Глава единадесета – Какво представлява приемливата жертва
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
Замисляли ли сте се някога какво мисли Бог относно начина, по който Го хвалим? Понякога съм мислил, че Той не може да не се наслаждава на начина, по който се опитваме да се доближим до Него. Друг път съм си мислел, че Той трябва да бъде благословен с този страхотен радостен вик.
Тъй като няма измервателен уред за аплодисменти, спуснат от небето, силата на Неговото присъствие е нашият измерител за разбиране на приемливото хваление. Дори да изглежда, че няма присъствие на Духа, ние си продължаваме напред с църковните дела. Това, разбира се, е в името на това събранието да върви добре. Желанието събранието да върви добре по някакъв начин е завладяло много църкви. Това желание дори понякога е угасяло Духа.
Без значение какъв е дневният ни ред за времето на хвалението, има някои правила, които Самият Бог е установил, отнасящи се до тази жертва.
Жертва
Почти всички гръцки и еврейски думи за „жертва“ говорят за „принос“. Някои говорят за „убийство, дар или жертвоприношение“. Едно от определенията за принос е „да се приближиш“. Жертвата или приносът може да означава да се приближите до Бог; с други думи, цената за приближаване до Бог.
Ако искате да опознаете някого, по някакъв начин ще трябва да се включи жертва. Ако искам да отида в дома на някого, за да го посетя, ще има жертва да отида. Усилията, необходими за излизане от личния ми живот (зоната на комфорт) и влизане в цената да бъда приятел на някого, са жертва за това приятелство. На английски език казваме, че „отиваме в нечия къща“. Евреите биха възприели това като „приближаване“ до някого. Използвайки тази идея, ние не „ходим“ на църква, а се „приближаваме“ до Бог, показвайки готовността си да платим цената за това взаимоотношение.
Бог искаше това взаимоотношение толкова много, че принесе Върховната жертва, за да го получи. Няма съмнение, че Бог разбира жертвата и истинския смисъл на приноса, който е необходим, за да се приближи до някого. Разбираемо е тогава, че ако искаме да знаем повече за „жертвата на хваление“, трябва да отидем при Господ за този отговор.
Първия принос
И след време Каин принесе от земните плодове принос на Господа.
Така също и Авел принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му. И Господ погледна благосклонно към Авел и приноса му,
А към Каин и приноса му не погледна така. Затова Каин се огорчи твърде много и лицето му се помрачи (Битие 4:3-5).
Това е примерът, който ще ни покаже как да платим цената за приближаване до Бог. Интересно е да се отбележи, че Каин направи своя принос от излишъка си, а не от първите си плодове. Първите думи в началото на стих 3 са: „И след време…“ Това означава краят. В края на жътвата, когато е извършено всичко и са отчетени всички излишъци, Каин направи своя принос. Времето да бъдем благодарни на Бог не е в края на всичко, а в началото.
След като приносът на Каин не беше уважен и лицето му се помрачи, Господ му даде указания как да принесе принос, приемлив за Него.
Ако правиш добро, няма ли да бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи пред вратата и се стреми към тебе; но ти трябва да го покориш (Битие 4:7).
Бог не споменава начина, по който приносът на Каин би бил приемлив, а как той би бил направен приемлив. Каин би бил приет, ако прави добро в своя принос. Тази дума „добро“ на еврейски е „тоуб“. Тя означава да бъдеш: „радостен, весел, честен, преуспяващ“. Бог казва, че начинът да Му се принесе принос, по който принасящият да бъде приет, е да го направи с весело сърце. Принасяйте жертвата си на Него с радост. Думата „приет“ (еврейската дума сехаит) означава: „да бъдеш издигнат, въздигнат, издигане в ранг или характер“.
В обобщение на този стих, ако искаме да се доближим до Бог, ще трябва да направим радостен принос за желанието си да Го познаваме и по този начин ще бъдем издигнати и нашият ранг и характер ще бъдат издигнати.
Перифразирана версия на стих 7 може да гласи: „Ако можеш да намериш радост в Моето избиране на жертвата на брат ти над твоята, Аз ще те издигна.“
Подминавани ли сте някога, когато е било време за избиране на хората за тима за хваление? Чувствали ли сте се сякаш са се отнесли несправедливо с вас? Мислили ли сте си, че бихте могли да вършите тази работа по-добре от този там горе? Ако отговорът е да на всички тези въпроси, тогава е време да разберете, че тези неща са ви се случили, за да видите дали ще приемете радостта и приемането на Божия избор за този час. Ако всички знаехме, че има по-голямо благословение в приемането на Божия избор с радост, в църквата нямаше да има толкова завист, раздори и ревност.
Има цена, включена в приближаването до Бог, независимо дали Той приема вашата жертва или не. Знам, че това може да не звучи като „милия Бог“, с който сме свикнали, но просто да изпеем песен на Господ не означава, че Той ще я приеме като хваление. В Библията има само един стих, който казва, че Той обитава хвалението (ТеХилла) на Израел (вижте Псалм 22:3). Състоянието на сърцето е, което кара Господ да обитава тази жертва, точно както винаги е било (вижте Псалм 51:16-17).
Каин уби Авел
В стих 8 се казва, че Каин разговаря с Авел и когато излязоха на полето, Каин уби брат си. За какво си говориха Каин и Авел? Какво би могло да се каже, което би накарало човек да убие собствения си брат? Как този инцидент се превърна в такава омраза?
Бил съм поправян преди от Бог и никога не съм чувствал нищо освен любов и утеха, дори когато корекцията е изглеждала груба. Не вярвам, че омразата на Каин идва от наказанието му. По някакъв начин Авел произнесе правилните думи, които вбесиха Каин. Случвало ли ви се е да се чувствате ядосани заради чуждо благоволение? Понякога се чувстваме оправдани да се възмущаваме от някого с благоволение, ако не са толкова смирени, колкото смятаме, че трябва да бъдат.
В тези стихове има повече въпроси, отколкото човек може да си представи, но Бог дава ясно да се разбере какво се е случило с Каин във втората половина на стих 7. „Но ако не правиш добро, грехът лежи пред вратата и се стреми към тебе; но ти трябва да го покориш.“
Каин не намери радостта си и грехът чакаше да се възползва от тази ситуация. Единственият изход е да управлявате влиянието му в живота си. Каин трябваше да овладее желанието, което грехът изпитваше към него. Ние трябва да направим същото.
Ето една интересна бележка за имената на Каин и Авел. Каин означава „притежание“, а Авел означава „дъх“. Дъхът е друга дума за дух. Да бъдеш притежаващ често ще убие духа на другия.
Праведна жертва
Жертвите на хвала, които принасяме на Бога, ще бъдат праведни чрез пречистващия огън на Господа (вижте Малахия 3:1-4). Тогава приносите на Юда и Ерусалим ще бъдат праведни и приемливи за Него. Сърце, изпълнено с радост за Господ и Неговите избори, е праведна жертва.
Глава десета <> Глава дванадесета