ГЛАВА 11: Вие сте това, което мислите

Въпреки че Римляни 7-ма глава съдържа някои познати пасажи от Писанието, те обикновено се тълкуват погрешно. Поради това повечето хора вече имат нагласа и предразсъдъци относно това какво наистина казват тези стихове. Въпреки това, това, което те казват, и това, което хората си мислят, че казват, често са различни светове. Затова ви насърчавам да отворите сърцето си за Господ, за да може Той да ви служи с тези истини от Неговото Слово.

Защото не зная какво правя; понеже не върша това, което искам, а онова, което мразя, него върша. Но ако върша това, което не искам, съм съгласен със закона, че е добър. И така, сега вече не аз върша това, а грехът, който живее в мен. Защото зная, че в мен, тоест в моята плът, не живее нищо добро; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша. Защото доброто, което желая, не върша; а злото, което не желая, него върша. Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мен. И така, намирам такъв закон, че при мен, който желая да върша доброто, злото присъства. Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; но в частите на тялото си виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под закона на греха, който е в частите ми. Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта? Благодаря на Бога чрез Исус Христос, нашия Господ! И така, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта – на закона на греха.

Римляни 7:15-25

Обикновено има три основни реакции към този пасаж:

Какво, за бога, означава това?

Разочарованието е нормално в християнския живот.

Павел описва себе си, преди да се новороди.

Невъзможният живот

Някои хора четат Римляни 7-ма глава и се чудят: За какво, за бога, говори Павел? Повечето хора обаче тълкуват този пасаж, като казват: „Разочарованието е нормално в християнския живот.“ Те твърдят: „Апостол Павел – човекът, който Бог използва, за да напише повече от половината Нов завет – беше силно използван от Бог. Той написа това като зрял вярващ, след като следваше Исус в продължение на много години. Следователно, ако изрази такова разочарование в своето християнско ходене, тогава не трябва да очакваме преживяването ни да е по-добро. Няма значение колко зрял си в Исус, разочарованието е нормално като вярващ. Има част от вас, която е лоша, и част от вас, която е добра. Понякога сте добри, а понякога сте лоши. Винаги ще изпитвате това разочарование да правите това, което не искате, и да не можете да правите доброто, което искате. Ние сме точно като Павел. Искаме да правим добро, но това просто не е в нас. Това е просто факт от живота, така че живейте с него. Приспособете се!“

Няколко души тълкуват този пасаж като че ли Павел описва живота си преди да се новороди. Те разсъждават: „Е, това не може да е същият човек, който Господ е използвал, за да напише по-голямата част от Новия завет, да извърши невероятни чудеса, да основава църкви и да преобърне света с главата надолу. Той не може да говори за себе си и какъв е бил неговият християнски живот. Така че той трябва да е говорил за това преди да е новороден, изповядвайки: „Окаян аз човек“! (ст. 24).

От тези три основни реакции към този пасаж от Писанието нито една не е правилна. Павел не говореше, че разочарованието е нормална част от християнския живот. Той също не говореше за времето преди да се  новороди. Той описваше пълната невъзможност да се постигне успех в християнския живот чрез силата на волята. Павел противопоставяше естествената човешка способност (Римляни 7) с намесата и силата на Святия Дух. (Римляни 8.)

Забележете как думата „дух“ се споменава само веднъж в цялата 7-ма глава на Римляни. Но в глава 8-ма (която ще разгледаме по-късно), тя се споменава двадесет и един пъти. Какъв страхотен контраст!

Римляни 7-ма глава показва невъзможността да живеем за Бог. Повечето хора не разбират това. Те си мислят, че когато се новородите, Бог ви прощава и след това ви взима, навива ви, насочва ви в правилната посока и казва: „Сега да видим дали този път ще успееш да го направиш правилно“. Те пеят песни за това, че Бог им дава нов старт и още един шанс. Това обаче не е точно описание на християнския живот. Ако беше така, щяхте да се задъхате и втория път точно толкова, колкото се задъхахте и първия. Това не е победа. Това не е истинска радост. Това не е истинска свобода и избавление. Християнският живот не е просто да получите друг шанс и сега да „живеете за Бог“.

Разменен живот

Християнският живот е не просто труден за живеене – той е невъзможен! По човешки е невъзможно да обичаш ближния си, както обичаш себе си. И все пак ще чуете хората да казват: „Е, Бог ми заповяда да го правя, така че се опитвам.“ Когато някой ви наплюе или ви удари шамар, по човешки е невъзможно да обърнете другата буза. Не можете да направите това в плътта си. Нямате естествената способност да се молите за онези, които злобно ви използват, и да се обръщате, за да ги благославяте и да им правите добро. (Матей 5:44.) Не можете да дадете палтото си на някой, който току-що ви е взел ризата в съда. (Матей 5:40.) Не можете да го направите. Вашата плът трябва да бъде разпъната, за да може Христос да живее чрез вас. (Галатяни 2:20.)

Християнският живот не е променен живот, а разменен живот. Това не е, където Бог влиза и сега имате способността да живеете за Него. Трябва да се научите напълно да се отричате, да нямате доверие в плътта и постоянно да ставате все по-зависими от Него. Например, вместо да стискате зъби и да се опитвате в плътта си да казвате: „Ще обичам този човек!“ да се молите: „Татко, избирам да се отрека от себе си. Ти го обичай чрез мен“. След това просто се отпуснете и оставете Божията любов да изтича от вас. Вместо да казвате: „Е, никога повече няма да бъда обезсърчен или депресиран“, отидете при Господ и се помолете: „Татко, този човек ме нарани, но аз Те хваля, защото Ти ме обичаш. Аз избирам да размишлявам върху това и да оставя Твоята любов да тече през мен към него.“ Просто оставете Исус да започне да живее чрез вас.

Недостатъчно християни са преживяли някога последователния живот на Исус живеещ чрез тях. Много вярващи са заети да се опитват да живеят за Него. Това описва ли ви? Давате всичко от себе си, докато стигнете до края на човешките си способности и тогава извиквате: „Боже, помогни!“ Грешно! Ето защо хората се сблъскват с толкова много проблеми. Не трябва да правим това.

Не е въпросът да вършите каквото си искате и да се молите: „Боже, моля Тя, благослови това начинание. Искам да Ти го посветя“. Това е погрешно отношение. Трябва да кажете: „Татко, каква е Твоята воля за мен? Какъв е Твоят план? Нямам никакви планове, никаква собствена програма. Желая да бъда чистач на улици, да копая канавки или да бъда мисионер в някои далечна земя. Татко, не ме интересува каква е Твоята воля — ето ме.“ Когато стигнете до това място на отдаване пред Него, Той ще ви каже това, което Той иска да направите. Тогава, докато правите това, което Бог ви казва да правите, няма да го правите вие, а Господ чрез вас. Никога няма да се наложи да Го молите да благослови начинание, ако просто правите това, което Той ви е заповядал да правите.

Но ние сме заети да вършим нашите собствени неща, да живеем собствения си живот в нашите собствени сили. Ние сме някъде там, живеейки в страстите на плътта — купувайки импулсивно неща и задлъжнявайки. След това работим с пръсти до мозъка на костите, стресирани до макс, кредиторите се навъртат над нас като лешояди.

След като сме направили всички тези неща, това е натиск, натиск, натиск. След това отиваме при Господ и казваме: „О, Боже, изисквам Твоя мир“. Проблемът е, че няма да имате мир, живеейки начин на живот, който е напълно против всичко, което Бог казва. Не можете просто да посеете всички лоши семена в градината си и след това, когато видите плевелите да изникват, да се молите: „О, Боже, аз Те моля за чудо — превърни тези плевели в жито!“ Това не работи по този начин.

Слаби в Него

Въпреки че го обвиняваме за много неща, истината е, че много малко от това, което се случва в живота ни, е от дявола. Разбира се, сатана е замесен във всяко негативно нещо. Но всичко, което той трябва да направи, е да ви изкуши и вие ще съсипете собствения си живот. Много християни водят „духовно воюване“, връзвайки дявола, смъмряйки това и смъмряйки онова. И все пак факт е, че вие ​​просто жънете това, което сте посели.

Много вярващи не са виждали дявола или демон от години. Не е нужно да идва. Вие вършите перфектна работа, съсипвайки живота си. Той ви е научил как да мислите и да действате и вие сте избягали с това оттам — с добри намерения. Вие опитвате да живеете за Бог, но го правите с човешка сила, а не Бог, който живее чрез вас.

Това е, което Павел ни показва в Римляни 7-ма глава. Сам по себе си той не можеше да живее така, както искаше. Във вашата плът — вашето естествено човешко състояние — не можете да живеете съвършен живот. Казано е, че християнин означава „малък Христос“. Как можете да бъдете малък Христос в плътта си? Не можете. Не можете да живеете като Исус. Трябва да дойдете при Него, да Го помолите да живее във и чрез вас и след това да се научите да се отричате от себе си.

Веднъж се обадих на една жена по телефона и я попитах: „Как си“? Тя отговори: „Слаба съм в Него“. Отначало се чудех: Добре, какво означава това? Но след като тя затвори и аз помислих още малко, си помислих: Това е много добро! Тя казваше: „Уча се как да не се доверявам на себе си, а да разпознавам моята слабост и да Му позволя Той да живее чрез мен.“ Вместо да върши своите неща и след това да се обърне към Бог само когато изпадне в беда, тя се учеше как да се отрича от себе си и просто да прави това, което чувстваше, че Бог я води да прави. Това е, което Павел описва в Римляни 7-ма и 8-ма глава.

Променете мисленето си, променете живота си

Нека се върнем към началото на Римляни 7-ма глава. Павел обсъждаше Евангелието – как Бог ни обича независимо от нашето представяне. Той използва първите пет глави, за да подчертае това. Авраам и Давид бяха примери от Стария завет. Грехът в минало, настояще и дори в бъдеще време е простен. (Римляни 4:7-8.) Следователно грехът вече не е проблемът.

Това повдигна въпроса „Е тогава, какво казваш? Означава ли това, че мога просто да живея в грях?“ Недай Боже! (Римляни 6:2). „Защо не“? Вече не е вашата природа да грешите и не искате да отваряте врата на дявола в живота си.

Много християни все още гледат на себе си като на грешници, спасени по благодат. Ако вашата представа за себе си е простен, но все пак покварен грешник, тогава не можете последователно да действате противно на начина, по който се виждате. Вие действате така, както мислите за себе си в сърцето си. (Притчи 23:7.)

Ако се виждате като губещ, в крайна сметка ще станете губещ. Може да знаете стихове, които описват как Исус стана беден, за да можете вие ​​да станете богати. (2 Коринтяни 8:9; 9:8.) Може да сте наясно с отделни факти за просперитета, но ако се виждате като беден, ще бъдете беден.

Статистиката постоянно показва, че по-голямата част от тези, които печелят лотарията скоро се оказват в същата ситуация като преди — или по-лоша. Защо? Те не променят мисленето си. Те не са създали образ на богатство в сърцата си. Следователно, каквото и да ги е накарало да изпаднат във финансовото състояние, в което са били преди да спечелят от лотарията — ако остане непроменено — се издига нагоре и ги връща отново на същото място, където са били преди. Ако не промените мисленето си, ще останете такива, каквито сте.

Градината на вашето сърце

Вие сте — точно сега — както сте мислили. Ако сте бедни, значи сте мислили бедно. Ако сте болни, значи сте мислили болно. Ако сте депресирани, значи сте мислили депресирано. Ако сте ядосани и огорчени, вие сте мислили ядосано и огорчено. Мислите са семена, които пускат корени в градината на сърцето ви и се проявяват с течение на времето в живота ви.

Понеже стремежът на плътта е смърт; а стремежът на Духа – живот и мир.

Римляни 8:6

Плътското мислене е смърт. То не просто клони към смъртта. Това не е една от водещите причини или фактори, допринасящи за смъртта. Плътското мислене е равно на смърт.

Но духовното мислене е живот и мир. То не просто се стреми към живота. Това не е една от водещите причини или фактори, допринасящи за мира. Духовното мислене е равно на живот и мир.

Можете да разберете какво сте мислили по това, което жънете. Ако не жънете живот и мир тогава не сте били духовно мислещи (или мислещи според Словото).

Не е политически коректно да бъдем абсолютни и догматични за каквото и да е нещо в нашето общество днес. Въпреки това, Божието Слово ясно разкрива, че вие ​​сте това, което сте мислили.

Вие не сте жертва

Ако не просперирате и не успявате, това е защото сте загубили битката в ума си. Не са обстоятелства. Вие не сте жертвата. Днешният „манталитет на жертвата“ хленчи: „Не съм виновен! Обществото е виновно. Не получих достатъчно образование. Системата за социални помощи е виновна. Произхождам от нефункциониращо семейство. Те трябваше да ми дадат повече пари. Ако те (всички и всеки друг) просто  се отнасяха по-добре с мен, нещата щяха да са наред!“

Всеки е имал нефункционално семейство. И все пак някои хора с погрешно мислене се оправдават: „Не си взех кученце, когато бях дете. Това е причината да изнасилвам, убивам и крада. Не получих това, което исках за рождения си ден. Вината е на моите родители!“

Ние не поемаме отговорност и не контролираме собствените си емоции. Така че казваме: „Това е химичен дисбаланс. Моите хормони ме карат да се държа като дявола един или два дни в месеца“. Обвиняваме всичко и всички.

Преди 30 години повечето момчета пропускаха криза на средната възраст, защото просто не знаеха за нея. Но днес сме толкова образовани по въпроса, че изглежда всеки минава през такава.

Една от причините Адам и Ева да доживяха до 930 години е, че не са знаели, че има „грипен сезон“. Никой не ги беше „образовал“ за десетте признака на инфаркт. Никой не им е казал, че на трийсет години са „отвъд планината“. Никой не им е дал черни балони и не е засадил тези семена на смъртта в тях когато станаха на четиридесет. Те не знаеха как да бъдат жертви. Никога не бяха виждали някой да умира. Синът им беше убит, но те не знаеха как да умрат. Те не знаеха как да постъпват лошо и затова живяха 930 години. Ние сме обусловени да бъдем по определен начин.

Святият Дух от край до край

Ако се виждате като „старец“, това ще ви убие. Ако виждате себе си като грешник — простен, спасен по благодат, но все пак сте грешник по природа – ще се държите така. Ако не разбирате кой сте всъщност сега в Христос, няма да преживеете Неговия живот и мир.

Спомняте ли си онази (не)евангелска песен, която споменах по-рано, която казва: „Аз съм просто човек, аз съм просто мъж… Един ден, мили Исусе, това е всичко, което искам от Теб“? Такава песен ще ви убие. Аз не съм просто човек. Аз не съм просто мъж. Една трета от мен е от край до край Святия Дух. Една трета от мен вече е подновена. Аз съм ново създание!

Както е Той [Исус], така сме и ние в този свят.

1 Йоан 4:17

Аз съм идентичен с Исус в моя новороден дух, защото това е Духът на Господ Исус Христос, който е изпратен в сърцето ми, който вика: „Абба, Тате!“

Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.

Римляни 8:9

Вие не сте новородени, ако нямате Духа на Христос в себе си. Ако имате Духа на Христос в себе си, тогава вече не сте стар човек. Тялото и душата ви остават същите, но същността на вашето същество — истинският вие — е чисто нова. Вие сте ново създание. Старите неща преминаха. Всичко стана ново. (2 Коринтяни 5:17.)

Трябва да осъзнаете, че сте мъртви. Старата грешна природа, която ви тласкаше и принуждаваше към грях, е мъртва. Тя не съществува. Компютърът между ушите ви, който вашият стар човек е програмирал, ви кара да продължавате да функционирате по този начин. И ще бъде така, докато не го препрограмирате чрез обновяването на ума си.

Вие избирате

И така, братя, аз ви умолявам, чрез Божиите милости, да представите телата си за жертва жива, свята, благоугодна на Бога, което е вашето разумно служение. И не бъдете съобразни с този свят, а се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит каква е Божията воля – това, което е добро, благоугодно и съвършено.

Римляни 12:1-2

Моята дефиниция за съобразен е „да се излее в калъпа“. Натискът на този живот ще ви разтопи, но ще се вместите в калъпа, който изберете. Ваш избор е какво ще ви причини този натиск. Не е вашето възпитание или вашите проблеми. Не ужасните ситуации са ви направили такъв, какъвто сте. Ако това беше вярно, тогава всеки, който е имал същите проблеми като вас, ще има същите отрицателни резултати. Но това не е вярно. Някои хора, които израстват с алкохолизъм в дома си, стават алкохолици, а други стават трезвеници. Напрежението ви топи, но вие избирате в какъв калъп да влезете.

Не се изливайте в калъпа на този свят, „но се преобразявайте“.

Преобразяването означава „да се промените“, като метаморфоза.^[1] Как се променяте, както гъсеницата става пеперуда? „Чрез обновяването на вашия ум” (Римляни 12:2)

Вашият новороден дух вече се е променил. В духа си вие сте толкова съвършени, колкото винаги ще бъдете. Единственото нещо, което ви спира да преживеете живота на Бог във вас, е вашият мозък. Както мислите, такива ще бъдете. Можете да имате живота на Бог в себе си и никога да не го изпитате заради главата си. Вашият необновен ум ви пречи да се наслаждавате на Божия мир, радост и освобождение.

Ако някога разберете кой сте в Христос, ще живеете по-свято случайно, отколкото някога сте живели нарочно. Трябва да разберете, че сте ново създание. Не ви е по природа да грешите. Природата на християнина е да бъде свят. Бог промени вашето „искам“.

В духа си вие сте завършени. Но вие също имате тяло и душа. Ако се поддадете на сатана, той ще дойде във вашата емоционална, умствена и физическа сфера, за да ви унищожи. Не позволявайте на врага да нахлуе в грях, болест, бедност или нещо друго. Обновете ума си и дръжте вратата затворена за сатана!

Бележки:

^[1] Въз основа на информация от Колегиалния речник на Mer riam-Webster, 11 изд. (Спрингфийлд, Масачузетс: Merriam-Webster, Inc., 2003), s.V. „преобразуване“.