Непоклатимото царство

Писмо от Сам Солейн – април 2012 година

Това е, което казва Всемогъщият Господ: „След малко още веднъж ще разтърся небесата и земята, морето и сушата. Ща разтърся всичките народи и желаното от всички народи ще дойде, и ще изпълня този дом със слава”, казва Всемогъщият Господ. „Среброто е Мое и златото е Мое”, заявява Всемогъщият Господ. „Славата на този настоящ дом ще бъде по-велика от славата на миналия дом”, казва Всемогъщият Господ. „И на това място ще дам мир”, заявява Всемогъщият Господ. Агей 2:6-9 NIV

„Неща са разтърсват!” и „Нов сезон е дошъл!” повече не са пророчески декларации. Словото за нов сезон беше обявявано пророчески през последното половин десетилетие и оттогава е активно върху нас. Този нов сезон като цяло е бил пренебрегван и светът сега се бори да схване безпощадните, ежедневни, огромни промени, които преоформят самата структура на човешките дейности. Време е да се придвижим отвъд разтърсванията, които са се случили на лично, на национално и на интернационално ниво към породилите се от тях последствия; и да се подготвим, като едно тяло за тези промени.

Това разтърсване е подготовка за едно по-голямо нашествие на небесното царство на земята. Глобални промени ще поставят човешкото население в положение на постоянни промени. Онези, които могат да потърсят убежище в Божието царство ще бъдат свободни да го направят. Обаче, онези, които имат просто един престорен интерес в Божиите неща като покривало, за да преследват собствените си интереси, повече няма да могат да се крият зад покривалата на религията. Земята е готова за по-голяма изява на небесните реалности.

В този бързо движещ се хаос божественият ред на Божието царство напредва безвъзвратно. Този ред скоро ще стане предмет на обща дискусия. Възможността за достъп до този ред и банкрутът на човешките световни системи ще принудят хората навсякъде да избират между „царството, което не може да се поклати”, и всичко останало. Евреи 12:28 NIV. Това решение ще бъде и непоколебимо, и обмислено.

РАЗТЪРСВАНЕТО

Събирането на произведеното от човека и контролираните от небето катастрофи е произвело предварително невъобразими промени във всички аспекти на човешкия социален ред; от геополитически съюзи до политически и социални катаклизми. Световната икономическа система сега показва дълбоките пукнатини, създавани с десетилетия на невъздържана алчност, и се руши поради разтърсването. Исус и ранните апостоли учеха, че „любовта към парите е коренът на всяко зло”. 1 Тимотей 6:10 NIV; вижте Матей 6:24 NIV (Исус учи: „Не можете да служите и на Бог, и на парите”.). По никое друго време това учение не е описвало по-точно деструктивната сила на алчността в глобален размер. Народите са доведени до финансова разруха като директно последствие. Това настоящо финансово западане не е дошло внезапно. То е като един разпространяващ се рак, чийто ускоряващ се растеж е достигнал точката да стане неизлечим през последните години. Въпреки че разрушителната сила на алчността сега е въпрос на очевидни последици, хората по света не са се отвърнали от нейната съблазън, но продължават да си позволяват да бъдат подмамвани в скришните места на сърцата си. Тя остава, понеже нейните извори са здраво вкоренени в културата на сирака; една култура на себезадоволяване, която е принудена да търси собственото си снабдяване и защита. Стабилността на политическите и социалните структури в развитите и в развиващите се страни зависи от глобалната икономическа сигурност и предсказуемост. Разтърсването на финансовата система поражда множество промени сред народите и групите хора по света.

Арабският свят е разтърсен до сърцевината си, тъй като напрежението между управляващите правителства, народа и ислямската религия е изкарано наяве, което представлява стъпка за арабския народ към неговата пророческа съдба. Пророческите Писания заявяват ясно докъде ще доведат тези промени накрая за арабския народ: „Всички кидарски стада ще се съберат при тебе; те ще бъдат приети като жертви на олтара Ми и Аз ще украся славния Си храм”. Исая 60:7 NIV. Наваиот и Кидар бяха първият и вторият син на Исмаил, синът на Авраам и бащата на арабската раса. Битие 25:12-13 NIV. Въпреки да изглежда, че има малко външни белези, че населенията на ислямските държави, които са в катаклизми, се отдръпват от религията на исляма, царството напредва сред арабите.

Тези Авраамови потомци имат пророческа съдба да бъдат приети в Божия Дом. Това вълнение ще доведе до необратима враждебност между синовете на Исмаил и религията, която е потискала и поробвала стотици милиони от тях. Въпреки че настоящите и бъдещите лидери, които крият политиките си и маскират намеренията си в тази потискаща религия, ще продължават насилствено да се противопоставят на този резултат, Божието намерение не може да бъде отречено и ще триумфира в този сезон на промяна. Изходът от това разтърсване е неизбежен.

Безбожната философия на комунизма, която пороби голяма част от човешкото население и произведе официалната религия на атеизма, е съсипана. Въпреки че Западът е съсредоточен на икономически промени, социалистическите и комунистическите страни добре разбират, че техните икономически експерименти са се провалили и търсят отговори в нова посока. Нито лидерите, нито населенията на тези страни търсят отговори в Западния модел на свободния пазар на предприятията и демократичните институции. Тяхното търсене е за щастие и благополучие. От Русия и Китай до Северна Корея и Куба хората търсят отговори на въпросите за целта и съдбата, които отиват отвъд промените в техните материални обстоятелства. Китай и Русия, като са се отдалечили от твърдия комунизъм през ерата на Студената война, са наясно, че националната идентичност, базирана на такива фокуси като пари, не може да издигне населението от тяхното емоционално потиснато състояние. Китай, по-специално, съзнава, че отговорът лежи в духовно прераждане. Има възраждане на конфуцианството, отчасти, защото са отхвърлили християнството на Запада. В своето духовно активизиране Китай е търсил мира и стабилността, които идват от познаването на Христос, но погрешно са объркали западното християнство с реалността на Христос и на Неговото царство. Настоящият интерес на Китай относно неговата традиционна религия посочва незадоволство от политическата и икономическа държавност и е индикация за търсенето на истината от страна на нацията. Конфуцианството не е заместител на истината, която може да се намери единствено в Христос. Това пътуване ще завърши в глад за личността на Самия Христос.

Природните бедствия са се увеличили през последните времена. Земетресения, пожари, наводнения, свлачища, цунамита, урагани и тайфуни са довели след себе си зашеметяващи последствия както върху водещия свят, така и върху по-бедните страни. Разпрострели са се глобални служби за помощ, довеждайки местните и националните правителствени служби и интернационалната подкрепа до точката на пречупване. Нарастващото следствие от тези бедствия е силно разтърсване на човешката увереност в способността да се защитават от това, което мнозина описват като „гнева на природата”.

Понеже хората са се научили да разграничават природата от Божиите дела, човечеството е лишило себе си от възможността да взема под внимание какво послание декларира суверенния Господ чрез тези дела. Вместо това, хората виждат природата като действаща, независимо от Божия контрол. Една отстъпила църква е насърчавала това виждане, понеже тя е възприела светското виждане за Божията любов. И светското общество, и отстъпилата църква не могат да допуснат суверенитета на Бог над природата. Светското общество е избрало да вярва в Бог на безграничната благосклонност. Повлияната от света църква никак не обича да обяснява Бог, който си служи с яростта на природата, за да задържи упадането на човечеството в поквара, предлагайки му възможност да помисли за общото състояние на човечеството и да вземе съзнателно решение да се промени и да потърси Бог. Хората сега обикновено обясняват феномена  на природата, като се отнасят към физичните науки и  считат въпроса „как” като „защо”.

В екологичното движение природата се разглежда като Бог, от която трябва алтернативно да се страхуваме, да й се покланяме и да я пазим (иронично) от човечеството. В този мироглед природата е своеволна, капризна и объркана, притежаваща собствен ум и безотговорна към никого, включително и към Бог. Бог става безпомощен наблюдател на разрушителните капризи на природата. Въпреки човешкото невежество природата остава един от Божиите инструменти за разтърсване на всичко на земята, което може да бъде разтърсено. Такава е глупостта на хората, които повече не помнят Бог в своето знание. Римляни 1:28 KJV.

Религиозните системи също са разтърсвани. Това със сигурност няма да е ново за никого. Бруталното и извратено поведение на много видни религиозни фигури е шокирало и възмутило дори прегорялата съвест на тези в светското общество. И местните длъжностни лица, и техните водачи по-нагоре по веригата на властта са извършили груби, прекомерни и престъпни действия на злоупотреба върху най-уязвимите от тях подчинени. Светските съдилища са наложили парични глоби и са одобрили финансови решения, които заплашват да банкрутират дори най-мощните от тези институции. Скритото нечестие, което е било отглеждано в историческите деноминации, е излязло от прикритието на тъмнината, в която е било хранено векове наред, в заглавията на ежедневниците.

Хората повече не гледат на тези институции като на представители на Христос, дори и тези, чието разбиране за Христос е неясно. Единственото остатъчно влияние, което им остава, идва от остатъците от традиции и история на определени расови и национални групи хора. Исторически тези църкви са използвали влиянието си, за да се вплетат в културата на групите хора толкова съвършено, че хората не могат да се видят отделени от традициите на църквата. По-старите поколения, които са неохотни за промяна, дават намалена подкрепа на това влияние на църквата. По-младите поколения са се отделили от активно въвличане в религията на техните родители и дядовци, и баби. Младите хора са част от информационната ера и притежават всички умения, необходими за различаване на истината от традицията. Те също така не са предани нито на традициите на своите родители, нито на злоупотребяващите църковни системи, виждайки проблемите на духовността трезво. Тяхното общество е склонно да е виртуално, а традициите им все още не са оформени.

Традиционните църкви не са единствените, които са загубили смисленото влияние над хората. Самообявени епископи и видни евангелски служители са самоунищожаващи в едни по-бързи темпове. Техният апел е главно към културата на сираците и към най-незрелите от църковните посетители. Наблягайки на едно послание на лично благоуспяване, фокусирано предимно на здраве, красота и придобиването на богатство, проповедниците приличат на светските мотивационни говорители по всички начини, с изключение на това, че се прицелват в аудитория, която ходи на църква, и използват библейски текстове в подкрепа на своите своднически речи. Собствената им липса на разбиране заедно с безсрамната алчност и себеиздигане все повече се разкриват пред немигващото око на медийните камери.

Разтърсването на църковната система е вероятно най-забележимо в американските политики. През последните тридесет години евангелската църква се е направила блудница на републиканската партия, инвестирайки в нейното влияние и честност с аргумента, че най-добрият път за  напредване на нейното евангелие е да притежава място на масата на политическото влияние. Отклоняването към тази религиозно- политическа връзка започна преди повече от петдесет години, когато видни религиозни лидери започнаха да използват политически методи, за да спечелят влияние с цел да издигнат социалния дневен ред на групи хора – тенденция, която е без прецедент в Новозаветната църква. В същото време други се позиционираха като лични съветници на политически силните. Тази група беше водена от измамата, че небесното царство се нуждае от подкрепата на някаква светска политическа партия: републиканци, демократи, или каквато и да е. Този възглед изискваше църквата да остави всякаква вяра в способността или желанието на Божия Дух да подкрепя или упълномощава начин на живот, който носи славата на Бог сред Божиите хора.

Предишното поколение лидери бяха податливи към тази измама; те се хвалеха в своята независимост и лична правдоподобност. Това поколение използваше езика на Божието царство, докато позволяваше разделението сред последователите на Христос да продължава непредизвикано. Най-влиятелните лидери използваха положението си както за да се прославят, така и за да се обогатяват като някаква отплата за Божието царство, и техните наследници откриха, че е невъзможно да носят този модел.

Лидерството е загубило влиянието си върху хората. Понастоящем сегашното поколение от евангелски лидери се обединява, за  да подкрепи политически кандидат за национална служба. Подкрепата беше последвана веднага от катастрофална загуба на кандидата в консервативния религиозен щат Южна Каролина.  Независимо дали загубата на влияние се наблюдава сред съвета на епископите, или сред специално свикване на евангелските лидери, посланието е все същото.

Друг аспект на промяна, която Бог прави, е в пророческото управление в църквата. Той измита неуместните и неотзивчиви пророчески гласове, понеже те са отслабнали в точността на чуване на Бог, докато са се развили в умението да пласират своята репутация. Много по-рано видни пророчески гласове са били понижени до предсказание. Бог ги заменя с ново лидерство, което не е научило красивото изкуство на търгуване на пророческия дар. Често видните пророчески гласове са били заставяни да мълчат от собствения си страх от публично неодобрение и медиен критицизъм. Те са пренебрегнали словото на Господ, обявяващо сезон на промяна, и са се ограничили в неуместност.

Тази загуба на влияние повсеместно е създала пропаст на разделение между лидерството и хората. „Соколът не може да чуе соколаря”. У.Б. Йитс, „Второто пришествие” (1919).

ПРИДВИЖВАНЕ НАПРЕД

Ирландският поет У.Б. Йитс написал едно стихотворение през 1919 година, озаглавено „Второто пришествие”, което пророчески описва това разтърсване, което сега е дошло:

ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ

Въртейки се и въртейки се в разширяващата се спирала

соколът не може да чуе соколаря;

неща се разпадат; центърът не може да ги задържи;

все повече анархия се освобождава в света.

Приливът на бели кръвни телца е развързан и навсякъде

церемонията на невинност е удавена.

На най-добрите им липсва убеждение, докато най-лошите

са пълни с пламенна енергия.

Със сигурност някакво откровение е близо;

със сигурност Второто пришествие е близо.

Второто пришествие! Трудно излизат тези думи,

когато огромният образ на Spiritus Mundi

обезпокоява гледката ми: загуба на пустинен пясък;

форма с тяло на лъв и глава на човек,

празен и безжалостен поглед като слънцето

движи своите бавни бедра, докато всичко за него е

вятърни сенки и възмутени пустинни птици.

Тъмнината пада отново, но сега аз знам,

че двадесетте века на безчувствен сън

са били мъчителен кошмар от люлееща се люлка.

Какъв груб звяр, часът му дойде най-накрая,

мъкнещ се към Витлеем, за да се роди?

Скоро ще се появят два резултата, всеки противоположен на другия. Единият ще бъде консолидацията и формализирането на глобалните системи, които ще уловят множеството хора в тях, като апелират към човешките желания за снабдяване и защита. Тези системи ще предложат стабилност и предсказуемост във време на крайна несигурност. (Какъв груб звяр, часът му дойде най-накрая,/мъкнещ се към Витлеем, за да се роди? Id.).

Другата реалност, която ще се появи едновременно с обединяването на глобалните системи, е Божият Дом. Тази Свята Нация, украсена с Божията слава, ще привлече всички онези, които желаят мира, стабилността и добрия ред в Христос. Божият Дом става функционираща реалност. Святият Дух ще повика с жест всички онези, които са сериозно заинтересовани от това да ходят в светлината и славата на Бог към планината на дома на Господ. Исая 4 NIV; Михей 4 NIV. Наскоро издадената книга „Татко мой! Татко мой!”разглежда реда на подредбата на Божия Дом. (Можете да прочетте книгата на български тук).

Бог има двойна цел с това разтърсване. Първата е да разкрие напълно и да покаже контраста между правдата и злото, така че всеки да има ясен избор. Праведните ще продължават да бъдат праведни, а нечестивите – нечестиви. Откровение 22:11 KJV (Който е неправеден, нека да продължава да бъде неправеден: и този, който е мръсен, нека да продължава да бъде мръсен: а този, който е праведен, да продължава да бъде праведен: и този, който е свят, да продължава да бъде свят”.). Втората Му цел е да снабди всички онези, които ще избягат от покварата на световните системи с едно правилно виждане за небесното царство, разкривайки славата на Своето управление. Тези две царства ще стоят едно до друго, всяко едно в силен контраст на другото, и Бог ще предложи Своето царство на човечеството в дните на тяхното бедствие. „Какъв отговор ще се даде на пратениците на тази нация? ‘Господ е установил Сион и в него Неговите измъчвани хора ще намерят убежище’”. Исая 14:32 NIV. Бог възнамерява да разкрие Своето царство, което не може да бъде разклатено, и да изпълни Домът Си със слава.

Той вече е започнал да показва славата на Своето царство и навсякъде мъже и жени се обръщат към Бог. Те отхвърлят религиозните системи от всякакъв вид и търсят разбиране на Божиите пътища. Не става въпрос, че презират реда. Те отхвърлят като нелегитимен всеки произведен от човека религиозен ред. Докато те търсят небесния ред на взаимоотношения, Бог отговаря, като разкрива реда на Своя дом.

Някои лидери, които сами са преживели злоупотребата на религиозните форми, отговарят на това разтърсване, като отхвърлят всички форми на ред. Тяхната гледна точка е разбираемо повлияна както от преживяването им, така и от желанието им да поправят злоупотребите, които са претърпели. Техните виждания не са информирани от Божието откровение за Неговия дом. По-скоро, тяхното отхвърляне на всякакви форми на ред е водено от малко повече от техните обективни разсъждения. Въпреки че могат да имат временен апел към ограничени поддръжници, хората, ревностно търсещи Бог, разбират интуитивно, че има божествен ред. Този ред е алтернативата на хаоса, който неизбежно идва, когато „всеки човек [прави] това, което е право в неговите очи”. Съдии 17:6 KJV.

Настоящата църковна система е отговорна за силното разтърсване, което се преживява понастоящем. Религиозната световна система е представяла сътворена от човека алтернатива на истинското небесно царство още от нейното начало, преди повече от 1700 години. Разтърсването ще продължава да показва покварата на тази система. Цикълът й на живот ще бъде доведен до края. Тя ще се затвори в реда на другите глобални системи и ще се появи господстващата и управляващата система сред тях.

В това време човек трябва да очаква, че всичко, което е в хармония с небесния мандат, ще преживее божествено предизвикателство. Това ще се преживее и на лично ниво, и всеобщо. Бог ще допусне разтърсването, за да разкрие корените на убежденията на хората и къде полагат те доверието си. Възможните избори ще бъдат между вечния ред на небесното царство или системите, които съставляват царствата на света. В края на този процес всеки човек ще е избрал да принадлежи или на едното, или на другото царство. Онези, които изберат да продължават в царствата на този свят, ще закоравят сърцата си и ще отхвърлят истината. Онези, които изберат небесното царство, ще бъдат част от тази Свята нация, която сега се появява на земята, за да покаже пълнотата на Божията слава.

Внимавайте да не отхвърлите Този, който говори. Ако онези не можаха да избягат, когато отхвърлиха Оня, който ги предупреждаваше на земята, колко по-малко ще успеем ние, ако се отвърнем от Оня, който ни предупреждава от небето? В онова време Неговият глас разтърси земята, но сега Той е обещал: „Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но също и небесата”. Думите „още веднъж” посочват премахването на това, което може да се разклати – което е създадените неща – така че това, което не може да се разклати, да остане. Затова, понеже приемаме царство, което не може да се разклати, нека да бъдем благодарни и така да се покланяме на Бог приемливо с благоговение и страхопочитание, защото нашият „Бог е пояждащ огън”. Евреи 12:25-29 NIV.

 

Превод: Емил Енчев
Редакция: Севдалина и Христо Христови