ГЛАВА 13: Учителят

Защото, когато бяхме в плътта, греховните страсти, които осъзнахме чрез закона, действаха в нашите телесни части, за да принасяме плод на смъртта.

Римляни 7:5

Спомняйки си, че грехът тук — както и в по-голямата част от Римляни — е съществително^[1] в оригиналния гръцки, можем да разберем по-добре какво казва Павел. Преди да бъдем новородени, нашата грешна природа – подсилена от закона — ни мотивираше и принуждаваше да вършим грешни действия: „Но сега ние сме освободени от закона, като умряхме за това, в което бяхме държани“ (Римляни 7:6).

Какво е мъртво? Нашият стар човек — той беше частта, държана под закона. Законът ръководеше и управляваше старата ни грешна природа. Законът беше даден само за хора с грешна природа.

Като знае това, че законът не се налага за праведния.

1 Тимотей 1:9

Забележете, че този стих казва: „Законът не се налага за праведния“. Кой е праведен? Всеки, който е новороден. Следователно законът никога не е бил създаден за християнин. Той беше за изгубен човек, някой, който имаше стар човек. Законът управлява нашия стар човек, но не управлява нашия нов човек. Няма закон срещу нашата нова природа, защото тя няма никаква склонност или способност да греши. (Галатяни 5:22-24.)

Защото, когато бяхме в плътта [преди да се новородим], греховните страсти, които осъзнахме чрез закона, действаха в нашите телесни части, за да принасяме плод на смъртта [нашата грешна природа — частта от нас, управлявана от закона —ни принуди към грешни действия]. Но сега ние сме освободени от закона, като умряхме за това, в което бяхме държани [сега сме свободни от закона, защото нашата грешна природа е мъртва]; така че да служим по новому, в Духа, а не по старому, по буквата. Тогава какво да кажем? Законът грях ли е? Да не бъде!

Римляни 7:5-7

Моето поучение, озаглавено Истинската природа на Бог^[2] отива в много повече детайли. Тук ще мога само накратко да го обобщя.

„Благословен да е Бог, ще го направя!“

Законът грях ли е? Да не бъде! Но аз не бих познал греха, освен чрез закона; защото не бих знаел пожелание, ако законът не беше казал: „Не пожелавай.“

Римляни 7:7

Можете да жадувате само за нещо, което е забранено. В сексуалната сфера, жадувате ли за брачния си партньор? Обикновено не го наричаме по този начин защото ако е законно, значи не е похот. Похотта винаги се споменава за нещо непозволено, незаконно. Вие не жадувате за нещо, което имате, а за неща, които нямате. Никога нямате похот, докато някой не ви наложи ограничение.

Спомняте ли си предишния пример с децата, които плюеха върху цветето? Същото е. Бог първоначално ни е създал без ограничения, така че просто има нещо в нас, което им се съпротивлява. Когато чуем „Да не…“ нещо отвътре ни отговаря: „Благословен да е Бог, ще го направя!“

Затова Бог даде закона. Не беше, защото нямахме представа какво да правим и имахме нужда от Божиите инструкции — от една до десет хиляди — за това как да се оправим с Него. Целта на закона беше за човекът, който си мислеше: Никога не правя нищо лошо. Няма нищо нередно с мен. Аз съм толкова добър човек. Бог трябва да ме приеме. По-добър съм от този стар бирник тук. аз постя два пъти седмично и давам десятък от ментата, анасона и кимиона. Аз съм свят. Бог трябва да ме обича! (Вижте Лука 18:9-14.) Законът беше за себеправедния религиозен човек, който беше изгубен, но не го знаеше.

Бог каза: „Мислиш си, че си праведен? Мислиш си, че си достатъчно добър? Нека ти покажа стандарта Си. Да не…“ Изведнъж този грях, който вече присъстваше – тази стара природа — просто се издигна отвътре. Когато Бог заяви: „Да не…“ изведнъж похотта оживя. Това е, което се казва в Римляни 7:7-8: „Дори нямаше да разбера какво е похотта, ако законът не ми беше казал да не пожелавам. Но в момента, в който дойде заповедта, похотта оживя.“

Докато заповедта дойде

Грехът използва възможността чрез заповедта

Римляни 7:8

Заповедта улесняваше греха. Тя не ви помогна да го преодолеете. Заповедта помогна на греха да ви победи. Помогна на грешната ви природа да ви доминира и контролира. Старозаветният закон няма да ви освободи от греха, но всъщност ще накара греха да ви доминира.

Но грехът, като използва възможността чрез заповедта, произведе в мен всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.

Римляни 7:8

Какво радикално изказване! Запомнете, това не говори за действията на греха, а по-скоро за греховната природа. Вашата греховна природа беше обезсилена. Не беше мъртва в смисъл, че не съществуваше. Имаше я, но обезсилена. Вашето грешно естество не е упражнявало никакво реално господство или контрол, докато не дойде заповедта

Ето защо едно дете може да бъде мило, невинно, чувствително към Бог и Той да му говори, преди да се новороди. Не защото са дошли на земята с чиста природа. Те също са родени с грешна природа. Просто грехът не им се вменява, докато не дойде заповедта. (Римляни 5:13.)

Греха оживя

И аз някога бях жив без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях.

Римляни 7:9

Забележете думата оживя. Не се казва, че грехът дойде. Грехът оживя. Тази греховна природа вече беше във всички нас, но тя лежи в латентно състояние до момента, в който законът дойде. Тогава грехът  оживява и ние умираме.

Това, за което Павел говори, когато идва заповедта, е това, което много от нас наричат ​​„епоха на отчетност.“ Има време, когато сте наистина млади, когато можете да правите неща, които са грешни. Може да знаете, че ще изпаднете в беда, ако направите нещо, но идва момент, когато то отива отвъд простото: „Ще ме набият, ако направя това“. Осъзнавате, че не просто не се подчинявате на мама, татко или обществото, но се бунтувате срещу Бог. В момента, в който стигнете до тази точка, заповедта е дошла. Достигнали сте възрастта на отговорност.

Тази възраст варира. Някои хора — като тези, които са с умствена изостаналост — може никога да не достигнат възрастта, в която са способни да бъдат отчетни. Въпреки че са родени с грешна природа, ако умрат в това състояние, грях няма да им бъде вменен. Ето защо, когато едно дете умре, то не отива в ада, ако не е достатъчно голямо, за да се новороди. Тази греховна природа не им се вменява, докато не дойде законът. Но идва момент в живота ни, когато преминаваме прага на невинността и умишлено се бунтуваме срещу Бог. В този момент грехът оживява и ние умираме. Законът е даден, за да се случи това.

Нашите грехове вече са ни победили. Вече имаме покварена природа, но се сравнявахме помежду си, мислейки си: Е, аз съм добре. Със сигурност Бог ще ме приеме. (2 Коринтяни 10:12.) Господ трябваше да ни отърси от тази измама. „Мислиш ли, че си добре? Това, че си убил само един човек вместо десет, не те прави добър.“ Бог трябваше да ни каже, че това не е правилно. Така че Той ни отърси от нашето самодоволство, като ни показа стандарт, който беше толкова свят, съвършен и чист, че никой не можеше да го спази.

Законът укрепва греха. (1 Коринтяни 15:56.) Той не укрепи нас в битката ни срещу греха. Укрепи греха — нашата грешна природа – в нейната битка срещу нас. Законът беше даден, за да накара греха да оживее вътре в нас. Тогава осъзнаваме: „О, Боже, не знаех, че имам тези неща в себе си!“

За да ни доведе до Христос

А преди да дойде вярата, ние бяхме под стражата на закона, затворени до времето на вярата, която щеше да се открие. Така че законът стана за нас възпитател, за да ни доведе до Христос, за да се оправдаем чрез вяра.

Галатяни 3:23-24

Законът беше даден, за да ни отнеме надеждата някога да се спасим. Беше предназначен да ни покаже нашата поквара и да ни накара да тичаме при Бог, викайки: „Помощ! Имам нужда от Спасител“! Но чрез свръхестествено демонично влияние, религията е обърнала закона от нещо, което осъжда и убива, в нещо, което „дава живот“ (2 Коринтяни 3:6-7, 9): „О, благодаря Ти, Боже, че показа всички стъпки, които трябва да направя.“ Чрез финес, религията ни е подмамила да прегърнем закона. Въпреки че беше добър в смисъл, че ни показа нуждата ни от Бог и ни насочи към Него, законът не може да произведе спасение. (Римляни 3:19-20.) Ако можеше да има даден закон, който да създаде живот, тогава праведността щеше да дойде чрез него. (Галатяни 3:21.) Но законът е заключил (оградил или обявил) всичко под грях. (Галатяни 3:22.) Той обвърза всички ни и ни показа нуждата ни от Спасител.

И самата заповед, дадена за живот, ми се оказа за смърт.

Римляни 7:10

Самата заповед беше съвършена и свята, но проблемът беше, че никой от нас не беше такъв. Въпреки че можеше да даде живот, ако спазвахме закона в неговата цялост, той всъщност доведе до смърт, защото само един човек в цялата история някога е спазвал целия закон — и това не бяхме вие ​​или аз.

Вашият стар човек е мъртъв

Защото грехът, като използва възможността чрез заповедта, ме измами и ме умъртви чрез нея. Така че законът е свят и заповедта – свята, справедлива и добра. Тогава това ли, което е добро, стана смърт за мен? Да не бъде! Но грехът, за да се показва, че е грях, ми причини смърт чрез това добро нещо, така че чрез заповедта грехът да стане много по-греховен.

Римляни 7:11-13

Целта на заповедта беше да ни накара да се отчаем за това някога да се спасим. Той носи познанието за греха, осъждането и вината и ни кара да кажем: „Аз съм такъв грешник. Никога няма да се справя сам!“

Ето защо повечето християни днес са толкова осъждани и обзети от вина. Те все още се опитват да се свържат с Бог въз основа на тяхното представяне. Бог никога не е давал закона, за да ни покаже всички неща, които трябва да направим за да можем да се укрепим. Вместо това, Той беше готов да се свърже с нас чрез милост и благодат. Но човечеството приемаше липсата на Божието наказание за греха като одобрение. Те бяха измамени, така че Бог най-накрая трябваше да каже: „Добре, мислите, че сте достатъчно добри. Ето какво изисквам.“ Тогава Той им даде стандарт, който никой не можеше да спази.

Павел казваше, че законът е за управление на нашия стар човек, който вече е мъртъв: „Аз имам нов човек отвътре. Сега съм свободен от закона. Точно както жена, която е била третирана зле в брака си, не трябва да се страхувам от мъртъв съпруг, старата ми природа е изчезнала. Свършено е. Заради новия ми партньор — моя новороден дух — вече не трябва да се чувствам виновен.“ Християните не трябва повече да се чувстват виновни или осъдени поради този стар човек — който законът управляваше — който сега е мъртъв, изчезнал и несъществуващ.

Нека новият човек да живее

Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.

Римляни 7:14

С други думи: „Законът е съвършен, а аз не съм. Така че законът и аз никога не бихме могли да се разбираме.“

Понеже не върша това, което искам.

Римляни 7:15

Това ни връща към Римляни 7:15-25. По същество Павел казваше: „В естественото, само аз сам, не мога да направя нищо. Не мога да спася  себе си. Трябваше да стана нов човек чрез Божия дар на новорождение. Това трябваше да е Негово дело, защото не можех да променя природата си. Не можех да изляза от тази ситуация. Бог трябваше да убие стария ми човек и да ми даде нов.“ Павел не плачеше, „Аз съм шизофреник! Понякога правя добро, понякога лошо. Просто не мога да си помогна“, Той просто описваше неспособността на всеки от нас сам да живее за Бог. Трябва да имаме този чисто нов човек вътре в нас и трябва да го оставим да бъде този, който ще живее чрез нас.

Бележки:

^[1] Thayer and Smith, „Greek Lexicon entry for Hamartia,“ достъпно от http://www.biblestudy tools.net/Lexicons/Greek/grk.cgi? номер=266&версия=kjv, s.v. „грехове“, Римляни 7:5.

^[2] Истинската природа на Бог се предлага под формата на книга, касета или компактдиск и може да бъде поръчана чрез моето служение на адрес http://www.awmi.net/store или чрез информацията ми за контакт в края на тази книга. Също така MP3 аудио файловете са достъпни за безплатно изтегляне на моя уебсайт