала в Господ, докато си отивала у дома тази вечер. Това, което я изненадало, било, че когато влязла в нейната тъмна къща, тя осъзнала, че страхът от тъмното, с който е живяла и който я измъчвал още от детството й, си бил абсолютно заминал. Никой не се бил молил за нея относно този проблем. Някак си той бил транс-разумно премахнат като страничен продукт от срещата с радостта на Святия Дух.

Да предаде любов, радост, мир, страх от Бог и др.

Сю неотдавна паднала на пода под силата на Святия Дух. С течение на времето тя видяла видение на Исус, изцеляващ нейното чувство на „малоценност“, докато любовта на Исус изпълвала цялото й същество с мир, какъвто тя не била познавала през всичките си години като вярваща.

Да извърши изцеление – физическо и емоционално

Джил имала забележително физическо изцеление. Тя неотдавна получила засилено служение на молитва, което било придружено от падането й на земята под силата на Духа няколко пъти. Единственото нещо, което тя усетила да й се случва, било, че усетила голяма радост и мир.

Обаче, тя е страдала от тежка болест в очите както и от паркинсон. Състоянието на очите й причинило тялото да не може да произвежда нормално сълзи. Тя трябвало на всеки час да си слага капки за очи.

По пътя си за вкъщи от конференцията, където се случили тези преживявания, тя изведнъж осъзнала, че не се е нуждаела от своите капки за очи в продължение на четири часа. От този ден нататък тя повече не се е нуждаела от никакви капки за очи. В допълнение към това тя може да ходи и да говори нормално, тъй като тежките симптоми на паркинсон били облекчени.

Да предаде помазание за служене

Бог превел Скот през много изпитания и разочарования. Той бил доведен до мястото, където бил толкова духовно „нервно-разстроен“, че живеел с постоянен страх, че нещата отново ще се разпаднат в живота му. Святият Дух го хванал по необичайни и странни начини. Той прекарал часове на пода, бивайки раздвижен от Святия Дух. За една година сърцето на Скот било мощно трансформирано и освободено от Божията любов. Трудно е да се постави под съмнение истинността и святата природа на странните срещи на Скот.

Да освободи Божието слово – пророческа чувствителност и мощно проповядване

Джо Ан имала няколко срещи с Духа. Те се тресяла и се смеела, и плачела в Божието присъствие. Тя попитала Господ: „За какво е всичко това?“ Тогава тя получила помазание за пророческо откровение с ниво на точност отвъд всичко, което е преживявала някога.

Да увеличи и освободи духовни капацитети

Проявленията са давани, за да освежат, насърчат и изцелят сърцата на Божиите хора, за да могат да узреят като ученици на Исус и да бъдат по-мощни свидетели за Него.

Излагане на фалшиви сравнения относно

проявленията

Фалшиво сравнение №1: Ако съм повече посветен, тогава ще преживявам повече проявления на Духа

Преживяването на проявленията на Святия Дух не е свързано с нашата духовна страст и усърдие, но те са действието на Божията безплатна благодат.

Фалшиво сравнение №2: Когато мнозина са видимо докосвани от Духа, тогава имаме съживление!

Класическата дефиниция за съживление отива далеч отвъд проявленията, но включва огромен брой обръщения и дълбока трансформация на живот в големи географски области. Терминът обновление е по-подходящо описание за това, което се случва през последните от десет до петнадесет години в Америка. Надяваме се, че обновлението ще доведе до пълно съживление.

Фалшиво сравнение №3: Хората, които Бог използва, за да предава Своето изявено присъствие обикновено са зрели и чувствителни към Бог.

Хората, използвани в „силово служение“, често несъзнателно прехвърлят представата, че дарбите на сила са просто символи на тяхната духовност. Това довежда някои посветени и искрени вярващи в осъждение. Дарбите и призванията на Бог са безплатни дарби на благодат.

Фалшиво сравнение №4: Просто бъдете отворени и чувствителни към Духа и ще получите физически проявления на Духа.

Би било малко объркващо, ако това наистина беше начинът, по който това работи, но не е. Истина е, че някои имат умствени нагласи и емоционални бариери, които затрудняват работата на Духа. Обаче, има много, които са скептични и дори цинични, но са били мощно докоснати от Бог. Други, които са много отворени и гладни за докосване, не са мощно повлияни по някакъв външен начин. Ние не можем да отсъждаме кой е „отворен“ и кой е „затворен“ да приема от Бог.

Има бариери (например, страх и гордост), които могат да ни попречат да приемаме. Молете Святия Дух да ви разкрие всяка бариера, която може да съществува във вас. Той ще бъде верен на Своето време да отговори на такава молба. Междувременно, не допускайте, че трябва да е някоя бариера това, което ви пречи да приемате от Бог.

Фалшиво сравнение №5: Ако наистина Святият Дух докосва хората, тогава ще има незабавен и траен „плод“ в живота им.

Бог се движи върху много хора, които не дават плода, който Той възнамерява. Няма гаранции, че ще произлезе „плод“ от тези „божествени посещения“. Хората са свободни да отговарят напълно, частично или дори да пренебрегват такива благосклонни възможности, дадени им от Святия Дух.

Фалшиво сравнение №6: Ако силата на Святия Дух докосва хората, тогава те не трябва да имат контрол върху своите отклици.

Истината на Писанието е, че е много рядко нещо пророкът да загуби контрол, когато е под влиянието на Святия Дух. Павел подчертава това, когато учеше, че „духът на пророка“ се подчинява на пророка, когато той е под помазанието на Духа (1 Коринтяни 14:32). Този пасаж ни учи, че ние можем да контролираме нашите отклици, когато Господ ни докосва. Съгласен съм, че в редки случаи в Писанието има примери на пророк с „неконтролируем“ отклик, когато беше хващан от Духа. Например, Езекиил беше хванат от Духа и пренесен в Ерусалим от Вавилон (Езекиил 8:3). Е, това със сигурност се квалифицира като „неконтролируем“ отклик на Духа. Има мистериозна комбинация на божествени и човешки елементи, обграждащи работата на Духа. Петър знаеше как да ходи и имаше силата да го направи, когато Исус го подкани да стъпи във водата. Свръхестественият елемент беше, че той не потъна, докато ходеше. На предната страна на приветстването на изявеното присъствие на Духа има повече контрол на наше разположение, за да отговорим на Неговата активност.

Излагане на опасности, свързани с проявленията

Ние споменахме клопките от противопоставяне на движението на Святия Дух. Обаче, от другата страна на спектъра има „свръх отклик“. Любовта към Бог и един към друг трябва да остава превъзходната ценност на нашето общество. Когато Святият Дух се движи в сила върху хората и това води до физически проявления, ние не трябва да бъдем „свръхоткликващи“ по начин, който нарушава Писанието. Ще дам няколко примера за това.

Фанатизъм. В своя ентусиазъм хората могат да бъдат отнесени в крайно поведение и да бъдат заблудени да прегърнат странни и небиблейски идеи. За този проблем трябва да се говори, когато възникне. Ние трябва да правим това със състрадание – и лично, и публично. Това е много деликатна процедура, защото истинският вятър на Духа винаги ще бъде съпровождан от мярка на „див вятър“, представян от плътските елементи, все още пребиваващи в несъвършените вярващи.
Пренебрегване на по-малко вълнуващите или по-незабележимите аспекти на нашата вяра. Това включва неща като ежедневни посвещения, смирено служене; помагане на бедните; показване на милост; обичане на нашите врагове; търпеливо понасяне на страдания; почитане на родителите; въздържане на апетити; обучаване на децата; работене от осем до пет; изпълняване на поръчки; плащане на десятъци, сметки и данъци; и разрешаване на роднински конфликти.
Отблъскване на всички ограничения в името на „свободата на Духа“. Това напрежение между свободата и сдържаността трябва да бъде прегърнато от цялата църква. Ние не винаги ще бъдем съгласни как това напрежение се управлява. Ще трябва „да погълнем няколко комара“, за да избегнем „да погълнем камили“ (Матей 23:24). Трябва да се опитаме да не объркваме малките неща (комарите) на различните видове проявления с големите неща (камилите) – да обичаме Исус, хората и да се покоряваме на Писанието.
Разсеяни от това да се фокусираме на Исус и на Неговите главни цели. Ние не трябва да бъдем отвлечени от нашата страст за Исус, за евангелизиране, за изграждане на църквата и т.н., като даваме прекалено много време на самите проявления.
Изпадане в гордост от това, че сме чувствителни към Духа. Ние трябва да избягваме тънката себеправедност от това, че сме „повече“ благословени от Духа от другите. Божията благодат се дава, за да увеличи Неговата любов и милост, като това ни води към благодарност и смирение.
Издигане на външните проявления над работата на Духа в сърцата на хората. Прогресивна, вътрешна трансформация на сърцето да се ходи в любов и смирение е целта на работата на Духа.
Издигане на човешките инструменти, които Бог използва в работата на Духа. Ние трябва да избягваме всеки вид „поклонение на герой“ в сърцата си. Трябва да стоим фокусирани на Исус. Обаче, „безличието“ на Божията армия не означава, че няма да има никакви видни членове с публични служения. Това говори за отношението на смирение, което всички трябва да прегърнат.

Позиционирайки себе си да приемаме

служението на Духа

И Аз ви казвам: искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори. Защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори. И кой е онзи баща между вас, който, ако син му му поиска хляб, ще му даде камък; или ако му поиска риба, ще му даде змия вместо риба; или ако поиска яйце, ще му даде скорпион? И така, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на децата си, колко повече Небесният Баща ще даде Свети Дух на онези, които Го молят!

—Лука 11:9–13

В този пасаж Исус предизвиква учениците Си да се молят за нещо специфично. Глаголите, преведени „искайте“, „търсете“ и „хлопайте“, са в продължително време на гръцки език. Това дава на фразите смисъла, че желаните благословения трябва да бъдат преследвани с постоянство.

Бог иска наистина да искаме това, което желаем, а не да бъдем пасивни или безразлични относно него. Бог задържа благословението за кратко, за да задълбочи нашия глад за нещото, за което толкова пламенно се молим.

Молбите за добрите неща на Неговото царство могат да бъдат обобщени чрез молба за освобождаването на движението на Духа. Бог е щедър Баща, Който иска да освободи служението на Духа за нас, но Той иска ревностно да го желаем в цялата пълнота на Неговите дарби и мъдрост. Ние желаем да приемаме повече от Бог, а не просто да приемаме външни проявления.

Мнозина съобщават, че са получили повече след „накисване“ в Божието присъствие в обновителни събрания, без да са имали някакви външни проявления. Има един химичен експеримент, наречен титриране. В този експеримент има два прозрачни разтвора в отделни епруветки. Капка по капка, единият разтвор се смесва с другия. Няма химична реакция, докато единият разтвор не стане супер наситен с другия. Последната капка, която извършва това, причинява драматична химична реакция, която е видима. Някои седят пред Бог в молитвени стаи и обновителни събрания часове наред, без да се случва никаква очевидна духовна реакция. Тогава, изведнъж, те имат мощна среща с Духа, която радикално им повлиява. Поглеждайки назад, те стигат до убеждението, че това духовно „титриране“ се е случило през многото часове на чакане на Бог и чрез накисване в невидимото и скрито служение на Святия Дух. Какъвто и да е случаят, не са външните ефекти на духовното обновление, на които трябва да се фокусираме или от които да е привлечено вниманието ни, а по-скоро вътрешната трансформация на нашите души в подобието на Исус.

Препоръки за провеждане на

съживителни събрания

Др. Мартин Луид Джоунс каза във връзка с опасността от това да бъдем самонадеяни относно мистериозната работа на Святия Дух: „Никога не казвайте никога и никога не казвайте винаги относно това, което Святият Дух може да направи или да не направи“. Господ, нарочно, не се подчинява на кутиите, в които ние се опитваме да Го държим!

Планувайте едно продължително и необезпокоявано време за чакане на Бог, без да сте планирали нещо друго, в случай, че Той не се „появи“ по необичаен ясен начин. Решете, че това няма да бъде едно сухо и незабележително време с Бог, просто защото не са се случили необичайни неща.
Фокусирайте се на Самия Господ чрез поклонение и четене с молитва на Писанието.
Само от време навреме давайте обяснения за проявленията. По-добре е да ги обяснявате, ако и когато те действително започнат да се случват, за да отмахнете обвинението, че силата на внушението действа. Да имате на разположение литература, която обяснява тези неща, може да бъде полезно.
Давайте увещание, центрирано на Исус, и бъдете отворени да каните хората да приемат спасение, когато невярващи идват на обновителните събрания.
Когато се дават свидетелства, те трябва да се фокусират на това, как взаимоотношението с Бог и плодът на Духа са се увеличили, а не да привличат вниманието към феномена.
Не поощрявайте всякакво преувеличаване на работата на Духа. Святият Дух не се нуждае от преувеличаване, за да изгради вяра в хората за изцеление или за да получат повече от Бог. Не позволявайте да се споделят свидетелства, които не са истинни и верни, дори и привидно „да помагат за увеличаване на вярата“.
Избягвайте да създавате впечатлението, че Святият Дух е под човешки контрол чрез стила на служение. Ние смирено молим за Неговото служение, докато смело извикваме за освобождаването на Неговата сила. Но не трябва да Го унижаваме, като гордо Му заповядваме или изискваме да прави това или онова. Той поставя Себе Си на разположение, но ние не трябва да се възползваме от Неговото божествено смирение, като Му нареждаме какво да прави. Ако злоупотребяваме с Неговото присъствие и сила достатъчно дълго, Той може да оттегли изявеното си присъствие. Историята на божествените посещения потвърждават тази реалност.
Ако привличате вниманието върху това, което се случва с някой човек или с цяла секция от събранието, правете го със специфичното намерение да се назидае цялата група. Бъдете искрени в своите комуникации като лидер, а не глупави и омаяни от проявленията. Дори когато Духът предава неконтролируем смях, разбирайте, че се случва нещо свято. Бъдете искрени относно радостта на Господ, дори докато й се наслаждавате. В края на краищата, това е небесна радост, а небесните случки са величествени по своята природа.
Оставяйте място Господ да докосва хората без директно човешко посредничество. Когато това се случва, вярата се изгражда и страховете от манипулация са потушени. Позволявайте на тези, които се събират, да се накисват в Божието присъствие, преди да бъдат освободени молитвените служители, да отиват и да ги докосват.
Давайте на хората благодатни „вратички“, ако не искат да получат полагане на ръце. Кажете им как да ви сигнализират или да откликнат, ако са заинтересовани от това да получат лична молитва, като дойдат до молитвената редица, докато в същото време им дадете опцията да общуват с Бог насаме.
Тимът за хваление трябва да води през времето за служение. Понякога просто музика като фон е достатъчна, ако няма на разположение хвалебен тим.
Съпротивете се на натиска да правите това да се случва. Стремете се да бъдете свръхестествено естествени и естествено свръхестествени. Обновлението е работа на Бог. Ние се доверяваме на Него, Той да го направи. Приемете мярката на сила, която Бог освобождава с благодарно сърце. Това е атмосферата, която Духът почита.
Ако сред вас не се случва обновление, помислете за това да поканите някого, който Бог вече е използвал като катализатор за духовно обновление във вашето общение, за да помогне да се предаде служението на Духа в по-голяма мярка.

Формиране на молитвен служителски тим

За да улесните обновителното служение, важно е да екипирате молитвен тим, който редовно да се моли за другите. Квалификациите не трябва да бъдат толкова строги. Ще е необходимо да отстраните малцината, които „ограбват“ другите, вместо да се „молят“ за другите! (На английски това е игра на думи – ограбват другите е „prey upon others“, а молят се за другите е „pray for others”.) Бъдете ясни за това, какво квалифицира някого и какво го дисквалифицира от молитвения тим. Това става по-голям въпрос с течение на времето и тези, които са получили „повече“, имат желание да „го дават“. Следват характеристики за тези, които участват в молитвен служителски тим:

Те трябва да бъдат щастливи и активни членове на църквата.
Те трябва да имат свидетелство за добър характер и преследване на духовен плод.
Те не трябва да бъдат повлияни от очевидно обществено неприемливо поведение, външност, говор или навици.
Те трябва да са минали курс за обучение или лично молитвено служение.
Те трябва да имат поучаем дух, който приема корекция, без лесно да им се „нараняват чувствата“.

Членовете на молитвения служителски тим трябва да бъдат тези, които ценят плода на Духа, както е описан в Галатяни 5:22-23. Плодът на Духа не е нищо по-малко от това характерът на Исус Христос да бъде проявен в и чрез вярващите. Нека да погледнем всеки един плод на Духа и да помислим как може да бъде приложен в молитвено служение.

Любов. Любовта е водещата характеристика, от която другите аспекти на плода на Духа изтичат. Докато се молим за другите, ние трябва да гледаме на себе си като слуги на любовта, а не като герои на вярата. Духът на слугуването е видното изразяване на любов. Докато се молим за другите, ние съзнаваме, че става въпрос те да получат повече от Бог, а не ние да „получим доверие“ за това, че се движим в сила, докато те са повалени в Духа.
Радост. Ние се обръщаме към молитвата за другите с радостно осъзнаване на привилегията, която ни е била дадена. Дори и да не сме емоционално „на върха“, тогава можем да извличаме от радостта, която живее в нас, докато оставяме нашето лично напрежение временно зад нас.
Мир. Ние се стремим да водим другите в мир с Бог, докато им служим с мирен дух, който си почива в Божията способност да работи чрез нас, дори в нашата слабост.
Търпение. Някои имат нужда да забавят малко и да отделят време, докато се молят за другите. Святият Дух не обича да бъде натискан – Той иска да води. Обикновено Той взема Своето време, показвайки силата Си. В спокойствието на душата ние сме способни по-добре да приемаме впечатленията на Духа.
Благост. Често ще се молим за хора, чийто живот е бил разрушен от греха. Мнозина не са научени на социални умения и те имат непривлекателни характеристики. Мнозина са прегърнали грешни учения и дори са потискани от демони. Ние трябва грациозно да поемем тяхната незрялост и да се справим любезно с тяхната измама.
Доброта. Ние сме загрижени за нуждите на другите; затова показваме тази загриженост към тях по практични начини, като се молим за тях. Ние можем да нямаме средствата, но може би познаваме други, които могат, към които можем да ги насочим. Ние отказваме да се възползваме от свещеното доверие, което другите ни дават, като правят себе си уязвими, позволявайки ни да се молим за тях.
Вярност. Молитвата за другите понякога изисква постоянство от наша страна. Често трябва да се молим повече от веднъж за едни и същи хора. Не трябва да се плашим от очевидния провал. Ние се посвещаваме да се молим вярно за хората през останалата част от живота си.
Кротост. Ние се молим за другите със съзнанието, че нямаме отговорите за тях, но познаваме Някого, който ги има. Това ни пази от предположение и баналност. Нашите движения, физически и словесни, трябва да бъдат вежливи, а не резки или сурови. Ако можем да им помогнем да се чувстват спокойни, като знаят, че са на сигурно място в наше присъствие, тогава те ще бъдат свободни да приемат по-лесно от Господ.
Себеобуздание. Ние насърчаваме хората да „се смаляват“, емоционално и физически, когато отиват да се молят за другите. Ако външно преживявате изявеното присъствие на Духа с „неконтролируем“ смях и конвулсии, тогава се оттеглете във форма за лично „приемане от Бог“, вместо във форма „да се молите за другите“. Ние не искаме несъзнателно да манипулираме другите, като поставяме натиск върху тях да ни откликнат, докато се молим за тях. Има изключения за това главно правило. Едно от тях е, ако човек специално ви помоли да се молите за него, докато сте в такова състояние. Друг случай може да бъде, ако другият човек ви е приятел и вие знаете, че той ще приветства едно такова преживяване. И може да има и други. Ако се молим за хората с тези ценности в сърцето си, ние ще бъдем благословение за хората, на които служим в молитвените редици. Когато отделни хора развият опит да са изключително помазани в лично служение, техните лидери могат да им дадат повече свобода да предприемат по-големи рискове с молитва и/или пророческо служение.

Правилни отклици към духовно обновление

Заемете отношение да бъдете „учащи се“, а не „експерти“ в служението на Духа. Няма много, които да са минали по този път преди. Ние трябва да бъдем като деца пред нашия небесен Баща. Трябва да бъдем повече уверени в Неговата способност да ни учи, отколкото в нашата способност да се учим. Неговото посвещение към нас е по-силно от нашето към Него.
Бъдете благи, любезни и търпеливи с различията на вижданията на другите служения в тялото на Христос. Ние не трябва да доказваме на никого, че нещо е от Бог, ако то наистина е!
Давайте подходяща свобода и създавайте достатъчни възможности за Духа да се изявява в събрания, които са специално планирани за приветстване на обновително служение. Бог може да избухне във всяко събрание със Своето изявено присъствие без човешки посредник. Обаче, ако само отделни хора са повлияни, тогава лидерството трябва да отсъди дали курсът на някое общо събрание трябва да се промени.
Учете и формирайте библейски ограничения, докато се стремим да бъдем чувствителни към всеки специфичен контекст. Питайте: „Как изглежда любовта?“, във всяка отделна ситуация. Стремете се да се подчинявате на тези, които са на власт, заради единството. Грешки в разпознаването ще се случват, когато повишеният страх от „пропускане на Бог“ и от това „да бъдем измамени“ присъства.
Изучавайте историята на съживленията, за да придобиете мъдрост и да видите грешките, които другите съживители са прегърнали.

Бележки:

[1] Джонатан Едуардс, Творбите на Джонатан Едуардс, vol. 2, “Смирен опит да се насърчи изрично съгласие и видимо единство на Божиите хора в извънредна молитва, за съживлението в дадена област и напредването на Христовото Царство на земята“, християнска класическа неземна библиотека, http://www.ccel.org/ccel/edwards/works2 .vii.ii.ii.html?bcb=0 (прибавено на 9 юли, 2008).

[2] Джонатан Едуардс, „Трактат относно религиозните чувства, в три части“, християнска класическа неземна библиотека, http://www .ccel.org/ccel/edwards/affections.txt (прибавено на 9 юли, 2008).

[3] Джонатан Едуардс, Творбите на Едуардс, „Описание на изненадващите обръщания и великото пробуждане“, (1736; преиздаване, Carlisle, PA: Знаме на истината, 1991), 37-38.

[4] Ibid., 45.

[5] Ibid., 547.

[6] Ibid., 550.

[7] Джон Уайт, Когато Духа идва със сила (Downers Grove, IL: InterVarsity Press, 1988), 70.

[8] Франсис МакНут, Завладян от Духа (Old Tappan, NJ: Chosen Books, 1990), 35.

Глава осемнадесета <> Глава двадесета

Съдържание