Глава седма – Животът
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
Знаех, че трябва да продължим да се движим, за да се опитаме да покрием част от позициите си преди да се стъмни, но Божият мир толкова присъстваше, и всеки изглеждаше в дълбоко общение с Него.
Докато седях оглеждайки групата, не можех да направя нищо освен да бъда вдъхновен. Те имаха такава страст, такава дълбочина. Те бяха живи, не просто да съществуват по начина, по който бяха толкова много хора. Преди, влязох в пустинята сам, понеже не можех да намеря никой, който да дойде с мен. Всички бяха толкова фокусирани на нещата от този свят, че малко ги интересуваше това да отидат на планината, която им описвах. Очевидно съм търсил на неправилното място. Кой би си помислил, че група като тази е била на този луксозен кораб?
Тези хора бяха изградили силно общение около своето видение. След това те действаха според него, като не се задоволяваха просто да говорят или да мечтаят. Бях толкова благодарен да съм с тях.
Обърнах се, за да видя Илия седящ до мен. Като че ли четейки мислите ми, той започна:
„В тези времена е рядкост да се намерят християни, които да са заинтересовани в това да научат нещо, което не е свързано лично с тях, с техните ползи, как да просперират и т.н. Може да е важно да се знаят тези неща, но мнозина узряват повече от това. Фокусирането на себе си и егоцентрирането са природата на незрелите. Трудно е да се намерят онези, които са загрижени за дълбоките неща на Господа. От онези, които са загрижени, малцина могат да се съпротивят на светските разсейвания, за да преследват наистина това познаване и взаимоотношение с Господа – да бъдат учени от Него. Онези, които го направят, ще търсят града, който Той строи“.
„Благодаря ти отново, че ме върна да помогна на тази група“, казах аз. „Те отново ме обнадеждиха“.
„Трябваше да се върнеш за тях. Ти беше близо да паднеш от това, което ме накара да се спъна в края на моето странстване“, припомни ми Илия. „Аз си мислех, че съм единствения верен, който е останал. Винаги има повече“.
„Ще ни се яви ли Господ тука?“ попита някой, когато видяха Илия да седи до мен.
„Той е посред вас сега“, отговори пророкът. „Когато очите на сърцето ви са отворени ще Го видите. Не се съсредоточавайте на това да Го виждате с естествените си очи. По-важно е да Го виждате с духовните си очи. Това пътуване ще ви помогне да се отворят очите ви, за да можете да виждате“.
Бях впечатлен как Илия каза това, за да вдъхнови, а не за да унижи. Можех да усетя, че привързаността в него растеше към тази група. Започнах да си мисля, че той би бил един много добър пастор, когато той се обърна към мен, повдигна едната си вежда, и ме погледна сякаш знаеше нещо, което аз не знаех. Аз започнах да го питам какво мислеше, когато той се обърна към хората, които се бяха събрали пред нас и започна да им говори.
„Вие отивате на планината на Господа – която е Неговото царство, но царството вече е посред вас. Царството е Неговото владение. Когато се научите да живеете в Неговото владение, ще бъдете повече у дома там отколкото някога сте били където и да е. Когато стигнете до планината вие ще си дойдете у дома. Това е защото царството е, където е Царят, а Той е вашият дом както вие сте Неговият“.
Помислих си за това колко много пъти съм поучавал това, може би дори използвайки същите думи, но да слушам Илия да ги споделя беше сякаш ги чувах за първи път. Бях толкова запленен както всеки друг. Думите му не просто ви учат как да познавате Господа, но те ви карат да искате да Го познавате повече от всичко друго. Когато повдигнах погледа си, той ме гледаше като че ли слушаше мислите ми отново.
„Моля те, сподели какво мислиш“, каза ми Илия.
„Мислех си за това колко пъти съм казвал това, което ти току-що каза. Но когато ти го каза, имаше живот и сила, които те принуждават и те предизвикват да преследваш Господа“, отговорих аз.
„Знаеш ли защо е така?“ попита Илия.
„Мисля, че е защото ти споделяш думи, които са Дух и живот, защото те са твой живот“, отговорих аз.
„Истината, която е живот е истина, която е живяна“, продължи той. „Когато живееш това, което си научил, думите ти ще имат силата на живота. Ти няма просто да поучаваш истината, но ще предаваш любов към истината когато тя е твоя живот.
„Когато Кръстителят проповядваше, той привлече цяла Юдея към себе си. Те не дойдоха да го видят заради това как беше облечен, или понеже използваше мощни и красиви думи. Те не излязоха при него заради това кой беше той, понеже те не знаеха кой беше той. Те дойдоха заради помазанието. Той имаше думи на живот, които щяха да доведат до пътя на живота, същият път, по който сте вие сега. Вие не сте тука просто, за да научите истината, а за да живеете истината. Тогава думите ви ще правят същото като тези на Йоан – ще принуждават хората да следват Господа. Ето как трябва да приготвите пътят за Господа.
„Когато Господ каза на учениците Си за белезите на края на века, Той каза: ‘Горко на онези, които кърмят бебета в онези дни’. Той говореше буквално, но както ти си тълкувал това като ‘Горко на онези, които държат хората си в незрялост’, това също е истина. Те още са незрели когато искат да научат неща, които са свързани с тях. Има много поучения днес, които държат хората съсредоточени върху себе си вместо да са съсредоточени върху Христос. Това ги държи в незрялост.
„Всички трябва да стигнете до познаване на гласа на Учителя, без значение как говори Той или пък чрез кого говори. Очевидно, много от вас, поне сте започнали да учите това. Но това е само началото. Трябва също да се научите и да Му се покорявате. Да Му се покоряваш почти винаги изисква риск и незачитане на собствените ти интереси.
„Нямаше да бъдете тука, ако не бяхте научили това, но повече от това да се стремите да умрете за собствените си интереси, трябва да търсите интересите на Христос. Тогава собствените ви себични интереси ще започнат да изглеждат толкова малки и жалки колкото са наистина“.
Илия внезапно спря, шмугна се в храсталака, и бързо изчезна от погледа. Всички гледахме в посоката, в която замина, когато един ужасяващ рев дойде иззад близките дървета, карайки цялата група заедно да побегне, и да изпищи.
„Откъде дойде това?“ попитах аз.
Всички посочиха в една и съща посока.
„Тогава обърнете се и се изправете срещу него. Няма къде да бягаме“.
Групата едва се беше обърнала в посоката, от която дойде ревът, когато един огромен черен лъв изскочи в близкото сечище. Той оглеждаше групата, като че ли си подбираше жертва. После премести очите си на мен. Започна да се свива, като че ли беше готов да се нахвърли, когато Мери пристъпи направо пред него, което накара голямото коте почти да падне назад в изненада. След един миг той изчезна между дърветата.
Ужасен страх ме беше сграбчил, когато лъвът ме погледна. Все още едва можех да се движа, когато усетих една ръка на рамото ми. Беше Илия. Групата беше заета да поздравява Мери, която очевидно също трепереше. След няколко минути те се обърнаха и видяха Илия, стоящ с мен, и се успокоиха. Той започна:
„Мери току-що ви спаси от голяма трагедия. Този лъв беше тук, за да убива, и имаше определен човек в ума си. Както казах, ако се изправите срещу лъв и му се съпротивите, тогава той ще избяга от вас. Никога не си обръщайте гърба към лъва или към някоя атака. Всички направихте добре, че поне стояхте с лице към него. Мери, можеш да очакваш да си следващата му мишена. Но се справи добре, и няма нужда да се страхуваш от това, че ще бъдеш негова мишена. Когато се изправиш лице в лице с лъва, той ще види Лъвът, който живее в теб“.
Аз си мислех за това, как вероятно щях да бъда погълнат от лъва, ако не беше Мери, и се чудех защо той не ме нападна, когато минавах през пустинята сам. Илия, който просто стоеше там и беше наблюдавал цялата случка, се обърна към мен и каза:
„Може да има само две причини защо лъвовете не са те нападнали, когато беше сам. Или някак си се изплъзнал покрай тях незабелязано, понеже те не очакват някой да мине от тук сам, или понеже са те видели, но не са си мислили, че ще имаш шанс да издържиш сам, така че те не са се обезпокоили. Вероятно повече няма да направят тази грешка отново. Да ви атакуват толкова нагло в група като тази, е белег за тяхното отчаяние. Това е добро нещо. Те са заплашени от вас, както и трябва да бъде. От сега нататък, те ще гледат за всяка възможност да атакуват“.
„Излагам ли на опасност тази група, като съм с тях?“ попитах тихичко Илия, мислейки си за това, как този лъв очевидно преследва лично мен.
„Те ще бъдат в по-голяма опасност без теб“, отговори той. „Сега, продължете с това, което правехте преди атаката. Вие трябва да се справяте с атаките, но не им позволявайте да ви отклоняват. Ако лъвовете не могат да погълнат някого, тогава те все пак печелят, ако могат да ни отвърнат от нещо важно, в което сме въвлечени. За да атакуват точно тогава, и толкова нагло, вие сте правили нещо решаващо“.
„Ние дискутирахме познаването на гласа на Господа и цената на покорство на Неговия глас“, каза по-малката Мери. „Също така се наслаждавахме на чудесно присъствие на Господа“.
„Времето и начина на атаката на врага са важни да се разберат. Природата на лъва е да се крие и да дебне докато има удобен случай. Не е необичайно някой да атакува открито както направи този. Това беше отчаяно, и беше такова понеже това, което правехте беше такава заплаха“, продължи пророкът. „Трите неща, които правехте са най-големите заплахи за врагът, и те са като нишките на тройно въже, което може да ви върже заедно, така че единството ви да не бъде разрушено. Това е, което трябва да имате, за да стигнете до планината“.
„Познавайки гласът на Господа, покорявайки Му се, и живеейки в присъствието Му“, изложи Уилям.
„Запечатайте тези неща в сърцата си“, отговори Илия. „Решете всеки ден да познавате гласа Му по-добре, да вършите волята Му и да пребъдвате в Него. Тези неща ще ви пазят, и ще ви доведат до царството“.
„Ти дойде да седиш с нас, и след това внезапно изчезна точно преди атаката. Ти знаеше, че идва, нали?“ заяви по-голямата Мери.
„Да“.
„Защо си тръгна точно преди атаката?“ упорстваше Мери.
„Защото нямаше да нападне докато бях с вас“.
„И ти си тръгна, за да могат да ни нападнат?“ каза Мери невярвайки.
„Да“.
„Защо?“
„За да научите всичко, което току-що научихте“.
„Но ние можехме да бъдем убити!“
„Всеки ден в който сте на този път сте в опасност от това. Врагът постоянно дебне около вас, търсейки да погълне някого. Трябва да научите това, иначе няма да успеете“, отговори Илия.
„Някои от вас сега си мислят за сигурността на луксозния кораб, дори копнеят за него. Скоро ще научите, че има дори по-малко сигурност на този кораб отколкото има тука. Вие сте във волята на Господа, а няма по-безопасно място от това да бъдете във волята Му. Лъвът, който е във вас е много по-велик от онези, които се стремят да ви погълнат. Трябва да видите Лъва, който е във вас, и трябва, над всичко, да Го следвате. Не трябва да се страхувате от лъвовете, които се стремят да ви унищожат, но трябва да решите да ги накарате те да се страхуват от вас поради Онзи, който живее във вас. Това е единственото най-сигурно място, в което можете да бъдете“.
„Какво имаш в предвид с това, че скоро ще научим, че кораба не е толкова безопасен колкото да бъдем тука?“ попита по-малката Мери.
„Всичко, което може да се разклати се разклаща. Единствено царството не може да бъде разклатено. Тези, които не търсят царството ще бъдат във все по-голяма опасност всеки ден. Точно сега вие сте на най-безопасното място, на което можете да бъдете в този свят“, отговори Илия.
„Случи ли се нещо с този кораб?“ попита отново по-малката Мери, дори още по-решително.
„Мога да ти кажа това, Мери. Ти си намерила благоволение в очите на Господа, и Той е показал милост към родителите ти и към твоите любими на кораба“, и при това Илия се шмугна в нарастващата тъмнина на гората.
Ние бързо си спретнахме лагер край потока. След като пийнахме, поставихме стражи и си запалихме огън, ние се подредихме в голям кръг, за да продължим дискусията, която имахме когато дойде атаката. Аз започнах:
„Въпреки че може да не сме минали много физическа земя, мисля че може би днес напреднахме повече през тази пустиня, отколкото някой друг ден. Бих искал да се събираме всяка сутрин, за да преглеждаме как трябва да преследваме тези три неща и след това отново вечерта, за да разказваме какво сме се научили или как сме пораснали в тях.
„Както дискутирахме, всяка истина, разкрита от Господа, е голямо съкровище. Всяка история за търсене на съкровище е изпълнена с опасност и несигурност, така че изглежда, че сме в едно от тези неща сега. Ние действително сме в най-голямото приключение и най-голямото търсене на съкровище, което може да съществува в този живот. Не ви познавам от дълго, но вече мисля, съм бил привилегирован да бъда в това приключение с едни от най-страхотните авантюристи, които някога съм познавал.
„Бил съм в някои събрания преди, които са имали световно влияние“, подхвърли Уилям. „В светлината на това, което преживяваме тука, онези дни изглеждат маловажни и незначителни. Никога не съм научавал толкова дълбоки уроци за един ден колкото научих днес“.
„Извънредно прекрасно и извънредно плашещо е в същото време. Беше сериозен когато каза, че трябва да считаме всеки ден като че ли може да е последният ни, защото може да е така. Мислех, че драматизираш, но съм сигурен, че сега ще вземам всичко, което казваш по-сериозно“, каза някой друг.
„Да, но аз по-скоро няма да загина в тази пустиня. Искам да видя планината. Ако умра, по-скоро бих умрял в битка тука, така че нека да научим тези три урока и да минем през това място“, отвърна друг.
„Първото поколение, което излезе от Египет, цялото загина в пустинята. Техният разказ е написан за нас, за да не ни се случва същото. Това пътуване е предназначено да бъде трудно, и е предназначено да бъде опасно, за да ни приготви за това, за което сме призовани, но не сме призовани да загиваме тука. Трябва да познаваме Господа, да познаваме гласът Му, и да Му се покоряваме във всичко, за да успеем. Трябва да стоим толкова близко до Него, така че Той никога да не е извън погледа ни. Трябва да се научим да пребъдваме в изявеното присъствие на Господа. Ако някога загубим това, трябва да спрем и да Го намерим. Присъствието Му е дори по-важно за нас от тази вода“, добави друг.
„Ето защо Той позволява тези лъвове да реват тука. Те са заради нас – те ни водят към Господа“, каза по-голямата Мери. „Никога не съм Го усещала така както тука, дори както Го усещам точно сега“.
„Аз мисля, че можем да научим за един ден тука това, което може да отнеме години на онзи кораб“, добави Уилям.
„Целият свят зависи от Него за живот“, добави друг. ‘В Него живеем, движим се и съществуваме’, и тука това е станало реално за нас. Ние не можем да издържим и един ден без Него. Тука сме, за да научим това. Целият свят скоро ще научи това, и ние ще бъдем изпратени към света с това послание. Това е евангелието на царството, което трябва да бъде проповядвано по света. Посланието няма да излезе само с думи, но и със сила, силата на онези, които го живеят“.
Всичко, за което можех да мисля беше колко обичах работата си.