Глава IX – Свобода
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
Докато стоях до Мъдростта, гледайки как Стефан се измъква навън, той извика: „От какво е направена оградата?“
„От страх“.
Видях как Стефан се спря и погледна към нея. Беше огромна. Не бяха много преминалите през загражденията и знаех, че това бе решителен изпит за Стефан.
Без да поглежда назад, той отново извика: „Ще ми помогнеш ли да я изкача?“
„Аз не мога да ти помогна“ – отговорих. „Ако се опитам, ще ти отнеме двойно повече време и ще стане дори по-трудно. За да победиш страховете си, ти трябва да се срещнеш с тях сам“.
„Колкото повече ги гледам, толкова по-лоши ми изглеждат“, чух Стефан да казва на себе си.
„Стефан, ти направи първата си грешка“.
„Какво сторих?“ – извика той обезсърчен и малко уплашен.
„Ти се спря“.
„Какво да правя сега? Чувствам краката си прекалено тежки, за да се движа“.
„Виж дупката, която направи в оградите“ – казах аз. „Сега погледни към върха на тази стена и започни да вървиш. Когато стигнеш до стената, продължи! Не спирай да си почиваш. Няма да намериш почивка като висиш на стената от тази страна, така че продължавай, докато стигнеш върха.
За мое голямо облекчение той започна да се придвижва отново напред. Движеше се по-бавно, но напредваше. Когато стигна до стената, започна да се качва по нея полека, но уверено. Разбрах, че ще се справи, и отидох до стената. Прескочих я бързо, за да го посрещна от другата страна.
Знаех, че Стефан ще бъде жаден, така че го чаках до един извор. Когато стигна до него, той се изненада да ме види там, но много се зарадва. Аз също с изненада установих промяната в него. Не само че очите му бяха по-ясни и по-чисти от всякога, но и ходеше с увереност и благородство, което беше изумително. Бях го видял като войник на кръста, но не го бях възприел като велик принц, за какъвто бе призован.
„Кажи ми какво стана!“, казах аз.
„Беше толкова трудно да започна да вървя отново и да продължа напред, но знаех, че ако само спра, щеше да бъде по-трудно да започна отново. Мислех си за онези, за които ти ми разказа; онези, които познават името на Бога, но никога не са прескачали тази стена, за да ходят с вяра в Него. Знаех, че можех да стана един от тях. Бях решил по-добре да падна и да умра, отколкото да стоя в този затвор. Бих предпочел да умра, вместо да изпусна това, което е от другата страна, и да не извърша пътешествието, за което съм призван. Беше трудно, дори по-трудно, отколкото съм си мислил, но си заслужава“.
„Ето, пий от този извор. Ти ще имаш храната и водата, нужни за пътуването ти. Те винаги ще бъдат на твое разположение, когато се нуждаеш от тях. Остави гладът и жаждата да те карат да вървиш. Когато стигнеш до храна, почивай си, докато се храниш, и след това продължавай“.
Той отпи набързо и стана нетърпелив да продължи.
„Няма да се видим скоро, така че има няколко неща, които трябва да ти кажа сега и които ще ти помогнат при пътуването“.
Стефан ме погледна със съсредоточеност. “Тези, които са преживели най-голямо робство, ще обичат свободата най-много”, помислих си аз. Посочих му най-високата планина, която се виждаше.
„Трябва да я изкачиш. Когато стигнеш върха, погледни докъдето ти стига погледът. Отбележи добре каквото видиш и потърси пътя, който ще те води там, където отиваш. Състави в ума си карта на маршрута. Това е мястото, където си призван да отидеш“.
„Разбирам“ – отговори той. „Но не се ли вижда от тези ниски планини тук? Не ме е страх вече от изкачването, а съм нетърпелив да продължа с пътуването си“.
„Можеш да виждаш местата и от тези ниски планини и да отидеш там по-бързо. Да прескочиш тази висока планина ще отнеме по-дълго време и ще бъде по-трудно, но оттам ще можеш да виждаш по-надалеч и да наблюдаваш нещо по-велико. Пътуването от високата планина ще бъде трудно и ще продължи дълго. Свободен си и можеш да избереш едно от двете пътувания“.
„Ти винаги отиваш към най-високата планина, нали?“, попита Стефан.
„Сега знам, че това винаги е най-доброто, но не мога да кажа, че винаги избирам най-високата планина. Обикновено съм избирал най-лесния и най-бърз път и обикновено съм съжалявал, когато съм го правил. Вярвам, че е мъдро да предпочетеш да преминеш най-високата планина. Знам, че най-великото съкровище е винаги в края на най-дългото и най-трудно пътуване. Мисля, че ти също си от този вид търсачи на съкровища. Преодолял си големия страх. Сега е време за ходене в голяма вяра“.
„Разбирам, че казаното от теб е вярно и знам в сърцето си, че трябва да премина през най- високата планина сега или винаги ще избирам това, което е по-малко, вместо това, което бих могъл да имам. С нетърпение очаквам да тръгна и да пристигна до крайната си цел“.
„Вяра и търпение вървят заедно“ – отговорих аз. „Нетърпеливостта всъщност е липса на вяра. Нетърпението никога няма да те заведе до най-високите цели на Бога. Доброто може да бъде най- големият враг на най-доброто. Сега е време да свикнеш да избираш в живота си най-високото и най-доброто. Това е начинът да бъдеш близо до Мъдростта“.
„Какво друго трябва да ми кажеш преди да тръгна?“, попита Стефан, седнал на скалата, мъдро решил да бъде търпелив и да приеме всичко, от което се нуждае преди да тръгне. Помислих си, че той може би познава Мъдростта повече от мен.
Предупреждение
„Има една друга мъдрост, която не е Божията мъдрост, и има още един, който се нарича „Мъдрост“. Той не е Мъдрост, а е наш враг. Трудно може да бъде разпознат, защото се представя за Мъдрост и го бива много в това. Той идва като ангел на светлината и обикновено носи част от истината. Ще има форма на истина, притежава и мъдрост и на мен ми отне доста време да мога да го различа от Истината и Мъдростта. Научил съм, че все още мога да бъда заблуден от него, ако само за един момент си помисля, че това не може да се случи. Мъдростта ми каза, че не можем да надхитрим врага – нашата защита е да се научим първо да го разпознаваме, преди да му се противопоставим“.
Очите на Стефан бяха широко отворени, когато това „знание“ дойде върху него. „Знам за кого говориш“ – вмъкна той. „Срещнах много хора в затвора, които следваха този. Те винаги говореха за по-висока мъдрост, за по-висше знание. Винаги изглеждаха благородни, честни хора, но бяха нечисти. Когато им говорех за Мъдростта, казваха, че познават „Мъдростта“, а също и че тя е “вътрешният им водач”. Когато ги слушах обаче, не чувствах да съм воден към свобода, както те казваха, а дори към едно по-голямо робство в този затвор. Чувствах тъмнина около тях за разлика от светлината, която ме обливаше при разговорите ми с Мъдростта. Знаех, че говорим за различни неща“.
„Истинската Мъдрост е Исус. Сега ти знаеш това. Истинска мъдрост е да търсиш Него. Всяка мъдрост, която не те води към Исус, е лъжлива. Исус винаги ще те освободи. Лъжемъдростта винаги ще те води към робство. Истинската свобода обаче често изглежда отначало като робство, а пък робството – като свобода“.
„Няма да бъде лесно, нали?“, попита горчиво Стефан.
„Не, нито е предопределено да бъде. Подозрението не е истинското разпознаване, но ако ще подозираш нещо, подозирай това, което изглежда лесно. Досега не съм влизал „лесно“ през никоя врата и не съм минавал лесно по никой път, който се е оказвал правият. Да избереш лесния път може да бъде и най-сигурният начин да се заблудиш. Ти си призован за войник и ти предстои битка. Точно сега целият свят е в силата на лъже мъдростта и ти ще трябва да победиш света, за да изпълниш призванието си“.
„Вече извърших неща, които се оказаха по-трудни от всичко, което някога бях правил“ – отвърна Стефан. „Обаче си прав – трудно е, но си заслужава. Никога не съм познавал такава радост, удоволствие и надежда. Свободата е трудно нещо. Трудно е да трябва да избирам коя планина да премина. Там вътре знаех, че мога да избера да не изкачвам тази стена. Като че ли страхът от този избор беше стената вътре в мен. Но веднъж вече като направих избора си, разбрах, че ще достигна до върха. Но ще стане ли по-лесно някога?“
„Не мисля, но някак трудното изглежда пълноценно. Не може да има победа без битка и колкото по-голяма е битката, толкова по-голяма е победата. Колкото повече победи преживяваш, с толкова по-голямо нетърпение очакваш битките и се издигаш дори по-високо, за да се изправиш пред по-големите предизвикателства. Това, което го прави лесно, е, че Бог винаги ни води към победа. Ако стоиш близо до Него, никога няма да паднеш. След всяка битка и изпитание ти си по-близо до Него и Го познаваш по-добре“.
„Винаги ли ще чувствам тази тъмнина, когато лъжемъдростта се опитва да ме заблуди?“
„Не знам. Но съм сигурен, че тъмнината идва, когато той ни подмами да гледаме на себе си. Когато той подмами Адам и Ева да ядат от Дървото на познаване на доброто и злото, първото нещо, което те направиха, беше това, че погледнаха на себе си. Щом веднъж лъжемъдростта успее да ни накара да погледнем на себе си, нашето робство е сигурно. Измамникът винаги се опитва да те накара да погледнеш на себе си. Призивът да изпълним съдбата си не е заради нас, а заради Бога и хората Му“.
„Някой успявал ли е да изпълни призванието си без да бъде излъгван?“
„Не мисля. Дори великият апостол Павел признава, че е бил отклоняван от сатана. Петър е бил надхитрявай от дявола няколко пъти според Писанията и не знаем още колко пъти това е ставало, без да е било записано в Библията. Но не се притеснявай прекалено много от това, че ще бъдеш измамен. Това всъщност е една от неговите най-големи клопки. Той отклонява много хора, като ги кара да се страхуват повече от това, че ще бъдат измамени, отколкото да се доверят на силата на Святия Дух да ги води в цялата истина. Попадащите в тази дупка не само че биват отведени в робството на голям страх, но те ще атакуват всеки, който ходи в свободата, която идва чрез вяра. Напълно съм сигурен, че ти няма да си изминал много от планината, преди те да ти направят засада“.
„И те познават името на Исус?“, попита Стефан малко объркан.
„Те трябва да са познавали името Му, щом са преминали стената и са стигнали толкова далеч“.
„Искам да кажа, наистина ли са познавали името Му някога?“
„Сигурен съм. Но застани и погледни долината отпред около всяка планина! Какво виждаш?
„Изглеждат като малки затвори, приличащи на този, от който току-що излязох!“
„Ето защо бях изненадан, когато ми каза за заявеното от Мъдростта, че това е единственият затвор. Но след като бях там, разбрах какво има предвид. Погледни високите стени и оградите. Те са същите. Ако ти си пленен по пътя, няма да се върнеш тук. Те знаят, че ще предпочетеш смъртта пред това, но ще те заведат до един от другите затвори. Когато се приближиш до тях, трудно ще разпознаеш отвън, че са затвори, но вътре те са същите – пълни с хора, разделени и затворени от своите страхове“.
„Радвам се, че ми ги показа“ – каза Стефан. „Аз дори не видях затвори, когато гледах от върха на стената към планината, през която трябва да премина. И ти мислиш, че ще бъда често поставян в засада от тези, които ще се опитат да ме пленят и да ме затворят в един от тях? И тези хора ще използват името на Исус?“
„Сам Господ ни предупреждава в Словото, че в последните дни мнозина ще дойдат в Негово име, твърдейки, че Той е Христос и ще измамят мнозина. Повярвай ми, има много такива и предполагам, че повечето от тях не знаят, че са измамници. Мога да ти кажа нещо характерно за тези хора – те прекратяват пътуването си без да изпълнят призванието си. Изисква се вяра, за да продължиш, а те избират страха пред вярата. Започват да си мислят, че страхът е вяра и всъщност виждат стените на страх около себе си като крепост на истина. Страхът може да направи това със зрението ти и да започнеш да виждаш крепостите по този начин. Малцина от тези хора са наистина лъжци. Те са искрени, но са били заблудени от една от най-мощните измами – страхът да бъдеш измамен.
„Трябва ли да се боря срещу тях?“
„Разбирам въпроса ти и много пъти сам съм си го задавал. Те разрушават вярата на толкова хора и нанасят много повече вреда на тези, които пътуват с тях, от всички култове и секти, взети заедно. Ще дойде време, когато тези препъващи камъни ще бъдат премахнати, но засега те имат за цел да правят пътя по-труден“.
– Мъдростта иска да бъде по-трудно? Борбата с нашите собствени грехове прави този път достатъчно труден! Защо Господ иска да го направи още по-труден като воюваме и срещу всички тези страхливци?
„Пътуването е толкова лесно или трудно, колкото Той иска да бъде. Този живот е временно пътешествие, което е предназначено да приготви тези, които ще царуват с Него във вечността като синове и дъщери на Всевишния. Всяко изпитание е с цел да ни промени по Неговия образ. Едно от първите неща, които трябва да научим в това пътуване, е, да не пропиляваме дори едно единствено изпитание, а да погледнем на всяко от тях като благоприятна възможност. Ако твоят път е по-труден, това е заради по-високото ти призвание“.
Необходимост от дисциплина
„Мнозина са поканени, но малцина са избрани. Много ще дойдат на сватбеното тържество, но малко от тях ще бъдат Невястата“.
Ние се обърнахме и видяхме Мъдростта да стои зад нас. Тя се появи като младия атлет, когото Стефан познаваше.
„Бягай по пътя, който е пред теб, и наградата ти ще бъде по-голяма, отколкото си мислиш. Ти знаеш, че се изисква дисциплина, за да те подготви за бягането. Сега се дисциплинирай в праведност. Призовал съм всички да бягат, но малцина бягат така, че да спечелят. Дисциплинирай се, за да победиш“.
След това Той си отиде.
„Защо си тръгна?“, попита Стефан.
„Той каза всичко, което бе необходимо. Говори ти за дисциплина. Смятам, че това е най- важната дума за теб сега“.
„Дисциплина. Преди мразех тази дума!“
„Той ти говори за надбягването. Ти бегач ли си бил?“
„Да, много съм бърз. Винаги съм бил най-бързият в моето училище и дори ми беше предложена стипендия да бягам за един важен университет“.
„:Доколкото разбирам, не си я приел“.
„Не, не я приех“.
„Поради липса на дисциплина ли не отиде в колеж?“
„Не! Беше…“ Настана дълго мълчание, докато Стефан стоеше и гледаше в краката си. „Да, мисля, че беше затова“.
„Не се притеснявай сега. Трябва обаче да разбереш нещо. Повечето от тези, които потенциално са най-добри в която и да е област, никога не достигат високи постижения поради липса на едно – дисциплина. Това, което правиш сега, е много по-важно от онова в колежа. Очевидно дисциплината ти е била слабост и затова ти струва много. Но в Христос всичко става ново. В Него самите неща, които са ти били слабост, сега могат да станат най-силните ти черти. Сега ти си Негов ученик. Това означава, че си дисциплиниран“.
„Знам, че ми казваш истината, и разбирам, че това е надбягването, което не искам да изгубя“.
„Виждаш ли пътя, който води нагоре към планината?“
„Да“.
„Неговото име е „дисциплина“. Стой на него, ако искаш да стигнеш до върха“.