Глава тринадесета – Пастирът
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
Аз се запътих към него и спрях на няколко крачки. Той ме погледна за момент, взе тоягата, която беше в ръката му, и удари земята.
„Тук е“, каза той.
Аз погледнах към земята и можех да видя малка струйка вода там, където той беше ударил. Погледнах отново към него и той се усмихваше с най-красивата, най-приятелската усмивка, която мисля, че някога съм виждал.
„Аз дойдох, за да ти покажа това и да ти дам това“, каза той, подавайки ми тоягата.
Погледнах тоягата. Не изглеждаше да има нещо уникално или забележително в нея. Беше просто една права пръчка дълга колкото мене. Изглеждаше, че беше отрязана скоро и все още имаше кора по себе си, така че аз знаех, че тя не беше използвана много, дори въобще.
„Тя не е използвана много“, започна той. „Тя беше отрязана за тебе от голямото дърво. Мантията, която носиш, е за благодат, но това ще го използваш за власт“.
„Никога не съм мислил, че ще имам нещо от тези неща“, отговорих аз. „Мога ли да ти задам няколко въпроса за това?“
„Разбира се“, каза той с усмивка, която беше толкова неустоима и истински щастлива, че аз се почувствах почти напълно спокоен.
„Ти си напълно различен от начина, по който съм си те представял. Не съм очаквал да ми донесеш нищо, но и да бях очаквал нещо, то нямаше да бъде тази пастирска тояга. Фактът, че ми донесе това, ми казва, че трябва да има някакво послание. Можеш ли да го обясниш?“ попитах аз.
„Аз бях първият, който ходеше с Бог след Адам. Колкото повече Го търсех, толкова повече Той ставаше моя радост. После времето, което прекарвах с Него, стана по-желателно от всичко в този свят. Просто да бъда с Него беше в ума ми нощ и ден. Той стана мой живот. Това също е твоето желание.
„Това е основата на пастирския живот. Ти ще водиш и ще се грижиш за Неговите хора добре само ако ходиш с Господа и винаги се приближаваш към Него. Когато спреш да се приближаваш към Него, ти ще започнеш да се проваляш в своето лидерство на Неговите хора, понеже целта ти е да ги водиш към Него. Той е тяхното зелено пасище. Той е тяхната жива вода. Той е тяхната почивка. Той е техният живот“, обясни Енох.
Не можех да направя нищо друго, освен да се взирам в Енох. Никога не бях виждал някого толкова дълбоко радостен или пълен с любов. Никога не бях виждал усмивка, която да те кара да се чувстваш толкова добре, толкова приет и ценен. Просто не бях очаквал Енох да бъде нещо такова – може би най-щастливата личност, която някога е живяла! После погледнах по-отблизо тоягата, която той ми даде.
„Аз съм поучавал и пророкувал, но никога не съм си мислил, че някога ще ми бъде дадена тази тояга“, продължих аз. „Знам, че съм призован да водя хора по различни начини, както сега водя тази група през тази пустиня, но никога не съм се виждал като пастир. Аз по-скоро заплашвам хората вместо да ги карам да се чувстват удобно“.
„Не искам да бъда такъв и не го харесвам, но съм такъв и не знам как да се променя. Просто като бях с теб през тези няколко минути, мога да кажа, че ти вероятно си най-топлия човек, който някога съм срещал. Не омаловажавам това. Считам го за страхотен дар, такъв, който е необходим за тази работа, и такъв, който аз нямам“.
„Това, което аз имам, е радостта на Господа“, продължи Енох. „Това не е дар, а плод. Това е плодът от ходенето с Този, който е най-голямото желание на всяко сърце. Колкото по-близко ходиш с Него, толкова повече радост ще имаш. Радостта, която имаш в Него, тогава става радост в Неговите хора, в Неговото творение и във всичко, което Той те призовава да правиш.
„Това е, защото ще го правиш с Него. Да се приближаваш до Него ще те промени в това, което Той те е направил да бъдеш. Когато се приближиш до пояждащият огън, тогава горещината на Неговия огън ще бъде в теб“.
„Тези няколко дни с тази група откриха нещо дълбоко вътре в мен“, отговорих аз. „Всеки ден съм по-загрижен за тях. Нещо в мен се е променило, така че аз ги виждам различно, отколкото съм виждал някоя група хора преди. Всички са едно безценно съкровище. Просто обичам да бъда с тях и съм по-благодарен за тази работа всеки ден. Копнея за планината, но ако Царят иска да ме държи тук, за да водя групи по този път отново и отново, аз ще бъда щастлив“, признах аз. „Ако това е причината, поради която ми се дава тази тояга, аз съм много щастлив за това“.
„Всяка задача, дадена от Царя, е по този начин. Докато ходиш с Него, вършейки Неговата работа, тогава най-вътрешните потоци на сърцето ти се отварят. Въпреки че си призован за пастир от началото, ти не дойде тук като такъв, но ще си тръгнеш като такъв“, каза Енох, хващайки ме за рамената и усмихвайки се още по-широко. „Сега ти имаш повече въпроси. Моля те, задай ги“.
„Водата тук под краката ни ли е? Мога ли да я имам точно като теб, като ударя земята с тази тояга?“ попитах аз.
„Да, можеш. С тази тояга ти можеш да удариш земята и водите ще потекат. Дори можеш да удариш скала, и те ще потекат от нея“, отговори той.
„Така че не трябва повече да стоя близо до някой течащ поток?“ попитах аз.
„Винаги трябва да стоиш до живите води, и те винаги текат, но тук не са на повърхността. Когато минаваш през по-високи места като това, често ще трябва да копаеш за живата вода. Колкото по-високо отиваш, толкова по-дълбоко ще трябва да копаеш за тях, но те ще бъдат близо до теб. Те винаги ще бъдат близо до пътя, по който трябва да ходиш“, добави той.
„Така че, ако стоя на правилния път, винаги трябва да намираме водите наблизо?“
„Така е. Всъщност, те ще бъдат точно под краката ви. Ако не можете да ги намерите под краката си, тогава знайте, че сте се отклонили от курса си. Докато стоите на пътя, водите ще бъдат под краката ви.
„Колкото по-високо отивате, толкова по-бавно трябва да вървите, понеже ще трябва да копаете по-дълбоко за вода. Такъв е замисълът. Това е място на виждане, и трябва да вървите достатъчно бавно, за да виждате всичко, което сте призовани да видите“.
„Тук във високите места е, където тези, които са с теб, трябва да се научат да виждат и да стигат дълбоко до водите на живота. Ако не могат да открият водата, тогава ти можеш да им помогнеш с твоята тояга, но не им помагай твърде много. Те са тук, за да се научат да отиват надълбоко и да виждат“.
„Илия все още с нас ли е?“ попитах аз.
„Ние сме винаги заедно“.
„Ще могат ли те да те видят и да говорят с теб по начина, по който говориха с Илия?“
„Ще могат. Ние и двамата ще бъдем много близо до вас, докато не стигнете до планината. Ние бяхме първите, и преобразите на великите посланици, които скоро ще бъдат освободени на земята. Това са времената, които всички ние сме очаквали. За нас е чест да им служим и да ги подготвим за последната битка“.
„Тогава цялата земя ще бъде възстановена в рая, който беше създадена да бъде, и всички хора тука ще познават и ще служат на Господа. Тогава всичката скръб и болка ще престанат, и радостта на Господа ще бъде делът на всеки“.
Тогава Енох докосна главата ми, като да ме благослови, кимна и си тръгна. Докато го гледах да си отива, нищо друго не можех да направя, освен да си мисля, че той е най-щастливият човек, който някога е живял. Срещал съм много жизнерадостни хора, но никой като него. Той е първият, който е открил тайната на истинската радост – ходейки с Бог. Има мнозина, които имат качествата, които бих искал да имам, но никога не съм искал нещо толкова отчаяно, колкото исках радостта на Енох. Никога преди не съм се чувствал токова привлечен от някого, толкова близко или толкова удобно в нечие присъствие. Само малка част от неговата радост би направила всеки ден чудесен и би ми помогнала да правя дните на другите хора по-добри.
Тогава чух един познат глас зад мен:
„Както е той, така можеш да бъдеш и ти“, каза Илия.
„Беше ли тук през цялото време, докато говорехме?“ попитах аз.
„Наблюдавах. Ние работим заедно, така че винаги сме близо“.
„Никога не съм си мислил за Енох като пастир или като за някого толкова пълен с радост. Наистина очаквам да го опозная по-добре“, казах аз.
„Ти все още имаш да учиш много и от двама ни, обаче, радостта, която видя в Енох, няма да дойде от това да виждаш Енох, а от начина, по който Енох я получава – ходейки с Господа по начина, по който той ходи“.
Исках да попитам Илия още един въпрос, но се колебаех. Той позна това и каза: „Моля те питай това, което е в сърцето ти“.
„Ти също си ходил с Бог и ти е била поверена една от най-великите сили, която Той някога е разкривал чрез пророк, но защо ти не си толкова жизнерадостен като Енох?“ попитах аз.
„Нямам нищо против да питаш и това е важно за теб да го разбереш. Това, което си по време на живота си на земята, ще бъде това, което ще бъдеш завинаги, без плътската природа разбира се. Ако някой на земята осъзнае колко много животът му на земята влияе на вечността му, той ще преследва плода на Духа много повече отколкото някое земно богатство или постижение.
„Най-голямото съкровище в цялото творение е любовта. Любовта е основата на истинската радост и мир и тя е същността на това, за което човекът е сътворен да бъде. Бог е любов, и ако ходиш с Него както си призован, това ще бъде делът ти“.
„Аз ходех на земята по време на трудни и мрачни времена. Аз ходех с Бог и Го обичах, но оставих човешкото зло да засенчи любовта, в която трябваше да раста, любов към Бог и към хората. Дори се наслаждавах в това да призовавам огън върху хората. Това беше необходимо, но не беше нужно да се радвам за това. Трябваше да плача за това“.
„Йона имаше най-страхотния дар за проповядване до Кръстителят. На мен ми беше поверена най-великата сила след Мойсей. Нито Йона, нито аз преследвахме любовта по начина, по който трябваше, по начина, по който всички трябва да я преследват. Ако обичах хората повече, дори тези, с които трябваше да се конфронтирам и да донеса съд върху тях, много от тях нямаше да погинат, но вместо това щяха да се обърнат към Господа“.
„Без любов аз станах егоцентричен, и това е, което ми струваше толкова скъпо, че не можах да завърша поръчението си. Елисей трябваше да завърши това, което аз бях призован да направя. Една от най-големите грешки, която един пророк може да направи, е да не преследва това да обича Бог и другите повече от всичко друго“.
След кратка пауза, като, за да бъде сигурен, че хващам важността на това, което казва, Илия продължи: „Тези, които са познати като великите на земята, не винаги са известни в небето. Тези, които са познати като великите в небето, са тези, които обичат най-много“.
„Злото, което Енох видя в своето време, беше точно толкова лошо, а в някои случаи и по-лошо от злото в моето време. Той поддържаше фокуса си на това да обича Бог и да ходи с Него. Поради това, на едни от най-злите и извратени души, той пророкува надежда и видение“.
„За да бъдеш пророк в тези времена, ще трябва да правиш някои от нещата, които аз правех. Ще трябва да се конфронтираш с нечестивите и да носиш съд върху тях. Трябва да се конфронтираш с фалшивите учители и фалшивите пророци. Ще трябва да се конфронтираш със злите лидери и власти.
„За да направиш това по начина, по който си призован да го направиш, ти трябва да станеш като Енох вместо като мен. Божиите съдби са Неговото дисциплиниране за тези, които Той обича, и дори съдбите Му, които изискват унищожение, са извършени в любов, а не в отмъщение. Той никога не се радва в унищожението, но то понякога е необходимо, за да се запазят останалите.
„И Енох, и аз сме модели на пророците, които ще се появят в тези времена, но ние сме този модел заедно. Ако растеш в любов по начина, по който Енох го правеше, чрез ходене с Бог, ти ще разкриваш радостта и мира на Господа, които ще обърнат мнозина от тяхното нечестие; няма да има нужда да има толкова много унищожение“.
„Не искам да бъда неучтив, но тъй като съм чел за живота ти много пъти, чудил съм се дали някои от нещата, които си извършил, не можеха да се направят по различен начин, и може би резултатът щеше да бъде различен“, казах аз.
„Виждането на истината никога не е неучтиво. Библията е запис на Божиите взаимоотношения с хората и на човешките взаимоотношения с Бог, и един с друг. Все още никой не е служил на Бог съвършено, с изключение на Един. Когато се покорим на Бог, нужно е да се покорим в Неговия Дух. Ако Му се покорим в погрешния дух, плодът може да бъде много различен от това, което Той е възнамерявал. Аз направих някои неща добре, но не направих всичко, което Той ми даде да направя в правилния дух. Ако бях ходил в повече любов към Бог и любов към Неговите хора, нещата щяха да бъдат различни за мнозина“.
„На Енох му бяха показани великите посланици на сила, които ще се появят в последните дни. На мен не бяха показани. На него му беше дадена честта да пророкува за тях, защото по характер те ще бъдат повече като него отколкото като мен, но те ще извършат всичко, което извърших аз, и дори повече“.
След това Илия тръгна в същата посока, в която беше тръгнал Енох. Аз осъзнах, че имах толкова много, в което да напредвам. Докато гледах тоягата, усещах връзка с Енох. Исках да обичам хората и да ги освободя в радостта на Господа, която той имаше. Също така бях отрезвен от изявлението на Илия, че сега оформяме характера, който ще имаме за вечността. Това дава много по-голяма значимост на всеки ден. Аз не исках някога да пропускам друга възможност да раста в плода на Духа.
Мислех си за това, което написа Яков как трябва да ‘считаме за пълна радост когато се изправяме пред изпитания, понеже изпитването на нашата вяра е по-ценно от злато’. „Много по-ценно е“, мислех си аз. „Как може някакво земно богатство или постижение да се сравни с нещо, което ще трае вечно?“
Докато вървях обратно към лагера, аз се молех и умолявах Господ да ми помогне да запомня колко е важно това, а също и за помазанието Му да мога да го предам на другите. Аз отчаяно исках всички те да срещнат Енох и да преживеят това, което аз бях преживял.
Когато се приближих достатъчно близо, че можех да виждам малката група, аз си мислех за това, как само преди няколко минути бях толкова близо до отчаяние. Бях отчаян, понеже се считах за един слаб лидер, мислейки си, че водех тези, които бяха под моята грижа далеч от потоците на жива вода. Сега чувствах, че цялото това пътуване през пустинята беше толкова чудесно, че не можеше да се опише, и аз наистина можех да бъда пастир на тези, на които помагах да минат през нея.
Когато навлязох в лагера, всички бяха станали и бяха будни, и те всички се смееха.
„Какво става?“ попитах аз.
„Стражът намери вода“, отговори Уилям. „Тя беше точно под краката ни. Джеймс каза, че чувства, че сме на правилния път, така че водата трябва да е близо; и ако не е над земята, тогава трябва да е точно под нас. Той започна да копае и не беше копал много дълбоко, когато водата започна да бълбука“.
„Джеймс, сега това е разпознаването и мъдростта, от които се нуждаем в нашите стражи“, казах аз, докато спирах, за да пия от малкото поточе, сега течащо през средата на лагера“.
„Ти къде беше?“ попита Мери.
„Имах среща“, отговорих аз, забелязвайки, че Марк ме гледа съсредоточено.
„За какво мислиш, Марк?“ попитах аз.
„Снощи ми беше казано, че днес ти ще имаш послание за нас, което ще ни води през останалата част от живота ни. Също така мога да видя, че ти е дадена пастирска тояга. Можеш ли да ни кажеш сега какво е посланието?“ отвърна Марк.
„Мога. Имам да ви казвам нещо, което може да ви помогне да ви води през останалата част от живота ви“, започнах аз.